Вестник "Струма" брой 144

85-г. М. Коюмджиев от Кресна: През 1944 г
замогнахме се, но Германия загуби войнат
Още преди да пламне войната,
Яне Сандански подготвил
четите, а като пламнала, с тях
подпомагал войските на ген.
Георгий Тодоров, действащи
по Струма срещу Струмския
турски корпус. Включил се и
баща ми. С още двайсетина
мъже от Влахи постъпили в новосформираната
военна част
Македоно-Одринско опълчение.
Сражавал се е в Дедегач,
Гюмурджийна, Чаталджа и други
места.
Тате е бил голям "санданист",
това ще рече привърженик
на войводата Яне Сандански,
който е от Влахи. Не знам
дали са се виждали при някакъв
повод, но мама Йордана
го е виждала Яне. Правил е
събрание във Влахи. От него е
запомнила това, че бил казал:
"Не се закачайте ни с Русия,
ни с други. Сами трябва да се
освободим, защото всеки,
който ни освободи, може да
ни пороби, и то по-лошо и от
турците". Тя помни и как във
Влахи са укривани американката
Елена Стоун и сподвиж-
ако беше спечелила, сега селото ни край
етоди Коюмджиев от
ничката й Екатерина Цилка. местни поръчки занаятът позападнал
и тате се е заел със
Кресна, известен и като
Солунов, е роден във
Крили са ги комитите в къщата
на Стоимен Марушин в ма-
земеделие. Имахме добри
М
Влахи през 1934 година. Старите
хала Косовска. Хората са имоти и се насочихме към тютюн,
царевица, жито. ПомняИЗ
са от Гърция, а по женска връзка -
му родови корени по мъжка линия
знаели, но предател не се е
намерил да ги предаде. Във тате ни казваше: "Деца, със
от Пехчево, Македония. Учил е във
Влахи са били до времето на земеделие не се печели, ама
Влахи, войник е служил като шофьор
на ЗИЛ с кухнята на поделе-
освобождението им, когато не се и огладнява. Ако не се
парите от откупа вече са били научите да работите - тежко
нието в Ботевград, карал е и санитарна
линейка в Кресна, 20-тон-
взети в Банско. А те не са били
малко - 14 500 златни тур-
- Методи, поживял си и в
ви!".
Четвъртък, 27 юни 2019
на "Перлини", 40-тонна "Скания" и
ски лири, равняващи се на Гръцко. Как се случи?
автобуси в различни предприятия,
около 100 кг злато, и са употребени
за оръжие, използва-
в края на Втората световна
- Това беше в детството ми,
като на гуми е изминал стотици
хиляди километри.
но в Илинденското въстание. война. Говорихме си вече, че
Семейство създава с Росана
Като опълченец тате е бил в старите ни корени са из Гръцко.
Когато германската войска
Михова, дом си изгражда в Кресна,
има син Христо и дъщеря Йор-
Серската дружина.
- Като майстор златар завладя Гърция, се създаде обстановка
из гръцките селища
дана, зет Кръстьо, внучета Стоян
какво е правил?
и Райна.
- Всичко. Не е работил само
със злато, но и със среб-
ми се струва, че ако Германия
да се заселват и нашенци. Все
то напуснал майстора си, основал
своя фирма "Коюм-
първи открива свое ателие във га на север от Солун из много
ро, мед и други материали. Той беше спечелила войната, седжиев"
и във Влахи, в долния Влахи, което е първо и в цяло селища щеше да се говори на
кат на къщата ни, си открил Светиврачко. Като разбрал български. Тате и мама решиха
да се възползват от тази
ателие за работа. Като златар кметът на Свети Врач, му се
обаче не е държал само златарски
инструменти в ръцете Свети Врач. Съгласил се и ра-
примолил да се премести в
си, а е имало време и да е с ботил там няколко години. Мама
обаче не била съгласна да
оръжие.
- Кое е това време? се преселва в Свети Врач, че
- Балканската война от нямало кой да се грижи за нивите
и стоката, тя не смогва-
1912 година. И на баща ми не
са му били чужди идеите за ла и той се върнал във Влахи,
свобода от турците, макар че като продължил занаята си.
във Влахи турчин не е имало. В ръцете му злато, сребро
4
- Методи, фамилното ви
име е Солунови, а и Коюмджиеви.
Защо е двойно?
