Разред Trichoptera – Ручейници

ДимитърБечевМорфологияисистематикананасекомитеУниверситетскоиздателство“ПаисийХилендарски”Пловдив

Димитър БечевМорфология и систематикана насекомитеверсия 2.0aУниверситетско издателство “Паисий Хилендарски”Пловдив1

Димитър Николаев БечевМорфология и систематика на насекомитеПърво издание – 2010 г. (електронно издание), версия 1.0ISBN 978-954-423-578-9Версия 2.0a (244 стр.), декември 2012 г.налично на: http://bio.uni-plovdiv.bg/nasekomiВерсия 2.0a e без видеоклиповете и върви по-бързо и на по-слабикомпютриDimitar Nikolaev BechevMorphology and systematics of insectslicensed under a Creative Commons Attribution-Noncommercial-Share Alike 2.5 LicenseФотографиите (над 500) и видеоматериалите (12 видеоклипа) санаправени предимно от автора. Когато са използвани чужди, за тях еполучено разрешение или те са с Creative Commons лицинз и саобозначени с ◙ 'автор'.Дизайнът и графичното оформление са направени от автора.За да гледате видеоматериалите трябва да имате инсталирана по-новаверсия на Apple QuickTime.! След пускане на повече от 2-3 видеоклипа е вероятно системата Ви дасе затрудни и забави. Тогава затворете pdf-файла и го отворете отново.Рецензенти:Анелия СтояноваОгнян ТодоровУниверситетско издателство “Паисий Хилендарски”, ПловдивPlovdiv University Press “Paisii Hilendarski”, Plovdiv2

УводОколо две трети от познатите ни видове живи организми и около 66% отвсички описани 1 552 300 вида животни са насекоми. Сега са ни известникъм 1 020 000 вида насекоми, но броят им на Земята е няколко пъти поголям.Установените досега в България насекоми (надклас Hexapoda)принадлежат към 583 семейства от 2 класа, Entognatha – с над 200 иInsecta – с над 20 000 вида, но предполагаемият им реален брой е над40 000 вида.За насекомите са написани много учебници, книги и определители. Целтана това електронно издание е да улесни изучаването на морфологията,систематиката и биологията им. То е направено на базата на лични наблюденияи изследвания на автора. Разбира се, използвана е и специализираналитература и консултации със специалисти. Текстът обясняванай-важните теоретични неща и насочва вниманието към илюстрациитеза подробности и детайли.Всички видове са представени в естествените местообитания (хабитати).Само в случаи, когато снимането на живо е невъзможно или много трудно,или се представят части на тялото, са използвани микроскопски илидруги препарати.Изданието е предназначено преди всичко за студентити, изучаващизоология на безгръбначните животни и ентомология, но може да бъдеполезно на ученици и любители на природата.БлагодарностиБлагодаря на следните колеги и приятели, за помощта приопределяне на видовете по фотографии:Милен Маринов – Odonata, Алекси Попов – Neuroptera, Николай Симов –Heteroptera, Борислав Георгиев – Coleoptera, Георги Георгиев –Cerambicidae, Владимир Сакалян – Buprestidae, Васил Томов и БлагойГруев – Chrysomelidae, Павел Ангелов – Curculionidae, Тошко Любомиров– Hymenoptera, Стоян Бешков – Lepidoptera, Здравко Хубенов – Diptera.Благодаря на Петър Бояджиев и най-вече на двамата рецензенти заценните бележки върху ръкописа.4

Номенклатура и класификация – основнипринципиКарл Линей ▼ поставя основите на съвременната биологическа номенклатураи класификация. Със своя труд Systema Naturae ▼ (първо издание1735 г., десето – 1758 г.) той утвърждава биноминалнатаноменклатура.Карл Линей (1707-1778)Титулна страница на Systema NaturaeВсеки вид има двойно латинско наименование. Първото име е това народа и се пише с главна буква, а второто (изписва се с малка буква) евидовото, например: Papilio machaon.В научната литература видовите имена се придружават от иметона автора, който е описал вида и годината на описване. Например, видътPapilio machaon Linnaeus, 1758е описан от Линей през 1758 година.Ако видът е бил описан в друг род, името на автора се поставя в скоби.Например, видътIphiclides podalirius (Linnaeus, 1758)e описан от Линей като Papilio podalirius, а по-късно е бил прехвърлен врод Iphiclides.6

