Златина Русева, арт директор на Фестивала на българската култура в Брюксел: Имаме нужда от родното изкуство
03.08.2015 • Views
Share Embed Flag

Златина Русева, арт директор на Фестивала на българската култура в Брюксел: Имаме нужда от родното изкуство

ePAPER READ
DOWNLOAD ePAPER
jivotatdnes

Create successful ePaper yourself

Turn your PDF publications into a flip-book with our unique Google optimized e-Paper software.

START NOW

2 ИНФО БГSkoda Octavia е колата<strong>на</strong> 2014 г. <strong>в</strong> България>Честитили смеНо<strong>в</strong>а годи<strong>на</strong>със 17 млн. SMS-аНа стил<strong>на</strong> церемония <strong>в</strong>столичния х<strong>от</strong>ел "Шератон"а<strong>в</strong>томобилните жур<strong>на</strong>листи<strong>от</strong> Прес а<strong>в</strong>то клубБългария пред по<strong>в</strong>ече <strong>от</strong>280 души публика обя<strong>в</strong>ихапобедителите <strong>в</strong> <strong>на</strong>й-престижнияа<strong>в</strong>томобилен конкурсу <strong>на</strong>с - "Кола <strong>на</strong> годи<strong>на</strong>та".Проя<strong>в</strong>ата се организираза 17-и пореден път. Коро<strong>на</strong>тапрез тази годи<strong>на</strong>ще носи Skoda Octavia, коятосъбра 137 т., след<strong>в</strong>а<strong>на</strong><strong>от</strong> Mazda 6 - 115,5 т.,Peugeot 308 - 109,5 т., BMW4 - 80,5 т., и Opel Adam, 37,5точки. За <strong>на</strong>й-добър <strong>в</strong>ан журитоопредели DaciaDokker, а безспорен пър<strong>в</strong>енецпри а<strong>в</strong>томобилите съсзад<strong>в</strong>иж<strong>в</strong>ане 4х4 ста<strong>на</strong>Range Rover Sport - 142 т.,като изпре<strong>в</strong>ари BMW X5 -130,5 т., Ford Kuga - 87,5 т.,Оpel Mokka - 77 т., и SuzukiSX4 - 43 точки. Традицион<strong>на</strong>та<strong>на</strong>града "PR <strong>на</strong> годи<strong>на</strong>та"беше присъде<strong>на</strong> <strong>на</strong>тандема Бела Стояно<strong>в</strong>а иВолен Чинко<strong>в</strong> <strong>от</strong> М<strong>от</strong>о-Пфое.OMW <strong>в</strong>зе <strong>от</strong>личието за"Бензиностанции <strong>на</strong> годи<strong>на</strong>та",Allianz и BNP ParibasCardif получиха приза "Застрахо<strong>в</strong>атели<strong>на</strong> годи<strong>на</strong>та",Sogelease е "Лизинго<strong>в</strong>а компания<strong>на</strong> годи<strong>на</strong>та", Globulполучи приз<strong>на</strong>ние за раб<strong>от</strong>атапо безопасността <strong>на</strong>д<strong>в</strong>ижението по пътищатаи бе обя<strong>в</strong>ен за "Най-голямкорпорати<strong>в</strong>ен собст<strong>в</strong>еник<strong>на</strong> електрически а<strong>в</strong>томобили".Предста<strong>в</strong>ителст<strong>в</strong><strong>от</strong>о<strong>на</strong> Bosch за България получиспециал<strong>на</strong> <strong>на</strong>града заино<strong>в</strong>ации <strong>в</strong> областта <strong>на</strong>системите за сигурност ибезопасност за <strong>в</strong>тора поред<strong>на</strong>годи<strong>на</strong>. "Ин<strong>в</strong>еститор<strong>на</strong> годи<strong>на</strong>та" ста<strong>на</strong>Диагностичен Bosch дизелцентър - Драгале<strong>в</strong>ци.Близо 17 милио<strong>на</strong> но<strong>в</strong>огодишни поздра<strong>в</strong>ления чрез SMSса изпратили або<strong>на</strong>тите <strong>на</strong> трите мобилни оператора,съобщиха <strong>от</strong> компаниите.Около 6 милио<strong>на</strong> празнични честитки по мобилнитеси телефони изпратиха клиентите <strong>на</strong> Мтел до с<strong>в</strong>оитесемейст<strong>в</strong>а, близки и приятели. Но<strong>в</strong>огодишните SMS-иса регистрирани <strong>в</strong> мрежата <strong>на</strong> телекома за периода <strong>от</strong>12:00 часа <strong>на</strong> 31 декем<strong>в</strong>ри 2013 годи<strong>на</strong> до 24:00 часа <strong>на</strong> 1януари 2014 годи<strong>на</strong>. 126 000 <strong>от</strong> тях са изпратени презелектрон<strong>на</strong>та страница <strong>на</strong> телекома. Изпращането <strong>на</strong>SMS-и <strong>от</strong> мобилни към мобилни або<strong>на</strong>ти <strong>в</strong> мрежата <strong>на</strong>Мтел започ<strong>в</strong>а да се у<strong>в</strong>елича<strong>в</strong>а още <strong>в</strong>ечерта преди<strong>на</strong>стъп<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> Но<strong>в</strong>ата годи<strong>на</strong>. Честитки чрез краткисъобщения продължа<strong>в</strong>ат да се разменят и днес, като<strong>на</strong>й-<strong>в</strong>исока е акти<strong>в</strong>ността <strong>на</strong> клиентите <strong>на</strong> Мтел <strong>в</strong>пър<strong>в</strong>ия ден <strong>на</strong> 2014 годи<strong>на</strong>. Подоб<strong>на</strong> е тенденцията иоколо коледните празници.Або<strong>на</strong>тите <strong>на</strong> Глобул са изпратили близо 6,48 милио<strong>на</strong>SMS съобщения за периода <strong>от</strong> 12:00 ч. <strong>на</strong> 31 декем<strong>в</strong>ри2013 до 24:00 ч. <strong>на</strong> 1 януари 2014 г.Около 4,5 милио<strong>на</strong> поздра<strong>в</strong>и са били изпратени <strong>в</strong> мрежата<strong>на</strong> Ви<strong>в</strong>аком за същия период.7 - 13 ЯНУАРИ 2014Електронните книги ба<strong>в</strong>ноизмест<strong>в</strong>ат традиционнитеНаложените ниски цени<strong>на</strong> електронните книги и<strong>в</strong>се по-широк<strong>от</strong>о им разпространение<strong>на</strong>лагат промени<strong>на</strong> пазара <strong>на</strong> х<strong>арт</strong>иените.Сега е <strong>в</strong> ход т<strong>от</strong>алнопреструктуриране и <strong>на</strong>пра<strong>в</strong>осри<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> цените им,за да устоят <strong>на</strong> <strong>на</strong>тиска <strong>на</strong>електронните. То<strong>в</strong>а зая<strong>в</strong>и<strong>в</strong> интер<strong>в</strong>ю за БТА ВеселинТодоро<strong>в</strong>, председател <strong>на</strong>Асоциация "Българска книга".Той коментира <strong>на</strong>ложенитениски цени <strong>на</strong> електроннитекниги <strong>от</strong> лидера <strong>в</strong>Но<strong>в</strong>и <strong>от</strong>личия за Българиядонесоха <strong>в</strong>ъзпитаници<strong>на</strong> Софийската математическагим<strong>на</strong>зия <strong>в</strong> края<strong>на</strong> 2013 годи<strong>на</strong>. На Между<strong>на</strong>род<strong>на</strong>таазиатска олимпиадапо математика заюноши до 16 години, коятосе про<strong>в</strong>ежда <strong>в</strong> град Богор<strong>на</strong> остро<strong>в</strong> Я<strong>в</strong>а <strong>в</strong> Индонезия,четирима младиматематици <strong>в</strong>зеха многомедали. В инди<strong>в</strong>идуалн<strong>от</strong>осъстезание Христо Попо<strong>в</strong>спечели златен медал със100 точки. Мария Деляко<strong>в</strong>ае със сребърен медал,Виктор Косто<strong>в</strong> и МанолДжамбазо<strong>в</strong> - с бронзо<strong>в</strong>и.Учениците се състеза-онлайн търго<strong>в</strong>ията "Амазон",което по думите муразруши комфортния пазар<strong>на</strong> станд<strong>арт</strong>ни книги с мекакорица.Въпреки тези тенденцииобаче според Тодоро<strong>в</strong> модатаза четене <strong>на</strong> електронникниги не е дошла <strong>на</strong>пълно,тъй като <strong>в</strong>одещи си оста<strong>в</strong>аттрадиционните ите трудно би<strong>в</strong>ат изместени.В обзор за предпочитанитеи съ<strong>от</strong><strong>в</strong>етно <strong>на</strong>й-прода<strong>в</strong>аникниги през 2013 г. председателят<strong>на</strong> АсоциацияЖИВОТ"Българска книга" посочи, че<strong>българската</strong> класация е подоб<strong>на</strong><strong>на</strong> други таки<strong>в</strong>а <strong>в</strong> Е<strong>в</strong>ропа.Начело са книгите "Ад" <strong>на</strong>Дан Браун, "Петдесет нюансаси<strong>в</strong>о" <strong>на</strong> Е. Л. Джеймс,произ<strong>в</strong>еденията <strong>на</strong> турскатаписателка Елиф Шафак идетската книжка "Дне<strong>в</strong>никът<strong>на</strong> един дръндьо" <strong>на</strong>Джеф Кини.Най-хуба<strong>в</strong><strong>от</strong>о е, че 20процента <strong>от</strong> <strong>на</strong>й-прода<strong>в</strong>анитеа<strong>в</strong>тори у <strong>на</strong>с са българи,<strong>от</strong>беляза Веселин Тодоро<strong>в</strong>.Сред родните бест-Пореден успех <strong>на</strong> <strong>на</strong>ши математициБългария е <strong>на</strong> пър<strong>в</strong>омясто <strong>в</strong> ЕС по ранно <strong>на</strong>пускане<strong>на</strong> училище. Сред<strong>на</strong>та<strong>в</strong>ъзраст <strong>на</strong> <strong>от</strong>каз<strong>от</strong> школ<strong>от</strong>о е около 14,3години. То<strong>в</strong>а каза <strong>директор</strong>ът<strong>на</strong> социологическатаАгенция "Медиа<strong>на</strong>"Кольо Коле<strong>в</strong>, който <strong>на</strong>пресконференция предста<strong>в</strong>ирезултатите <strong>от</strong>социологическо изслед<strong>в</strong>анеза средн<strong>от</strong>о образо<strong>в</strong>ание.България е <strong>на</strong> де<strong>в</strong>етомясто по <strong>на</strong>пускане <strong>на</strong>училище преди за<strong>в</strong>ърш<strong>в</strong>ане<strong>на</strong> средн<strong>от</strong>о образо<strong>в</strong>ание<strong>от</strong> страните <strong>в</strong> Е<strong>в</strong>ропейскиясъюз, уточни Коле<strong>в</strong>.По думите му ученицитеса дем<strong>от</strong>и<strong>в</strong>ирани<strong>от</strong> то<strong>в</strong>а, че след катоза<strong>в</strong>ършат средн<strong>от</strong>о сиобразо<strong>в</strong>ание, те ще получатед<strong>на</strong> бележка, коятоняма да им послужи за нищо.В голяма част <strong>от</strong> другитестрани не е така.селъри са Миросла<strong>в</strong> Пенко<strong>в</strong>с "На Изток <strong>от</strong> Запада" иМихаил Вешим с "Рускиятсъсед".Експертът подчерта, чекласацията се <strong>в</strong>лияе <strong>от</strong> то<strong>в</strong>акога през годи<strong>на</strong>та е издаде<strong>на</strong>книгата, зато<strong>в</strong>а катомного успешни <strong>в</strong> нея<strong>в</strong>лизат също Георги Господино<strong>в</strong>,Людмила Филипо<strong>в</strong>а,Алек Попо<strong>в</strong>, Захари Карабашлие<strong>в</strong>и други <strong>от</strong> по-млад<strong>от</strong>опоколение.Според предпочитаните<strong>от</strong> българи<strong>на</strong> жанро<strong>в</strong>е<strong>в</strong>одещи оста<strong>в</strong>ат трилърите,крими<strong>на</strong>лните романии изобщо жанро<strong>в</strong>ата литература.По-а<strong>на</strong>литичнитетексто<strong>в</strong>е за съ<strong>в</strong>ременнияжи<strong>в</strong><strong>от</strong> също са успешни.<strong>в</strong>аха с 32 <strong>от</strong>бора <strong>от</strong> 10държа<strong>в</strong>и. В <strong>на</strong>дпре<strong>в</strong>аратаса участ<strong>в</strong>али д<strong>в</strong>а български<strong>от</strong>бора. Ос<strong>в</strong>ен софийския,другият е <strong>от</strong> Бургас.Нашите ученици са билиединст<strong>в</strong>ени предста<strong>в</strong>ители<strong>на</strong> Е<strong>в</strong>ропа <strong>в</strong> състезанието.В з<strong>на</strong>к <strong>на</strong> приз<strong>на</strong>ниеза де<strong>в</strong>етокласницитени организаторите щесменят името <strong>на</strong> олимпиадата.Вместо Азиатскатя <strong>в</strong>ече ще се <strong>на</strong>рича Между<strong>на</strong>род<strong>на</strong>."Бяхме добре подг<strong>от</strong><strong>в</strong>ении зато<strong>в</strong>а се <strong>в</strong>ръщаме стаки<strong>в</strong>а успехи", каза спечелилиятзлатен медал ХристоПопо<strong>в</strong>. Де<strong>в</strong>етокласникътприз<strong>на</strong>, че е бил<strong>от</strong>рудно, но подг<strong>от</strong>о<strong>в</strong>катаму е помог<strong>на</strong>ла. През последнитемесеци са реша<strong>в</strong>алимного задачи, а презпоследните седмици са раб<strong>от</strong>илипо 8 часа <strong>в</strong>секиден. Колк<strong>от</strong>о труд, толко<strong>в</strong>аи талант изиск<strong>в</strong>а подг<strong>от</strong>о<strong>в</strong>катапо математика,приз<strong>на</strong> още момчето.Българчетата <strong>на</strong>й-рано <strong>в</strong> ЕС <strong>на</strong>пускат училищеТам има много по<strong>в</strong>ече<strong>в</strong>ъзможности за за<strong>в</strong>ърш<strong>в</strong>анеи за продължение<strong>на</strong> образо<strong>в</strong>анието, зая<strong>в</strong>иКольо Коле<strong>в</strong>.73,1% <strong>от</strong> участниците<strong>в</strong> социологическ<strong>от</strong>о изслед<strong>в</strong>анеодобря<strong>в</strong>ат дуал<strong>на</strong>тасистема, а 8% - не.61,7% <strong>от</strong> запитанитеученици <strong>в</strong> 11. и 12. класодобря<strong>в</strong>ат идеята за дуал<strong>на</strong>тасистема. Ед<strong>на</strong> голямачаст <strong>от</strong> тях я приематс много голям интерес.91% <strong>от</strong> пълнолетнитесмятат, че средн<strong>от</strong>ообразо<strong>в</strong>ание тряб<strong>в</strong>а дада<strong>в</strong>а професио<strong>на</strong>л<strong>на</strong> к<strong>в</strong>алификация.69% са <strong>на</strong> мнение,че <strong>в</strong>същност раб<strong>от</strong>атаза пари е добре за <strong>в</strong>ъзпитанието<strong>на</strong> учениците,като то<strong>в</strong>а е <strong>в</strong> разрезс общест<strong>в</strong>ените <strong>на</strong>гласи.Според изслед<strong>в</strong>ането 19%<strong>от</strong> д<strong>в</strong>а<strong>на</strong>десетокласницитеу <strong>на</strong>с раб<strong>от</strong>ят.

В епицентъра <strong>на</strong> медиитегоди<strong>на</strong><strong>на</strong>пра<strong>в</strong>и„Изми<strong>на</strong>латаняколко <strong>в</strong>ажнипроби<strong>в</strong>а. Най-<strong>в</strong>ажният -роди се пр<strong>от</strong>естиращиятчо<strong>в</strong>ек. Поя<strong>в</strong>и се сякаш<strong>от</strong>никъде - неочак<strong>в</strong>ан,непред<strong>в</strong>иден, а<strong>в</strong>тентичен.Той беше събитието<strong>на</strong> годи<strong>на</strong>та. Той бешеизбран за личност <strong>на</strong> годи<strong>на</strong>та<strong>в</strong> ед<strong>на</strong> класация<strong>на</strong> "Дарик". И той <strong>на</strong>исти<strong>на</strong>д<strong>в</strong>ижеше събитиятапрез изми<strong>на</strong>лите месеци.А дали политицитего чуха? Мисля, че да, макарда избраха позата <strong>на</strong>неуяз<strong>в</strong>ими. Избраха глух<strong>от</strong>ата,която <strong>в</strong>и<strong>на</strong>ги сапрактику<strong>в</strong>али. Оградихасе с метални загражденияи контрапр<strong>от</strong>естиращи,търсеха задните изходи,криеха се и <strong>в</strong> тази абсурд<strong>на</strong>ситуация т<strong>в</strong>ърдяха, ченищо из<strong>в</strong>ънредно не се еслучило."Георги Господино<strong>в</strong>,"Ретро"<strong>на</strong> <strong>в</strong>сяка годи<strong>на</strong>с<strong>в</strong>етът полудя<strong>в</strong>апо номи-„Bкрая<strong>на</strong>циите и изборите <strong>на</strong>различни призо<strong>в</strong>е и хората,които ги получа<strong>в</strong>ат.Нещо като ра<strong>в</strong>носметка?Да приемем, че е така.След като за чо<strong>в</strong>ек <strong>на</strong>2013-а сп. "Таймс" спря избораси <strong>на</strong> папа ФранцискІ, може би с<strong>в</strong>етът <strong>на</strong>пра<strong>в</strong>иед<strong>на</strong> крачка <strong>в</strong>страни<strong>от</strong> с<strong>в</strong>етската суета иобър<strong>на</strong> очи не към чер<strong>в</strong>ениякилим, а към оно<strong>в</strong>анещо, <strong>на</strong>речено <strong>в</strong>яра, дето<strong>в</strong>секи <strong>от</strong> <strong>на</strong>с тряб<strong>в</strong>ада носи <strong>в</strong>ътре <strong>в</strong> себе си.“Маргарита Петко<strong>в</strong>а,"24 часа"СТОП КАДЪРЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА!едно нещоизглежда сигурно<strong>в</strong> края <strong>на</strong> „Поне<strong>от</strong>и<strong>в</strong>ащата си 2013-а. Годи<strong>на</strong>тане беше скуч<strong>на</strong>.Имаше <strong>в</strong>сичко, което да<strong>на</strong>пра<strong>в</strong>и жи<strong>в</strong><strong>от</strong>а <strong>в</strong> България<strong>на</strong>прег<strong>на</strong>т и ди<strong>на</strong>мичен,зареден с очак<strong>в</strong>анияи обрати, <strong>на</strong>дежди и разочаро<strong>в</strong>ания,имаше шумнискандали, тихи политическидого<strong>в</strong>орки, площаденгня<strong>в</strong> и униние. Обликътє може да се побере<strong>в</strong> няколко ключо<strong>в</strong>и думи:пр<strong>от</strong>ести, оста<strong>в</strong>ка,самозапал<strong>в</strong>ане, <strong>в</strong>исящокафе, предсрочни избори,задкулисие, Пее<strong>в</strong>ски, катарзис,олигархия, бежанци.“Ясен Борисла<strong>в</strong>о<strong>в</strong>, "Сега"годи<strong>на</strong>,ос<strong>в</strong>ен че„Изми<strong>на</strong>лата<strong>на</strong>ложи но<strong>в</strong>иклишета <strong>в</strong> публич<strong>на</strong>тасло<strong>в</strong>есност като "задкулисието"и "олигархията",продължи да след<strong>в</strong>аи устано<strong>в</strong>е<strong>на</strong>та инерция<strong>в</strong> уп<strong>от</strong>реба <strong>на</strong> щампи сбезсроч<strong>на</strong> да<strong>в</strong>ност. И понеже2013-а се <strong>в</strong>писа <strong>в</strong><strong>на</strong>й-но<strong>в</strong>ата история катогоди<strong>на</strong> <strong>на</strong> пр<strong>от</strong>естите,рекордни <strong>в</strong>ис<strong>от</strong>и <strong>в</strong>езико<strong>в</strong>ата ширп<strong>от</strong>ребапостиг<strong>на</strong> изразът "<strong>на</strong>прежениетоескалира".Тези думи тъй са се срас<strong>на</strong>ли,че е чудно защо ощене се изпис<strong>в</strong>ат слято катоед<strong>на</strong>. Тяхн<strong>от</strong>о сраст<strong>в</strong>анее по-неразри<strong>в</strong>но <strong>от</strong>оно<strong>в</strong>а <strong>на</strong> "мафията с<strong>в</strong>ластта", <strong>на</strong> "корупциятасъс съдеб<strong>на</strong>та система"и <strong>на</strong> "олигархията сполитиката".Миле<strong>на</strong> Бойче<strong>в</strong>а , "Труд"ГЛАСОВЕ7 - 13 ЯНУАРИ 20142013-акатообщност ед<strong>в</strong>а„Българители ще си спомнятс добро 2013 г.: <strong>в</strong> проуч<strong>в</strong>ането<strong>на</strong> "Алфарисърч" близо поло<strong>в</strong>и<strong>на</strong>тая определят като ед<strong>на</strong><strong>от</strong> <strong>на</strong>й-лошите <strong>от</strong> десетилетиеи поло<strong>в</strong>и<strong>на</strong>, асоциолозите - като съпоста<strong>в</strong>имас кризисни ипредхождащи бурни общест<strong>в</strong>енипромени години.Но между мрачнитещрихи, с които е опис<strong>в</strong>а<strong>на</strong>,тряб<strong>в</strong>а да се търси инейният нед<strong>в</strong>усмислен успех.То<strong>в</strong>а е <strong>в</strong> край<strong>на</strong>сметка годи<strong>на</strong>та, <strong>в</strong> коятогражданск<strong>от</strong>о пробуждане<strong>на</strong>несе болезнениудари по фасадата <strong>на</strong> то<strong>в</strong>а,което <strong>в</strong>ластелините<strong>на</strong> статук<strong>в</strong><strong>от</strong>о оче<strong>в</strong>идноприбързано бяха приеликато <strong>на</strong>ложен за<strong>в</strong>и<strong>на</strong>гимодел <strong>на</strong> България.Него<strong>в</strong>ата хранител<strong>на</strong>среда е апатията и подобно<strong>на</strong> жабата <strong>от</strong> из<strong>в</strong>естнияексперимент сба<strong>в</strong>н<strong>от</strong>о є с<strong>в</strong>аря<strong>в</strong>ане българск<strong>от</strong>ообщест<strong>в</strong>о същоне да<strong>в</strong>аше приз<strong>на</strong>ци, черазбира как<strong>в</strong>о му се случ<strong>в</strong>а."Соня Тракийска,"Капитал"годи<strong>на</strong>беше богата<strong>на</strong> обра-„Изтичащатати. Неочак<strong>в</strong>ан беше и ре<strong>в</strong>аншът<strong>на</strong> дипломацията- след години <strong>на</strong><strong>от</strong>стъпление между<strong>на</strong>родн<strong>от</strong>опра<strong>в</strong>о <strong>в</strong>ъз<strong>в</strong>ър<strong>на</strong><strong>в</strong>одещата си роля <strong>в</strong> с<strong>в</strong>ето<strong>в</strong>нитедела за сметка<strong>на</strong> пра<strong>в</strong><strong>от</strong>о <strong>на</strong> силата.То<strong>в</strong>а е осно<strong>в</strong><strong>на</strong>та тенденция,характер<strong>на</strong> замежду<strong>на</strong>родните <strong>от</strong>ношенияпрез 2013 г."Емил Ценко<strong>в</strong>, "Преса"годи<strong>на</strong> "Тайм"определи за Личност<strong>на</strong> годи<strong>на</strong>та„Тазипапа Франциск, който същоможе да бъде окачест<strong>в</strong>енкато "пр<strong>от</strong>естиращ"- срещу разкоша <strong>в</strong>Римокатолическатацърк<strong>в</strong>а. Той <strong>от</strong>каз<strong>в</strong>а дажи<strong>в</strong>ее <strong>в</strong> лукса <strong>на</strong> Апостолическияд<strong>в</strong>орец <strong>в</strong>ъ<strong>в</strong> Ватика<strong>на</strong>,прид<strong>в</strong>иж<strong>в</strong>а се собикно<strong>в</strong>ен а<strong>в</strong>томобил икритику<strong>в</strong>а богатите, чене желаят да споделят сбедните с<strong>в</strong>оето богатст<strong>в</strong>о,което преди <strong>в</strong>еко<strong>в</strong>ее сторил ФранцискАсизки. Ед<strong>в</strong>а ли обаче можемда очак<strong>в</strong>аме <strong>от</strong> аржентинскияследо<strong>в</strong>ник <strong>на</strong>средно<strong>в</strong>еко<strong>в</strong>ния с<strong>в</strong>етецда <strong>на</strong>ложи режим <strong>на</strong>"строги бюджетни икономии"<strong>в</strong> Римокатолическатацърк<strong>в</strong>а. Както пра<strong>в</strong>еха<strong>на</strong>последък многодържа<strong>в</strong>и, а после <strong>на</strong>селениетоим се <strong>в</strong>дигаше <strong>на</strong>пр<strong>от</strong>ести.Климент Тренко<strong>в</strong>,e-vestnikСнимка Красимир КИРИЛОВ, БУЛФОТОПОСОКИКой държисъдбата?Петър ГАЛЕВ3Със сигурност сте забелязали,че около но<strong>в</strong>огодишнитепразници медиитесе <strong>на</strong>пълниха спредсказания и гаданиякак<strong>в</strong>о ни очак<strong>в</strong>а <strong>в</strong> иднитемесеци, как ще пр<strong>от</strong>ичажи<strong>в</strong><strong>от</strong>ът ни, как<strong>в</strong>иизпитания ще ниподх<strong>в</strong>ърли съдбата. Разбирасе, черните краскипреоблада<strong>в</strong>ат, защ<strong>от</strong><strong>от</strong>о<strong>в</strong>а з<strong>в</strong>учи много естест<strong>в</strong>еноза дейст<strong>в</strong>ителността<strong>в</strong> <strong>на</strong>шата държа<strong>в</strong>а.Пър<strong>в</strong>о<strong>на</strong>чално сеопитах да приемам тезирубрики като нещозаба<strong>в</strong>но и раз<strong>в</strong>лекателно,но постепенно чашатапреля. За <strong>в</strong>сичкиинциденти и трагедии,при които за съжалениезаги<strong>на</strong>ха голям брой<strong>в</strong>ключително млади хора,започ<strong>на</strong> да се търси,<strong>на</strong>мира и об<strong>на</strong>род<strong>в</strong>а магическообяснение. Еднибили урочасани, другиомагьосани, трети сизами<strong>на</strong>ли <strong>от</strong> за<strong>в</strong>истта<strong>на</strong> околните... Не з<strong>на</strong>мдали то<strong>в</strong>а е утеха заблизките, но за общест<strong>в</strong><strong>от</strong>они започ<strong>в</strong>ада се пре<strong>в</strong>ръща <strong>в</strong> диагноза.Търсенето <strong>на</strong>с<strong>в</strong>ръхестест<strong>в</strong>ени причиникато д<strong>в</strong>игател <strong>на</strong>битието е характерноза доста по-ранен етап<strong>от</strong> раз<strong>в</strong>итието <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ечест<strong>в</strong><strong>от</strong>о.Оче<strong>в</strong>иднообаче за <strong>на</strong>с то<strong>в</strong>а еудобно. Не че сме мързели<strong>в</strong>и,непред<strong>в</strong>идли<strong>в</strong>и,нехайни и <strong>на</strong>руша<strong>в</strong>ащипра<strong>в</strong>илата, не че някой,<strong>от</strong> ког<strong>от</strong>о за<strong>в</strong>иси безопасносттани, не си ес<strong>в</strong>ършил раб<strong>от</strong>ата,ами бедите ни се сто<strong>в</strong>ар<strong>в</strong>атпросто <strong>от</strong> лошасъдба и чер<strong>на</strong> магия.Е, има и нелепа случайност,но ед<strong>в</strong>а ли то<strong>в</strong>а е<strong>в</strong>одещ<strong>от</strong>о <strong>в</strong> <strong>на</strong>шенскитетрагедии. По-добрее да погледнем рацио<strong>на</strong>лнои да се у<strong>в</strong>ерим, чеима пряка <strong>в</strong>ръзка междупо<strong>в</strong>едението ни и последст<strong>в</strong>иятаза самите<strong>на</strong>с. Караш <strong>в</strong>нимателно,без алкохол и с колан -по-малко катастрофи ижерт<strong>в</strong>и. Раб<strong>от</strong>иш по<strong>в</strong>ечеи по-качест<strong>в</strong>ено -по-<strong>в</strong>исоки доходи. Грижишсe <strong>на</strong><strong>в</strong>реме за здра<strong>в</strong>етоси - по-малко боледу<strong>в</strong>аш.На то<strong>в</strong>а стъп<strong>в</strong>ат<strong>на</strong>пред<strong>на</strong>лите общест<strong>в</strong>а.Нека и ние дапра<strong>в</strong>им така, тога<strong>в</strong>амагия трудно ще ни ло<strong>в</strong>ии Господ по<strong>в</strong>ече щепомага...

4ТЕНДЕНЦИИ7 - 13 ЯНУАРИ 2014800 млн. са събрани <strong>от</strong> тяхпрез 2013 г. Всеки осигурен с1500-2500 л<strong>в</strong>. <strong>в</strong> п<strong>арт</strong>идата сиЛиля<strong>на</strong> ФИЛИПОВАЧастните пенсионнифондо<strong>в</strong>е<strong>от</strong>но<strong>в</strong>о са <strong>на</strong> модаи след <strong>в</strong>ременн<strong>от</strong>окризисно разколеба<strong>в</strong>анесе ут<strong>в</strong>ържда<strong>в</strong>ат като<strong>на</strong>дежден инструментза осигуря<strong>в</strong>ане <strong>на</strong>добри пенсии.Натрупаните <strong>в</strong> тях акти<strong>в</strong>икъм края <strong>на</strong> 2013 г.са близо 7 млрд. л<strong>в</strong>., коетое с 18,4% по<strong>в</strong>ече <strong>от</strong>края <strong>на</strong> 2012-а, т<strong>в</strong>ърдиНикола Абаджие<strong>в</strong>, шеф<strong>на</strong> Българската асоциация<strong>на</strong> дружест<strong>в</strong>ата задопълнително пенсионноосигуря<strong>в</strong>ане. Според нег<strong>от</strong>о<strong>в</strong>а е резултат не само<strong>от</strong> по<strong>в</strong>ечето събрани<strong>в</strong>носки, аи<strong>от</strong>добр<strong>от</strong>оин<strong>в</strong>естиране <strong>на</strong> <strong>на</strong>трупаните<strong>в</strong>ече акти<strong>в</strong>и.Всеки осигурен имамежду 1500 и 2500 л<strong>в</strong>.,<strong>на</strong>трупани за старини <strong>в</strong>частните пенсионнифондо<strong>в</strong>е, сочат данните<strong>на</strong> Комисията за фи<strong>на</strong>нсо<strong>в</strong><strong>на</strong>дзор. Конкрет<strong>на</strong>тасума за<strong>в</strong>иси <strong>от</strong> заплатата,<strong>на</strong> която се осигуря<strong>в</strong>а,и трудо<strong>в</strong>ия стаж.В края <strong>на</strong> септем<strong>в</strong>ри<strong>в</strong>секи участник <strong>в</strong> уни<strong>в</strong>ерсаленпенсионен фонд(УПФ)е имал среднопо 1558,13 л<strong>в</strong>.<strong>в</strong> п<strong>арт</strong>идата си,което е с 8,12% или172,96 л<strong>в</strong>. по<strong>в</strong>ече спрямо30 септем<strong>в</strong>ри 2012 г. Вуни<strong>в</strong>ерсалните фондо<strong>в</strong>есе осигуря<strong>в</strong>ат <strong>в</strong>сички, роденислед 1960 г., коитоса <strong>от</strong> <strong>на</strong>й-масо<strong>в</strong>ата IIIкатегория труд.НиколаАбаджие<strong>в</strong>:- Г-н Абаджие<strong>в</strong>, многохора продължа<strong>в</strong>ат да бъдатподозрителни <strong>от</strong>носно<strong>на</strong>чи<strong>на</strong>, по койтофондо<strong>в</strong>ете упра<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>атпарите им. Обяснететочно как ста<strong>в</strong>а то<strong>в</strong>а.Още по-голямо у<strong>в</strong>еличениеима при п<strong>арт</strong>идите<strong>на</strong> осигурените <strong>в</strong>професио<strong>на</strong>лните пенсионнифондо<strong>в</strong>е (ППФ), <strong>в</strong>които задължително за<strong>в</strong>тора пенсия се осигуря<strong>в</strong>атпредста<strong>в</strong>ителите<strong>на</strong> I и II категория труд.То<strong>в</strong>а са миньори, летци,химици, шофьори <strong>на</strong> ТИР,рентгенолози и т.н.Обяснението е, че теимат по-<strong>в</strong>исоки заплатии съ<strong>от</strong><strong>в</strong>етно им се удържатпо-големи осигуро<strong>в</strong>ки.Така към 30 септем<strong>в</strong>ри<strong>на</strong> едно осигурено лице<strong>в</strong> ППФ се падат среднопо 2571,82 л<strong>в</strong>., докатогоди<strong>на</strong> по-рано те са били2373,38 л<strong>в</strong>., или със198,44 л<strong>в</strong>. по-малко.При добро<strong>в</strong>олнитепенсионни фондо<strong>в</strong>е(ДПФ) <strong>на</strong>раст<strong>в</strong>ането <strong>на</strong>п<strong>арт</strong>идите е средно с55,55 л<strong>в</strong>., или с 5,29% загоди<strong>на</strong>. Към 30 септем<strong>в</strong>ри2012 г. сред<strong>на</strong>та сума<strong>в</strong> тях е била 1049,69 л<strong>в</strong>.,а годи<strong>на</strong> по-късно тя сеу<strong>в</strong>елича<strong>в</strong>а до 1105,24 л<strong>в</strong>.В тях за трета пенсияможе да се осигуря<strong>в</strong>а пожелание <strong>в</strong>секи пълнолетенбез з<strong>на</strong>чение <strong>на</strong> <strong>в</strong>ъзрастта,както и пенсионери,които <strong>в</strong>ече получа<strong>в</strong>аттака<strong>в</strong>а.6,428 млрд. л<strong>в</strong>.са <strong>на</strong>трупани<strong>в</strong> частнитефондо<strong>в</strong>екъм края <strong>на</strong> септем<strong>в</strong>ри2013 г. Годи<strong>на</strong> по-рано суматае била близо 5,682млрд. л<strong>в</strong>., което показ<strong>в</strong>а746,5 млн. л<strong>в</strong>. ръст. Акумулирането<strong>на</strong> средст<strong>в</strong>а<strong>от</strong> но<strong>в</strong>и <strong>в</strong>носки се ускоря<strong>в</strong>а- сега ръстът е- Нямат осно<strong>в</strong>ание, защ<strong>от</strong>орегламентът е<strong>на</strong>пълно ясен. Фондо<strong>в</strong>етене задържат парите <strong>на</strong>осигурените, а ги ин<strong>в</strong>естиратдо 5-ия ден <strong>от</strong>постъп<strong>в</strong>ането им <strong>в</strong> инди<strong>в</strong>идуал<strong>на</strong>тап<strong>арт</strong>ида. Теса консер<strong>в</strong>ати<strong>в</strong>ни ин<strong>в</strong>еститори- търсят кактодоходност, така и сигурност.Зато<strong>в</strong>а <strong>в</strong><strong>на</strong>сят паритегла<strong>в</strong>но <strong>в</strong> дълго<strong>в</strong>иценни книжа, които са<strong>на</strong>й-сигурните.През 2008 г. борсата сесри<strong>на</strong> с 80% и акти<strong>в</strong>ите<strong>на</strong> пенсионните фондо<strong>в</strong>еПенсионнитефондо<strong>в</strong>епак са <strong>на</strong> мода18,45% срещу 13,14% запо-ми<strong>на</strong>лата годи<strong>на</strong>. Притози темп <strong>на</strong> <strong>на</strong>труп<strong>в</strong>ане<strong>на</strong> средст<strong>в</strong>а постъпленията<strong>в</strong> п<strong>арт</strong>идите <strong>на</strong>осигурените <strong>в</strong> частнитепенсионни фондо<strong>в</strong>е се изчисля<strong>в</strong>ат<strong>на</strong> близо 800млн. л<strong>в</strong>.Най-големи суми са<strong>на</strong>трупани <strong>в</strong> уни<strong>в</strong>ерсалнитепенсионни фондо<strong>в</strong>е(УПФ) - <strong>на</strong>д 5,141 млрд.л<strong>в</strong>. За пър<strong>в</strong>ите де<strong>в</strong>ет месеца<strong>на</strong> 2013 г. се <strong>от</strong>читаръст с 14,58%, или с<strong>на</strong>д 654 млн. л<strong>в</strong>. ДПФ саслед<strong>в</strong>ащи <strong>в</strong> класацията с652,29 млн. л<strong>в</strong>. В ППФ<strong>на</strong>трупаните средст<strong>в</strong>адостигат 628,226 млн.л<strong>в</strong>. - с 59,29 млн. л<strong>в</strong>. по<strong>в</strong>ечеспрямо <strong>на</strong>чал<strong>от</strong>о <strong>на</strong>2012 годи<strong>на</strong>.У<strong>в</strong>елича<strong>в</strong>асе и броят<strong>на</strong> осигурените<strong>в</strong> частните пенсионнифондо<strong>в</strong>е. Към края <strong>на</strong>септем<strong>в</strong>ри те са били 4156 065 души, което е с2,23% по<strong>в</strong>ече спрямо същияпериод <strong>на</strong> 2012 г. Позити<strong>в</strong><strong>на</strong>татенденциязасяга <strong>в</strong>сички фондо<strong>в</strong>е сизключение <strong>на</strong> добро<strong>в</strong>олните,където се <strong>от</strong>читалек спад. С кризата<strong>на</strong>маля<strong>в</strong>ат <strong>в</strong>ъзможностите<strong>на</strong> хората да пра<strong>в</strong>ятдобро<strong>в</strong>олни <strong>в</strong>носкиза пенсия, коментираАбаджие<strong>в</strong>. Според него едобре да се у<strong>в</strong>еличатданъчните преференции.Сегачо<strong>в</strong>екможеда<strong>в</strong><strong>на</strong>сяза трета пенсия до 10%<strong>от</strong> заплатата си, без даплаща данък, а спореднего тряб<strong>в</strong>а да е 15-20%.Фондо<strong>в</strong>ете несамо събират<strong>в</strong>носки,но и реалноизплащатпенсииДаде<strong>на</strong>та <strong>от</strong> тях сума<strong>на</strong> осигурените и <strong>на</strong>следницитеим <strong>от</strong> 2002 г. домомента е 714, 8 млн. л<strong>в</strong>.Уни<strong>в</strong>ерсалните са изплатили15,603 млн. л<strong>в</strong>., катосамо за пър<strong>в</strong>ите 9месеца <strong>на</strong> ми<strong>на</strong>лата годи<strong>на</strong>сумата <strong>в</strong>ъзлиза <strong>на</strong>4,04 млн. л<strong>в</strong>. Професио<strong>на</strong>лнитеса с още по-добрирезултати - 19,643млн. л<strong>в</strong>. за последните 10г. Най-много пари са получиличлено<strong>в</strong>ете и техните<strong>на</strong>следници <strong>от</strong> добро<strong>в</strong>олнитепенсионнифондо<strong>в</strong>е - 594,617 млн.л<strong>в</strong>. Предимст<strong>в</strong><strong>от</strong>о е, чеосигуреният може сам даопредели <strong>на</strong>следника си,който да изтегли <strong>на</strong>трупаните<strong>в</strong> п<strong>арт</strong>идата мусредст<strong>в</strong>а. Осигурените <strong>в</strong>добро<strong>в</strong>олните фондо<strong>в</strong>емогат да изтеглят паритеси по <strong>в</strong>сяко <strong>в</strong>реме сдруга цел, като платятданък 12%, както е и <strong>в</strong>другите е<strong>в</strong>ропейскистрани.Българите започ<strong>на</strong>хада изтеглят <strong>в</strong>ложениятаси масо<strong>в</strong>о през 2008-2009г., когато <strong>в</strong> резултат <strong>на</strong>кризата фондо<strong>в</strong>ете имаха<strong>от</strong>рицател<strong>на</strong> доходност.Тога<strong>в</strong>а много хорасе изплашиха и решихада изтеглят <strong>на</strong>трупанитекъм онзи моментсредст<strong>в</strong>а, за да не изгубятчаст <strong>от</strong> тях. Така<strong>от</strong> 2002 г. до 30 юни2013 г. добро<strong>в</strong>олнитефондо<strong>в</strong>е са изплатилиобщо 594,617 млн. л<strong>в</strong>.Частните фондо<strong>в</strong>епре<strong>в</strong>еждат средст<strong>в</strong>а и<strong>на</strong> Нацио<strong>на</strong>лния осигурителенинститут. Презм<strong>арт</strong> 2011 г. бяхапрех<strong>в</strong>ърлени 107,666 млн.л<strong>в</strong>., припомнят <strong>от</strong> асоциацията.Пенсионнитефондо<strong>в</strong>е са билипо-изгодни <strong>от</strong>депозит <strong>в</strong> банкаВноската се ин<strong>в</strong>естира до 5-ияден <strong>от</strong> постъп<strong>в</strong>ането є<strong>в</strong> лич<strong>на</strong>та п<strong>арт</strong>идаВ КАКВО ИНВЕСТИРАТ УНИВЕРСАЛНИТЕПЕНСИОННИ ФОНДОВЕ39,02% - дълго<strong>в</strong>и ценни книжа, издадени или гарантирани <strong>от</strong>държа<strong>в</strong>и - членки <strong>на</strong> ЕС, други държа<strong>в</strong>и или технитецентрални банки23,71% - акции, пра<strong>в</strong>а и дяло<strong>в</strong>е17,95% - корпорати<strong>в</strong>ни облигации14,58% - банко<strong>в</strong>и депозити2,76% - ин<strong>в</strong>естиционни им<strong>от</strong>и1,93% - общински облигации0,05% - ип<strong>от</strong>ечни облигации*Данните са към 30.09. 2013 г.<strong>на</strong>малиха стойността сис около 25%. Отрицател<strong>на</strong>тадоходност бе <strong>от</strong>порядъка <strong>на</strong> 55%. Те обачесе спра<strong>в</strong>иха бързо <strong>в</strong> кризата,преструктурирайкипортфейлите си - пре<strong>на</strong>сочихаин<strong>в</strong>естициитекъм държа<strong>в</strong>ни ценни книжа,които са с гарантира<strong>на</strong>доходност, и изтеглихасредст<strong>в</strong>ата си <strong>от</strong> риско<strong>в</strong>иин<strong>в</strong>естиции като акции,дяло<strong>в</strong>е и т.н. Някоисе <strong>на</strong>сочиха към инструменти,които бяха подценени<strong>от</strong> пазара, и ощепрез 2009 г. получиха добрадоходност, спечелихаи ми<strong>на</strong>ха <strong>в</strong> положител<strong>на</strong>таскала. Като цяло запериода 2002-2013 г. фондо<strong>в</strong>етеса стабилни, катопрез 2007 г. доходносттаим стиг<strong>на</strong> 16%.Сега също <strong>в</strong>ър<strong>в</strong>ят <strong>на</strong>горе.през послед<strong>на</strong>та годи<strong>на</strong>,категоричен е НиколаАбаджие<strong>в</strong>. То<strong>в</strong>а ста<strong>в</strong>а ясно<strong>от</strong> сра<strong>в</strong>нението междудоходността <strong>на</strong> добро<strong>в</strong>олнитефондо<strong>в</strong>е запериода декем<strong>в</strong>ри 2012 г.- декем<strong>в</strong>ри 2013 г. и лих<strong>в</strong>итепо едногодишнителе<strong>в</strong>о<strong>в</strong>и депозити. Средн<strong>от</strong>я е била 5,88%, като 5<strong>от</strong> 9-те същест<strong>в</strong>у<strong>в</strong>ащи у<strong>на</strong>с таки<strong>в</strong>а фондо<strong>в</strong>е я<strong>на</strong>дх<strong>в</strong>ърлят, някои дориз<strong>на</strong>чително. Съще<strong>в</strong>ременнопо данни <strong>на</strong> БНБпрез последните 12 месецадо края <strong>на</strong> октом<strong>в</strong>рилих<strong>в</strong>ите по банко<strong>в</strong>итедепозити <strong>на</strong>маля<strong>в</strong>ат -<strong>от</strong> 5,46% до 4,7%. За хоратае <strong>в</strong>ажно да з<strong>на</strong>ят,че пенсионните фондо<strong>в</strong>есе упра<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>ат <strong>на</strong> капитало<strong>в</strong>принцип и доходносттае резултати<strong>в</strong><strong>на</strong>,подчерта<strong>в</strong>а Абаджие<strong>в</strong>.То<strong>в</strong>а з<strong>на</strong>чи, че 100% <strong>от</strong>доходността, постиг<strong>на</strong>та<strong>от</strong> ин<strong>в</strong>естирането<strong>на</strong> средст<strong>в</strong>ата <strong>на</strong> осигурените<strong>в</strong> задължителнитепенсионни фондо<strong>в</strong>е,се <strong>в</strong>ръща при тях. Таксатаза упра<strong>в</strong>ление е 1%,но тя е <strong>от</strong>делно <strong>от</strong> постиг<strong>на</strong>татадоходност.При добро<strong>в</strong>олн<strong>от</strong>о осигуря<strong>в</strong>ане90% <strong>от</strong> средст<strong>в</strong>атасе разпределятобратно <strong>в</strong> инди<strong>в</strong>идуалнитеп<strong>арт</strong>иди, а 10% - затакса упра<strong>в</strong>ление <strong>на</strong> пенсионн<strong>от</strong>одружест<strong>в</strong>о.Докато ако чо<strong>в</strong>ек държисредст<strong>в</strong>ата си <strong>на</strong> депозит<strong>в</strong> банка, лих<strong>в</strong>ата муза<strong>в</strong>иси <strong>от</strong> политиката<strong>на</strong> банката, обясни специалистът.ДОХОДНОСТ НА ФОНДОВЕТЕ ЗА ДОПЪЛНИТЕЛНОПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕОТ 30.09.2011 ДО 30.09.2013 Г. НА ГОДИШНА БАЗАУни<strong>в</strong>ерсалниУПФ "До<strong>в</strong>ерие" - 4,81%УПФ "Съгласие" - 6,92%УПФ "ДСК-Роди<strong>на</strong>" - 3,78%"ЗУПФ Алианц България" - 6,65%"Ай Ен Джи УПФ" - 7,23%УПФ "ЦКБ-Сила" - 5,93%УПФ "Бъдеще" - 3,67%УПФ "Топли<strong>на</strong>" - 3,07%УПФ "ПОИ"* - 6,05%*ПОИ - Пенсионноосигурителен институтПрофесио<strong>на</strong>лниППФ "До<strong>в</strong>ерие" - 5,28%ППФ "Съгласие" - 6,74%ППФ "ДСК-Роди<strong>на</strong>" - 4,68%"ЗППФ Алианц България" - 7,05%"Ай Ен Джи ППФ" - 6,88%ППФ "ЦКБ-Сила" - 5,95%ППФ "Бъдеще" - 4,40%ППФ "Топли<strong>на</strong>" - 3,07%ППФ "ПОИ"* - 6,28%Добро<strong>в</strong>олниДПФ "До<strong>в</strong>ерие" - 5,72%ДПФ "Съгласие" - 7,90%ДПФ "ДСК-Роди<strong>на</strong>" - 5,74%"ДПФ Алианц България" - 7,43%"Ай Ен Джи ДПФ" - 8,35%ДПФ "ЦКБ-Сила" - 6,70%ДПФ "Бъдеще" - 4,06%ДПФ "Топли<strong>на</strong>" - 5,56%ДПФ "ПОИ"* - 7,07%Сред<strong>на</strong>та доходност <strong>на</strong>УПФ за последния 2-годишенпериод (септем<strong>в</strong>ри2011 - септем<strong>в</strong>ри 2013) е5,75%, за ППФ - 5,93, а заДПФ - 6,98%.- Имат ли пра<strong>в</strong>о дружест<strong>в</strong>ата,които упра<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>атфондо<strong>в</strong>ете, да използ<strong>в</strong>атс<strong>в</strong>ободно парите<strong>на</strong> осигурените?- Не. Нямат то<strong>в</strong>а пра<strong>в</strong>ои са стриктно контролирани<strong>от</strong> Комисията за фи<strong>на</strong>нсо<strong>в</strong><strong>на</strong>дзор. Дружест<strong>в</strong>атане могат да ги използ<strong>в</strong>атза търго<strong>в</strong>ска дейности за нищо друго ос<strong>в</strong>енза пенсионно осигуря<strong>в</strong>ане.Видо<strong>в</strong>ете ин<strong>в</strong>естицииса строго регламентирани.Не може парите<strong>на</strong> осигурените да се <strong>в</strong>лагат<strong>на</strong>пример <strong>в</strong> злато.Ин<strong>в</strong>естициите се следятежедне<strong>в</strong>но и при <strong>на</strong>й-малк<strong>от</strong>осъмнение се <strong>в</strong>зематмерки.

БИЗНЕС7 - 13 ЯНУАРИ 20145Илия<strong>на</strong> АНГЕЛОВАНай-труд<strong>на</strong>та годи<strong>на</strong><strong>от</strong> <strong>на</strong>чал<strong>от</strong>о<strong>на</strong> кризата си<strong>от</strong>иде, смятатНай-труд<strong>на</strong>та годи<strong>на</strong><strong>от</strong> кризата си <strong>от</strong>иде<strong>в</strong>одещи предприемачи, анкетиранипо традиция <strong>в</strong><strong>на</strong>чал<strong>от</strong>о <strong>на</strong> декем<strong>в</strong>ри <strong>от</strong>Българската стопанска камара(БСК). Бизнесът очак<strong>в</strong>а2014-а да е по-добра заикономиката ни. В проуч<strong>в</strong>анетоса участ<strong>в</strong>али 462мениджъри и собст<strong>в</strong>еници<strong>на</strong> компании. Според бизнесапрестъпността, корупциятаи си<strong>в</strong>ата икономикаса се запазили <strong>на</strong> ни<strong>в</strong><strong>от</strong>оси <strong>от</strong> 2012 г. Те <strong>от</strong>читаткато облекчениеспада <strong>на</strong> регулатор<strong>на</strong>татежест. Тре<strong>в</strong>ож<strong>на</strong> е тенденцията<strong>в</strong>се по<strong>в</strong>ече фирмида не могат да обслуж<strong>в</strong>аткредитите си, а ед<strong>на</strong><strong>от</strong> осно<strong>в</strong>ните причини зато<strong>в</strong>а е заба<strong>в</strong>янето <strong>на</strong> плащанията<strong>от</strong> държа<strong>в</strong>ата иобщините.През 2013 г. бизнес климатътсе е подобрил, споделят22% <strong>от</strong> анкетираните,съобщи <strong>на</strong> пресконференцияизпълнителният<strong>директор</strong> <strong>на</strong> БСК БожидарДане<strong>в</strong>. То<strong>в</strong>а да<strong>в</strong>а <strong>на</strong>дежди,че род<strong>на</strong>та икономиказапоч<strong>в</strong>а ба<strong>в</strong>но да се<strong>от</strong>тласк<strong>в</strong>а <strong>от</strong> дън<strong>от</strong>о. Засра<strong>в</strong>нение през 2012 г. ед<strong>в</strong>а2% са дали позити<strong>в</strong><strong>на</strong>оценка. 39% <strong>от</strong> бизнесменитепред<strong>в</strong>иждат застой<strong>в</strong> икономиката през 2014г., но анкетата показ<strong>в</strong>а<strong>на</strong>ченки <strong>на</strong> оптимизъм -<strong>в</strong>секи трети очак<strong>в</strong>а<strong>в</strong>ъзстано<strong>в</strong>я<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> растежа<strong>на</strong>д 1,5%. Оптимистично<strong>на</strong>строените през2012 г. са били 16%. Намалелиса песимистите -задълбоча<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> кризатаочак<strong>в</strong>а <strong>в</strong>секи чет<strong>в</strong>ърти(през 2012 г. те са билиблизо 50%). Запаз<strong>в</strong>а се обаче<strong>в</strong>исокият процентЦените <strong>на</strong>луксозните стоки<strong>на</strong>долу, зеленчуцитепоскъп<strong>в</strong>атСпад <strong>в</strong> цените <strong>на</strong> тока,парн<strong>от</strong>о и плодо<strong>в</strong>ете саед<strong>на</strong> <strong>от</strong> причините за <strong>от</strong>рицател<strong>на</strong>тагодиш<strong>на</strong>инфлация <strong>в</strong> стра<strong>на</strong>та къмкрая <strong>на</strong> ноем<strong>в</strong>ри. За последните12 месеца токът епое<strong>в</strong>тинял с 11,1%, плодо<strong>в</strong>етес 6,8%, а парн<strong>от</strong>о с10,5%, сочат данните <strong>на</strong>Нацио<strong>на</strong>лния статистическиинститут. Намалениесе <strong>от</strong>чита и <strong>в</strong> це<strong>на</strong>та<strong>на</strong> редица други стоки и услуги.Така <strong>на</strong>пример лекарст<strong>в</strong>атаса пое<strong>в</strong>тинели с2,9% за годи<strong>на</strong>, телефоннитеапарати с 8,7%, а <strong>в</strong>ъглищатаи дър<strong>в</strong>ата за огре<strong>в</strong> с6,5%. Отчита се спад и <strong>в</strong>це<strong>на</strong>та <strong>на</strong> а<strong>в</strong>томобилитес 6% за годи<strong>на</strong>. Други стоки,чиито цени падат <strong>от</strong>четли<strong>в</strong>опрез 2013-а, са бижутатаи часо<strong>в</strong>ниците(4,5%), ф<strong>от</strong>ографскататехника (-12,6%) и захарнитеизделия (-5,2%).На фо<strong>на</strong> <strong>на</strong> падащите ценинякои стоки и услуги <strong>в</strong>сепак регистрират поскъп<strong>в</strong>ане<strong>в</strong> рамките <strong>на</strong> периоданоем<strong>в</strong>ри 2012 - ноем<strong>в</strong>ри2013 г. От храните <strong>на</strong>й-сериозноскачат зеленчуците- це<strong>на</strong>та им се по<strong>в</strong>иша<strong>в</strong>а с5,9% за годи<strong>на</strong>. С 1,4%поскъп<strong>в</strong>ат лекарските услуги,а с 2,1% скачат услугите,с<strong>в</strong>ързани със спорт ираз<strong>в</strong>лечения. Це<strong>на</strong>та <strong>на</strong> <strong>в</strong>одатае единст<strong>в</strong>е<strong>на</strong>та кому<strong>на</strong>л<strong>на</strong>услуга, която <strong>от</strong>читапокач<strong>в</strong>ане с 0,8% загоди<strong>на</strong>. Цените <strong>на</strong> книгитесе по<strong>в</strong>иша<strong>в</strong>ат с 1,8%, сочатданните <strong>на</strong> НСИ.Сред стоките, коитопоскъп<strong>в</strong>ат <strong>на</strong> годиш<strong>на</strong> база,е и алкохолът. За радост<strong>на</strong> любителите <strong>на</strong>спиртни <strong>на</strong>питки този<strong>в</strong>ид питиета <strong>от</strong>чита скок<strong>в</strong> це<strong>на</strong>та с ед<strong>в</strong>а 0,9%. П<strong>от</strong>ребителите<strong>на</strong> бира и <strong>в</strong>инообаче са по-ощетени,тъй като це<strong>на</strong>та им сеу<strong>в</strong>елича<strong>в</strong>а съ<strong>от</strong><strong>в</strong>етно с3,2% и 3,4%. На<strong>в</strong>ярно горепосоченитеданни са и осно<strong>в</strong><strong>на</strong>тапричи<strong>на</strong> и за по<strong>в</strong>исокитецени <strong>в</strong> ресторантитеи баро<strong>в</strong>ете. Споредпоследните данни посещението<strong>на</strong> бар ще <strong>в</strong>и излезе с2,5% по-скъпо, <strong>от</strong>колк<strong>от</strong>опреди годи<strong>на</strong>.България е сред тритестрани <strong>в</strong> ЕС с <strong>на</strong>й-нискаинфлация през ноем<strong>в</strong>ри <strong>на</strong>годиш<strong>на</strong> база, показ<strong>в</strong>атданните <strong>на</strong> Е<strong>в</strong>ростат. Напър<strong>в</strong>о място по този показателе Гърция с дефлация<strong>от</strong> 2,9 <strong>на</strong> сто <strong>на</strong> годиш<strong>на</strong>база, <strong>в</strong>тори сме ние с 1,5%,а <strong>на</strong> трето място е Кипър- с 0,8 <strong>на</strong> сто пое<strong>в</strong>тиня<strong>в</strong>ане<strong>на</strong> стоките и услугите загоди<strong>на</strong> <strong>на</strong>зад. Лат<strong>в</strong>ия ечет<strong>в</strong>ъртата стра<strong>на</strong> с годиш<strong>на</strong>дефлация през ноем<strong>в</strong>ри<strong>от</strong> 0,3 <strong>на</strong> сто. Всичкиоста<strong>на</strong>ли членки <strong>на</strong> общността<strong>от</strong>читат инфлация.(53%) <strong>от</strong>го<strong>в</strong>орили, че икономическитеусло<strong>в</strong>ия <strong>в</strong>стра<strong>на</strong>та през <strong>от</strong>ми<strong>на</strong>латагоди<strong>на</strong> са се <strong>в</strong>лошили, аспоред 23% те не са сепроменили.Над поло<strong>в</strong>и<strong>на</strong>та фирмиимат акти<strong>в</strong>ни бизнес плано<strong>в</strong>е.Те пред<strong>в</strong>иждат разраб<strong>от</strong><strong>в</strong>ане<strong>на</strong> но<strong>в</strong>и продуктии услуги (62,5%),търсене <strong>на</strong> но<strong>в</strong>и пазари(59,4%) и у<strong>в</strong>елича<strong>в</strong>ане <strong>на</strong>произ<strong>в</strong>одст<strong>в</strong><strong>от</strong>о (54,7%).Всеки <strong>в</strong>тори <strong>в</strong>ъз<strong>на</strong>меря<strong>в</strong>ада ин<strong>в</strong>естира и <strong>в</strong> обучение<strong>на</strong> персо<strong>на</strong>ла. Средст<strong>в</strong>ата<strong>от</strong> е<strong>в</strong>ропейски фондо<strong>в</strong>е са<strong>от</strong> ключо<strong>в</strong>о з<strong>на</strong>чение зафирмите. С тях те планиратда разраб<strong>от</strong><strong>в</strong>ат но<strong>в</strong>ипродукти и услуги.Дейст<strong>в</strong>ията <strong>на</strong> упра<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>ащитеза преодоля<strong>в</strong>ане<strong>на</strong> кризата са оценени негати<strong>в</strong>но,като <strong>на</strong>й-многонегати<strong>в</strong>и събира пра<strong>в</strong>ителст<strong>в</strong><strong>от</strong>о"Борисо<strong>в</strong>"(72%), след<strong>в</strong>ано <strong>от</strong> "Орешарски"(45%) и "Райко<strong>в</strong>"(31%). Спрямо 2012 г. се запаз<strong>в</strong>апроцентът (10%) <strong>на</strong>фирмите, които иматпросрочени плащания къмбанките, <strong>на</strong>раст<strong>в</strong>а процентът<strong>на</strong> тези, които сапреструктурирали кредититеси (<strong>от</strong> 20% през2012 г. <strong>на</strong> 26% през 2013 г.),и <strong>на</strong>маля<strong>в</strong>а процентът(<strong>от</strong> 70% <strong>на</strong> 64%) <strong>на</strong> успя<strong>в</strong>ащитеда плащат кредититеси <strong>на</strong><strong>в</strong>реме. Само17% <strong>от</strong> анкетиранитесмятат, че са необходимипредсрочни парламентарниизбори <strong>в</strong>ед<strong>на</strong>га, според44% е разумно предсрочнитеизбори да бъдатпрез 2014 г. заедно с тезиза Е<strong>в</strong>ропейски парламент,а <strong>в</strong>секи трети смята, чепра<strong>в</strong>ителст<strong>в</strong><strong>от</strong>о тряб<strong>в</strong>ада изкара мандата си.

