Съчинение по картинка

Имена под снега
приемат предложението за Будапеща. Взе от библиотеката
всички стари и нови книги за Унгария, четеше ѝ вечер,
докато гласът му започне да стърже, и тогава с голяма
наслада отпиваше от чашата с токайско вино, купено
на черно от тираджиите. След седмица каза, че сега
следвало най-трудното – унгарската музика. За начало
– нещо много лесно. Пусна на видеокасета филма с концерта
на „Куин“ в Будапеща. Превъртя набързо до сцената,
когато Фреди Меркюри, видимо развълнуван, запява
„Та-ваш-и-зел-ви-зет-арош-вира-гом-вираа-гом…“ Пееше
Фреди и целият стадион пееше с него. Знаела ли тя
защо пеят с него? Защото песента ги изразявала напълно.
Как веднага си личало, че е унгарска! Ето, това бил в
най-прост вид духът на унгарската музика. Усещала ли
тя как песента започва толкова мажорно и толкова семпло
– редуване на до-мажор и сол-мажор. И когато наймалко
очакваш – те захвърляла в ла-минор и ре-минор,
през ми-мажор. Това било най-простата конструкция
на всички времена. Унгарската музика била каскада от
мажорно-минорни преходи, това щяла да го усети, когато
започнели с Ференц Лист. Знаела ли тя между другото,
че когато това гениално унгарско дете свирило на
първия си концерт във Виена на единайсетгодишна възраст,
самият Бетовен отишъл до пианото и го целунал
по челото. Имало гравюра с тази велика сцена. Страшно
нещо били унгарците. Най-страшен бил Ференц Лист
естествено. Първо щели да минат през него, после през
Бела Барток, а междувременно щели да изгледат всички
филми на Ищван Сабо и на Марта Месарош, ако ги има
в кварталната видеотека. Рубикон бил преминат, трябвало
да се поунгарчат.
146