Имената на животните се дават от автора, който ги описва внаучно издание. Те са съобразени с латинската граматика и най-честоотразяват характерни черти на животното или са свързани с географскиназвания, или изследователи:Longitarsus gracilis [бръмбар]longus (латински) = дълъгtarsus (латински) = ходило, стъпалоgracilis (латински) = строен, слабBulgarica varnensis [охлюв]описан от България, околностите на ВарнаDziedzickia pectinata [двукрило насекомо]Henryk Dziedzicki – полския ентомологpectinatus (латински) = гребеновиден [мъжките сгребеновидни антени ▼]В наши дни правилата за наименуването на животните се определятот Международния кодекс на зоологическата номенклатура(International Code of Zoological Nomenclature).При някои видове в различните популации има изменчивост в даденибелези. В такива случаи често специалистите разделят вида наподвидове. Тогава след видовото име се пише това на подвида:Calopteryx virgo virgoCalopteryx virgo meridionalis.Понякога специалистите групират видовете на даден род вподродове. Името на подрода, така както и това на рода, се пише сглавна буква, но се поставя в скоби:Diadocidia (Diadocidia) ferruginosaDiadocidia (Adidocidia) valida.7

Специфичност в произнасянето на латински букви ибуквосъчетания в латинските имена ▼.Латинска букваБългарскаПример [произнася се]гласниa (твърда гласна) a Gastropoda [Гастропода]e (мека гласна) e Lepidoptera [Лепидоптера]i (мека гласна) и Libelulla [Либелула]пред гласна й Leishmania [Лейшманиа]y (мека гласна) и Myriapoda [Мириапода]o (твърда гласна) o Odonata [Одоната]u (твърда гласна) y Molusca [Молуска]след ngи qв Anguilla anguilla [Ангвила ангвила]aquaticus [акватикус]двугласни (дифтонги)ae e Aeshna [Ешна]oe e oedipus [едипус]или ьо Coelenterata [Цьолентерата]oë oe Meloë [Мелое]jo йо Inachis jo [Инахис йо]ju ю Julus [Юлус]съгласниc - преди меки гласнии дифтонгите ае,оецCecidomyiidae [Цецидомииде]Coenagrion [Ценагрион]Coleoptera [Колеоптера]Ctenophora [Ктенофора]- преди твърди гласни- преди съгласниkкcc пред меки гласни кц Coccinela [Кокцинела]ch х Chelicerata [Хелицерата]ph ф Phoridae [Фориде]rh р Rhaphidioptera [Рафидиоптера]s между две гласни з Asilidae [Азилиде]- в останалите случаи с Scolia [Сколия]th т Arthropoda [Артропода]x кс Xylocopa [Ксилокопа]По принцип ударението в латинския език е на предпоследнатасричка от думата. Има и някои отклонения от това правило, най-вече присложни-съставни думи.За да се систематизират знанията за животните и да се улеснитяхното изучаване, сходните и родствените организми се класифициратв таксономични категории от различен ранг: видовете се групират в родове,родовете в семейства и т.н. “Съдържанието” на всяка конкретна категорияима научно наименование и представлява таксон. Таксони отразличен ранг са например: видът Papilio machaon, род Papilio, семействоPapilionidae. ▼8

Таксономични категории и окончания на техните латински наименования,приети от Международния кодекс на зоологическата номенклатура (InternationalCode of Zoological Nomenclature − ICZN). ▼ТаксономичнаОкончаниеПримеркатегория[произнася се]царство *тип *подтип *надклас *клас *подклас *надразред *разред * най-често -ptera [-птера] Dipteraподразред *надсемейство -oidea [-оидеа] Sciaroideaсемейство -idae [-иде] Mycetophilidae-inae [-ине] Mycetophilinaeподсемействотрибус -ini [-ини] Mycetophiliniрод *подрод *вид *подвид ** - няма задължително10

Насекомите и техните родственициЛетящите насекоми не могат да бъдат сбъркани с други животни, защотоняма други безгръбначни с развити крила. Някои безкрили насекоми имного ларви обаче могат да предизвикат съмнение.Родственици на насекомите са представителите на клас Паякообразни(Arachnida): разредите Скорпиони (Scorpiones), Псевдоскорпиони (Pseudoscorpiones),Сенокосци (Opiliones) и Паяци (Aranei); Кърлежите (подкласAcari) и Многоножките (подтип Myriapoda). ▼ScorpionesСкорпиониOpilionesСенокосциAraneiПаяциAcariКърлежиMyriapodaМногоножкиЗа разлика от тях ▲, насекомите имат само 3 двойки крака.►(надклас Hexapoda = шестокраки)Три разреда ▼ (Protura, Diplura и Collembola), безкрили и с 3 двойки кракачленестоноги, доскоро се приемаха за принадлежащи към класа нанасекомите. Днес те се отделят в клас Entognatha на надкласа Hexapoda,към който принадлежи и класът Насекоми (Insecta).Protura Diplura Collembola▲ ◙ WikipediaПо Fauna Europaea ▲11