6ИКОНОМИКА7 - 13 ЯНУАРИ 2014Миросла<strong>в</strong>а КИРИЛОВАИкономическата2014 г. ще бъдемалко по-добра <strong>от</strong>2013 г. - така с грубищрихи може дасе очертае "силуетът"<strong>на</strong> прогнозите<strong>на</strong> икономиститеза след<strong>в</strong>ащите12 месеца. Как<strong>в</strong>агоди<strong>на</strong> очак<strong>в</strong>аме,да раз<strong>в</strong>ърз<strong>в</strong>амели кесията си, илида пестим, подобря<strong>в</strong>али се бизнесклиматът у <strong>на</strong>с идали ще се <strong>от</strong><strong>в</strong>арятно<strong>в</strong>и раб<strong>от</strong>ниместа? На тези иоще <strong>в</strong>ъпроси ще сеопитаме да <strong>от</strong>го<strong>в</strong>орим<strong>в</strong> след<strong>в</strong>ащияобзорен материал.Засил<strong>в</strong>ане <strong>на</strong>п<strong>от</strong>реблениетоПрогнозитеса оптимистичниСпоред икономическитеи фи<strong>на</strong>нсо<strong>в</strong>ите прогнозипрез след<strong>в</strong>ащите 12 месецасе очак<strong>в</strong>а леко засил<strong>в</strong>ане<strong>на</strong> п<strong>от</strong>реблението, аследо<strong>в</strong>ателно и разд<strong>в</strong>иж<strong>в</strong>ане<strong>на</strong> търго<strong>в</strong>ията. Даннитеза разходите <strong>на</strong> домакинст<strong>в</strong>атаза различнистоки и услуги през последн<strong>от</strong><strong>от</strong>римесечие <strong>на</strong>2013 г. показ<strong>в</strong>ат <strong>на</strong>маля<strong>в</strong>ащдял <strong>на</strong> разходите захра<strong>на</strong>, бито<strong>в</strong>и сметки истоки <strong>от</strong> пър<strong>в</strong>а необходимост.В същ<strong>от</strong>о <strong>в</strong>реме хоратакупу<strong>в</strong>ат по<strong>в</strong>ече дрехи,обу<strong>в</strong>ки, у<strong>в</strong>елича<strong>в</strong>ат сехарчо<strong>в</strong>ете им за с<strong>в</strong>ободно<strong>в</strong>реме, <strong>от</strong>дих и образо<strong>в</strong>ание."То<strong>в</strong>а преориентиране<strong>на</strong> разходите <strong>от</strong> продукти<strong>от</strong> пър<strong>в</strong>а необходимосткъм други стоки иуслуги може да се интерпретиракато подобря<strong>в</strong>ане<strong>на</strong> станд<strong>арт</strong>а <strong>на</strong>жи<strong>в</strong><strong>от</strong> <strong>на</strong> гражданите",обясни за <strong>в</strong>. "Жи<strong>в</strong><strong>от</strong>ътднес" Десисла<strong>в</strong>а Николо<strong>в</strong>а,гла<strong>в</strong>ен икономист <strong>от</strong> Институтаза пазар<strong>на</strong> икономика.Съще<strong>в</strong>ременно обачеп<strong>от</strong>реблението оста<strong>в</strong>а<strong>на</strong> незадо<strong>в</strong>олително нискони<strong>в</strong>о. Заради несигурносттахората предпочитатда спестя<strong>в</strong>ат и да <strong>в</strong>лагатсредст<strong>в</strong>ата си <strong>на</strong>й-често<strong>в</strong> депозити или <strong>в</strong> покупка<strong>на</strong> им<strong>от</strong>, което само посебе си не генерира но<strong>в</strong> капитал."Състоянието <strong>на</strong>пазара <strong>на</strong> труда и <strong>на</strong> нед<strong>в</strong>ижимитеим<strong>от</strong>и продължа<strong>в</strong>ада кара домакинст<strong>в</strong>атада се чу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>атнесигурни и да огранича<strong>в</strong>атразходите си за големипокупки, като <strong>на</strong>соч<strong>в</strong>атнемалка част <strong>от</strong> разполагаемияси доход къмтрупане <strong>на</strong> но<strong>в</strong>и спестя<strong>в</strong>анияили редуциране <strong>на</strong>дълг (като погася<strong>в</strong>ане <strong>на</strong>кредит <strong>на</strong>пример)", <strong>от</strong>беляз<strong>в</strong>аикономистът КристофорПа<strong>в</strong>ло<strong>в</strong> <strong>от</strong> УниКредитБулбанк. Според негопряко <strong>в</strong>ърху инди<strong>в</strong>идуалн<strong>от</strong>оп<strong>от</strong>ребление и <strong>в</strong>ъзста-Лих<strong>в</strong>ите по кредитите идепозитите ще продължатда падатЛих<strong>в</strong>ите по кредититеи по депозитите щепродължат да падат ипрез 2014 г. То<strong>в</strong>а прогнозира<strong>в</strong> интер<strong>в</strong>ю за „Дарик“упра<strong>в</strong>ителят <strong>на</strong> фи<strong>на</strong>нсо<strong>в</strong>иясайт "Моитепари" Деян Василе<strong>в</strong>. Спореднего разумните п<strong>от</strong>ребителитряб<strong>в</strong>а да ин<strong>в</strong>естиратчаст <strong>от</strong> спестя<strong>в</strong>аниятаси <strong>в</strong>ъ<strong>в</strong> <strong>в</strong>заимнифондо<strong>в</strong>е, а не <strong>в</strong> обикно<strong>в</strong>енидепозити илиспесто<strong>в</strong>ни сметки, защ<strong>от</strong><strong>от</strong>ака ще постиг<strong>на</strong>тпо-голяма доходност.Сега е моментът и дапредого<strong>в</strong>орим кредитаси с банката, <strong>от</strong> която еизтеглен, или да п<strong>от</strong>ърсимрефи<strong>на</strong>нсиране.Ако законодателят искада балансира <strong>от</strong>ношениятамежду банките ип<strong>от</strong>ребителите, тряб<strong>в</strong>ада премахне <strong>на</strong>казател<strong>на</strong>татакса за предсрочнопогася<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> ип<strong>от</strong>ечнитекредити, смята ДеянВасиле<strong>в</strong>. По думите муподоб<strong>на</strong> такса е обосно<strong>в</strong>а<strong>на</strong>донякъде единст<strong>в</strong>енопри ип<strong>от</strong>еките с дългосроченфиксиран лих<strong>в</strong>енпроцент. По <strong>от</strong>ношениено<strong>в</strong>я<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> ин<strong>в</strong>естициите<strong>в</strong>лияе и политическатанестабилност <strong>в</strong>стра<strong>на</strong>та. Властта, коятоне може да разчита <strong>на</strong>до<strong>в</strong>ерието <strong>на</strong> гражданите,подсил<strong>в</strong>а усещанетоза несигурност и у<strong>в</strong>елича<strong>в</strong>а<strong>в</strong>ремето, <strong>в</strong> което компаниитесе <strong>в</strong>ъздържат <strong>от</strong>ст<strong>арт</strong>иране <strong>на</strong> но<strong>в</strong>и големипроекти и у<strong>в</strong>елича<strong>в</strong>ане<strong>на</strong> броя <strong>на</strong> <strong>на</strong>етите.В пазара <strong>на</strong>труда <strong>на</strong>й-лош<strong>от</strong>ое зад гърба ниЩо се <strong>от</strong><strong>на</strong>ся до пазара<strong>на</strong> труда, има ясни сиг<strong>на</strong>ли,че <strong>на</strong>й-лош<strong>от</strong>о <strong>в</strong>ече езад гърба ни и заетосттаще започне постепенно да<strong>в</strong>ъз<strong>в</strong>ръща позициите, загубенипо <strong>в</strong>реме <strong>на</strong> кризиснитегодини, категоричене Кристофор Па<strong>в</strong>ло<strong>в</strong>.Обезкуражените лица, коитосе <strong>от</strong>каз<strong>в</strong>ат да търсятраб<strong>от</strong>а, продължа<strong>в</strong>ат<strong>на</strong> прозрачността <strong>на</strong>формирането <strong>на</strong> лих<strong>в</strong>итепо кредитите: според упра<strong>в</strong>ителя<strong>на</strong> "Моите пари"<strong>в</strong>се по<strong>в</strong>ече се <strong>на</strong>блюда<strong>в</strong>аборба за добри кредитополучатели,защ<strong>от</strong>обанките са много лик<strong>в</strong>идни.Василе<strong>в</strong> посъ<strong>в</strong>ет<strong>в</strong>а около20% <strong>от</strong> спестя<strong>в</strong>аниятани да бъдат ин<strong>в</strong>естирани<strong>в</strong> по-риско<strong>в</strong>и акти<strong>в</strong>и.По <strong>от</strong>ношение <strong>на</strong> кредитите,месечните <strong>в</strong>носкине би<strong>в</strong>а да <strong>на</strong>д<strong>в</strong>иша<strong>в</strong>ат50% <strong>от</strong> дохода ни.да <strong>на</strong>маля<strong>в</strong>ат, като презтрет<strong>от</strong>о тримесечие <strong>на</strong>2013 г. падат под 200 хилядидуши за пръ<strong>в</strong> път <strong>от</strong><strong>на</strong>чал<strong>от</strong>о <strong>на</strong> кризата. "То<strong>в</strong>а,съчетано с у<strong>в</strong>елича<strong>в</strong>ащиясе брой <strong>на</strong> хората,търсещи акти<strong>в</strong>но раб<strong>от</strong>а,изпраща положителенсиг<strong>на</strong>л за разд<strong>в</strong>иж<strong>в</strong>ане <strong>на</strong>трудо<strong>в</strong>ия пазар", уточниДесисла<strong>в</strong>а Николо<strong>в</strong>а <strong>от</strong>ИПИ. Най-сериозно у<strong>в</strong>еличение<strong>на</strong> броя <strong>на</strong> заетитесе <strong>на</strong>блюда<strong>в</strong>а <strong>в</strong> сектора"Създа<strong>в</strong>ане и разпространение<strong>на</strong> информация ит<strong>в</strong>орчески продукти; далекосъобщения"(23,1%).Въпреки то<strong>в</strong>а има сериозниприз<strong>на</strong>ци, че IT индустрията(сферата <strong>на</strong> компютърнитетехнологии иуслуги) продължа<strong>в</strong>а да изпит<strong>в</strong>азатруднения <strong>в</strong> <strong>на</strong>бирането<strong>на</strong> подходящикадри.Падане <strong>на</strong> трудо<strong>в</strong>итеограниченияПо<strong>в</strong>ече <strong>в</strong>ъзможности за<strong>на</strong>миране <strong>на</strong> раб<strong>от</strong>а се<strong>от</strong><strong>в</strong>арят и заради падането<strong>на</strong> трудо<strong>в</strong>ите ограниченияза българите ирумънците <strong>в</strong> някои <strong>от</strong>старите страни - членки<strong>на</strong> ЕС, <strong>от</strong> 1 януари 2014 г.След 7 години членст<strong>в</strong>о <strong>в</strong>общността държа<strong>в</strong>атани <strong>в</strong>ече се полз<strong>в</strong>а със с<strong>в</strong>ободендостъп до трудо<strong>в</strong>итепазари <strong>на</strong>пример <strong>на</strong>Франция, Великобритания,Германия. От <strong>на</strong>чал<strong>от</strong>о<strong>на</strong> 2014 г. съ<strong>на</strong>родницитени <strong>в</strong>ече нямат <strong>нужда</strong><strong>от</strong> разрешително за раб<strong>от</strong>а<strong>в</strong> друга стра<strong>на</strong>, членка<strong>на</strong> ЕС. Доста полемики сераз<strong>в</strong>иха около проблемасъс социалния туризъм,практику<strong>в</strong>ан <strong>от</strong> гражданите<strong>на</strong> <strong>на</strong>й-беднитестрани - членки <strong>на</strong> Е<strong>в</strong>ропейскиясъюз: България иРумъния, към Запад<strong>на</strong> Е<strong>в</strong>ропа.Най-силни споро<strong>в</strong>е сераз<strong>в</strong>ихриха <strong>в</strong>ъ<strong>в</strong> Великобритания.Обединен<strong>от</strong>о кралст<strong>в</strong>ореши да <strong>в</strong>ъ<strong>в</strong>едедопълнителни изиск<strong>в</strong>анияза достъп до социал<strong>на</strong>тасистема <strong>на</strong> Остро<strong>в</strong>а. Тепред<strong>в</strong>иждат гражданите<strong>на</strong> ЕС, които търсят раб<strong>от</strong>а<strong>в</strong> стра<strong>на</strong>та, да няматпра<strong>в</strong>о <strong>на</strong> помощи забезраб<strong>от</strong>ни през пър<strong>в</strong>итетри месеца <strong>от</strong> престояси. Ако не успеят да докажат,че имат реални шансо<strong>в</strong>еда си <strong>на</strong>мерят раб<strong>от</strong>а,безраб<strong>от</strong>ните чужденцище бъдат изпращаниобратно <strong>в</strong> роди<strong>на</strong>таси.ИзносътУ <strong>на</strong>с <strong>в</strong>се по<strong>в</strong>ече се раз<strong>в</strong>и<strong>в</strong>атсекторите, с<strong>в</strong>ързанис ус<strong>в</strong>оя<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> е<strong>в</strong>ропейскисредст<strong>в</strong>а, катоселск<strong>от</strong>о стопанст<strong>в</strong>о,бизнес услугите и ВиК инженерн<strong>от</strong>остроителст<strong>в</strong>о,които се рад<strong>в</strong>ат <strong>на</strong>е<strong>в</strong>ропейски и <strong>на</strong>цио<strong>на</strong>лнисубсидии или <strong>на</strong> <strong>на</strong>сърчителниполитики. "Катоцяло 2014 годи<strong>на</strong> се очак<strong>в</strong>ада бъде <strong>от</strong>носително поблагоприят<strong>на</strong>за износноориентираните сектории <strong>на</strong>й-<strong>в</strong>ече браншо<strong>в</strong>ете <strong>на</strong>прераб<strong>от</strong><strong>в</strong>ащата промишленост",обобщи гла<strong>в</strong>ниятикономист <strong>от</strong> ИПИ.Очак<strong>в</strong>а се тенденцията за<strong>в</strong>ъзстано<strong>в</strong>я<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> износа,която се <strong>на</strong>блюда<strong>в</strong>ашепрез ми<strong>на</strong>лата годи<strong>на</strong>,да се запази и през тази."Най-<strong>в</strong>ероятно ще имаикономически растеж <strong>в</strong> 18<strong>от</strong> 20-те <strong>на</strong>й-<strong>в</strong>ажни експортнидести<strong>на</strong>ции за<strong>българската</strong> икономика,което ще бъде стимул иза родн<strong>от</strong>о стопанст<strong>в</strong>о" -допълни Кристофор Па<strong>в</strong>ло<strong>в</strong>.Според <strong>в</strong>. "Файненшълтаймс" 2014 г. ще бъдепър<strong>в</strong>ата годи<strong>на</strong> <strong>от</strong> <strong>на</strong>чал<strong>от</strong>о<strong>на</strong> глобал<strong>на</strong>та фи<strong>на</strong>нсо<strong>в</strong>аи икономическакриза, <strong>в</strong> която три <strong>от</strong><strong>на</strong>й-големите икономики <strong>в</strong>с<strong>в</strong>ета - САЩ, ЕС и Япония,се очак<strong>в</strong>а да постиг<strong>на</strong>тикономически растеж едно<strong>в</strong>ременно.Проблемнитезони - Е<strong>в</strong>ропа и Стра<strong>на</strong>та<strong>на</strong> изгря<strong>в</strong>ащ<strong>от</strong>ослънце, излизат <strong>от</strong> рецесияи според прогнозите<strong>на</strong> експертите <strong>от</strong> щатскатаорганизация IHSGlobal Insight глобал<strong>на</strong>таикономика ще <strong>от</strong>бележирастеж <strong>от</strong> 3,3% през 2014г. (за сра<strong>в</strong>нение процентътза 2013 г. беше2,5%). Ожи<strong>в</strong>лението безспорноще има положителенефект и <strong>в</strong>ърху Българияс у<strong>в</strong>елича<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> ин<strong>в</strong>естициитеи разширя<strong>в</strong>ане<strong>на</strong> базата <strong>на</strong> растеж <strong>на</strong>род<strong>на</strong>та икономика.Данните <strong>от</strong> 2013 г. показаха,че икономическиятрастеж през третатачет<strong>в</strong>ърт <strong>на</strong> годи<strong>на</strong>та(1,5%) е <strong>на</strong>й-<strong>в</strong>исок <strong>в</strong> сра<strong>в</strong>нениес последните осемтримесечия. Най-скорошнитеданни за брутния<strong>в</strong>ътрешен продукт да<strong>в</strong>ат<strong>на</strong>дежда, че при един благоприятенсце<strong>на</strong>рий за<strong>българската</strong> икономикапрез 2014 г. брутн<strong>от</strong>опроиз<strong>в</strong>одст<strong>в</strong>о би могло дадостигне предкризиснитеси ни<strong>в</strong>а още тази годи<strong>на</strong>.Прогнозата <strong>на</strong> различниикономисти за реалниятемп <strong>на</strong> растеж <strong>на</strong> БВП заБългария <strong>в</strong>арира между 1,1и 1,5%. "Отчитат се сериознитеспирачки за<strong>в</strong>ъзстано<strong>в</strong>я<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> икономиката,като политическатанестабилност, социално<strong>на</strong>прежение, фискалнитериско<strong>в</strong>е и липсата<strong>на</strong> решение за дълго<strong>в</strong>атакриза", обобщи Десисла<strong>в</strong>аНиколо<strong>в</strong>а. От Нацио<strong>на</strong>лниястатистически институтпък подчертаха,че през последните месецисе <strong>на</strong>блюда<strong>в</strong>а спад <strong>на</strong>ин<strong>в</strong>естициите и <strong>в</strong>лоша<strong>в</strong>ане<strong>на</strong> бизнес климата. Прекитеин<strong>в</strong>естиции, реализирани<strong>от</strong> българския бизнес<strong>в</strong> чужби<strong>на</strong> за периодаянуари - октом<strong>в</strong>ри 2013 г.,са 93,6 млн. е<strong>в</strong>ро при 166,3млн. е<strong>в</strong>ро за същия период<strong>на</strong> 2012 годи<strong>на</strong>. Прекитечуждестранни ин<strong>в</strong>естиции<strong>в</strong> стра<strong>на</strong>та за периодаянуари - октом<strong>в</strong>ри 2013г. са 1,0537 млрд. е<strong>в</strong>ро (2,6<strong>на</strong> сто <strong>от</strong> прогнозния БВПза 2013 г.) при 1,8471 млрд.е<strong>в</strong>ро (4,7 <strong>на</strong> сто <strong>от</strong> БВП)за същия период <strong>на</strong> 2012годи<strong>на</strong>.ПредприемаческиятдухДори и <strong>в</strong>ъ<strong>в</strong> <strong>в</strong>реме, белязано<strong>от</strong> икономическа нестабилност,политическаи духо<strong>в</strong><strong>на</strong> криза, обачепредприемачест<strong>в</strong><strong>от</strong>опредлага уникален <strong>на</strong>чин зараз<strong>в</strong>и<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> бизнес, генериращползи за цял<strong>от</strong>о общест<strong>в</strong>о,категорични саекспертите <strong>от</strong> Институтаза пазар<strong>на</strong> икономика.След задълбочен а<strong>на</strong>лиз <strong>на</strong>социално-икономическатаобстано<strong>в</strong>ка хората бихамогли да се <strong>в</strong>ъзполз<strong>в</strong>ат <strong>от</strong><strong>в</strong>ъзможностите за е<strong>в</strong>рофи<strong>на</strong>нсиранеи подкрепапри ст<strong>арт</strong>иране <strong>на</strong> проектили бизнес план. Лич<strong>на</strong>таинициати<strong>в</strong>а, <strong>в</strong>ъ<strong>в</strong>еждането<strong>на</strong> ино<strong>в</strong>ации и оптимизация<strong>на</strong> ресурситемогат да <strong>от</strong><strong>в</strong>орят но<strong>в</strong>и<strong>в</strong>ъзможности за печалба ида предоста<strong>в</strong>ят алтер<strong>на</strong>ти<strong>в</strong>аза препитание <strong>на</strong> хилядибългари. Ето защо<strong>в</strong>место да си пожела<strong>в</strong>амегоди<strong>на</strong>та да бъде по-добраи успеш<strong>на</strong>, можем да сеопитаме ние да я <strong>на</strong>пра<strong>в</strong>имтака<strong>в</strong>а, като не се<strong>от</strong>каз<strong>в</strong>аме <strong>от</strong> мечтитеси и ги прет<strong>в</strong>орим <strong>в</strong> креати<strong>в</strong>нибизнес решения.

АНАЛИЗ7 - 13 ЯНУАРИ 20147До<strong>в</strong>ерието<strong>в</strong> институциитеТо не е <strong>в</strong> пряка за<strong>в</strong>исимост<strong>от</strong> бюджета, произ<strong>в</strong>одителността<strong>на</strong> икономикатани и с<strong>в</strong>ето<strong>в</strong><strong>на</strong>такриза, но е ключо<strong>в</strong> момент<strong>в</strong> зад<strong>в</strong>иж<strong>в</strong>ането <strong>на</strong>гради<strong>в</strong><strong>на</strong>та енергия.Предста<strong>в</strong>ителите <strong>на</strong><strong>в</strong>ластта са длъжни да покажати докажат промя<strong>на</strong><strong>на</strong> морала си, за да започнепроцесът по <strong>в</strong>ъзстано<strong>в</strong>я<strong>в</strong>ане<strong>на</strong> държа<strong>в</strong>ността.То<strong>в</strong>а ще е <strong>на</strong>й-трудниятпроцес, който ще <strong>от</strong>немепо<strong>в</strong>ече <strong>в</strong>реме <strong>от</strong> излизането<strong>от</strong> с<strong>в</strong>ето<strong>в</strong><strong>на</strong>та криза.Но успеем ли като общест<strong>в</strong>ода излъчим държа<strong>в</strong>ници,които имат <strong>в</strong>изияза раз<strong>в</strong>итието <strong>на</strong> държа<strong>в</strong>ата,а не просто да заематпосто<strong>в</strong>ете за личнооблагодетелст<strong>в</strong>ане, <strong>в</strong>сичкодруго ще п<strong>от</strong>ръгне. Зато<strong>в</strong>а има много примерии <strong>в</strong> <strong>българската</strong>, и <strong>в</strong> с<strong>в</strong>ето<strong>в</strong><strong>на</strong>таистория. Изходъте но<strong>в</strong>а и много погъ<strong>в</strong>ка<strong>в</strong>аизбирател<strong>на</strong> система,промени <strong>в</strong> конституциятаи <strong>в</strong> съдеб<strong>на</strong>тасистема.Здра<strong>в</strong>еопаз<strong>в</strong>анетоЗа съжаление то ста<strong>на</strong>акцент, след като дългигодини се пра<strong>в</strong>ехме, че незабеляз<strong>в</strong>аме нерадост<strong>на</strong>так<strong>арт</strong>и<strong>на</strong>: задълбоча<strong>в</strong>ащсе дефицит <strong>на</strong> лекарии медицински сестри; липса<strong>на</strong> адек<strong>в</strong>ат<strong>на</strong> не<strong>от</strong>лож<strong>на</strong>и спеш<strong>на</strong> помощ, трудности<strong>в</strong> с<strong>на</strong>бдя<strong>в</strong>ането слекарст<strong>в</strong>а, особено за рако<strong>в</strong>итезаболя<strong>в</strong>ания, <strong>от</strong>каз<strong>на</strong> държа<strong>в</strong>ата да осигуря<strong>в</strong>апродължително лечение,рехабилитация, долеку<strong>в</strong>анеи палиати<strong>в</strong>ни грижиза <strong>нужда</strong>ещите се. Решениетоще дойде, следкато <strong>в</strong>сички осъз<strong>на</strong>ем, чемодерно здра<strong>в</strong>еопаз<strong>в</strong>анеможе да има само със з<strong>на</strong>чителнифи<strong>на</strong>нсо<strong>в</strong>и средст<strong>в</strong>а.А то<strong>в</strong>а оз<strong>на</strong>ча<strong>в</strong>а по<strong>в</strong>исокиздра<strong>в</strong>ни <strong>в</strong>носки,не<strong>в</strong>ъзможност да не бъдатплащани; жестокконтрол <strong>в</strong>ърху харченето<strong>на</strong> парите ни за здра<strong>в</strong>е;<strong>в</strong>ъ<strong>в</strong>еждане <strong>на</strong> допълнителноздра<strong>в</strong>но осигуря<strong>в</strong>ане <strong>в</strong>частни фондо<strong>в</strong>е; механизъмза покри<strong>в</strong>ане <strong>на</strong><strong>в</strong>носките <strong>на</strong> истинскибедните; драстично по<strong>в</strong>иша<strong>в</strong>ане<strong>на</strong> доходите <strong>на</strong> лекаритеи другите медицинскиспециалисти;<strong>в</strong>ключ<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> църк<strong>в</strong>ата <strong>в</strong>гледането <strong>на</strong> беднитеболни. И не <strong>на</strong> последномясто - лич<strong>на</strong> ангажираност<strong>на</strong> <strong>в</strong>секи <strong>от</strong> <strong>на</strong>с <strong>в</strong>проследя<strong>в</strong>ането и поддържането<strong>на</strong> собст<strong>в</strong>ен<strong>от</strong>ому здра<strong>в</strong>е. Няма как с годинида не <strong>от</strong>идем <strong>на</strong> изслед<strong>в</strong>анияи <strong>на</strong> лекар и след то<strong>в</strong>ада мърморим, че не могатда ни помог<strong>на</strong>т.Брадясалите проблеми,с които <strong>в</strong>лязохме <strong>в</strong> 2014-аИзпратихме ед<strong>на</strong> труд<strong>на</strong>,но и интерес<strong>на</strong> годи<strong>на</strong>, <strong>в</strong>която общест<strong>в</strong><strong>от</strong>о доказа,че по<strong>в</strong>ече няма да бъде нямс<strong>в</strong>идетел <strong>на</strong> случ<strong>в</strong>ащ<strong>от</strong>о се<strong>в</strong> държа<strong>в</strong>ата, а ще предя<strong>в</strong>я<strong>в</strong>апостоянно с<strong>в</strong>оите исканиякъм упра<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>ащите,Образо<strong>в</strong>аниетоС<strong>в</strong>идетели сме как заоколо 30 години систематасе сри<strong>на</strong> до неуз<strong>на</strong><strong>в</strong>аемост.Масо<strong>в</strong><strong>от</strong>о среднообразо<strong>в</strong>ание <strong>в</strong>ече не можеда осигури дори елементар<strong>на</strong>грам<strong>от</strong>ност, а де<strong>в</strong>ал<strong>в</strong>ацията<strong>на</strong> уни<strong>в</strong>ерситетскитедипломи с малкиизключения е оче<strong>в</strong>ид<strong>на</strong>.Причините са <strong>от</strong>но<strong>в</strong>огла<strong>в</strong>но <strong>в</strong> липсата <strong>на</strong> парии <strong>в</strong> нерацио<strong>на</strong>лн<strong>от</strong>о им изразход<strong>в</strong>ане.Докато учителскитезаплати са <strong>в</strong>трицифре<strong>на</strong> сума, няма даима сериозни кандидатиза тази професия. Когатоучителят може да издържасемейст<strong>в</strong><strong>от</strong>о си, щепогледне по друг <strong>на</strong>чин <strong>на</strong>раб<strong>от</strong>ата си. А след<strong>в</strong>ащатастъпка е единни, анонимни,писмени изпитислед <strong>в</strong>сяко ни<strong>в</strong>о <strong>на</strong> образо<strong>в</strong>ание- <strong>на</strong>чално, прогим<strong>на</strong>зиално,средно и <strong>в</strong>исше.Който не <strong>в</strong>земе теста засъ<strong>от</strong><strong>в</strong>етн<strong>от</strong>о ни<strong>в</strong>о, нямада получи диплома. То<strong>в</strong>а<strong>в</strong>ече дейст<strong>в</strong>а при медицитеи юристите, коитополагат единни държа<strong>в</strong>ниизпити, неза<strong>в</strong>исимо койуни<strong>в</strong>ерситет са за<strong>в</strong>ършили.Разбира се, <strong>нужда</strong>ем сеи <strong>от</strong> професио<strong>на</strong>лно преразглеждане<strong>на</strong> учебнитепрограми, които тряб<strong>в</strong>ада се съобразят с реалнияжи<strong>в</strong><strong>от</strong> и с изиск<strong>в</strong>анията<strong>на</strong> пазара <strong>на</strong> труда.които и да са те. Един <strong>от</strong>осно<strong>в</strong>ните проблеми <strong>на</strong>България е, че не можем дапостигнем консенсус кои саприоритетните сфери, <strong>в</strong>които да се <strong>на</strong>соч<strong>в</strong>ат по<strong>в</strong>ечесредст<strong>в</strong>а и усилия приограничените <strong>в</strong>ъзможнос-ДемографскатакризаТя е пряко <strong>от</strong>ражение <strong>на</strong><strong>в</strong>сичко, което се случи и сеслуч<strong>в</strong>а <strong>в</strong> държа<strong>в</strong>ата презпоследните 25 години. Хоратаще започ<strong>на</strong>т да искати да имат по<strong>в</strong>ече деца,когато са оптимистично<strong>на</strong>строени за бъдещетои когато са сигурни,че могат да <strong>от</strong>гледат и<strong>в</strong>ъзпитат <strong>на</strong>следницитеси без тежки лишения. Ноинституциите тряб<strong>в</strong>а да<strong>на</strong>мерят механизъм, чрезкойто раждането <strong>на</strong> децада не се пре<strong>в</strong>ръща <strong>в</strong> професия.Голямата цел е по<strong>в</strong>ечебебета да се раждат<strong>в</strong> семейст<strong>в</strong>а, които имат<strong>на</strong>мерение и <strong>в</strong>ъзможностда <strong>от</strong>гледат и <strong>в</strong>ъзпитатрожбите си с <strong>в</strong>нимание иобич. А не да гледат <strong>на</strong>тях като <strong>на</strong> средст<strong>в</strong>о даполучат пари за алкохол ицигари. Защ<strong>от</strong>о не е тай<strong>на</strong>,че <strong>в</strong> момента з<strong>на</strong>чител<strong>на</strong>част <strong>от</strong> социалнитефондо<strong>в</strong>е <strong>от</strong>и<strong>в</strong>ат уж зануждите <strong>на</strong> малките, а <strong>в</strong>реалността - за пороците<strong>на</strong> родителите. Зато<strong>в</strong>арешението е да не се да<strong>в</strong>атпари <strong>на</strong> ръка, а <strong>в</strong>аучериза конкретни <strong>в</strong>ещи иуслуги, които да няма какда бъдат <strong>на</strong>сочени за другицели <strong>от</strong> хора с изкри<strong>в</strong>еносъз<strong>на</strong>ние.ти <strong>на</strong> икономиката ни. Всепак <strong>в</strong> редакцията се опитахмеда обобщим как<strong>в</strong>и сагла<strong>в</strong>ните очак<strong>в</strong>ания <strong>на</strong> хоратаза реша<strong>в</strong>ането <strong>на</strong>проблеми, които <strong>в</strong>лачим сгодини и прех<strong>в</strong>ърлихме <strong>в</strong>Но<strong>в</strong>ата 2014-а.Средата<strong>на</strong> жи<strong>в</strong><strong>от</strong>То<strong>в</strong>а е общо понятие,но точно тази среда <strong>на</strong>йдрастичнони разделя съсЗапад<strong>на</strong> Е<strong>в</strong>ропа. Ста<strong>в</strong>а<strong>в</strong>ъпрос за състоянието иподдържането <strong>на</strong> природата,за <strong>в</strong>ида и обслуж<strong>в</strong>ането<strong>на</strong> сградния фонд, заорганизирането <strong>на</strong> чист<strong>от</strong>ата<strong>в</strong> <strong>на</strong>селените места,бездомните кучета,режима <strong>на</strong> пушене <strong>на</strong> общест<strong>в</strong>ениместа. И акочаст <strong>от</strong> изброените дейности<strong>в</strong>се пак са регламентирани<strong>от</strong> е<strong>в</strong>ропейскиизиск<strong>в</strong>ания, <strong>на</strong>пример зацикъла <strong>на</strong> <strong>от</strong>падъците,никой не се занима<strong>в</strong>а с <strong>на</strong>шатамеждусъседска опра<strong>в</strong>ия.Исти<strong>на</strong>та е, че докатодейността по поддържането<strong>на</strong> сградите не сепрофесио<strong>на</strong>лизира, мнозинст<strong>в</strong><strong>от</strong>още обита<strong>в</strong>а,меко казано, непри<strong>в</strong>етли<strong>в</strong>икооперации. Ще тряб<strong>в</strong>апостепенно да приемем ида с<strong>в</strong>икнем с факта, чекакто по а<strong>в</strong>томобила имапостоянни разходи, същ<strong>от</strong>ое и с жилището. И акосе <strong>на</strong>учим <strong>в</strong>секи месец да<strong>от</strong>деляме сума, <strong>на</strong>дх<strong>в</strong>ърлящаплащането <strong>на</strong> стълбищнияток и асансьора,по-лесно ще посрещнем<strong>на</strong>ложителните ремонти<strong>на</strong> дограмите, покри<strong>в</strong>а,стълбите, <strong>в</strong>ходните козиркии т.н. А по <strong>от</strong>ношение<strong>на</strong> бездомните жи<strong>в</strong><strong>от</strong>нипо<strong>в</strong>ече няма <strong>нужда</strong><strong>от</strong> приказки. Топлата <strong>в</strong>ода<strong>от</strong>да<strong>в</strong><strong>на</strong> е <strong>от</strong>крита иняма е<strong>в</strong>ропейска столицас бездомни кучета.ХранителнитестокиВключ<strong>в</strong>аме ги сред приоритетите,коит<strong>от</strong>ряб<strong>в</strong>а да реша<strong>в</strong>аме заедно,защ<strong>от</strong>о ед<strong>в</strong>а ли имадруга п<strong>от</strong>ребителска област,<strong>в</strong> която да са <strong>на</strong>трупанитолко<strong>в</strong>а лъжи ифалшификации. А то<strong>в</strong>а, скоето храним децата сии самите <strong>на</strong>с, пряко се<strong>от</strong>разя<strong>в</strong>а <strong>на</strong> здра<strong>в</strong>ето,качест<strong>в</strong><strong>от</strong>о и продължителността<strong>на</strong> жи<strong>в</strong><strong>от</strong>а.От държа<strong>в</strong>а <strong>на</strong> истинскитеи <strong>в</strong>кусни плодо<strong>в</strong>е и зеленчуци,млечни и меснипроиз<strong>в</strong>едения, се пре<strong>в</strong>ър<strong>на</strong>хме<strong>в</strong> купу<strong>в</strong>ачи и п<strong>от</strong>ребители<strong>на</strong> безумни ензими,оц<strong>в</strong>етители, подобрителии палмо<strong>в</strong>имасла под формата <strong>на</strong>кашка<strong>в</strong>али, салами, тестенихрани, млека иманджи. Вече толко<strong>в</strong>асме мамени, че и честнитепроиз<strong>в</strong>одители не могатда пробият с качест<strong>в</strong>енитеси стоки, защ<strong>от</strong>охората нямат <strong>в</strong>яра <strong>на</strong> никого.Плахите опити за<strong>в</strong>ъ<strong>в</strong>еждане <strong>на</strong> станд<strong>арт</strong>иили не успяха, или очак<strong>в</strong>ат<strong>от</strong>мя<strong>на</strong>, подобно <strong>на</strong>забра<strong>на</strong>та <strong>на</strong> пушене <strong>в</strong>ресторантите. Изобщо,царе сме малк<strong>от</strong>о добринеща, които сме постиг<strong>на</strong>липрез годините, бързо-бързода бъдат лик<strong>в</strong>идирани,сякаш за да седопълни депреси<strong>в</strong><strong>на</strong>так<strong>арт</strong>и<strong>на</strong>, че тук нищо неможе да стане.Е, може, но <strong>от</strong>но<strong>в</strong>о спомощта <strong>на</strong> безкомпромисниизиск<strong>в</strong>ания и контрол<strong>от</strong> стра<strong>на</strong> <strong>на</strong> държа<strong>в</strong>ата,както и с участието<strong>на</strong> <strong>в</strong>секи п<strong>от</strong>ребител,който тряб<strong>в</strong>а постояннода чете, да пита и да сеинтересу<strong>в</strong>а как<strong>в</strong>о слага <strong>в</strong>торбата и след то<strong>в</strong>а <strong>на</strong>масата пред семейст<strong>в</strong><strong>от</strong>оси. (ЖД)

8ТЕХНОЛОГИИ7 - 13 ЯНУАРИ 2014В края <strong>на</strong> ми<strong>на</strong>лата годи<strong>на</strong> се състоя <strong>на</strong>йголям<strong>от</strong>осъстезание по роб<strong>от</strong>ика за ученици- FIRST LEGO League (FLL). Участниците<strong>в</strong> него са десетки хиляди <strong>от</strong> целияс<strong>в</strong>ят, <strong>на</strong>дпре<strong>в</strong>ар<strong>в</strong>ащи се пър<strong>в</strong>о <strong>на</strong> локално,а при успех и <strong>на</strong> между<strong>на</strong>родно ни<strong>в</strong>о. Про<strong>в</strong>еждасе <strong>в</strong>сяка годи<strong>на</strong>, като задачите сас<strong>в</strong>ързани с осно<strong>в</strong>ни с<strong>в</strong>ето<strong>в</strong>ни проблеми. Врамките <strong>на</strong> няколко месеца под <strong>на</strong>пътст<strong>в</strong>ията<strong>на</strong> ръко<strong>в</strong>одител ученици <strong>на</strong> <strong>в</strong>ъзрастмежду 10 и 16 години се подг<strong>от</strong><strong>в</strong>ят<strong>в</strong> <strong>от</strong>бор за участие <strong>в</strong> състезанието. Младежитесе обуча<strong>в</strong>ат <strong>в</strong> конструиране ипрограмиране <strong>на</strong> реални роб<strong>от</strong>и, но предиз<strong>в</strong>икателст<strong>в</strong>атане се изчерп<strong>в</strong>ат с то<strong>в</strong>а,а съдържат още много интереснипроблеми и задачи."През 2013-а се <strong>в</strong>ключиха 23 <strong>от</strong>бора <strong>от</strong> няколкограда. Един цял <strong>в</strong>агон с ученици дойде<strong>от</strong> Вар<strong>на</strong>. Фи<strong>на</strong>листи <strong>на</strong> състезанието<strong>в</strong> България са DistasterUS и Kasapin40. Всички<strong>от</strong>бори се предста<strong>в</strong>иха много добре.На полуфи<strong>на</strong>лите <strong>в</strong> Чехия DisasterUSза<strong>в</strong>ършиха <strong>в</strong>тори, а Kasapin40 ста<strong>на</strong>хачет<strong>в</strong>ърти и продължа<strong>в</strong>ат за фи<strong>на</strong>лите <strong>в</strong>Падерборн, Германия. През тази годи<strong>на</strong> искамеда дадем <strong>в</strong>ъзможност <strong>на</strong> <strong>в</strong>сички училищада участ<strong>в</strong>ат, като <strong>в</strong>ече сме осигурилии фи<strong>на</strong>нсирането, с което да им помогнемда се сдобият с материалите и дамогат да организират <strong>от</strong>бори. Достатъчное само да се с<strong>в</strong>ържат с <strong>на</strong>с", разказ<strong>в</strong>аКирил Мито<strong>в</strong>, упра<strong>в</strong>ител <strong>на</strong> едно<strong>от</strong> училищата по роб<strong>от</strong>ика, организатор<strong>на</strong> събитието.Да създадеш роб<strong>от</strong>за 90 минутиКристи<strong>на</strong> ПЕШИНА<strong>от</strong> <strong>на</strong>й-хуба<strong>в</strong>итенеща„Едно<strong>на</strong> състезаниетое него<strong>в</strong>атамасо<strong>в</strong>ост и зрелищност.Само като пример - и тазигоди<strong>на</strong> <strong>на</strong> фи<strong>на</strong>лите <strong>в</strong> София<strong>на</strong> мен като <strong>в</strong>одещ мибеше трудно да <strong>в</strong>зимам думата<strong>от</strong> скандиранията иентусиазма <strong>на</strong> ученици, коитоконструират и програмиратроб<strong>от</strong>и. Самата<strong>на</strong>дпре<strong>в</strong>ара съчета<strong>в</strong>а сложносттаи з<strong>на</strong>нията <strong>на</strong> едн<strong>от</strong>ехническо състезаниесъс зрелищността <strong>на</strong>спортно събитие. Не<strong>в</strong>ероятно<strong>на</strong>исти<strong>на</strong>!", споделя<strong>в</strong>ъзторга си препода<strong>в</strong>ателят.Надпре<strong>в</strong>арата се оказачудесен по<strong>в</strong>од да си пого<strong>в</strong>оримпо-<strong>на</strong>широко по любопит<strong>на</strong>татема роб<strong>от</strong>ика,да <strong>на</strong>учим трудно ли се"създа<strong>в</strong>а" роб<strong>от</strong> и с как<strong>в</strong>окурсо<strong>в</strong>ете по роб<strong>от</strong>ика саполезни за малчуганите."Роб<strong>от</strong>иката, така кактоние я използ<strong>в</strong>аме, е събирателнопонятие. Нашатацел е да събудим интересу учениците към техническите<strong>на</strong>уки. Роб<strong>от</strong>икатаи роб<strong>от</strong>ите не са нисамоцел. Използ<strong>в</strong>аме ги катосредст<strong>в</strong>о, защ<strong>от</strong>о моделитеса реални, триизмерни,ша<strong>в</strong>ат, мърдат, заба<strong>в</strong>ниса и може да се демонстрирати показ<strong>в</strong>ат.Когато обясня<strong>в</strong>аме <strong>на</strong> ученицикак<strong>в</strong>о е роб<strong>от</strong>, използ<strong>в</strong>амеедно доста ясно определение,<strong>в</strong>ъпреки че не е<strong>на</strong>й-точн<strong>от</strong>о. Роб<strong>от</strong> е маши<strong>на</strong>,която <strong>в</strong>зима решениясама", <strong>в</strong>ъ<strong>в</strong>ежда ни <strong>в</strong>тънкостите <strong>на</strong> тематасъбеседникът ни. Целта еда покаже <strong>на</strong> учениците сикак да реша<strong>в</strong>ат конкретнитехнически проблеми, катоконструират и програмиратроб<strong>от</strong>и.Идеята за училището<strong>в</strong>ъзник<strong>в</strong>а преди 5-6 години,когато самият Кирил Мито<strong>в</strong>има <strong>в</strong>ъзможност да седокосне до роб<strong>от</strong>ите и даги използ<strong>в</strong>а при раб<strong>от</strong>а сученици <strong>на</strong> <strong>в</strong>ъзраст между17 и 19 години. Интересът<strong>на</strong> родителите е катализаторът,който го кара да<strong>в</strong>ключи <strong>в</strong> занятията и помалки,а и да се замисли какда <strong>в</strong>ъ<strong>в</strong>еде по<strong>в</strong>ече деца <strong>в</strong>техническите <strong>на</strong>уки. Иприема предиз<strong>в</strong>икателст<strong>в</strong><strong>от</strong>оизключително сериозно,доказателст<strong>в</strong>о закоето е разраст<strong>в</strong>ането <strong>на</strong>мрежата <strong>от</strong> училища. Ос<strong>в</strong>ен<strong>в</strong> София <strong>в</strong> момента курсо<strong>в</strong>есе про<strong>в</strong>еждат и <strong>в</strong>ъ<strong>в</strong>Вар<strong>на</strong>. В след<strong>в</strong>ащите месецисе очак<strong>в</strong>а да се присъединии Пло<strong>в</strong>ди<strong>в</strong>. Плано<strong>в</strong>етеса да се прех<strong>в</strong>ърлят дориграниците <strong>на</strong> стра<strong>на</strong>та.Пър<strong>в</strong>итечуждестраннип<strong>арт</strong>ньори <strong>в</strong>ече са факт ите са <strong>от</strong> Моск<strong>в</strong>а.Не могат да се оплачати <strong>от</strong> липсата <strong>на</strong> интерес<strong>от</strong> стра<strong>на</strong> <strong>на</strong> родителите,като <strong>на</strong> моменти тойрасте с доста бързи темпо<strong>в</strong>е.На как<strong>в</strong>о се дължи<strong>в</strong>се по-голяматапопулярност<strong>на</strong> роб<strong>от</strong>иката?Ето как простичко гообясня<strong>в</strong>а Кирил: "Ние учимдецата да го<strong>в</strong>орят език. Самоче езикът не е английскиили немски, а технически.То<strong>в</strong>а <strong>в</strong> след<strong>в</strong>ащите десетилетияще се окаже изключително<strong>в</strong>ажно. Исти<strong>на</strong>та е,че <strong>в</strong>сички създатели <strong>на</strong> големитеи <strong>в</strong>одещи технологии,които пра<strong>в</strong>ят жи<strong>в</strong><strong>от</strong>ани <strong>в</strong>се по-лесен и приятен,са започ<strong>на</strong>ли да се раз<strong>в</strong>и<strong>в</strong>ат<strong>в</strong> сферата <strong>на</strong> техническите<strong>на</strong>уки <strong>от</strong> много малки".Курсо<strong>в</strong>ете по роб<strong>от</strong>ика <strong>в</strong>момента са из<strong>в</strong>ънкласни.Учениците се събират заоколо 2 до 3 часа. Пър<strong>в</strong>оконструират роб<strong>от</strong>, коетоим <strong>от</strong>нема <strong>от</strong> 30 до 90минути <strong>в</strong> за<strong>в</strong>исимост <strong>от</strong>сложността, след то<strong>в</strong>а засъщ<strong>от</strong>о <strong>в</strong>реме реша<strong>в</strong>ат задачис него, като го програмират."И тук е <strong>в</strong>ажно да<strong>от</strong>бележим - занятията<strong>в</strong>ключ<strong>в</strong>ат реша<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> задачи,не просто конструиране<strong>на</strong> роб<strong>от</strong>и. Тъй катороб<strong>от</strong>ите при по-малкитеученици са ЛЕГО, много родителиискат да ги пратятпри <strong>на</strong>с да конструиратЛЕГО, но то<strong>в</strong>а не е целта<strong>на</strong> занятията. То<strong>в</strong>а епросто ед<strong>на</strong> <strong>от</strong> стъпките",<strong>от</strong>беляз<strong>в</strong>а експертът.Специалистите са разраб<strong>от</strong>илипрограма с продължителност<strong>на</strong>д 4-5 години. Такапоследо<strong>в</strong>ателно, занятиеслед занятие, те <strong>на</strong>дграждатз<strong>на</strong>ния. Накъде щепоемат след то<strong>в</strong>а ученицитеим, е техен избор. Целта<strong>на</strong> препода<strong>в</strong>ателите еобаче да запалят достатъчнострастта им, зада продължат раз<strong>в</strong>итиетоси <strong>в</strong> областта <strong>на</strong> инженерните<strong>на</strong>уки.Неизбежно изник<strong>в</strong>а <strong>в</strong>ъпросътза кого са подходящикурсо<strong>в</strong>ете иима ли някак<strong>в</strong>испецифични изиск<strong>в</strong>ания."Занятията са <strong>от</strong><strong>в</strong>орениза <strong>в</strong>сички. Ние искамеда <strong>в</strong>дигнем средн<strong>от</strong>о ни<strong>в</strong>о,като осигурим участието<strong>на</strong> 80-90 процента<strong>от</strong> учениците и събудиминтерес у тях да четатпо<strong>в</strong>ече", каз<strong>в</strong>а Кирили допъл<strong>в</strong>а, че те не сас<strong>в</strong>ързани с успехите <strong>на</strong>олимпиади по математика.Подобно пояснение я<strong>в</strong>носе <strong>на</strong>лага, тъй като биту<strong>в</strong>аподобно усещане уученици и родители. З<strong>на</strong>ниятаи уменията, необходимиза успешно предста<strong>в</strong>яне<strong>в</strong> курсо<strong>в</strong>ете пороб<strong>от</strong>ика, са различни <strong>от</strong>тези за състезание по математика.Опитът им епоказал, че често ученицис не толко<strong>в</strong>а задълбочениматематически поз<strong>на</strong>нияили с друг профил се спра<strong>в</strong>ятне по-зле <strong>от</strong> профилираните.Разко<strong>в</strong>ничетое да не <strong>в</strong>ъзприемаш занятиятакато игра. Победителите<strong>в</strong> състезаниеточесто са тези, коитоса усетили сериозността<strong>на</strong> материята.Дали днешните уроципо роб<strong>от</strong>ика ще създадатутрешните успешниспециалисти и а<strong>в</strong>тори<strong>на</strong> разраб<strong>от</strong>ки <strong>на</strong>с<strong>в</strong>ето<strong>в</strong>но ни<strong>в</strong>о, ще разберемслед 10-15 години.Едно обаче е сигурно -роб<strong>от</strong>иката <strong>в</strong>ече и у<strong>на</strong>с има не само последо<strong>в</strong>атели,а и бъдеще,при то<strong>в</strong>а <strong>в</strong> посокаконструиране и програмиране<strong>на</strong> модели, коитоще ни помагат <strong>в</strong>ежедне<strong>в</strong>ието, а не само<strong>в</strong> индустрията и изслед<strong>в</strong>анията.То<strong>в</strong>а прогнозирасъбеседникът ни, аза <strong>на</strong>с оста<strong>в</strong>а трепетн<strong>от</strong>оочак<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> бъдещите"п<strong>арт</strong>ньори", коитоще облекчат и безто<strong>в</strong>а <strong>на</strong>то<strong>в</strong>арените ниделници.

СЪБЕСЕДНИК7 - 13 ЯНУАРИ 20149 Със<strong>Злати<strong>на</strong></strong><strong>Русе<strong>в</strong>а</strong>разго<strong>в</strong>аряГабриелаКрасимиро<strong>в</strong>аГоспожо <strong>Русе<strong>в</strong>а</strong>, койорганизира тозиФести<strong>в</strong>ал <strong>на</strong> <strong>българската</strong><strong>култура</strong> <strong>в</strong><strong>Брюксел</strong>?- Фести<strong>в</strong>алът се организира<strong>от</strong> българи, които<strong>от</strong>да<strong>в</strong><strong>на</strong> жи<strong>в</strong>еят <strong>в</strong> <strong>Брюксел</strong>.В осно<strong>в</strong>ата е филмо<strong>в</strong>атани къща Diogene, създаде<strong>на</strong>през 1988 г. <strong>от</strong> мен иЛюбомир Георгие<strong>в</strong>. И д<strong>в</strong>аматасме филмо<strong>в</strong>и продуценти,занима<strong>в</strong>аме се предимнос документално кино,но покрай то<strong>в</strong>а <strong>на</strong>трупахмеопит и <strong>в</strong> организирането<strong>на</strong> културни събития.- Кога <strong>в</strong>и хрум<strong>на</strong> идеята,как<strong>в</strong>о я предиз<strong>в</strong>ика?- Причи<strong>на</strong>та бе липсата<strong>на</strong> съ<strong>в</strong>ремен<strong>на</strong> българска<strong>култура</strong>, която да удо<strong>в</strong>лет<strong>в</strong>оря<strong>в</strong>аестетическитенужди <strong>на</strong> земляческатани общност <strong>в</strong> <strong>Брюксел</strong>, коятое доста многоброй<strong>на</strong>.Ние, българите, които жи<strong>в</strong>еемиз<strong>в</strong>ън роди<strong>на</strong>та си,сме особе<strong>на</strong> категория.Никога не сме докрай интегрирани<strong>в</strong> но<strong>в</strong>ата сисреда, но <strong>в</strong> същ<strong>от</strong>о <strong>в</strong>ременякои <strong>от</strong> <strong>в</strong>ръзките с род<strong>на</strong>тастра<strong>на</strong> се късат.Съ<strong>в</strong>ремен<strong>на</strong>та българска<strong>култура</strong> ни помага да поддържамежи<strong>в</strong>а тази духо<strong>в</strong><strong>на</strong><strong>в</strong>ръзка.- Как<strong>в</strong>а бе пър<strong>в</strong>атастъпка?- Започ<strong>на</strong>хме с предста<strong>в</strong>яне<strong>на</strong> филми <strong>в</strong> п<strong>арт</strong>ньорст<strong>в</strong>ос е<strong>в</strong>ропейските институции,с фондацията"Йехуди Менухин" и други.То<strong>в</strong>а бе пър<strong>в</strong>ата стъпка,която <strong>на</strong>пра<strong>в</strong>ихме ощепрез 2000 г. А през 2010 г.за пръ<strong>в</strong> път поканихме итеатрален спектакъл -"Черни очи за случайни срещи"<strong>на</strong> режисьора Борисла<strong>в</strong>Петрано<strong>в</strong>. Препълне<strong>на</strong>тазала ни даде ясенз<strong>на</strong>к, че <strong>българската</strong> ниобщност има <strong>нужда</strong> <strong>от</strong>родн<strong>от</strong>о изкуст<strong>в</strong>о. То<strong>в</strong>ани даде кураж и през след<strong>в</strong>ащатагоди<strong>на</strong> организирахмепър<strong>в</strong>ия по-цялостенФести<strong>в</strong>ал <strong>на</strong> <strong>българската</strong><strong>култура</strong>.- Как подбиратe филмите,постано<strong>в</strong>ките, коитопредста<strong>в</strong>яте пред<strong>българската</strong> общност?- Опит<strong>в</strong>аме да покажемкакто различните гледниточки <strong>в</strong> изкуст<strong>в</strong><strong>от</strong>о, такаи да предлагаме различнихудожест<strong>в</strong>ени проя<strong>в</strong>и: еднипо-леки, по-заба<strong>в</strong>ни, другипо` <strong>арт</strong>. Търсим разнообразиекакто между жанро<strong>в</strong>е- моноспектакли, филми,концерти, литературнисрещи, така и балансмежду ут<strong>в</strong>ърдени българскиа<strong>в</strong>тори и но<strong>в</strong>ите изгря<strong>в</strong>ащиз<strong>в</strong>езди.- Кои са по-предпочитани<strong>от</strong> публиката - по-младитеили по-из<strong>в</strong>естните?Българската публика<strong>в</strong> чужби<strong>на</strong> диша заеднои се смее заедно<strong>Злати<strong>на</strong></strong> <strong>Русе<strong>в</strong>а</strong> е кинодокументалист, по-из<strong>в</strong>ест<strong>на</strong>е <strong>в</strong> чужби<strong>на</strong>, <strong>от</strong>колк<strong>от</strong>о у <strong>на</strong>с. За<strong>в</strong>ършилае ВИТИЗ "Кръстьо Сарафо<strong>в</strong>", специалност Кино-и теле<strong>в</strong>изион<strong>на</strong> режисура. Филмите, коитоснима по <strong>в</strong>реме <strong>на</strong> комунизма, предиз<strong>в</strong>ик<strong>в</strong>атбур<strong>на</strong>та реакция <strong>на</strong> <strong>в</strong>ластта и са <strong>в</strong>ъзприеманикато опити за изкри<strong>в</strong>я<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> социалистическатареалност. Но лентата є "Век или ден послучайност" успя<strong>в</strong>а да <strong>на</strong>пусне границите <strong>на</strong>България и последо<strong>в</strong>ателно печели няколкомежду<strong>на</strong>родни <strong>на</strong>гради <strong>на</strong> кинофести<strong>в</strong>али <strong>в</strong> Испания,Германия и Полша.От 1986 г. <strong>Злати<strong>на</strong></strong> <strong>Русе<strong>в</strong>а</strong> жи<strong>в</strong>ее <strong>в</strong> <strong>Брюксел</strong>.Създа<strong>в</strong>а филмо<strong>в</strong>ата къща "Добра и лоша но<strong>в</strong>и<strong>на</strong>",която раб<strong>от</strong>и с белгийски и френски теле<strong>в</strong>изионника<strong>на</strong>ли, с хуманитарни организациикато "Лекари без граница" и "Солидар". <strong>Злати<strong>на</strong></strong>е кинорежисьор и сце<strong>на</strong>рист <strong>на</strong> филмите"Смърт <strong>в</strong> Бали", "Нощем рибите са чер<strong>в</strong>ени","Портрет <strong>на</strong> един чо<strong>в</strong>ек <strong>на</strong> <strong>в</strong>ластта", "Забра<strong>в</strong>ени<strong>от</strong> <strong>в</strong>ой<strong>на</strong>та", "Зелените портокали <strong>на</strong> Либерия","Театър <strong>на</strong> улицата" - те са предста<strong>в</strong>ени<strong>на</strong> <strong>на</strong>й-а<strong>в</strong>торитетните между<strong>на</strong>родни фести<strong>в</strong>алии са излъч<strong>в</strong>ани по белгийски, френски,ш<strong>в</strong>ейцарски, германски, английски, бразилски и- Интересни са зрителскитереакции, защ<strong>от</strong>о определеноимат носталгиченпри<strong>в</strong>кус. Зато<strong>в</strong>а <strong>на</strong>йсилене интересът към големитеиме<strong>на</strong>. Напримеркъм Татя<strong>на</strong> Лоло<strong>в</strong>а, коятопрепълни залата, докатопри другите проя<strong>в</strong>и, коитоне са по-малко интересни,няма толко<strong>в</strong>а необикно<strong>в</strong>енинтерес, особеноако участ<strong>в</strong>ат по-младии по-неиз<strong>в</strong>естни т<strong>в</strong>орци.Въпреки то<strong>в</strong>а упорст<strong>в</strong>аме<strong>в</strong> <strong>на</strong>лагането <strong>на</strong> младите,тъй като смятаме, че <strong>култура</strong>тае ди<strong>на</strong>мичен, жи<strong>в</strong>,раз<strong>в</strong>и<strong>в</strong>ащ се организъм итъкмо но<strong>в</strong>опоя<strong>в</strong>илите сеталанти да<strong>в</strong>ат предста<strong>в</strong>аза оно<strong>в</strong>а, което днес сеслуч<strong>в</strong>а <strong>в</strong> България.- Кои са акцентите <strong>в</strong>тазгодишн<strong>от</strong>о издание?- За пър<strong>в</strong>и път <strong>в</strong>ключихмеи детски спектакъл покнигата "Приказки за злоядидеца" <strong>на</strong> писателя КрасимирДамяно<strong>в</strong>, защ<strong>от</strong>одецата са <strong>на</strong>й-п<strong>от</strong>ърпе<strong>в</strong>ши<strong>от</strong> факта, че не растат<strong>в</strong> род<strong>на</strong>та си среда.Г<strong>в</strong>оздей <strong>в</strong> програмата нибе и срещата <strong>на</strong> актьорите<strong>от</strong> "Ха-Ха-Ха ИмПро Театър"с българските ученици<strong>от</strong> е<strong>в</strong>ропейск<strong>от</strong>о училище.Този спектакъл затях не бе просто раз<strong>в</strong>лечение.Срещата им с българск<strong>от</strong>осло<strong>в</strong>о легитимирамайчиния им език, съхраненитеспомени, стимулира<strong>в</strong>ъображението им,събуди положителни емоции,с<strong>в</strong>ързани с роди<strong>на</strong>та.От изключително з<strong>на</strong>чениеса и предстоящителитературни срещи. Нетолко<strong>в</strong>а като предста<strong>в</strong>яне<strong>на</strong> <strong>на</strong>шумели литературнипроиз<strong>в</strong>едения, а катопо<strong>в</strong>од за размисъл <strong>от</strong>носнос<strong>в</strong>ета, <strong>от</strong> който ид<strong>в</strong>амеи който страшно сепромени през изми<strong>на</strong>лите25 години. Тези разго<strong>в</strong>ористимулират собст<strong>в</strong>енитени <strong>в</strong>ъзприятия - <strong>от</strong>къдедруги теле<strong>в</strong>изии.За съжаление българските теле<strong>в</strong>изионни зрителиса имали <strong>в</strong>ъзможност да <strong>в</strong>идят само д<strong>в</strong>афилма <strong>на</strong> <strong>Злати<strong>на</strong></strong> <strong>Русе<strong>в</strong>а</strong>: "Ло<strong>в</strong> <strong>на</strong> <strong>в</strong>ълци", пос<strong>в</strong>етен<strong>на</strong> Владимир Висоцки, и "Чер<strong>на</strong>та тетрадка<strong>на</strong> Зи<strong>на</strong>ида Гипиус", разказ<strong>в</strong>ащ за руската ре<strong>в</strong>олюция<strong>от</strong> 1917 г., <strong>в</strong>идя<strong>на</strong> през погледа <strong>на</strong> именитатапоетеса. През 1996 г., след като "Чер<strong>на</strong>татетрадка" е показан по БНТ, при то<strong>в</strong>а еднократно,кинолентата е унищоже<strong>на</strong>. А "Виртуозите",друга ней<strong>на</strong> з<strong>на</strong>чима т<strong>в</strong>орба, е излъче<strong>на</strong>единст<strong>в</strong>ено по Военния ка<strong>на</strong>л.Документал<strong>на</strong>та є раб<strong>от</strong>а "Се<strong>в</strong>т безсмъртният,тайните <strong>на</strong> един тракийски цар" (2009) печели<strong>в</strong> Чехия <strong>на</strong>градата <strong>на</strong> журито <strong>от</strong> Mежду<strong>на</strong>роднияфести<strong>в</strong>ал "Arts&film, 2010", а <strong>в</strong> Ро<strong>в</strong>ерето,Италия, този филм печели Голямата <strong>на</strong>града<strong>на</strong> ХХ между<strong>на</strong>роден фести<strong>в</strong>ал <strong>на</strong> археологическияфилм. У <strong>на</strong>с обаче е предста<strong>в</strong>ен само <strong>на</strong>ХІІІ между<strong>на</strong>роден "София филмфест", докато<strong>в</strong> чужби<strong>на</strong> е излъчен <strong>в</strong>ъ<strong>в</strong> Франция, Германия,Белгия, Испания, Италия и Унгария. След <strong>в</strong>реме<strong>в</strong>се пак т<strong>в</strong>орчест<strong>в</strong><strong>от</strong>о є бе <strong>в</strong>ключено <strong>в</strong> програмата<strong>на</strong> "София филмфест", където бе показа<strong>на</strong>панорама <strong>от</strong> пет нейни филма.ид<strong>в</strong>аме и <strong>на</strong>къде <strong>в</strong>ър<strong>в</strong>им,как<strong>в</strong>о сме <strong>на</strong>пус<strong>на</strong>ли и коеза <strong>на</strong>с е <strong>на</strong>й-<strong>в</strong>ажно <strong>в</strong>ъ<strong>в</strong><strong>в</strong>ръзката ни с България. Зато<strong>в</strong>атози годи<strong>на</strong> поканихмед<strong>в</strong>ама български а<strong>в</strong>тори- Красимир Дамяно<strong>в</strong>,писател, който т<strong>в</strong>ори <strong>в</strong>емиграция, и Румен Леонидо<strong>в</strong>,един <strong>от</strong> <strong>на</strong>й-акти<strong>в</strong>нитеа<strong>в</strong>тори <strong>на</strong> българскитерен, с много силни социалниизя<strong>в</strong>и и общест<strong>в</strong>еноприсъст<strong>в</strong>ие.- Сигурно помните някоиинтересни случки илинеочак<strong>в</strong>ани ситуации...- Да, няма да забра<strong>в</strong>я, когатопопитаха Валя Балканскакак<strong>в</strong>о є е <strong>на</strong>пра<strong>в</strong>ило<strong>на</strong>й-силно <strong>в</strong>печатление <strong>в</strong><strong>Брюксел</strong>, тя <strong>от</strong>го<strong>в</strong>ори, чеза пръ<strong>в</strong> път <strong>в</strong>ижда българи,които не го<strong>в</strong>орят лошоедин за друг, а си помагат.След предста<strong>в</strong>лението<strong>на</strong> "Ха-Ха-Ха" публикатане искаше да се раздели смомчетата и да ги пуснеда си тръг<strong>на</strong>т. Но може биФестът се <strong>нужда</strong>е<strong>от</strong> по-сериоз<strong>на</strong>държа<strong>в</strong><strong>на</strong>подкрепа, <strong>от</strong>осъз<strong>на</strong>та <strong>на</strong>цио<strong>на</strong>л<strong>на</strong>политика,която да съдейст<strong>в</strong>аза предста<strong>в</strong>янето<strong>на</strong> <strong>българската</strong><strong>култура</strong>зад граница<strong>на</strong>й-траен ще остане споменътми <strong>от</strong> пър<strong>в</strong>ия спектакъл,"Черни очи за случайнисрещи", защ<strong>от</strong>о предипредста<strong>в</strong>лението сепитахме дали някой <strong>в</strong>ъобщеще дойде, но когато<strong>в</strong>сички билети се продадохаи залата се <strong>на</strong>пълни,тряб<strong>в</strong>аше тайно да <strong>в</strong><strong>на</strong>сяместоло<strong>в</strong>е, защ<strong>от</strong>о желаещитеда <strong>в</strong>идят спектакъласе оказаха толко<strong>в</strong>амного, че <strong>на</strong>сядаха <strong>на</strong><strong>в</strong>сякъде,<strong>в</strong>ключително и <strong>на</strong> сце<strong>на</strong>та.- А как реагират белгийците,с които си п<strong>арт</strong>нирате?- Интересни са и технитереакции. Предста<strong>в</strong>ителите<strong>на</strong> белгийския екип<strong>на</strong> филмо<strong>в</strong>ата къща, коитосъщо помагат за фести<strong>в</strong>ала,са искрено <strong>в</strong>печатлени<strong>от</strong> <strong>българската</strong>общност и особено <strong>от</strong> духа,който цари по <strong>в</strong>реме<strong>на</strong> предста<strong>в</strong>ленията. И <strong>в</strong>еченяколко пъти ни каз<strong>в</strong>ат,че <strong>на</strong>рочно оста<strong>в</strong>ат<strong>в</strong> залата, макар да не разбиратезика, защ<strong>от</strong>о иманещо много силно позити<strong>в</strong>нои зареждащо <strong>в</strong> <strong>от</strong>клика<strong>на</strong> <strong>българската</strong> публика,която диша заедно и сесмее заедно.- Как фи<strong>на</strong>нсирате фести<strong>в</strong>ала?- Фести<strong>в</strong>алът се фи<strong>на</strong>нсираосно<strong>в</strong>но <strong>от</strong> <strong>в</strong>ходнитетакси за събитията. <strong>Имаме</strong>малка подкрепа <strong>от</strong> посолст<strong>в</strong><strong>от</strong>о,която <strong>от</strong>частипомага за покри<strong>в</strong>ането<strong>на</strong> <strong>на</strong>ема за залите, а цялатаорганизация е <strong>на</strong> добро<strong>в</strong>олни<strong>на</strong>чала и се осъщест<strong>в</strong>я<strong>в</strong>а<strong>от</strong> екипа <strong>на</strong> филмо<strong>в</strong>атакъща. Много сме задължении <strong>на</strong> <strong>в</strong>сички, които се<strong>в</strong>ключ<strong>в</strong>ат <strong>в</strong> рекламата,разпространя<strong>в</strong>ането <strong>на</strong>информация, при посрещането<strong>на</strong> гостите с баницаили с погача.- Как<strong>в</strong>и са <strong>от</strong>зи<strong>в</strong>ите у<strong>на</strong>с и <strong>в</strong> чужби<strong>на</strong>?- Ако тряб<strong>в</strong>а да <strong>на</strong>пра<strong>в</strong>яра<strong>в</strong>носметка за тези тригодини, ще кажа, че тринеща са <strong>в</strong>ажни: <strong>на</strong>й-об<strong>на</strong>дежда<strong>в</strong>ащ<strong>от</strong>ое, чефестът <strong>в</strong>ече създаде с<strong>в</strong>оятрадиция, <strong>в</strong>торо, че обединимнози<strong>на</strong> българи, итрето, то<strong>в</strong>а, че продължа<strong>в</strong>ада същест<strong>в</strong>у<strong>в</strong>а. Защ<strong>от</strong>осамо <strong>в</strong> страни смного сериоз<strong>на</strong> държа<strong>в</strong><strong>на</strong>подкрепа такъ<strong>в</strong> тип фести<strong>в</strong>алиуспя<strong>в</strong>ат да се <strong>на</strong>пра<strong>в</strong>ят.И да продължат дасъщест<strong>в</strong>у<strong>в</strong>ат. Но <strong>в</strong>ече мисе стру<strong>в</strong>а, че стиг<strong>на</strong>хмедо <strong>в</strong>ажен ключо<strong>в</strong> момент:за да стане по-ефикасен,този фести<strong>в</strong>ал тряб<strong>в</strong>а дапридобие по-голямо между<strong>на</strong>родноз<strong>на</strong>чение. Всеоще ни липс<strong>в</strong>ат съпътст<strong>в</strong>ащ<strong>от</strong>о<strong>в</strong>сяка програмаприсъст<strong>в</strong>ие, по-мощ<strong>на</strong>реклама, както и пре<strong>в</strong>оди<strong>на</strong> други езици (<strong>в</strong>кл. и симултанни),за да може дасе при<strong>в</strong>лекат медиите, дасе придаде необходимататежест <strong>на</strong> идеята и <strong>на</strong>з<strong>на</strong>чението <strong>от</strong> реализациятає, за да може <strong>в</strong> край<strong>на</strong>сметка да се из<strong>в</strong>адят по<strong>в</strong>ечеди<strong>в</strong>иденти за България.За целта фестът се<strong>нужда</strong>е <strong>от</strong> по-сериоз<strong>на</strong>държа<strong>в</strong><strong>на</strong> подкрепа, <strong>от</strong>осъз<strong>на</strong>та <strong>на</strong>цио<strong>на</strong>л<strong>на</strong> политика,която да съдейст<strong>в</strong>аза предста<strong>в</strong>янето <strong>на</strong> <strong>българската</strong><strong>култура</strong> зад граница.Например <strong>от</strong>да<strong>в</strong><strong>на</strong>искаме да предста<strong>в</strong>им <strong>в</strong><strong>Брюксел</strong> спектаклите <strong>на</strong>Александър Морфо<strong>в</strong>, <strong>на</strong> балет"Арабеск", както идруги интересни постано<strong>в</strong>ки,които са <strong>на</strong> много<strong>в</strong>исоко между<strong>на</strong>родно ни<strong>в</strong>о,но засега то<strong>в</strong>а не е посилите ни.

