Съчинение по картинка

Съчинение по картинка
усилваха и тя са чудеше защо. Когато пиесата слезе под
земята, разбра. Тук вече звуците не бяха реални, от край
до край бяха измислени и невъзможни. Игриви, жълти,
червени и сини тонове, ярки до детски, всичко танцуваше
около една малка тема, около зрънцето, което сънуваше
лятото, в което него няма да го има, но житният
клас щеше да го помни и да го умножи. Имаше много
тъга и много надежда в тази музика, притичваха от време
навреме български и ориенталски трели, отдръпваха
се внимателно, за да не се натрапват. Всичко бе нелогично,
музикалните линии се преплитаха, излизаха напред
като танцьори на ръченица, редуваха се карнавално и
потропваха с крак. Жужаха пчели, птичи позивни за радост
се носеха от десния край на клавиатурата, басите от
левия край ги окуражаваха. Периодично музиката минаваше
през някакви особени акорди, септими ли бяха,
какво ли бяха, Сени не знаеше. Но разбираше, че бяха
различни от другите, държаха ги на разстояние и внасяха
някаква сложност и нееднозначност в съня. Накрая
всичко се събра в някакво събуждане, нито зимно, нито
лятно, без никаква сигурност, но и без никакви страхове.
Нямаше зима и нямаше лято, нямаше нощ и нямаше
ден. Имаше само човек и този човек бе още дете. Сени
имаше чувството, че се е домогнала до някаква истина,
която никога няма да може да формулира. В тишината
след финала Мартин изтича до пианото и без да каже
нито дума, залепи тъмната си буза до бузата на Илия и
се притисна до него с цялата си детска обич.
Четири години бяха минали оттогава и сега, когато
мостът „Ержебет“ остана далеч назад бял и изящен, изтегнат
без нито една колона над голямата река, Сени си
151