Устройство на тялотоТялото на насекомитее съставено от триотдела: глава (1),гърди (2) и коремче(3).ГлаваГлавата представлява здрава хитинова капсула, образувана от сливанетона първите 5 (според някои автори 6) сегмента, като границите междусегментите не личат. В главовата капсула се намира надглътъчния нервенганглий (главен мозък). На нея са разположени фасетни очи (1),прости очи (2), антени (3) и устни органи (4). ▼Формата на главата най-често е овална, но има и редица отклонения отнея.Силно удължена напред глава при бръмбар от семейство Xоботници(Curculionidae) ▲.12

Устният апарат е разположен в предната или долната ѝ част ▼.Когато челюстите са насочени напред, главата се нарича прогнатична(1), когато са насочени надолу – хипогнатична (2) и когато са насоченинадолу и назад – опистогнатична (3).1 – прогнатична главапри бръмбар отсемейство Бегачи(Carabidae)2 – хипогнатичнаглава прискакалец3 – опистогнатична главапри скакалец от семействоAcrididaeФасетните (сложни) очи ▼ са съставени от няколкостотин до повечеот 28 хиляди отделни зрителни елемента (фасетки, оматиди), всекисъс собствена оптична и рецепторна система. При много насекоми тезаемат по-голямата част от главата.Фасетни очи при муха (разред Diptera) ▲.Насекомите виждат на къси разстояния. Може би най-добро е зрениетопри водните кончета, които могат да видят летящо насекомо от няколкометра.13

Простите (дорзални) очи ▼ са разположени в горната част наглавата между фасетните. Те могат да бъдат три, две, едно или да липсват.Фокусът им се намира зад рецепторните клетки, поради което невъзприемат ясен образ, а само интензитета на светлината. Наличиетоим предимно при добре летящите насекоми (водни кончета, мухи и др.) еоснование да се смята, че служат за определяне разположението на хоризонтаи осигуряват бърза ориентация по време на полет.Три прости очи при цикада ▲(означени с жълти стрелки).14

Антените при всички Насекоми (клас Insecta) са една двойка. Еднадвойка антени имат и представителите на разредите Diplura и Collembolaот клас Entognatha, а само тези от разред Protura нямат антени.Антените са разположени в горната или предната, средна част наглавата. Съставени са от различен брой сегменти (до около 60) с найразличнадължина и форма.◄ Първото членче на антените се нарича основно(scapus) (1), второто – pedicellum (2), а останалитекъм върха – флагелум (flagellum) (3).Основните типове антени са ▼: четинковидни (1), нишковидни (2),четковидни (3), трионовидни или напилени (4), едностранно гребенести(5), двустранно гребенести (6), бухалковидни (7), коленчати (8), топчести(главести) (9), пластинчати (10), четинконосни (11).412359 10 1167815

Антените са много важни за възприеманетона околната среда от насекомото.Върху тях са разположени рецепторите наобонянието. Освен това изпълняват и осезателнафункция. Тя се осъществява чрез космици,свързани с рецепторни клетки, даващиинформиция за допир и за движение на въздуха.Върху антените на мъжките нощни пеперудиSaturnia pyri се намират много обонятелнирецептори (сенсили) и осезателни космици.► Чрез експерименти е установено,че мъжките намират женските от няколко километрапо излъчваните от тях феромони(видово специфични химически вещества).Във второто членче на антените (pedicellum) се намира Джонстоновияторган, който улавя както звукови вълни, така и движението навъздуха/ водата около насекомото.Устните органи се различават по своето устройство. Основнитетипове устен апарат са: гризещ (1), ближещо-смучещ хобот (2), смучещхобот (3 – 6) и пробивно-смучещ хобот (при кръвосмучещи комари). ▼12 345616