10 ОБРАЗОВАНИЕ7 - 13 ЯНУАРИ 2014Герга<strong>на</strong> ПЕТКОВАПоследните резултати<strong>от</strong> тесто<strong>в</strong>ете за <strong>в</strong>ъншнооценя<strong>в</strong>ане по формата <strong>на</strong>PISA предиз<strong>в</strong>икаха множест<strong>в</strong>одискусии и пр<strong>от</strong>и<strong>в</strong>оположнимнения. Образо<strong>в</strong>ателнитеексперти обачесе съглася<strong>в</strong>ат <strong>в</strong> едно -<strong>в</strong>реме<strong>на</strong>та и технологиитесе менят <strong>в</strong>се по-бързо,зато<strong>в</strong>а и п<strong>от</strong>ребностите<strong>на</strong> децата се раз<strong>в</strong>и<strong>в</strong>атсъс с<strong>в</strong>етка<strong>в</strong>ични темпо<strong>в</strong>е.А учебниците ни, дорида са много добри, катоцяло остаря<strong>в</strong>ат - някоиса пра<strong>в</strong>ени преди по<strong>в</strong>ече<strong>от</strong> десет години. Зада се <strong>на</strong>пишат изцяло но<strong>в</strong>и,тряб<strong>в</strong>а да се обя<strong>в</strong>ятконкурси <strong>от</strong> МОН, как<strong>в</strong>ито<strong>в</strong> близко <strong>в</strong>реме не сеочак<strong>в</strong>ат."Прос<strong>в</strong>ета" обаче се <strong>в</strong>ъз-Само учебницители са <strong>в</strong>ино<strong>в</strong>ни?Примерите затежък език, ненуж<strong>на</strong>информация илидругата крайност- прекалено елементарни искучни задачи, са много. Резултатът- плаче<strong>в</strong>ен. Българскитеученици показ<strong>в</strong>атдрастичен спад <strong>в</strong> умениятаси по четене и писанепрез последн<strong>от</strong>о десетилетие.Ми<strong>на</strong>лата годи<strong>на</strong>,когато излязоха последнитемежду<strong>на</strong>родни изслед<strong>в</strong>анияPIRLS за грам<strong>от</strong>ността<strong>на</strong> 10-годишнитеученици, се оказа, че прибългарчетата има истинскисри<strong>в</strong>. По скалата <strong>от</strong> 0 до1000 точки малчуганитени бяха получили 532. С тозирезултат се <strong>на</strong>реждаме<strong>на</strong> 22-ро място <strong>от</strong> 49 държа<strong>в</strong>и.През 2001 г. сме билис резултат 550 т., а през2006-а - с 547 т. Само <strong>от</strong>2006 г. досега стра<strong>на</strong>та нипада с 10 места - <strong>от</strong> 10-о <strong>на</strong>22-ро. На пър<strong>в</strong>ите 4 местаса Хонконг (571 т.), Русия(568 т.), Финландия (568т.), Сингапур (567 т.). Притеснителноза <strong>на</strong>с е, че <strong>в</strong>България спада процентът<strong>на</strong> децата, показали <strong>на</strong>й-<strong>в</strong>исокирезултати (поне 625т.) - ед<strong>в</strong>а 11 процента.През 2006 годи<strong>на</strong> те са били16 <strong>на</strong> сто. Този резултатоз<strong>на</strong>ча<strong>в</strong>а, че ученицитемогат да четат, разбират,из<strong>в</strong>личат и а<strong>на</strong>лизиратинформация <strong>от</strong> разказии статии с 800 до 1000думи. Най-голям е процентът<strong>на</strong> децата, показали<strong>на</strong>й-<strong>в</strong>исоки резултати <strong>в</strong>Сингапур - 24%, след<strong>в</strong>ат Русия,Се<strong>в</strong>ер<strong>на</strong> Ирландия,Финландия, Англия, Хонконг,САЩ.Причините за сри<strong>в</strong>а <strong>в</strong><strong>на</strong>чалн<strong>от</strong>о образо<strong>в</strong>ание, скоето системата ни традиционносе гордееше, саняколко.Гла<strong>в</strong><strong>на</strong>та е, че саматасистема е закостеняла и несе променя с изиск<strong>в</strong>анията<strong>на</strong> <strong>в</strong>ремето - и до днеспредполага зауча<strong>в</strong>ане <strong>на</strong>з<strong>на</strong>ния и факти, а не раз<strong>в</strong>итие<strong>на</strong> способността да себора<strong>в</strong>и с тях. Четене иСпоред учители и родители досегатретокласниците често са срещали затруднения спредметите „Чо<strong>в</strong>екът и природата“ и „Чо<strong>в</strong>екът иобщест<strong>в</strong><strong>от</strong>о“. В обно<strong>в</strong>ените учебници <strong>на</strong>„Прос<strong>в</strong>ета“ нещата са ясни и разбираеми. Напълноосъ<strong>в</strong>ременени и прераб<strong>от</strong>ени според нуждите <strong>на</strong>учители и ученици са и учебниците за 7. клас, сособен акцент <strong>в</strong>ърху математиката илитературата.„Прос<strong>в</strong>ета“ щепредста<strong>в</strong>и обно<strong>в</strong>ени учебнициполз<strong>в</strong>а <strong>от</strong> обя<strong>в</strong>е<strong>на</strong>та <strong>от</strong>МОН процедура за прераб<strong>от</strong>каи за но<strong>в</strong>ата учеб<strong>на</strong>годи<strong>на</strong> ще предста<strong>в</strong>и с<strong>в</strong>оите<strong>на</strong>пълно обно<strong>в</strong>ени иосъ<strong>в</strong>ременени учебници ипомагала по <strong>в</strong>сички предметиза 3. и за 7. клас, кактои за ред други класо<strong>в</strong>е,съобщиха <strong>от</strong> издателст<strong>в</strong><strong>от</strong>о.Промените са <strong>в</strong>рамките <strong>на</strong> задължител<strong>на</strong>таучеб<strong>на</strong> програма <strong>на</strong>МОН, но при <strong>от</strong>делнитезагла<strong>в</strong>ия те са з<strong>на</strong>чителни:информацията е<strong>на</strong>пълно осъ<strong>в</strong>ремене<strong>на</strong>,олек<strong>от</strong>ено е съдържанието,<strong>на</strong>пра<strong>в</strong>е<strong>на</strong> е езико<strong>в</strong>а истилистич<strong>на</strong> редакция, зада могат децата максималнодобре да разбиратуроците. Доба<strong>в</strong>ени са но<strong>в</strong>иупражнения, разширя<strong>в</strong>ащи<strong>в</strong>ъзможностите задиференцира<strong>на</strong> раб<strong>от</strong>аспоред способностите <strong>на</strong>различните ученици,допълнени са с практическиориентирани задачиспоред изиск<strong>в</strong>анията <strong>на</strong>PISA, има идеи за раб<strong>от</strong>апо проекти, обно<strong>в</strong>ени саилюстрациите и графиките.Но<strong>в</strong>ите допълнени ипрераб<strong>от</strong>ени книжни изданияса и <strong>в</strong> осно<strong>в</strong>ата <strong>на</strong>електронните учебници,които ще получи <strong>в</strong>секиучител, избрал да раб<strong>от</strong>ипо "Прос<strong>в</strong>ета". Те предлагатоще по-добри съдържателнии методически<strong>в</strong>ъзможности за облекча<strong>в</strong>ане<strong>на</strong> него<strong>в</strong>ата раб<strong>от</strong>аи за постигане <strong>на</strong> <strong>на</strong>й-добрирезултати <strong>от</strong> класа.Колко пъти <strong>в</strong>и се е искало да <strong>на</strong>меритетози, който е <strong>на</strong>писалучебника <strong>на</strong> <strong>в</strong>ашия малчуган, ида го... изпитате. Няма родител,дето да не е изриг<strong>в</strong>ал <strong>от</strong><strong>в</strong>ъзмущение, когато е каралс<strong>в</strong>оя чет<strong>в</strong>ъртокласник да рецитиракои са <strong>на</strong>й-замърсенитерайони <strong>на</strong> България или пък как<strong>в</strong>осе е случило <strong>на</strong> 10 ноем<strong>в</strong>ри1989 г. А детето да го гледа <strong>в</strong>п<strong>от</strong>рес, докато разпалено муобясня<strong>в</strong>а разликата между комунизъм,социализъм или за хайдутите.Да, <strong>от</strong>да<strong>в</strong><strong>на</strong> <strong>в</strong>ече не се учатпеснички за Кума Лиса, която япреслед<strong>в</strong>а бял "Мерцедес", ноима уроци за проблемите <strong>на</strong>Българската пра<strong>в</strong>осла<strong>в</strong><strong>на</strong>църк<strong>в</strong>а, за различията междумирните и <strong>в</strong>ъоръжените форми<strong>на</strong> ос<strong>в</strong>обождение или за "емпиричн<strong>от</strong>ораз<strong>в</strong>итие <strong>на</strong> текста"<strong>в</strong> читанката за третиклас?!<strong>в</strong>ъзпроиз<strong>в</strong>еждане <strong>на</strong> тексти много по-малко - него<strong>в</strong><strong>от</strong>озадълбочено разбиране.Дращене <strong>на</strong> някак<strong>в</strong>и псе<strong>в</strong>долитературнитеми изадълба<strong>в</strong>ане <strong>в</strong> граматическипонятия като за академици<strong>в</strong>место ус<strong>в</strong>оя<strong>в</strong>ане <strong>на</strong>умението да се изразя<strong>в</strong>ашпра<strong>в</strong>илно и краси<strong>в</strong>о - устнои писмено.Разбира се, не тряб<strong>в</strong>а дасе пренебрег<strong>в</strong>ат и обекти<strong>в</strong>нитесоциални фактори:сега се мери грам<strong>от</strong>ността<strong>на</strong> децата, осно<strong>в</strong><strong>на</strong>тачаст <strong>от</strong> които састъп<strong>в</strong>али за пър<strong>в</strong>и път <strong>в</strong>класните стаи <strong>в</strong> годините,когато се закри<strong>в</strong>ат <strong>на</strong>ймногоучилища. То<strong>в</strong>а е <strong>в</strong>реметои <strong>на</strong> по-голям процентдеца, <strong>от</strong>пад<strong>на</strong>ли <strong>от</strong>образо<strong>в</strong>ател<strong>на</strong>та система.Част <strong>от</strong> проблема е иформата <strong>на</strong> <strong>на</strong>цио<strong>на</strong>лн<strong>от</strong>ооценя<strong>в</strong>ане <strong>в</strong> 4. клас. Прекрас<strong>на</strong>таидея за единентест, който да да<strong>в</strong>а пъл<strong>на</strong>к<strong>арт</strong>и<strong>на</strong> <strong>на</strong> родн<strong>от</strong>о образо<strong>в</strong>ание- д<strong>от</strong>ам, че да серазбере поименно кой учител<strong>в</strong> кое училище си ес<strong>в</strong>ършил раб<strong>от</strong>ата и койне, е компрометира<strong>на</strong> <strong>от</strong>родните тарикатлъци.Поч<strong>в</strong>а се <strong>от</strong> масо<strong>в</strong><strong>от</strong>о механичног<strong>от</strong><strong>в</strong>ене <strong>на</strong> децатаза тесто<strong>в</strong>ете - осно<strong>в</strong><strong>на</strong>цел за годи<strong>на</strong>та, за сметка<strong>на</strong> препода<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> з<strong>на</strong>нияи раз<strong>в</strong>и<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> умения.Ми<strong>на</strong><strong>в</strong>а се през подсказ<strong>в</strong>ането<strong>на</strong> "с<strong>в</strong>оите" децапо <strong>в</strong>реме <strong>на</strong> самиятест, за да не излагат училищетои да не застраша<strong>в</strong>атделегирания му бюджет.И се стига до онези,които тряб<strong>в</strong>а да бдят за"чист<strong>от</strong>ата" <strong>на</strong> теста -хората <strong>в</strong> министерст<strong>в</strong><strong>от</strong>о.От годи<strong>на</strong> <strong>на</strong> годи<strong>на</strong>те се стремят да го пра<strong>в</strong>ят<strong>в</strong>се по-лесен - тип <strong>в</strong>иктори<strong>на</strong>,за да излъжат себеси, че образо<strong>в</strong>анието <strong>в</strong>същностне е чак толко<strong>в</strong>а зле.Въпреки то<strong>в</strong>а 25% <strong>от</strong>чет<strong>в</strong>ъртокласниците имахаслаби резултати <strong>на</strong> миниматуритепрез 2013 годи<strong>на</strong>.Най-нискитепостиженияпо български език и литературабяха с<strong>в</strong>ързани с<strong>от</strong>кри<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> нра<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>енипослания <strong>в</strong> т<strong>в</strong>орбата, тълку<strong>в</strong>ане<strong>на</strong> по<strong>в</strong>едението <strong>на</strong>литературните герои, аргументиране<strong>на</strong> личен избори доказ<strong>в</strong>ане <strong>на</strong>собст<strong>в</strong>ено мнение. При математикатаминусите сапри геометричните задачи,при тексто<strong>в</strong>ите задачии при задачите <strong>от</strong> <strong>от</strong><strong>в</strong>орентип. Седем са осно<strong>в</strong>нитеслабости, <strong>на</strong>блюда<strong>в</strong>анипрез годините. Средтях са недостатъчно раб<strong>от</strong>ас текст и <strong>в</strong>ърхутекст и проблеми при разбирането<strong>на</strong> процеси и я<strong>в</strong>ления.Децата <strong>на</strong>й-много сезатрудня<strong>в</strong>ат с "Чо<strong>в</strong>екъти общест<strong>в</strong><strong>от</strong>о", коментиратучители. Прекаленомного са фактите и датите,които тряб<strong>в</strong>а да запомнят.Материалът епредста<strong>в</strong>ен много тежко.Изиск<strong>в</strong>а се да се з<strong>на</strong>е как<strong>в</strong>ое социализъм и как се раз<strong>в</strong>и<strong>в</strong>аБългария след 1989 годи<strong>на</strong>- неща, абсолютно непонятниза деца <strong>на</strong> тази <strong>в</strong>ъзрастспоред педагозите.По-далеч<strong>на</strong>та история <strong>на</strong>държа<strong>в</strong>ата ни е предста<strong>в</strong>е<strong>на</strong>прекалено сложно. Атряб<strong>в</strong>а да се учи като приказка,за да е разбираемо,смятат учителите. Споредтях другата причи<strong>на</strong>за изоста<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> ученицитее, че броят <strong>на</strong> часо<strong>в</strong>етене достига за <strong>в</strong>сичкооно<strong>в</strong>а, което се изиск<strong>в</strong>а децатада з<strong>на</strong>ят. Но учебниятден не е разтегателен,а <strong>в</strong>и<strong>на</strong>та не е <strong>в</strong> учебниците.Всъщност няма лошиучебници. Малци<strong>на</strong> з<strong>на</strong>ят,че <strong>в</strong>секи един учебник сеодобря<strong>в</strong>а по слож<strong>на</strong> процедура<strong>от</strong> зорка комисия, <strong>на</strong>з<strong>на</strong>че<strong>на</strong><strong>от</strong> министъра <strong>на</strong>образо<strong>в</strong>анието. И тозиучебник тряб<strong>в</strong>а да се <strong>на</strong>пишестриктно по съ<strong>от</strong><strong>в</strong>ет<strong>на</strong>таучеб<strong>на</strong> програма - <strong>в</strong>нея е разписано до <strong>на</strong>й-малкитедетайли точно <strong>в</strong> коймомент как<strong>в</strong>о тряб<strong>в</strong>а даз<strong>на</strong>е или да може детето.Ако учебникът не покри<strong>в</strong>апрограмата <strong>на</strong> 100%, простого <strong>от</strong>ряз<strong>в</strong>ат. Така че бедатае другаде - <strong>в</strong> непра<strong>в</strong>илноструктуриранитеучебни програми и съдържание,<strong>в</strong> поста<strong>в</strong>янето <strong>на</strong>с<strong>в</strong>ръхизиск<strong>в</strong>ания, <strong>в</strong> излишн<strong>от</strong>опрето<strong>в</strong>ар<strong>в</strong>ане с ненужниили несъобразени с<strong>в</strong>ъзрастта з<strong>на</strong>ния, подробностии термини.Прос<strong>в</strong>етн<strong>от</strong>о министерст<strong>в</strong>ос <strong>в</strong>сяка смя<strong>на</strong> <strong>на</strong>упра<strong>в</strong>ленския си екип обеща<strong>в</strong>ада попра<strong>в</strong>и програмитеи никога не <strong>на</strong>мира<strong>в</strong>реме да го стори докрай.В резултат имаме иликрайно остарели учебниции програми за горния курс,или застаря<strong>в</strong>ащи таки<strong>в</strong>а замалките. А <strong>в</strong>ече е ми<strong>на</strong>лодостатъчно <strong>в</strong>реме и систематае показала кои сасилните страни и кои слабитепри така <strong>на</strong>пра<strong>в</strong>енитеучебни програми. "Учебницитене същест<strong>в</strong>у<strong>в</strong>атсами за себе си, те се подчиня<strong>в</strong>ат<strong>на</strong> зададените усло<strong>в</strong>ия,<strong>на</strong> държа<strong>в</strong>ните образо<strong>в</strong>ателнистанд<strong>арт</strong>и",обясня<strong>в</strong>ат а<strong>в</strong>торите им.Всеки но<strong>в</strong> министър обеща<strong>в</strong>ада изчете учебниците,но никога учебнитепрограми. Настоящиятминистър проф. АнелияКлисаро<strong>в</strong>а също попад<strong>на</strong> <strong>в</strong>бурята <strong>на</strong> дебата с произ<strong>в</strong>еденията<strong>на</strong> Христо Б<strong>от</strong>е<strong>в</strong>и Димитър Димо<strong>в</strong>,след което <strong>от</strong>мени <strong>в</strong>сичкипроекти за учебни програми.Дори и тези, за коитоимаше одобрението <strong>на</strong>експертите <strong>от</strong> уни<strong>в</strong>ерситетитеи <strong>на</strong> педагогическатагилдия. Сега те сепреглеждат <strong>от</strong>но<strong>в</strong>о и учителитегласу<strong>в</strong>ат за тях.Проблемът е, че няма сигурносткак<strong>в</strong>о децататряб<strong>в</strong>а да з<strong>на</strong>ят при за<strong>в</strong>ърш<strong>в</strong>ането<strong>на</strong> даден класили степен и как да го <strong>на</strong>учат.Изиск<strong>в</strong>анията за то<strong>в</strong>амогат да бъдат приети самослед но<strong>в</strong> закон, койтода промени, подобри илида зат<strong>в</strong>ърди досегашниямодел. МОН обеща да обя<strong>в</strong>ипроекта си за зако<strong>на</strong>преди Коледа, но преди дниста<strong>на</strong> ясно, че срокът <strong>в</strong>ечее краят <strong>на</strong> януари.В страните с доказанораб<strong>от</strong>еща образо<strong>в</strong>ател<strong>на</strong>система учебникът е самосредст<strong>в</strong>о за <strong>на</strong>соч<strong>в</strong>ане<strong>на</strong> з<strong>на</strong>нията.Той е базата, <strong>в</strong>ърху коятосе градят умения и компетенции,а не единст<strong>в</strong>енизточник <strong>на</strong> информация.Гла<strong>в</strong><strong>на</strong>та роля е <strong>на</strong> учителя- компетентен, подг<strong>от</strong><strong>в</strong>ен,м<strong>от</strong>и<strong>в</strong>иран. Учебникъте само един <strong>от</strong> него<strong>в</strong>итеинструменти, с коит<strong>от</strong>ой изко<strong>в</strong>а<strong>в</strong>а поредн<strong>от</strong>ообразо<strong>в</strong>ано поколение.У <strong>на</strong>с учебникът е дежурният<strong>в</strong>ино<strong>в</strong>ен.Исти<strong>на</strong>та е, че българскитеиздателст<strong>в</strong>а и а<strong>в</strong>торскиколекти<strong>в</strong>и <strong>от</strong>да<strong>в</strong><strong>на</strong> показ<strong>в</strong>ат,че са г<strong>от</strong>о<strong>в</strong>и <strong>на</strong> промените,дори ги реализират<strong>в</strong>ъпреки усло<strong>в</strong>ията (<strong>на</strong>примерелектронните учебници<strong>в</strong>ече <strong>в</strong>лязоха <strong>в</strong>ъ<strong>в</strong> <strong>в</strong>сякоучилище, неза<strong>в</strong>исимо че споредсега дейст<strong>в</strong>ащия законтако<strong>в</strong>а жи<strong>в</strong><strong>от</strong>но нема). Образо<strong>в</strong>ателните<strong>в</strong>ласти обачеоще са <strong>в</strong> ми<strong>на</strong>л<strong>от</strong>о, когатоучебникът бе алфата иомегата <strong>на</strong> препода<strong>в</strong>ането.Ако държа<strong>в</strong>ните станд<strong>арт</strong>ии програмите не се променят,ефектът няма да епросто родителски гня<strong>в</strong>срещу училището, а <strong>в</strong>се поголяманезаинтересо<strong>в</strong>аносткъм з<strong>на</strong>нието <strong>от</strong>стра<strong>на</strong> <strong>на</strong> децата. Приз<strong>на</strong>цитеза то<strong>в</strong>а <strong>от</strong>да<strong>в</strong><strong>на</strong> <strong>в</strong>ечеса <strong>на</strong>лице.ЕЛЕКТРОННИТЕ УЧЕБНИЦИ ЗА 1. И 2. КЛАС -ВИЖ НА E-UCHEBNIK.BG

7 - 13 ЯНУАРИ 2014Опасни ли са<strong>в</strong>аксинитеАЗ СЪМ ИЗКЛЮЧИТЕЛНОЩАСТЛИВ ЧОВЕКПреди по<strong>в</strong>ече <strong>от</strong> д<strong>в</strong>а <strong>в</strong>екачо<strong>в</strong>ечест<strong>в</strong><strong>от</strong>о е <strong>от</strong>крило<strong>в</strong>аксините, а <strong>в</strong>ече имадостатъчно доказателст<strong>в</strong>аза тях<strong>на</strong>та без<strong>в</strong>редности профилактичнияим ефект. Въпреки то<strong>в</strong>а<strong>в</strong>се още много хора сестраху<strong>в</strong>ат да <strong>в</strong>аксиниратсебе си или децата си.Осно<strong>в</strong>ателни ли са опасениятаим ще <strong>на</strong>учите<strong>на</strong> стр. 13Болестта <strong>на</strong>Паркинсон епод контролВсе още не са ясни причинитеза тежк<strong>от</strong>о заболя<strong>в</strong>ане,но е сигурно, че<strong>в</strong>сички сме застрашени<strong>от</strong> него. За щастие <strong>на</strong>предъкът<strong>на</strong> медици<strong>на</strong>та<strong>на</strong>пра<strong>в</strong>и <strong>в</strong>ъзможно при разумнопо<strong>в</strong>едение пациентитеда си <strong>от</strong>ложат сериознитепроблеми.Как<strong>в</strong>о е съ<strong>в</strong>ременн<strong>от</strong>о лечениечетете<strong>на</strong> стр. 15В сезо<strong>на</strong> <strong>на</strong>грипаВсяка годи<strong>на</strong> почти по еднои също <strong>в</strong>реме грипът<strong>на</strong>помня за себе си. Споредспециалистите пренебрег<strong>в</strong>анетому е същ<strong>от</strong>олко<strong>в</strong>а <strong>в</strong>редно, колк<strong>от</strong>опаниката <strong>от</strong> заболя<strong>в</strong>ането.Можем ли да се предпазими как да се леку<strong>в</strong>амеще разберете<strong>на</strong> стр. 19Празниците -нож с д<strong>в</strong>еостриетаДългите празници носятрадост <strong>на</strong> хората, но инемалко проблеми, с<strong>в</strong>ързанис традиционн<strong>от</strong>о прекаля<strong>в</strong>анес храни и спиртни<strong>на</strong>питки. Към тях специалиститедоба<strong>в</strong>ят ибезсънието. Защо тазитриада <strong>на</strong><strong>на</strong>ся сериозенудар <strong>на</strong> организма ни?Отго<strong>в</strong>ор <strong>на</strong> този <strong>в</strong>ъпростърсете<strong>на</strong> стр. 20Проф. Златимир Коларо<strong>в</strong> е роден през 1954 г. <strong>в</strong> София. През 1980г. за<strong>в</strong>ърш<strong>в</strong>а медици<strong>на</strong> <strong>в</strong> столицата и раб<strong>от</strong>и десет години католекар и асистент по <strong>в</strong>ътрешни болести <strong>в</strong> различни градо<strong>в</strong>е <strong>на</strong>стра<strong>на</strong>та - Бяла Слати<strong>на</strong>, Пазарджик и Пло<strong>в</strong>ди<strong>в</strong>. В момента есред <strong>в</strong>одещите специалисти по ре<strong>в</strong>матология <strong>в</strong> България, ръко<strong>в</strong>оди<strong>от</strong>деление <strong>в</strong> уни<strong>в</strong>ерситетската клиника по с<strong>в</strong>оята специалност.А<strong>в</strong>тор е <strong>на</strong> по<strong>в</strong>ече <strong>от</strong> 400 <strong>на</strong>учни статии и съобщения, <strong>от</strong>печатани<strong>в</strong> български и чужди списания и предста<strong>в</strong>ени <strong>на</strong> <strong>на</strong>учнифоруми <strong>в</strong> стра<strong>на</strong>та и чужби<strong>на</strong>, <strong>на</strong> три самостоятелни <strong>на</strong>учнимонографии и <strong>на</strong> други три <strong>в</strong> съа<strong>в</strong>торст<strong>в</strong>о. Член е <strong>на</strong> Научн<strong>от</strong>одружест<strong>в</strong>о по ре<strong>в</strong>матология, <strong>на</strong> Съюза <strong>на</strong> учените <strong>в</strong> България, <strong>на</strong>Съюза <strong>на</strong> българските писатели, <strong>на</strong> Клуба <strong>на</strong> лекарите писатели"Д. Димо<strong>в</strong>" и <strong>на</strong> Съюза <strong>на</strong> българските филмо<strong>в</strong>и дейци. Председателе <strong>на</strong> Българск<strong>от</strong>о медицинско дружест<strong>в</strong>о по остеопороза иУчени <strong>от</strong> уни<strong>в</strong>ерситета<strong>на</strong> Арканзас устано<strong>в</strong>иха,че студените <strong>на</strong>питкипритъпя<strong>в</strong>ат усещанетоза сладко и то<strong>в</strong>а<strong>в</strong>оди до преяждане, а<strong>от</strong>там крачката дозатлъстя<strong>в</strong>ането и диабетае много малка. Добро<strong>в</strong>олците<strong>в</strong> изслед<strong>в</strong>анетоса получили <strong>в</strong>ода сразлич<strong>на</strong> температура,с която да изплак<strong>на</strong>тустата си, преди да опитатшоколад или сиренечедър. След изплак<strong>в</strong>ане следе<strong>на</strong> <strong>в</strong>ода те не усещалидобре <strong>в</strong>куса <strong>на</strong> шоколада.Температурата <strong>на</strong><strong>на</strong>питката нямалаефект <strong>в</strong>ърху интензи<strong>в</strong>ността<strong>на</strong> <strong>в</strong>куса <strong>на</strong> сиренето.Ефектът <strong>на</strong>Всекидне<strong>в</strong><strong>на</strong>та доза<strong>в</strong>итамин Е можеда заба<strong>в</strong>и опустошителнитеефекти <strong>на</strong>болестта <strong>на</strong> Алцхаймерс близо 20 процента, пише<strong>в</strong>. "Дейли експрес", позо<strong>в</strong>а<strong>в</strong>айкисе <strong>на</strong> резултатите<strong>от</strong> американскопроуч<strong>в</strong>ане. Витаминът,съдържащ се <strong>в</strong>ядките и зехти<strong>на</strong>, помага<strong>на</strong> хората с деменция.Ползата се изразя<strong>в</strong>а <strong>в</strong>то<strong>в</strong>а, че болните успя<strong>в</strong>атза по-продължителенпериод <strong>от</strong> <strong>в</strong>реме даиз<strong>в</strong>ърш<strong>в</strong>ат <strong>в</strong>секидне<strong>в</strong>нидейности като пазару<strong>в</strong>ане,г<strong>от</strong><strong>в</strong>ене, планиранеи пъту<strong>в</strong>ане.Изслед<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> специалисти<strong>от</strong> болницата"Маунт Си<strong>на</strong>й" <strong>в</strong> НюЙорк показ<strong>в</strong>а, че <strong>в</strong>секидне<strong>в</strong>ниятприем <strong>на</strong> <strong>в</strong>итаминЕ под формата <strong>на</strong>СТУДЕНИТЕНАПИТКИ ВОДЯТДО ЗАТЛЪСТЯВАНЕИ ДИАБЕТстудените <strong>на</strong>питки седължи <strong>на</strong> <strong>на</strong>мале<strong>на</strong>чу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>ителност <strong>на</strong><strong>в</strong>кусо<strong>в</strong>ите луко<strong>в</strong>ици,обясниха учените. Чест<strong>от</strong>опиене <strong>на</strong> студе<strong>на</strong><strong>в</strong>ода може да <strong>на</strong>мали реакциятаим <strong>на</strong> обичайнитестимули и така дадо<strong>в</strong>еде до предпочитане<strong>на</strong> по-сладки храни.доба<strong>в</strong>ка или <strong>на</strong>ба<strong>в</strong>янетому чрез по<strong>в</strong>ише<strong>на</strong> консумация<strong>на</strong> ядки и зехтинможе да се окаже е<strong>в</strong>ти<strong>на</strong>и ефикас<strong>на</strong> алтер<strong>на</strong>ти<strong>в</strong>аза поддържане <strong>на</strong>здра<strong>в</strong>ето <strong>на</strong> пациенти <strong>в</strong>продължение <strong>на</strong> годинислед поста<strong>в</strong>янето <strong>на</strong>Д-р Мадле<strong>на</strong> ПОРТАРСКА,XXII ДКЦ, Софияостео<strong>арт</strong>роза.Ос<strong>в</strong>ен лекар <strong>в</strong> ед<strong>на</strong> дефицит<strong>на</strong>специалност ЗлатимирКоларо<strong>в</strong> е и из<strong>в</strong>естенписател и а<strong>в</strong>тор <strong>на</strong>кин<strong>от</strong><strong>в</strong>орби. За себе си каз<strong>в</strong>а,че не може да си предста<strong>в</strong>и жи<strong>в</strong><strong>от</strong>а без д<strong>в</strong>ете писти,по които т<strong>в</strong>ори - медици<strong>на</strong>та и изкуст<strong>в</strong><strong>от</strong>о. Наскоро излезе послед<strong>на</strong>таму книга <strong>от</strong> трилогията "За чо<strong>в</strong>ека, болестта и още нещо",която е пос<strong>в</strong>ете<strong>на</strong> <strong>на</strong> пациентите с ре<strong>в</strong>матологични заболя<strong>в</strong>ания.А <strong>на</strong>й-но<strong>в</strong>ата му художест<strong>в</strong>е<strong>на</strong> книга с разкази "Прах <strong>в</strong>ъ<strong>в</strong><strong>в</strong>ятъра" беше посрещ<strong>на</strong>та много добре и <strong>от</strong> читателите, и <strong>от</strong>критиката.Интер<strong>в</strong>ю с проф. Златимир Коларо<strong>в</strong> <strong>на</strong> стр. 17ВИТАМИН Е ЗАБАВЯ ДЕМЕНЦИЯТАКоластрата е течност,която се <strong>от</strong>деля <strong>от</strong> млечнитежлези <strong>на</strong> женските бозайници<strong>в</strong>ед<strong>на</strong>гаследраждането,предипоя<strong>в</strong>ата <strong>на</strong> мляк<strong>от</strong>о. Съста<strong>в</strong>китеєнесесрещат<strong>в</strong>толко<strong>в</strong>аголеми концентрации <strong>в</strong> другаприрод<strong>на</strong> хра<strong>на</strong>, а ползите<strong>от</strong> нея са забележителни:укреп<strong>в</strong>а имун<strong>на</strong>та система,у<strong>в</strong>елича<strong>в</strong>а устойчи<strong>в</strong>осттакъм инфекции;спомагазапо-добъррастеж<strong>на</strong> децата;по<strong>в</strong>иша<strong>в</strong>а здра<strong>в</strong>и<strong>на</strong>та <strong>на</strong>костите, помага за изграждане <strong>на</strong> здра<strong>в</strong>имускули; у<strong>в</strong>елича<strong>в</strong>а физическата сила, раб<strong>от</strong>оспособносттаи издръжли<strong>в</strong>остта;подобря<strong>в</strong>а еластичността и тургора<strong>на</strong> кожата, <strong>на</strong>маля<strong>в</strong>а бръчките;регенерира нер<strong>в</strong><strong>на</strong>та система и <strong>в</strong>ътрешнитеоргани;заба<strong>в</strong>я стареенето, удължа<strong>в</strong>а жи<strong>в</strong><strong>от</strong>а.Коластрата е защитата през пър<strong>в</strong>итедни <strong>от</strong> жи<strong>в</strong><strong>от</strong>а <strong>на</strong> но<strong>в</strong>ороден<strong>от</strong>о, когат<strong>от</strong>о е <strong>на</strong>й-уяз<strong>в</strong>имо. Чрез нея се пре<strong>на</strong>сят <strong>на</strong>следст<strong>в</strong>енитеантитела. Осигуря<strong>в</strong>а 37 естест<strong>в</strong>ениимунни и 8растежни фактора,които помагат<strong>на</strong> организма да сеспра<strong>в</strong>я със заболя<strong>в</strong>аниятаи да поддържаоптималноздра<strong>в</strong>е. Коластрата<strong>от</strong> кра<strong>в</strong>и съдържамежду 10 и 21 пътипо<strong>в</strong>ече растеж-диагнозата."Настоящ<strong>от</strong>о проуч<strong>в</strong>анее пър<strong>в</strong><strong>от</strong>о по родаси, което разкри<strong>в</strong>адопълнител<strong>на</strong> полза <strong>от</strong><strong>в</strong>итамин Е при пациентис лека до умере<strong>на</strong>форма <strong>на</strong> болестта <strong>на</strong>Алцхаймер. Резултатитепоказ<strong>в</strong>ат, че <strong>в</strong>итаминътзаба<strong>в</strong>я функцио<strong>на</strong>лн<strong>от</strong>о<strong>в</strong>лоша<strong>в</strong>ане <strong>на</strong>болните и <strong>от</strong>немачаст <strong>от</strong> то<strong>в</strong>ара за хората,които се грижатза тях", каз<strong>в</strong>а д-р КенетДей<strong>в</strong>ис <strong>от</strong> изследо<strong>в</strong>ателскияекип.КОЛАСТРАТА - ЖЕЛЕЗЕНИМУНИТЕТ, ЗДРАВАСТОМАШНА МИКРОФЛОРА✂ни фактори <strong>от</strong> чо<strong>в</strong>ешкатаизато<strong>в</strong>аемногопосил<strong>на</strong>.Тяебезопас<strong>на</strong>ибиологическипоносима хра<strong>на</strong>за хората. В съста<strong>в</strong>а є<strong>в</strong>лизат: имуноглобулини -широкоспектър<strong>на</strong> защита<strong>от</strong> бактерии, гъбички,плесени,<strong>в</strong>ирусииалергии,антитела - срещуоколо 20 болест<strong>от</strong><strong>в</strong>орнимикроби, <strong>в</strong> то<strong>в</strong>а числоRotavirus, Helicobacter pylori,Salmonella, Candida,Streptococcus, Staphylococcus иE. coli., <strong>в</strong>итамини и минерали,които са естест<strong>в</strong>енобалансирани, лактоферин- сил<strong>на</strong> анти<strong>в</strong>ирус<strong>на</strong>и антибактериал<strong>на</strong>съста<strong>в</strong>ка, помощ за леку<strong>в</strong>ането <strong>на</strong>рак, СПИН, херпес, синдром <strong>на</strong> хронич<strong>на</strong>умора, олигозахариди и гликоконюганти -не поз<strong>в</strong>оля<strong>в</strong>ат <strong>на</strong> <strong>в</strong>редните микроби дапроник<strong>в</strong>ат <strong>в</strong> стомашните стени, лакталбумини- силно ефикасни срещу различни<strong>в</strong>идо<strong>в</strong>е <strong>в</strong>ируси и тумори, лизозими -локалниестест<strong>в</strong>ени антиби<strong>от</strong>ици. Растежнитефактори <strong>в</strong> коластрата са идентични счо<strong>в</strong>ешките, стимулират нормалния растеж,подпомагат регенерацията и ускоря<strong>в</strong>ат<strong>в</strong>ъзстано<strong>в</strong>я<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> остарели илиу<strong>в</strong>редени мускули, кожа,кости, хрущяли инер<strong>в</strong>и. Регулираткръ<strong>в</strong><strong>на</strong>та захар. Иоще: стимулираттял<strong>от</strong>о да изгарятлъстини <strong>в</strong>местопр<strong>от</strong>еини по <strong>в</strong>реме<strong>на</strong> диети за <strong>от</strong>слаб<strong>в</strong>анеи да изграждакрехка мускул<strong>на</strong> маса.

12 ПРОФИЛАКТИКА7 - 13 ЯНУАРИ 2014КОГАТО СТОЙНОСТИТЕ НАТРИГЛИЦЕРИДИТЕ СА ПОВИШЕНИОсно<strong>в</strong>ните гради<strong>в</strong>ниединици<strong>в</strong> чо<strong>в</strong>ешкия организъмсабелтъци, <strong>в</strong>ъглехидратии мазнини (т. <strong>на</strong>р. липиди).Чрез комбиниранепомежду си и чрезпре<strong>в</strong>ръщане <strong>от</strong> ед<strong>на</strong>форма <strong>в</strong> друга те участ<strong>в</strong>ат<strong>в</strong> изграждането <strong>на</strong>клетките и спомагат заосъщест<strong>в</strong>я<strong>в</strong>ането <strong>на</strong><strong>в</strong>сички функции <strong>на</strong> тял<strong>от</strong>о.Мазнините, кактобелтъците и <strong>в</strong>ъглехидратите,<strong>в</strong>лизат <strong>в</strong> съста<strong>в</strong>а<strong>на</strong> приема<strong>на</strong>та хра<strong>на</strong><strong>в</strong>секи ден. Всеки недостигили излишък <strong>в</strong>оди до<strong>на</strong>рушение <strong>в</strong> техния метаболизъми съ<strong>от</strong><strong>в</strong>етнопредиз<strong>в</strong>ик<strong>в</strong>а редица болестнисъстояния.Мазнините би<strong>в</strong>ат няколкоосно<strong>в</strong>ни <strong>в</strong>ида, коитосложно <strong>в</strong>заимодейст<strong>в</strong>атпомежду си:холестерол;триглицериди;фосфолипиди и др.Как<strong>в</strong>о предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>аттриглицеридитеТриглицеридитепредста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>ат ед<strong>на</strong> <strong>от</strong>осно<strong>в</strong>ните форми <strong>на</strong>мазнини <strong>в</strong> организма, така<strong>на</strong>речените липиди.Триглицеридите саизключително <strong>в</strong>ажен източник<strong>на</strong> енергия затял<strong>от</strong>о. Когато чо<strong>в</strong>ек сехрани, организмът мупре<strong>в</strong>ръща калориите <strong>в</strong>триглицериди, които сеос<strong>в</strong>обожда<strong>в</strong>ат при <strong>нужда</strong><strong>от</strong> енергия. След храненени<strong>в</strong><strong>от</strong>о <strong>на</strong> триглицеридите<strong>в</strong> кръ<strong>в</strong>та се по<strong>в</strong>иша<strong>в</strong>а.Ако организмътобраб<strong>от</strong><strong>в</strong>а пра<strong>в</strong>илно мазнините,ни<strong>в</strong><strong>от</strong>о <strong>на</strong>триглицеридите постепенноспада.Поя<strong>в</strong>я<strong>в</strong>а се проблемобаче, ако се приемат по<strong>в</strong>ечекалории, <strong>от</strong>колк<strong>от</strong>осе изразход<strong>в</strong>ат. В тозислучай ни<strong>в</strong><strong>от</strong>о <strong>на</strong>триглицеридите се покач<strong>в</strong>а,което може да до<strong>в</strong>едедо сериозни сърдечносъдо<strong>в</strong>ипроблеми.Нездра<strong>в</strong>осло<strong>в</strong>н<strong>от</strong>о хранене,приемът <strong>на</strong> <strong>на</strong>ситенимазнини, <strong>в</strong>ъглехидратии алкохол, засед<strong>на</strong>лият<strong>на</strong>чин <strong>на</strong> жи<strong>в</strong><strong>от</strong> по<strong>в</strong>иша<strong>в</strong>атколичест<strong>в</strong><strong>от</strong>о<strong>на</strong> триглицеридите <strong>в</strong>кръ<strong>в</strong>та.В кръ<strong>в</strong>та липидите сетранспортират с помощта<strong>на</strong> белтъчни молекули,като заедно стях образу<strong>в</strong>ат комплекси,<strong>на</strong>речени липопр<strong>от</strong>еини.Същест<strong>в</strong>у<strong>в</strong>ат 4 осно<strong>в</strong>ни<strong>в</strong>ида липопр<strong>от</strong>еини.Биологич<strong>на</strong>та роля <strong>на</strong>липопр<strong>от</strong>еините с ниска(т.<strong>на</strong>р. "лош" холестерол -LDL) и <strong>в</strong>исока плътност("добър" холестерол -HDL) е с<strong>в</strong>ърза<strong>на</strong> <strong>на</strong>й-<strong>в</strong>ечес пре<strong>на</strong>сянето <strong>на</strong> холестерол.LDL пре<strong>на</strong>ся холестерол<strong>от</strong> черниядроб към тъканите и сесчита за "опасен", тъйкато улесня<strong>в</strong>а <strong>на</strong>труп<strong>в</strong>ането<strong>на</strong> холестероло<strong>в</strong>иплаки по стените <strong>на</strong>кръ<strong>в</strong>оносните съдо<strong>в</strong>е и епредпоста<strong>в</strong>ка за атеросклероза.Обратно, HDLиз<strong>в</strong>лича излишъците <strong>от</strong>холестерол <strong>от</strong> тъканитеи стените <strong>на</strong> кръ<strong>в</strong>оноснитесъдо<strong>в</strong>е и ги пре<strong>на</strong>сядо черния дроб, порадикоето се <strong>на</strong>рича"добър" холестерол.С как<strong>в</strong>о се различа<strong>в</strong>аттриглицеридите<strong>от</strong> холестеролаТриглицеридите и холестеролътса <strong>в</strong>идо<strong>в</strong>елипиди (мазнини), които„СИРИУС-Д“ - ПОМОЩ ПРИ ЯЗВА,МНОЖЕСТВЕНА СКЛЕРОЗА,ШИПОВЕ, БОЛНИ СТАВИКак<strong>в</strong>о е "Сириус-Д" и как тази хра<strong>на</strong>подпомага лечението? В много случаи санеобходими източници <strong>на</strong> белтъчини,които да съдържат <strong>в</strong>сички аминокиселинии съще<strong>в</strong>ременно да се ус<strong>в</strong>оя<strong>в</strong>ат многобързо. Именно такъ<strong>в</strong> продукт е"Сириус-Д" - хранител<strong>на</strong> доба<strong>в</strong>ка,която <strong>в</strong>оди до бързо<strong>в</strong>ъзстано<strong>в</strong>я<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> <strong>в</strong>сички дегенерати<strong>в</strong>нопроменени тъкании органи. Тя резорбира фибрознобол<strong>на</strong>та, нефункцио<strong>на</strong>л<strong>на</strong>тъкан, подпомага лечението<strong>на</strong> много органи, премах<strong>в</strong>а шипо<strong>в</strong>е,кисти, миоми, абсорбираплаките, които се образу<strong>в</strong>атпри множест<strong>в</strong>е<strong>на</strong> склероза, катоимаме 100% <strong>в</strong>ъзстано<strong>в</strong>енипациенти, доказано с ядреномагнитенрезо<strong>на</strong>нс. <strong>Имаме</strong> и<strong>в</strong>ъзстано<strong>в</strong>ени <strong>от</strong> глаукома, която <strong>в</strong> с<strong>в</strong>ето<strong>в</strong><strong>на</strong>тапрактика досега можеше да сеподобри до 50%. Възстано<strong>в</strong>я<strong>в</strong>а също черендроб, бъбреци, жлъчка. Решителноподобря<strong>в</strong>а и стомашно-чре<strong>в</strong>ни проблемикато рефлукс, гастрит, яз<strong>в</strong>а. Тази хра<strong>на</strong><strong>от</strong>пуш<strong>в</strong>а и изчист<strong>в</strong>а кръ<strong>в</strong>оносните съдо<strong>в</strong>е.Важ<strong>на</strong> функция <strong>на</strong> продукта е, че създа<strong>в</strong>ахрущял<strong>на</strong> тъкан <strong>в</strong> ста<strong>в</strong>ите и помага<strong>на</strong> много хора без операция да <strong>в</strong>ъзстано<strong>в</strong>ятколене, таз, гръб<strong>на</strong>чен стълб и дажи<strong>в</strong>еят пълноценно. Продуктът е <strong>на</strong>пълно<strong>на</strong>турален, без<strong>в</strong>реден, няма нежеланистранични ефекти. В него има хранителни<strong>в</strong>ещест<strong>в</strong>а, които не се съдържат <strong>в</strong>обикно<strong>в</strong>е<strong>на</strong>та хра<strong>на</strong>. Може да се консумиранеограничено <strong>в</strong>реме, няма ограничения<strong>в</strong>ъ<strong>в</strong> <strong>в</strong>ъзрастта. "Сириус-Д" имасертификат <strong>от</strong> МЗ - България и е<strong>в</strong>ропейскисертификат. Водещи българскилекари са дали стано<strong>в</strong>ища затази хра<strong>на</strong>, придружени с десеткидокументирани примери за излеку<strong>в</strong>ани<strong>от</strong> "нелечими" болести. Всекижелаещ може да се запоз<strong>на</strong>е с тях.Хиляди са българите, получили изцелениеслед полз<strong>в</strong>ането само <strong>на</strong> тазихра<strong>на</strong>. Между тях са много из<strong>в</strong>естни<strong>на</strong>ши спортисти, лекари, <strong>арт</strong>исти- име<strong>на</strong>та им са <strong>в</strong> регистрите<strong>на</strong> фирмата с пра<strong>в</strong>а да раб<strong>от</strong>и със"Сириус-Д".Подпомага лечението <strong>на</strong>: множест<strong>в</strong>е<strong>на</strong> склероза кокс<strong>арт</strong>роза инсулт, инфаркт склероза, паркинсон остеопороза „‡ÒÚappleËÚ, ˇÁ‚‡За допълнител<strong>на</strong> информацияи поръчки: 0878 918 498,0898 573 092, "Сириус-Д".циркулират <strong>в</strong> кръ<strong>в</strong>та сразлични функции.Триглицеридите образу<strong>в</strong>атенергия за чо<strong>в</strong>ешк<strong>от</strong><strong>от</strong>яло, използ<strong>в</strong>айкиизлишните калории, ахолестеролът се използ<strong>в</strong>аза изграждане <strong>на</strong>клетките и <strong>на</strong> някоихормони.Поет<strong>от</strong>о количест<strong>в</strong>охра<strong>на</strong> оказ<strong>в</strong>а <strong>в</strong>лияние <strong>на</strong>ни<strong>в</strong>ата <strong>на</strong> триглицеридите<strong>в</strong>ед<strong>на</strong>га, докатони<strong>в</strong>ата <strong>на</strong> холестероласе формират <strong>в</strong> много подълъгпериод <strong>от</strong> <strong>в</strong>реме(седмици, месеци, години).Ролята <strong>на</strong> триглицеридитекаториско<strong>в</strong> факторТриглицеридите са необходими<strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ешкияорганизъм за пра<strong>в</strong>илн<strong>от</strong>ому функциониране, нокогато ни<strong>в</strong><strong>от</strong>о им е по<strong>в</strong>ишено,те се пре<strong>в</strong>ръщат<strong>в</strong> риско<strong>в</strong> фактор,който може да до<strong>в</strong>еде дометаболитен синдром,сърдечносъдо<strong>в</strong>и проблеми,атеросклероза, инфаркт,инсулт.Нарушенията <strong>в</strong> маст<strong>на</strong>та(липид<strong>на</strong>та) обмя<strong>на</strong>могат да бъдат д<strong>в</strong>аосно<strong>в</strong>ни <strong>в</strong>ида: Фамилни (<strong>на</strong>следст<strong>в</strong>ени)- причинени <strong>от</strong>генетични дефекти.Причинени или с<strong>в</strong>ързанис друго заболя<strong>в</strong>анеили състояние - диабет,подагра, хип<strong>от</strong>иреоидизъм(<strong>на</strong>мале<strong>на</strong> функция<strong>на</strong> щито<strong>в</strong>ид<strong>на</strong>та жлеза),синдром <strong>на</strong> Кушинг, прибременност, при <strong>на</strong>рушено<strong>от</strong>тичане <strong>на</strong> жлъчката,при бъбреч<strong>на</strong> недостатъчност,при лечениес някои медикаменти- някои <strong>в</strong>идо<strong>в</strong>е диуретици,кортикостероидии др.В преоблада<strong>в</strong>ащ брой<strong>от</strong> случаите лечението<strong>на</strong> конкретн<strong>от</strong>о заболя<strong>в</strong>ане,до<strong>в</strong>ело до покач<strong>в</strong>ане<strong>на</strong> ни<strong>в</strong><strong>от</strong>о <strong>на</strong> липидите <strong>в</strong>кръ<strong>в</strong>та (хиперлипидемия),по<strong>в</strong>лия<strong>в</strong>а и <strong>в</strong>исокитени<strong>в</strong>а <strong>на</strong> триглицеридии холестерол.Риско<strong>в</strong>и групиНи<strong>в</strong>ата <strong>на</strong> триглицеридитеса склонни да сепокач<strong>в</strong>ат при:<strong>на</strong>днормено тегло -излишните килограмиу<strong>в</strong>елича<strong>в</strong>ат триглицеридите,<strong>на</strong>маля<strong>в</strong>ат ни<strong>в</strong><strong>от</strong>о<strong>на</strong> "добрия" холестерол(HDL) и у<strong>в</strong>елича<strong>в</strong>атни<strong>в</strong><strong>от</strong>о <strong>на</strong> липопр<strong>от</strong>еинитес много нискаплътност (VLDL);деца, чиито родителиимат дислипидемия.При тях се <strong>на</strong>лага профилактичноизслед<strong>в</strong>ане <strong>на</strong>показателите <strong>на</strong> липид<strong>на</strong>таобмя<strong>на</strong> <strong>от</strong> <strong>на</strong>йран<strong>на</strong><strong>в</strong>ъзраст; <strong>на</strong>мале<strong>на</strong> физическаакти<strong>в</strong>ност;стрес; ежедне<strong>в</strong><strong>на</strong> консумация<strong>на</strong> алкохол и уп<strong>от</strong>реба<strong>на</strong> цигари - смята се,че цигареният дим у<strong>в</strong>реждакръ<strong>в</strong>оносните съдо<strong>в</strong>е,у<strong>в</strong>елича<strong>в</strong>айкисклонността за <strong>на</strong>труп<strong>в</strong>ане<strong>на</strong> мастни плаки,тютюнопушенето можеда <strong>на</strong>мали ни<strong>в</strong><strong>от</strong>о <strong>на</strong>"добрия" холестерол(HDL) <strong>в</strong> организма <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ек;<strong>на</strong>пред<strong>на</strong>ла <strong>в</strong>ъзрасти др.То<strong>в</strong>а е <strong>от</strong> особено з<strong>на</strong>чение,ако присъст<strong>в</strong>ат идопълнителни риско<strong>в</strong>ифактори - диабет, <strong>в</strong>исококръ<strong>в</strong>но <strong>на</strong>лягане,затлъстя<strong>в</strong>ане, прием <strong>на</strong>алкохол и тютюнопушене.Американската кардиологич<strong>на</strong>асоциация препоръч<strong>в</strong>ани<strong>в</strong>ата <strong>на</strong> триглицеридите<strong>в</strong> кръ<strong>в</strong>та дане <strong>на</strong>д<strong>в</strong>иша<strong>в</strong>ат 1,7mmol/l, като подчерта<strong>в</strong>а,че оптималн<strong>от</strong>о ни<strong>в</strong>оможе да подобри състояниетои функционирането<strong>на</strong> сърцето.Как се проследя<strong>в</strong>ани<strong>в</strong><strong>от</strong>о <strong>на</strong>триглицеридитеСтатистиките показ<strong>в</strong>ат,че <strong>в</strong>се по-младихора страдат <strong>от</strong> сърдечносъдо<strong>в</strong>изаболя<strong>в</strong>ания.Ед<strong>на</strong> <strong>от</strong> причинитеза то<strong>в</strong>а са проблеми <strong>в</strong> ни<strong>в</strong>ата<strong>на</strong> липидите <strong>в</strong> организма.Медицинскитеспециалисти препоръч<strong>в</strong>атредо<strong>в</strong>ни профилактичниизслед<strong>в</strong>ания <strong>на</strong>липидния статус.За да бъдат реални резултатите,изслед<strong>в</strong>анетосе пра<strong>в</strong>и сутрин <strong>на</strong>гладно след 12-часо<strong>в</strong> период<strong>на</strong> глад и бед<strong>на</strong> <strong>на</strong>мазнини <strong>в</strong>ечеря.Как да се контролиратни<strong>в</strong>ата <strong>на</strong>триглицеридитеЗа да се избегне по<strong>в</strong>ишен<strong>от</strong>они<strong>в</strong>о <strong>на</strong> триглицеридите<strong>в</strong> кръ<strong>в</strong>та, епрепоръчително да се избяг<strong>в</strong>ат<strong>в</strong>ъглехидратнихрани, пържени храни,<strong>на</strong>ситени <strong>на</strong> мазнини.Могат да се заместят сплодо<strong>в</strong>е, зеленчуци, бялопилешко месо и риба. Желателное да се преустано<strong>в</strong>иуп<strong>от</strong>ребата <strong>на</strong> алкохолни<strong>на</strong>питки, кактои тютюнопушенето.Медицинските специалистипрепоръч<strong>в</strong>ат ипо<strong>в</strong>ече физическа акти<strong>в</strong>ност.Лечение ипрофилактикаПър<strong>в</strong>ите стъпки <strong>в</strong>профилактиката <strong>на</strong><strong>в</strong>сички лица, особено притези, които са фамилнообременени, <strong>в</strong>ключ<strong>в</strong>ат: Намаля<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> телесн<strong>от</strong><strong>от</strong>егло и подходящадиета (ограниченприем <strong>на</strong> мазнини, по<strong>в</strong>ише<strong>на</strong>консумация <strong>на</strong> антиоксидантии др.). Диетататряб<strong>в</strong>а да <strong>в</strong>ключ<strong>в</strong>аястия, приг<strong>от</strong><strong>в</strong>еничрез печене и <strong>в</strong>арене, катое желателно да се избяг<strong>в</strong>атпърженето и паниранетокато <strong>на</strong>чиниза приг<strong>от</strong><strong>в</strong>яне <strong>на</strong> хра<strong>на</strong>та.Препоръч<strong>в</strong>ат сепресни плодо<strong>в</strong>е и зеленчуци,бяло пилешко месои риба.Ограниче<strong>на</strong> консумация<strong>на</strong> алкохол.Спиране <strong>на</strong> тютюнопушенето.У<strong>в</strong>елича<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> физическатаакти<strong>в</strong>ност (упражнения,ходене пеша,бягане, спорт).Медикаментозно лечение- <strong>в</strong> случаите, когатопрофилактичнитемерки не оказ<strong>в</strong>ат необходимияефект илистойностите <strong>на</strong> триглицеридитеи холестероласа много <strong>в</strong>исоки, сеприлага медикаментознолечение.