- В миналото, и то още от
времето на турското робство,
предците ни са живеели в сегашна
Северна Гърция и е вероятно
да е в Солунско. Някой
от предците ми вероятно е
сторил някой зулум на турците
и за да не го хванат, е избягал
и се е заселил в една махала,
казва се Гюргевица, която
се е числяла към Влахи. Там
си е създал семейство и сигурно
защото е идвал от Солунско,
са му казвали Солунчето
и така да се е получило
документално и името Солунови.
Ще добавя само, че тази
махала Гюргевица през 1876
година напълно е била изгорена
от турски войници по
време на Кресненското въстание
и не е възстановявана.
Оцелелите й жители, след като
са се крили из горите на Пирин,
се заселили в централната
част на тогавашната община
Влахи, в самото село Влахи.
Това направил и моят дядо
Георги с баба Фикия. Тя пък
по лилия на баща й е от Пехчево,
сега град в Македония.
- И как така Солунови, а и
Коюмджиеви?
- Ще добавя още за Солунови,
че и сега в землището
на община Кресна има обекти
с нашето фамилно име - това
са Солунски андък, Солунски
рид, а имаме и Пехчевско изворче.
В Кресна, Долна Градешница
и други селища и сега
много семейства са с име
Солунови.
Но за Коюмджиеви... Към
50-те години на миналия век
документално ни прекръстиха
на Коюмджиеви. Знае се, че
Коюмджиев в превод ще рече
златарски. Всичко идва от тате
Христо. Така се получило,
че още през турско той станал
известен златар, а след
Освобождението и първи златар
в района на някогашната
Светиврачка /сега Санданска/
околия. Той станал майстор,
създал си фирма "Коюмджиев"
още при турските власти и хората
му казвали Коюмджията
и при регистрационни записвания
сме станали Коюмджиеви.
Ще добавя, че моят баща
бил интересен и даровит човек,
тачен, и имало защо.
Детството му е било нерадостно.
Дядо ми Георги починал
много млад и го оставил сираче.
Баба Фикия, съпругата
му, не виждала как да издържа
челядта си, че дори и на
училище не могла да я праща.
Не знам точно как се е случило,
но го пратила в Горна Джумая,
сега Благоевград, на чираклък
при някакъв занаятчия
- златар, който бил влах от Румъния.
Чиракувал му 7 години
и така поотраснал. Поопекъл
и златарството. Чорбаджията
му го уважавал и с негова препоръка
получил тапия на турски
език от турските власти
като майстор златар и с право
да упражнява занаята. Ка-
6
и мед се превръщали в чудновати
гривни, гердани, пръстени,
обици и те красили шии,
гърди и ръце на моми и ергени,
че и на възрастни. Правил
е и много чаши и разни домакински
съдове с най-различни
украси от фигури и форми.
Отдавала му се е и църковна
утвар, позлатявал е икони, със
собствено сребро е добавял
към икони сребърни ръце и
разни орнаменти. Правил е
различни кръстове. Негови
произведения и сега най-вероятно
се съхраняват в църквите
на Влахи, Илинденци,
Плоски и други селища. Всичко,
което сътворявали ръцете
му, се е представяло и като
форма на изкуството. Но и това
се е оказало до време.
- Защо, какво се е случило?
- Ами много от поръчките,
които изпълнявал, били на
власи - пастири, които идвали
през лятото из Пирин планина
със стадата си. Те обаче
след Освобождението преустановили
идването си, само с
възможност и заедно с още
шест други семейства от Влахи
в началото на 1944 година
хванахме друм към Серско.
Установихме се в село Тополени.
Пътувахме с малкото
влакче - теснорелсовата железница.
Качихме се групата
във вагончетата и с 15 километра
в час потеглихме. Още
с пристигането в селото нас
ни настаниха в къща на местно
семейство. Така бе и с
другите заселници. На нас от
общината дадоха за отглеждане
на земеделски култури - царевица,
жито, тютюн, към 20
дка имоти. Някои пък се хванаха
и на служби. Китан Илиев,
който през 1947-1948 година
бе комита в Пирин планина,
бе назначен за квартален
отговорник, а Герасим Тодоров,
който пък стана водач
на комитите, известни като
Шести пирински отряд, стана
отговорник на горски разсадник,
а един от Горна Брезница,
не му помня името, пък оглави
местното кметство. Както
и да го гледаш, това си беше
чиста окупация.
- Защо се върнахте във
Влахи?
- Защо? Ами защото към
края на 1944 година немците
губеха войната и взеха да напускат
Гърция. Това не вещаеше
нищо добро и за нас, преселниците.
Понапече се работата
и всички, що бяхме там,
посъбрахме малко покъщнина
и побягнахме през Рупелския
пролом на север към нашен-
5