Гризещият тип устен апарат се приема за изходен, от който в процесана еволюция са произлезли останалите типове. Основание за това разбиранедава фактът, че той е еволюционно по-стар (среща се при подревнитетаксони насекоми) и в него в най-голяма степен се е запазиламорфологичната прилика с членестите крайници, от които произлиза.Устройство на гризещ тип устен апарат (при хлебарка) ▲:(микрофотография)А – горна устна (labrum), Б – горна челюст (mandibula) , В – долнaчелюст (maxilla), Г – долна устна (labium), 1 – основно членче (cardo),2 – второ членче (stipes), 3 – външна дъвкателна пластинка (lacinia),4 – вътрешна дъвкателна пластинка (galea), 5 – долночелюстнопипалце, 6 – подбрадник (submentum), 7 – брада (mentum), 8 –долноустно пипалцe, 9 – глоси, 10 – параглоси.17

Пробивно-смучещ хобот е характерен за кръвосмучещи комари. ▼Всички части на този устен апарат са силно удължени. Долната устнапредставлява жлеб, в който се поместват останалите части. При пробиванена кожата тя се подгъва и придържа другите части, като не прониквав тъканта. Мандибулите и максилите са заострени и служат за пробиване.Горната устна образува тръбичката, през която се изсмуква кръвта.Към устния апарат принадлежи и хипофаринксът, през който в раничкатасе излива слюнка, съдържаща противосъсирващи и обезболяващи вещества.Пробивно-смучещ устен апарат имат и листните въшки, цикадитеи др.Устройство на устен апарат при кръвосмучещ комар ▲(ляво – микрофотография, частите на хобота са раздалечени; дясно –напречен пререз, схема):1 – долна устна (labium), 2 – горна устна (labrum), 3 – долноустни пипала(palpi maxilaris), 4 – горни челюсти (mandibulaе), 5 – долни челюсти(maxillaе); (6 – антена на комара), La - долна устна (labium), Lr – горнаустна (labrum), Md – горни челюсти (mandibulaе), Mx – долни челюсти(maxillaе), Hy – хипофарингс (през каналчето на тази част от хобота враничката се излива слюнка).18

Ближещ хобот имат много от мухите ▼. Хоботът служи за изсмукванена течна храна от повърхности. Върху твърда, но разтворима храна(например захар), се излива слюнка, разтваряща я преди изсмукването.Връхната част на хобота (лабелума) е пронизана от множество каналчета(псевдотрахеи) ▼, свързани с повърхността с отворчета. При поеманена течности лабелумът действа подобно на гъба и ги отвежда към каналчетов хобота.Хобот на муха, страничен изглед (микрофотография)▲ : 1 – рострум, 2– лабелум.19

ГърдиГърдите се състоят от три дяла ►: преднегръд(1), среднегръд (2) и заднегръд(3), които при различните разреди са слятив различна степен и често трудно серазграничават един от друг.Между долната, гръдна част (стернит)и страничните (плеврити) на всеки оттези дялове се съчленяват по една двойкакрака. Между гръбните части (тергити)и плевритите на среднеграда и заднегръдасе съчленяват по една двойка крила.20

Предне-, средне- и заднегръдът са развити в различна степен при насекомитеот различните разреди. Например, при комаровидните двукрили▼ преднегръдът е силно редуциран. От него по-ясно видими са само двечасти: антепронотумът и главно проепистернумът. Среднегръдът е найдобреразвит. Дорзално (гръбно) се намира голям, изпъкнал среднегръб,като задната му част е обособена в щитче (scutellum). Латералните(странични) дялове на среднегръда са разделени от бразди на няколкочасти (плеврални склерити), които имат съответни наименования. Заднегръдъте редуциран – виждат се добре медиотергита и метепистернума.От двете стани на гърдите са разположени по два дихателни отвора(стигми).▲ Устройство на гърдите при комаровиднти двукрили ▲:aprnt – антепронотум; sc – среднегръб (скутум); sctl – щитче (scutelum);mtg – медиотергит; proepst – проепистернум (проплевра); anepst –анепистернум (мезоплевра); kepst – катепистернум (стерноплевра);anepm – анепимерон (птероплевра); ltg – латеротергит; met –метепистернум; a spr – предна стигма; p spr – задна стигма; cx1, cx2 иcx3 – предна, средна и задна кокси на краката; st 1 – първи коременстернит; tg 1 – първи коремен тергит.Степента на развитие на средне- и заднегръда е в пряка връзка със степентана развитие на средните и задните крила.21