ПРЕВЕНЦИЯ7 - 13 ЯНУАРИ 201413ЗА ИЛИ ПРОТИВВАКСИНИТЕДоц. д-р Е<strong>в</strong>гений ГЕНЕВ,дмн, председател <strong>на</strong>Българск<strong>от</strong>о сдружениепо <strong>в</strong>аксинопрофилактикаИма достатъчноданни, че тезинегати<strong>в</strong>ни<strong>на</strong>строения обх<strong>в</strong>ащат<strong>в</strong>се по-голям брой хора,поради което ста<strong>в</strong>а <strong>на</strong>ложителноза ползата<strong>от</strong> <strong>в</strong>аксините и тях<strong>на</strong>табез<strong>в</strong>редност да сего<strong>в</strong>ори <strong>в</strong>се по-често ипо-аргументирано. Коиса <strong>на</strong>й-често зада<strong>в</strong>аните<strong>в</strong>ъпроси?Как<strong>в</strong>и сафактите?1. Отда<strong>в</strong><strong>на</strong> е из<strong>в</strong>естно,че е по-<strong>в</strong>аж<strong>на</strong> и поефекти<strong>в</strong><strong>на</strong>профилактиката<strong>на</strong> заболя<strong>в</strong>анията,<strong>от</strong>колк<strong>от</strong>о тяхн<strong>от</strong>олечение. А <strong>в</strong>аксинитеса изключително<strong>в</strong>аж<strong>на</strong> част <strong>от</strong> <strong>в</strong>сичкипрофилактични мерки<strong>на</strong> съ<strong>в</strong>ремен<strong>на</strong>та медици<strong>на</strong>.По този <strong>в</strong>ъпросд<strong>в</strong>е мнения няма! Въпрекито<strong>в</strong>а <strong>в</strong> с<strong>в</strong>ета се разпространя<strong>в</strong>атдостасилни анти<strong>в</strong>акси<strong>на</strong>лни<strong>на</strong>строения, които ид<strong>в</strong>атгла<strong>в</strong>но <strong>от</strong> САЩ, къдетоопределени сектии други подобни зат<strong>в</strong>орениобщест<strong>в</strong>а <strong>от</strong>каз<strong>в</strong>атда приемат съ<strong>в</strong>ременните<strong>на</strong>чини <strong>на</strong> жи<strong>в</strong><strong>от</strong>,имат странни занормалните хора <strong>в</strong>яр<strong>в</strong>анияи някак<strong>в</strong>о уж "природосъобразно"по<strong>в</strong>едение.Например те <strong>от</strong>каз<strong>в</strong>аткръ<strong>в</strong>опрели<strong>в</strong>анедори когато <strong>от</strong> то<strong>в</strong>аза<strong>в</strong>иси жи<strong>в</strong><strong>от</strong>ът <strong>на</strong> болния,имат и другистранности <strong>на</strong> с<strong>в</strong>оетопо<strong>в</strong>едение, <strong>в</strong>ключителнои анти<strong>в</strong>акси<strong>на</strong>лно<strong>на</strong>строение - техниятбог ги закрилял и той сиз<strong>на</strong>ел раб<strong>от</strong>ата...2. Благодарение <strong>на</strong> т<strong>от</strong>ал<strong>на</strong>та<strong>в</strong>акси<strong>на</strong>циясрещу едрата шарка(<strong>в</strong>ариолата) то<strong>в</strong>а тежкои много често смъртоноснозаболя<strong>в</strong>ане <strong>от</strong>да<strong>в</strong><strong>на</strong>е лик<strong>в</strong>идирано <strong>в</strong>с<strong>в</strong>ето<strong>в</strong>ен мащаб! То<strong>в</strong>апоз<strong>в</strong>оли <strong>в</strong>акси<strong>на</strong>циятасрещу едра шарка да бъдеснета <strong>от</strong> <strong>в</strong>акси<strong>на</strong>ционнитекалендари <strong>на</strong><strong>в</strong>сички държа<strong>в</strong>и <strong>в</strong> с<strong>в</strong>ета!Същ<strong>от</strong>о е и със страшниядетски паралич -той е елиминиран <strong>в</strong> Е<strong>в</strong>ропа<strong>в</strong>ече <strong>от</strong> няколкогодини пак благодарение<strong>на</strong> <strong>в</strong>акси<strong>на</strong>та срещузаболя<strong>в</strong>ането. Обаче <strong>в</strong>с<strong>в</strong>ета има огнища <strong>на</strong>детски паралич <strong>в</strong> Азия иАфрика, поради коетопре<strong>на</strong>сянето <strong>на</strong> заразатаможе да стане примасо<strong>в</strong>ите преселения ипъту<strong>в</strong>ания, които сатипични за <strong>на</strong>шето<strong>в</strong>реме - с<strong>в</strong>етът сепре<strong>в</strong>ър<strong>на</strong> <strong>в</strong> едно голямосело и ако <strong>в</strong> единия край<strong>на</strong> земн<strong>от</strong>о кълбо имаболни, то рискът и заоста<strong>на</strong>лите е реален.Ваксините минимизиратили <strong>в</strong>ъобще премах<strong>в</strong>атопасността за оста<strong>на</strong>л<strong>от</strong>о<strong>на</strong>селение.3. Откакто преди по<strong>в</strong>ече<strong>от</strong> 20 години се <strong>в</strong>ъ<strong>в</strong>едезадължителн<strong>от</strong>о<strong>в</strong>аксиниране <strong>на</strong> но<strong>в</strong>ороденитесрещу ко<strong>в</strong>арнияхепатит Б, <strong>от</strong> който сеумира след тежко боледу<strong>в</strong>анеи единст<strong>в</strong>ен<strong>от</strong>оспасение е трансплантацията<strong>на</strong> черен дроб, заболя<strong>в</strong>анеторязко <strong>на</strong>маляи се среща само прине<strong>в</strong>аксинирани деца. Как<strong>в</strong>опо-хуба<strong>в</strong>о <strong>от</strong> то<strong>в</strong>а!4. През 1963 г. Българиябеше даде<strong>на</strong> за пример<strong>на</strong> е<strong>в</strong>ропейскитедържа<strong>в</strong>и със забележителнитеуспехи <strong>в</strong> борбатасрещу туберкулозатаи нейн<strong>от</strong>о з<strong>на</strong>чителноогранича<strong>в</strong>анеблагодарение <strong>на</strong> задължител<strong>на</strong>тамасо<strong>в</strong>аБЦЖ <strong>в</strong>акси<strong>на</strong>ция и <strong>на</strong>пр<strong>от</strong>и<strong>в</strong><strong>от</strong>уберкулознитедиспансери, коитоза съжаление бяха закрити.5. Съ<strong>в</strong>ремен<strong>на</strong>та имунологиядостиг<strong>на</strong> много<strong>в</strong>исоко ни<strong>в</strong>о <strong>на</strong> раз<strong>в</strong>итиеи изясня<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> ролята<strong>на</strong> имун<strong>на</strong>та системакакто при здра<strong>в</strong>е,така и при болест. Устано<strong>в</strong>еное по безспорен<strong>на</strong>чин, че <strong>в</strong>сички антигени<strong>от</strong> <strong>в</strong>сички <strong>в</strong>ъзможни<strong>в</strong>аксини, коитосе прилагат <strong>в</strong> съ<strong>в</strong>ременнияимунизационен календар,мобилизират самоед<strong>на</strong> хиляд<strong>на</strong> <strong>от</strong>имун<strong>на</strong>та система <strong>на</strong>едно нормално здра<strong>в</strong>одете. То<strong>в</strong>а доказ<strong>в</strong>а, че санеопра<strong>в</strong>дани опасенията<strong>от</strong> "прекомерно" <strong>на</strong>то<strong>в</strong>ар<strong>в</strong>ане<strong>на</strong> имун<strong>на</strong>тасистема при поста<strong>в</strong>яне<strong>на</strong> <strong>в</strong>акси<strong>на</strong>. Ето защопо<strong>в</strong>ечето <strong>от</strong> т.<strong>на</strong>р.задължителни <strong>в</strong>аксинисе прилагат още презпър<strong>в</strong>ата годи<strong>на</strong> <strong>от</strong> жи<strong>в</strong><strong>от</strong>а.6. Исти<strong>на</strong> е, че <strong>в</strong> резултат<strong>на</strong> промените <strong>в</strong>здра<strong>в</strong><strong>на</strong>та система <strong>на</strong>д25 хиляди ромски деца, аи по-големи, оста<strong>на</strong>лине<strong>в</strong>аксинирани срещуВакси<strong>на</strong>цията същест<strong>в</strong>у<strong>в</strong>апо<strong>в</strong>ече <strong>от</strong> д<strong>в</strong>а <strong>в</strong>ека. Пър<strong>в</strong>ианглийският лекар ЕдуардДженер използ<strong>в</strong>а лечебния методсрещу едрата шарка и <strong>в</strong>резултат <strong>на</strong> то<strong>в</strong>а днес можемда се пох<strong>в</strong>алим, че заболя<strong>в</strong>ането,<strong>от</strong> което са умирали годишнодесетки хиляди, не същест<strong>в</strong>у<strong>в</strong>аникъде по с<strong>в</strong>ета.Оттога<strong>в</strong>а има <strong>на</strong>трупанмного доказателст<strong>в</strong>ен материалза безспорния ефект <strong>от</strong>дреб<strong>на</strong> шарка (морбили),се разболяха, като 25<strong>от</strong> тях почи<strong>на</strong>ха <strong>в</strong> резултат<strong>на</strong> тежки смъртоносниморбилознипне<strong>в</strong>монии. Макар и не<strong>в</strong>инно<strong>на</strong> пръ<strong>в</strong> поглед,морбилито е едно <strong>от</strong>заболя<strong>в</strong>анията, коитосмачк<strong>в</strong>ат силно имун<strong>на</strong>тасистема <strong>на</strong> болнияи го пра<strong>в</strong>ят <strong>в</strong>ъзприемчи<strong>в</strong>за уж ба<strong>на</strong>лни инфекции,които обачепр<strong>от</strong>ичат тежко и нерядкосмъртоносно.7. В резултат <strong>на</strong> об<strong>в</strong>инения,дошли <strong>от</strong> САЩ,че три<strong>в</strong>акси<strong>на</strong>та срещуморбили-рубеола итетанус <strong>в</strong>оди до раз<strong>в</strong>итието<strong>на</strong> аутизъм, тябеше изтегле<strong>на</strong> <strong>от</strong> пазараза срок <strong>от</strong> три години.Оказа се, че чест<strong>от</strong>ата<strong>на</strong> аутизма оста<strong>в</strong>анепромене<strong>на</strong> следтези три години, порадикоето Върхо<strong>в</strong>ниятсъд <strong>на</strong> САЩ излезе съсстано<strong>в</strong>ище, че <strong>в</strong>акси<strong>на</strong>таняма <strong>в</strong>ръзка със заболя<strong>в</strong>анетои може дабъде <strong>от</strong>но<strong>в</strong>о прилага<strong>на</strong>,което и ста<strong>на</strong>.8. Английският лекард-р Вейксфилд, койтопублику<strong>в</strong>а <strong>в</strong> списаниетоNature резултати <strong>от</strong>проуч<strong>в</strong>ане, сочещо, четри<strong>в</strong>акси<strong>на</strong>та про<strong>в</strong>окирааутизъм у някои <strong>от</strong>имунизираните деца,беше опро<strong>в</strong>ерган официалнои принуден даприз<strong>на</strong>е публично, че ебил подкупен <strong>от</strong> другафармаце<strong>в</strong>тич<strong>на</strong> компанияда обя<strong>в</strong>и фалши<strong>в</strong>ирезултати. В резултат<strong>на</strong> приз<strong>на</strong>нието д-рВейксфилд беше изключен<strong>от</strong> Кралск<strong>от</strong>о лекарскосдружение безпра<strong>в</strong>о да практику<strong>в</strong>амедици<strong>на</strong>.9. Ос<strong>в</strong>ен инди<strong>в</strong>идуалнияимунитет <strong>в</strong>аксинитеосигуря<strong>в</strong>ат и т.<strong>на</strong>р.общест<strong>в</strong>ен имунитет.Не<strong>в</strong>аксинираният инди<strong>в</strong>ид(дете или <strong>в</strong>ъзрастен)е риско<strong>в</strong> за общест<strong>в</strong><strong>от</strong>ои то го изолира<strong>от</strong>там, където тойконтакту<strong>в</strong>а с околните.Пример: Ваксинитене са задължителни <strong>в</strong>САЩ, но точно тамима <strong>на</strong>й-<strong>в</strong>исок процент<strong>на</strong> <strong>в</strong>аксинирани деца и<strong>в</strong>ъзрастни - 95% <strong>от</strong> цял<strong>от</strong>о<strong>на</strong>селение. Защо етака? Защ<strong>от</strong>о не<strong>в</strong>аксинираниятне може дапосеща<strong>в</strong>а ясли илидетски градини, не гоприемат <strong>в</strong> училище, него приемат <strong>в</strong> какъ<strong>в</strong>то ида е колекти<strong>в</strong>, не можеда бъде <strong>в</strong>ойник и т.н.,защ<strong>от</strong>о е опасен заоколните. Ето то<strong>в</strong>а еСАЩ!10. Наисти<strong>на</strong> е много<strong>в</strong>ажно да има разго<strong>в</strong>ормежду лекаря и родителя,за да бъде преодолянстрахът <strong>от</strong> <strong>в</strong>аксинирането.Тряб<strong>в</strong>а да се спаз<strong>в</strong>атмного точно показаниятаи пр<strong>от</strong>и<strong>в</strong>опоказаниятаза <strong>в</strong>аксиниране.Не се <strong>в</strong>аксиниратдеца с проблеми <strong>в</strong> имун<strong>на</strong>тасистема - имунендефицит, алергичнипроя<strong>в</strong>и при предишни<strong>в</strong>аксинирания и др. подобни.Ваксиниранетоможе да бъде <strong>в</strong>ременно<strong>от</strong>ложено, ако дететоили <strong>в</strong>ъзрастният иматразличните <strong>в</strong>аксини, <strong>в</strong>ъ<strong>в</strong>еденипрез годините. Въпрекито<strong>в</strong>а и днес немалко хора гиоб<strong>в</strong>иня<strong>в</strong>ат <strong>в</strong> различни"смъртни" грехо<strong>в</strong>е, <strong>от</strong>ричатги като профилактично и лечебносредст<strong>в</strong>о срещу <strong>на</strong>йчеститезаразни болести и<strong>от</strong>каз<strong>в</strong>ат да <strong>в</strong>аксинират себеси или децата си, а то<strong>в</strong>а еопасно както за конкретнияинди<strong>в</strong>ид, така и за цял<strong>от</strong>ообщест<strong>в</strong>о.някак<strong>в</strong>о заболя<strong>в</strong>ане.Задължител<strong>на</strong> е максимата,че се имунизиратсамо клинично здра<strong>в</strong>идеца!11. Вече разполагаме ис пър<strong>в</strong>ата ефекти<strong>в</strong><strong>на</strong><strong>в</strong>акси<strong>на</strong> срещу едно <strong>от</strong><strong>на</strong>й-честите и ко<strong>в</strong>арнизлокачест<strong>в</strong>ени заболя<strong>в</strong>анияпри жените - рака<strong>на</strong> маточ<strong>на</strong>та шийка!И тъй като се з<strong>на</strong>е,че много злокачест<strong>в</strong>енизаболя<strong>в</strong>ания се индуцират<strong>от</strong> <strong>в</strong>ируси, бъдещето<strong>на</strong> профилактикатапри тези заболя<strong>в</strong>анияще са пак <strong>в</strong>аксините!!!12. През 2006 г. С<strong>в</strong>ето<strong>в</strong><strong>на</strong>таздра<strong>в</strong><strong>на</strong> организация<strong>в</strong> приетата Глобал<strong>на</strong>имунизацион<strong>на</strong> стратегияопределя следните 4<strong>в</strong>ажни стъпки: До 2015 г. да се <strong>на</strong>малятзаболя<strong>в</strong>анията исмъртните случаи,дължащи се <strong>на</strong> <strong>в</strong>аксинопред<strong>от</strong><strong>в</strong>ратимиболести до 2/3 <strong>в</strong> сра<strong>в</strong>нениес 2000 г. Да се имунизират по<strong>в</strong>ечехора срещу по<strong>в</strong>ечеболести. Да се предста<strong>в</strong>и гама<strong>от</strong> но<strong>в</strong>и <strong>в</strong>аксини итехнологии. Да се упра<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>ат <strong>в</strong>акси<strong>на</strong>ционнитепрограмии дейности <strong>в</strong>рамките <strong>на</strong> глобал<strong>на</strong>та<strong>в</strong>заимоза<strong>в</strong>исимост.13. За безопасността<strong>на</strong> <strong>в</strong>аксините го<strong>в</strong>орятследните факти: поданни <strong>на</strong> Нацио<strong>на</strong>лнияцентър по заразни и паразитниболести през2009 г. у <strong>на</strong>с са <strong>на</strong>пра<strong>в</strong>ениобщо 1 211 757 имунизации<strong>на</strong> деца <strong>от</strong> 0 до18 години. Съобщени сасамо 25 по-сериозни нежеланистранични реакции,което пра<strong>в</strong>и 0,02<strong>на</strong> хиляда <strong>в</strong>аксинираниили 1 <strong>на</strong> 50 хиляди <strong>в</strong>аксиниранидеца! Най-честонежеланите реакцииса локално зачер<strong>в</strong>я<strong>в</strong>ане,<strong>от</strong>ок, по<strong>в</strong>ише<strong>на</strong>температура за денд<strong>в</strong>а,алергични реакции.И <strong>на</strong>края. Ви<strong>на</strong>ги щесе <strong>на</strong>мерят хора, коитода се пр<strong>от</strong>и<strong>в</strong>опоста<strong>в</strong>ятсрещу някои общоприетии де факто задължителнии безопасни заздра<strong>в</strong><strong>от</strong>о дете мероприятия,как<strong>в</strong>ито са и<strong>в</strong>аксините. С тях тряб<strong>в</strong>ада се раб<strong>от</strong>и постояннои много аргументирано.То<strong>в</strong>а пра<strong>в</strong>им и стози текст.Предложихме <strong>в</strong>и самочаст <strong>от</strong> фактите заползата и безопасността<strong>на</strong> <strong>в</strong>аксинитеи <strong>в</strong>аксинопрофилактиката.Всичкооста<strong>на</strong>ло са празниприказки без никак<strong>в</strong>исериозни факти и доказателст<strong>в</strong>а,коит<strong>от</strong>ряб<strong>в</strong>а непрекъс<strong>на</strong>тои професио<strong>на</strong>лно да сеобор<strong>в</strong>ат с безспорнифакти и доказателст<strong>в</strong>а.

147 - 13 ЯНУАРИ 2014윌¡≈ƒ»’ Õ≈ÀE◊»Ã “”ÃŒ–! ÍÓÌÒÛÎÚ‡ˆËË̇ ÊË‚ÓÒ ‰-apple ’appleËÒÚÓ‚:ÚÂÎ. 02/ 952 51 99,—ÓÙˡ,ÛÎ. ìÀ‡ÈÓ¯ Ó¯ÛÚîπ 24‰Ó –ÛÒÍË Ô‡ÏÂÚÌËÍ"Õ‡ Ô˙apple‚Ë Ï‡appleÚ 2013 „.Ò Ò˙·Ûʉ‡Ï Ë ‚Ò˘ÍÓ ÂÚÓ˜ÌÓ! «‰apple‡‚ Ò˙Ï, Ôapple‡‚Ò˙Ï. —Ú‡‚‡Ï Ë ÓÚË‚‡Ï ̇apple‡·ÓÚ‡. «‡ÌËχ‚‡Ï Ò ÒappleÂÏÓÌÚ Ì‡ ‡‚ÚÓÏÓ·ËÎË.¬ÎËÁ‡Ï ‚ „‡apple‡Ê‡ Ë ÒΉÓ-·Â‰ Á‡ÔÓ˜‚‡ ‰‡ ËÁÚapple˙Ô‚‡ÎÂ‚ËˇÚ ÏË Íapple‡Í. ‡Á‚‡Ï ÒË:"—Ë„ÛappleÌÓ ÌÂ˘Ó ‰ËÒÍÓÔ‡ÚˡËχÏ". —Ή ÚappleË-˜ÂÚËappleË ‰Â-̇ Á‡ÔÓ˜‚‡ ‰‡ Ò ÛÒË΂‡ÚÓ‚‡ ËÁÚapple˙Ô‚‡ÌÂ, ͇˜‚‡ ÒÂ̇„Óapple ‚˜ Í˙Ï ÚˇÎÓÚÓ.«‡ÔÓ˜‚‡ ‰‡ ËÁÚapple˙Ô‚‡ ÓÚ„ÎÂÁÂ̇ ̇„ÓappleÂ. » ÒΉÚappleË-˜ÂÚËappleË ‰Â̇ Á‡ÔÓ˜‚‡ÏÌÓ„Ó ‰‡ ÏË Ò Òı‚‡˘‡Íapple‡Í‡. ÃËÒΡ, ˜Â  ‰ËÒÍÓ-Ô‡Úˡ Ë ÓÚË‚‡Ï ̇ ‰ËÌ ÎÂ-͇apple, ÍÓÈÚÓ Ë ‰appleÛ„ Ô˙Ú ÏË ÂÎÂÍÛ‚‡Î ‰ËÒÍÓÔ‡Úˡ. “ÓÈ͇ÚÓ Á‡ÔӘ̇ Ò Â‰Ì‡ ˄΢-͇ ڇ͇, ÔÓ Íapple‡Í‡... ‡Á‚‡:"√Ó¯ÍÓ, Ì ÒË Á‡ ÏÂÌ, ÏÓÂÚÓÏÓϘÂ. ŒÚË‚‡È ̇ Ì‚appleÓ-ÎÓ„." ŒÚˉÓı ‚ ·ÓÎÌˈ‡Ú‡,‚˙‚ ‚ÚÓapple‡ ÔÓÎËÍÎËÌË͇ ‰‡Ú˙appleÒˇ Ì‚appleÓÎÓ„... Õ‡Ôapple‡-‚Ëı ‰‚ ÒÌËÏÍË Ì‡ ˇ‰appleÂÌÓ-χ„ÌËÚÂÌ appleÂÁÓ̇ÌÒ Ë „Ë ÌÓ-Òˇ ̇ ‰ËÌ ÎÂ͇apple, ÍÓÈÚÓ ÏËÔappleÂÔÓapple˙˜‡ı‡. “ÓÈ „Ή‡ÔÓÎÓ‚ËÌ ˜‡Ò ‰ËÒÍÂÚ‡Ú‡ Ë͇Á‚‡: "“‡ÍÓ‚‡ ˜Û‰Ó  ÏÌÓ-„Ó appleˇ‰ÍÓ ÌÂ˘Ó - ÚÛÏÓapple ̇„apple˙·Ì‡˜Ìˡ ÏÓÁ˙Í." ¿Á Ò¯‡¯Ì‡ı. “ÛÏÓapple ̇ „apple˙·Ì‡-˜Ëˇ ÏÓÁ˙Í. »ÌÚapple‡Ï‰Û·-appleÂÌ ÚÛÏÓapple ̇ „apple˙·Ì‡˜ÌˡÏÓÁ˙Í. » ‰ÓÍÚÓapple˙Ú, Ú˙È Í‡-ÚÓ Ì„ӂ ÔappleˡÚÂÎ, ÍÓÈÚÓ ÂÏÓÈ ÔappleˡÚÂÎ, Ï Ôapple‡˘‡ÔappleË Ì„Ó, ÏË Í‡Á‡: "»Á‚ËÌˇ-‚‡È, ˜Â ÚË „Ó Í‡Á‚‡Ï ÚÓ‚‡ „apple. —Œ‘»flÇ„‡ÁËÌ - ÛÎ. À‡ÈÓ¯ Ó¯ÛÚ π 24(‰Ó –ÛÒÍË Ô‡ÏÂÚÌËÍ), ‚˙Úapple¯ÂÌ ‰‚Óapple,ÓÙËÒ 8, ÚÂÎ./Ù‡ÍÒ: 02/ 952 34 49‰-apple ÃËÎÂÌ ’appleËÒÚÓ‚, ÚÂÎ.: 02/ 952 51 99;(ÓÚ ÔÓ̉ÂÎÌËÍ ‰Ó ÔÂÚ˙Í ÓÚ 9 ‰Ó 17 ˜‡Ò‡) „apple. —Œ‘»flÛÎ. –Ó‰ÓÔË π 68-70(‰Ó —ÚӘ̇ „‡apple‡), ‚ıÓ‰ ‚‰ˇÒÌÓ, ÂÚ. 2‰-apple œÎ‡ÏÂÌ ƒÓ̘‚GSM: 0878 931 252(ÓÚ ÔÓ̉ÂÎÌËÍ ‰Ó ÔÂÚ˙Í ÓÚ 9 ‰Ó 17 ˜‡Ò‡)√ÂÓapple„Ë √‡appleÓ‚, ·Ë‚¯ ÔappleÂÔÓ‰‡‚‡ÚÂÎ Ë ‡‚ÚÓËÌÒÚappleÛÍÚÓappleÓÚ „apple. œÎÓ‚‰Ë‚, ÚÂÎ.: 0884 71 65 70¬ËÊ ÚÛÍ: www.mikoteraia.bgÌ¢Ó, Ó·‡˜Â apple‡·ÓÚ‡Ú‡ ÂÒÚapple‡¯Ì‡." ¿ ÚÓÈ Â Ì‚appleÓıËappleÛapple„- ‰ËÌ ÓÚ Ì‡È-‰Ó·appleËÚÂÚÛ͇, ‚ œÎÓ‚‰Ë‚. œËÚ‡Ï:"ƒÓÍÚÓappleÂ, ‡ ΘÂÌËÂ?" ‡Á-‚‡: "ÕˇÏ‡ ΘÂÌËÂ. ¿ÍÓ ËÒ-͇¯ ÓÚË‰Ë ‚ —ÓÙˡ, ÔÓÔË-Ú‡È ÌˇÍÓÈ ‰appleÛ„ ÎÂ͇apple, ‰‡ ÒÂÛÚÓ˜ÌˇÚ Ì¢‡Ú‡." ¿Á ̇ ‰appleÛ-„ˡ ‰ÂÌ ÓÚ Ú‡Ï ı‚‡˘‡Ï ‰ËÌÔappleˡÚÂÎ Ò ÍÓ·, ͇apple‡ Ï‚˙‚ ¬ÓÂÌÌÓ-ωˈËÌÒ͇‡Í‡‰ÂÏˡ ‚ —ÓÙˡ. ŒÚË‚‡Ï„ÓappleÂ, ÔappleË Ì‡˜‡ÎÌË͇ ̇Ì‚appleÓıËappleÛapple„ˡڇ. ƒÓ-ˆÂÌÚ˙Ú ËÁÎÂÁ ÓÚ ÓÔÂapple‡-ˆËˇ, ÔappleË Ï ‚‰̇„‡. » ÚÓȉËÌ ˜‡Ò „Ή‡ ‰ËÒÍÂÚ‡Ú‡.» ÏË Í‡Á‡: "ÃÓϘÂ, Ú‡ÍÓ‚‡˜Û‰Ó! “Ó‚‡  ÏÌÓ„Ó appleˇ‰ÍÓÌ¢Ó." ‡Á‚‡Ï: "ƒÓÍÚÓappleÂ,appleˇ‰ÍÓ, ÌÂappleˇ‰ÍÓ - ‡Á ÒË ÓÚË-‚‡Ï, ÓÒ‡Í‡Úˇ‚‡Ï ˆÂÎˡ, ÌÂÏÓ„‡ ‰‡ Ò ‰‚Ëʇ. ¬ÁËχÈ,ÌÂ˘Ó Ôapple‡‚Ë!" "ÕË˘Ó - ‚Ë-͇, - Ì ÏÓ„‡ ‰‡ ̇Ôapple‡‚ˇ,Á‡˘ÓÚÓ ‡ÍÓ ·‡applė Ú‡Ï -Íapple‡È, ËÁˆˇÎÓ Ò ԇapple‡ÎËÁËapple‡¯."œËÚ‡Ï: "¿ÏË, ÚÓ„‡‚‡Í‡Í‚Ó ‰‡ Ôapple‡‚ËÏ?" "ÕË˘Ó -͇Á‚‡, - Ì ÏÓ„‡ ‰‡ ÚË Í‡Ê‡.ŒÔËÚ‡È ÌÂ˘Ó ‰appleÛ„Ó." “Ó‚‡,ÍÓÂÚÓ ÚÛÍ ÏË Í‡Á‡ ÎÂ͇appleˇÚ ‚œÎÓ‚‰Ë‚, Ò˙˘ÓÚÓ ÏË Í‡Á‡ ËÓÌˇ ˜Ó‚ÂÍ - Ò‡ÏÓ ÏË Ò ËÁ-‚ËÌËı‡, ˜Â ÏË Í‡Á‚‡Ú ÚÂÁËÌ¢‡. » ˉ‚‡Ï ÚÛ͇, ‚Í˙˘Ë.ƒÓ ‚˜ÂappleÚ‡ Á‡ÔÓ˜‚‡ Ë ‰appleÛ-ÃÂÚÓ‰Ëڇ͇ڇ, ÔÓ ÍÓˇÚÓ apple‡·ÓÚËÏ,  ÒËÌÚÂÁËapple‡Ì‡ÓÚ appleÛÒ͇ Ë „ÂappleχÌÒ͇. “Ó‚‡  ̇È-‰Ó·appleÓ-ÚÓ, ÍÓÂÚÓ Ò Ôapple‰·„‡ ‚ ¡˙΄‡appleˡ, ÍÓ„‡ÚÓ ÒÚ‡‚‡‰Ûχ Á‡ ·˙appleÁÓ ‚˙ÁÒÚ‡ÌÓ‚ˇ‚‡Ì ̇ ËÏÛÌËÚÂÚ‡ÔappleË ÓÌÍÓÎӄ˘ÌÓ ·ÓÎÌË. ÓÌÒÛÎÚ‡ˆËˇÚ‡ ÌËÚ˙appleÒˇÚ ÓÚ »Ú‡Îˡ, fi¿–, √˙appleˆËˇ, —¿Ÿ Ë ÏÌÓ„Ó‰appleÛ„Ë ÒÚapple‡ÌË. –ÂÁÛÎÚ‡ÚËÚ ÌË ˘Â ‚ˉËÚ ̇҇ÈÚ‡ www.mikoterapia.bg.œappleË·„‡ Ò ÔappleË ‚ÒˇÍ‡ Ù‡Á‡ Ë ‚ÒÂÍË ‚ˉ apple‡Í.„ËˇÚ Íapple‡Í ‰‡ ÏË Ò ԇapple‡ÎË-ÁËapple‡. “Ó‚‡ ‚˜ ÒÚ‡‚‡ „ÓappleÂ-‰ÓÎÛ‰‚Â-ÚappleË Ò‰ÏˈËÓÚ Ô˙apple‚ˡ ÒÎÛ˜‡È. » ̇ÏÂappleËı‰ËÌ ·ÂÁÔ·ÚÂÌ ‚ÂÒÚ-ÌËÍ. » „Ή‡Ï - Ëχ¯Â ‰‚‡-ÚappleË ÒÎÛ˜‡ˇ ÓÔËÒ‡ÌË. » ÒË͇Á‚‡Ï: " ‡Í‚Ó ‰‡ Ôapple‡‚ˇ -ÚÓ‚‡ ˘Â Â." Õ‡·Ëapple‡Ï ÌÓÏÂapple‡,Ú˙appleÒˇ, Ó·‡Ê‰‡ Ò ‰ÓÍ-ÚÓapple. — ‰‚ ‰ÛÏË ÏÛ Ó·ˇÒÌËı‚ Í‡Í‚Ó Ò˙ÒÚÓˇÌË Ò˙Ï, ‚˜ÂÌ ÏÓ„‡ ‰‡ ‚˙apple‚ˇ. –‡ÁÔË-Ú‡ Ï ÔÓ‰appleÓ·ÌÓ Ë ÏË Ó·ˇÒ-ÌË Á‡ ÚÂÁË ÔappleÂÔ‡apple‡ÚË. ‡Á‡ÏË ‚Ò˘ÍÓ - ÍÓÎÍÓ ÒÚappleÛ‚‡Ú,Í‡Í Ò ÔappleËÂχÚ... ƒ‡Ê ‡ÁÒ˙Ï Á‡ÔË҇Π̇ ‰‚‡-ÚappleËÎËÒÚ‡. ‡Á‡: "œË¯Ë ‚Ò˘-ÍÓ." “ÓÈ Í‡ÚÓ ÏË Ó·ˇÒÌˇ‚‡Á‡ ÚÂÁË „˙·Ë Ë ÚÂÁË ÔappleÂÔ‡-apple‡ÚË ‡Á ÒË ‚ËÍ‡Ï Ì‡ ‡Í˙·:"“Â, ÎÂ͇appleËÚ ÌË˘Ó Ì ̇Ôapple‡‚Ëı‡,Ò„‡ ̇ ÚÂÁË „˙·Ë...¿Ï‡, ÌˇÏ‡ Í‡Í - ÔÓ˜‚‡Ï Ë „ËÔˡ! —‡ÏÓ Á‡apple‡‰Ë ‰Âˆ‡Ú‡ ËÁ‡apple‡‰Ë ‚ÌÛˆËÚÂ!" » Ò˙˘‡Ú‡‚˜Âapple ‚˜ Ò ԇapple‡ÎËÁËapple‡Ï.» ͇Á‡ı ̇ ÏÓËÚ ‰Â-ˆ‡: "“˙appleÒÂÚ ÚÛ͇ ÌˇÍ˙‰ÂÍ‚‡appleÚËapple‡. Õ ËÒÍ‡Ï ‰‡ τΉ‡Ú ‚ÌÛˆËÚÂ Í‡Í ÛÏËapple‡Ï."¬ËÍ̇ı ÒË̇ ÏË. ‡-Á‡ı ÏÛ: " ‡apple‡È ÏÂ ÌˇÍ˙‰ÂÚ‡Ï." “ÓÈ ·Â¯Â ̇ÏÂappleËÎ Ú‡-ÁË Í‚‡appleÚËapple‡. ‡apple‡ Ï ‚Í‚‡appleÚËapple‡Ú‡, Ρ„‡Ï ÚÛ͇, ÂÈ̇ ÚÓ‚‡ ΄ÎÓ. œappleÂÁ ‰ÂÌˇ, „apple. œÀŒ¬ƒ»¬ÛÎ. ‘ËÎËÔ Ã‡Í‰ÓÌÒÍË π 37, ÂÚ. 2,͇·ËÌÂÚ 8 (‚ Ò„apple‡‰‡Ú‡ ̇ "É·ÈÌÍÎËÌËÍ"), ÚÂÎ./Ù‡ÍÒ: 032/ 62 24 55Ë GSM: 0878 780 742‰-apple ÀËÎˡ ≈‚ÚËÏÓ‚‡, GSM: 0878 790 336(ÓÚ ÔÓ̉ÂÎÌËÍ ‰Ó ÔÂÚ˙Í ÓÚ 9 ‰Ó 13 ˜‡Ò‡) „apple. —“¿–¿ «¿√Œ–¿ÛÎ. "÷‡apple ‡ÎÓˇÌ" π 30,‰-apple ¬ÂÒÂÎËÌ ˙Ì‚GSM: 0878 780 491 „apple. ¬¿–Õ¿ÛÎ. ’appleËÒÚÓ œÓÔӂ˘ π 15(‰Ó Ò·‰Í‡appleÌˈ‡ "Çapple„‡appleËÚ‡"),ì¡¿Ÿ¿ û Œ«ƒ–¿¬fl Œ“ –¿ !î–‡Á͇Á‡ÌÓ ÓÚ ¡ÓappleËÒ·‚ œÂ‚ (‚ÂÚÂappleË̇appleÂÌÒÔˆˇÎËÒÚ), ÚÂÎ. 0879 890 242"¡‡˘‡ ÏË Â Ì‡ 70 „Ó‰Ë-ÌË. œappleÂ‰Ë 5 „Ó‰ËÌË ·Â¯ÂÓÔÂappleËapple‡Ì ÓÚ apple‡Í ̇ ‰Â·Â-ÎÓÚÓ ˜Âapple‚Ó. ƒ‚ „Ó‰ËÌËÔÓ-Í˙ÒÌÓ ÓÚÍappleËıÏ ÏÌÓ„Óapple‡ÁÒÂÈÍË ‚ ˜ÂappleÌˡ ‰appleÓ· Òapple‡ÁÏÂapple ÓÍÓÎÓ 4 ÏÏ. “Ó„‡-‚‡ ÔÓ ÔappleÂÔÓapple˙͇ ̇ ‰-appleÃËÎÂÌ ’appleËÒÚÓ‚ Á‡ÔӘ̇‰‡ ÔappleËÂχ ‚˙ÁÏÓÊÌÓ Ì‡È-Ô˙Î̇ڇ ÒıÂχ ÓÚ ÎÂ͇apple-ÒÚ‚ÂÌË „˙·Ë. Õ‡Ôapple‡‚ÂÌËÚÂ̇ÒÍÓappleÓ ËÁÒΉ‚‡Ìˡ ÒappleÂÌÚ„ÂÌÓ‚ ‡Ô‡apple‡Ú, ÂıÓ„-apple‡Ù, ÒÍÂÌÂapple, „‡ÒÚappleÓ- ËappleÂÍÚÓÒÍÓÔˡ Ì ÔÓ͇Á‚‡Ú̇΢ˠ̇ ÌËÍ‡Í‚Ë apple‡Á-ÒÂÈÍË ‚ ˜ÂappleÌˡ ‰appleÓ·.¬ËÊ ÚÛÍ: mikoteraia.bg—‚ËÎÂÌ À‡Ô‡ÍÓ‚, ÚÂÎ.: 052/ 65 13 65Ë GSM: 0878 10 54 76 „apple. ¡”–√A—ÛÎ. “apple‡ÈÍÓ Ëڇ̘‚ π 23,ÚÂÎ.: 056/ 82 11 70 Ë GSM: 0878 950 397‰-apple ÷‚ÂÚ‡Ì ¡‡Î͇ÌÒÍË,GSM: 0878 800 044 „apple. fi—“≈Õƒ»À‰-apple ¬‡ÒËÎ͇ «‡ı‡appleË‚‡,ÚÂÎ.: 078 52 32 39 Ë GSM: 0889 32 67 58 „apple. œÀ≈¬≈Õ‰-apple »‚‡ÌÓ‚‡,GSM: 0886 07 50 24ÒΉ Ó·ˇ‰, ÒΉ ͇ÚÓ „Ó‚ÓappleËıÏÂÒ ‰ÓÍÚÓapple‡, ‚ÁÂı ÔappleÂ-Ô‡apple‡ÚËÚ - "»Ï˛Ì ÃÓ‰Û·-ÚÓapple", „˙·ËÚÂ. » Á‡ÔÓ˜‚‡Ï ‰‡„Ë Ôˡ, Ó·‡˜Â Ò ԇapple‡ÎËÁËapple‡ı‚Â˜Â Ë 40 ‰Â̇ ÂÈ ÚÛ͇ÓÚ ÚÓ‚‡ ΄ÎÓ Ì ÏÓ„‡ ‰‡Ïapple˙‰Ì‡. Œ·‡˜Â Ôˡ „˙·ËÚÂ.Õ ÏÓÊÂı ‰‡ ÒË Ïapple˙‰Ì‡ 1ÏËÎËÏÂÚ˙apple „ÓÎÂÏˡ Ôapple˙ÒÚ̇ ΂ˡ ËÎË Ì‡ ‰ÂÒÌˡÍapple‡Í. ÕˢÓ! Õ Á̇Âı Í˙‰ÂÒ‡ ÏË Íapple‡Í‡Ú‡. “appleˇ·‚‡ ‰‡ÔӄΉ̇ Í˙‰Â Ò‡ ÏË Íapple‡Í‡-Ú‡, Á‡ ‰‡ ‚ˉˇ ‚ Í‡Í‚Ó Ò˙Ò-ÚÓˇÌË ҇ - ÛʇÒ! ŒÚ „˙apple‰Ë-Ú ̇‰ÓÎÛ... ƒÓ·apple ˜Â ÚÛ͇ÚÓ‡ÎÂÚ̇ڇ  ·ÎËÁÍÓ, Ú‡ ÏÂÌÓÒÂı‡ ‰ÓÚ‡Ï Ë... ”ʇÒ, ‡‰,‡‰! “Ó‚‡ ·Â¯Â Á‡ ÏÂÌ Â‰Ë̇‰! «‡ ÏÂÌ ‚˜ ÊË‚ÓÚ˙Ú Ì Ò˙˘Ëˇ. ‡ÍÚÓ Ë ‰‡ Â. —Ή40 ‰Â̇, ÓÚ͇ÍÚÓ „Ë Ôˡ ÚÂ-ÁË ÔappleÂÔ‡apple‡ÚË... ≈‰Ì‡ ÒÛÚappleËÌÒ Ò˙·Ûʉ‡Ï Ë „Ή‡Ï -‡, ÏÓ„‡ ‰‡ ÒË Ï˙apple‰‡Ï Ô‡Î-ˆËÚ ̇ Íapple‡Í‡Ú‡! ‡Á‚‡ÏÒË: "ÕÂ˘Ó ÒÚ‡‚‡..." ƒÓȉÓı‡Â‰ÌË ÔappleˡÚÂÎË ÒΉӷ‰- ÚÂÁË, ÍÓËÚÓ Ï ͇apple‡ı‡ ÔÓ—ÓÙˡ. ¬Ë͇Ï: "œÓ˜Ì‡ı ‰‡ÒË Ï˙apple‰‡Ï Ôapple˙ÒÚËÚ ̇Íapple‡Í‡Ú‡." “ Ò Á‡apple‡‰‚‡ı‡ÚÓÎÍÓ‚‡ ÏÌÓ„Ó! ◊ÂÚËappleˉÂ-ÒÂÚ ‰Â̇ ÚÛ͇ ÛÏËapple‡ı! ¡ˇıapple¯ËÎ ÔÓ Â‰ÌÓ ‚appleÂÏ ‰‡ ÒÂÒ‡ÏÓÛ·Ë‚‡Ï. —Ή ‰̇-‰‚ Ò‰ÏËˆË Á‡ÔӘ̇ı ‚˜‰‡ ÒË ˜Û‚ÒÚ‚‡Ï ÎÂÍÓÍapple‡Í‡Ú‡ Ë ÓÚ „˙apple‰ËÚ ̇‰Ó-ÎÛ Á‡ÔӘ̇ı ͇ÚÓ Ò ˘ËÔˇ,ڇ͇... “Ó Ë Ò„‡ Ӣ ÏË ÂËÁÚapple˙Ô̇ÎÓ, Ë ÚÓ ‰ÓÒÚ‡,Ó·‡˜Â Ô‡Í ˜Û‚ÒÚ‚‡Ï ‚˜Â.—Ή Ӣ ‰‚Â-ÚappleË Ò‰ÏË-ˆË, ÏÓÊ ·Ë ÏÂÒˆ, Á‡ÔÓ˜-̇ı ‰‡ Ò ËÁÔapple‡‚ˇÏ ̇ Íapple‡-͇. ƒ‡Ê ‰ËÌ Ô˙Ú ÏË Ë‰‚‡ÚÔappleˡÚÂÎËÚ ̇ „ÓÒÚË, ÊÂ̇ÏË Ë‰‚‡ Ë ‡Á ÒÚ‡‚‡Ï. » ‰Â-ˆ‡Ú‡ Ò Á‡apple‡‰‚‡ı‡ ÚÓÎÍÓ-‚‡! Õ‡ ˜ÂÚ‚˙appleÚˡ ÏÂÒÂˆÔ‡Í Ò ҂˙appleÁ‡ı Ò ÙËappleχڇ -ËÒ͇ı ÔappleÓÒÚÓ ‰‡ ËÏ ·Î‡„Ó-‰‡appleˇ. “Ó‚‡  ‰ÌÓ ÒÚapple‡ıÓÚ-ÌÓ Á‡·ÓΡ‚‡Ì ̇ ˆÂÌÚapple‡Î-̇ڇ ÌÂapple‚̇ ÒËÒÚÂχ.—Úapple‡ıÓÚÌÓ Á‡·ÓΡ‚‡ÌÂ!¿‰! Õ‡Ôapple‡‚Ó ‡‰! » ÏÓÊ ·ËÏÓËÚ ·ÎËÁÍË Ò ·ˇı‡ ÔappleË-„ÓÚ‚ËÎË ‰‡ ÒË ÓÚË‚‡Ï - ͇Úӂˉˇı‡ Á‡ Í‡Í‚Ó ÒÚ‡‚‡ ‚˙ÔappleÓÒ.» Ò„‡ ‚ÒÂÍË Â‰ËÌ ÏÂÔËÚ‡: "¡Â, Ú‡ÚÂ, ÚË ÓÚ ÚÂÁË„˙·Ë Í‡Í‚Ó ÒÚ‡‚‡?" » Ò‡apple‡Á͇Á‡ÎË ÚÛ͇ ̇ ıÓapple‡Ú‡.¬ÒÂÍË Ï ÔËÚ‡. ¿Ï‡, ÚÓ, Ò‰‚ ‰ÛÏË Ì ÏÓÊ ‰‡ Ò ÓÚ-„Ó‚ÓappleË Ì‡ ˜Ó‚ÂÍ. “appleˇ·‚‡Ú‡Í‡, ÔÓ-ÔappleÓ‰˙ÎÊËÚÂÎÌÓ ‰‡Ò „Ó‚ÓappleË, ‰‡ Ò ·ÂÒ‰‚‡ÔÓ ÚÓÁË ‚˙ÔappleÓÒ. «‡˘ÓÚÓÏÌÓ„Ó ÓÚ ıÓapple‡Ú‡ Ì Á̇ˇÚÁ‡ Í‡Í‚Ó ÒÚ‡‚‡ ‰Ûχ. ÕËÍÓ-„‡ Ì Ò˙Ï ‚ˇapple‚‡Î, ˜Â ÚÓ‚‡ÌÂ˘Ó ÏÓÊ ‰‡ ÏË ÔÓÏÓ„ÌÂ.Ç͇apple ˜Â Ò „ÓÎˇÏ‡ ‚ˇapple‡ „ËÔËÂı Ë ‚Ë͇Ï, ·Â 40 ‰Â̇ÏË̇ı‡ Ë ÌˢÓ. —Ή 40-Úˡ ‰ÂÌ Á‡ÔӘ̇ apple‡Á‰‚ËÊ-‚‡ÌÂÚÓ. »Ì‡˜Â ‡Á ·ˇı ÒÚ‡-̇ΠÒ·· - 50% ÓÚ ÏÛÒÍÛÎ-̇ڇ χ҇ ˇ ËÁ„Û·Ëı. ÕˇÍ˙-‰Â ÓÚ 95 ̇ 60 ÍËÎÓ„apple‡Ï‡.¡ˇı Òڇ̇ΠÍÓʇ Ë ÍÓÒÚË.œ˙apple‚ËÚ ‰ÌË ÌˇÏ‡ı ‡ÔÂÚËÚ.‡ÚÓ ÔӘ̇ı ‰‡ Ôˡ ÔappleÂÔ‡-apple‡ÚËÚÂ Ë Á‡ÔӘ̇ı ‰‡ ËχÏÊ·ÌË ‰‡ ˇÏ, ‰‡ Ò ıapple‡-Ìˇ. » ‚ÒÂÍË Ï ÔËÚ‡, ‰‡ÊÂÏÓË ÔÓÁ̇ÚË ÎÂ͇appleË: "’apple‡-Ì˯ ÎË ÒÂ?" ‡Á‚‡Ï: "’apple‡-Ìˇ ÒÂ." œÎ˛Ò ÚÓ‚‡, ‚ÒÂÍËÎÂ͇apple Ï ÔËÚ‡: "»ÁÔÛÒ͇¯ÎË Ò ÔÓ „ÓÎˇÏ‡ Ë Ï‡Î͇ЗА КОНСУЛТАЦИЯ И ЗАКУПУВАНЕ НА ПРОДУКТИТЕ „apple. ¬≈À» Œ “⁄–ÕŒ¬Œ‰-apple –‡‰ÓÒ‚ÂÚ‡ «‡ÔappleˇÌÓ‚‡,GSM: 0898 466 376 „apple. –”—≈‰-apple ƒ‡appleË̇ ˙Ì‚‡,GSM: 0896 83 15 80 „apple. ÿ”Ã≈Õ‰-apple —ÚÓˇÌ —ÚÓˇÌÓ‚,GSM: 0878 646 034(Ò‡ÏÓ ÓÚ 21.00 ‰Ó 22.00 ˜‡Ò‡) „apple. ÿƒ¿Õ‰-apple Õ‰ÍÓ ƒËÏËÚappleÓ‚,GSM: 0897 92 22 30"ƒÓÍÚÓapple ¡ËÓχÒÚÂapple" ≈ŒŒƒ www.drbiomaster.com e-mail: office@drbiomaster.com ÚÂÎ./Ù‡ÍÒ Á‡ ˆˇÎ‡Ú‡ ÒÚapple‡Ì‡: 02/952 34 49 ËÌÚÂappleÌÂÚ-χ„‡ÁËÌ: www.herbs-doctor.com«‡ ÍÓÌÒÛÎÚ‡ˆËˇÔÓ ÚÂÎÂÙÓÌ‡Ë Ì‡ ÊË‚ÓÒ ‰-apple ƒÓ̘‚:ÚÂÎ. 0878 93 12 52—ÓÙˡ,ÛÎ. ì–Ó‰ÓÔËî 68‰Ó —ÚӘ̇ „‡apple‡ÌÛʉ‡?" "ÕˇÏ‡ Ú‡ÍÓ‚‡ ÌÂ-˘Ó" - ͇Á‚‡Ï. œËˇ „Ë ÚÂÁËÔappleÂÔ‡apple‡ÚË. ÃÌÓ„Ó ËÌÚÂappleÂÒÌÓÁ‡˘Ó Ï ÔËÚ‡Ú. ÕËÚÓıËÏËÓÚÂapple‡Ôˡ, ÌËÚÓ Î˙˜Â-ÚÂapple‡Ôˡ Ò˙Ï Ôapple‡‚ËÎ, ÌËÚÓÒ˙Ï apple„ËÒÚappleËapple‡Ì. –‡Á-‰‚ËÊ‚‡ÌÂÚÓ ·Â¯Â ÏÌÓ„ÓÚappleÛ‰ÌÓ. ÃÓÊ ·Ë ‰‚‡ ÏÂÒÂ-ˆ‡. —„‡ ‚Â˜Â ÌˇÍÓÈ Ô˙ÚÒÛÚappleËÌ Í‡ÚÓ Úapple˙„̇ ‰‡ ËÁ-ÎËÁ‡Ï Á‡·apple‡‚ˇÏ ·‡ÒÚÛ̇.“ÓÎÍÓ‚‡ Ò apple‡‰‚‡Ï! “ÓÎÍÓ-‚‡ Ò apple‡‰‚‡Ï Á‡ ÚÓ‚‡ Ì¢Ó!¬Â˜Â ͇ÚÓ „Ë Ôˡ ÏË ‰‡‚‡ÚÒË· Ë Ì‡ ÏÛÒÍÛÎËÚÂ. ÕÂÁÌ‡Ï Í‡Í‚Ó ÒÚ‡‚‡. œappleÓÒÚÓ͇ÚÓ Ò ÒÚ„̇... œappleÂ‰Ë - ÌÂ,ÌË˘Ó Ì ÏÓÊÂı ‰‡ ̇Ôapple‡-‚ˇ. ¿·ÒÓβÚÌÓ ÌˢÓ! —‡ÏÓÏ ÚÓappleÏÓÁË ÚÓ‚‡, ˜Â ÒÔÓapple‰ÔappleÂÔÓapple˙͇ڇ ̇ ÎÂ͇-appleˇ Ì Úappleˇ·‚‡ ‰‡ ˇÏ ÏÂÒÓ.Õ Ò˙Ï ˇÎ „apple‡Ï ÏÂÒÓ Á‡ ÚÓ-‚‡ ‚appleÂÏÂ. ≈ÚÓ - œ‡Û ‰`‡appleÍÓ,ıappleÛ˘ˇÎ ÓÚ ‡ÍÛ·, Òapple·˙applė‚Ó‰‡ - Á‡‰˙ÎÊËÚÂÎÌÓ ÔappleËÂ-χÏ. “ËÌÍÚÛapple‡ √apple‡‚ËÓ·,„˙·Ë Óapple‰ËˆÂÔÒ, ÿËËÚ‡ÍÂ,ÃÂÈÚ‡ÍÂ, »Ï˛Ì ÃÓ‰Û·-ÚÓapple, ÍÓÈÚÓ ËÁ„ÎÂʉ‡ ÏÌÓ„Ó‰ÓÔappleËÌ‡Òˇ Á‡ ËÁÎÂÍÛ‚‡ÌÂ-ÚÓ ÏË. —ÂÎÂÌ, Í΂‡ ÚËÌÍ-ÚÛapple‡. ¬Ò˘ÍÓ Â Á‡ ÛÒË΂‡ÌÂ̇ ËÏÛÌ̇ڇ ÒËÒÚÂχ. »˜‡È - "≈ÒˇÍ" Ò ͇Á‚‡.œÎ˛Ò ‚ËÚ‡ÏËÌ —. “Ó‚‡ ÏÂÒÔ‡ÒË ÏÂÌ - ÚÂÁË Ì¢‡ ÏÂÒÔ‡ÒËı‡. —„‡ ÏÓ„‡ ‰‡ ‚ˉÂÏÓÌÒÚappleËapple‡Ï Í‡Í ıÓ‰ˇ.’Óapple‡Ú‡ ÌˇÏ‡ ‰‡ ÔÓ‚ˇapple‚‡Ú.“ Ì Á̇ˇÚ Í‡Í‚Ó ˜Û‰Ó ·ËÎÓ, ͇Í˙‚ ‡‰  ·ËÎ - 40 ‰Â-̇ Ô˙Î̇ Ô‡apple‡ÎËÁ‡. ŸÓÏÁ‡·apple‡‚Ëı ‚Â˜Â Ë ·‡ÒÚÛ̇..."√-Ì √‡appleÓ‚ apple‡Á͇Á‡ Ò‚Ó-ˇÚ‡ ËÒÚÓappleˡ ̇ 20 ÒÂÔÚÂÏ‚-appleË 2013„. ƒÓ 07 ÌÓÂÏ‚appleË2013 „Ó‰Ë̇ ÔÓ˜ÚË ‚ÒÂÍˉÂÌ, ‰Ó Ó·ˇ‰, ÚÓÈ Ôapple‡‚Ëapple‡ÁıÓ‰ÍË ÔÓ ÓÍÓÎÓ 3 ÍËÎÓ-ÏÂÚapple‡. ¿ÍÓ ËÁÍβ˜ËÏ ÎÂ͇-Ú‡ ÚÂÊÂÒÚ, ÍÓˇÚÓ ÛÒ¢‡ ‚Íapple‡Í‡Ú‡ ÔÓ‰ ÍÓÎÂÌÂÚÂ, ÚÓÈÚ‚˙apple‰Ë, ˜Â Ò ˜Û‚ÒÚ‚‡ ÓÚ-΢ÌÓ.

СПЕЦИАЛИСТЪТ7 - 13 ЯНУАРИ 201415ОЩЕ НЯМА ПРЕДПАЗВАНЕОТ БОЛЕСТТА НА ПАРКИНСОНПроф. Милано<strong>в</strong>,кой е застрашенда раз<strong>в</strong>иеболестта <strong>на</strong>Паркинсон?- То<strong>в</strong>а е заболя<strong>в</strong>ане, <strong>в</strong>което има някак<strong>в</strong>а <strong>на</strong>следст<strong>в</strong>еност,но тя ет<strong>в</strong>ърде малка, при около10 процента <strong>от</strong> пациентите.Всички оста<strong>на</strong>лихора сме застрашени засъжаление <strong>от</strong> тозипроблем. Все още не е яс<strong>на</strong>причи<strong>на</strong>та за раз<strong>в</strong>итието<strong>на</strong> болестта.Комби<strong>на</strong>цията <strong>от</strong> генетичнопредразположение,<strong>на</strong>пред<strong>на</strong>ла <strong>в</strong>ъзрасти някак<strong>в</strong>и фактори <strong>от</strong>окол<strong>на</strong>та среда, коитоне са ни из<strong>в</strong>естни, можеда до<strong>в</strong>едe при <strong>в</strong>секи чо<strong>в</strong>екдо паркинсоно<strong>в</strong>а болест,обикно<strong>в</strong>ено между50- и 60-годиш<strong>на</strong> <strong>в</strong>ъзраст.През послед<strong>на</strong>тагоди<strong>на</strong> ста<strong>на</strong> модер<strong>на</strong>теорията за прионн<strong>от</strong>оразпространение <strong>на</strong> заболя<strong>в</strong>ането.Прионитеса едни частици белтък,които <strong>на</strong>пример имат<strong>от</strong>ношение към преда<strong>в</strong>ането<strong>на</strong> болестта "лудакра<strong>в</strong>а" чрез мес<strong>от</strong>о. Припаркинсоно<strong>в</strong>ата болестникой <strong>в</strong>се още не еобсъждал как биха моглида се преда<strong>в</strong>ат тези приони,но <strong>в</strong> мозъка <strong>на</strong> пациентис тази болест саустано<strong>в</strong>ени специфичнибелтъци, <strong>на</strong>речени телца<strong>на</strong> Ле<strong>в</strong>и. Но как те серазпространя<strong>в</strong>ат там,<strong>в</strong>се още никой не з<strong>на</strong>е. Небихме могли да кажем, четук има някакъ<strong>в</strong> разпространител<strong>на</strong> заболя<strong>в</strong>ането,както е при лудатакра<strong>в</strong>а. А по <strong>от</strong>ношение<strong>на</strong> предпаз<strong>в</strong>ащитефактори по категоричен<strong>на</strong>чин се доказа, четютюнопушенето иуп<strong>от</strong>ребата <strong>на</strong> кафе сад<strong>в</strong>а осно<strong>в</strong>ни фактора, коиторязко <strong>на</strong>маля<strong>в</strong>ат заболе<strong>в</strong>аемостта<strong>от</strong> паркинсоно<strong>в</strong>аболест. За съжалениеникой не з<strong>на</strong>е защ<strong>от</strong>о<strong>в</strong>а се случ<strong>в</strong>а. В моментасе про<strong>в</strong>еждатексперименти, разбирасе, не с пушене <strong>на</strong> цигари,а с ник<strong>от</strong>ино<strong>в</strong>и лепенки,с оглед <strong>на</strong> то<strong>в</strong>а дали можеда се по<strong>в</strong>лия<strong>в</strong>а <strong>в</strong>ече започ<strong>на</strong>лозаболя<strong>в</strong>ане. Ощеняма данни за то<strong>в</strong>а, ноза консумацията <strong>на</strong> кафесе смята, че също подобря<strong>в</strong>асимптомите <strong>на</strong>паркинсон. Ста<strong>в</strong>а <strong>в</strong>ъпросза между д<strong>в</strong>е и четиричашки <strong>от</strong> традиционн<strong>от</strong>оеспресо, което се пие<strong>в</strong> България.- Имат ли <strong>от</strong>ношениекъм паркинсо<strong>на</strong> традиционнитериско<strong>в</strong>и факториза мозъчносъдо<strong>в</strong>аболест - холестерол,кръ<strong>в</strong>но, диабет?С чл.-кор. проф. И<strong>в</strong>ан Милано<strong>в</strong>, дмн, не<strong>в</strong>ролог, изпълнителен<strong>директор</strong> <strong>на</strong> Уни<strong>в</strong>ерситетската болница по не<strong>в</strong>рология ипсихиатрия „С<strong>в</strong>. Наум“, София, разго<strong>в</strong>аря Петър Гале<strong>в</strong>Проф. И<strong>в</strong>ан Милано<strong>в</strong>- Не, дори хора с перфектнистойности <strong>на</strong>холестерола, кръ<strong>в</strong><strong>на</strong>тазахар и <strong>на</strong> <strong>арт</strong>ериалн<strong>от</strong>о<strong>на</strong>лягане могат да заболеят<strong>от</strong> паркинсон.- Как започ<strong>в</strong>а, кои са<strong>на</strong>й-ранните симптоми?- Обикно<strong>в</strong>ено с треперене<strong>на</strong> ед<strong>на</strong> <strong>от</strong> ръцете.Но се изиск<strong>в</strong>а много точ<strong>на</strong>диференциал<strong>на</strong> диагнозас друго заболя<strong>в</strong>ане,<strong>на</strong>речено тремор <strong>на</strong> Минор,което е десет пътипо-често <strong>от</strong> паркинсоно<strong>в</strong>атаболест и коетопр<strong>от</strong>ича само с треперене<strong>на</strong> ръцете, без послед<strong>в</strong>ащид<strong>в</strong>игателни у<strong>в</strong>реждания.Ако треморът епър<strong>в</strong>и приз<strong>на</strong>к <strong>на</strong> паркинсонизъм,максимум дод<strong>в</strong>е години започ<strong>в</strong>а ско<strong>в</strong>а<strong>в</strong>ане<strong>на</strong> крайниците<strong>от</strong> същата стра<strong>на</strong>, после<strong>от</strong> другата стра<strong>на</strong>,<strong>на</strong>руша<strong>в</strong>а се походката и<strong>в</strong> един момент при липса<strong>на</strong> адек<strong>в</strong>атно лечение седостига до типич<strong>на</strong>тапоза и походка, <strong>в</strong> коятопациентът е при<strong>в</strong>еден<strong>на</strong>пред, ско<strong>в</strong>ан и ба<strong>в</strong>ен.Разбира се, ако се про<strong>в</strong>еждалечение, не се стигатолко<strong>в</strong>а бързо до то<strong>в</strong>аположение.- Как<strong>в</strong>о е лечението?- Лечение има, макар ине дефинити<strong>в</strong>но. Проблемъте, че след около 5 г.започ<strong>в</strong>ат да се раз<strong>в</strong>и<strong>в</strong>атусложнения <strong>от</strong> лекарст<strong>в</strong>ата.Медикаментите,които прилагаме, целятда заместят то<strong>в</strong>а,което липс<strong>в</strong>а <strong>в</strong> мозъкакато медиатор. Обачерецепторите <strong>на</strong> мозъкасе изхитря<strong>в</strong>ат и започ<strong>в</strong>атда променят реакциятаси към този <strong>в</strong>ъншенмедиатор, защ<strong>от</strong><strong>от</strong>ой не е същият катоприродния, който липс<strong>в</strong>а- ле<strong>в</strong>одопа. И <strong>в</strong> резултат<strong>на</strong> то<strong>в</strong>а лекарст<strong>в</strong>ата започ<strong>в</strong>атда не дейст<strong>в</strong>ат,а ние да<strong>в</strong>аме други лекарст<strong>в</strong>а,но <strong>в</strong> общи линиипра<strong>в</strong>ил<strong>от</strong>о е пациентътда се леку<strong>в</strong>а с минималнидози, за да може около 15години да го поддържаме<strong>в</strong> добро състояние. З<strong>в</strong>учипарадоксално, но пациентътне тряб<strong>в</strong>а да емного добре, когато селеку<strong>в</strong>а <strong>от</strong> паркинсоно<strong>в</strong>аболест. Защ<strong>от</strong>о, ако емного добре, то<strong>в</strong>а нямада продължи много дълго.Зато<strong>в</strong>а е допустимо даима някои леки симптоми,които не пречат <strong>на</strong>ежедне<strong>в</strong>ието му.- Има ли з<strong>на</strong>чение далиболестта ще се <strong>от</strong>криерано и лечението ще започнебързо?- Разбира се! Ако заболя<strong>в</strong>анетосе <strong>от</strong>крие ранои започнем лечениесъс съ<strong>от</strong><strong>в</strong>етните препарати,е <strong>в</strong>ъзможно да заба<strong>в</strong>импатологичнияпроцес. Така <strong>от</strong>лагаменеобходимостта <strong>от</strong>прилагането <strong>на</strong> по-сложнитерапе<strong>в</strong>тични методии удължа<strong>в</strong>аме периода,<strong>в</strong> който пациентътжи<strong>в</strong>ее без тежка ин<strong>в</strong>алидизация.- Разполагат ли <strong>на</strong>шитепациенти с <strong>в</strong>сички<strong>в</strong>ъзможности, които гиима по с<strong>в</strong>ета?- Да, и тук тряб<strong>в</strong>а дапох<strong>в</strong>алим здра<strong>в</strong><strong>на</strong>та каса,защ<strong>от</strong>о заплаща <strong>в</strong>сепо<strong>в</strong>ече за лечението <strong>на</strong>паркинсонизма. Разбирасе, пациентите <strong>в</strong>и<strong>на</strong>гиочак<strong>в</strong>ат по<strong>в</strong>ече, но раз<strong>в</strong>итието<strong>в</strong> момента еположително.- Как<strong>в</strong>и са последнитено<strong>в</strong>ини <strong>в</strong> лечението <strong>на</strong>болестта?- Има един много скъпметод, <strong>на</strong>речен дуодопа,при който малко устройст<strong>в</strong>опода<strong>в</strong>а липс<strong>в</strong>ащатасубстанция директно<strong>в</strong> д<strong>в</strong>а<strong>на</strong>десетопръстника<strong>на</strong> пациентас много точно дозиранеи <strong>на</strong> ра<strong>в</strong>ни интер<strong>в</strong>алипрез денонощието. Сондатасе поста<strong>в</strong>я по хирургиченпът, а <strong>в</strong>секиден се зарежда касета сакти<strong>в</strong>н<strong>от</strong>о <strong>в</strong>ещест<strong>в</strong>о.Методът малко <strong>на</strong>помняинсулино<strong>в</strong>ите помпипри диабета. То<strong>в</strong>а лечениеима много добърефект, но е много скъпо идо момента у <strong>на</strong>с го прилагатоколо 20 души.Друг а<strong>в</strong>ангарден метод,който се прилага <strong>от</strong>да<strong>в</strong><strong>на</strong>по с<strong>в</strong>ета, е дълбокатамозъч<strong>на</strong> стимулация.При нея <strong>в</strong> мозъка се поста<strong>в</strong>ятелектроди, коитопода<strong>в</strong>ат електрическиток с определени параметрии по този <strong>на</strong>чиндонякъде се контролиразаболя<strong>в</strong>ането. Като<strong>в</strong>сяка не<strong>в</strong>рохирургич<strong>на</strong>манипулация си има и минуси,<strong>на</strong>пример риск <strong>от</strong>кръ<strong>в</strong>оизли<strong>в</strong> <strong>в</strong> мозъка. Ос<strong>в</strong>енто<strong>в</strong>а далеч не <strong>в</strong>сичкипациенти са подходящиза то<strong>в</strong>а лечение, то е<strong>в</strong>ъзможно при около 10 <strong>на</strong>сто <strong>от</strong> болните. Все пактряб<strong>в</strong>а да са <strong>в</strong> малко помлада<strong>в</strong>ъзраст, защ<strong>от</strong>ослед 70 г. тъканите сапроменени, риско<strong>в</strong>ете<strong>на</strong>раст<strong>в</strong>ат. Конкрет<strong>на</strong>тапреценка тряб<strong>в</strong>а да е<strong>на</strong> леку<strong>в</strong>ащия не<strong>в</strong>ролог.- Рехабилитационнитеусилия имат ли з<strong>на</strong>чениеза <strong>на</strong>чи<strong>на</strong> <strong>на</strong> жи<strong>в</strong><strong>от</strong>?- По с<strong>в</strong>ета много залагат<strong>на</strong> то<strong>в</strong>а и се грижатточно за рехабилитацията,за <strong>в</strong>секидне<strong>в</strong>ието<strong>на</strong> пациента. По принцип<strong>в</strong> България има рехабилитацион<strong>на</strong>пътека итя е много полез<strong>на</strong>. Рехабилитациятатряб<strong>в</strong>а дае комплекс<strong>на</strong> - не самод<strong>в</strong>игател<strong>на</strong>, но и психологическа.Доста <strong>от</strong> пациентитеса и с депресия,поради което <strong>в</strong>секиконтакт с но<strong>в</strong>и хора,преби<strong>в</strong>а<strong>в</strong>ането <strong>в</strong> но<strong>в</strong>асреда може да помогне.- Страда ли интелектътпри болестта?- Не, интелектът нестрада с изключение <strong>на</strong>някои комбинирани формимежду различен типдеменции и паркинсон.- Тоест при едно съ<strong>в</strong>ременнолечение и ангажираност<strong>на</strong> близкитечо<strong>в</strong>екът с паркинсон можеда дожи<strong>в</strong>ее до достой<strong>на</strong><strong>в</strong>ъзраст <strong>в</strong> добросъстояние?- Абсолютно! При разумнопро<strong>в</strong>едено лечениепациентът има едни 15години пред себе си, <strong>в</strong> коитоне би след<strong>в</strong>ало даима сериозни проблеми<strong>в</strong>ъ<strong>в</strong> <strong>в</strong>секидне<strong>в</strong>ието. След15-те години обикно<strong>в</strong>еносе стига или до дълбокатамозъч<strong>на</strong> стимулация,за която го<strong>в</strong>орихме,или до необходимост <strong>от</strong>прилагането <strong>на</strong> дуодопа.- В уни<strong>в</strong>ерситетскатаболница "С<strong>в</strong>. Наум"прилагате ли <strong>в</strong>сички методи?- Да, без не<strong>в</strong>рохирургичните.<strong>Имаме</strong> и гамакамера,чрез която сепра<strong>в</strong>и много точ<strong>на</strong> диагностика.Добре е, че държа<strong>в</strong>атазаплаща радиоиз<strong>от</strong>опа.При <strong>на</strong>с клиникатаза лечение <strong>на</strong> паркинсоно<strong>в</strong>атаболест есъздаде<strong>на</strong> още през 1961г., имаме много голямопит и мога да кажа, чето<strong>в</strong>а е едно <strong>от</strong> заболя<strong>в</strong>анията,които сме подредилипо <strong>от</strong>ношение <strong>на</strong>диагностиката, лечението,проследя<strong>в</strong>ането и рехабилитацията.

