You also want an ePaper? Increase the reach of your titles
YUMPU automatically turns print PDFs into web optimized ePapers that Google loves.
Институтът беше огромен — широко, подобно на пещера пространство, което<br />
изглеждаше така, сякаш не беше строено според някакъв план, а по-скоро естествено<br />
издълбано в камъка от водата и годините. През полуотворените врати Клеъри мярваше<br />
многобройни отделни малки стаички, всяка от които с легло, нощно шкафче и широк дървен<br />
гардероб, който стоеше отворен. Върху бели каменни сводове се крепяха високите тавани,<br />
много от които бяха умело декорирани с малки фигури. Тя забеляза един постоянно<br />
повтарящ се мотив: ангели и мечове, слънца и рози.<br />
— Защо тук има толкова много легла? — попита Клеъри. — Мислех, че това е<br />
изследователски институт.<br />
— Това е жилищното крило. Ние държим да предложим защита и подслон на всеки<br />
ловец на сенки, който пожелае. Тук можем да настаним до двеста души.<br />
— Но повечето от тези стаи са празни.<br />
— Хората идват и си отиват. Никой не се задържа за по-дълго. Обикновено сме си само<br />
ние — Алек, Изабел, Макс, родителите им и ние с Ходж.<br />
— Макс…?<br />
— Нали познаваш красивата Изабел? Алек е нейният по-голям брат. Макс е по-малкият,<br />
но е в чужбина с родителите си.<br />
— На почивка ли?<br />
— Не точно. — Джейс се поколеба. — Представи си, че те са нещо като… като<br />
дипломати, а това тук е един вид посолството. Точно сега те са в родината на ловците на<br />
сенки и водят някакви много деликатни преговори. Взеха със себе си Макс, защото е още<br />
твърде малък.<br />
— Родината на ловците на сенки ли? — Главата на Клеъри се замая. — Как се нарича?<br />
— Идрис.<br />
— Никога не съм чувала за нея.<br />
— Няма и да чуеш. — В гласа му отново се върна онова дразнещо чувство за<br />
превъзходство. — Мунданите не знаят за нея. Има стена от защитни заклинания по всички<br />
нейни граници. Ако направиш опит да влезеш в Идрис, просто ще се окажеш директно<br />
пренесена от едната граница до другата, без изобщо да разбереш какво се е случило.<br />
— А няма ли я на някоя карта?<br />
— Не и на картите на мунданите. Можеш да си я представиш като една мъничка<br />
държава между Германия и Франция.<br />
— Но между Германия и Франция няма нищо. Освен Швейцария.<br />
— Именно — каза Джейс. — Тя е на север от Швейцария.<br />
— Предполагам, че ти си ходил там. Имам предвид в Идрис.<br />
— Там израснах. — Гласът на Джейс беше равен, но нещо в тона му подсказа на Клеъри,<br />
че не е желателно да задава повече въпроси по темата. — Повечето от нас израснаха там.<br />
Разбира се, ловци на сенки има по целия свят. Ние трябва да бъдем навсякъде, защото<br />
демоните вилнеят навсякъде. Но за ловците на сенки Идрис винаги ще си остане техен<br />
„дом“.<br />
— Като Мека или Йерусалим — каза замислено Клеъри. — Значи повечето от вас са<br />
израснали там и когато пораснете…<br />
— Ни изпращат там, където има нужда от нас — каза кратко Джейс. — Но има и такива,<br />
като Изабел и Алек, които са израснали далече от родината, защото родителите им живеят<br />
другаде. Но с всички ресурси на Института, под наставничеството на Ходж… — Той спря. —