Крака1BКракът при насекомите е съставен от: ►кокса (coxa) (1), трохантер (trochanter =пръстенче) (2), бедро (femur) (3), пищял(tibia) (4) и ходило (tarsus) (5).Трохантерът при повечето насекоми еедин, но при някои (правокрили, ципокрили)има два трохантера. Тибията на върхачесто завършва с две или една шиповиднишпори.Ходилото е съставено най-често от 2 – 5тарзални членчета. Завършва с връхначаст претарзус: гладки или назъбени нокти(най-често два), под които при многонасекоми има по едно меко образувание –пулвила. При някои вместо или заедно спулвилите се развиват нечифтна четинка– емподиум, или нечефтна възглавничка– аролиум.Тарзус и нокти при бръмбар от семействоCarabidae. ►Тарзус, нокти, пулвили и аролиум примуха. ►Основна функция на кракатае ходенето. То се извършва чрезпоследователно преместване на:1 – предния и задния крак от еднатастрана и средния от другата;2 – предния и задния крак от вторатаи средния от първата.◄ Анимация22

Когато изпълняват някои други функции, краката придобиват съответнивидоизменения. Основните типове крака са: ▼▲ за ходене ▲ за ровене ▲ за скачане▲ за ходеневърху вода▲ за плуване▲ за хващане▲ Преден крак на Богомолка: кокса (1), трохантер (2), бедро(3), пищял (4) и ходило (5).23

КрилаПовечето насекоми имат две двойки крила. Крила нямат първично безкрилитенасекоми от разредите Archaeognatha и Thysanura, и някои вторичнобезкрили от разреди, които по принцип са крилати. При два от разредитенормално развити са само едната двойка крила, а втората са видоизмененив малки, най-често с бухалковидна форма образувания (халтери).При разред Diptera халтери са втората двойка крила ▼, а при разредStrepsiptera – първата двойка.Халтери при муха ►и комаровидно двукрило ►Според степента на хитинизация крилата са: ципести (1, 2), кожести (3),полутвърди (4) и твърди (елитри) (5). ▼24

Върху крилото има надлъжни и напречни жилки. Както надлъжните ▼,така и напречните имат строго определени названия.C – костална жилкаSc – субкосталнаR – радиални жилкиM – медиални жилкиCu – кубитални жилкиA – анални жилки▲ Названия на надлъжните жилки на крилото (като пример е показано приБялата овощна пеперуда Aporia crataegi).Между надлъжните и напречните жилки се образуват клетки, които същоимат названия и съответни съкратени означения.Най-сложно (мрежесто) ежилкуването на крилатапри Водните кончета(разред Odonata) ◄,Мрежокрилите (разредNeuroptera)◄и Еднодневките (разредEphemerotpera).При някои Двукрили(разред Diptera) то е силноредуцирано◄.25

Мембраната на крилото при много насекоми е покрита с микроскопичникосмици или четинки ▼.◄ Част от крило наципокрило насекомо,микрофотография.При пеперудите крилата са покрити с микроскопични люспици, коитопридават окраската им ▼.26

КоремчеТеоретично коремчето може да има 12 сегмента, но на практика се виждат11 или 10, а при мухите 8, 7 и дори по-малко. Първите 8 най-често сасъс сходна форма. Следващите са видоизменени и образуват мъжки (1)или женски полов апарат. Част от женският полов апарат е яйцеполагалото(2 и 3) ▼. То служи за снасяне на яйцата върху или в субстрата, апри жилещите ципокрили е видоизмемено в жило.Мъжки полов апарат (1) приLibelloides lacteus(Neuroptera);яйцеполагало при скакалец (2)и Rhaphidioptera (3).Придатъци към края на коремчето при насекомите са церките (1) ▼, апри някои има и трети нишковиден придатък (филамент).Основната функция на церките е осезателната и те служат като „задниантени”.27

МетаморфозаМетаморфоза се наричат промените, които настъпват от излюпването наларвата от яйцето до оформянето на възрастното насекомо. Основнитетипове метаморфоза са два: непълна и пълна.Непълна метаморфозаЛарвите приличат на възрастното насекомо, като крилата в първителарвни стадии са неразвити и се оформят постепенно в следващите.▼След около 5 ларвни стадия ларвата от последна възраст се превръщавъв възрастно (имаго), което има крила и е с развита полова система.Липсва стадий какавида. Най-често ларвите и възрастните се хранят седна и съща храна.▲ Непълна метаморфоза при Pyrrhocoris apterus (разред Hemiptera): 1 –5 – ларви различна възраст, 6 – възрастно (имаго), 7 – имаго и ларви.Ларвите преминават от един ларвен стадии (възраст) в друг чрез линеене.При линеенето старата, неразтеглива хитинова покривка се „съблича”.Новообразуваната под нея е еластична и се разтяга, при което тялотобързо нараства, преди втвърдяването ѝ, т.е. насекомите нарастват повреме на линеенето, а възрастните не растат.28

