Kasandra Klear - Relikvite na smartnite 01 - Grad ot kosti

живееш във вечен страх…
— Вярно е. Нямам. — Гласът на Валънтайн беше тъжен като очите му, сякаш
съчувстваше на Ходж, но в погледа му се четеше и неприязън. — Щом не си склонен да ми
дадеш Бокала — каза той, — не трябваше да ме викаш. Ти бе този, който се свърза с мен, а не
обратното.
Лицето на Ходж потръпваше.
— Не е лесно да измениш на това, в което си вярвал… на онези, които ти вярват…
— Имаш предвид семейство Лайтууд или техните деца?
— И едните, и другите — каза Ходж.
— О, семейство Лайтууд — Валънтайн се пресегна и с една ръка улови оловния глобус,
който стоеше на бюрото, дългите му пръсти започнаха да чертаят контури около
континентите и моретата. — Но какво всъщност им дължиш? Ти понасяш наказанието,
отредено за тях. Ако нямаха толкова стабилни връзки в Клейва, те щяха да бъдат прокудени
наравно с теб. То не че не е така, но те поне са свободни да идват и да си отиват, да се
разхождат на открито като нормални хора. Те са свободни да си отидат у дома. — Той
произнесе думата „у дома“ с цялата сила на значението й. Пръстите му спряха да се движат
по глобуса, Клеъри беше сигурна, че той беше търсил мястото, където се намираше Идрис.
Очите на Ходж трепнаха.
— Те направиха това, което всеки би направил.
— Ти не би го направил. Аз не бих го направил. Да допусна приятел да страда вместо
мен? И не може да не изпитваш дълбоко в себе си горчивина, Старкуедър, задето те така
лесно те изоставиха в проклятието…
Ходж разтърси рамене.
— Но децата нямат вина за това. Те нищо не са направили…
— Не съм знаел, че си такъв любител на децата, Ходж — каза Валънтайн, сякаш идеята
му се струваше забавна.
Ходж въздъхна шумно.
— Джейс…
— Сега не говорим за Джейс. — За първи път Валънтайн като че ли се ядоса. Той
погледна към неподвижната фигура на пода. — Той кърви. Защо?
Ходж притисна Бокала към сърцето си. Кокалчетата му побеляха.
— Това не е неговата кръв. Той е в безсъзнание, но не е наранен.
Валънтайн вдигна глава с ехидна усмивка.
— Чудя се — каза той — какво ли ще си помисли за теб, когато се събуди. Да си
предател, не е хубаво, но да предадеш дете… това е два пъти по-лошо, не мислиш ли?
— Няма да го нараните — прошепна Ходж. — Заклехте се, че няма да го нараните.
— Не съм се заклевал — рече Валънтайн. — Хайде. — Той тръгна от бюрото към Ходж,
който трепна като малко животинче, хванато в капан. Тя можеше да види неговото
страдание. — И какво ще направиш, ако ти кажа, че смятам да го нараня? Ще се бориш с
мен? Няма да ми дадеш Бокала? Дори и да успееш да ме убиеш, Клейвът никога няма да
отмени наказанието ти. Ще се криеш тук до смъртта си, страхувайки се случайно да не
отвориш прозореца малко по-широко. Какво би направил, за да не се страхуваш повече?
Какво би дал, за да се върнеш отново у дома?
Клеъри погледна встрани. Не можеше повече да гледа изражението на лицето на Ходж.
— Кажете ми, че няма да го нараните, и аз ще ви дам…