16ДОВЕРИЕ ONLINE7 - 13 ЯНУАРИ 2014Д-р Илие<strong>в</strong>, как<strong>в</strong>итехники се прилагат<strong>в</strong> традицион<strong>на</strong>такитайскамедици<strong>на</strong>?- Традицион<strong>на</strong>та китайскамедици<strong>на</strong> обх<strong>в</strong>ащаедно<strong>в</strong>ременно няколко<strong>на</strong>пра<strong>в</strong>ления. Пър<strong>в</strong><strong>от</strong>о<strong>от</strong> тях <strong>в</strong>ключ<strong>в</strong>а използ<strong>в</strong>ането<strong>на</strong> т.<strong>на</strong>р. методи<strong>на</strong> <strong>в</strong>ъншно дразнене катоакупунктура, мокса,точко<strong>в</strong> масаж, гим<strong>на</strong>стика,както и различни<strong>в</strong>ъздейст<strong>в</strong>ия с лазери и селектроакупунктура.Друг<strong>от</strong>о <strong>на</strong>пра<strong>в</strong>ление е<strong>в</strong>ътреш<strong>на</strong>та медици<strong>на</strong>.Китайците също изпис<strong>в</strong>атразлични медикаменти<strong>на</strong> пациентите,но акцентът е поста<strong>в</strong>ен<strong>в</strong>ърху храненето и лекарст<strong>в</strong>ата<strong>от</strong> <strong>на</strong>туралнисъста<strong>в</strong>ки - билки, жи<strong>в</strong><strong>от</strong>инскипродукти и т.н.Не се използ<strong>в</strong>ат толко<strong>в</strong>аТЪГАТА УВРЕЖДА БЕЛИЯДРОБ, А СТРАХЪТ - БЪБРЕЦИТЕАкупунктурапомага за пра<strong>в</strong>илнопредлежаниеприобър<strong>на</strong>т плодпо <strong>в</strong>реме <strong>на</strong>бременността С д-р Емил Илие<strong>в</strong>, председател <strong>на</strong> Българск<strong>от</strong>о дружест<strong>в</strong>о по акупунктура,собст<strong>в</strong>еник и <strong>на</strong> МЦ „Еди“, разго<strong>в</strong>аря Илия<strong>на</strong> Ангело<strong>в</strong>аД-р Емил Илие<strong>в</strong>КАК ДА ЗАПИШEМ ЧАСПРИ ЛЕКАР ЧРЕЗ CREDOWEBмного химически съединениякакто <strong>в</strong> <strong>на</strong>шатамедици<strong>на</strong>. За съжаление у<strong>на</strong>с китайската фит<strong>от</strong>ерапияе неприложима,защ<strong>от</strong>о рецептите немогат да бъдат изпълнени<strong>в</strong> <strong>на</strong>шите аптеки.- Как<strong>в</strong>а логика се след<strong>в</strong>апри поста<strong>в</strong>яне <strong>на</strong> диагнозатаи съ<strong>от</strong><strong>в</strong>етнопри лечението?- Обяснението <strong>на</strong> традиционнитекитайскиметоди е трудно за разбиране<strong>от</strong> хора, коитоне са запоз<strong>на</strong>ти, но теслед<strong>в</strong>ат с<strong>в</strong>оята логика.Причините за болесттасе разделят <strong>на</strong> <strong>в</strong>ъншни и<strong>в</strong>ътрешни етиологичнифактори.Ако пациентът страда<strong>от</strong> остър тонзилит<strong>на</strong>пример, китайскиятлекар ще каже, че тойстрада <strong>от</strong> Студ иВятър. Под понятиетоВятър (Feng) обаче серазбира не само физическиятфактор, но и <strong>на</strong>чините<strong>на</strong> пре<strong>на</strong>сяне <strong>на</strong> <strong>в</strong>ируситеи бактериите - <strong>в</strong>случая по <strong>в</strong>ъздушно-капко<strong>в</strong>път. Бактериал<strong>на</strong>таили <strong>в</strong>ирус<strong>на</strong>та инфекциясъщо ще бъде обясне<strong>на</strong> спонятието Вятър. То<strong>в</strong>апоказ<strong>в</strong>а, че симптомитеса променли<strong>в</strong>и, поя<strong>в</strong>я<strong>в</strong>атсе из<strong>в</strong>еднъж и за кратко<strong>в</strong>реме инфекцията ми<strong>на</strong><strong>в</strong>а.Същ<strong>от</strong>о се <strong>от</strong><strong>на</strong>ся иза <strong>в</strong>ирус<strong>на</strong>та инфекция,която често има преходенхарактер.Най-често Вятърътсе комбинира със Студ(Наn). Китайците са <strong>на</strong>блюда<strong>в</strong>алиСтуда, а<strong>на</strong>лизиралиса го и са устано<strong>в</strong>или,че той проник<strong>в</strong>а <strong>в</strong><strong>на</strong>шето тяло по няколко<strong>на</strong>чи<strong>на</strong> - през краката,гърба и гла<strong>в</strong>ата, т.е.там, където преми<strong>на</strong><strong>в</strong>атмеридианите <strong>на</strong> пикочниямехур и бъбрека.Същест<strong>в</strong>у<strong>в</strong>ат обаче и<strong>в</strong>ътрешни пътища.Случ<strong>в</strong>а се обикно<strong>в</strong>енопри децата, ако дишатпрез устата <strong>в</strong> студенитезимни месеци. По този<strong>на</strong>чин се създа<strong>в</strong>ат усло<strong>в</strong>ияСтудът да <strong>в</strong>лезе <strong>в</strong>белия дроб и да предиз<strong>в</strong>икабронхит или дорибронхопне<strong>в</strong>мония. В тезиС електронния график<strong>на</strong> CredoWeb <strong>в</strong>ече можеда си спестите разго<strong>в</strong>оритепо телефо<strong>на</strong> и чакането<strong>на</strong> опашки по коридорите<strong>на</strong> здра<strong>в</strong>нитеза<strong>в</strong>едения.Влезте <strong>в</strong> профила си(ако нямате такъ<strong>в</strong> - регистрирайтесе <strong>на</strong>www.credoweb.bg) и <strong>от</strong>идете<strong>на</strong> "Търсене <strong>на</strong> лекар".Изберете град испециалност, а ако искатечас при точно определенспециалист, <strong>на</strong>пишетеи името му. Следкато се <strong>от</strong><strong>в</strong>ори прозорецътс резултатите<strong>от</strong> търсенето, <strong>от</strong>идете<strong>на</strong> профила <strong>на</strong> избрания<strong>от</strong> <strong>в</strong>ас лекар, катокликнете <strong>в</strong>ърху иметому.Можете да разгледатеакти<strong>в</strong>ните му практики(кабинети) <strong>от</strong> буто<strong>на</strong>"Практики" или директнода си запишетечас <strong>от</strong> буто<strong>на</strong> "Зая<strong>в</strong>ипреглед", като изберетеподходящия за <strong>в</strong>ас кабинет.С<strong>в</strong>ободните часо<strong>в</strong>е<strong>в</strong> календара <strong>на</strong> лекаря саоц<strong>в</strong>етени според типа<strong>на</strong> приема (НЗОК, платенили комбиниран).Когато изберете час,се <strong>от</strong><strong>в</strong>аря прозорец "Създа<strong>в</strong>ане<strong>на</strong> но<strong>в</strong>а среща".Попъл<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> телефоне препоръчително.Срокът за п<strong>от</strong><strong>в</strong>ърждениене може да бъде пократък<strong>от</strong> 24 часа предижела<strong>на</strong>та дата, ако изричноне е посочено друго.За <strong>в</strong>аше удобст<strong>в</strong>о имаопция да изберете по-голямсрок <strong>на</strong> п<strong>от</strong><strong>в</strong>ърждение- то<strong>в</strong>а ста<strong>в</strong>а чрезмалък календар. Записаният<strong>от</strong> <strong>в</strong>ас час се маркира<strong>в</strong> чер<strong>в</strong>ено и а<strong>в</strong>томатичносе поя<strong>в</strong>я<strong>в</strong>а <strong>в</strong>ъ<strong>в</strong><strong>в</strong>ашия "График прегледи"<strong>в</strong> "Но<strong>в</strong>и събития". Ако лекарятп<strong>от</strong><strong>в</strong>ърди прегледа,ще получите у<strong>в</strong>едомителенимейл.При <strong>от</strong>казан час <strong>от</strong>но<strong>в</strong>още бъдете информиранипо електрон<strong>на</strong>тапоща. Ако докторът<strong>в</strong>и предложи друг ден ичас за преглед, срещатаще се премести и ще получитесъобщение поимейла с но<strong>в</strong>ите данни.Имате пра<strong>в</strong>о да п<strong>от</strong><strong>в</strong>ърдитеили <strong>от</strong>х<strong>в</strong>ърлитено<strong>в</strong><strong>от</strong>о предложение <strong>от</strong>полето "Но<strong>в</strong>и събития" <strong>в</strong>"График прегледи".случаи е много <strong>в</strong>ажноболният да бъде затоплен- загря<strong>в</strong>ат акупунктурнитеточки чрезмокса, затоплят тял<strong>от</strong>ос разтри<strong>в</strong>ки, топлабаня <strong>на</strong> краката и др.Другите <strong>в</strong>ъншни факториспоред традицион<strong>на</strong>такитайска медици<strong>на</strong>са Топли<strong>на</strong> (Re), Сух<strong>от</strong>а(Cao) и Влага (Shi). Всекиедин <strong>от</strong> тях поразя<strong>в</strong>аопределен функцио<strong>на</strong>ленкръг <strong>в</strong> <strong>на</strong>шето тяло иможе да предиз<strong>в</strong>ика заболя<strong>в</strong>ане,ако <strong>в</strong>ъздейст<strong>в</strong>амного акти<strong>в</strong>но и продължително<strong>в</strong>реме.Вътрешните причиниза поя<strong>в</strong>ата <strong>на</strong> определениболести се дължат <strong>на</strong><strong>на</strong>шите емоцио<strong>на</strong>лнисъстояния. По<strong>в</strong>ечето <strong>от</strong>рако<strong>в</strong>ите заболя<strong>в</strong>ания сепоя<strong>в</strong>я<strong>в</strong>ат, защ<strong>от</strong>о сехраним лошо и многочесто имаме негати<strong>в</strong>ниемоции. За Тъгата (Вei)<strong>на</strong>пример се з<strong>на</strong>е, че у<strong>в</strong>реждабелия дроб. Когаточо<strong>в</strong>ек е тъжен и плаче,<strong>на</strong>руша<strong>в</strong>а ритмиката<strong>на</strong> дишането и можеда у<strong>в</strong>реди този <strong>в</strong>аженорган. Гне<strong>в</strong>ът и ядо<strong>в</strong>ете(Nu) атаку<strong>в</strong>ат черниядроб, грижите (Si) поразя<strong>в</strong>атстомаха, астрахът (Kung) - бъбрецитеи пикочо-поло<strong>в</strong>атасистема.- Как<strong>в</strong>и лекари могатда практику<strong>в</strong>ат акупунктура?- Методът <strong>на</strong>мираприложение <strong>в</strong>ъ<strong>в</strong> <strong>в</strong>сичкиспециалности. У <strong>на</strong>с пър<strong>в</strong>о<strong>на</strong>чалнобе <strong>в</strong>ъ<strong>в</strong>еден <strong>от</strong>не<strong>в</strong>ролозите, като постепеннозапоч<strong>на</strong> да сеизполз<strong>в</strong>а <strong>от</strong> специалистипо <strong>в</strong>ътрешни болести,УНГ, дерматолози,ендокринолози, акушергинеколозии други.През последните години"предадохме" акупунктурата<strong>на</strong> физи<strong>от</strong>ерапията,но там не се <strong>на</strong>мерихадобри усло<strong>в</strong>ия зараз<strong>в</strong>итие. Самата физи<strong>от</strong>ерапияе <strong>в</strong> упадък,<strong>в</strong>ъпреки че е изключително<strong>в</strong>аж<strong>на</strong> за здра<strong>в</strong>еопаз<strong>в</strong>ането.Ако искамедобра медици<strong>на</strong>, необходимое да имаме многодобра физикал<strong>на</strong> медици<strong>на</strong>,както е <strong>в</strong> раз<strong>в</strong>ититестрани.- Можете ли да посочитепримери за успешноприложение при различнизаболя<strong>в</strong>ания?- Акупунктурата е чудесен<strong>на</strong>чин за лечение <strong>на</strong>алергичен ринит, алергичени неалергичен синуити остър тонзилит(<strong>в</strong>ъзпаление <strong>на</strong> сли<strong>в</strong>иците).Редица проуч<strong>в</strong>анияпоказ<strong>в</strong>ат, че комбинира<strong>на</strong>таакупунктура <strong>на</strong>ух<strong>от</strong>о и <strong>на</strong> определениточки по тял<strong>от</strong>о можеда излеку<strong>в</strong>а острия тонзилитпо-бързо с околоден и поло<strong>в</strong>и<strong>на</strong>, <strong>от</strong>колк<strong>от</strong>ос антиби<strong>от</strong>ик.През последните 20 г.много често леку<strong>в</strong>ам скомби<strong>на</strong>ция <strong>от</strong> акупунктураи т.<strong>на</strong>р. ортомолекулярнисубстанции - <strong>в</strong>итамини,минерали, ензимии микроелементи. Напациента се спестя<strong>в</strong>ат<strong>в</strong>редните страничниефекти <strong>на</strong> много <strong>от</strong> медикаментите.Често при бременнитесе <strong>на</strong>блюда<strong>в</strong>а т.<strong>на</strong>р.непра<strong>в</strong>илно предлежание<strong>на</strong> плода - обър<strong>на</strong>т плод.Проблемът може да бъдерешен само за три процедурис <strong>на</strong>гря<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> определе<strong>на</strong>точка с мокса.По<strong>в</strong>ечето клиники, коитосе занима<strong>в</strong>ат с ин<strong>в</strong>итро,използ<strong>в</strong>ат и акупунктуратакъм комплекснияподход. Тога<strong>в</strong>аефектът е по-добър.- Има ли състояния,при които не се препоръч<strong>в</strong>аизполз<strong>в</strong>ането<strong>на</strong> акупунктура?- Да, същест<strong>в</strong>у<strong>в</strong>ат определенипр<strong>от</strong>и<strong>в</strong>опоказания.Не би<strong>в</strong>а да се прилагапри силно изтощенихора. Когато пациентъттоку-що е изкарал тежкоинфекциозно заболя<strong>в</strong>ане,тога<strong>в</strong>а се пра<strong>в</strong>и самомокса. Не се препоръч<strong>в</strong>аи при болни с туберкулоза,<strong>в</strong>ъпреки че <strong>в</strong> някоистари китайски ръко<strong>в</strong>одст<strong>в</strong>асъщест<strong>в</strong>у<strong>в</strong>атнякои схеми за лечение.Ако лекарят нямадостатъчно опит <strong>в</strong>акупунктурата, подобреда не я прилагапри бременни. Поста<strong>в</strong>янето<strong>на</strong> иглата <strong>на</strong> неподходящомясто можеда про<strong>в</strong>окира маточниконтракции и прежде<strong>в</strong>ременнораждане.Още по тематачетете <strong>в</strong> credoweb.bg

ИМЕНА7 - 13 ЯНУАРИ 201417Проф. Коларо<strong>в</strong>,ако днес тряб<strong>в</strong>аше<strong>от</strong>но<strong>в</strong>ода избирате,щяхте ли да се <strong>на</strong>сочитекъм медици<strong>на</strong>та,като прежи<strong>в</strong>я<strong>в</strong>ате то<strong>в</strong>а,което се случ<strong>в</strong>а <strong>в</strong>системата?- Не бих искал да з<strong>в</strong>учипретенциозно, но аз съмедин изключителнощастли<strong>в</strong> чо<strong>в</strong>ек! Много ехуба<strong>в</strong>о, когато мечтитесе сбъд<strong>в</strong>ат. Ако днестряб<strong>в</strong>а да избирам, <strong>в</strong>ъпрекиумората <strong>от</strong> годинитеи <strong>на</strong>трупаниямного труд аз без колебаниеще тръг<strong>на</strong> по същияпът!- Но когато сте раб<strong>от</strong>иликато <strong>на</strong>чи<strong>на</strong>ещлекар, <strong>в</strong>сичко <strong>в</strong> здра<strong>в</strong>еопаз<strong>в</strong>анетое било посъ<strong>в</strong>сем друг <strong>на</strong>чин,<strong>в</strong>ключително престижът<strong>на</strong> лекарскатапрофесия...- Абсолютно <strong>в</strong>ярно.Тога<strong>в</strong>а имаше ед<strong>на</strong> нелошасистема и който<strong>от</strong>рича то<strong>в</strong>а, не е честен.Разбира се, с <strong>в</strong>сичкитей недостатъци,но и с много достойнст<strong>в</strong>а.Днеш<strong>на</strong>та ситуацияе сериозно предиз<strong>в</strong>икателст<strong>в</strong>о- с недофи<strong>на</strong>нсирането,обърканите<strong>в</strong>ръзки <strong>в</strong>ътре <strong>в</strong> системата,липсата <strong>на</strong>профилактика, необходимосттапациентитеда доплащат редицадейности и консумати<strong>в</strong>и.Но ако <strong>в</strong>сички <strong>в</strong>дигнемръце и решим да <strong>на</strong>пуснем,да емигрираме,как<strong>в</strong>о ще стане с <strong>на</strong>шитепациенти, с <strong>на</strong>шитеродители, с едно поколение,което е дало много<strong>на</strong> България? Убеденсъм, че когато чо<strong>в</strong>ек<strong>в</strong>ложи енергия, желание,хъс, професио<strong>на</strong>лизъм имъдрост, пак може да<strong>на</strong>пра<strong>в</strong>и нещо <strong>в</strong>ъпреки<strong>в</strong>сички негати<strong>в</strong>ни фактори.То<strong>в</strong>а не са само думи,а реалност, коятодоказ<strong>в</strong>аме <strong>в</strong>секи ден <strong>в</strong>Клиниката по ре<strong>в</strong>матологияс моите колеги.- Защо се загуби оно<strong>в</strong>а<strong>от</strong>ношение към пациента,когато <strong>на</strong> него сегледа като <strong>на</strong> личности като цялостен организъм?Оче<strong>в</strong>иден еднешният уклон <strong>в</strong>секиспециалист да си гледасамо с<strong>в</strong>оето, без да сеопита да обобщи <strong>в</strong>сичкипроблеми <strong>на</strong> един боленчо<strong>в</strong>ек.- Безспорно медици<strong>на</strong>та<strong>в</strong>ър<strong>в</strong>и към <strong>в</strong>се п<strong>от</strong>яс<strong>на</strong>специализация ито<strong>в</strong>а има с<strong>в</strong>оите плюсо<strong>в</strong>еи минуси както<strong>в</strong>сяко нещо <strong>в</strong> жи<strong>в</strong><strong>от</strong>а.Проф. Шейтано<strong>в</strong>, <strong>на</strong>шиятдоайен <strong>в</strong> клиниката,каз<strong>в</strong>аше: ние з<strong>на</strong>ем <strong>в</strong>сепо<strong>в</strong>ече и по<strong>в</strong>ече за <strong>в</strong>сепо-малко и по-малко неща.Въпросът е пациентътда получи диагнозаи лечение, синхронни<strong>на</strong> то<strong>в</strong>а, което е постиг<strong>на</strong>ласъ<strong>в</strong>ремен<strong>на</strong>таПРОВОКИРАМ ПАЦИЕНТАДА НАМЕРИ СВОЯ ПЪТВ БОРБАТА С БОЛЕСТТА С проф. Златимир Коларо<strong>в</strong>, <strong>на</strong>чалник <strong>на</strong> <strong>от</strong>делението „Системнизаболя<strong>в</strong>ания <strong>на</strong> съединител<strong>на</strong>та тъкан“ <strong>в</strong> Клиниката по ре<strong>в</strong>матология <strong>на</strong>УМБАЛ "С<strong>в</strong>. И<strong>в</strong>ан Рилски", разго<strong>в</strong>аря Петър Гале<strong>в</strong><strong>на</strong>ука. Вярно е, че тясн<strong>от</strong>опрофилиране ни <strong>от</strong>далеча<strong>в</strong>а<strong>от</strong> цялост<strong>на</strong>так<strong>арт</strong>и<strong>на</strong> и <strong>в</strong>се пактук ид<strong>в</strong>а умението <strong>на</strong>лекаря и необходимостта<strong>от</strong> широк поглед, зада се съобразя<strong>в</strong>а и с другитепроблеми <strong>на</strong> <strong>в</strong>секипациент. То<strong>в</strong>а е <strong>в</strong>ъпрос и<strong>на</strong> к<strong>в</strong>алификация иопит. Професио<strong>на</strong>лизмъте няколко неща.Едн<strong>от</strong>о е достиженията<strong>в</strong> труда, но много е<strong>в</strong>ажно и <strong>от</strong>ношениетокъм труда, то също ечаст <strong>от</strong> професио<strong>на</strong>лизма.И <strong>на</strong>й-<strong>в</strong>ажн<strong>от</strong>о можеби е да з<strong>на</strong>еш ни<strong>в</strong><strong>от</strong>оси <strong>на</strong> некомпетентност.Докъде си ти и<strong>от</strong>къде започ<strong>в</strong>ат другите.- Обикно<strong>в</strong>ено хоратаочак<strong>в</strong>ат <strong>от</strong> професорада з<strong>на</strong>е ед<strong>в</strong>а ли не <strong>в</strong>сичко...- Не, не з<strong>на</strong>м <strong>в</strong>сичко <strong>в</strong>никакъ<strong>в</strong> случай. Ако приемем,че цял<strong>от</strong>о поз<strong>на</strong>ниее един кръг - 360 градуса,аз донякъде съмдобър <strong>в</strong> едни мои градус- градус и поло<strong>в</strong>и<strong>на</strong>. И емного <strong>в</strong>ажно да з<strong>на</strong>м коиса другите <strong>в</strong> технитеградус - градус и поло<strong>в</strong>и<strong>на</strong>,за да <strong>на</strong>соча пациента<strong>на</strong>там. Този, койтоказ<strong>в</strong>а, че з<strong>на</strong>е <strong>в</strong>сичко, азбягам <strong>от</strong> него като дя<strong>в</strong>ол<strong>от</strong> тамян!- Защо <strong>от</strong>делихтетолко<strong>в</strong>а много <strong>в</strong>реме да<strong>на</strong>пишете трилогията"За чо<strong>в</strong>ека, болестта иоще нещо"?- Много <strong>в</strong>ажен момент<strong>в</strong> лечението <strong>на</strong>болния е обучението <strong>на</strong>самия него и <strong>на</strong> близкитему. Те тряб<strong>в</strong>а да бъдатинформирани, защ<strong>от</strong>олекарят съ<strong>в</strong>ет<strong>в</strong>а,а болният реша<strong>в</strong>а. Норешенията му е добреда бъдат <strong>от</strong> ед<strong>на</strong> прос<strong>в</strong>ете<strong>на</strong>позиция. Преднепрос<strong>в</strong>етения е пътят,който му е казалсъседът или някоя <strong>в</strong>рачка,или екстрасенс, итой лесно ще го <strong>от</strong><strong>в</strong>еде<strong>в</strong> пропастта. Да<strong>в</strong>ам сиобаче сметка, че <strong>в</strong> кабинетитесме претрупанис раб<strong>от</strong>а, често нямаметези допълнителни15-20 минути, коитода <strong>от</strong>делим за разго<strong>в</strong>ор,за обяснения и <strong>от</strong>го<strong>в</strong>ори<strong>на</strong> <strong>в</strong>ъпроси <strong>от</strong> пациентите.Нормално е болниятда има съмнения,притеснения и не е професио<strong>на</strong>лноедин лекарда изпише рецепта ипросто мълчали<strong>в</strong>о да яподаде <strong>на</strong> пациента. Може<strong>на</strong>з<strong>на</strong>ченията да саперфектни, но не <strong>на</strong>меришли <strong>в</strong>реме да обяснишс чо<strong>в</strong>ешки думи, неси си с<strong>в</strong>ършил раб<strong>от</strong>ата.И точно за да коригирамтози луфт, мидойде идеята преди по<strong>в</strong>ече<strong>от</strong> десет години да<strong>на</strong>пиша книга за ре<strong>в</strong>матичноболните. Но то<strong>в</strong>ае един с<strong>в</strong>оеобразен задочендиалог, не е <strong>от</strong> позицията<strong>на</strong> послед<strong>на</strong>инстанция. Про<strong>в</strong>окирампациента да мисли и даизбере с<strong>в</strong>оя уникаленпът <strong>в</strong> борбата си с болестта,а не да<strong>в</strong>ам г<strong>от</strong>о<strong>в</strong>и<strong>от</strong>го<strong>в</strong>ори. Послед<strong>на</strong>тачаст, която излезе<strong>на</strong>скоро, <strong>в</strong>същност еучебник за пациента, занего<strong>в</strong><strong>от</strong>о по<strong>в</strong>едение <strong>в</strong>ъ<strong>в</strong><strong>в</strong>секидне<strong>в</strong>ието. Стремяхсе слож<strong>на</strong>та информацияда я дам максималносистематично иопростено.- Из<strong>в</strong>естно е, че пишетене само <strong>на</strong>уч<strong>на</strong> и<strong>на</strong>учнопопуляр<strong>на</strong>, но ихудожест<strong>в</strong>е<strong>на</strong> литература.То<strong>в</strong>а <strong>от</strong>къде дойде?- От ген<strong>от</strong>ипа! Тук нямабягст<strong>в</strong>о <strong>от</strong> себе си.Просто <strong>в</strong> мига <strong>на</strong> <strong>на</strong>шетозачатие ние носим <strong>в</strong>гените си закодирани<strong>на</strong>шата биологич<strong>на</strong> и доголяма степен социал<strong>на</strong>таси съдба, която <strong>в</strong>много голяма степен ефункция <strong>от</strong> биологич<strong>на</strong>та.Така че <strong>в</strong>и<strong>на</strong>ги каз<strong>в</strong>ам:ако Господ ти е далнещичко, някакъ<strong>в</strong> талант,то те чо<strong>в</strong>ърка, нети да<strong>в</strong>а мира, докатоне го реализираш. То<strong>в</strong>а,заради което си създаден,то<strong>в</strong>а, което ти едадено, ти тряб<strong>в</strong>а да гораз<strong>в</strong>иеш и да го <strong>в</strong>ърнеш,ти си <strong>от</strong>го<strong>в</strong>орен за то<strong>в</strong>а!- Сега, <strong>в</strong> едно песимистично<strong>в</strong>реме, как<strong>в</strong>омислите за България?Ще се измъкнем ли някога<strong>от</strong> то<strong>в</strong>а фи<strong>на</strong>нсо<strong>в</strong>о-икономическо,но иморално-психическоблато?- Не съм голям оптимист,но <strong>в</strong>яр<strong>в</strong>ам, чеимаме бъдеще като <strong>на</strong>роди държа<strong>в</strong>а. Тряб<strong>в</strong>атни обаче <strong>в</strong>ъзрожденципо дух, които да се зах<strong>в</strong>а<strong>на</strong>тс общест<strong>в</strong>енитедела, а не случайни попадения<strong>от</strong> улицата. Вижтеколко изтъркани лицасе <strong>в</strong>ъртят <strong>в</strong> общест<strong>в</strong>енияжи<strong>в</strong><strong>от</strong>, които са<strong>от</strong> години там и саамортизирани. Технитецели не съ<strong>в</strong>падат с очак<strong>в</strong>анията<strong>на</strong> хората, теси <strong>в</strong>ъртят съ<strong>в</strong>сем другизадачи... Но и друго - щетряб<strong>в</strong>а да с<strong>в</strong>икнем <strong>на</strong>у<strong>в</strong>ажение към институциите.Демокрацията ениз <strong>от</strong> процедури, понякогатрома<strong>в</strong>и и досадни,но единст<strong>в</strong>ено те пазят<strong>от</strong> хаоса и гарантиратпра<strong>в</strong><strong>от</strong>о ни <strong>на</strong> мнениекато граждани.Тряб<strong>в</strong>а да осъз<strong>на</strong>ем то<strong>в</strong>анещо. Много ми се ще,но не <strong>в</strong>иждам засега хора,които ще поематтози тежък кръст, даобър<strong>на</strong>т кормил<strong>от</strong>о.Тряб<strong>в</strong>а <strong>на</strong>цио<strong>на</strong>л<strong>на</strong>стратегия и <strong>в</strong>секи даизпълня<strong>в</strong>а с<strong>в</strong>оята част.Но ако с нещо съм горд,че съм българин, то<strong>в</strong>а еспася<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> е<strong>в</strong>реите<strong>в</strong> България, защ<strong>от</strong>о <strong>на</strong>родът,заедно с голямачаст <strong>от</strong> елита <strong>на</strong> държа<strong>в</strong>ата<strong>на</strong>чело с царя, гие спасил! Не <strong>в</strong>иждам защ<strong>от</strong>ога<strong>в</strong>а сме могли даго <strong>на</strong>пра<strong>в</strong>им, а сега да неможем да се обединимоколо осно<strong>в</strong>ни неща...Ами нека <strong>в</strong>сички да поглед<strong>на</strong>ткак<strong>в</strong>о е <strong>на</strong>писано<strong>на</strong> Народн<strong>от</strong>о събрание- Съединението пра<strong>в</strong>исилата!

18 —»Ãœ“ŒÃ»7 - 13 ЯНУАРИ 2014ГРЪДНИЯТ КОШБОЛИ ПО МНОГОПРИЧИНИКамен ЗДРАВКОВБолките <strong>в</strong> гърдите<strong>в</strong>и<strong>на</strong>ги са по<strong>в</strong>одза тре<strong>в</strong>ога,но е много <strong>в</strong>ажночо<strong>в</strong>ек да има елементарнипоз<strong>на</strong>ния кога тряб<strong>в</strong>ада из<strong>в</strong>ика спеш<strong>на</strong> помощ,кога може да <strong>от</strong>иде <strong>на</strong>лекар, без да <strong>от</strong>лага, и когаможе просто да <strong>в</strong>земетаблетка пр<strong>от</strong>и<strong>в</strong> болкии да не се притесня<strong>в</strong>а.Проблемът е, че гръднитеболки могат да <strong>в</strong>ъзник<strong>на</strong>тпо много причини,част <strong>от</strong> които <strong>на</strong>исти<strong>на</strong>изиск<strong>в</strong>ат с<strong>в</strong>етка<strong>в</strong>ич<strong>на</strong>реакция, за да не сеизпусне раз<strong>в</strong>и<strong>в</strong>ащ се инфаркт<strong>на</strong>пример. Ностатистиката сочи, чепо-често причи<strong>на</strong> загръдните болки не е сърцето.Ето как да се ориентирате.Исхемич<strong>на</strong>болест <strong>на</strong> сърцетои инфарктПри тях болката започ<strong>в</strong>аи се усил<strong>в</strong>а за многократко <strong>в</strong>реме. Болезне<strong>на</strong>тазо<strong>на</strong> е <strong>в</strong> центъра<strong>на</strong> гърдите (а не <strong>в</strong> ля<strong>в</strong>атастра<strong>на</strong>!), а чу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong><strong>от</strong>ое за стягане, притискане,разкъс<strong>в</strong>ане. То<strong>в</strong>а епридружено често <strong>от</strong>силен страх, изп<strong>от</strong>я<strong>в</strong>ане,гадене. Болката можеда се разпространи къмля<strong>в</strong>ата ръка, но и къмдяс<strong>на</strong>та, както и къмдол<strong>на</strong>та челюст и къмкорема <strong>в</strong> областта окололъжичката. Не е задължителнокръ<strong>в</strong>н<strong>от</strong>о <strong>на</strong>ляганеда е необичайно.Дори може да е по-ниско<strong>от</strong> нормалн<strong>от</strong>о. Обикно<strong>в</strong>ен<strong>от</strong>ака<strong>в</strong>а болка <strong>в</strong>ъзник<strong>в</strong>апри хора, при които<strong>в</strong>ече е диагностицираносърдечно заболя<strong>в</strong>ане,но може да се поя<strong>в</strong>и иза пър<strong>в</strong>и път, <strong>на</strong>й-честослед физически <strong>на</strong>то<strong>в</strong>ар<strong>в</strong>ания,силни емоции истрес. В такъ<strong>в</strong> случайтряб<strong>в</strong>а да се по<strong>в</strong>икаспеш<strong>на</strong> помощ, а между<strong>в</strong>ременнода се <strong>в</strong>земе таблеткааспирин и под езикада се <strong>в</strong>пръска доза изокет.Не<strong>в</strong>ралгияТук болката е остра,пробождаща, <strong>на</strong> различниместа <strong>в</strong> гръдния коши се <strong>в</strong>лияе <strong>от</strong> дишанетои положението <strong>на</strong> тял<strong>от</strong>о.Обикно<strong>в</strong>ено <strong>в</strong> покойи при задържане <strong>на</strong> дишанетоняма болка. Приопит за дълбоко <strong>в</strong>диш<strong>в</strong>анечу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong><strong>от</strong>о е за "пробожданес нож" <strong>от</strong>страниили <strong>от</strong>зад <strong>на</strong> тял<strong>от</strong>о.Ста<strong>в</strong>а <strong>в</strong>ъпрос за дразнене<strong>на</strong> нер<strong>в</strong>но коренче, което<strong>от</strong>и<strong>в</strong>а <strong>от</strong> гръб<strong>на</strong>какъм ребрата. Ако причи<strong>на</strong>тае ошипя<strong>в</strong>ане <strong>на</strong>гръдния <strong>от</strong>дел <strong>на</strong> гръб<strong>на</strong>каили <strong>в</strong>исоко разположе<strong>на</strong>диско<strong>в</strong>а херния, тезиболки могат да са достаупорити. Много енеприятно, но не застраша<strong>в</strong>атжи<strong>в</strong><strong>от</strong>а. Честоизчез<strong>в</strong>ат <strong>в</strong>незапно, кактои се поя<strong>в</strong>я<strong>в</strong>ат. Болкитемогат да започ<strong>на</strong>т<strong>от</strong> едно просто обръщане<strong>на</strong> тял<strong>от</strong>о, при кашлянеили <strong>на</strong><strong>в</strong>еждане. По<strong>в</strong>лия<strong>в</strong>атсе добре <strong>от</strong> топли<strong>на</strong>,както и <strong>от</strong> широкоразпространените а<strong>на</strong>лгетици<strong>в</strong> комби<strong>на</strong>ция с<strong>в</strong>итамини <strong>от</strong> групата В,както и <strong>от</strong> нестероиднипр<strong>от</strong>и<strong>в</strong>о<strong>в</strong>ъзпалителнисредст<strong>в</strong>а.Проблемис хранопро<strong>в</strong>одаЧесто срещаниятгастроезофагеален рефлуксможе да причинидоста силни болки задгръд<strong>на</strong>та кост, коитодори могат да имитиратинфаркт. Все пактози рефлукс не <strong>в</strong>ъзник<strong>в</strong>а<strong>в</strong>незапно и чо<strong>в</strong>ек з<strong>на</strong>е,че има киселини, паренеи болки. Ста<strong>в</strong>а <strong>в</strong>ъпрос за<strong>в</strong>ръщане <strong>на</strong> кисело стомашносъдържимо <strong>от</strong>стомаха към хранопро<strong>в</strong>ода,който не е пред<strong>в</strong>иденда издържа <strong>на</strong> така<strong>в</strong>акиселинност. При хронифициране<strong>на</strong> процесасе поя<strong>в</strong>я<strong>в</strong>ат ерозии (разраня<strong>в</strong>ания),спазми, <strong>в</strong>ъзпаления.Типичн<strong>от</strong>о <strong>в</strong>ремеза тези болки е нощем,когато лег<strong>на</strong>л<strong>от</strong>оположение улесня<strong>в</strong>адопълнително рефлукса.Заболя<strong>в</strong>ането е упоритои изиск<strong>в</strong>а дълго лечение испаз<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> диета.Възпаления<strong>на</strong> белия дробБолките <strong>в</strong> гърдитепри то<strong>в</strong>а положение сасъпътст<strong>в</strong>ащ, но не осно<strong>в</strong>енприз<strong>на</strong>к. Преди то<strong>в</strong>аима кашлица, температураи изобщо приз<strong>на</strong>ци<strong>на</strong> <strong>в</strong>ирус<strong>на</strong> и/или бактериал<strong>на</strong>инфекция. Все пакако <strong>в</strong> хода <strong>на</strong> простуднозаболя<strong>в</strong>ане се поя<strong>в</strong>ятболки <strong>в</strong> гърдите, а температурата<strong>от</strong>но<strong>в</strong><strong>от</strong>ръгне <strong>на</strong>горе, пациентъттряб<strong>в</strong>а да сеобърне към лекаря, за дасе прецени необходимостта<strong>от</strong> рентгено<strong>в</strong>аснимка. Както е из<strong>в</strong>естно,някои типо<strong>в</strong>е пне<strong>в</strong>мониине могат да бъдатустано<strong>в</strong>ени припреслуш<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> дишането.Ако не сте сигурни <strong>от</strong>как<strong>в</strong>о <strong>в</strong>и болят гърдитеи особено ако болките сапридружени <strong>от</strong> съпътст<strong>в</strong>ащисимптоми катообща слабост, сърцебиене,аритмия, изп<strong>от</strong>я<strong>в</strong>ане,непременно п<strong>от</strong>ърсетемедицинска помощ.Старата максима е, чепо-добре един неопра<strong>в</strong>данпреглед по спешност,<strong>от</strong>колк<strong>от</strong>о пропус<strong>на</strong>та<strong>в</strong>ъзможност.

—≈«ŒÕ7 - 13 ЯНУАРИ 201419ГРИПЪТ НЕ БИВА ДА СЕИЗКАРВА НА КРАК С проф. Майда Тихоло<strong>в</strong>а,<strong>на</strong>цио<strong>на</strong>лен консултантпо инфекциозни болести,ръко<strong>в</strong>одител <strong>на</strong> катедра<strong>в</strong> Медицинския уни<strong>в</strong>ерситет <strong>в</strong>София, разго<strong>в</strong>аря Петър Гале<strong>в</strong>Проф. Тихоло<strong>в</strong>а,<strong>на</strong>последъкиматенденциягрипът или да се неглижира<strong>от</strong> заболелите,или пък да се изпада <strong>в</strong>паника <strong>от</strong> него...- И д<strong>в</strong>ете крайностине са опра<strong>в</strong>дани.Грипът <strong>в</strong> България имаясно изразе<strong>на</strong> сезонност,не е нещо неочак<strong>в</strong>анои <strong>в</strong>сяка зима сесрещаме с него. Обикно<strong>в</strong>енопаника <strong>в</strong>ъзник<strong>в</strong>а,когато се разпространи<strong>в</strong>ирус с екз<strong>от</strong>ичноиме, какъ<strong>в</strong>то беше случаятс така <strong>на</strong>речения"с<strong>в</strong>ински", а след то<strong>в</strong>а и"птичи" грип. Но исти<strong>на</strong>тае, че обикно<strong>в</strong>еносезонният грип <strong>на</strong><strong>на</strong>сяпо<strong>в</strong>ече поражения <strong>от</strong>широко дискутираните<strong>в</strong> общест<strong>в</strong><strong>от</strong>о ща-РИБАТА Е НАЙ-ПОЛЕЗНИЯТХРАНИТЕЛЕН ПРОДУКТмо<strong>в</strong>е. Важно е предизимния сезон риско<strong>в</strong>итепациенти да се <strong>в</strong>аксинират,а по <strong>в</strong>реме <strong>на</strong>обя<strong>в</strong>е<strong>на</strong> епидемия да се<strong>в</strong>земат <strong>в</strong>сички мерки запредпаз<strong>в</strong>ане <strong>от</strong> заразя<strong>в</strong>ане.Но то<strong>в</strong>а е достатрудно, защ<strong>от</strong>о грипният<strong>в</strong>ирус се разпространя<strong>в</strong>амного лесно -по <strong>в</strong>ъздушно-капко<strong>в</strong>път.- Как да се различигрипът <strong>от</strong> друго сезоннозаболя<strong>в</strong>ане?- То<strong>в</strong>а е задължение <strong>на</strong>общопрактику<strong>в</strong>ащителекари и те са добре запоз<strong>на</strong>тис клинич<strong>на</strong>так<strong>арт</strong>и<strong>на</strong> <strong>на</strong> грипа. Тойзапоч<strong>в</strong>а много рязко с<strong>в</strong>исока температура и<strong>в</strong>трисане, болки <strong>в</strong> цял<strong>от</strong><strong>от</strong>яло, сил<strong>на</strong> <strong>от</strong>пад<strong>на</strong>лост.Докато по<strong>в</strong>ечето<strong>от</strong> ба<strong>на</strong>лните <strong>в</strong>ирусниинфекции не сатака екстремни, тамсе започ<strong>в</strong>а постепеннос болки <strong>в</strong> гърл<strong>от</strong>о, запуш<strong>в</strong>ане<strong>на</strong> носа, кашляне,неразположение,може да няма температураили тя да е лекопо<strong>в</strong>ише<strong>на</strong>. Вече са широкодостъпни бързитетесто<strong>в</strong>е за грип,при които се използ<strong>в</strong>акато материал носогърленсми<strong>в</strong>, а резултатътизлиза за броениминути. Те са многополезни при колебаниедали да се започне лечениесъс специфичнитепр<strong>от</strong>и<strong>в</strong>огрипни препарати.- Кога тряб<strong>в</strong>а да сеприлагат те?- При пациенти, прикоито има опасност<strong>от</strong> тежко пр<strong>от</strong>ичане<strong>на</strong> заболя<strong>в</strong>ането и коитомогат да раз<strong>в</strong>иятсериозни усложнения.То<strong>в</strong>а са хронично болните,<strong>в</strong>ъзрастните хораи някои други специфичникатегории. Пр<strong>от</strong>и<strong>в</strong>о<strong>в</strong>ируснитепрепаратиса <strong>от</strong>да<strong>в</strong><strong>на</strong> поз<strong>на</strong>ти<strong>в</strong> България. С римантади<strong>на</strong>,който е акти<strong>в</strong>енсрещу грип тип А,имаме опит <strong>от</strong> няколкодесетилетия. Наразположение са и не<strong>в</strong>раминидазнитеинхибитори,коитодейст<strong>в</strong>ат срещу грипА и грип Б. Те са единст<strong>в</strong>ен<strong>от</strong>оспецифичнолечение, <strong>на</strong>сочено срещусамия грипен <strong>в</strong>ирус.С <strong>на</strong><strong>в</strong>лизането им <strong>в</strong> медицинскатапрактикасе постиг<strong>на</strong> качест<strong>в</strong>е<strong>на</strong>промя<strong>на</strong> <strong>в</strong>ъ<strong>в</strong> <strong>в</strong>ъзможноститеза терапия.Преди то<strong>в</strong>а можехме далеку<strong>в</strong>аме само симптомитеи усложненията,а чрез пр<strong>от</strong>и<strong>в</strong>о<strong>в</strong>ируснитепрепарати атаку<strong>в</strong>амесамия причинител.Не би<strong>в</strong>а обаче да седопуска компрометиране<strong>на</strong> антигрипнителекарст<strong>в</strong>а чрез непра<strong>в</strong>илноили не<strong>на</strong><strong>в</strong>ременноприложение. Специфичнитепр<strong>от</strong>и<strong>в</strong>о<strong>в</strong>ируснисредст<strong>в</strong>а иматмясто и <strong>в</strong> профилактиката<strong>на</strong> грипа при определениобстоятелст<strong>в</strong>а.- Как<strong>в</strong>а е ролята <strong>на</strong>антиби<strong>от</strong>иците пригрипа?- Нито едно <strong>в</strong>ируснозаболя<strong>в</strong>ане не се леку<strong>в</strong>ас антиби<strong>от</strong>ици. Но при<strong>в</strong>ъзник<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> бактериалноусложнение, <strong>на</strong>примерпне<strong>в</strong>мония, те сазадължителни по предписанието<strong>на</strong> лекар.- Все още антиби<strong>от</strong>ицисе приемат, за дасе с<strong>в</strong>али <strong>в</strong>исоката температура...- То<strong>в</strong>а е <strong>на</strong>пълнонесъстоятелно! Антиби<strong>от</strong>ицитене са средст<strong>в</strong>осрещу температура,нито срещу кашлица.Те са антибактериалнипрепарати, коит<strong>от</strong>ряб<strong>в</strong>а да се прилагатпри съ<strong>от</strong><strong>в</strong>етнитепоказания. А по <strong>от</strong>ношение<strong>на</strong> температурататя тряб<strong>в</strong>а да сес<strong>в</strong>аля с лекарст<strong>в</strong>а, когатое <strong>на</strong>д 38 градуса.- Опра<strong>в</strong>дано ли егрипът да се изкар<strong>в</strong>а<strong>на</strong> крак?- То<strong>в</strong>а е сериоз<strong>на</strong>грешка <strong>на</strong> пър<strong>в</strong>о мястоза самия пациент,който риску<strong>в</strong>а да се<strong>в</strong>лоши и да раз<strong>в</strong>ие усложнения.Грипът силноинтоксикира организмаи зато<strong>в</strong>а е необходимапочи<strong>в</strong>ка <strong>в</strong> домаш<strong>на</strong>обстано<strong>в</strong>ка,прием <strong>на</strong> много течности,о<strong>в</strong>ладя<strong>в</strong>ане <strong>на</strong>симптомите и бързареакция при раз<strong>в</strong>итие<strong>на</strong> е<strong>в</strong>ентуални усложнения.От друга стра<strong>на</strong>,д<strong>в</strong>ижейки се <strong>в</strong> общест<strong>в</strong><strong>от</strong>о,болниятзаразя<strong>в</strong>а много другихора.- Кога се <strong>на</strong>лага болничнолечение?- Най-често <strong>в</strong> болницапостъп<strong>в</strong>ат пациентитес усложнения <strong>на</strong> фо<strong>на</strong><strong>на</strong> същест<strong>в</strong>у<strong>в</strong>ащи предишнихронични здра<strong>в</strong>осло<strong>в</strong>нипроблеми. Честосе <strong>на</strong>лага и малки децада се хоспитализират,защ<strong>от</strong>о при тяхсъстоянието може дасе <strong>в</strong>лоши много бързо.Сред грипните усложнения<strong>в</strong>одещ<strong>от</strong>о е пне<strong>в</strong>монията,но <strong>в</strong>сяка годи<strong>на</strong>имаме пациенти сменингити, с инфекции<strong>на</strong> средн<strong>от</strong>о ухо, миокардити,бъбречни <strong>в</strong>ъзпаления.Важно е <strong>в</strong> хода<strong>на</strong> заболя<strong>в</strong>ането при<strong>в</strong>сяка същест<strong>в</strong>е<strong>на</strong> промя<strong>на</strong>да се сиг<strong>на</strong>лизираличният лекар, койтода реша<strong>в</strong>а как тряб<strong>в</strong>ада се постъпи.В менюто <strong>на</strong> <strong>в</strong>секичо<strong>в</strong>ек тряб<strong>в</strong>а да сесъдържат продукти,които ос<strong>в</strong>ен другитепозити<strong>в</strong>ни ефекти зачо<strong>в</strong>ешкия организъм енеобходимо да стимулиратмозъка и да по<strong>в</strong>иша<strong>в</strong>атумст<strong>в</strong>е<strong>на</strong>таакти<strong>в</strong>ност. Последниятсписък с <strong>на</strong>й-полезнитехрани за хората есъста<strong>в</strong>ен <strong>от</strong> между<strong>на</strong>род<strong>на</strong>група учени.На пър<strong>в</strong>о място специалиститеса поста<strong>в</strong>илисьомгата и другитериби, богати <strong>на</strong>омега-3 мастни киселини.Съединението спомагаза образу<strong>в</strong>ането<strong>на</strong> си<strong>в</strong><strong>от</strong>о <strong>в</strong>ещест<strong>в</strong>о <strong>в</strong>гла<strong>в</strong>ния мозък. Зато<strong>в</strong>аи препоръката е рибада се яде по 1-2 пъти <strong>в</strong>седмицата.На <strong>в</strong>торо място самлечните продукти,<strong>в</strong>ключително сам<strong>от</strong>омляко. Съединенията,които съдържат, лесносе ус<strong>в</strong>оя<strong>в</strong>ат <strong>от</strong> мозъка,което подобря<strong>в</strong>а обмя<strong>на</strong>та<strong>в</strong> клетките.Всичко то<strong>в</strong>а се <strong>от</strong>разя<strong>в</strong>аположително <strong>на</strong> интелектуалнитеспособности<strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека.Експерименти са доказали,че хората, коиторедо<strong>в</strong>но консумиратмляко, притежа<strong>в</strong>ат посил<strong>на</strong>памет и по-добрологическо мислене.Бобо<strong>в</strong>ите растения,източник <strong>на</strong> фолие<strong>в</strong>акисели<strong>на</strong> и <strong>на</strong> <strong>в</strong>итаминВ, са поста<strong>в</strong>ени <strong>на</strong>трето място. Те укреп<strong>в</strong>атпаметта.След<strong>в</strong>ат доматите,които съдържат антиоксиданталикопен. Тойобез<strong>в</strong>режда с<strong>в</strong>ободнитерадикали, способнида <strong>на</strong>несат <strong>в</strong>реда <strong>на</strong>мозъчните клетки.При то<strong>в</strong>а след термич<strong>на</strong>обраб<strong>от</strong>ка концентрацията<strong>на</strong> ликопен<strong>на</strong>раст<strong>в</strong>а. Съединениетосъщо така пречист<strong>в</strong>аорганизма,стимулира обно<strong>в</strong>я<strong>в</strong>ането<strong>на</strong> клетките, спомагаза подмладя<strong>в</strong>ането.Сред <strong>на</strong>й-полезнитепродукти са ощезелето, ц<strong>в</strong>екл<strong>от</strong>о, спа<strong>на</strong>кът,чер<strong>в</strong>ените ичерните боро<strong>в</strong>инки.

20 –¿«“Œ¬¿–¬¿Õ≈7 - 13 ЯНУАРИ 2014ОПАСНАТА ПРАЗНИЧНА ТРИАДА -АЛКОХОЛ, ЦИГАРИ, БЕЗСЪНИЕ С проф. Димитър Ча<strong>в</strong>даро<strong>в</strong>, не<strong>в</strong>ролог, разго<strong>в</strong>аря Гали<strong>на</strong> Спасо<strong>в</strong>аОтшумяха <strong>на</strong>й-големите зимни празници - сцялата си емоцио<strong>на</strong>л<strong>на</strong> припо<strong>в</strong>диг<strong>на</strong>тост,мили срещи, подаръци и... много хап<strong>в</strong>ане ипий<strong>в</strong>ане. Но след <strong>в</strong>сичко то<strong>в</strong>а нерядко сечу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>аме бук<strong>в</strong>ално изцедени.Проф. Ча<strong>в</strong>даро<strong>в</strong>,как<strong>в</strong>иизпитанияпоста<strong>в</strong>ятпред нер<strong>в</strong><strong>на</strong>та ни системадългите празници?- То<strong>в</strong>а, което <strong>на</strong>й-сериознозасяга мозъка, еалкохолът, а уп<strong>от</strong>ребатаму е просто задължител<strong>на</strong>по празници.Лош<strong>от</strong>о е, когато след<strong>в</strong>анещо, което <strong>в</strong> медици<strong>на</strong>та<strong>на</strong>ричаме <strong>в</strong>ейсалгия,а <strong>на</strong> обикно<strong>в</strong>енезик - махмурлук. Тойима <strong>на</strong>й-различни проя<strong>в</strong>и,голяма част <strong>от</strong> тяхса стомашно-чре<strong>в</strong>ни -гадене, по<strong>в</strong>ръщане, непоносимосткъм с<strong>в</strong>етли<strong>на</strong>...По-същест<strong>в</strong>ениса обаче проя<strong>в</strong>ите <strong>от</strong>стра<strong>на</strong> <strong>на</strong> нер<strong>в</strong><strong>на</strong>тасистема - <strong>на</strong>руше<strong>на</strong>концентрация, гла<strong>в</strong>оболие,сънли<strong>в</strong>ост, <strong>от</strong>пад<strong>на</strong>лост,шум <strong>в</strong> ушите,нераб<strong>от</strong>оспособност.То<strong>в</strong>а състояние може дапродължи до 24 часа. Аако се припокрие с но<strong>в</strong>опоемане <strong>на</strong> алкохол -Ед<strong>на</strong> стъпка предиочак<strong>в</strong>а<strong>на</strong>та през януаригрип<strong>на</strong> <strong>в</strong>ъл<strong>на</strong> хиляди заболяха<strong>от</strong> <strong>в</strong>ирус<strong>на</strong> инфекция.Тя пр<strong>от</strong>ича <strong>в</strong>д<strong>в</strong>а <strong>в</strong>арианта - с упоритакашлица или със стомашно-чре<strong>в</strong>нисимптоми.Температурата припо<strong>в</strong>ечето пациенти епо<strong>в</strong>ише<strong>на</strong>, особено <strong>в</strong>пър<strong>в</strong>ите дни <strong>от</strong> <strong>на</strong>чал<strong>от</strong>о<strong>на</strong> болестта. Ед<strong>на</strong><strong>от</strong> <strong>на</strong>й-честите грешки<strong>в</strong> лечението е само<strong>в</strong>олниятприем <strong>на</strong> антиби<strong>от</strong>ици<strong>в</strong> <strong>на</strong>чалниястадий <strong>на</strong> заболя<strong>в</strong>ането.Ста<strong>в</strong>а <strong>в</strong>ъпрос за <strong>в</strong>ирус<strong>на</strong>инфекция, с коятоантиби<strong>от</strong>иците не могатда се преборят.Напр<strong>от</strong>и<strong>в</strong>, при засягане<strong>на</strong> стомашно-чре<strong>в</strong>ниятракт те могат да <strong>в</strong>лошатсимптомите, защ<strong>от</strong>озасил<strong>в</strong>ат дисбактериозата.Както е из<strong>в</strong>естно, <strong>в</strong>чер<strong>в</strong>ата жи<strong>в</strong>еят милиардиполезни бактерии,които участ<strong>в</strong>ат <strong>в</strong> про-ста<strong>в</strong>а <strong>на</strong>исти<strong>на</strong> неприятно.Проблемът е как<strong>в</strong>испиртни <strong>на</strong>питкипием и как<strong>в</strong>о количест<strong>в</strong>о.Всеки чо<strong>в</strong>ек по<strong>на</strong>сяалкохола различно. Някоиимат един многомощен ензим, койтобързо лик<strong>в</strong>идира малкитеколичест<strong>в</strong>а. Другихора много по-трудносе спра<strong>в</strong>ят с приет<strong>от</strong>околичест<strong>в</strong>о и много поба<strong>в</strong>ного изх<strong>в</strong>ърлят. Запрепоръч<strong>в</strong>ане е да се избересамо ед<strong>на</strong> <strong>на</strong>питка- примерно 2 до 3 чаши<strong>в</strong>ино, 2 до 3 бири, за тези,които обичат концентрати- между 50 и100 мл качест<strong>в</strong>е<strong>на</strong> <strong>на</strong>питка.- То<strong>в</strong>а, че обикно<strong>в</strong>еносе приема с хра<strong>на</strong>, не<strong>на</strong>маля<strong>в</strong>а ли токсичн<strong>от</strong>одейст<strong>в</strong>ие <strong>на</strong> алкохола?- Същест<strong>в</strong>е<strong>на</strong> е ролята<strong>на</strong> хра<strong>на</strong>та. Тя е ножс д<strong>в</strong>е остриета. От ед<strong>на</strong>стра<strong>на</strong>, замез<strong>в</strong>анетое с<strong>в</strong>ързано с разреждането<strong>на</strong> алкохола, тойдейст<strong>в</strong>а по-ба<strong>в</strong>но, но заПРИ ЧРЕВЕН ВИРУС -ПРОБИОТИЦИПроф. Димитър Ча<strong>в</strong>даро<strong>в</strong>сметка <strong>на</strong> то<strong>в</strong>а многопо-продължително ипоследиците са по-неприятни.Междиннитепродукти <strong>от</strong> обмя<strong>на</strong>таму са до 30 пъти п<strong>от</strong>оксични,<strong>от</strong>колк<strong>от</strong>осамият алкохол. Следо<strong>в</strong>ателно<strong>в</strong>и<strong>на</strong>ги тряб<strong>в</strong>ада подбираме питието.Най-без<strong>в</strong>реден е <strong>на</strong>йчистияталкохол. Всичкидопълнителни <strong>в</strong>ещест<strong>в</strong>а,които пра<strong>в</strong>ят него<strong>в</strong>иябукет, <strong>в</strong>одят до<strong>в</strong>лоша<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> характеристиките.Зато<strong>в</strong>а секаз<strong>в</strong>а, че колк<strong>от</strong>о п<strong>от</strong>ъмене алкохолът,толко<strong>в</strong>а по-<strong>в</strong>реден е. Ицесите по разгражданетои ус<strong>в</strong>оя<strong>в</strong>ането <strong>на</strong>хранителните <strong>в</strong>ещест<strong>в</strong>аи <strong>в</strong> поддържането <strong>на</strong>локалния и общия имунитет.При стомашночре<strong>в</strong>ниразстройст<strong>в</strong>аброят <strong>на</strong> тези бактерии<strong>на</strong>маля<strong>в</strong>а, а приемът<strong>на</strong> антиби<strong>от</strong>ицидопълнително п<strong>от</strong>исканормалн<strong>от</strong>о им раз<strong>в</strong>итие.Така се стига доупорити диарии,продължител<strong>на</strong> <strong>от</strong>пад<strong>на</strong>лости <strong>от</strong>слаб<strong>в</strong>ане <strong>на</strong>организма. Зато<strong>в</strong>а лекаритепрепоръч<strong>в</strong>ат засег<strong>на</strong>тите<strong>от</strong> актуал<strong>на</strong>та<strong>в</strong>ирус<strong>на</strong> инфекция<strong>на</strong> пър<strong>в</strong>о място да оста<strong>на</strong>ту дома и да почи<strong>в</strong>ат<strong>в</strong> легл<strong>от</strong>о. Температуратасе контролирас обичайните средст<strong>в</strong>а,когато <strong>на</strong>дх<strong>в</strong>ърля 38градуса. Необходим еприем <strong>на</strong> по<strong>в</strong>ече течности,а храненет<strong>от</strong>ряб<strong>в</strong>а да е <strong>на</strong> честосъс сухар, солети, <strong>в</strong>ареник<strong>арт</strong>офи, ориз, печениябълки. Един-д<strong>в</strong>а дни<strong>в</strong>ъздържане <strong>от</strong> хра<strong>на</strong> снищо няма да <strong>на</strong><strong>в</strong>реди<strong>на</strong> болния, ако приемаподсладени течности.Пациентите с коремниоплак<strong>в</strong>ания се по<strong>в</strong>лия<strong>в</strong>атмного добре <strong>от</strong>приема <strong>на</strong> проби<strong>от</strong>ичнипрепарати, по <strong>в</strong>ъзможностсъдържащи жи<strong>в</strong>имикроорганизми <strong>от</strong> няколкополезни щама.Такъ<strong>в</strong> препарат е "Лакто-4".Проби<strong>от</strong>иците<strong>в</strong>ъзстано<strong>в</strong>я<strong>в</strong>ат естест<strong>в</strong>е<strong>на</strong>тачре<strong>в</strong><strong>на</strong> флораи укреп<strong>в</strong>ат общия имунитет.Техният приемтряб<strong>в</strong>а да продължи дод<strong>в</strong>а месеца след прекаранозаболя<strong>в</strong>ане. А ако <strong>в</strong>ирус<strong>на</strong>таинфекция се усложнис бактериал<strong>на</strong> ипо лекарско предписаниезапочне прием <strong>на</strong> антиби<strong>от</strong>ик,задължителн<strong>от</strong>ряб<strong>в</strong>а да се пие и проби<strong>от</strong>ик,който да поддържаздра<strong>в</strong>осло<strong>в</strong>ния баланс<strong>на</strong> микроорганизмите<strong>в</strong> чер<strong>в</strong>ата.българите тряб<strong>в</strong>а добреда помнят - не можеда има качест<strong>в</strong>ен алкохол,произ<strong>в</strong>еден при домашниусло<strong>в</strong>ия. Триадата,която така честосъпътст<strong>в</strong>а поредицата<strong>от</strong> празници - алкохол,цигари, безсъние, е <strong>на</strong>пра<strong>в</strong>ожесток удар занер<strong>в</strong><strong>на</strong>та система. Итога<strong>в</strong>а се получа<strong>в</strong>аттежки, кризисни състояниякато припадъци,загуба <strong>на</strong> съз<strong>на</strong>ние.- Ако <strong>в</strong>се пак тозиудар е допус<strong>на</strong>т, понежепразничните <strong>в</strong>ечериобикно<strong>в</strong>ено прели<strong>в</strong>ат <strong>в</strong>нощи...Лиля<strong>на</strong> ФИЛИПОВАБългария е класира<strong>на</strong> <strong>на</strong>31-<strong>в</strong>о място сред 35 е<strong>в</strong>ропейскидържа<strong>в</strong>и по качест<strong>в</strong>о<strong>на</strong> здра<strong>в</strong>еопаз<strong>в</strong>ането.То<strong>в</strong>а e резултатът<strong>от</strong> изслед<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> Е<strong>в</strong>ропейскияздра<strong>в</strong>ноп<strong>от</strong>ребителскииндекс, предста<strong>в</strong>ено<strong>от</strong> д-р Ц<strong>в</strong>етан Райчино<strong>в</strong>,шеф <strong>на</strong> Българскиялекарски съюз. Изслед<strong>в</strong>анетое <strong>на</strong> ш<strong>в</strong>едскатанепра<strong>в</strong>ителст<strong>в</strong>е<strong>на</strong> организация„Хелт КънсюмърПауърхаус“.След <strong>на</strong>с са единст<strong>в</strong>еноПолша, Лат<strong>в</strong>ия, Румънияи Сърбия, а пър<strong>в</strong>енецът<strong>в</strong> класацията с<strong>на</strong>й-добра <strong>от</strong> е<strong>в</strong>ропейскитездра<strong>в</strong>ни системиза чет<strong>в</strong>ърта поред<strong>на</strong> годи<strong>на</strong>е Холандия. Тя е <strong>на</strong><strong>в</strong>ърха по 48 показателя,сред които пациентскипра<strong>в</strong>а, информираност,достъп, пре<strong>в</strong>енция и резултати,и получа<strong>в</strong>а 870<strong>от</strong> 1000 точки.Стра<strong>на</strong>та ни е <strong>в</strong>тораслед Румъния по ни<strong>в</strong>о <strong>на</strong>детска смъртност (8 <strong>на</strong>1000), като <strong>в</strong> то<strong>в</strong>а <strong>от</strong>ношениедори показателите<strong>в</strong> Македония и Албанияса по-добри <strong>от</strong> <strong>на</strong>шите.Нареждаме се и средлидерите по аборти -<strong>на</strong>д 400 <strong>на</strong> 1000 жи<strong>в</strong>ородени,като след <strong>на</strong>с са самоЕстония и Румъния. Вчел<strong>на</strong>та класация сме ипо брой <strong>на</strong> секцио - <strong>в</strong>сеоще сме с 300 операции<strong>на</strong> <strong>в</strong>секи 1000 раждания.Последни <strong>в</strong> рейтингасме също така по съ<strong>от</strong>ношението<strong>на</strong> болничнитеразходи към общитеразходи <strong>в</strong> здра<strong>в</strong>еопаз<strong>в</strong>ането- с малко под 60 <strong>на</strong>сто. България е ед<strong>на</strong> <strong>от</strong>осемте страни, <strong>в</strong> коитоняма <strong>в</strong>ъ<strong>в</strong>едени електроннирецепти - <strong>на</strong>ред сАлбания, Македония,Кипър, Лат<strong>в</strong>ия, Малта,Сърбия и Сло<strong>в</strong>акия.Според данните обачестра<strong>на</strong>та ни е <strong>в</strong>се още <strong>в</strong>- Няма абсолютен антид<strong>от</strong>пр<strong>от</strong>и<strong>в</strong> махмурлука.Аспиринът (ако нямачо<strong>в</strong>ек проблеми съсстомаха), както и <strong>в</strong>сичкидруги лекарст<strong>в</strong>а, коитооблекча<strong>в</strong>ат болката<strong>в</strong> ста<strong>в</strong>ите, могат да помог<strong>на</strong>т.Бире<strong>на</strong>та маясъщо според различниизслед<strong>в</strong>ания е добросредст<strong>в</strong>о за преодоля<strong>в</strong>ане<strong>на</strong> махмурлука. Наукатане п<strong>от</strong><strong>в</strong>ържда<strong>в</strong>а идеята<strong>на</strong> Хемингуей за доматениясок, но многоразпространено средст<strong>в</strong>опо с<strong>в</strong>ета е съчетанието<strong>на</strong> кока-кола смляко. Кафето е измамносредст<strong>в</strong>о, <strong>в</strong> никакъ<strong>в</strong>случай не би<strong>в</strong>а да се приематенергийни <strong>на</strong>питки.Те изцеждат нер<strong>в</strong><strong>на</strong>тасистема, а тя е подинтоксикация, страда.Също е <strong>в</strong>редно да се излезе<strong>на</strong> студено за "ос<strong>в</strong>ежа<strong>в</strong>ане",пр<strong>от</strong>и<strong>в</strong>опоказане горещ душ, <strong>в</strong>а<strong>на</strong>или сау<strong>на</strong>. Тряб<strong>в</strong>а да сез<strong>на</strong>е, че след поредица<strong>от</strong> дни, <strong>в</strong> които се приемаалкохол, "опашката"оста<strong>в</strong>а още седмица-д<strong>в</strong>е- с <strong>от</strong>слаб<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> реакциите,<strong>на</strong> паметта. Тезинеща са много ко<strong>в</strong>арни.- В опас<strong>на</strong>та триадаспоме<strong>на</strong>хте и безсънието.- Ед<strong>на</strong>-единст<strong>в</strong>е<strong>на</strong>безсън<strong>на</strong> нощ, дори безалкохол, <strong>в</strong>оди до мног<strong>от</strong>ежки последици. Ако са2-3 <strong>в</strong>ечери с недостатъченсън, се <strong>на</strong>блюда<strong>в</strong>а феноменътинтрузия - прибодърст<strong>в</strong>ане, <strong>в</strong> ежедне<strong>в</strong><strong>на</strong>тадейност се <strong>в</strong>мък<strong>в</strong>ат"парченца", елементи<strong>от</strong> сън. В пре<strong>в</strong>од думатаоз<strong>на</strong>ча<strong>в</strong>а нежелан,неканен гост. То<strong>в</strong>а е особеноопасно при раб<strong>от</strong>ас машини, както и пришофиране. Има така<strong>в</strong>апсихологическа <strong>на</strong>гласа -когато чо<strong>в</strong>ек е <strong>в</strong> празниченпериод, той се <strong>от</strong>пускаи съ<strong>от</strong><strong>в</strong>етно се<strong>от</strong>делят хормоните <strong>на</strong>щастието. Щом организмътсе мобилизираза раб<strong>от</strong>а <strong>в</strong> обичаен режим,се <strong>от</strong>делят реакти<strong>в</strong>ни,точно пр<strong>от</strong>и<strong>в</strong>оположнихормони. И тозибърз преход понякогае драматичен - чо<strong>в</strong>ек нечу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>а ефекта <strong>от</strong> почи<strong>в</strong>ката.За по-бързо ибезопасно <strong>в</strong>ъзстано<strong>в</strong>я<strong>в</strong>ане,за общо стимулиранеи <strong>в</strong>ъз<strong>в</strong>ръщане къмнормалните функциибих препоръчал препаратаАмбинор. Той е подходящ<strong>в</strong>и<strong>на</strong>ги, когаточо<strong>в</strong>ек има <strong>нужда</strong> <strong>от</strong> по<strong>в</strong>ечетонус.БЪЛГАРИЯ 31-ВА ПО КАЧЕСТВОНА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО СРЕД35 СТРАНИ Лидери сме по аборти и секциогрупата <strong>на</strong> сра<strong>в</strong>нителнодобре обезпеченитестрани като Германия,Лит<strong>в</strong>а и Ш<strong>в</strong>еция по <strong>от</strong>ношение<strong>на</strong> брой лекари<strong>на</strong> <strong>на</strong>селение. Нашитемедици са малко под 400<strong>на</strong> <strong>в</strong>секи 100 000 души. Заедносъс Сло<strong>в</strong>акия пъкстра<strong>на</strong>та ни се <strong>на</strong>режда<strong>на</strong> трето място по осигурендостъп <strong>на</strong> пациентадо собст<strong>в</strong>ен<strong>от</strong>о мудосие след лидерите Данияи Нор<strong>в</strong>егия.По показателя <strong>в</strong>ремеза чакане при планираниосно<strong>в</strong>ни операции Българияе подобрила резултатитеси и се е изкачила<strong>на</strong> 3-то място след Албанияи Белгия. Любопитное, че по <strong>от</strong>ношение<strong>на</strong> достъпа до личниялекар сме <strong>в</strong> групата <strong>на</strong><strong>на</strong>й-с<strong>в</strong>ободния достъп. Вспешните ни <strong>от</strong>делениясъщо не се чака много дозапоч<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> лечението -<strong>на</strong> 4-то място сме следХър<strong>в</strong>атия, Холандия иБелгия.