Имагиниране при скакалец. ►Възрастното насекомо имагинираслед последния ларвен стадии. В тозислучай видът е безкрил и порадитова имагото няма крила.Пълна метаморфозаЛарвите обикновено са червеобразни. След 2 – 6 ларвни стадия ларватаот последна възраст се превръща в какавида, в която се оформя имагото.Храната на ларвата най-често е различна от тази на имагото.▲ Пълна метаморфоза при пеперуди (схема): 1 – 5 – ларви различнавъзраст, 6 – какавида, 7 – имаго.29

При какавидирането ларвата „съблича” хитиновата си покривка. Тогавасе появяват зачатъци на крилата, краката, антените. След втвърдяванетона обвивката на какавидата при много насекоми тези придатъци набъдещото имаго се виждат. В какавидата се извършват и дълбоки променивъв вътрешните органи. Органите на ларвата се преобразуват илиразрушават и се изграждат органите на възрастното насекомо. Когатоформирането на имагото в какавидата завърши, то разпуква обвивката ѝ,най-често в гръбна част на гърдите, и я напуска. Излизането от какавидатаи последващите бързи процеси на разпъване на крилата, втвърдяванена хитина, поява на постоянното оцветяване и др. се наричатимагиниране.Разреди с непълна и с пълна метаморфоза ▼Непълна метаморфозаBlattodea − ХлебаркиDermaptera − УхолазкиEmbioptera − ЕмбииEphemeroptera − ЕднодневкиHemiptera − ПолутвърдокрилиIsoptera − ТермитиMantodea − БогомолкиNotoptera – НотоптериOdonata − Водни кончетаOrthoptera – ПравокрилиPhasmatodea – ПръчициPhthiraptera − ВъшкиPlecoptera − ПерлиPsocoptera − СеноядиThysanoptera – ТрипсиZoraptera – ЗораптериПълна метаморфозаColeoptera − ТвърдокрилиDiptera − ДвукрилиHymenoptera − ЦипокрилиLepidoptera − ПеперудиMecoptera − СкорпионициMegaloptera − МегалоптериNeuroptera − МрежокрилиRhaphidioptera − КамилкиSiphonaptera − БълхиStrepsiptera − ВетрилокрилиTrichoptera − РучейнициПри някои насекоми има отклонения от двата основни типа метаморфоза.Усложнена напълна метаморфоза имат Еднодневките (разредEphemeroptera). След последното линеене, от водната ларва излизакрилата форма (субимаго), която само след няколко часа линее и сепоявява половозрялото крилато имаго.При бръмбарите от семейство Meloidae, някои паразитоидни ципокрили,мухите от семейство Bombyliidae, и др. се наблюдава хиперметаморфоза.Тя е пълна метаморфоза, усложнена от наличието на ларвнистадии с два или повече типа ларви, ясно различими по външен вид ибиология.30

Как се определят насекомите?Сравнително лесно се определят разредите и някои семейства. За неспециалистаопределянето на видовете е трудно или невъзможно. Трудноститеидват от съществуването на сходни или неразличими по външнибелези видове (често ги наричат “видове двойници”). ▼2B3BPolyommatus aroaniensis◙ M. Rowlings,WikipediaPolyommatus nephohiptamenos ◙ С. Бешков4BПоловият диморфизъм също можеда обърка неспециалиста. ►31

5BЛесно могат да бъдат определяни видове с характерни белези, които няматблизки по форма и окраска. ▼Надеждно определяне най-често може да направи само специалист погрупата насекоми (разред, семейство, род). За определяне на видоветеспециалистите използват различни морфологични белези, много от коитосе виждат само под микроскоп: четинки върху жилките на крилата,космици върху антените или краката, зъбчета на ноктите и много други.▼▲Гъбен комар Urytalpa chandleri от разред Diptera, семейство Keroplatidae(микрофотография).32

Най-надежден белег за определяне на видовете обикновено е структуратана мъжкия копулационен апарат.▼▲Мъжки копулационен апарат при гъбния комар Urytalpa chandleri(микрофотография): 1 – отгоре, 2 – отдолу, 3 – странично.При някои разреди (например Hymenoptera) надеждно определяне се извършвапо дължината, формата и други особености на яйцеполагалотона женските индивиди.33

