Философия за 8. клас

на две начала – душа и тяло, създава поредица от въпроси за
тяхната същност и взаимодействие.
Ние не бихме могли да мислим за себе си без нашето тяло.
То е първото сигурно различие между нас и всичко останало.
Тялото ни притежава сетивност, чрез която възприемаме цветовете,
звуците, движенията, предметите, хората – света около
нас. Задава нашата ограниченост в пространството: то е точно
на определено място и не може едновременно да е на две различни
места. Определя и нашата ограниченост във времето:
ражда се, расте, изменя се, остарява и умира. Тялото ни зависи
от определени биологични процеси, които обуславят потребности
като въздух, храна, вода, движение, почивка. Така описано,
нашето тяло принадлежи на природата, взаимосвързано
е с природата, подвластно е на природните закони.
ДУША И ТЯЛО
Много по-трудно е да си обясним невидимата страна на човека
– душата. Затова и разбиранията за нея са разнопосочни.
Обикновено душата се свързва с емоциите, чувствата, усещанията,
възприятията, представите, въображението, мисленето и
съзнанието. Ако чрез тялото ние установяваме вещественото си
единство, чрез душата схващаме това единство невеществено
– като събраност на съществото ни, като това, което ни прави
живи. Затова много възгледи още от древността разглеждат
душата като безплътна, но вдъхваща живот на плътта.
Чрез тялото ние пребиваваме в пространството, а чрез
душата схващаме времето. Душата е обвързана с времето и
чрез нея можем да различаваме бодърстването от съня, спомена
от забравата, живота от смъртта. Оттук идват въпросите за
смърт та и безсмъртието, вечно дискутирани от философите.
Векове наред философите се опитват да разгадаят как се
съчетават душата и тялото в едно цяло, след като очевидно са
различни и сякаш несъвместими.
В основата на вероятно най-старата и широко разпространена
теория стои възгледът, че тялото и душата са две отделни
същности, които изцяло се разграничават. Според нея душата
е напълно обособена същност, а всичко останало е материално.
Човекът е душа, която има тяло. Тогава нашата идентичност
е душата ни, която мисли, съмнява се, разбира, желае, а
също и възприема сетивно. Тя остава една и съща през миналото,
настоящето и бъдещето.
В другата крайност са тези, които са убедени, че природата
на душата и тялото е една и съща. Ние сме материално тяло,
което мисли, а не душа, която притежава тяло. Душата и умът
са само свойства и функциониране на мозъка ни. В този случай
е много трудно да се определи идентичността ни, след като
ние се изменяме през цялото си съществуване.
В днешно време надделяват психологическите обяснения,
според които чувството ни за идентичност и непрекъснатост
във времето и пространството може да се дефинира с нашите
стабилни, постоянни психически състояния.
Тяло
Материалното измерение на
чо ве ка, което е подвластно на
природните закони и притежава
сетивност.
Душа
Същност, за която се приема,
че съществува в някои живи
организми. Човешката душа (на
гр. – „психе“) е съзнание, мислене,
памет, емоции, желания и
действия – цялата ни духовна
същност.
РЕЗЮМЕ
Всички ние в качеството си
на природни същества сме
индивиди. Същевременно
ние се развиваме в социалната
среда като уникални и
неповторими личности.
Философският спор за взаимодействието
между душата
и тялото се опитва да отговори
и на въпроса каква е
същността на личностната
ни идентичност.
ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ
1. Всеки човек ли е индивид?
2. Всяка личност ли е различна
от всяка друга личност?
3. Защо ни е нужно да знаем
какво е личностна идентичност?
4. Тялото и душата определят
ли нашата идентичност?
23