ANTIAGING7 - 13 ЯНУАРИ 201421Създа<strong>в</strong>айки огромн<strong>от</strong>о многообразие <strong>от</strong> растителнии жи<strong>в</strong><strong>от</strong>ински <strong>в</strong>идо<strong>в</strong>е, Т<strong>в</strong>орецът епомислил за тяхн<strong>от</strong>о оцеля<strong>в</strong>ане и защита <strong>в</strong>слож<strong>на</strong>та среда, <strong>в</strong> която се преплитат толко<strong>в</strong>амного "интереси" и стремежи за господст<strong>в</strong>ои о<strong>в</strong>ладя<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> <strong>в</strong>ъзможно по-голяможизнено пространст<strong>в</strong>о. В тази т.<strong>на</strong>р. "жизне<strong>на</strong>среда" <strong>в</strong> по<strong>в</strong>ечето случаи борбата е <strong>на</strong>жи<strong>в</strong><strong>от</strong> и смърт... Но чо<strong>в</strong>ешкият инди<strong>в</strong>ид,<strong>на</strong>й-<strong>в</strong>исшата форма <strong>на</strong> жи<strong>в</strong><strong>от</strong> <strong>на</strong> <strong>на</strong>шатапланета, е "<strong>в</strong>ъоръжен" със слож<strong>на</strong>, дълбокоешалонира<strong>на</strong> защит<strong>на</strong> система за пр<strong>от</strong>и<strong>в</strong>одейст<strong>в</strong>ие<strong>на</strong> огромния брой физични, химичнии биологични <strong>в</strong>ъздейст<strong>в</strong>ия, които са <strong>на</strong>соченисрещу хомеостазата - стабилността <strong>на</strong> физиологичнитепоказатели <strong>на</strong> него<strong>в</strong>ия организъм.Тази не<strong>в</strong>ероятно слож<strong>на</strong> система рускияти френски биолог Иля Мечнико<strong>в</strong> инемският химик Паул Ерлих <strong>на</strong>зо<strong>в</strong>а<strong>в</strong>ат имунитет(<strong>от</strong> латински immunio - укреп<strong>в</strong>ам,защита<strong>в</strong>ам). За с<strong>в</strong>оите забележителни изслед<strong>в</strong>ания,които очерта<strong>в</strong>ат но<strong>в</strong>и, не<strong>в</strong>ероятнихоризонти <strong>на</strong> физиологията, както и засъзда<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> но<strong>в</strong>о <strong>на</strong>учно <strong>на</strong>пра<strong>в</strong>ление -имунологията, през 1908 г. д<strong>в</strong>амата учени саудостоени с Нобело<strong>в</strong>а <strong>на</strong>града.Доц. д-р ДимитърПОПОВБЕТА-ГЛЮКАНИТЕ -МАГИЧЕСКИТЕВЪГЛЕХИДРАТИПър<strong>в</strong>о<strong>на</strong>чалнопод то<strong>в</strong>а понятиесе разбиралосамопр<strong>от</strong>и<strong>в</strong>одейст<strong>в</strong>ие <strong>на</strong>организма срещу инфекциознитезаболя<strong>в</strong>ания,но изслед<strong>в</strong>анията <strong>в</strong> средата<strong>на</strong> XX <strong>в</strong>ек <strong>на</strong> блестящияанглийски биологи носител <strong>на</strong> Нобело<strong>в</strong>а<strong>на</strong>града Питър Медауардоказ<strong>в</strong>ат, че арсе<strong>на</strong>лът<strong>от</strong> защитни реакциипри хората е многопо-богат и <strong>в</strong>ключ<strong>в</strong>а и<strong>от</strong><strong>в</strong>етни реакции, целящипр<strong>от</strong>и<strong>в</strong>одейст<strong>в</strong>ие иунищожение <strong>на</strong> <strong>в</strong>сичкифактори и чужди тела,носещи угроза за него<strong>в</strong><strong>от</strong>осъщест<strong>в</strong>у<strong>в</strong>ане.Дисбалансът <strong>на</strong> тазию<strong>в</strong>елир<strong>на</strong> защит<strong>на</strong> система<strong>в</strong>оди до заболя<strong>в</strong>аниякато <strong>арт</strong>рит, някои<strong>в</strong>идо<strong>в</strong>е астма, алергиии много други болести.В редица случаиимунният <strong>от</strong>го<strong>в</strong>ор можеда бъде заба<strong>в</strong>ен или<strong>от</strong>слабен, което понижа<strong>в</strong>аефекти<strong>в</strong>ността<strong>на</strong> защитата <strong>на</strong> организма,<strong>на</strong>пример срещуинфекциозните заболя<strong>в</strong>ания.Понятно е, чеколк<strong>от</strong>о по<strong>в</strong>ече информациясе <strong>на</strong>труп<strong>в</strong>а заустройст<strong>в</strong><strong>от</strong>о идейст<strong>в</strong>ието <strong>на</strong> имун<strong>на</strong>тасистема <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ешкияорганизъм, толко<strong>в</strong>апо-силно ста<strong>в</strong>а желаниетода се <strong>на</strong>мерят пътищаи средст<strong>в</strong>а за"<strong>от</strong>ключ<strong>в</strong>ане" и усил<strong>в</strong>ане<strong>на</strong> скритите и закодирани<strong>в</strong> него <strong>в</strong>ътрешнизащитни ресурси.През последните десетилетиямногобройниизслед<strong>в</strong>ания са <strong>на</strong>соченикъм <strong>от</strong>кри<strong>в</strong>ането<strong>на</strong> <strong>в</strong>ещест<strong>в</strong>а, които дамогат бързо да поста<strong>в</strong>ятимун<strong>на</strong>та система<strong>в</strong> състояние <strong>на</strong> "бой<strong>на</strong>г<strong>от</strong>о<strong>в</strong>ност" и да усиляти разширят ней<strong>на</strong>таефекти<strong>в</strong>ност, без дапредиз<strong>в</strong>ик<strong>в</strong>ат нежеланистранични ефекти инегати<strong>в</strong>ни <strong>в</strong>ъздейст<strong>в</strong>ия<strong>в</strong>ърху организма.Изключително сериозни<strong>на</strong>дежди <strong>в</strong> тази<strong>в</strong>ръзка се <strong>в</strong>ъзлагат <strong>на</strong>т.<strong>на</strong>р. бета-1,3/1,6-глюкани,които при<strong>на</strong>длежаткъм огромн<strong>от</strong>о семейст<strong>в</strong>о<strong>на</strong> глюканите- <strong>в</strong>ъглехидрати, предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>ащиполимери <strong>на</strong>добре поз<strong>на</strong>тата ниглюкоза. Към то<strong>в</strong>а семейст<strong>в</strong>опри<strong>на</strong>длежати <strong>на</strong>й-разпространените<strong>в</strong> природата <strong>в</strong>ъглехидрати- нишестето ицелулозата. За съжалениепоради различния<strong>на</strong>чин <strong>на</strong> с<strong>в</strong>ърз<strong>в</strong>ане <strong>на</strong>глюкозните единици иразлич<strong>на</strong>та пространст<strong>в</strong>е<strong>на</strong>структура тене показ<strong>в</strong>ат никак<strong>в</strong>аимуномоделираща способност,присъща единст<strong>в</strong>ено<strong>на</strong> бета-1,3/1,6-глюканите.Историята <strong>на</strong> тезиуди<strong>в</strong>ителни <strong>в</strong>ещест<strong>в</strong>а,сът<strong>в</strong>орени (ед<strong>в</strong>а ли случайно!)<strong>от</strong> природата,започ<strong>в</strong>а през 40-те години<strong>на</strong> ми<strong>на</strong>лия <strong>в</strong>ек с<strong>от</strong>критието <strong>на</strong> американскияимунолог ЛуисПилемер и него<strong>в</strong>ите колеги,които устано<strong>в</strong>или,че препаратът, изолиран<strong>от</strong> клетъчнитестени <strong>на</strong> хлебнитедрожди, т.<strong>на</strong>р. зимозан,стимулира неспецифичнияимунитет <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ешкияорганизъм. Пооно<strong>в</strong>а <strong>в</strong>реме не било ясно<strong>на</strong> коя съста<strong>в</strong>ка <strong>от</strong>слож<strong>на</strong>та смес <strong>от</strong> пр<strong>от</strong>еини,липиди и полизахариди<strong>в</strong> зимоза<strong>на</strong> седължи този ефект. Вслед<strong>в</strong>ащите десетилетиязагадката била постепенноразкрита.През 60-те години <strong>на</strong>ми<strong>на</strong>лия <strong>в</strong>ек американскиятучен <strong>от</strong> Туланскияуни<strong>в</strong>ерситет (Луизиа<strong>на</strong>,САЩ) Николас диЛуцио устано<strong>в</strong>и <strong>на</strong>личието<strong>в</strong> съста<strong>в</strong>а <strong>на</strong> зимоза<strong>на</strong><strong>на</strong> полизахаридис интригу<strong>в</strong>ащ<strong>от</strong>о и <strong>в</strong>итие<strong>в</strong>ато<strong>на</strong>имено<strong>в</strong>аниебета-1,3/1,6-глюкани.Д<strong>в</strong>адесет години покъсноР. Голдман и Дж.Чоп <strong>от</strong> Хар<strong>в</strong>ардскияуни<strong>в</strong>ерситет <strong>в</strong> САЩ<strong>от</strong>криха <strong>на</strong> по<strong>в</strong>ърхността<strong>на</strong> макрофагите(клетки, стоящи <strong>на</strong>предния рубеж <strong>на</strong> имун<strong>на</strong>тазащита) специфичнирецептори, чиетос<strong>в</strong>ърз<strong>в</strong>ане с бета-1,3/1,6-глюканитепредста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>а с<strong>в</strong>оеобразенпуско<strong>в</strong> механизъм <strong>на</strong>имун<strong>на</strong>та реакция <strong>на</strong>организма. Ос<strong>в</strong>ен акти<strong>в</strong>изирането<strong>на</strong> фагоцитоз<strong>на</strong>таакти<strong>в</strong>ност -поглъщането и смилането<strong>на</strong> чуждороднитетела <strong>от</strong> стра<strong>на</strong> <strong>на</strong> макрофагитеи стимулирането<strong>на</strong> неспецифичнияимунитет, бета-1,3/1,6-глюканите инициират<strong>от</strong>делянето<strong>от</strong> последните <strong>на</strong>т.<strong>на</strong>р. цитокини - <strong>в</strong>ещест<strong>в</strong>а,които служат кат<strong>от</strong>ре<strong>в</strong>ожен сиг<strong>на</strong>л, <strong>на</strong>който се <strong>от</strong>зо<strong>в</strong>а<strong>в</strong>ат оста<strong>на</strong>литеклетки, при<strong>на</strong>длежащикъм специфичнияимунитет - В- иТ-лимфоцитите.Експерименталн<strong>от</strong>облокиране <strong>на</strong> макрофагитеима катастрофалнипоследст<strong>в</strong>ия заимунния <strong>от</strong>го<strong>в</strong>ор - тойпросто <strong>от</strong>съст<strong>в</strong>а.То<strong>в</strong>а, <strong>от</strong> ед<strong>на</strong> стра<strong>на</strong>,доказ<strong>в</strong>а изключител<strong>на</strong>тароля <strong>на</strong> макрофагите<strong>в</strong> цялост<strong>на</strong>та схема<strong>на</strong> имунния <strong>от</strong>го<strong>в</strong>ор <strong>на</strong>организма, а <strong>от</strong> другапоказ<strong>в</strong>а, че бета-1,3/1,6-глюканите могатда играят ключо<strong>в</strong>ароля за стимулиранетои акти<strong>в</strong>изирането <strong>на</strong>имун<strong>на</strong>та система <strong>на</strong>чо<strong>в</strong>ешкия организъм.Многобройни изслед<strong>в</strong>аниядоказ<strong>в</strong>ат абсолют<strong>на</strong>тапра<strong>в</strong>ди<strong>в</strong>ост <strong>на</strong>послед<strong>на</strong>та теза. Побезспорен <strong>на</strong>чин е устано<strong>в</strong>ено,че бета-1,3/1,6-глюканите, бидейкинеспецифични имуномодулатори,могат успешнода се използ<strong>в</strong>ат кактоза целите <strong>на</strong> профилактиката,така и катоспомагателни лечебнисредст<strong>в</strong>а при широккръг заболя<strong>в</strong>ания, с<strong>в</strong>ързанис понижен имунитет.Тяхн<strong>от</strong>о приложениепо <strong>в</strong>реме <strong>на</strong> грипниепидемии и <strong>в</strong>ирусни инфекциие изключителнополезно.Из<strong>в</strong>естно е, че по<strong>в</strong>ечето<strong>от</strong> клетките <strong>на</strong>имун<strong>на</strong>та защита се<strong>на</strong>мират <strong>на</strong> покри<strong>в</strong>нитепо<strong>в</strong>ърхности <strong>в</strong> чо<strong>в</strong>ешк<strong>от</strong><strong>от</strong>яло. В частност- <strong>в</strong> епитела <strong>на</strong> чер<strong>в</strong>ата,които предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>ат<strong>на</strong>й-големия имунологиченорган с дължи<strong>на</strong>цели 7-8 метра.Пред<strong>в</strong>ид <strong>на</strong> то<strong>в</strong>а оралн<strong>от</strong>оприложение <strong>на</strong> бета-1,3/1,6-глюканитееПричи<strong>на</strong>та за пр<strong>от</strong>и<strong>в</strong>орако<strong>в</strong>атаакти<strong>в</strong>ност <strong>на</strong> гъбата шиитакеса съдържащите се <strong>в</strong> неябета-1,3/1,6-глюканиизключително ефекти<strong>в</strong>но.Те оказ<strong>в</strong>ат не самоблаг<strong>от</strong><strong>в</strong>орно <strong>в</strong>ъздейст<strong>в</strong>ие<strong>в</strong>ърху функционирането<strong>на</strong> стомашночре<strong>в</strong>ниятракт, но стимулирати "<strong>в</strong>дигат <strong>на</strong>оръжие" имун<strong>на</strong>та система<strong>на</strong> целия организъм.Външн<strong>от</strong>о приложение<strong>на</strong> бета-1,3/1,6-глюканите,които <strong>на</strong>последъксе <strong>в</strong>ключ<strong>в</strong>ат <strong>в</strong>съста<strong>в</strong>а <strong>на</strong> някои козметичникремо<strong>в</strong>е, същопоказ<strong>в</strong>а редица положителниефекти. Ос<strong>в</strong>енче акти<strong>в</strong>изират макрофагите<strong>на</strong> кожния епител(т.<strong>на</strong>р. клетки <strong>на</strong>Лангерханс), които унищожа<strong>в</strong>атпатогеннитемикроорганизми имърт<strong>в</strong>ите клетки, теспособст<strong>в</strong>ат и за <strong>от</strong>делянето<strong>на</strong> редица <strong>в</strong>ещест<strong>в</strong>а,които спомагатза заздра<strong>в</strong>я<strong>в</strong>ането <strong>на</strong>раните, стимулиратобразу<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> колагени еластин, както иангиогенезата (образу<strong>в</strong>ането<strong>на</strong> но<strong>в</strong>и кръ<strong>в</strong>оноснисъдо<strong>в</strong>е).С тези дейст<strong>в</strong>ия можеда се обясни с<strong>в</strong>ойст<strong>в</strong><strong>от</strong>о<strong>на</strong> кремо<strong>в</strong>ете,съдържащи бета-1,3/1,6-глюкани, да изглаждатпо-малки бръчки<strong>на</strong> лицето.Акнето, което е ед<strong>на</strong><strong>от</strong> <strong>на</strong>й-разпространенитеформи <strong>на</strong> кожниинфекции, също се по<strong>в</strong>лия<strong>в</strong>аположително <strong>от</strong>магическите <strong>в</strong>ъглехидрати.Изне<strong>на</strong>дите,с<strong>в</strong>ързани с уди<strong>в</strong>ителнитедейст<strong>в</strong>ия <strong>на</strong> тези<strong>в</strong>ещест<strong>в</strong>а, <strong>в</strong>алят ед<strong>на</strong>след друга. Наред с мобилизирането<strong>на</strong> имунния<strong>от</strong>го<strong>в</strong>ор <strong>на</strong> организма,по безспорен <strong>на</strong>чин едоказано, че бета-1,3/1,6-глюканите иматантиоксидантно, пр<strong>от</strong>и<strong>в</strong>о<strong>в</strong>ъзпалителноипр<strong>от</strong>и<strong>в</strong>оалергичнодейст<strong>в</strong>ие. В Япония тези<strong>в</strong>ещест<strong>в</strong>а са лицензираникато ефекти<strong>в</strong>енимуномодулатор, стимулиращборбата <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ешкияорганизъм срещузлокачест<strong>в</strong>ени образу<strong>в</strong>ания.Има с<strong>в</strong>едения иза тяхн<strong>от</strong>о успешноприложение при лечението<strong>на</strong> заболя<strong>в</strong>ания катоалергичен ринит,бронхиал<strong>на</strong> астма, атопич<strong>на</strong>екзема и т.н. Скорошниизслед<strong>в</strong>ания с<strong>в</strong>идетелст<strong>в</strong>ат,че те способст<strong>в</strong>ати за понижение<strong>на</strong> ни<strong>в</strong><strong>от</strong>о <strong>на</strong> "лошия"(LDL) и по<strong>в</strong>ишение<strong>на</strong> то<strong>в</strong>а <strong>на</strong> "добрия"(HDL) холестерол. Изключителнирезултатиса постиг<strong>на</strong>ти и при използ<strong>в</strong>ането<strong>на</strong> бета-1,3/1,6-глюканите за целите<strong>на</strong> профилактикатаи лечението <strong>на</strong> селскостопанскитеи домашнитежи<strong>в</strong><strong>от</strong>ни.Интензи<strong>в</strong>н<strong>от</strong>о изслед<strong>в</strong>ане<strong>на</strong> тези <strong>в</strong>ещест<strong>в</strong>апоказа, че тях<strong>на</strong>таефекти<strong>в</strong>ност <strong>в</strong> з<strong>на</strong>чител<strong>на</strong>степен се определякакто <strong>от</strong> дължи<strong>на</strong>та<strong>на</strong> т.<strong>на</strong>р. странични<strong>в</strong>ериги, така и<strong>от</strong> разстоянията междуместата <strong>на</strong> тяхн<strong>от</strong>ос<strong>в</strong>ърз<strong>в</strong>ане с гла<strong>в</strong><strong>на</strong>та<strong>в</strong>ерига. Най-ефекти<strong>в</strong>ниса бета-1,3/1,6-глюканите, изолирани<strong>от</strong> клетъчните стени<strong>на</strong> дрождите <strong>от</strong> <strong>в</strong>идаSaccharomyces cerevisiae.Част <strong>от</strong> добре поз<strong>на</strong>т<strong>от</strong>облаг<strong>от</strong><strong>в</strong>орно <strong>в</strong>ъздейст<strong>в</strong>ие<strong>на</strong> пи<strong>в</strong>нитедрожди (т.<strong>на</strong>р. бире<strong>на</strong>мая) <strong>в</strong>ърху чо<strong>в</strong>ешкия организъмоче<strong>в</strong>идно седължи и <strong>на</strong> съдържащитесе <strong>в</strong> тях бета-1,3/1,6-глюкани. Причи<strong>на</strong>таза пр<strong>от</strong>и<strong>в</strong>орако<strong>в</strong>атаакти<strong>в</strong>ност <strong>на</strong> гъбаташиитаке, устано<strong>в</strong>е<strong>на</strong><strong>от</strong> японския професорТетсуро Икека<strong>в</strong>а,също се крие <strong>в</strong> тези полизахариди.Те са <strong>от</strong>критии <strong>в</strong> други гъби -рейши, кладница и т.н.Описаните <strong>в</strong>ъздейст<strong>в</strong>ия<strong>на</strong> бета-1,3/1,6-глюканите<strong>в</strong>ърху чо<strong>в</strong>ешкия организъмпо безспорен <strong>на</strong>чин доказ<strong>в</strong>ат,че то<strong>в</strong>а са <strong>в</strong>ещест<strong>в</strong>а смного<strong>в</strong>екторно приложение,чиито ползи, както имеханизмът <strong>на</strong> тяхн<strong>от</strong>одейст<strong>в</strong>ие <strong>в</strong>се още не са<strong>на</strong>пълно разгадани. За койли път се оказ<strong>в</strong>а, че тайните<strong>на</strong> добр<strong>от</strong>о здра<strong>в</strong>е, закодирани<strong>от</strong> Т<strong>в</strong>ореца, саскрити <strong>в</strong> природата, коятони заобикаля. Откритието<strong>на</strong> бета-1,3/1,6-глюканитее безспорно доказателст<strong>в</strong>оза истинността<strong>на</strong> то<strong>в</strong>а т<strong>в</strong>ърдение.gpopov_bg@yahoo.com

22 ‘»“Õ≈—7 - 13 ЯНУАРИ 2014Вероника ХРИСТОВААко сте средонези 97% българи,за коитоединст<strong>в</strong>ениятспорт е разходкатадо к<strong>в</strong><strong>арт</strong>алния магазин,тряб<strong>в</strong>а да з<strong>на</strong>ете, чеопра<strong>в</strong>данията <strong>от</strong>да<strong>в</strong><strong>на</strong>не са <strong>на</strong> мода. Благодарение<strong>на</strong> интернет физическатаакти<strong>в</strong>ност<strong>в</strong>ече не е об<strong>в</strong>ърза<strong>на</strong> сфактори като недостиг<strong>на</strong> с<strong>в</strong>ободно <strong>в</strong>ремеи пари, а по-скоро е <strong>в</strong>ъпрос<strong>на</strong> избор. Но<strong>в</strong>атамода <strong>в</strong> поддържането<strong>на</strong> стег<strong>на</strong>то и краси<strong>в</strong><strong>от</strong>яло се каз<strong>в</strong>а онлайнфитнес. Тя да<strong>в</strong>а <strong>в</strong>ъзможностда трениратекогато и където <strong>в</strong>ие удобно. Можете да гопра<strong>в</strong>ите <strong>в</strong> хола, <strong>на</strong> д<strong>в</strong>ораили дори <strong>на</strong> балко<strong>на</strong>.Как<strong>в</strong>о <strong>в</strong>и енеобходимоНуждаете се <strong>от</strong>удобни дрехи (може идомашни), д<strong>в</strong>е големипластмасо<strong>в</strong>и бутилки<strong>в</strong>ода и постелка заспорт (килимът също е<strong>в</strong>ариант). Преди то<strong>в</strong>азадължително си <strong>от</strong>делетеняколко часа заонлайн проуч<strong>в</strong>ане <strong>на</strong><strong>в</strong>ъзможностите. Ще сеизне<strong>на</strong>дате колко многобройнисистеми затрениране предлагамрежата. Има ги, разбирасе, и <strong>в</strong> платен <strong>в</strong>ариант,но по<strong>в</strong>ечето <strong>в</strong>иде<strong>от</strong>рениро<strong>в</strong>киможетеда с<strong>в</strong>алите или дагледате <strong>в</strong> реално <strong>в</strong>реме<strong>на</strong>пълно безплатно.Най-добре е да изберетедублирани или българскифилмчета, за даразбирате съ<strong>в</strong>етите<strong>на</strong> инструктора по<strong>в</strong>реме <strong>на</strong> трениро<strong>в</strong>ката.Ако се изгубите <strong>в</strong>лабиринта <strong>от</strong> предложения,просто започнетес някой роден сайт.Гледайте <strong>в</strong> него да има"жи<strong>в</strong><strong>от</strong>" - <strong>в</strong>ъпроси, коментарии препоръки<strong>от</strong> различни п<strong>от</strong>ребители.Още преди да започнетес упражненията,може да поискатесъ<strong>в</strong>ети за <strong>на</strong>чи<strong>на</strong>ещи<strong>от</strong> инструктора. Обрат<strong>на</strong>та<strong>в</strong>ръзка е <strong>в</strong>аж<strong>на</strong>и ще <strong>в</strong>и подскаже даличо<strong>в</strong>екът е професио<strong>на</strong>листи дали можетеда му се до<strong>в</strong>ерите.Ед<strong>на</strong> <strong>от</strong> <strong>на</strong>й-посеща-Руми Илие<strong>в</strong>а е за<strong>в</strong>ършила спортния колеж "Био Фит" със специалност Инструктор по фитнеси е сертифициран специалист по системата CorfitС ОНЛАЙНИНСТРУКТОР ТРЕНИРАТЕ,БЕЗ ДА ИЗЛИЗАТЕ ОТ КЪЩИБългарите са <strong>на</strong>й-малко спорту<strong>в</strong>ащата <strong>на</strong>ция<strong>в</strong> ЕС, показ<strong>в</strong>а проуч<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> "Е<strong>в</strong>робарометър"за физическата акти<strong>в</strong>ност и спорта.Ед<strong>в</strong>а 3% <strong>от</strong> хората у <strong>на</strong>с редо<strong>в</strong>но се занима<strong>в</strong>атс някакъ<strong>в</strong> <strong>в</strong>ид трениро<strong>в</strong>ки. За сра<strong>в</strong>нение40% <strong>от</strong> гражданите <strong>на</strong> ЕС спорту<strong>в</strong>ат поне<strong>в</strong>еднъж седмично, 65% из<strong>в</strong>ърш<strong>в</strong>ат различнифизически <strong>на</strong>то<strong>в</strong>ар<strong>в</strong>ания, а само 25% не се ангажиратпочти никога с така<strong>в</strong>а дейност.По-акти<strong>в</strong>ни <strong>в</strong> спортните занимания <strong>на</strong><strong>в</strong>сякъде<strong>в</strong> Е<strong>в</strong>ропа са мъжете. Устано<strong>в</strong>ено е също,че по-образо<strong>в</strong>аните и богатите хораобръщат по<strong>в</strong>ече <strong>в</strong>нимание <strong>на</strong> здра<strong>в</strong>ето сичрез редо<strong>в</strong>ни трениро<strong>в</strong>ки.<strong>в</strong>аните интернетстраници за домашнитрениро<strong>в</strong>ки у <strong>на</strong>с е fitnesinstruktor.com.Ст<strong>арт</strong>иралакато личендне<strong>в</strong>ник <strong>на</strong> специалистапо израб<strong>от</strong><strong>в</strong>ане <strong>на</strong>трениро<strong>в</strong>ъчни програмиРуми Илие<strong>в</strong>а, днесстраницата е разгледа<strong>на</strong><strong>от</strong> <strong>на</strong>д 3,5 млн. п<strong>от</strong>ребители.Още <strong>на</strong> "<strong>в</strong>хода" <strong>в</strong>и посрещакраси<strong>в</strong>а брюнеткас уникално из<strong>в</strong>аян<strong>от</strong>яло. Прилича <strong>на</strong> моделите<strong>от</strong> списанията ине крие нито <strong>в</strong>ъзрасттаси, нито ключа къмпостигането <strong>на</strong> такъ<strong>в</strong><strong>в</strong>ъншен <strong>в</strong>ид: "Открихкак да тренирам, без даза<strong>в</strong>ися <strong>от</strong> <strong>в</strong>реме и място.Пра<strong>в</strong>я го <strong>в</strong>секи денбез изключение. На 38години се чу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>ам <strong>в</strong><strong>на</strong>й-добрата форма, <strong>в</strong>която някога съм била".Въпреки <strong>на</strong>чи<strong>на</strong>, покойто изглежда, Румине се е занима<strong>в</strong>ала спрофесио<strong>на</strong>лен спорт.Започ<strong>на</strong>ла е да тренирачак <strong>в</strong> студентскитегодини заради проблемисъс здра<strong>в</strong>ето. Търсела<strong>на</strong>чин да замени фитнесуредите с нещо помалкооб<strong>в</strong>ърз<strong>в</strong>ащо итака <strong>от</strong>крила упражнениятасъс собст<strong>в</strong>ен<strong>от</strong>егло. То<strong>в</strong>а е <strong>на</strong>чинът,по който трениратамериканските <strong>в</strong>оенни- функцио<strong>на</strong>л<strong>на</strong> трениро<strong>в</strong>ка,която пра<strong>в</strong>и тял<strong>от</strong>осилно, за да можеда посреща неиз<strong>в</strong>естнипредиз<strong>в</strong>икателст<strong>в</strong>а."Когато започ<strong>на</strong>х упражнениятасъссобст<strong>в</strong>ено тегло, неможех да <strong>на</strong>пра<strong>в</strong>я и ед<strong>на</strong>лице<strong>в</strong>а опора, а сегачесто пра<strong>в</strong>я по 50. Неможех <strong>от</strong> лег<strong>на</strong>ло положениеда си по<strong>в</strong>диг<strong>на</strong>краката (упражнениеза дол<strong>на</strong>та част <strong>на</strong> корема),болеше мекръстът и тряб<strong>в</strong>ашеда си помагам с ръце.Обаче <strong>в</strong>сичко, което неможех да пра<strong>в</strong>я, ме амбицираи така малко помалко ста<strong>в</strong>ах по-сил<strong>на</strong>,<strong>в</strong>ъодуше<strong>в</strong>их се да сипоста<strong>в</strong>ям предиз<strong>в</strong>икателст<strong>в</strong>а.Харес<strong>в</strong>а ми даизмислям но<strong>в</strong>и упражненияи постоянн<strong>от</strong>ърся <strong>на</strong>чин да ги <strong>на</strong>пра<strong>в</strong>яоще по-трудни. Всъщ<strong>от</strong>о <strong>в</strong>реме ми е заба<strong>в</strong>но,защ<strong>от</strong>о няма д<strong>в</strong>емои трениро<strong>в</strong>ки, коитода си приличат",разказ<strong>в</strong>а инструкторката.През последните 2 годинитя е заснела и качила<strong>на</strong> сайта си <strong>на</strong>д300 трениро<strong>в</strong>ки с различ<strong>на</strong>степен <strong>на</strong> <strong>на</strong>то<strong>в</strong>ар<strong>в</strong>ане.Всяка <strong>от</strong> тях задължителнозапоч<strong>в</strong>а сразгря<strong>в</strong>ане. То <strong>на</strong>маля<strong>в</strong>ариска <strong>от</strong> контузии, подобря<strong>в</strong>акоорди<strong>на</strong>циятаи контрола <strong>в</strong>ърхумускулите по <strong>в</strong>реме <strong>на</strong>трениро<strong>в</strong>ката. Акосте се разгрели, <strong>в</strong>ероятносттада се <strong>от</strong>кажетепрежде<strong>в</strong>ременнозаради чу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>о <strong>на</strong> прекале<strong>на</strong><strong>на</strong>то<strong>в</strong>ареност епо-малка.С как<strong>в</strong>а трениро<strong>в</strong>ъч<strong>на</strong>програмада ст<strong>арт</strong>иратеАко никога не стетренирали, започнетес програма за <strong>на</strong>чи<strong>на</strong>ещи.Трениро<strong>в</strong>ките сакратки и безопасни.Целта е да се <strong>на</strong>учитеда изпълня<strong>в</strong>ате пра<strong>в</strong>илноосно<strong>в</strong>ни упражнения,да придобиете сила ида раз<strong>в</strong>иете аеробнияси капацитет, така чеслед месец и поло<strong>в</strong>и<strong>на</strong>да можете да преминетекъм по-дълги трениро<strong>в</strong>ки,обясня<strong>в</strong>а Руми.Част <strong>от</strong> нейнитеклипчета за <strong>на</strong>чи<strong>на</strong>ещидори са <strong>в</strong>ключени <strong>в</strong> проект<strong>на</strong> Министерст<strong>в</strong><strong>от</strong>о<strong>на</strong> младежта испорта "Никога не екъсно за но<strong>в</strong>о <strong>на</strong>чало",част <strong>от</strong> който бяха издаденитеи разпространенибезплатно <strong>на</strong>д15 000 DVD-та.Програмите за <strong>на</strong>пред<strong>на</strong>липредлагатмного по-голямо разнообразие,но <strong>на</strong>то<strong>в</strong>ар<strong>в</strong>анет<strong>от</strong>ряб<strong>в</strong>а да ста<strong>в</strong>аВ онлайн фитнес клуб "Румфи" тренираш където и когатопожелаешпостепенно и балансирано."Трениро<strong>в</strong>ъч<strong>на</strong>тапрограма има за цел даподдържа и подобря<strong>в</strong>аздра<strong>в</strong>ето, да раз<strong>в</strong>и<strong>в</strong>акачест<strong>в</strong>а (сила, бързи<strong>на</strong>,баланс, гъ<strong>в</strong>ка<strong>в</strong>ост идр.), да <strong>на</strong>маля<strong>в</strong>а стреса,да у<strong>в</strong>елича<strong>в</strong>а еуфорията,да зарежда сенергия, да подобря<strong>в</strong>а<strong>на</strong>строението. Тятряб<strong>в</strong>а да тренира цял<strong>от</strong><strong>от</strong>яло като система,да <strong>на</strong>то<strong>в</strong>ар<strong>в</strong>а ра<strong>в</strong>номерночастите му,без да създа<strong>в</strong>а дисбаланс",обясня<strong>в</strong>а онлайнинструкторът.Кои са осно<strong>в</strong>нитегрешкиКато грешка номередно не само <strong>в</strong> домашнитетрениро<strong>в</strong>ки Румиизтък<strong>в</strong>а прекомерн<strong>от</strong>о<strong>на</strong>то<strong>в</strong>ар<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> едничасти <strong>от</strong> тял<strong>от</strong>о засметка <strong>на</strong> други."Предста<strong>в</strong>ете си кукла<strong>на</strong> конци - дърпате ръката- местят се многодруги части. Така е и счо<strong>в</strong>ешк<strong>от</strong>о тяло. Трениратеза корем и то<strong>в</strong>а<strong>в</strong>ъздейст<strong>в</strong>а <strong>в</strong>ърху цял<strong>от</strong><strong>от</strong>яло. Мускулите <strong>на</strong>корема ста<strong>в</strong>ат силни и"дърпат". Мускулите <strong>на</strong>гърба тряб<strong>в</strong>а да им <strong>от</strong>го<strong>в</strong>орятсъс същата сила,за да остане тял<strong>от</strong>о<strong>в</strong> баланс, <strong>в</strong> пр<strong>от</strong>и<strong>в</strong>енслучай то ще се премести,така както се местикуклата <strong>на</strong> конци.Премест<strong>в</strong>ането можеда се изразя<strong>в</strong>а <strong>в</strong> изгърб<strong>в</strong>ане,болки <strong>в</strong> кръста идр."Таки<strong>в</strong>а неприятниусещания се получа<strong>в</strong>ати когато се подлагате<strong>на</strong> трениро<strong>в</strong>ки, за коитоне сте г<strong>от</strong>о<strong>в</strong>и. Последиците<strong>от</strong> непра<strong>в</strong>ил<strong>на</strong>трениро<strong>в</strong>ъч<strong>на</strong> програмасе проя<strong>в</strong>я<strong>в</strong>ат след<strong>в</strong>реме, защ<strong>от</strong>о телатани имат уникал<strong>на</strong> системаза компенсация.Т.е. ако мускулите <strong>в</strong>и неса г<strong>от</strong>о<strong>в</strong>и, ще компенсиратес <strong>в</strong>ръзки и ста<strong>в</strong>и,но когато те се изморят,<strong>в</strong>сичко започ<strong>в</strong>а даболи... В таки<strong>в</strong>а ситуациитряб<strong>в</strong>а да се <strong>на</strong>пра<strong>в</strong>икрачка <strong>на</strong>зад, за даможе тял<strong>от</strong>о да се<strong>в</strong>ъзстано<strong>в</strong>и и да не сеполучат хроничнитра<strong>в</strong>ми. Ед<strong>в</strong>а след катоболката <strong>на</strong>пълно <strong>от</strong>шуми,може да се започне<strong>от</strong>но<strong>в</strong>о, този път с постепенно<strong>на</strong>раст<strong>в</strong>ане <strong>на</strong><strong>на</strong>то<strong>в</strong>ар<strong>в</strong>ането, съ<strong>в</strong>ет<strong>в</strong>аинструкторът.Кога да очак<strong>в</strong>атерезултатиНе разчитайте <strong>на</strong>цифрите <strong>на</strong> кантара,защ<strong>от</strong>о тегл<strong>от</strong>о е <strong>от</strong>носител<strong>на</strong><strong>в</strong>еличи<strong>на</strong>.Ще усетите ефекта <strong>от</strong>трениро<strong>в</strong>ките <strong>в</strong>ърху<strong>на</strong>строението, здра<strong>в</strong>осло<strong>в</strong>н<strong>от</strong>осъстояние ипо<strong>в</strong>ише<strong>на</strong>та трудоспособност.Дрехите <strong>на</strong>йясноще <strong>в</strong>и покажат физическиярезултат <strong>от</strong>х<strong>в</strong>ърле<strong>на</strong>та п<strong>от</strong>. За дасе стимулирате допълнително,периодично сипра<strong>в</strong>ете снимки "предии след". Комбинирайтедомашните трениро<strong>в</strong>кис истинска жи<strong>в</strong>а хра<strong>на</strong>и тял<strong>от</strong>о <strong>в</strong>и ще <strong>в</strong>и се<strong>от</strong>благодари!

—≈“»¬¿7 - 13 ЯНУАРИ 2014ГОЛЕМИЯТ ЧАПКЪНОВС ВЕЛИКОЛЕПНАЮБИЛЕЙНА ИЗЛОЖБАЕдин <strong>от</strong> <strong>на</strong>й-талантли<strong>в</strong>итеи из<strong>в</strong>естни българскит<strong>в</strong>орци - скулпторът ГеоргиЧапкъно<strong>в</strong> - Чапа, подредиюбилей<strong>на</strong> изложба <strong>в</strong> галерия"Академия". Тя e озагла<strong>в</strong>е<strong>на</strong>"Нещата <strong>от</strong> жи<strong>в</strong><strong>от</strong>а"и <strong>в</strong>ключ<strong>в</strong>а не само малкипластики, но и много рисунки,жи<strong>в</strong>описни к<strong>арт</strong>ини,графики, малки релефи <strong>на</strong>хора и жи<strong>в</strong><strong>от</strong>ни, портрети<strong>на</strong> <strong>на</strong>й-любимите муприятели <strong>в</strong> дейст<strong>в</strong>ителенразмер.Мащаб<strong>на</strong>та ретроспекти<strong>в</strong><strong>на</strong>експозиция <strong>на</strong> академикЧапкъно<strong>в</strong>, член <strong>на</strong> Българскатаакадемия <strong>на</strong> <strong>на</strong>укитеи изкуст<strong>в</strong>ата (БАНИ),е по случай него<strong>в</strong>ата 70-годишни<strong>на</strong>.Почитателите<strong>на</strong> <strong>в</strong>еликия Чапа могат дапроследят различните периоди<strong>от</strong> необикно<strong>в</strong>ен<strong>от</strong>ому и многообразно т<strong>в</strong>орчест<strong>в</strong>о,както и да се срещ<strong>на</strong>тс <strong>на</strong>й-но<strong>в</strong>ите му произ<strong>в</strong>едения.ЖИВОТЪТ НАТАЗИ ЗЕМЯ ЩЕПРОДЪЛЖАВА...Сборникът "Коледно ре<strong>в</strong>ане" е пър<strong>в</strong>атакнига <strong>на</strong> Еле<strong>на</strong> Пее<strong>в</strong>а. Разказитеє излъч<strong>в</strong>ат непринуденост, споделениса с подкуп<strong>в</strong>аща мек<strong>от</strong>а и <strong>в</strong>печатля<strong>в</strong>ащалек<strong>от</strong>а, изпъстрени са със сдържан лиризъми неочак<strong>в</strong>ани философски <strong>на</strong>ходки.С ед<strong>на</strong> дума - имаме среща с писател, з<strong>на</strong>ещкой и защо му дикту<strong>в</strong>а тези тихи ис<strong>в</strong>етли предколедни състояния. Книгатани среща с непоз<strong>на</strong>то до днес същест<strong>в</strong>о,което безспорно е много талантли<strong>в</strong>о, защ<strong>от</strong>осъумя<strong>в</strong>а да пресъздаде различнитежитейски случки <strong>в</strong> кратки, но силно <strong>в</strong>ъздейст<strong>в</strong>ащии запомнящи се разкази.Еле<strong>на</strong> е роде<strong>на</strong> <strong>в</strong>ъ<strong>в</strong> Велинград, но е израс<strong>на</strong>ла<strong>в</strong> Пло<strong>в</strong>ди<strong>в</strong>. По професия е юрист,за<strong>в</strong>ършила е юридическия факултет <strong>на</strong>Карло<strong>в</strong>ия уни<strong>в</strong>ерситет <strong>в</strong> Прага, Чехосло<strong>в</strong>акия.Има и магистърска степен по между<strong>на</strong>роднопра<strong>в</strong>о <strong>от</strong> същия уни<strong>в</strong>ерситет.Владее пет езика. От тридесет години еомъже<strong>на</strong> и жи<strong>в</strong>ее <strong>в</strong> Гърция. Е<strong>в</strong>ропейск<strong>от</strong>оє образо<strong>в</strong>ание и елинската <strong>култура</strong> изграждатпо-особен <strong>на</strong>чин за усещането єза с<strong>в</strong>ета. През 2011 г. Еле<strong>на</strong> Пее<strong>в</strong>а ста<strong>в</strong>аносител <strong>на</strong> Специал<strong>на</strong>та <strong>на</strong>града за разказ<strong>от</strong> литературния конкурс <strong>на</strong> МЖФ къмЮНЕСКО, който се про<strong>в</strong>ежда <strong>в</strong>сяка годи<strong>на</strong><strong>в</strong> Марсилия, Франция. Определя себе си катоГМО емигрант и <strong>в</strong>се още с <strong>на</strong>деждаподрежда разпилените стъкълца <strong>на</strong> <strong>от</strong>ечест<strong>в</strong><strong>от</strong>о- "ц<strong>в</strong>етни, краси<strong>в</strong>и и жестокоизподраскани". Вяр<strong>в</strong>а <strong>в</strong> думите <strong>на</strong> с<strong>в</strong>оятабаба: "Докато чо<strong>в</strong>ек има <strong>на</strong> кого и как<strong>в</strong>ода разказ<strong>в</strong>а, жи<strong>в</strong><strong>от</strong>ът <strong>на</strong> тази земя щепродължа<strong>в</strong>а...".Снимка Рада ПЕТКОВАЗа широката публикаимето <strong>на</strong> Георги Чапкъно<strong>в</strong> -Чапа се с<strong>в</strong>ърз<strong>в</strong>а <strong>на</strong>й-<strong>в</strong>ече смонументални скулптури,поя<strong>в</strong>или се през последнитегодини <strong>на</strong> общест<strong>в</strong>ениместа <strong>в</strong> София и <strong>в</strong> стра<strong>на</strong>та.Но изложбата ни припомня,че той е уникаленмайстор не само <strong>на</strong> бронзо<strong>в</strong>и<strong>в</strong>идения, но и <strong>на</strong> запомнящисе ер<strong>от</strong>ични рисункис туш и пастел, кактои <strong>на</strong> изящни графики сбиблейски сюжети. По тозипо<strong>в</strong>од маестро С<strong>в</strong>етлинРусе<strong>в</strong> <strong>от</strong>беляз<strong>в</strong>а: "Сред малкитенеща <strong>от</strong> жи<strong>в</strong><strong>от</strong>а големиятскулптор Чапа серазхожда като бог междуВярата и Греха".Акад. Чапкъно<strong>в</strong> е също а<strong>в</strong>тори <strong>на</strong> юбилейни медалии монети, той е един <strong>от</strong>д<strong>в</strong>амата а<strong>в</strong>тори <strong>на</strong> <strong>на</strong>цио<strong>на</strong>лнияни герб, носител е<strong>на</strong> десетки <strong>на</strong>цио<strong>на</strong>лни <strong>на</strong>градиза скулптурен портрет.На редица места пос<strong>в</strong>ета той е не по-малко ценени обичан художник, зато<strong>в</strong>а го<strong>в</strong>орят и <strong>от</strong>личиятаму - Чапа е носител <strong>на</strong>Специал<strong>на</strong>та <strong>на</strong>града <strong>на</strong> журито<strong>от</strong> конкурса "Роден"<strong>на</strong> музея Хаконе, Япония, <strong>на</strong><strong>на</strong>градата "Сулмо<strong>на</strong>" <strong>на</strong>президента <strong>на</strong> РепубликаИталия Оскар Луиджи Скалфароза портрет <strong>на</strong> ФедерикоФелини, <strong>на</strong> Гран при <strong>в</strong>Париж и др. Има <strong>на</strong>д 30 самостоятелниизложби поцял с<strong>в</strong>ят. Зато<strong>в</strong>а ГеоргиЧапкъно<strong>в</strong> е не само един<strong>от</strong> <strong>на</strong>й-забележителнитеа<strong>в</strong>тори <strong>на</strong> малката скулптур<strong>на</strong>форма, но също такаима гла<strong>в</strong><strong>на</strong> роля <strong>в</strong> ут<strong>в</strong>ържда<strong>в</strong>ането<strong>на</strong> този жанр<strong>в</strong> българск<strong>от</strong>о изкуст<strong>в</strong>о.ТРИ СПЕЦИАЛНИНАГРАДИ ОТ МОСКВАЗА „РЕЧТА НАСЕЛСКИЯ КРАЛ“Спектакълът "Речта <strong>на</strong>селския крал" участ<strong>в</strong>а с голямуспех <strong>на</strong> XI моско<strong>в</strong>скимежду<strong>на</strong>роден театраленфести<strong>в</strong>ал "Златният <strong>в</strong>итяз".В него се състеза<strong>в</strong>аха25 предста<strong>в</strong>ления,подбрани измежду <strong>на</strong>д 100постано<strong>в</strong>ки, продуцирани<strong>в</strong> различни сла<strong>в</strong>янскистрани и пра<strong>в</strong>осла<strong>в</strong>нидържа<strong>в</strong>и.За пър<strong>в</strong>и път между<strong>на</strong>родн<strong>от</strong>ожури присъдиСпециал<strong>на</strong>та си <strong>на</strong>града <strong>в</strong>троичен ипостас - за драматургия<strong>на</strong> Румен Леонидо<strong>в</strong>,за режисура <strong>на</strong> ЕлинРахне<strong>в</strong> и за актьорскомайсторст<strong>в</strong>о <strong>на</strong> Диян Маче<strong>в</strong>.Специалните дипломи<strong>на</strong> журито са озагла<strong>в</strong>ени:"На т<strong>в</strong>орците <strong>на</strong> сце<strong>на</strong>та- за един по-чо<strong>в</strong>еченс<strong>в</strong>ят", и решението беобя<strong>в</strong>ено пред д<strong>в</strong>еста почитателии дейци <strong>на</strong> театралн<strong>от</strong>оизкуст<strong>в</strong>о, събралисе <strong>в</strong> залата <strong>на</strong> Църко<strong>в</strong>нитесъбори, <strong>на</strong>миращасе <strong>в</strong> Храма <strong>на</strong> ХристосСпасител. Фести<strong>в</strong>алът сепро<strong>в</strong>ежда под патро<strong>на</strong>жа<strong>на</strong> Него<strong>в</strong>о С<strong>в</strong>етейшест<strong>в</strong>оКирил, патриарх Моско<strong>в</strong>скии Всерусийски.ДУМИТЕ23Румен ЛЕОНИДОВДа <strong>на</strong>джи<strong>в</strong>еешжи<strong>в</strong><strong>от</strong>аЦяла годи<strong>на</strong> жи<strong>в</strong>еем ден заден, но <strong>в</strong> края є, щем нещем, без да сме счето<strong>в</strong>одители,започ<strong>в</strong>аме да пра<strong>в</strong>имс<strong>в</strong>оята ра<strong>в</strong>носметка:как<strong>в</strong>о се случи, как<strong>в</strong>о - не,<strong>в</strong> как<strong>в</strong>о успяхме, как<strong>в</strong>опроспахме, пропиляхме литези 12 месеца, или резултатъте ра<strong>в</strong>ен, нула <strong>на</strong>нула... Честно казано, съмня<strong>в</strong>амсе, че по<strong>в</strong>ечетоднешни българи са способни<strong>на</strong> подобен честен размисъл.На честен диалогсъс себе си. Мнозинст<strong>в</strong><strong>от</strong>оу <strong>на</strong>с предпочита даближе грея<strong>на</strong>та си ракия ида не се само<strong>на</strong>то<strong>в</strong>ар<strong>в</strong>а сно<strong>в</strong>огодишни из<strong>в</strong>оди и заключения.Трапез<strong>на</strong>та стихияе по-сил<strong>на</strong> <strong>от</strong> п<strong>от</strong>ребносттада останем <strong>на</strong>самесъс собст<strong>в</strong>е<strong>на</strong>та ни съ<strong>в</strong>ест,ако я имаме.Вярно, <strong>в</strong>ече 25 години липсата<strong>на</strong> спра<strong>в</strong>едли<strong>в</strong>ост ипра<strong>в</strong>едност <strong>в</strong> пра<strong>в</strong>о<strong>в</strong>атани държа<strong>в</strong>ица изде<strong>в</strong>ателст<strong>в</strong>а<strong>на</strong>д бито<strong>в</strong>ата част<strong>от</strong> жи<strong>в</strong><strong>от</strong>а ни. Но <strong>в</strong>собст<strong>в</strong>е<strong>на</strong>та ни духо<strong>в</strong><strong>на</strong>територия, ако я имаме,ние сме си господари ислуги, пазачи и крадци, поетии тълпи. Само тукимаме пъл<strong>на</strong> с<strong>в</strong>обода даизберем собст<strong>в</strong>е<strong>на</strong>та сироля. Защ<strong>от</strong>о е казано: изпитаниятасъщест<strong>в</strong>у<strong>в</strong>ат,за да бъдат изкупени катогрехо<strong>в</strong>е. Днес обаче мнози<strong>на</strong>българи се молят да имбъдат опростени не грехо<strong>в</strong>ете,а кредитите, сякашбанкерите са бого<strong>в</strong>еи са склонни да опроща<strong>в</strong>атгрешките ни <strong>в</strong> семей<strong>на</strong>тааритметика...Мнозинст<strong>в</strong><strong>от</strong>о у <strong>на</strong>с и пос<strong>в</strong>ета страда <strong>от</strong> множест<strong>в</strong>е<strong>на</strong>склероза <strong>на</strong> духа,агреси<strong>в</strong>ният ни п<strong>от</strong>ребителскиум бяга <strong>от</strong> с<strong>в</strong>оя разум,пре<strong>в</strong>ръща ци<strong>в</strong>илизациятани <strong>в</strong> цинично чудо<strong>в</strong>ище,което създа<strong>в</strong>а <strong>на</strong> някоисамоз<strong>в</strong>анци самочу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>ието,че ще <strong>на</strong>джи<strong>в</strong>еятжи<strong>в</strong><strong>от</strong>а.И<strong>на</strong>че <strong>в</strong>сяка материал<strong>на</strong>криза пра<strong>в</strong>и душата нипо-одух<strong>от</strong><strong>в</strong>оре<strong>на</strong>. Но колци<strong>на</strong><strong>от</strong> <strong>на</strong>с точно днесса способни да бъдат духо<strong>в</strong>ни?Кризата дойде, зада промени <strong>на</strong>чи<strong>на</strong> ни <strong>на</strong>жи<strong>в</strong><strong>от</strong>. Кризата е <strong>на</strong>трупаносамодо<strong>в</strong>олст<strong>в</strong>о, липса<strong>на</strong> <strong>на</strong>дник<strong>в</strong>ане <strong>в</strong> утрешността,тя е избухли<strong>в</strong>асмес <strong>от</strong> безхаберие, безпорядък,без<strong>на</strong>казаност... Нечакайте някой да <strong>в</strong>и помогнеи да спаси днеш<strong>на</strong>та<strong>в</strong>и кръстоска <strong>от</strong> няколко<strong>в</strong>аши жи<strong>в</strong><strong>от</strong>а. Тазифи<strong>на</strong>нсо<strong>в</strong>а криза ни помагада се огледаме - ето,тя изхруска много <strong>от</strong> материалн<strong>от</strong>ооколо <strong>на</strong>с, нодухо<strong>в</strong>н<strong>от</strong>о не го пипа и спръст... Зато<strong>в</strong>а не каз<strong>в</strong>айте,че <strong>на</strong>деждата умирапослед<strong>на</strong>. Надеждата никогане умира. А само заонези, които не <strong>в</strong>яр<strong>в</strong>ат <strong>в</strong>себе си и поз<strong>в</strong>оля<strong>в</strong>ат <strong>на</strong>друг да мисли <strong>в</strong>мест<strong>от</strong>ях...

247 - 13 ЯНУАРИ 2014Моят градСОФИЯБЛАГОЕВГРАДФести<strong>в</strong>ал<strong>на</strong> религиозниобщностиВАРНАПрез след<strong>в</strong>ащата годи<strong>на</strong>столицата ще бъде домакин<strong>на</strong> фести<strong>в</strong>ал <strong>на</strong> различнитерелигии. За то<strong>в</strong>асе дого<strong>в</strong>ориха кметътЙорданка Фандъко<strong>в</strong>а ичлено<strong>в</strong>ете <strong>на</strong> Нацио<strong>на</strong>лниясъ<strong>в</strong>ет <strong>на</strong> религиознитеобщности <strong>в</strong> България<strong>на</strong> среща <strong>в</strong> края <strong>на</strong> ми<strong>на</strong>латагоди<strong>на</strong>. Събитиетоще бъде <strong>в</strong> подкрепа <strong>на</strong>кандидатурата <strong>на</strong> Софияза Е<strong>в</strong>ропейска столица <strong>на</strong><strong>култура</strong>та през 2019 г. Вкултур<strong>на</strong>та проя<strong>в</strong>а сто-Градът по<strong>в</strong>еде <strong>в</strong> анкетатаза култур<strong>на</strong> столицаличани и гостите <strong>на</strong> градаще имат <strong>в</strong>ъзможносттада <strong>на</strong>учат по<strong>в</strong>ече за<strong>в</strong>сички религии, предста<strong>в</strong>ени<strong>в</strong> столичния град,чрез средст<strong>в</strong>ата <strong>на</strong> изобразителн<strong>от</strong>оизкуст<strong>в</strong>о имузиката. В рамките <strong>на</strong>инициати<strong>в</strong>ата се пред<strong>в</strong>иждаСтолич<strong>на</strong> общи<strong>на</strong>да разраб<strong>от</strong>и и религиозентур, чрез който да покажеед<strong>на</strong> <strong>от</strong> <strong>на</strong>й-силнитестрани <strong>на</strong> София катоград <strong>на</strong> религиоз<strong>на</strong>та толерантности културн<strong>от</strong>омногообразие.По <strong>в</strong>реме <strong>на</strong> разго<strong>в</strong>оритег-жа Фандъко<strong>в</strong>а подчертаг<strong>от</strong>о<strong>в</strong>носттамест<strong>на</strong>та <strong>в</strong>ласт да съдейст<strong>в</strong>апри ремонта <strong>на</strong> храмо<strong>в</strong>етеи осъщест<strong>в</strong>я<strong>в</strong>ането<strong>на</strong> дейността <strong>на</strong> различните<strong>в</strong>ероизпо<strong>в</strong>едания.Ата<strong>на</strong>с Камбито<strong>в</strong> -социален кметза 2013 г.Кметът <strong>на</strong> Благое<strong>в</strong>градд-р Ата<strong>на</strong>с Камбито<strong>в</strong> беудостоен с <strong>на</strong>градата <strong>на</strong>Синдиката <strong>на</strong> българскитеучители "Социаленп<strong>арт</strong>ньор - кмет" за 2013г. Призът бе <strong>в</strong>ръчен лично<strong>от</strong> председателя <strong>на</strong> синдикатаЯнка Таке<strong>в</strong>а и <strong>от</strong>председателя <strong>на</strong> Е<strong>в</strong>ропейскиясиндикален комитетпо образо<strong>в</strong>ание М<strong>арт</strong>инРомер.Номи<strong>на</strong>цията <strong>на</strong> д-рКамбито<strong>в</strong> е за по<strong>в</strong>ише<strong>на</strong>таефекти<strong>в</strong>ност <strong>на</strong> раб<strong>от</strong>ата<strong>в</strong> социал<strong>на</strong>та сфера,подобре<strong>на</strong>та комуникациямежду кмета и синдиката,подпис<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> Колекти<strong>в</strong>ниятрудо<strong>в</strong> дого<strong>в</strong>ор<strong>в</strong> сферата <strong>на</strong> образо<strong>в</strong>анието,оптимизирането<strong>на</strong> <strong>в</strong>ътрешните пра<strong>в</strong>ила<strong>в</strong> детските градини,както и у<strong>в</strong>еличението <strong>на</strong>заплатите <strong>на</strong> служителите<strong>в</strong> детските ясли идетските кухни <strong>на</strong> територията<strong>на</strong> общи<strong>на</strong>та.Спра<strong>в</strong>ка <strong>в</strong> регистрите <strong>на</strong>Общи<strong>на</strong> Благое<strong>в</strong>град показа,че тако<strong>в</strong>а по<strong>в</strong>ишение<strong>на</strong> <strong>в</strong>ъз<strong>на</strong>гражденията не епра<strong>в</strong>ено <strong>от</strong> 15 г. <strong>на</strong>сам.На тържест<strong>в</strong>е<strong>на</strong>та церемониякметът Камбито<strong>в</strong>благодари за приза идо<strong>в</strong>ерието, оказано му <strong>от</strong>Синдиката <strong>на</strong> българскитеучители. "Наградата"Синдикален п<strong>арт</strong>ньор -кмет" за 2013 г. е приз<strong>на</strong>ниеза раб<strong>от</strong>ата <strong>на</strong> мояекип, но и задължение занейн<strong>от</strong>о подобря<strong>в</strong>ане. Надя<strong>в</strong>амсе догоди<strong>на</strong> <strong>от</strong>но<strong>в</strong>ода се срещнем тук с <strong>в</strong>сички<strong>в</strong>ас и да не успеем дапреброим изпълнените задачии постиг<strong>на</strong>тите<strong>в</strong>ърхо<strong>в</strong>е", допълни градо<strong>на</strong>чалникът.ПЛОВДИВБританци рекламиратСтария градАко пъту<strong>в</strong>ате за България,непременно тряб<strong>в</strong>ада посетите Старияград <strong>в</strong> Пло<strong>в</strong>ди<strong>в</strong>. То<strong>в</strong>а съ<strong>в</strong>ет<strong>в</strong>абританск<strong>от</strong>о а<strong>в</strong>торитетн<strong>от</strong>уристическоиздателст<strong>в</strong>о "РъфГайдс" (Rough Guides).Според пъте<strong>в</strong>одителяградът очаро<strong>в</strong>а посетителитес къщи с богатаор<strong>на</strong>ментика и с археологическизабележителности<strong>от</strong> Античността.Издателст<strong>в</strong><strong>от</strong>о класираБългария <strong>на</strong> осмо място<strong>в</strong> Топ 10 <strong>на</strong> <strong>на</strong>й-добритедести<strong>на</strong>ции за посещениепрез 2014 г. А<strong>в</strong>торитепосоч<strong>в</strong>ат още, че ос<strong>в</strong>енГрада под тепетататуристите не би<strong>в</strong>а дапропускат да <strong>в</strong>идят"Александър Не<strong>в</strong>ски", след<strong>в</strong>ан<strong>от</strong> Рилския ма<strong>на</strong>стир,природен парк Витоша,Копри<strong>в</strong>щица, плажнитебаро<strong>в</strong>е по Черноморието,разнообразието <strong>от</strong> птици<strong>в</strong> резер<strong>в</strong>атите и даопитат кисел<strong>от</strong>о мляко.Най-големият ни морскиград получи 67 процентаподкрепа <strong>от</strong> гласу<strong>в</strong>алите<strong>в</strong> анкетата "Кой българскиград тряб<strong>в</strong>а да спечелиЕ<strong>в</strong>ропейска столица <strong>на</strong><strong>култура</strong>та 2019?". Допит<strong>в</strong>анетосе про<strong>в</strong>ежда <strong>на</strong>сайта Kmeta.bg.Втор<strong>от</strong>о място засегае за Велико Търно<strong>в</strong>о. Следкато <strong>в</strong> <strong>на</strong>чал<strong>от</strong>о <strong>на</strong> анкетатабеше <strong>в</strong>ременен лидер,към момента старатастолица изоста<strong>в</strong>а с 29<strong>на</strong> сто <strong>от</strong> гласо<strong>в</strong>ете. Задругите кандидати - Пло<strong>в</strong>ди<strong>в</strong>и София, са гласу<strong>в</strong>алисъ<strong>от</strong><strong>в</strong>етно 2% и 1% <strong>от</strong>участниците <strong>в</strong> допит<strong>в</strong>ането.Анкетата ст<strong>арт</strong>ира<strong>на</strong> 14 декем<strong>в</strong>ри, а 15-дне<strong>в</strong>ният срок за участие<strong>в</strong> нея бе удължен <strong>от</strong> организаторитепоради силнияинтерес <strong>от</strong> стра<strong>на</strong> <strong>на</strong>п<strong>от</strong>ребителите.Кметът И<strong>в</strong>ан Портних<strong>от</strong>пра<strong>в</strong>и призи<strong>в</strong> да се гласу<strong>в</strong>аза Вар<strong>на</strong>. В профиласи <strong>в</strong>ъ<strong>в</strong> "Фейсбук" градо<strong>на</strong>чалникътпублику<strong>в</strong>а обръщение,<strong>в</strong> което призо<strong>в</strong>а заучастие <strong>в</strong> анкетата.Резултатите <strong>от</strong> анкетатаще бъдат изпратени<strong>на</strong> Министерст<strong>в</strong><strong>от</strong>о<strong>на</strong> <strong>култура</strong>та и <strong>на</strong> журито.Акти<strong>в</strong><strong>на</strong>та подкрепа<strong>на</strong> общест<strong>в</strong>еността еедин <strong>от</strong> осно<strong>в</strong>ните критериипри решението <strong>на</strong>журито.Надпре<strong>в</strong>арата продължа<strong>в</strong>а,като само един градще остане <strong>на</strong> фи<strong>на</strong>ла. Презсептем<strong>в</strong>ри 2014 г. журито- <strong>от</strong> български и чуждестранниексперти, <strong>от</strong>но<strong>в</strong>още се събере <strong>в</strong> България, зада <strong>в</strong>иди дали са изпълненидадените <strong>от</strong> него препоръкии да определи победителя.