Класификация на клас InsectaСпециалистите групират известните и описани досега над 1 000 000 видасъвременни насекоми в около 762 семейства и 29 разреда ▼. Двадесети шест от разредите се срещат в България (означени с *).РазредArchaeognatha – Археогнати *Blattodea – Хлебарки *Coleoptera – Твърдокрили *Dermaptera – Ухолазки *Diptera – Двукрили *Embioptera – Ембии *Ephemeroptera – Еднодневки *Hemiptera – Полутвърдокрили *Hymenoptera – Ципокрили *Isoptera – Термити *Lepidoptera – Пеперуди *Mantodea – Богомолки *Mecoptera – Скорпионици *Megaloptera – Мегалоптери *Neuroptera – Мрежокрили *Notoptera – НотоптериOdonata − Водни кончета *Orthoptera – Правокрили *Phasmatodea – ПръчициPhthiraptera – Въшки *Plecoptera – Перли *Psocoptera – Сенояди *Rhaphidioptera – Камилки *Siphonaptera – Бълхи *Strepsiptera – Ветрилокрили *Thysanoptera – Трипси *Thysanura – Четинкоопашати *Trichoptera – Ручейници *Zoraptera – ЗораптериСинонимMicrocoryphiaCopeognathaZygentomaЗабележка. Разредите са по азбучен ред. По Fauna Europea разредитеBlattodea, Isoptera и Mantodea са обединяват в разред Dictyoptera.Разред Hemiptera включва по-рано приеманите за отделни разреди Heteropteraи Homoptera, а Phthiraptera – по-рано приеманите за отделни разредиAnoplura, Mallophaga.Класификация на Insecta, включваща и семействата, е дадена в Приложение2.34

6BОсновни белези на разредите насекомиНай-характерните и добре видими белези на разредите са:7BРазред Ephemeroptera –ЕднодневкиТялото удължено, цилиндрично, нежно.Фасетните очи добре развити, антенитекъси. Устните части рудиментарни. Преднитекрила големи, с триъгълна форма имрежесто жилкуване. Задните крила малки,овални, при някои видове напълно редуцирани.Коремчето накрая с две дългицерки, при някои видове и с трети централен,нишковиден израстък.8BРазред Odonata – Водни кончетаТялото удължено. Главата голяма и силноподвижна. Фасетните очи големи, заематголяма част от главата. Антените къси,четинковидни. Устните части масивни,насочени надолу. Двете двойки крилаголеми, ципести и с гъста мрежа жилки.Коремчето удължено. Окраската на тялотонай-често ярка или с метален блясък.35

9BРазред Plecoptera – Перли10BТялото гръбно-коремно сплеснато. Антенитедълги, нишковидни. Крилата сравнителноголеми, ципести, с мрежесто жилкуване.Предните по-големи от задните.В покой крилата се сгъват върху или околотялото. Коремчето с двойка церки.Възрастните около потоци, реки и др.11BРазред Blattodea – Хлебарки12BТялото овално, гръбно-коремно сплеснато.Главата насочена надолу, отгоре в голяматаси част покрита от преднегръба.Антените удължени, нишковидни. Преднитекрила кожести, в покой покриватзадните ципести крила. Понякога, особенопри женските, както предните, така изадните крила силно скъсени. Коремчетос двойка къси церки.13BРазред Isoptera – Термити▲ ◙ WikipediaОбществени насекоми с нежно, светлооцветено тяло. Женските и мъжките са сдве двойки еднакво дълги крила, а работницитеи войниците са безкрили. Строятгнезда в дървесина или в почва. За Светаса известни около 2 500 вида, предимноот тропичните и субтропичните региони.В България са установени 2 вида.14BРазред Mantodea – БогомолкиТялото удължено, преднегръда силноудължен. Главата триъгълна, силно подвижна.Предните крака хватателни, среднитеи задните удължени. Предните крилакожести, задните ципести.36

18B21B15BРазред Dermaptera – Кожокрили,Ухолазки16BТялото удължено, леко гръбно-коремносплеснато. Антените удължени. Преднитекрила къси, кожести. Задните ципести,в покой се сгъват под предните. Коремчетос двойка видоизменени в щипци церки.17BРазред Orthoptera – Правокрили(щурци и скакалци)Тялото удължено. Устните части масивни,насочени надолу. Предните крила кожести,задните ципести. Някои видовекъсокрили или безкрили. Задните кракаскакателни.19BРазред Embioptera – EмбииТялото удължено. Женските са безкрили,мъжките обикновено крилати. Първи сегментна предните ходила разширен, съдържащкопринени жлези. Правят тунелиот копринена нишка в почвата и под камъни.За Света са известни 464 вида,придимно от тропичните и субтропичнитерегиони. В България е установен 1вид.20B◄ ◙Wikipedia22BРазред Psocoptera – Сенояди▲ ◙ WikipediaДребни, под 10 mm дължина. Антенитедълги, нишковидни, с 10-50 сегмента.Крилата в покой се прибират покривообразнонад тялото. Има късокрили ибезкрили видове. За Света са известниоколо 5 720 вида, в България са установени33.37