œŒ“–≈¡»“≈À»7 - 13 ЯНУАРИ 201425Проуч<strong>в</strong>ане <strong>на</strong>"Ноема" подредиседем типахарактери според<strong>на</strong>чи<strong>на</strong> <strong>на</strong>хранене и пазару<strong>в</strong>анеИлия<strong>на</strong> АНГЕЛОВАНай-много държим <strong>на</strong>баланса качест<strong>в</strong>о-це<strong>на</strong>Вхладилника <strong>на</strong> българи<strong>на</strong>почти <strong>в</strong>и<strong>на</strong>гиима тенджериили буркани с домашноприг<strong>от</strong><strong>в</strong>е<strong>на</strong> зимни<strong>на</strong>,докато<strong>в</strong>този<strong>на</strong>западняцитеобикно<strong>в</strong>ено семъдрят полуфабрикати иг<strong>от</strong>о<strong>в</strong>и храни. Нашенецътзадължително държи <strong>на</strong> запаси млечни продукти. Тезии други любопитни фактиустано<strong>в</strong>и проуч<strong>в</strong>ане <strong>на</strong>"Ноема" за по<strong>в</strong>едението <strong>на</strong>п<strong>от</strong>ребителите. То бепредста<strong>в</strong>ено <strong>на</strong> конференцияза хранител<strong>на</strong>та индустрия,организира<strong>на</strong> <strong>от</strong>сп. Enterprise. Експертитеизслед<strong>в</strong>али още как<strong>в</strong>о е <strong>от</strong>ношението<strong>на</strong> българитекъм хра<strong>на</strong>та, колко са <strong>в</strong>егетарианците,спаз<strong>в</strong>аме лидиета и как<strong>в</strong>о съхраня<strong>в</strong>аме<strong>в</strong> хладилника. Вегетарианците<strong>на</strong>пример четат<strong>в</strong>нимателно етикетите<strong>на</strong> храните, приемат хранителнидоба<strong>в</strong>ки, консумиратосно<strong>в</strong>но черен илипълнозърнест хляб, показ<strong>в</strong>апроуч<strong>в</strong>ането. Д<strong>в</strong>е трети<strong>от</strong> п<strong>от</strong>ребителитесъс здра<strong>в</strong>осло<strong>в</strong>ен проблемогранича<strong>в</strong>ат солта. Върхупо<strong>в</strong>едението <strong>на</strong> хоратакато п<strong>от</strong>ребители <strong>в</strong>лияятмного неща - технитеособености като личности,фи<strong>на</strong>нсо<strong>в</strong>ите им <strong>в</strong>ъзможности,както и близк<strong>от</strong>оим обкръжение. Споредизследо<strong>в</strong>ателите българитемогат да бъдат разделени<strong>на</strong> седем категорииспоред социалния статус,<strong>от</strong>ношението към хра<strong>на</strong>таи към жи<strong>в</strong><strong>от</strong>а като цяло,зая<strong>в</strong>я<strong>в</strong>ат <strong>от</strong> "Ноема".Ето кои са седемте типа<strong>на</strong>ши п<strong>от</strong>ребители:До<strong>в</strong>олните са <strong>на</strong>й-многоброй<strong>на</strong>тагрупа. За тях ехарактерно, че са спокойнии до<strong>в</strong>олни <strong>от</strong> постиг<strong>на</strong>т<strong>от</strong>о<strong>в</strong> жи<strong>в</strong><strong>от</strong>а. При<strong>в</strong>ързаниса здра<strong>в</strong>о към коренитеси, но <strong>в</strong> същ<strong>от</strong>о <strong>в</strong>ремеса <strong>от</strong><strong>в</strong>орени и към но<strong>в</strong><strong>от</strong>о,без да го търсят акти<strong>в</strong>но.В тази група преоблада<strong>в</strong>атхората със среднои <strong>в</strong>исше образо<strong>в</strong>ание,които жи<strong>в</strong>еят <strong>в</strong> големитеобластни градо<strong>в</strong>е и София.На<strong>в</strong>иците им <strong>на</strong> хранене саориентирани към здра<strong>в</strong>осло<strong>в</strong>н<strong>от</strong>о.Те обаче държати <strong>на</strong> баланса качест<strong>в</strong>о-це<strong>на</strong>.Акти<strong>в</strong>ните са амбициознии успя<strong>в</strong>ащи, <strong>от</strong><strong>в</strong>ореникъм с<strong>в</strong>ета и с по<strong>в</strong>ишенинтерес към технологиите.По<strong>в</strong>ечето (65%) са<strong>в</strong>исшисти, 48% - софиянци.То<strong>в</strong>а е групата с <strong>на</strong>й-<strong>в</strong>исокидоходи, която харчи<strong>на</strong>й-много. Акти<strong>в</strong>ните сапо-заинтересо<strong>в</strong>ани <strong>от</strong>разнообразие <strong>на</strong> продуктии услуги, търсят ги по-често<strong>от</strong> оста<strong>на</strong>лите групи.Те харес<strong>в</strong>ат <strong>на</strong>туралните(био) продукти и често сегрижат за някакъ<strong>в</strong> по-специаленрежим <strong>на</strong> хранене.Държат особено <strong>на</strong> качест<strong>в</strong><strong>от</strong>о.Бунтарите имат доходи<strong>на</strong>д средните, но пр<strong>от</strong>естиратсрещу статук<strong>в</strong><strong>от</strong>о.Благодарение <strong>на</strong>технологиите се чу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>атчаст <strong>от</strong> глобалнияс<strong>в</strong>ят. Най-много се <strong>в</strong>ълну<strong>в</strong>ат<strong>от</strong> то<strong>в</strong>а как да жи<strong>в</strong>еят<strong>на</strong>й-добре <strong>в</strong> <strong>на</strong>стоящиямомент. Тази група е <strong>на</strong>ймлада- сред<strong>на</strong>та <strong>в</strong>ъзрасте 34 г. Жи<strong>в</strong>еят осно<strong>в</strong>но <strong>в</strong>големите областни градо<strong>в</strong>еи София. Нямат специалниизиск<strong>в</strong>ания, но избяг<strong>в</strong>ат"<strong>в</strong>редни храни" и ценят<strong>на</strong>туралните (био)продукти. В тази групаима <strong>на</strong>й-много <strong>в</strong>егетарианци.Паси<strong>в</strong>ните приематс<strong>в</strong>ета за даденост и то<strong>в</strong>асе <strong>от</strong>разя<strong>в</strong>а <strong>в</strong>ърху по<strong>в</strong>едениетоим като п<strong>от</strong>ребители.За тях <strong>на</strong>й-<strong>в</strong>ажно ето<strong>в</strong>а, което купу<strong>в</strong>ат, да епрактично и да им осигуря<strong>в</strong>акомфорт. То<strong>в</strong>а са хорасъс средно социално положение,нямат изразенособст<strong>в</strong>ено мнение, по-скорослед<strong>в</strong>ат другите групи.При тях е <strong>в</strong>исок делът <strong>на</strong>младите хора. Нямат специалниизиск<strong>в</strong>ания към хра<strong>на</strong>та,но се интересу<strong>в</strong>ат<strong>от</strong> темата за здра<strong>в</strong>осло<strong>в</strong>нохранене и се стремяткъм <strong>на</strong>турални продукти,често домашно произ<strong>в</strong>едени.Позити<strong>в</strong>ните са онези,които споделят патриархалнитеценности, но приемати но<strong>в</strong>ите тенденции.Водени са <strong>от</strong> желаниеза раз<strong>в</strong>итие и усъ<strong>в</strong>ършенст<strong>в</strong>ане.Д<strong>в</strong>е трети са съссредно образо<strong>в</strong>ание. Иматинтерес към с<strong>в</strong>ета, но поскорого <strong>на</strong>блюда<strong>в</strong>ат<strong>от</strong>страни. Жи<strong>в</strong>еят гла<strong>в</strong>но<strong>в</strong> про<strong>в</strong>инцията. Имат режим<strong>на</strong> хранене, като сестремят да избяг<strong>в</strong>ат<strong>в</strong>редните храни. Интересу<strong>в</strong>атги качест<strong>в</strong>ени осно<strong>в</strong>нипродукти.Зат<strong>в</strong>орените безспорноса <strong>на</strong>й-консер<strong>в</strong>ати<strong>в</strong><strong>на</strong>тачаст <strong>от</strong> общест<strong>в</strong><strong>от</strong>о.Те са изолирани <strong>от</strong> с<strong>в</strong>ета,който за тях се огранича<strong>в</strong>адо семейст<strong>в</strong><strong>от</strong>о. Жи<strong>в</strong>еятсъс спомени <strong>от</strong> ми<strong>на</strong>л<strong>от</strong>о.Не приемат но<strong>в</strong><strong>от</strong>о иго <strong>от</strong>х<strong>в</strong>ърлят. Имат нисъксоциален статус и са примиренис положението си.То<strong>в</strong>а е <strong>на</strong>й-<strong>в</strong>ъзраст<strong>на</strong>тагрупа (сред<strong>на</strong> <strong>в</strong>ъзраст <strong>на</strong>д63 г.). Нямат специалниизиск<strong>в</strong>ания към хра<strong>на</strong>та, <strong>в</strong>многослучаиобачеимсе<strong>на</strong>лага да спаз<strong>в</strong>ат режим<strong>на</strong> хранене заради здра<strong>в</strong>осло<strong>в</strong>енпроблем.Неприемащите са послед<strong>на</strong>тагрупа <strong>в</strong> класификацията<strong>на</strong> "Ноема". Тя обх<strong>в</strong>ащахората с нисък социаленстатус, които непроя<strong>в</strong>я<strong>в</strong>ат кой з<strong>на</strong>е какъ<strong>в</strong>интерес към с<strong>в</strong>ета.Отх<strong>в</strong>ърлят не само но<strong>в</strong><strong>от</strong>о,но и стар<strong>от</strong>о. Честонямат постоян<strong>на</strong> плате<strong>на</strong>раб<strong>от</strong>а. В тази група по<strong>в</strong>ечетоса <strong>от</strong> малцинст<strong>в</strong>ата,с ниско образо<strong>в</strong>ание иниски доходи, <strong>на</strong>й-<strong>в</strong>ече жи<strong>в</strong>еещи<strong>в</strong> селата. При хра<strong>на</strong>тасе <strong>в</strong>одят преди <strong>в</strong>сичко<strong>от</strong> це<strong>на</strong>та.Предста<strong>в</strong>яме <strong>в</strong>и балсами "Промед", "Десетсили алтайски" и крем"Ефектум". Тези продуктиса резултат <strong>от</strong> симбиозата междумного<strong>в</strong>еко<strong>в</strong>ния опит <strong>на</strong> <strong>на</strong>род<strong>на</strong>та медици<strong>на</strong>и прогреси<strong>в</strong>ните достижения <strong>на</strong> <strong>на</strong>уката. Всъста<strong>в</strong>а <strong>на</strong> балсам "Десет сили алтайски" <strong>в</strong>лизат10 <strong>на</strong>турални компонента, които са из<strong>в</strong>естни<strong>от</strong> далечни <strong>в</strong>реме<strong>на</strong> като средст<strong>в</strong>а с изразенлечебен ефект: алтайско мумийо, мас<strong>от</strong> язо<strong>в</strong>ец, екстракт <strong>от</strong> чер<strong>на</strong> брезо<strong>в</strong>а гъба,екстракт <strong>от</strong> рога <strong>на</strong> млад се<strong>в</strong>ерен елен, орехо<strong>в</strong>омасло, кехлибаре<strong>на</strong> кисели<strong>на</strong>, масло <strong>от</strong>бял трън, ц<strong>в</strong>етен прашец, прополис и пчеленмед. В съста<strong>в</strong>а <strong>на</strong> балсам "Промед" има 5 съста<strong>в</strong>ки- пчелен мед, прополис, облепихо<strong>в</strong>омасло, кедро<strong>в</strong>о масло, масло <strong>от</strong> тик<strong>в</strong>ено семе.Продуктите са произ<strong>в</strong>едени <strong>от</strong> Компания"АПИФИТОФАРМ" (Русия). Балсамите се препоръч<strong>в</strong>аткато хранителни доба<strong>в</strong>ки и сеприемат по 1/2 ч.л. 2-3 пъти <strong>на</strong> ден. Продължителност<strong>на</strong> приема 20 дни (2 опако<strong>в</strong>ки).При необходимост след 10-дне<strong>в</strong><strong>на</strong> почи<strong>в</strong>какурсът може да се по<strong>в</strong>тори. Препоръч<strong>в</strong>амекурс по 2-3 пъти <strong>на</strong> годи<strong>на</strong> <strong>в</strong> течение <strong>на</strong> 2-3месеца.ОТЗИВИ:Много съм благодар<strong>на</strong> <strong>на</strong> създателите <strong>на</strong>"Промед"! Приемам балсама <strong>в</strong>ече няколко месецапо 3 пъти <strong>на</strong> ден <strong>на</strong> гладно. Имах панкреатит,съпро<strong>в</strong>оден със сил<strong>на</strong> болка <strong>в</strong> гор<strong>на</strong>тачаст <strong>на</strong> корем<strong>на</strong>та област особено след <strong>на</strong>хран<strong>в</strong>ане.А също така измъч<strong>в</strong>аха ме постояннипроблеми с гърл<strong>от</strong>о. Водата, която пиех,тряб<strong>в</strong>аше да бъде <strong>в</strong>и<strong>на</strong>ги топла. След използ<strong>в</strong>ане<strong>на</strong> "Промед"-а приз<strong>на</strong>ците <strong>на</strong> панкреатитапостепенно изчез<strong>на</strong>ха: гаденето, по<strong>в</strong>ръщането,подут и болезнен корем. Нормализирасе кръ<strong>в</strong>н<strong>от</strong>о <strong>на</strong>лягане. След чест<strong>от</strong>о пра<strong>в</strong>ене<strong>на</strong> гаргара с "Промед" спря да боли и гърл<strong>от</strong>о.А още много съм до<strong>в</strong>ол<strong>на</strong> <strong>от</strong> балсама катокозметично средст<strong>в</strong>о за кожата <strong>на</strong> лицето.Пра<strong>в</strong>я маски с него един път седмично и близкитеми каз<strong>в</strong>ат, че изглеждам много добре!И. Ата<strong>на</strong>со<strong>в</strong>а, 53 г., гр. СофияПрез младите години не се оплак<strong>в</strong>ах <strong>от</strong>здра<strong>в</strong>ето си, мислех, че то <strong>в</strong>и<strong>на</strong>ги ще бъде същ<strong>от</strong>о.Но годините ми<strong>на</strong><strong>в</strong>ат и <strong>в</strong>зимат с<strong>в</strong>оето.Поя<strong>в</strong>и се хипертония. Кръ<strong>в</strong>н<strong>от</strong>о постепенностигаше до 180-190/90, силни болки <strong>в</strong>гла<strong>в</strong>ата, с<strong>в</strong>ето<strong>в</strong>ъртеж, "мушички" пред очите.Заради хипертонични кризи често лежах <strong>в</strong>болницата. Разбрах, че тряб<strong>в</strong>а сериозно да сезаема със здра<strong>в</strong>ето си, да не стиг<strong>на</strong> до инсултаили инфаркта. Поч<strong>на</strong>х с балсам "Промед" исега продължа<strong>в</strong>ам с "Десет сили алтайски".Кръ<strong>в</strong>н<strong>от</strong>о се нормализира. Намалих таблетките,понякога и съ<strong>в</strong>сем не ги приемам. Подобрисе общ<strong>от</strong>о състояние, по-лесно заспи<strong>в</strong>ам и сънятми е спокоен. Нормализира се раб<strong>от</strong>ата<strong>на</strong> стомашно-чре<strong>в</strong>ния тракт, по<strong>в</strong>иши се раб<strong>от</strong>оспособността.Благодаря <strong>в</strong>и много, чепомагате да се спра<strong>в</strong>я с проблемите си!К. Кръсте<strong>в</strong>, 57 г., гр. Попо<strong>в</strong>оКаз<strong>в</strong>ам се Димитър Гено<strong>в</strong> и съм <strong>на</strong> 85 години.Четиридесет години раб<strong>от</strong>их като машинист.Вкъщи имах и гради<strong>на</strong>, за която цял жи<strong>в</strong><strong>от</strong>се грижех - голяма физическа раб<strong>от</strong>а и<strong>на</strong>прежение. С годините здра<strong>в</strong>ето ми се <strong>в</strong>лоши:<strong>на</strong>пра<strong>в</strong>иха ми операция <strong>на</strong> пикочния мехур,имах проблеми с коленните ста<strong>в</strong>и, шипо<strong>в</strong>е,т.е. имах <strong>в</strong>сичкиболежки, коитосъпро<strong>в</strong>ождат хората<strong>на</strong> моитегодини. Купихбалсам "Десет силиалатайски"през ноем<strong>в</strong>рими<strong>на</strong>лата годи<strong>на</strong>.По <strong>в</strong>реме <strong>на</strong>използ<strong>в</strong>анетооще <strong>на</strong> пър<strong>в</strong><strong>от</strong>обурканче почу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>ах прили<strong>в</strong> <strong>на</strong> сили, по<strong>в</strong>ечеенергия и <strong>на</strong>й-<strong>в</strong>ажн<strong>от</strong>о - болките <strong>в</strong> коленетеми <strong>на</strong>маляха доста и спрях да куцам. Разширените<strong>в</strong>ени, които доста изпък<strong>в</strong>аха и ме безпокояха,сега като че ли се прибраха. През декем<strong>в</strong>рикупих още едно бурканче <strong>от</strong> балсама, коетоми преда<strong>в</strong>а сили, бодрост и д<strong>в</strong>ижение безболка. Благодаря!Д. Гено<strong>в</strong>, 85 г., гр. МездраОт много години имам проблеми с опорнод<strong>в</strong>игателнияапарат, ший<strong>на</strong> остеохондроза,болки <strong>в</strong> кръста и коленете. Ед<strong>в</strong>а се д<strong>в</strong>ижех<strong>в</strong>къщи, а за излизането да не го<strong>в</strong>оря. Преди 1месец дъщерята ми купи крем "Ефектум", скойто мазах по 3 пъти <strong>на</strong> ден болните местапо схемата, показа<strong>на</strong> <strong>в</strong> упът<strong>в</strong>ането, и сега <strong>в</strong>ечеимам пър<strong>в</strong>ите резултати: поспряха гла<strong>в</strong>оболие,с<strong>в</strong>ето<strong>в</strong>ъртеж, болка <strong>в</strong> ръцете,изтръп<strong>в</strong>ане и изсти<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> пръстите. Вечемога да <strong>в</strong>ърша домаш<strong>на</strong>та раб<strong>от</strong>а и да излизам<strong>на</strong><strong>в</strong>ън, да пра<strong>в</strong>я леки разходки. Благодаря<strong>в</strong>и много!А. Сърбезо<strong>в</strong>а, 74 г., гр. Хаско<strong>в</strong>оПРЕЗЕНТАЦИИ:В София <strong>на</strong> 11 януари (съб<strong>от</strong>а), <strong>в</strong>ход с<strong>в</strong>ободен:1. В БТПП <strong>на</strong> ул. "Искър" №9 (близо до Центр.хали) <strong>от</strong> 10:00 до 11:00 ч.2. В офиса <strong>в</strong> к<strong>в</strong>. "Гео Миле<strong>в</strong>" <strong>на</strong> ул. "Хемус" №74,офис №6 <strong>от</strong> 11:30 до 12:30 ч.(Трам<strong>в</strong>ай №20, 23 - спирка "Танцо<strong>в</strong>о училище",пресечка с ул. "К. Лулче<strong>в</strong>")13 януари (понеделник)гр. Пле<strong>в</strong>ен <strong>в</strong> х<strong>от</strong>ел "Сити" <strong>от</strong> 09:00-09:50 ч.,ул. "Стоян Заимо<strong>в</strong>" 2А,гр. Габро<strong>в</strong>о <strong>в</strong> х<strong>от</strong>ел "Балкан Габро<strong>в</strong>о" <strong>от</strong> 12:00-12:50 ч., ул. "Е. Маноло<strong>в</strong>" 14гр. Велико Търно<strong>в</strong>о <strong>в</strong> х<strong>от</strong>ел "Конкорд" <strong>от</strong>14:00-14:50 ч., ул. "Ц. Церко<strong>в</strong>ски" 14гр. Русе <strong>в</strong> х<strong>от</strong>ел "Космополитен" <strong>от</strong> 17:00-18:00 ч., ул. "Добри Немиро<strong>в</strong>" 114 януари (<strong>в</strong>торник)гр. Шумен <strong>в</strong> х<strong>от</strong>ел "Мадара", пл. "Ос<strong>в</strong>обождение"1 <strong>от</strong> 09:00- 09:50 ч.гр. Добрич <strong>в</strong> х<strong>от</strong>ел "Добруджа", ул. "Неза<strong>в</strong>исимост"<strong>от</strong> 12:00-12:50 ч.гр. Вар<strong>на</strong> <strong>в</strong> х<strong>от</strong>ел "Черно море", бул. "Сли<strong>в</strong>ница"№ 33 <strong>от</strong> 14:00-14:50 ч.гр. Бургас <strong>в</strong> х<strong>от</strong>ел "Луксор" <strong>от</strong> 17:15-18:15 ч.,ул. "Булаир" 2715 януари (сряда)гр. Сли<strong>в</strong>ен <strong>в</strong> х<strong>от</strong>ел "Парк Централ" <strong>от</strong> 09:00-09:50 ч., бул. "Цар Ос<strong>в</strong>ободител" 6гр. Стара Загора <strong>в</strong> х<strong>от</strong>ел "Верея" <strong>от</strong> 11:30-12:20 ч., ул. "Симеон Велики" 100гр. Хаско<strong>в</strong>о <strong>в</strong> х<strong>от</strong>ел "Ретро" <strong>от</strong> 13:30-14:20 ч.,ул. "Ос<strong>в</strong>обождение" 7гр. Пло<strong>в</strong>ди<strong>в</strong> <strong>в</strong> х<strong>от</strong>ел "Его" (близо до пл. "Съединение")<strong>от</strong> 16:00-16:50 ч., ул. "Е. Коле<strong>в</strong>" 2гр. Пазарджик <strong>в</strong> х<strong>от</strong>ел "Прима<strong>в</strong>ера 2" <strong>от</strong>17:45-18:45 ч., ул. "П. Я<strong>в</strong>оро<strong>в</strong>" 816 януари (чет<strong>в</strong>ъртък)гр. Перник <strong>в</strong> х<strong>от</strong>ел "Струма" <strong>от</strong> 10:00-11:00 ч.,пл. "Кракра Пернишки" 1гр. Мездра <strong>в</strong> Дом <strong>на</strong> железничаря <strong>от</strong> 13:30-14:20 ч., ул. "Прос<strong>в</strong>ета" 2гр. Враца <strong>в</strong> Дом <strong>на</strong> <strong>на</strong>ука и техника <strong>от</strong> 15:00-16:00 ч., ул. "Лукашо<strong>в</strong>" 14 (2-ри етаж)Каним <strong>в</strong>и <strong>на</strong> ПРЕЗЕНТАЦИИ, където желаещитемогат да закупят продуктите ни <strong>на</strong>следните цени: "Десет сили алтайски" - 30л<strong>в</strong>./бр., "Промед" - 28 л<strong>в</strong>./бр., крем "Ефектум"- 18 л<strong>в</strong>./бр. (за пенсионери <strong>на</strong>маление 2л<strong>в</strong>.), а също така ще получите НОВОГОДИ-ШЕН ПОДАРЪК: при закупу<strong>в</strong>ане <strong>на</strong> 4 броя <strong>от</strong>един <strong>в</strong>ид продукт - 5-ия получа<strong>в</strong>ате безплатно!(<strong>в</strong> този случай <strong>на</strong>малението за пенсионерине <strong>в</strong>ажи).Приемат се зая<strong>в</strong>ки за изпращане с КУРИЕР(плащането ста<strong>в</strong>а <strong>на</strong> куриера) <strong>на</strong> e-mailpromedbg@abv.bg или <strong>на</strong> следните телефониза або<strong>на</strong>ти <strong>на</strong>: Ви<strong>в</strong>аком - 0879 277 970, Глобул -0893 983 864, Мтел - 0886 259 132. Поръчкитесе приемат <strong>от</strong> 07:00 до 10:00 ч. и <strong>от</strong> 19:00 до22:00 ч. (посоч<strong>в</strong>ат се: точен адрес, тел. за<strong>в</strong>ръзка и желан<strong>от</strong>о количест<strong>в</strong>о) по цени: <strong>на</strong>балсам "Десет сили алтайски" - 30 л<strong>в</strong>./бр., балсам"Промед" - 28 л<strong>в</strong>./бр., крем "Ефектум" - 18л<strong>в</strong>./бр. (без <strong>на</strong>маления). При поръчка <strong>на</strong> 1 бр. куриерскитеразходи са за сметка <strong>на</strong> получателя(7-8 л<strong>в</strong>.), при поръчка <strong>на</strong> 2 бр. и по<strong>в</strong>ече куриерскитеуслуги са за сметка <strong>на</strong> фирмата.Информация за аптеките, <strong>в</strong> които се прода<strong>в</strong>атпродуктите ни, <strong>на</strong> тел. 0886 259 132(<strong>от</strong> 10:00 до 15:00 ч.).

26 ¡⁄À√¿–Ÿ»Õ¿7 - 13 ЯНУАРИ 2014Eленската Даскалоли<strong>в</strong>ница -училището за будители <strong>на</strong>През есента <strong>на</strong> 2013-а се <strong>на</strong><strong>в</strong>ършиха 170 години<strong>от</strong> поя<strong>в</strong>ата <strong>на</strong> Еленск<strong>от</strong>о класно училище- школата <strong>на</strong> ст<strong>от</strong>ици даскали,разпръс<strong>на</strong>ли семе<strong>на</strong>та <strong>на</strong> прос<strong>в</strong>ещението,<strong>на</strong>уката, <strong>култура</strong>та и <strong>на</strong>цио<strong>на</strong>л<strong>на</strong>та идеяпо цялата българска земя. Да не забра<strong>в</strong>яме,че о<strong>на</strong>зи българска земя е необозримо по-голяма<strong>от</strong> скромните граници <strong>на</strong> днеш<strong>на</strong>тани държа<strong>в</strong>а, че тя е достигала до Тулча <strong>на</strong>Ду<strong>на</strong><strong>в</strong>ската делта и до Охридск<strong>от</strong>о езеро!Проф. Пламен ПАВЛОВЗа съжаление чест<strong>в</strong>ането<strong>на</strong> забележител<strong>на</strong>тасама по себеси годишни<strong>на</strong> сиоста<strong>на</strong> грижа <strong>на</strong>й-<strong>в</strong>ече <strong>на</strong>Общи<strong>на</strong> Еле<strong>на</strong>, <strong>на</strong> кметаДилян Млъзе<strong>в</strong>, заместникаму Йордан Димитро<strong>в</strong>,местните учители, музейнии читалищни дейци, ентусиасти…За пореденпът едно събитие, чиято<strong>на</strong>цио<strong>на</strong>л<strong>на</strong> з<strong>на</strong>чимост енесъмне<strong>на</strong>, беше подценено<strong>от</strong> "компетентните",както се каз<strong>в</strong>а, държа<strong>в</strong>ни, адори и областни институции<strong>в</strong>ъ<strong>в</strong> Велико Търно<strong>в</strong>о,<strong>от</strong>съст<strong>в</strong>аше и търно<strong>в</strong>скиятмитрополит Григорий.Без коментар, както <strong>в</strong>ечее практика да каз<strong>в</strong>аме <strong>в</strong> подобнислучаи. Разбира се, заподценя<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> прочутатанякога Даскалоли<strong>в</strong>ницас<strong>в</strong>оята <strong>в</strong>и<strong>на</strong> има и модер<strong>на</strong>тани историческа<strong>на</strong>ука, която така и не излезе<strong>от</strong> поз<strong>на</strong>тите клишетаза "пър<strong>в</strong>енст<strong>в</strong>о" <strong>на</strong> едниили други общест<strong>в</strong>ени я<strong>в</strong>ленияи конкретни средища,<strong>от</strong> споро<strong>в</strong>ете <strong>в</strong> поз<strong>на</strong>тиястил <strong>на</strong> т.<strong>на</strong>р. местенпатри<strong>от</strong>изъм. И <strong>в</strong>се пакнека <strong>на</strong>кратко обобщимоно<strong>в</strong>а, което е предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>алатази школа за учителии будители, оста<strong>в</strong>илатрайни следи <strong>в</strong> <strong>на</strong>цио<strong>на</strong>л<strong>на</strong>тани история и <strong>култура</strong>.Израст<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> образо<strong>в</strong>ателн<strong>от</strong>одело <strong>в</strong> будния<strong>в</strong>ъзрожденски градЕле<strong>на</strong> не е случайно.Здра<strong>в</strong>ият български дух,пазещ споме<strong>на</strong> за средно<strong>в</strong>еко<strong>в</strong>н<strong>от</strong>обългарскоцарст<strong>в</strong>о, както и стопанският<strong>на</strong>предък и благосъстоянието<strong>на</strong> малкия балканскиградец са гаранцияза то<strong>в</strong>а. Връзките с ма<strong>на</strong>стирите<strong>на</strong> С<strong>в</strong>ета гораАтонска, особено с "Хилендар"(тога<strong>в</strong>а български посъста<strong>в</strong>а <strong>на</strong> с<strong>в</strong>оите мо<strong>на</strong>сии <strong>на</strong>цио<strong>на</strong>л<strong>на</strong> традиция),също засил<strong>в</strong>ат духа <strong>на</strong>местните българи, <strong>в</strong>оденипо пътя <strong>на</strong> з<strong>на</strong>нието и <strong>в</strong>ярата<strong>от</strong> хора като даскалНенчо още през XVIII <strong>в</strong>.,след<strong>в</strong>ан <strong>от</strong> други из<strong>в</strong>естнии неиз<strong>в</strong>естни <strong>на</strong>родни будители,сред които се<strong>от</strong>кроя<strong>в</strong>ат Стоян Граматик,Дойно Граматик и него<strong>в</strong>иятсин Андрей (Дечо)Робо<strong>в</strong>ски (или Робо<strong>в</strong>). Както<strong>от</strong>беляз<strong>в</strong>ат поз<strong>на</strong><strong>в</strong>ачите<strong>на</strong> историята <strong>на</strong> Еле<strong>на</strong>,мест<strong>на</strong>та българска общи<strong>на</strong>има с<strong>в</strong>оя трай<strong>на</strong> политиказа <strong>на</strong>родно прос<strong>в</strong>ещение.Из<strong>в</strong>естният <strong>в</strong>ъзрожденскиучител и общест<strong>в</strong>ендеец Юрдан Нено<strong>в</strong> (<strong>в</strong>последст<strong>в</strong>иебележит еленскипър<strong>в</strong>енец, бащата <strong>на</strong> писателяПетко Ю. Тодоро<strong>в</strong> и<strong>на</strong> Ми<strong>на</strong>, любимата <strong>на</strong> Я<strong>в</strong>оро<strong>в</strong>)споделя: "Слушал съммежду не<strong>в</strong>олните <strong>в</strong>до<strong>в</strong>иции сиромахкини да каз<strong>в</strong>ат:"Кърпата си <strong>от</strong> гла<strong>в</strong>атаще продам, само да ми сеизучи детето".И зато<strong>в</strong>а още през 1817г. еленчани събират средст<strong>в</strong>а,а през 1820-а <strong>от</strong>кри<strong>в</strong>ат<strong>на</strong>рочно построе<strong>на</strong>училищ<strong>на</strong> сграда, което еголяма рядкост <strong>в</strong> тога<strong>в</strong>аш<strong>на</strong>България. Не е случайно,че един <strong>от</strong> пър<strong>в</strong>ите ни <strong>на</strong>цио<strong>на</strong>лни<strong>в</strong>одачи, мъченикътза българщи<strong>на</strong>та ицърко<strong>в</strong><strong>на</strong>та ни неза<strong>в</strong>исимост,а<strong>в</strong>торът <strong>на</strong> "МатиБолгария" Неофит Боз<strong>в</strong>ели<strong>в</strong>ъзклик<strong>в</strong>а: "Еле<strong>на</strong> - село <strong>в</strong>елико,с д<strong>в</strong>е черк<strong>в</strong>и и сла<strong>в</strong>яноболгарскодобропорядъчноучилище". ГраматицитеСтоян и Дойно поз<strong>на</strong><strong>в</strong>атне само Псалтира и църко<strong>в</strong>нитекниги, но и сла<strong>в</strong><strong>на</strong>та"История" <strong>на</strong> Отец ПаисийХилендарски. От 1819 г.,още преди да е построено"школ<strong>от</strong>о", него<strong>в</strong> стълбста<strong>в</strong>а Андрей Робо<strong>в</strong>ски.Възпитаник <strong>на</strong> ХристакиПа<strong>в</strong>ло<strong>в</strong>ич <strong>в</strong> С<strong>в</strong>ищо<strong>в</strong>, тойобно<strong>в</strong>я<strong>в</strong>а учеб<strong>на</strong>та програмаи методите <strong>на</strong> препода<strong>в</strong>ане,при<strong>в</strong>личайки <strong>на</strong>дТо<strong>в</strong>а но<strong>в</strong>аторско, модерно по тип българскоучилище, създадено през далеч<strong>на</strong>та 1843 г.,оста<strong>в</strong>а <strong>в</strong> <strong>на</strong>шата традиция с ориги<strong>на</strong>лн<strong>от</strong>о,но и пределно <strong>в</strong>ярно емоцио<strong>на</strong>лно определение,дадено му <strong>от</strong> него<strong>в</strong>ия <strong>в</strong>ъзпитаникПетко Р. Сла<strong>в</strong>ейко<strong>в</strong>. И <strong>на</strong>исти<strong>на</strong>, "Даскалоли<strong>в</strong>ницата"е мяст<strong>от</strong>о, където се "леят" непросто ученици, а "даскали" - така както селеят с<strong>в</strong>ещи, които разпръс<strong>в</strong>ат тъмни<strong>на</strong>та,които носят с<strong>в</strong>етли<strong>на</strong> и хармония!500 ученици <strong>от</strong> Еле<strong>на</strong> иоколните селища. Именнодаскал Андрей започ<strong>в</strong>апреустройст<strong>в</strong><strong>от</strong>о <strong>на</strong> училищетопрез 1834 г.Тази амбициоз<strong>на</strong> програмаобаче е разгър<strong>на</strong>та <strong>в</strong>модерен за епохата дух иосъщест<strong>в</strong>е<strong>на</strong> <strong>от</strong> другия голямапостол не само <strong>на</strong>еленск<strong>от</strong>о, но и <strong>на</strong> общобългарск<strong>от</strong>ообразо<strong>в</strong>ателнодело - И<strong>в</strong>ан Момчило<strong>в</strong>(1819-1869). Получилпрекрасно образо<strong>в</strong>ание присъщия даскал Андрей <strong>в</strong> род<strong>на</strong>таЕле<strong>на</strong>, после <strong>в</strong> прочут<strong>от</strong>оучилище <strong>на</strong> ТеофилосКаирис, след то<strong>в</strong>а по препоръкаи с подкрепата <strong>на</strong>с<strong>в</strong>оя съгражданин ИларионМакариополски - и <strong>в</strong> Русия.И<strong>в</strong>ан Момчило<strong>в</strong> е един <strong>от</strong>малци<strong>на</strong>та тога<strong>в</strong>ашни българиерудити, поз<strong>на</strong><strong>в</strong>ач <strong>на</strong>чужди езици, пре<strong>в</strong>одач, поз<strong>на</strong>т<strong>на</strong> тога<strong>в</strong>ашните ученисла<strong>в</strong>исти. Макар порадизаболя<strong>в</strong>ане да не успя<strong>в</strong>а даза<strong>в</strong>ърши семи<strong>на</strong>рията <strong>в</strong>Одеса (учебно за<strong>в</strong>едение,което за <strong>в</strong>ремето си се ера<strong>в</strong>ня<strong>в</strong>ало <strong>на</strong> уни<strong>в</strong>ерситет),И<strong>в</strong>ан Момчило<strong>в</strong> сеза<strong>в</strong>ръща <strong>в</strong> роди<strong>на</strong>та, <strong>на</strong>трупалсолидни з<strong>на</strong>ния,опит… Така през есентатой поста<strong>в</strong>я <strong>на</strong>чал<strong>от</strong>о <strong>на</strong>класн<strong>от</strong>о училище <strong>в</strong> Еле<strong>на</strong>,прилагайки модерните сипедагогически <strong>в</strong>иждания и<strong>в</strong>исоки изиск<strong>в</strong>ания."От малките и по-слабоподг<strong>от</strong><strong>в</strong>ените - споделятсъ<strong>в</strong>ременниците - той образу<strong>в</strong>атъй <strong>на</strong>речен<strong>от</strong>о<strong>в</strong>заимно училище, занятията<strong>в</strong> което по<strong>в</strong>ери <strong>на</strong> съграждани<strong>на</strong>си Юрдан Нено<strong>в</strong><strong>от</strong>пър<strong>в</strong>о и после <strong>на</strong> И<strong>в</strong>анПоп-Стефано<strong>в</strong>, <strong>от</strong> по-<strong>в</strong>ъзрастнитепък образу<strong>в</strong>аподг<strong>от</strong><strong>в</strong>ително училище, <strong>в</strong>което той сам раб<strong>от</strong>еше,<strong>на</strong>дзира<strong>в</strong>айки и упът<strong>в</strong>айки<strong>от</strong> <strong>в</strong>реме <strong>на</strong> <strong>в</strong>реме другияси помощник <strong>в</strong>ъ<strong>в</strong> <strong>в</strong>заимн<strong>от</strong>оучилище…". Заедно с богататаучеб<strong>на</strong> програма,много с<strong>в</strong>етски и приложнипредмети, здра<strong>в</strong>ата дисципли<strong>на</strong>и т.н., той пръ<strong>в</strong> у<strong>на</strong>с <strong>в</strong>ъ<strong>в</strong>ежда училищния з<strong>в</strong>ънец- тази малка камбанка,която с<strong>в</strong>ик<strong>в</strong>а не богомолците,а онези, които саприз<strong>в</strong>ани да <strong>в</strong>яр<strong>в</strong>ат <strong>в</strong> з<strong>на</strong>ниетои българщи<strong>на</strong>та!Сърцатият учител <strong>в</strong>ъ<strong>в</strong>еждагим<strong>на</strong>стически упражнения,"марширо<strong>в</strong>ка" и т.н.,което му <strong>на</strong><strong>в</strong>лича подозренията<strong>на</strong> турците, че г<strong>от</strong><strong>в</strong>и…бъдещи български <strong>в</strong>ъстаници- ако използ<strong>в</strong>аме еднопонятие, поя<strong>в</strong>ило семалко по-късно, бъдещи комити!Оста<strong>в</strong>яйки <strong>на</strong> с<strong>в</strong>оетомясто достоен <strong>на</strong>следник<strong>в</strong> лицето <strong>на</strong> Никола Михайло<strong>в</strong>ски(брат <strong>на</strong> ИларионМакариополски и баща<strong>на</strong> Стоян Михайло<strong>в</strong>ски),И<strong>в</strong>ан Момчило<strong>в</strong> се пос<strong>в</strong>еща<strong>в</strong>а<strong>на</strong> още по-трудн<strong>от</strong>опоприще да пише и разпространя<strong>в</strong>аучебници и помагала,да обикаля градо<strong>в</strong>е исела като истински апостол…За прочутия някогаучител е писано <strong>от</strong> редицасъ<strong>в</strong>ременници, но <strong>на</strong>й-интерес<strong>на</strong>и осно<strong>в</strong>ополагаща<strong>на</strong>циятаОчак<strong>в</strong>айте книгата„История <strong>на</strong> българите <strong>от</strong> Македония“<strong>на</strong> акад. Григор Веле<strong>в</strong>си оста<strong>в</strong>а книгата, <strong>на</strong>писа<strong>на</strong><strong>от</strong> него<strong>в</strong>ия ученик МиланРади<strong>в</strong>ое<strong>в</strong> "Биография <strong>на</strong>И<strong>в</strong>а<strong>на</strong> Николо<strong>в</strong> Момчило<strong>в</strong>(Кратък очерк за прос<strong>в</strong>етителскатаму дейност)",София, "Държа<strong>в</strong><strong>на</strong> печатница",1912 г. Пох<strong>в</strong>ално е, че<strong>в</strong>ъ<strong>в</strong> <strong>в</strong>ръзка със 170-ата годишни<strong>на</strong><strong>на</strong> еленската Даскалоли<strong>в</strong>ницакнигата е преиздаде<strong>на</strong>ф<strong>от</strong><strong>от</strong>ипно (София,2013) със средст<strong>в</strong>а <strong>на</strong>Общи<strong>на</strong> Еле<strong>на</strong>.У<strong>в</strong>ажа<strong>в</strong>ан и обичан <strong>от</strong><strong>в</strong>сички, радетел <strong>на</strong> българския<strong>на</strong>предък и с<strong>в</strong>обода,И<strong>в</strong>ан Момчило<strong>в</strong> е имал смелосттаи доблестта <strong>от</strong>критода зая<strong>в</strong>и:"Обичай Отечест<strong>в</strong><strong>от</strong>оси и никога да не пожелаеши предпочетеш друго<strong>от</strong>ечест<strong>в</strong>о <strong>от</strong> с<strong>в</strong>оето!".Впрочем, ако се "задълбаем"<strong>в</strong> о<strong>на</strong>зи епоха, ако погледнемпоне оста<strong>в</strong>ен<strong>от</strong>они <strong>от</strong> д-р И<strong>в</strong>ан Богоро<strong>в</strong>, и <strong>в</strong>онези <strong>в</strong>реме<strong>на</strong> редица младии образо<strong>в</strong>ани българи саизбирали пътя <strong>на</strong> емиграциятаи осигурен<strong>от</strong>о същест<strong>в</strong>у<strong>в</strong>ане<strong>в</strong> други държа<strong>в</strong>и…Как ни липс<strong>в</strong>ат днес,през ХХI <strong>в</strong>., хора, "даскали",интелектуалци, които несамо да го<strong>в</strong>орят така, но ида ни <strong>на</strong>карат да по<strong>в</strong>яр<strong>в</strong>аме<strong>в</strong> себе си!!За тога<strong>в</strong>ашните българи,при то<strong>в</strong>а неслучайнихора, какъ<strong>в</strong>то <strong>на</strong>пример еИ<strong>в</strong>ан Кършо<strong>в</strong>ски, "школ<strong>от</strong>о"<strong>в</strong> Еле<strong>на</strong> <strong>на</strong>чело с И<strong>в</strong>анМомчило<strong>в</strong> е "<strong>в</strong>исше" училище!Може да се спори законкрет<strong>на</strong>та типология<strong>на</strong> Даскалоли<strong>в</strong>ницата, н<strong>от</strong>я би могла да бъде обя<strong>в</strong>е<strong>на</strong>за пър<strong>в</strong>ата българскагим<strong>на</strong>зия, дори за пър<strong>в</strong>ия<strong>на</strong>цио<strong>на</strong>лен педагогическиинститут. И то<strong>в</strong>а съ<strong>в</strong>семняма да бъде пресилено - некасе замислим, че през1843 г. нито е имало българскоминистерст<strong>в</strong>о <strong>на</strong>прос<strong>в</strong>етата, нито неза<strong>в</strong>исимабългарска църк<strong>в</strong>а, <strong>в</strong>ъобще- как<strong>в</strong>ато и да билоинституция, която да изда<strong>в</strong>асертификати и определяучебни станд<strong>арт</strong>и. Такаили и<strong>на</strong>че, сла<strong>в</strong>ата и а<strong>в</strong>торитетът<strong>на</strong> то<strong>в</strong>а модерноза <strong>в</strong>ремето си,с<strong>в</strong>етско като приоритетобразо<strong>в</strong>ателно средище<strong>в</strong>оди към Еле<strong>на</strong> млади българи<strong>от</strong> близки и далечни краища.Сред тях са ПеткоСла<strong>в</strong>ейко<strong>в</strong> и Стоян Михайло<strong>в</strong>ски(eд<strong>в</strong>а ли тряб<strong>в</strong>а даобясня<strong>в</strong>аме кой е Дядо Сла<strong>в</strong>ейко<strong>в</strong>,както и Михайло<strong>в</strong>ски,<strong>на</strong>писал заедно с многодруги т<strong>в</strong>орби и <strong>на</strong>шия <strong>на</strong>практика <strong>в</strong>тори <strong>на</strong>цио<strong>на</strong>ленхимн - "Вър<strong>в</strong>и, <strong>на</strong>роде<strong>в</strong>ъзродени!"), Никола Козле<strong>в</strong>(а<strong>в</strong>тор <strong>на</strong> популяр<strong>на</strong>та някогапоема за хайдут Сидер!),Драган Цанко<strong>в</strong> (общест<strong>в</strong>еник,политик, министър-председател<strong>на</strong>Княжест<strong>в</strong>о България), д-рИ<strong>в</strong>ан Касабо<strong>в</strong> (лидерът <strong>на</strong>Тайния български централенре<strong>в</strong>олюционен комитет,пр<strong>от</strong><strong>от</strong>ипът <strong>на</strong>БРЦК!), Никола Жи<strong>в</strong>ко<strong>в</strong>(прос<strong>в</strong>етен деец, приятел<strong>на</strong> Христо Б<strong>от</strong>е<strong>в</strong>, опълченец,а<strong>в</strong>тор <strong>на</strong> текста <strong>на</strong>пър<strong>в</strong>ия ни държа<strong>в</strong>ен химн"Шуми Марица"), него<strong>в</strong>иятбрат Георги Жи<strong>в</strong>ко<strong>в</strong> (ре<strong>в</strong>олюционер,политик, министър,председател <strong>на</strong>Народн<strong>от</strong>о събрание),И<strong>в</strong>ан Кършо<strong>в</strong>ски (из<strong>в</strong>естенре<strong>в</strong>олюционер, приятел <strong>на</strong>Васил Ле<strong>в</strong>ски), Са<strong>в</strong>а Катрафило<strong>в</strong>(учител, с<strong>в</strong>ещеник,участник <strong>в</strong> Б<strong>от</strong>е<strong>в</strong>ата чета),Стефан Бобче<strong>в</strong> (из<strong>в</strong>естенучен и общест<strong>в</strong>еник)и много други из<strong>в</strong>естни<strong>в</strong>ъзрожденски будители,борци за <strong>на</strong>шата с<strong>в</strong>обода,"строители" <strong>на</strong> модер<strong>на</strong>България. Сред тях са соченииме<strong>на</strong>та и <strong>на</strong> емблематичните<strong>в</strong>ъзрожденскидейци Добри Войнико<strong>в</strong> иДобри Чинтуло<strong>в</strong>, макар иза кратко ученици <strong>в</strong> Еленск<strong>от</strong>оучилище. Така илии<strong>на</strong>че, <strong>на</strong>д сто <strong>от</strong> <strong>в</strong>ъзпитаниците<strong>на</strong> Даскалоли<strong>в</strong>ницатапре<strong>на</strong>сят факела<strong>на</strong> з<strong>на</strong>нието и <strong>българската</strong>идея из цялата ни земя,а и сред българите <strong>в</strong>ъ<strong>в</strong>Влашко и Цариград… Некапосочим още едно издание,осъщест<strong>в</strong>ено <strong>от</strong> Общи<strong>на</strong>Еле<strong>на</strong> <strong>в</strong>ъ<strong>в</strong> <strong>в</strong>ръзка с <strong>на</strong>стоящатагодишни<strong>на</strong> - книгата<strong>на</strong> И<strong>в</strong>ан Ст. И<strong>в</strong>ано<strong>в</strong> "ЕленскатаДаскалоли<strong>в</strong>ница" (Eле<strong>на</strong>,2013).Да се <strong>в</strong>ърнем <strong>от</strong>но<strong>в</strong>окъм смисъла <strong>на</strong> ориги<strong>на</strong>лн<strong>от</strong>ои, както бихмеказали днес, "неформално"име Даскалоли<strong>в</strong>ница.Създа<strong>в</strong>айки тази но<strong>в</strong>адума, може би интуити<strong>в</strong>ноголемият <strong>на</strong>роденпоет Петко Р. Сла<strong>в</strong>ейко<strong>в</strong>е доло<strong>в</strong>ил и нещодруго - глаголът"лея" е <strong>на</strong>й-точният,<strong>на</strong>й-<strong>в</strong>ъздейст<strong>в</strong>ащият <strong>в</strong>този и <strong>в</strong> други нестанд<strong>арт</strong>нислучаи! Защ<strong>от</strong>осе леят не само с<strong>в</strong>ещи,но и камбани, които носят"гласа" <strong>на</strong> Бога и <strong>в</strong>ярата,както, разбирасе, се леят и… куршуми!Цяла гама <strong>от</strong> послания<strong>в</strong> духа <strong>на</strong> <strong>в</strong>ъзрожденскатаепоха можемда <strong>от</strong>крием <strong>в</strong> тази колорит<strong>на</strong>,но и магическадума!

≈û√–¿Õ“»7 - 13 ЯНУАРИ 201427 С А<strong>на</strong> и Деян разго<strong>в</strong>аряМария Самарджие<strong>в</strong>аС А<strong>на</strong> се запоз<strong>на</strong>х <strong>в</strong> интернет. През ми<strong>на</strong>латагоди<strong>на</strong> <strong>в</strong> глобал<strong>на</strong>та мрежа се <strong>в</strong>ихрешедискусия по <strong>в</strong>ъпроса да се бетонира ли корит<strong>от</strong>о<strong>на</strong> река Санданска Бистрица, илида се запази <strong>в</strong> естест<strong>в</strong>ения му <strong>в</strong>ид заедно сдър<strong>в</strong>етата <strong>на</strong> из<strong>в</strong>естния <strong>в</strong> цяла Българияпарк, покрай който реката преми<strong>на</strong><strong>в</strong>а.Оказа се, че А<strong>на</strong> се <strong>в</strong>ключ<strong>в</strong>а <strong>в</strong> спора <strong>от</strong> далечнияМадрид. И че там са д<strong>в</strong>ама. Помолихя <strong>на</strong>й-<strong>на</strong>пред да се предста<strong>в</strong>и.Аз съм А<strong>на</strong> Кутузо<strong>в</strong>а,а след катосключих гражданскибрак с ДеянИ<strong>в</strong>ано<strong>в</strong>, доба<strong>в</strong>их него<strong>в</strong>атафамилия към името си. На24 години съм, <strong>от</strong> градСандански, а съпругът ми е<strong>на</strong> 25 години и е <strong>от</strong> градСтралджа. Преди пет години,<strong>в</strong>ед<strong>на</strong>га след катоза<strong>в</strong>ърш<strong>в</strong>а средн<strong>от</strong>о си образо<strong>в</strong>ание,Деян зами<strong>на</strong><strong>в</strong>аза Мадрид заедно с братси, за да осигурят средст<strong>в</strong>аза добър жи<strong>в</strong><strong>от</strong> <strong>на</strong>бъдещите си семейст<strong>в</strong>а. СДеян се запоз<strong>на</strong>хме <strong>в</strong> интернет,а пър<strong>в</strong>ата ни среща<strong>на</strong> жи<strong>в</strong>о беше <strong>в</strong> София,<strong>в</strong>ед<strong>на</strong>га след като самолетът<strong>от</strong> Мадрид, с койтоДеян пъту<strong>в</strong>аше, кац<strong>на</strong> <strong>на</strong>летището. Деян ме зарад<strong>в</strong>ас ц<strong>в</strong>етя, <strong>от</strong><strong>в</strong>ори бутилкафренско шампанско и из<strong>в</strong>адид<strong>в</strong>е краси<strong>в</strong>и чаши.Обещахме си, че един ден<strong>на</strong> с<strong>в</strong>атбата ни <strong>от</strong>но<strong>в</strong>още пием <strong>от</strong> тези чаши. Ато<strong>в</strong>а ста<strong>на</strong> точно д<strong>в</strong>е годинипо-късно. За прекрас<strong>на</strong>таи споделе<strong>на</strong> любо<strong>в</strong> помеждуни благодарим <strong>на</strong>Бог. Обаче аз бях студентка<strong>в</strong> Югозападния уни<strong>в</strong>ерситет"Неофит Рилски" <strong>в</strong>Благое<strong>в</strong>град и не можех дазами<strong>на</strong> с него <strong>в</strong> Испания.Наложи се да бъдем разделенидо за<strong>в</strong>ърш<strong>в</strong>ането <strong>на</strong>образо<strong>в</strong>анието ми. През2012 г. получих диплома забакала<strong>в</strong>ър и <strong>в</strong>ед<strong>на</strong>га се озо<strong>в</strong>ахпри Деян.- Из<strong>в</strong>естно е, че <strong>в</strong> Испанияима икономическакриза и голяма безраб<strong>от</strong>ица,гла<strong>в</strong>но сред младитехора, а <strong>в</strong>ие решихтеда жи<strong>в</strong>еете точно там,защо?- Безраб<strong>от</strong>ицата <strong>в</strong> Испаниядостиг<strong>на</strong> рекордните27,16% още през пър<strong>в</strong>итетри месеца <strong>на</strong> тазигоди<strong>на</strong>. Испанците започ<strong>на</strong>хада упрек<strong>в</strong>ат имигрантите,че им <strong>от</strong>нематраб<strong>от</strong>ата, докато предикризата т<strong>в</strong>ърдяха, че никогаиспанец няма да се заемес то<strong>в</strong>а, което българитераб<strong>от</strong>ят. Въпреки<strong>в</strong>лоше<strong>на</strong>та икономическаситуация оче<strong>в</strong>идно е, чеиспанците <strong>в</strong> Мадрид нестрадат <strong>от</strong> големи лишения.Те само полз<strong>в</strong>ат пократки<strong>от</strong>пуски <strong>в</strong> сра<strong>в</strong>нениес преди, по-рядко сехранят <strong>в</strong> ресторанти, неси купу<strong>в</strong>ат <strong>на</strong>й-но<strong>в</strong>и моделиколи и... у<strong>в</strong>олня<strong>в</strong>ат домашнитепомощнички ичистачките, което се<strong>от</strong>разя<strong>в</strong>а зле <strong>на</strong> по<strong>в</strong>ечетобългарки <strong>в</strong> Мадрид. Но сегаИспания определено нее стра<strong>на</strong>, <strong>в</strong> която единимигрант може да дойдеи да си <strong>на</strong>мери раб<strong>от</strong>а <strong>на</strong>място. Ние също <strong>в</strong>земамепо-малки заплати, но раб<strong>от</strong>им.Надя<strong>в</strong>аме се до годи<strong>на</strong>и поло<strong>в</strong>и<strong>на</strong> да съберемпаричките, коитосме си поста<strong>в</strong>или катоцел, и да се приберем <strong>в</strong>роди<strong>на</strong>та.- Как<strong>в</strong>о раб<strong>от</strong>ите, задо<strong>в</strong>оля<strong>в</strong>али <strong>в</strong>и заплащането,как<strong>в</strong>и са месечните<strong>в</strong>и разходи за хра<strong>на</strong>,к<strong>в</strong><strong>арт</strong>ира, транспорт,раз<strong>в</strong>лечения, екскурзии идр., учили ли сте пред<strong>в</strong>арителноиспански език испра<strong>в</strong>яте ли се добре собщу<strong>в</strong>ането?- И д<strong>в</strong>амата раб<strong>от</strong>им <strong>в</strong>ед<strong>на</strong> и съща фирма. В пощенскитекутии <strong>на</strong> жилищниблоко<strong>в</strong>е пускаме едно<strong>в</strong>ременноне по ед<strong>на</strong>, апо д<strong>в</strong>е различни листо<strong>в</strong>кии зато<strong>в</strong>а заплащането епо-добро. Раб<strong>от</strong>им <strong>в</strong> група<strong>от</strong> еди<strong>на</strong>десет българи.Шефът ни, който есобст<strong>в</strong>еник <strong>на</strong> магазин заматраци и <strong>на</strong> козметиченсалон, е испанец, а упра<strong>в</strong>ителитеса българи. Те <strong>в</strong>сякасутрин ни предоста<strong>в</strong>ятточно определенброй листо<strong>в</strong>ки, коит<strong>от</strong>ряб<strong>в</strong>а да разпространимпрез деня, а и про<strong>в</strong>еря<strong>в</strong>атдали някой <strong>от</strong> групатане изх<strong>в</strong>ърля листо<strong>в</strong>ки.В края <strong>на</strong> раб<strong>от</strong>н<strong>от</strong>о<strong>в</strong>реме ние преда<strong>в</strong>аме опис<strong>на</strong> разпространения бройлисто<strong>в</strong>ки - обикно<strong>в</strong>ено по3000 <strong>на</strong> ден - с име<strong>на</strong>та <strong>на</strong>улиците и номерата <strong>на</strong>жилищните блоко<strong>в</strong>е, коитосме посетили. До<strong>в</strong>олнисме <strong>от</strong> заплащането,както и <strong>от</strong> <strong>от</strong>ношениетокъм <strong>на</strong>с. За Но<strong>в</strong>а годи<strong>на</strong>шефът ни <strong>в</strong>и<strong>на</strong>ги подаря<strong>в</strong>акутия с <strong>в</strong>ино, деликатесии сладки <strong>на</strong> <strong>в</strong>секи служител.В момента аз раб<strong>от</strong>япо-малко <strong>от</strong> преди,защ<strong>от</strong>о броят <strong>на</strong> листо<strong>в</strong>ките,които тряб<strong>в</strong>а даразпространя<strong>в</strong>ам, <strong>на</strong>маля.Въпреки то<strong>в</strong>а не се оплак<strong>в</strong>ам.През последния месецраб<strong>от</strong>их 17 дни, а получих706 е<strong>в</strong>ро. Съпругътми раб<strong>от</strong>и по<strong>в</strong>ече дни <strong>от</strong>мен и <strong>в</strong>зима около 900-1000 е<strong>в</strong>ро <strong>на</strong> месец. Акозаплатата е 1000 е<strong>в</strong>ро,месечните разходи <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ек(за <strong>на</strong>ем <strong>на</strong> к<strong>в</strong><strong>арт</strong>ира,ток, <strong>в</strong>ода, транспорт ихра<strong>на</strong>) са около 40%. ВМадрид <strong>на</strong>емът за стая зад<strong>в</strong>ама души е 250-300 е<strong>в</strong>ро.То<strong>в</strong>а е <strong>на</strong>й-големиятни разход. К<strong>арт</strong>ата заД<strong>в</strong>ама <strong>в</strong> Мадридградския транспорт (а<strong>в</strong>тобусии метро) <strong>в</strong> Мадриде 62 е<strong>в</strong>ро за месец. Захра<strong>на</strong> изразход<strong>в</strong>аме около100 е<strong>в</strong>ро <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ек. Бензинъте 1,37 е<strong>в</strong>ро залитър.- Приобщихте ли секъм <strong>на</strong>чи<strong>на</strong> <strong>на</strong> жи<strong>в</strong><strong>от</strong> <strong>на</strong>испанците, <strong>на</strong>примеркъм сиестата...- О, с хуба<strong>в</strong><strong>от</strong>о се с<strong>в</strong>ик<strong>в</strong>абързо. Няма българин, <strong>на</strong>ког<strong>от</strong>о жи<strong>в</strong><strong>от</strong>ът <strong>в</strong> Испанияда не му харес<strong>в</strong>а. Единст<strong>в</strong>еноносталгията илипсата <strong>на</strong> близките иприятелите покрай <strong>на</strong>сни <strong>на</strong>тъжа<strong>в</strong>ат. Поз<strong>на</strong><strong>в</strong>амобаче много българи, прикоито тази носталгия етолко<strong>в</strong>а притъпе<strong>на</strong>, чете не искат дори да сипомислят за прибиране <strong>в</strong>България. Ние д<strong>в</strong>аматапък сме <strong>от</strong> другите -изпълнени с любо<strong>в</strong> към роди<strong>на</strong>таи дори с из<strong>в</strong>ест<strong>на</strong>доза <strong>на</strong>цио<strong>на</strong>лизъм... Замен жи<strong>в</strong><strong>от</strong>ът <strong>в</strong> столицата<strong>на</strong> Испания е много поразличен<strong>от</strong> поз<strong>на</strong>тия ми<strong>в</strong> малкия курортен Сандански,където <strong>в</strong>сичко се<strong>на</strong>мира <strong>на</strong> 10 минути пеша<strong>от</strong> дома ми. В Мадрид,както и <strong>в</strong> София, хоратаса изключителнозабързани. В <strong>на</strong>чал<strong>от</strong>о <strong>на</strong>престоя ми този фактпораждаше странно <strong>на</strong>прежениеу мен. Не можехда разбера <strong>на</strong>пример защо<strong>в</strong>сички тичат <strong>в</strong> метр<strong>от</strong>о.Тичат из цялата метростанция,още <strong>от</strong> <strong>в</strong>ходасе засил<strong>в</strong>ат към <strong>в</strong>лако<strong>в</strong>ете,препускат по стълбитеи по ескалаторите...Но и <strong>в</strong> то<strong>в</strong>а има ред. Липс<strong>в</strong>акак<strong>в</strong><strong>от</strong>о и да е блъскане.Ед<strong>в</strong>а след като се<strong>в</strong>ключих <strong>в</strong> мадридския <strong>на</strong>чин<strong>на</strong> жи<strong>в</strong><strong>от</strong>, осъз<strong>на</strong>х, че<strong>в</strong> този град <strong>в</strong>ремето сякашлети, а секундата еценност... Въпреки то<strong>в</strong>аиспанците са усмих<strong>на</strong>тии с при<strong>в</strong>етли<strong>в</strong>о излъч<strong>в</strong>ане,за разлика <strong>от</strong> <strong>на</strong>шите съ<strong>на</strong>родници,които както<strong>в</strong> България, така и <strong>в</strong> Мадридимат уморен и нещастен<strong>в</strong>ид. Сиестата, т.е.следобед<strong>на</strong>та почи<strong>в</strong>ка,както и неделните дни,<strong>от</strong> ед<strong>на</strong> стра<strong>на</strong>, са непри<strong>в</strong>лекателниза <strong>на</strong>с, защ<strong>от</strong>о<strong>от</strong> д<strong>в</strong>а до пет часаследобед по<strong>в</strong>ечето офисии магазини са зат<strong>в</strong>орени.От друга стра<strong>на</strong>, тритечаса са недостатъчни запосещения <strong>на</strong> различни интересниобекти <strong>в</strong> града.В Мадрид хра<strong>на</strong>та е изключителное<strong>в</strong>ти<strong>на</strong>, а испанскатакухня е многодобра, но за <strong>на</strong>с баро<strong>в</strong>етеим са - меко казано -<strong>от</strong>блъск<strong>в</strong>ащи, тъй катоклиентите им х<strong>в</strong>ърлят<strong>от</strong>падъците си (салфетки,кокалчета, обелки)<strong>в</strong>ърху пода, защ<strong>от</strong>о е прието,че колк<strong>от</strong>о по<strong>в</strong>ечебоклуци се <strong>в</strong>иждат <strong>в</strong>ърхупода, толко<strong>в</strong>а "по-<strong>в</strong>ър<strong>в</strong>ежно"е за<strong>в</strong>едението, а то<strong>в</strong>апри<strong>в</strong>лича клиенти. Ние сДеян си г<strong>от</strong><strong>в</strong>им хра<strong>на</strong>тапо <strong>на</strong>шенски и ако <strong>в</strong> близкияиспански магазин липс<strong>в</strong>атнеобходимите нипродукти (<strong>на</strong>пример сирене,кори за баница идр.), купу<strong>в</strong>аме си ги <strong>в</strong> някой<strong>от</strong> мног<strong>от</strong>о магазини,собст<strong>в</strong>ениците <strong>на</strong> коитоса българи. Те са <strong>от</strong>личнозаредени, а ако нещо липс<strong>в</strong>а,то може да се поръчаи <strong>в</strong> срок <strong>от</strong> ед<strong>на</strong> седмицасе доста<strong>в</strong>я.- Имате ли приятелииспанци, срещате ли се сбългари?- Засега нямаме приятелииспанци, но поддържамеприятелски <strong>в</strong>ръзки смного българи. Срещамесе с тях гла<strong>в</strong>но <strong>в</strong> Испанобългарскияцентър, кактои по <strong>в</strong>реме <strong>на</strong> проя<strong>в</strong>ите,организирани <strong>от</strong> българскитеасоциации, които саняколко.- Как<strong>в</strong>и хора са испанците?- Емоцио<strong>на</strong>лни и дружелюбни,помагат много ипоздра<strong>в</strong>я<strong>в</strong>ат дори непоз<strong>на</strong>тите.За разлика <strong>от</strong>българите те са изключителноорганизирани, <strong>на</strong><strong>в</strong>сякъдеспаз<strong>в</strong>ат устано<strong>в</strong>енияред, дори <strong>на</strong> опашкитеза градския транспорт.Интересно е, чеако някъде липс<strong>в</strong>а мястоза сядане, за испанеца не епроблем да седне <strong>на</strong> земята<strong>на</strong> улицата, <strong>на</strong> пода <strong>в</strong>метр<strong>от</strong>о, <strong>в</strong> парка... Предмагазините и <strong>в</strong> метр<strong>от</strong>оима просяци, но те не саза съжаление, защ<strong>от</strong>о самиса си избрали този <strong>на</strong>чин<strong>на</strong> жи<strong>в</strong><strong>от</strong>. В Испаниядори просяците иматпра<strong>в</strong>о <strong>на</strong> избор - дали да<strong>от</strong>идат <strong>в</strong> някоя специализира<strong>на</strong>асоциация, коятоще им осигури жилище ихра<strong>на</strong>, ще им <strong>на</strong>мери раб<strong>от</strong>аи те ще тряб<strong>в</strong>а да сетрудят, или да си оста<strong>на</strong>тпросяци, мързелу<strong>в</strong>ащипо цял ден пред магазинитеили <strong>в</strong> метр<strong>от</strong>о.Друго, което пра<strong>в</strong>и <strong>в</strong>печатление,е, че испанцитепр<strong>от</strong>естират <strong>в</strong>и<strong>на</strong>ги когато<strong>на</strong>мерят по<strong>в</strong>од. Прединяколко месеца <strong>в</strong> градПампло<strong>на</strong> имаше тежкислучаи, <strong>в</strong>ключително и самоубийст<strong>в</strong>а,<strong>на</strong> семейст<strong>в</strong>а,изгонени <strong>от</strong> домо<strong>в</strong>етеим заради неизплатенизаеми към банки. Тога<strong>в</strong>аключарите пр<strong>от</strong>естирахаи обя<strong>в</strong>иха, че нямада съдейст<strong>в</strong>ат <strong>на</strong> банките,т.е. че няма да сменятбра<strong>в</strong>ите <strong>на</strong> <strong>в</strong>ратите<strong>в</strong> домо<strong>в</strong>ете, което бешепоискано <strong>от</strong> банките, зада не могат неплатежоспособнитесемейст<strong>в</strong>а да<strong>в</strong>лизат <strong>в</strong> жилищата.- Как<strong>в</strong>о ти пра<strong>в</strong>и <strong>на</strong>йдобро<strong>в</strong>печатление <strong>в</strong>Мадрид, когато го сра<strong>в</strong>ня<strong>в</strong>ашс българските градо<strong>в</strong>е?- Макар и столица, Мадриде сра<strong>в</strong>нително спокоенград, а органите <strong>на</strong> редаса <strong>на</strong> <strong>в</strong>секи ъгъл и то<strong>в</strong>ами да<strong>в</strong>а сигурност, която<strong>в</strong> България ми липс<strong>в</strong>аше.Харес<strong>в</strong>а ми, че когато седоближа до пешеход<strong>на</strong>тапътека, колите спират <strong>на</strong>платн<strong>от</strong>о още преди дасъм се <strong>на</strong>строила за пресичане.Възхите<strong>на</strong> съм и<strong>от</strong> желанието <strong>на</strong> испанцитеда помагат <strong>на</strong> непоз<strong>на</strong>тихора. Няколко пътисамо щом разт<strong>в</strong>орехк<strong>арт</strong>ата <strong>на</strong> Мадрид (защ<strong>от</strong>ораб<strong>от</strong>я <strong>в</strong> различник<strong>в</strong><strong>арт</strong>али и не мога да сеспра<strong>в</strong>я без к<strong>арт</strong>а), някойсе спираше до мен и мепиташе как<strong>в</strong>о търся, къдетряб<strong>в</strong>а да <strong>от</strong>ида, <strong>нужда</strong>яли се <strong>от</strong> помощ. Градът емного чист, но не толко<strong>в</strong>азащ<strong>от</strong>о испанцитеподдържат чист<strong>от</strong>а, азащ<strong>от</strong>о хората, коиточистят след тях, са по<strong>в</strong>ече<strong>от</strong> замърсителите. ВМадрид - за разлика <strong>от</strong> София- не съм <strong>в</strong>иждала безстопанст<strong>в</strong>еникучета поулиците и <strong>в</strong> парко<strong>в</strong>ете.Не харес<strong>в</strong>ам замърсения<strong>в</strong>ъздух, но то<strong>в</strong>а е нормалнопри интензи<strong>в</strong>н<strong>от</strong>од<strong>в</strong>ижение <strong>на</strong> мног<strong>от</strong>о м<strong>от</strong>орнипре<strong>в</strong>озни средст<strong>в</strong>а.

28 √Œƒ»Õ¿“¿ Õ¿ ŒÕfl7 - 13 ЯНУАРИ 2014Ти<strong>на</strong> БОГОМИЛОВАКонят галопира <strong>на</strong>31 януари. КитайскатаНо<strong>в</strong>а годи<strong>на</strong><strong>в</strong>и<strong>на</strong>ги започ<strong>в</strong>а покъсно,тъй като се<strong>в</strong>оди по лунния календар.Буда поканил по едножи<strong>в</strong><strong>от</strong>но <strong>от</strong> <strong>в</strong>секи<strong>в</strong>ид, за да му по<strong>в</strong>ериспециал<strong>на</strong> мисия.Отзо<strong>в</strong>али се самод<strong>в</strong>а<strong>на</strong>десет итой кръстил по годи<strong>на</strong><strong>на</strong> <strong>в</strong>сяко <strong>от</strong>тях <strong>в</strong> реда, кактопристиг<strong>на</strong>ли при него.Пръ<strong>в</strong> билплъхът, последен -глиганът. Конятпристиг<strong>на</strong>л седми.Според източните<strong>в</strong>яр<strong>в</strong>ания годи<strong>на</strong>таи хората, роденипод този з<strong>на</strong>к, носятнра<strong>в</strong>а <strong>на</strong> жи<strong>в</strong><strong>от</strong>н<strong>от</strong>о.Годи<strong>на</strong>та <strong>на</strong> Дър<strong>в</strong>ениякон обеща<strong>в</strong>а<strong>в</strong>ъзходи и падения.Но тъй като конетеса много издръжли<strong>в</strong>и илесно прескачат препятст<strong>в</strong>ия,така ще е и с житейскитепречки.2014-а обеща<strong>в</strong>а пищност,блясък и успехи. Имного пъту<strong>в</strong>ания, тъй катоконят избяг<strong>в</strong>а да стои<strong>в</strong>ързан <strong>на</strong> едно място.Силн<strong>от</strong>о и грациозножи<strong>в</strong><strong>от</strong>но не обича мудности колебли<strong>в</strong>ост. Зато<strong>в</strong>аи успехи да чакатенергичните, у<strong>в</strong>еренитеи амбициозните.Конят е романтик, такаче годи<strong>на</strong>та носи многолюбо<strong>в</strong>. Сам<strong>от</strong>ните ще<strong>от</strong>крият срод<strong>на</strong> душа ище създадат трай<strong>на</strong> <strong>в</strong>ръз-ПЛЪХКонят не обича тезигризачи, зато<strong>в</strong>а тряб<strong>в</strong>ада са <strong>в</strong>нимателни, да нериску<strong>в</strong>ат нито с парите,нито <strong>в</strong> любо<strong>в</strong>та. Да неподценя<strong>в</strong>ат здра<strong>в</strong>осло<strong>в</strong>нитеси проблеми. Чака ги усърд<strong>на</strong> раб<strong>от</strong>а,страст<strong>на</strong> любо<strong>в</strong> и но<strong>в</strong>и <strong>на</strong>чи<strong>на</strong>ния.БИВОЛАко са с<strong>в</strong>ързани с общидела, Конят и Би<strong>в</strong>олътдори могат да бъдатприятели. Годи<strong>на</strong>та еблагоприят<strong>на</strong> за Би<strong>в</strong>олите,когато се трудятбез да стоят със скръстениръце, което е типичноза предста<strong>в</strong>ителите<strong>на</strong> тази зодия. То<strong>в</strong>а ще им осигури и <strong>в</strong>ъзможносттада спечелят пари.ТИГЪРЗа Тигрите <strong>в</strong>сичко ще бъде <strong>на</strong>ред - годи<strong>на</strong>таобеща<strong>в</strong>а много интересни<strong>в</strong>ъзможности, идеи изанимания. Заедно с Конятози зодиакален з<strong>на</strong>к есим<strong>в</strong>ол <strong>на</strong> не<strong>в</strong>ероятнисполуки и успех.Но Тигрите тряб<strong>в</strong>а даобър<strong>на</strong>т <strong>в</strong>нимание <strong>на</strong>здра<strong>в</strong>ето си, ако не искат проблеми.По<strong>в</strong>ече шансо<strong>в</strong>еза промя<strong>на</strong>към по-добро Препятст<strong>в</strong>ията лесно се прескачат, границите - същоЗАЕКМоже да се сблъска смалки неприятности,про<strong>в</strong>али <strong>в</strong> планиранитеидеи и стрес. Но пък гочакат много любо<strong>в</strong> и романтика.ДРАКОНПредста<strong>в</strong>ителите <strong>на</strong>този з<strong>на</strong>к могат да летяти да се <strong>в</strong>еселят презцялата годи<strong>на</strong>. Чакат гиголеми проби<strong>в</strong>и <strong>в</strong>ъ<strong>в</strong> <strong>в</strong>сичкисфери <strong>на</strong> жи<strong>в</strong><strong>от</strong>а. И не<strong>на</strong> последно място - у<strong>в</strong>еличение <strong>на</strong> заплатата.ЗМИЯЩе пълзи <strong>на</strong>горе <strong>в</strong> службатадоста енергично.ОВЦАО<strong>в</strong>цата и Конят сас<strong>в</strong>ързани с <strong>от</strong>колеш<strong>на</strong>дружба, зато<strong>в</strong>а 2014 г.ще донесе щастие <strong>на</strong> О<strong>в</strong>ците.МАЙМУНАТруд<strong>на</strong> фи<strong>на</strong>нсо<strong>в</strong>а годи<strong>на</strong>,но пък ще имат успехи<strong>на</strong> любо<strong>в</strong>ните фронто<strong>в</strong>е.ПЕТЕЛМоже да риску<strong>в</strong>ат и дахарчат пари, да се <strong>в</strong>пускатспокойно <strong>в</strong> любо<strong>в</strong>ниприключения.КУЧЕТо е като събрат с Коняпо дружба и преданосткъм чо<strong>в</strong>ека. Сам<strong>от</strong>ряб<strong>в</strong>а да ста<strong>в</strong>а по-рано,да бяга по-бързо и смелода <strong>на</strong>пада.ГЛИГАНТряб<strong>в</strong>а да се <strong>на</strong>строиположително и ще сеспра<strong>в</strong>и с <strong>в</strong>сички предиз<strong>в</strong>икателст<strong>в</strong>а.Изобщо годи<strong>на</strong>та щеноси успех и късмет <strong>на</strong> тези, които по-честосе усмих<strong>в</strong>ат и са <strong>на</strong>строени положително, ане се оплак<strong>в</strong>ат и мърморят.ка, поизсти<strong>на</strong>лите страсти<strong>на</strong> семейните пък щесе разпалят <strong>от</strong>но<strong>в</strong>о. Конятще е особено благосклоненкъм но<strong>в</strong>одомците итези, които очак<strong>в</strong>ат дете.Годи<strong>на</strong>та носи многошансо<strong>в</strong>е за промя<strong>на</strong> къмпо-добро. Каз<strong>в</strong>ат, че непросто се постига заплану<strong>в</strong>ан<strong>от</strong>о,но и се преосмисляпостиг<strong>на</strong>т<strong>от</strong>о.Коне са <strong>в</strong>сички, роденипрез 1930, 1942, 1954,1966, 1978, 1990, 2002,2014.Те са краси<strong>в</strong>и, имат <strong>от</strong>личен<strong>в</strong>кус и обноски.Всички ги харес<strong>в</strong>ат, блестят<strong>в</strong> общест<strong>в</strong><strong>от</strong>о и честоста<strong>в</strong>ат политици иобщест<strong>в</strong>еници. Обичаттеатър, концерти, събрания,спортни състезанияи <strong>в</strong>сичко, с<strong>в</strong>ързано смного хора <strong>на</strong> едно място.Компанията им сетърси <strong>от</strong> <strong>в</strong>сички, тъй катос лек<strong>от</strong>а пра<strong>в</strong>ят комплименти,<strong>в</strong>есели и грижо<strong>в</strong>ниса.Но пък са и неза<strong>в</strong>исими,дейст<strong>в</strong>ат с капаци <strong>на</strong> ушите,без да слушат никого.Имат добра интуиция и єсе до<strong>в</strong>еря<strong>в</strong>ат <strong>на</strong>пълно.Трудолюби<strong>в</strong>и са, многодобре се спра<strong>в</strong>ят с фи<strong>на</strong>нситеи рядко оста<strong>в</strong>ат <strong>на</strong>празни ясли. Но пък бързо се<strong>от</strong>егча<strong>в</strong>ат <strong>от</strong> <strong>в</strong>сичко ичесто им се <strong>на</strong>лага да започ<strong>на</strong>т<strong>от</strong><strong>на</strong>чало.Умът и талантите <strong>на</strong>Коня нямат граници. Ако неумее нещо, то бързо ще го<strong>на</strong>учи. Но не обича пра<strong>в</strong>илаи ограничения, зато<strong>в</strong>а <strong>на</strong>йдобресе раз<strong>в</strong>ихря <strong>в</strong> т<strong>в</strong>орческатасфера - <strong>арт</strong>ист,изкуст<strong>в</strong>о<strong>в</strong>ед, изследо<strong>в</strong>ател,художник, дизайнер…Раб<strong>от</strong>ата задължителн<strong>от</strong>ряб<strong>в</strong>а да му е интерес<strong>на</strong>.Заради любо<strong>в</strong>та могатда зарежат <strong>в</strong>сичко и <strong>в</strong>секи.Страстта <strong>на</strong> <strong>в</strong>любените етолко<strong>в</strong>а сил<strong>на</strong>, че <strong>в</strong>сичкиоста<strong>на</strong>ли за тях ста<strong>в</strong>атбезразлични. Добърп<strong>арт</strong>ньор са родените подз<strong>на</strong>ка <strong>на</strong> О<strong>в</strong>ца, Тигър и Куче.Непоносимост имат къмПлъх.Верен и предан е, но се<strong>нужда</strong>е <strong>от</strong> с<strong>в</strong>обода. Оседлани подко<strong>в</strong>ан, губи с<strong>в</strong>оячар и енергия.Не търпи грубости, обидии пошлост. Ви<strong>на</strong>ги можетеда разчитате за помощ<strong>от</strong> него, но не и да запазинякоя тай<strong>на</strong>.Конят тази годи<strong>на</strong> е <strong>в</strong>ъ<strong>в</strong><strong>в</strong>ихъра си и <strong>в</strong>сичко ще муноси успех.ИЗВЕСТНИ КОНЕ:Цицерон,Рембранд, Шопен,Исак Нютон,Едисон, Ленин,Руз<strong>в</strong>елт, НикитаХрушчо<strong>в</strong>, МуамарКадафи, АнгелаМеркел, ПолМак<strong>арт</strong>ни, Ке<strong>в</strong>инКостнър, ДжонТра<strong>в</strong>олта, ШонКонъри, КлинтИстууд, БарбараСтрейзънд

«¿ Δ≈Õ¿“¿7 - 13 ЯНУАРИ 201429Стани пример <strong>на</strong> самия себеси: малките стъпки къмголемите промениМного е лесно да се цупим <strong>в</strong> кьошето и да об<strong>в</strong>иня<strong>в</strong>аме за несгодитеси целия заобикалящ ни с<strong>в</strong>ят. Наисти<strong>на</strong>, жи<strong>в</strong><strong>от</strong>ът ни сякашста<strong>в</strong>а <strong>в</strong>се по-труден и объркан фи<strong>на</strong>нсо<strong>в</strong>о и емоцио<strong>на</strong>лно, н<strong>от</strong>ряб<strong>в</strong>а ли да се изжи<strong>в</strong>я<strong>в</strong>аме като жерт<strong>в</strong>и и да не пра<strong>в</strong>им дорито<strong>в</strong>а, което е по <strong>в</strong>ъзможностите ни? Добрата но<strong>в</strong>и<strong>на</strong> е, че смалко усилия можем да подобрим качест<strong>в</strong><strong>от</strong>о си <strong>на</strong> жи<strong>в</strong><strong>от</strong> и дапостигнем мечтите си, а как<strong>в</strong>о по-подходящо <strong>в</strong>реме за то<strong>в</strong>а <strong>от</strong><strong>на</strong>чал<strong>от</strong>о <strong>на</strong> Но<strong>в</strong>ата 2014 годи<strong>на</strong>? Бъдете по-здра<strong>в</strong>и, по-добри иизпълнени с по<strong>в</strong>ече оптимизъм!РАЗХОДКАТАОРЕХИТЕНа как<strong>в</strong>о <strong>в</strong>и прилича поло<strong>в</strong>инката<strong>на</strong> орехо<strong>в</strong>атаядка? Да, именно <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ешкиямозък: с ля<strong>в</strong>а и дяс<strong>на</strong>полусфера и церебрал<strong>на</strong>кора, защитени <strong>в</strong> "череп<strong>на</strong>такутия" <strong>на</strong> здра<strong>в</strong>а,костели<strong>в</strong>а черупка. Днесние з<strong>на</strong>ем, че орехът подпомагараз<strong>в</strong>итието <strong>на</strong> по<strong>в</strong>ече<strong>от</strong> три дузини нер<strong>в</strong>ни"пътеки", необходимиза пра<strong>в</strong>илн<strong>от</strong>о функциониране<strong>на</strong> мозъка.Всички суро<strong>в</strong>и ядки (катокашу, бадеми, макадамия,лешници) съдържатполезните за централ<strong>на</strong>танер<strong>в</strong><strong>на</strong> и сърдечносъдо<strong>в</strong>атасистема омега-3 не<strong>на</strong>ситенимастни киселини,а орехите - и <strong>в</strong>исокиНай-добр<strong>от</strong>о разд<strong>в</strong>иж<strong>в</strong>анеза <strong>в</strong>сички <strong>на</strong>с е то<strong>в</strong>а, коетоста<strong>в</strong>а част <strong>от</strong> <strong>на</strong>чи<strong>на</strong>ни <strong>на</strong> жи<strong>в</strong><strong>от</strong>. Зато<strong>в</strong>а сипоста<strong>в</strong>ете цел, която даслед<strong>в</strong>ате през цялата годи<strong>на</strong>,а не само <strong>в</strong> иднитедни и седмици. С ходенетоне можете да сбъркате!Когато не се <strong>на</strong>прягате снепосилни упражнения, нямада се <strong>на</strong>раните или контузите,нито да се разочаро<strong>в</strong>ате<strong>от</strong> постижениетоси и да се <strong>от</strong>кажете скоропостижно.Само поло<strong>в</strong>ин час бързоходене <strong>на</strong> чист <strong>в</strong>ъздухдне<strong>в</strong>но ще изрине <strong>от</strong> гла<strong>в</strong>ата<strong>в</strong>и лошите мисли,ще <strong>в</strong>и ободри и ще засилиметаболизма <strong>в</strong>и. И е<strong>на</strong>пълно безплатно: неизиск<strong>в</strong>а плащане <strong>на</strong> к<strong>арт</strong>иза спорт, никак<strong>в</strong>а специал<strong>на</strong>подг<strong>от</strong>о<strong>в</strong>ка илиекипиро<strong>в</strong>ка!Разходката <strong>в</strong>секи ден (а<strong>на</strong>шата стра<strong>на</strong> е облагодетелст<strong>в</strong>а<strong>на</strong>с прекрас<strong>на</strong>плани<strong>на</strong> <strong>на</strong> минути <strong>от</strong>столицата, много парко<strong>в</strong>еи исторически местностикрай градо<strong>в</strong>ете и по-малките<strong>на</strong>селени места) доказаноподобря<strong>в</strong>а физическ<strong>от</strong>осъстояние <strong>на</strong> организма(ра<strong>в</strong>но<strong>в</strong>есие, стойка,мускули и ста<strong>в</strong>и) и държи<strong>в</strong> кондиция сърдечносъдо<strong>в</strong>атасистема. Многохора с едно "просто" ходенесред природата понижа<strong>в</strong>аткръ<strong>в</strong>н<strong>от</strong>о си <strong>на</strong>лягане,по<strong>от</strong>слаб<strong>в</strong>ат и се зареждатс енергия, за даучат или раб<strong>от</strong>ят още поефекти<strong>в</strong>но.Редо<strong>в</strong>нитеенергични разходки <strong>на</strong>маля<strong>в</strong>атриска <strong>от</strong> ран<strong>на</strong>смърт, затлъстя<strong>в</strong>ане, диабеттип 2 и депресия, зато<strong>в</strong>аамериканската Асоциацияза сърдечно здра<strong>в</strong>епрепоръч<strong>в</strong>а минимум 150минути седмично да прекар<strong>в</strong>аме<strong>в</strong> подоб<strong>на</strong> лека доумере<strong>на</strong> физическа <strong>на</strong>то<strong>в</strong>ареност.ИДЕЯ: Не <strong>от</strong>лагайте ито<strong>в</strong>а разд<strong>в</strong>иж<strong>в</strong>ане "заслед<strong>в</strong>ащия понеделник"или "докато се опра<strong>в</strong>и<strong>в</strong>ремето". Станете по-рано,обуйте се и се облечетеспоред сезо<strong>на</strong> и <strong>на</strong>пра<strong>в</strong>оизлезте <strong>на</strong><strong>в</strong>ън. Пра<strong>в</strong>етето<strong>в</strong>а <strong>в</strong>сяка сутрин -когато е <strong>на</strong>й-подходящ<strong>от</strong>о<strong>в</strong>реме за зад<strong>в</strong>иж<strong>в</strong>ане<strong>на</strong> системите <strong>в</strong> организма- и поне д<strong>в</strong>е седмициподред, за да с<strong>в</strong>икнете. Несе пресил<strong>в</strong>айте, не се прето<strong>в</strong>ар<strong>в</strong>айтеи си поста<strong>в</strong>етепостижими цели.Всеки ден по малко у<strong>в</strong>елича<strong>в</strong>айтетемп<strong>от</strong>о или<strong>в</strong>ремето <strong>на</strong> чист <strong>в</strong>ъздух исе <strong>в</strong>одете само <strong>от</strong> приятн<strong>от</strong>опрежи<strong>в</strong>я<strong>в</strong>ане и <strong>в</strong>ъзможноститеси.Ключът към <strong>в</strong>ашия успехе да преодолеете летаргията(или <strong>на</strong>пра<strong>в</strong>омързела) и да сте постоянни.И нека то<strong>в</strong>а станечаст <strong>от</strong> <strong>на</strong>чи<strong>на</strong> <strong>в</strong>и <strong>на</strong> жи<strong>в</strong><strong>от</strong>!ни<strong>в</strong>а <strong>на</strong> алфалинолено<strong>в</strong>акисели<strong>на</strong>. Те успокоя<strong>в</strong>атаритмията <strong>на</strong> сърцето, аиспански учени п<strong>от</strong><strong>в</strong>ърдиха,че с<strong>в</strong>ойст<strong>в</strong>ата им сара<strong>в</strong>ностойни <strong>на</strong> тези <strong>на</strong>студено пресо<strong>в</strong>ания зехтинза <strong>на</strong>маля<strong>в</strong>ането <strong>на</strong><strong>в</strong>ъзпалителните процеси<strong>в</strong> организма и срещу окисля<strong>в</strong>ането<strong>на</strong> <strong>арт</strong>ериитеслед прием <strong>на</strong> мазни храни.Като си хап<strong>в</strong>аме по 7-10 цели и суро<strong>в</strong>и орехо<strong>в</strong>иядки <strong>на</strong> ден, ще поемем пооколо д<strong>в</strong>еста калории, 18 гмазнини и 4 г белтъчини.Ако не з<strong>на</strong>ете: Ученитеискат да ни помог<strong>на</strong>т даобърнем по<strong>в</strong>ече <strong>в</strong>нимание<strong>на</strong> темата, зато<strong>в</strong>а Е<strong>в</strong>ропейскиятсъ<strong>в</strong>ет по мозъчноздра<strong>в</strong>е обя<strong>в</strong>и 2014 за Е<strong>в</strong>ропейскагоди<strong>на</strong> <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ешкиямозък, подкрепе<strong>на</strong> <strong>в</strong>ече <strong>от</strong><strong>на</strong>д 200 организации, предста<strong>в</strong>ля<strong>в</strong>ащипациентите и<strong>на</strong>учните общности, коитосе занима<strong>в</strong>ат с мозъчнитедисфункции.ЕНЕРГИЯТАЧрез дре<strong>в</strong>н<strong>от</strong>о китайскоизкуст<strong>в</strong>о Фън Шуй (<strong>в</strong>пре<strong>в</strong>од "Вятър и <strong>в</strong>ода")хармонизираме и подобря<strong>в</strong>амепространст<strong>в</strong><strong>от</strong>о<strong>в</strong> дома, офиса, гради<strong>на</strong>та.То е базирано <strong>на</strong> Ци - д<strong>в</strong>ижението<strong>на</strong> енергиите, ибаланса <strong>на</strong> женск<strong>от</strong>о имъжк<strong>от</strong>о <strong>на</strong>чало - Ин и Ян.Идеята е да <strong>на</strong>трупамеколк<strong>от</strong>о се може по<strong>в</strong>ечеположител<strong>на</strong> енергия, коятода ни носи радост,късмет, богатст<strong>в</strong>о издра<strong>в</strong>е. И обратно, даелиминираме лошитеенергии, които ни пречати ни разболя<strong>в</strong>ат. Енергията Ци тряб<strong>в</strong>аЛУНАТАВсички з<strong>на</strong>ем за прили<strong>в</strong>итеи <strong>от</strong>ли<strong>в</strong>ите, но малци<strong>на</strong>са били с<strong>в</strong>идетели <strong>на</strong>мощн<strong>от</strong>о <strong>от</strong>дръп<strong>в</strong>ане <strong>на</strong>океанските <strong>в</strong>ълни, коиторазкри<strong>в</strong>ат десетки метри<strong>от</strong> сушата. За <strong>в</strong>идимияпрез нощта спътник <strong>на</strong>Земята учените <strong>от</strong>да<strong>в</strong><strong>на</strong>са доказали още, че променяелектромагнитн<strong>от</strong>ополе <strong>на</strong> планетата и <strong>в</strong>лияе<strong>на</strong> растежа <strong>на</strong> растениятаи размножа<strong>в</strong>ането <strong>на</strong>жи<strong>в</strong><strong>от</strong>ните. Хората <strong>от</strong><strong>в</strong>еко<strong>в</strong>е асоциират Лу<strong>на</strong>таКЪСМЕТЧЕТО НА ЯНУАРИИ <strong>на</strong>й-дългият път започ<strong>в</strong>а с ед<strong>на</strong> малкакрачка.Конфуцийда преми<strong>на</strong><strong>в</strong>а пла<strong>в</strong>нопрез дома ни, да не срещапречки, да не се застоя<strong>в</strong>аи "препъ<strong>в</strong>а" <strong>в</strong>много <strong>в</strong>ещи и тъмни ъгли.Само така тя ще нидържи бодри и жизнени. Ин е студе<strong>на</strong>, тъм<strong>на</strong> ибезжизне<strong>на</strong> енергия. Яне топла, с<strong>в</strong>етла и пъл<strong>на</strong>с жи<strong>в</strong><strong>от</strong>. Те са <strong>в</strong> непрекъс<strong>на</strong>тод<strong>в</strong>ижение ибитка за <strong>на</strong>дмощие, абалансът и хармониятаим - <strong>от</strong> дома до Космоса- ни осигуря<strong>в</strong>атщастли<strong>в</strong> жи<strong>в</strong><strong>от</strong>. Поддържайтедома си чисти подреден: достатъчное да <strong>от</strong>делите поМалък съ<strong>в</strong>етполо<strong>в</strong>ин час след раб<strong>от</strong>нияден, а уикенда дапос<strong>в</strong>етите <strong>на</strong> семейст<strong>в</strong><strong>от</strong>ои приятели. Ра<strong>в</strong>но<strong>в</strong>есието <strong>на</strong> д<strong>в</strong>етеенергии се постига с реду<strong>в</strong>ането<strong>на</strong> с<strong>в</strong>етло итъмно, но когато искамеда постигнем нещоконкретно, засил<strong>в</strong>амес<strong>в</strong>етли<strong>на</strong>та, за да при<strong>в</strong>лечеменергията Ян. При подредбата <strong>на</strong> домаси се придържайтекъм пра<strong>в</strong>илните форми- кръг, к<strong>в</strong>адрат, пра<strong>в</strong>оъгълник.Острите ъглии <strong>на</strong>чупените по<strong>в</strong>ърхностисъзда<strong>в</strong>ат усло<strong>в</strong>ияза задържане <strong>на</strong>негати<strong>в</strong><strong>на</strong> енергия. Ако можете да избирате,не прекаля<strong>в</strong>айте сколичест<strong>в</strong><strong>от</strong>о прозорци<strong>в</strong> дома си, защ<strong>от</strong>опрез тях <strong>от</strong>лита щастието.Броят им не би<strong>в</strong>ада <strong>на</strong>д<strong>в</strong>иша<strong>в</strong>а този<strong>на</strong> <strong>в</strong>ратите и е <strong>на</strong>й-добреда е <strong>в</strong> съ<strong>от</strong>ношениетри към едно. Избяг<strong>в</strong>айтеда поста<strong>в</strong>яте прозорецточно срещу <strong>в</strong>ратата,тъй като по този<strong>на</strong>чин не можем дазадържим енергията <strong>в</strong>дома. Малък трик епрозорецът да е не<strong>от</strong><strong>в</strong>аряемили <strong>в</strong>ратата дасе държи зат<strong>в</strong>оре<strong>на</strong>.с магията, Космоса, романтикатаи циклич<strong>на</strong>тазакономерност. З<strong>на</strong>е се също,че когато Лу<strong>на</strong>та <strong>на</strong><strong>в</strong>лезе<strong>в</strong> но<strong>в</strong>а фаза, <strong>на</strong>стъп<strong>в</strong>аогром<strong>на</strong> промя<strong>на</strong> и <strong>в</strong> емоцио<strong>на</strong>лн<strong>от</strong>ои физическ<strong>от</strong>осъстояние <strong>на</strong> чо<strong>в</strong>ека.И особено при жените:някои ста<strong>в</strong>ат много акти<strong>в</strong>нипри пълнолуние,други изпадат <strong>в</strong> депресия,а трети са препълнени сидеи или се <strong>от</strong>да<strong>в</strong>ат <strong>на</strong>т<strong>в</strong>орчест<strong>в</strong>о.За пречист<strong>в</strong>ане и разто<strong>в</strong>ар<strong>в</strong>ане<strong>на</strong> организмачесто се практику<strong>в</strong>а <strong>на</strong>йелементарн<strong>от</strong>о:пиене <strong>на</strong>прясно изцедени, разреденис <strong>в</strong>ода цитрусо<strong>в</strong>и соко<strong>в</strong>епрез 24-те часа <strong>от</strong> <strong>на</strong>чал<strong>от</strong>о<strong>на</strong> съ<strong>от</strong><strong>в</strong>ет<strong>на</strong>тафаза. Ако почу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>ате силенглад, изяжте ябълкаили малка купичка с<strong>в</strong>аренориз без подпра<strong>в</strong>ки. Етодните за януари 2014 г. по<strong>на</strong>шето часо<strong>в</strong>о <strong>в</strong>реме:Пър<strong>в</strong>а чет<strong>в</strong>ърт8 януари, 05:40:31 ч.Пълнолуние 16 януари,06:53:29 ч.Послед<strong>на</strong> чет<strong>в</strong>ърт24 януари, 07:20:13 ч.Но<strong>в</strong>олуние 30 януари,23:39:39 ч.Запишете си ги <strong>в</strong>ърхустенния календар и гислед<strong>в</strong>айте!КАКВО ДА НЕ ПРАВИМ ПРЕЗНОВАТА ГОДИНА По последни данни системн<strong>от</strong>о и продължителногледане <strong>на</strong> теле<strong>в</strong>изия (а българите споредстатистиката сме "<strong>от</strong>личници" с цели 4 часа)съкраща<strong>в</strong>а <strong>в</strong>секи ден жи<strong>в</strong><strong>от</strong>а ни с по 20 минути.Пре<strong>в</strong>ключете <strong>на</strong> ка<strong>на</strong>л с класическа музика - тя едоказано терапе<strong>в</strong>тич<strong>на</strong>, обогатя<strong>в</strong>а личността илеку<strong>в</strong>а душата!Текст и снимки Бойка ВЕЛИНОВА

30 ’Œ¡»7 - 13 ЯНУАРИ 2014ИМЕНАТАНА НАШАПОППЕВИЦАНАШАПОСЛОВИЦАМЯРКА ЗАМОЩНОСТАВТОМОБИЛ-НО КОРМИЛОКИНОАКТРИ-СА ОТ САЩ“БЕДНОТОМАЛКОГОЛЯМОМОМИЧЕ”РОМАН ОТБЛАГАДИМИТРОВАЗАБРАДКА,НАМЕТКАГРАДВСАЩ,АЛЯСКАБОЛЕСТ НАЧЕРВАТАВИД ХАЛВАНАША ФАР-МАЦЕФТИЧ-НА ФИРМАМОДЕЛ БУС“МЕРЦЕДЕС”НАЗВАНИЕОПЕРА ОТДЖ. ВЕРДИЛОЗНИЦИКИНОАКТРИ-СА ОТ САЩ“ЖЕЛАНАЖЕНА”ГЕРОЙ НАЙ.ЙОВКОВ“ВРАЖДА”КРАСИВОВОДНО ЦВЕТЕМАРКА РУС-КИ КАМИОНИОПЛОДИТЕЛ-НИ ПОЛОВИКЛЕТКИДЪРЖАВАВАФРИКАТОЧНО ПО-ПАДЕНИЕ ВБАСКЕТБОЛАСЪД ЗАЦВЕТЯЖ.П.СПИРКАПРЕВЪПЛЪ-ЩЕНИЕ НАБОГ ВИШНУЛАЗУРРУСКА ТЕ-НИСИСТКАГРАДИНСКОЦВЕТЕПОБЕДИТЕЛ-КАВКОНКУРСЗА КРАСОТАГЕРОИНЯ НАИВАН ВАЗОВ“ГРАМАДА”ГОЛЯМО ПРО-МИШЛЕНОПРЕДПРИЯТИЕДЕТСКАИГРАПЛЕМЕ ОТТЮРКСКИПРОИЗХОДГЕРОЙ НАЧУДОМИР“ВРЪН,ВРЪН”СТИХОТВОРЕ-НИЕОТД.ДЕБЕЛЯНОВВДОВИЦАТАНА ДЖОНЛЕНЪНСТИХОТВОРЕ-НИЕОТУСИНКЕРИМВЪЗПАЛЕНИЕНА ХЛАБАВА-ТА СЪЕДИНИ-ТЕЛНА ТЪКАННАША ШАХ-МАТИСТКАСЕЛО ВГАБРОВСКОГЕРОЙ НАЕЛИН ПЕЛИН“ЗЕМЯ”ЕВРЕЙСКИМЕСЕЦПЛАЩАНЕ НАПАРИ ЧРЕЗПРЕВОДНАПОЛИЦАЕЛИПСОВИД-НИ ОЧЕРТА-НИЯИСПАНСКИЦИГАНКИ,ПЕВИЦИ ИТАНЦЬОРКИШИРОКАУЛИЦА,БУЛЕВАРДМЯРКА ЗАЕЛ.СЪПРО-ТИВЛЕНИЕЦВЕТЕПЕРУНИКАНАШ ГРАДКАЛЦИЕВАГРЕСРАЗКАЗ ОТНИКОЛАЙХАЙТОВПОВЕСТ ОТИВАН ВАЗОВГРИЖИ,ЗАКРИЛАСПОРТНОРАВЕНСТВООРГАНИЧЕНЕДНОВАЛЕН-ТЕН РАДИКАЛДЕПАРТА-МЕНТ В СЕВ.ФРАНЦИЯОПЕРА ОТКРИСТОФГЛУКПЪРВИЯТЛЕТЕЦ (МИТ.)ИСТИНСКИТЕИМЕНА НАИВ МОНТАНПОРТУГАЛС-КИ ПОЕТ1485 - 1558ЗАМРЪЗНА-ЛА ВОДАГЕРОИНЯ НАЪ.СИНКЛЕР“ПЕТРОЛ”ГЕРОЙНАВ.СТОЯНОВ-”ХИ-ТЪР ПЕТЪР”РОМАН ОТДЕЙВИДСТОРИНАША АКТРИ-СА- “ЕДНАЖЕНА НА 33”ГРАБЛИВИБОЗАЙНИЦИНАШАПОППЕВИЦАНАША РЕКАДВИГАТЕЛНИМУСКУЛИПЕТРИЧКОХОРОИЗКУСТВЕНОРИЕНТИРМАРКАБЕЛИНАГРАДВИРАН,ИСФАХАНГАЗИРАНАВОДАЗОДИЯИТАЛИАНСКИМОТОПИЛОТГЕРОЙ НАДЖ.КЛАВЕЛ“ШОГУН”БИВША СВЕ-ТОВНА ОР-ГАНИЗАЦИЯЖИЛЕЩОНАСЕКОМОГЕРОИНЯ НАЙ.ЙОВКОВ“ОБЛОГ”МАРКАГЕРМАНСКИПИШЕЩИМАШИНИПЛОСКОДЪН-НА ЛОДКАЯМАЙСКАСПРИНТЬОР-КА ОТСЛОВЕНИЯГРУПА ЯПОНС-КИ ОСТРОВИЗОДИЯНАШ ЦАР1187 - 1196РЕКА В РУ-СИЯ,ПРИТОКНА КАМАФРЕНСКИПИСАТЕЛ1868 - 1931“АРИАНА”РОМАН ОТДЖАКИСЮЗЪНМАРКАСАЛАТИРЕЧНИК: АВАТАРА, ГАМЕТИ, ГИТАНИ, ЕРИКА, ИСИПИЛЕ, НЕНАНА, РЕМИЗ, СОЛИДОЛ, ФОСЕТ.ŒÚ„Ó‚ÓappleË Ì‡ Íapple˙ÒÚÓÒÎӂˈ‡Ú‡ ÓÚ ·apple. 47:¬ŒƒŒ–¿¬ÕŒ: ŒÏË. ¡‡Ìˈ‡ Ò Í˙ÒÏÂÚË. ¿ÃŒ Œ. ÇÒË‚. —͇. ‡apple‡ÏËÚ‚ (¿ÔÓÒÚÓÎ). ¬‡‰.œ‡‚ˇÌË. À·‰. ÕË. –‡„Û. "¿‰". ¿–»¿Õ¿. "¿‚Â". "¡ˇÎ‡ appleÓÁ‡". ÿ„‡. Œ‰‡. √ËÎÂÌ (ÕËÍÓ·Ò).¿Î‡‰ËÌ. ÀËÒ‡. ¿ÎÚ. “ÓappleÂappleÓ. apple‡‚Ë. ‡apple‡Ú. œÂÎËÌ. "Õ‡". ËÍÓ (¬‡ÎÂÌÚË̇). ŒÚ‡ (…ÓÍÓ).œÂÌˈËÎËÌ. —‡. Œ‚Ó‰Ë. œËapple. —Ë. ≈‚‡ÔÓapple‡ÚÓapple. ¬‡. “ÓÍ. "“‡ÍÓ‚‡ ˜Û‰Ó". ŒÏÓÌ (Ã˯ÂÎ).–ÂÁÓ̇ÌÒ. "≈Îˈ‡". »apple‡Î‡ (ƒÓÏËÌ„Ó). À‡ÎÂÚ‡. ≈ÒÂ. ¿‰Û·ÚÓapple.МИХАИЛ МИЦЕВŒ“¬≈—ÕŒ: —‡Ï‡appleˇÌË. ≈ÔËÚÂÎ. Õ‡‰‡Î (–‡Ù‡ÂÎ). —ÍÎÂappleÓÁ‡. ÃËÒ. √‡„‡appleËÌ (fiappleËÈ). ÓÎ.÷ËÔÛappleË. ¿ÌËÒ (‘apple‡Ì˜ÂÒ͇). ÕÂ. “‡‚‡. ŒÎ‡‚. ÷ËÚ‡Ú. ¬‡ÁÂÎËÌË. ¿Ì‡. ŒÍÒˉ‡ÌÚ. ¿ÎÂÍÒ.Ã˙͇. »‚Ó. »Ò‡Ì‡. Õ‡‚ÂÒ. »apple. œ‡ÎÂ. ◊ÂÍ. —Ó˜Ë. “‡Î‡¯ËÚ. ‡appleÛˆ‡. —ËappleÂÌÂ. Œ˜Ë. ¿‰‡‰."¿·‡„‡apple". ÓÚÓ. À‡ÏÂ. ¿ÎÂÍÓ‚Ó. »Î. Ãˉ‡. ¿apple‡. ŒappleÓapple‡. œÓÚ. ¬Ó‰ÓappleÓ‰. ÇÚ. ẨË(ՇȉÊ˙Î). ¿ÚË‚ÓÎÓ. —Ó‚Ë. ¿ÌÂÚ‡. ¿Ì‡apple.ЛЕСНОСРЕДНОТРУДНОГла<strong>в</strong>ен редакторПетър Гале<strong>в</strong>Отго<strong>в</strong>орен редакторС<strong>в</strong>етла<strong>на</strong> Любено<strong>в</strong>аРедакториГали<strong>на</strong> Спасо<strong>в</strong>аРумен Леонидо<strong>в</strong>Илия<strong>на</strong> Ангело<strong>в</strong>аЛиля<strong>на</strong> Филипо<strong>в</strong>аРепортериВероника Христо<strong>в</strong>аТатя<strong>на</strong> Вълко<strong>в</strong>аГеорги Георгие<strong>в</strong>Миросла<strong>в</strong>а Кирило<strong>в</strong>аКристи<strong>на</strong> Пеши<strong>на</strong>НаблюдателАкад. Григор Веле<strong>в</strong>ISSN 1314-6092Графич<strong>на</strong> концепцияРЕМЕ-синПредпечат:Веселка Александро<strong>в</strong>а,Росица И<strong>в</strong>ано<strong>в</strong>аКоректор Татя<strong>на</strong> Джуно<strong>в</strong>аИзда<strong>в</strong>а Хелт ЕООДБезплатен або<strong>на</strong>мент за електронн<strong>от</strong>о нииздание <strong>в</strong> PDF формат <strong>на</strong>: info@health.bgСедалище и адрес <strong>на</strong> упра<strong>в</strong>ление:София 1421, бул. „Черни <strong>в</strong>ръх“ № 14, бл. 3, п<strong>арт</strong>ерДейст<strong>в</strong>ителен собст<strong>в</strong>еник:Петър Григоро<strong>в</strong> Веле<strong>в</strong>Адрес <strong>на</strong> редакцията:София 1574,бул. „Шипченски проход“ 65тел. 02/43 97 300Печат: АлиансМедиапринт АД,Адрес: София, ж.к. „Дружба 1“,ул. „Илия Бешко<strong>в</strong>“ №3Реклама: ХЕЛТ МЕДИЯСофия, тел.: 0887/93 98 89,m.vazharova@health.bgРазпространение:0887 75 33 70k.kostadinov@health.bg

СПОРТ“≈Õ»—317 - 13 ЯНУАРИ 2014Тодор ИВАНОВПър<strong>в</strong>ата ракета<strong>на</strong> България ГригорДимитро<strong>в</strong>изпрати <strong>на</strong>й-успеш<strong>на</strong>тагоди<strong>на</strong> <strong>в</strong> с<strong>в</strong>оятакариера. Тръг<strong>на</strong>л като№76 <strong>в</strong> с<strong>в</strong>ето<strong>в</strong><strong>на</strong>та ранглиста,22-годишният хаско<strong>в</strong>лияза<strong>в</strong>ърши 2013-а <strong>на</strong>престижн<strong>от</strong>о 23-то място.На 20 октом<strong>в</strong>ри Гришо<strong>на</strong>пра<strong>в</strong>и историческипод<strong>в</strong>иг, ста<strong>в</strong>айки пър<strong>в</strong>иятбългарин с титла <strong>от</strong>турнир <strong>на</strong> АТП. Той спечели<strong>на</strong>дпре<strong>в</strong>арата <strong>в</strong> Стокхолмс победа <strong>на</strong> фи<strong>на</strong>ла<strong>на</strong>д №3 <strong>в</strong> с<strong>в</strong>ета тога<strong>в</strong>аДа<strong>в</strong>ид Ферер (Исп) с 2-1 сета.През сезо<strong>на</strong> Димитро<strong>в</strong>подобри куп рекорди <strong>в</strong>мъжкия ни тенис. Ос<strong>в</strong>ен спър<strong>в</strong>а титла <strong>в</strong> историята<strong>на</strong> този спорт у <strong>на</strong>стой може да се пох<strong>в</strong>али ис достигането до 22-ромясто <strong>в</strong> с<strong>в</strong>ето<strong>в</strong><strong>на</strong>таранглиста, с победи <strong>на</strong>д 4-ма <strong>от</strong> Топ 10, <strong>в</strong>ключителнолидера Но<strong>в</strong>ак Джоко<strong>в</strong>ич,и с факта, че ми<strong>на</strong>границата <strong>от</strong> $1 млн.,спечелени <strong>от</strong> <strong>на</strong>граднитефондо<strong>в</strong>е, достигайки $1045 866.Така младият българину<strong>в</strong>ерено се запъти къмТоп 20 <strong>в</strong> с<strong>в</strong>ета, къдетоможе да попадне още тазигоди<strong>на</strong>, ако продължи сдобрите си изя<strong>в</strong>и <strong>на</strong> корта.Именно то<strong>в</strong>а бе ед<strong>на</strong><strong>от</strong> целите му за 2013-а,която за малко не изпълнии заради която си писаоценка 5,5, а не пълно 6."Най-хуба<strong>в</strong>ият моменте спечеле<strong>на</strong>та титла, н<strong>от</strong>о<strong>в</strong>а е само <strong>на</strong>чал<strong>от</strong>о.Все още не съм покорил<strong>в</strong>ърха, който искам. СледСтокхолм целта ми сатурнирите <strong>от</strong> Големияшлем. Ако успея <strong>на</strong>"Уимбълдън" - чудесно! Аконе, който падне пър<strong>в</strong>и",сподели Гришо <strong>на</strong> ед<strong>на</strong> <strong>от</strong>редките си пресконференцииу <strong>на</strong>с.През 2013-а Гришо успяда стигне и до мач съсс<strong>в</strong>оя кумир, с ког<strong>от</strong>о честое сра<strong>в</strong>ня<strong>в</strong>ан - РоджърФедерер, при то<strong>в</strong>а <strong>на</strong>турнира <strong>в</strong> родния му градБазел. Нашето момче загубис 6:3, 7:6 (2) <strong>на</strong> 1/4-фи<strong>на</strong>лите, но пък си спечелипох<strong>в</strong>алите <strong>на</strong> ш<strong>в</strong>ейцареца."Григор е труден съперники е опасен до самиякрай. За него<strong>в</strong>о добро,за добр<strong>от</strong>о <strong>на</strong> него<strong>в</strong>атакариера е хората да му2013 - ГОДИНАТА НАПРОБИВИ ЗА ГРИШО Пър<strong>в</strong>ата ни ракета <strong>в</strong>ече гледа към Топ 20 <strong>в</strong> с<strong>в</strong>етададат малко почи<strong>в</strong>ка и дане го <strong>на</strong>ричат Бейби Фед,защ<strong>от</strong>о той има <strong>нужда</strong><strong>от</strong> собст<strong>в</strong>е<strong>на</strong> идентичност,то<strong>в</strong>а е, което искатой", каза Федерер следуспеха си.Ос<strong>в</strong>ен <strong>на</strong> корта Димитро<strong>в</strong><strong>на</strong>пра<strong>в</strong>и не<strong>в</strong>ероятенпроби<strong>в</strong> и из<strong>в</strong>ън него. Цялагоди<strong>на</strong> той бе <strong>в</strong>ъ<strong>в</strong> фокуса<strong>на</strong> папарашкия интересзаради <strong>в</strong>ръзката си с МарияШарапо<strong>в</strong>а. И ако <strong>в</strong> <strong>на</strong>чал<strong>от</strong>обе просто момчето<strong>на</strong> Маша, с титлатаси <strong>от</strong> Стокхолм и добритеси мачо<strong>в</strong>е срещу големитеГришо излезе <strong>от</strong>сянката <strong>на</strong> популяр<strong>на</strong>таси поло<strong>в</strong>инка.Какичката <strong>в</strong> д<strong>в</strong>ойката(б.а. - Шарапо<strong>в</strong>а е с 4 г. поголяма<strong>от</strong> Григор)дейст<strong>в</strong>ително дикту<strong>в</strong>ашепра<strong>в</strong>илата <strong>в</strong> <strong>от</strong>ношениятаим. От нейния профил<strong>в</strong> социалните мрежиили <strong>от</strong> рядко да<strong>в</strong>аните<strong>от</strong>кро<strong>в</strong>ени интер<strong>в</strong>ютаразбирахме, че Гришо "яподдържа млада", че "<strong>в</strong>лагастраст <strong>в</strong> то<strong>в</strong>а, коетопра<strong>в</strong>и", че се "интересу<strong>в</strong>а<strong>от</strong> но<strong>в</strong><strong>от</strong>о и <strong>от</strong> с<strong>в</strong>ета",че є "пра<strong>в</strong>и много хуба<strong>в</strong>иподаръци", че <strong>на</strong>й харес<strong>в</strong>аизгледа <strong>от</strong> нейния дом <strong>в</strong>Маями...Именно Маша тряб<strong>в</strong>ашеда опро<strong>в</strong>ерга<strong>в</strong>а слухо<strong>в</strong>ете,че са се сгодили, даразясня<strong>в</strong>а <strong>на</strong> с<strong>в</strong>ета, че нее бремен<strong>на</strong>, а е контузе<strong>на</strong>и зато<strong>в</strong>а не игра по<strong>в</strong>ече<strong>от</strong> 4 месеца. През то<strong>в</strong>а<strong>в</strong>реме Гришо прост<strong>от</strong>ърпеше. Изтърпя <strong>в</strong>сичкиприказки по с<strong>в</strong>ой адрес- че любо<strong>в</strong>та ще погубикариерата му, че тряб<strong>в</strong>ада зареже Шарапо<strong>в</strong>а, акоиска да продължи с победите<strong>на</strong> корта. Дори сеЗа спорта 2013-а не бе особеноуспеш<strong>на</strong>, но <strong>в</strong>се пак имаше с<strong>в</strong>оитегерои. Вестник "Жи<strong>в</strong><strong>от</strong>ътднес" продължа<strong>в</strong>а да <strong>в</strong>и предста<strong>в</strong>ятези, които просла<strong>в</strong>ихаБългария през изми<strong>на</strong>лите месеции ни <strong>на</strong>караха да си припомнимоно<strong>в</strong>а позабра<strong>в</strong>еночу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>о <strong>на</strong> гордост. Започ<strong>на</strong>хметази но<strong>в</strong>а рубрика с борецаИ<strong>в</strong>о Ангело<strong>в</strong>, който спечели с<strong>в</strong>ето<strong>в</strong><strong>на</strong>татитла през септем<strong>в</strong>ри,а преди то<strong>в</strong>а бе и <strong>на</strong> е<strong>в</strong>ропейския<strong>в</strong>ръх. След то<strong>в</strong>апродължихме с друг предста<strong>в</strong>ител<strong>на</strong> сило<strong>в</strong>ите спорто<strong>в</strong>е -боксьора Кубрат Пуле<strong>в</strong> - Кобрата.Продължа<strong>в</strong>аме с <strong>на</strong>й-добриятенисист <strong>в</strong> историята <strong>на</strong> тозиспорт у <strong>на</strong>с - поне според класиране<strong>в</strong> с<strong>в</strong>ето<strong>в</strong><strong>на</strong>та ранглиста -Григор Димитро<strong>в</strong>.<strong>на</strong>слуша <strong>на</strong> съ<strong>в</strong>ети, че епо-добре да си <strong>в</strong>земе <strong>на</strong>шенка.И понеже младият Димитро<strong>в</strong>постоянно доказ<strong>в</strong>а,че не се страху<strong>в</strong>а <strong>от</strong>предиз<strong>в</strong>икателст<strong>в</strong>ата, <strong>в</strong><strong>на</strong>чал<strong>от</strong>о <strong>на</strong> октом<strong>в</strong>ритой <strong>на</strong>пус<strong>на</strong> ш<strong>в</strong>едскатаакадемия Good To Great,където се г<strong>от</strong><strong>в</strong>еше <strong>от</strong><strong>на</strong>чал<strong>от</strong>о <strong>на</strong> 2013-а, за да епо-близо до Маша <strong>в</strong> горещаКалифорния. Той сиизбра за треньор а<strong>в</strong>стралиецаРоджър Рашид, подчието ръко<strong>в</strong>одст<strong>в</strong>о <strong>в</strong>същностдойде и успехът му<strong>в</strong> Стокхолм. Наста<strong>в</strong>никътпък не<strong>от</strong>да<strong>в</strong><strong>на</strong>при<strong>в</strong>ика поло<strong>в</strong>инката му<strong>на</strong> разго<strong>в</strong>ор, за да си изяснятролите по <strong>от</strong>ношение<strong>на</strong> българи<strong>на</strong>.Ос<strong>в</strong>ен <strong>на</strong> корта и <strong>на</strong> любо<strong>в</strong>нияфронт Григор <strong>на</strong>пра<strong>в</strong>иоще един <strong>в</strong>ажен проби<strong>в</strong>- <strong>в</strong> <strong>от</strong>ношението <strong>на</strong>държа<strong>в</strong>ата към успешнитени спортисти. Следпър<strong>в</strong>ата му титла <strong>от</strong>АТП спортн<strong>от</strong>о министерст<strong>в</strong>ои лично министърМариа<strong>на</strong> Георгие<strong>в</strong>ареши да му <strong>от</strong>пусне100 000 л<strong>в</strong>., за да се г<strong>от</strong><strong>в</strong>иза олимпийските игри <strong>в</strong>Рио де Жанейро през 2016г. Дай боже тога<strong>в</strong>а Гришода е дори сред претендентитеза медали!

32 Œ“À»◊Õ»÷»7 - 13 ЯНУАРИ 2014Я<strong>на</strong> КАСОВАПОМОЩ ЗА КОЛЕГАЕВЕЛИНА НИКОЛОВАЕ СПОРТИСТ № 1 НА НСА Силн<strong>от</strong>о момиче спечели медали <strong>в</strong> борба и сумоЗдра<strong>в</strong> дух <strong>в</strong> здра<strong>в</strong><strong>от</strong>яло. Е<strong>в</strong>ели<strong>на</strong> Николо<strong>в</strong>асъ<strong>в</strong>пада перфектнос дре<strong>в</strong>ногръцкатамаксима. Тя еСпортист №1 за 2013 г. <strong>на</strong>Нацио<strong>на</strong>л<strong>на</strong>та спорт<strong>на</strong>академия "Васил Ле<strong>в</strong>ски"заради успехи <strong>в</strong> д<strong>в</strong>а спорта- борба и сумо.Николо<strong>в</strong>а е студентка <strong>в</strong>специалност "Сумо". И<strong>в</strong>ъпреки че печели медали<strong>на</strong> е<strong>в</strong>ропейската сце<strong>на</strong> <strong>в</strong>този спорт, нейните приоритетиса <strong>в</strong> залата поборба. Наста<strong>в</strong>никът є <strong>на</strong>тепиха е Рашо Мака<strong>в</strong>ее<strong>в</strong>към СК "НСА-Академик", атой беше <strong>от</strong>личен заТреньор №1 <strong>на</strong> НСА за 2013г. Тандемът се подг<strong>от</strong><strong>в</strong>яза сблъсък със сериоз<strong>на</strong>таконкуренция <strong>в</strong> сх<strong>в</strong>атките<strong>на</strong> истинската борба. Оттази годи<strong>на</strong> Е<strong>в</strong>ели<strong>на</strong> <strong>в</strong>ечесе състеза<strong>в</strong>а при женитеи се изпра<strong>в</strong>я пред предиз<strong>в</strong>икателст<strong>в</strong><strong>от</strong>ода пробие<strong>в</strong> ед<strong>на</strong> <strong>от</strong> категориитес <strong>на</strong>й-сериоз<strong>на</strong> конкуренция- до 55 кг.Но Николо<strong>в</strong>а <strong>в</strong>ече <strong>на</strong>трупасамочу<strong>в</strong>ст<strong>в</strong>ие иопит <strong>от</strong> между<strong>на</strong>роднисъстезания през 2013 г. и ег<strong>от</strong>о<strong>в</strong>а за но<strong>в</strong>ите изпитания.Възпитаничката <strong>на</strong>кюстендилската школа <strong>в</strong>борбата спечели бронзо<strong>в</strong>медал <strong>от</strong> е<strong>в</strong>ропейск<strong>от</strong>опър<strong>в</strong>енст<strong>в</strong>о за де<strong>в</strong>ойки <strong>в</strong>категория до 55 кг. Е<strong>в</strong>ели<strong>на</strong>ста<strong>на</strong> шампионка <strong>на</strong>континента за де<strong>в</strong>ойки <strong>в</strong>сум<strong>от</strong>о, а <strong>от</strong> пър<strong>в</strong>енст<strong>в</strong><strong>от</strong>о<strong>на</strong> Е<strong>в</strong>ропа за жени сеприбра със сребърен медал.Титлите и <strong>от</strong>личията,спечелени <strong>в</strong> Българияпък, <strong>в</strong>ече са неизброими.Тези успехи є гарантирахапобеда и сред колегитеє <strong>от</strong> <strong>в</strong>сички спорто<strong>в</strong>е<strong>в</strong> НСА "Васил Ле<strong>в</strong>ски". Ни-Е<strong>в</strong>ели<strong>на</strong> Николо<strong>в</strong>а еСпортист №1 <strong>на</strong> НСАза 2013 г.коло<strong>в</strong>а беше определе<strong>на</strong> заСпортист №1 <strong>на</strong> НСА <strong>в</strong>конкуренцията <strong>на</strong> още 10-има носители <strong>на</strong> медали<strong>от</strong> с<strong>в</strong>ето<strong>в</strong>ни и е<strong>в</strong>ропейскипър<strong>в</strong>енст<strong>в</strong>а. Е<strong>в</strong>ели<strong>на</strong>получи <strong>на</strong>града <strong>от</strong> 2000л<strong>в</strong>., която ще бъде изплате<strong>на</strong>под формата <strong>на</strong> едногодиш<strong>на</strong>стипендия.Годишните призо<strong>в</strong>е"Спортист и Треньор <strong>на</strong>годи<strong>на</strong>та" <strong>на</strong> НСА "ВасилПрепода<strong>в</strong>атели и студенти <strong>в</strong>ече няколко години сеопит<strong>в</strong>ат да помог<strong>на</strong>т за <strong>в</strong>ъзстано<strong>в</strong>я<strong>в</strong>ането <strong>на</strong> колегатаси <strong>от</strong> НСА "Васил Ле<strong>в</strong>ски" Георги Огняно<strong>в</strong> -Макаро<strong>на</strong>, който пострада по <strong>в</strong>реме <strong>на</strong> състезаниеи оста<strong>на</strong> парализиран. Той е петкратен републиканскишампион по джудо и многократен по самбо. Георгиполучи тежка тра<strong>в</strong>ма <strong>на</strong> С<strong>в</strong>ето<strong>в</strong>н<strong>от</strong>о пър<strong>в</strong>енст<strong>в</strong>оза студенти по самбо <strong>в</strong> Чехия през 2010 годи<strong>на</strong>.Диагнозата <strong>на</strong> спортиста е счупен 5-и и спукан6-и шиен прешлен. След няколко терапии <strong>в</strong> моско<strong>в</strong>скаклиника той <strong>в</strong>ече може да д<strong>в</strong>ижи ръцете си, нолечението му е спряно заради <strong>нужда</strong>та <strong>от</strong> 90 000л<strong>в</strong>. По <strong>в</strong>реме <strong>на</strong> церемонията за <strong>на</strong>гражда<strong>в</strong>ането <strong>на</strong><strong>на</strong>й-добрите спортисти <strong>на</strong> НСА се състоя поред<strong>на</strong>таблаг<strong>от</strong><strong>в</strong>орител<strong>на</strong> акция за <strong>на</strong>биране <strong>на</strong> средст<strong>в</strong>аза Огняно<strong>в</strong>. Всяко събитие <strong>в</strong> Спорт<strong>на</strong>та академия еподчинено и <strong>на</strong> темата за <strong>на</strong>биране <strong>на</strong> фи<strong>на</strong>нсо<strong>в</strong>апомощ за Макаро<strong>на</strong>.Олимпийската делегация<strong>на</strong> Русияще претърпи пъленпро<strong>в</strong>ал <strong>на</strong> домаш<strong>на</strong>тазим<strong>на</strong> олимпиадаточно след месец <strong>в</strong> Сочи(7-23 фе<strong>в</strong>руари). Прогнозатае <strong>на</strong> компаниятаInfostrada, която се занима<strong>в</strong>асъс спорт<strong>на</strong> статистика.Според неяСбор<strong>на</strong>я ще спечели ед<strong>в</strong>а17 медала: 5 златни, 5сребърни и 7 бронзо<strong>в</strong>и.То<strong>в</strong>а ще изпрати Русиячак <strong>на</strong> де<strong>в</strong>ето място <strong>в</strong>официалн<strong>от</strong>о класиранепо медали.Ректорът <strong>на</strong> НСА <strong>в</strong>ръчи <strong>на</strong>града <strong>на</strong> Най-добрия треньор <strong>на</strong>академията - Рашо Мака<strong>в</strong>ее<strong>в</strong>Снимки: Радосла<strong>в</strong> ДЕЛИЙЧЕВ, lap.bgЛе<strong>в</strong>ски" бяха <strong>в</strong>ръчени <strong>на</strong>специално тържест<strong>в</strong>о, организирано<strong>от</strong> Студентскиясъ<strong>в</strong>ет и Асоциацията<strong>на</strong> спортните клубо<strong>в</strong>еПър<strong>в</strong>ата тройка щебъде Нор<strong>в</strong>егия, САЩ и Ка<strong>на</strong>да.Сканди<strong>на</strong><strong>в</strong>скатастра<strong>на</strong> ще за<strong>в</strong>ою<strong>в</strong>а общо37 медала, 15 <strong>от</strong> коитозлатни, което ще поз<strong>в</strong>олида поста<strong>в</strong>и но<strong>в</strong> рекорд<strong>на</strong> зимните олимпиади.За прогнозите се <strong>в</strong>зиматпод <strong>в</strong>нимание <strong>в</strong>сичкирезултати <strong>на</strong> спортистите<strong>от</strong> различнистрани <strong>от</strong> Игрите <strong>в</strong>ъ<strong>в</strong>Ванку<strong>в</strong>ър през 2010 г. до 7октом<strong>в</strong>ри ми<strong>на</strong>лата годи<strong>на</strong>.Според то<strong>в</strong>а нор<strong>в</strong>ежцитеще имат пълнопре<strong>в</strong>ъзходст<strong>в</strong>о <strong>в</strong> биатло-към академията. Събитиетосе про<strong>в</strong>еде под патро<strong>на</strong>жа<strong>на</strong> ректора <strong>на</strong> НСАдоц. Пенчо Геше<strong>в</strong>. Тържест<strong>в</strong>е<strong>на</strong>тацеремониябеше у<strong>в</strong>аже<strong>на</strong> <strong>от</strong> олимпийскии с<strong>в</strong>ето<strong>в</strong>ни шампионикато Нораир Нурикяни Петър Киро<strong>в</strong>, И<strong>в</strong>о Ангело<strong>в</strong>,генералния секретар<strong>на</strong> Българския олимпийскикомитет Белчо Горано<strong>в</strong> идруги.Призо<strong>в</strong>ете за <strong>на</strong>й-изя<strong>в</strong>енитеспортисти <strong>на</strong> годи<strong>на</strong>табяха <strong>в</strong>ръчени <strong>в</strong> трикатегории - успехи <strong>на</strong> параолимпийци,<strong>от</strong>личени<strong>от</strong> ръко<strong>в</strong>одст<strong>в</strong><strong>от</strong>о <strong>на</strong>НСА спортисти с <strong>в</strong>исокиспортни резултати <strong>на</strong>държа<strong>в</strong>ни пър<strong>в</strong>енст<strong>в</strong>а за2013 и спортисти с <strong>в</strong>исокирезултати <strong>на</strong> с<strong>в</strong>ето<strong>в</strong>нии е<strong>в</strong>ропейски пър<strong>в</strong>енст<strong>в</strong>аза 2013 г. Отличницитеполучиха парични иматериални <strong>на</strong>гради.Министърът <strong>на</strong> младежтаи спорта Мариа<strong>на</strong>Георгие<strong>в</strong>а също се <strong>в</strong>ключи<strong>в</strong> призо<strong>в</strong>eте, като по нейнорешение беше <strong>в</strong>ръченчек <strong>на</strong> С<strong>в</strong>етосла<strong>в</strong> Георгие<strong>в</strong>.Наградата е по предложение<strong>на</strong> Студентския съ<strong>в</strong>ет<strong>на</strong> НСА. Георгие<strong>в</strong> едържа<strong>в</strong>ен шампион <strong>на</strong> 100м и скок <strong>на</strong> дължи<strong>на</strong> за параолимпийци,също така е<strong>в</strong>ключен <strong>в</strong> олимпийския<strong>от</strong>бор <strong>на</strong> България за участие<strong>на</strong> предстоящатазим<strong>на</strong> олимпиада <strong>в</strong> Сочи2014 <strong>в</strong> дисциплините 1200м и 10 000 м ски бягане.BGathletic.comПрогнозиратпро<strong>в</strong>ал <strong>на</strong> Русия<strong>на</strong> зим<strong>на</strong>таолимпиада <strong>в</strong> Сочи<strong>на</strong> и ските, <strong>от</strong>където щеприберат 12 медала. Такаще могат да счупят рекорда<strong>на</strong> ка<strong>на</strong>дците <strong>от</strong>14 <strong>от</strong>личия с <strong>на</strong>й-благороднияметал, а същ<strong>от</strong>ака и собст<strong>в</strong>ен<strong>от</strong>о <strong>в</strong>ърхо<strong>в</strong>опостижение <strong>от</strong> Лилехамер1994, когато <strong>в</strong>зехаобщо 26 медала.Напомняме, че Русия оста<strong>на</strong><strong>в</strong>ъ<strong>в</strong> Ванку<strong>в</strong>ър ед<strong>в</strong>а<strong>на</strong> 11-о място с 3 златни,5 сребърни и 7 бронзо<strong>в</strong>имедала. Тога<strong>в</strong>а то<strong>в</strong>а бе<strong>на</strong>й-лош<strong>от</strong>о предста<strong>в</strong>яне<strong>на</strong> стра<strong>на</strong>та <strong>в</strong> цялата история.Нор<strong>в</strong>егия бе 4-та(9-8-6), а пър<strong>в</strong>ата тройкабе <strong>в</strong> следния <strong>в</strong>ид: Ка<strong>на</strong>да(14-7-5), Германия (10-13-7)и САЩ (9-15-13).Прогнозн<strong>от</strong>о класиране по медали <strong>от</strong> Сочи 2014Държа<strong>в</strong>а з с б Общо1. Нор<strong>в</strong>егия 15 12 10 372. САЩ 14 8 6 283. Ка<strong>на</strong>да 11 12 11 344. Германия 6 13 18 375. Франция 6 5 7 176. Холандия 6 4 4 147. Китай 6 3 3 128. А<strong>в</strong>стрия 5 7 7 199. Русия 5 5 7 1710. Ш<strong>в</strong>ейцария 5 2 1 8

logo

products

Resources

Company

Terms of service
Privacy policy
Cookie policy
Cookie settings
Imprint
Change language
Made with love in Switzerland
© 2024 Yumpu.com all rights reserved

Hooray! Your file is uploaded and ready to be published.

Saved successfully!

Ooh no, something went wrong!