23B24B25B26BРазред Hemiptera –Полутвърдокрили27B◄ подразред Heteroptera –Разнокрили, Дървеници28BУстните органи удължени във форматана хобот. Предните крила в основатауплътнени, към върха ципести. Заднитекрила ципести. Някои видове имат миризливижлези. Предимно сухоземни, ноима и водни.◄ подразред Cicadomorpha –Цикадообразни29BУстните органи удължени във форматана хобот. Предните и задните крила ципестиили кожести. В покой се прибиратпокривообразно над коремчето. Много отпо-дребните видове са скачащи.подразред Sternorrhyncha – тук се отнасятЛистни въшки ◄, Щитоносни въшки,Белокрилки, Листни бълхи и др.38

30B31BРазред Phthiraptera (= Anoplura) –ВъшкиГръбно-коремно сплеснати, безкрили, ектопаразитнинасекоми. Антените къси, с3-5 сегмента. Краката къси, приспособениза захващане.32BРазред Thysanoptera – Трипси33BДребни, най-често с размери до 1-2 mm.Тялото удължено. Ходилата на кракатаса само с едно или две членчета. Крилататесни, с множество реснички по края.Има късокрили и безкрили видове. ЗаСвета са известни около 6 000 вида, вБългария са установени 150.▲ ◙ Wikipedia34BРазред Megaloptera –Мегалоптери▲ ◙ Patrick Coin,Wikipedia35BАнтените дълги, нишковидни. Дветедвойки крила с еднакви размери. В покойсе прибират покривообразно над коремчето.За разлика от Ручейниците крилатаса без космици върху мембраната. Заднитекрила с добре развит анален дял.Ларвите водни, възрастните се срещатоколо водата. За Света са известни около350 вида, в България са установени 3.36BРазред Rhaphidioptera – Камилки37BГлавата гръбно-коремно сплесната.Преднегръдът удължен. Двете двойкикрила със сходни размери и мрежестожилкуване. В покой се прибират покривообразнонад коремчето. Женските с тънко,дълго яйцеполагало.39

38BРазред Neuroptera – Мрежокрили39BФасетните очи добре развити. Дветедвойки крила големи, с мрежа от множествонадлъжни и напречни жилки. Впокой крилата най-често се прибират покривообразнонад коремчето. Антенитеобикновено са с разширени връхни членчета.40BРазред Coleoptera –Твърдокрили, БръмбариПреднегръдът добре видим. Преднитекрила твърди и плътни (елитри), най-честопокриват отгоре голяма част или цялотокоремче. Задните, ципести крила сесгъват под елитрите. Има и видове с редуцираникрила. Устните органи са отгризещ тип.41BРазред Hymenoptera – ЦипокрилиФасетните очи добре развити. Устнитеоргани – гризещ тип или хобот. Дветедвойки крила ципести, като при полетпредните и задните се съчленяват. Яйцеполагалотопри женските на много видовевидоизменено в жило.40

42BРазред Trichoptera – РучейнициТялото удължено. Антените дълги, найчестонишковидни. Крилата ципести, покритис космици, с преобладаващи надлъжнижилки и по-малко напречни. Преднитеи задните със сходни форма и размери,в покой се прибират покривообразнонад коремчето. Възрастните най-честокрай реки, потоци и др. Приличат на молци,но нямат характерния за пеперудитехобот.44BРазред Lepidoptera – ПеперудиТялото покрито с фини космици. Фасетнитеочи големи. Устните органи най-честоспирално навиващ се хобот. Крилатанай-често големи, покрити с микроскопичнилюспици, които придават окраскатаим.45BРазред Strepsiptera –Ветрилокрили▲ ♂ ◙ Wikipedia46BМъжките живеят свободно. Дължината натялото им е до 6 mm. Задните крила садобре развити, ветриловидни, а преднитеса редуцирани до малки бухалковидниобразувания (халтери). Женскитеса ендопаразити в тялото на други насекомии имат червеобразна форма. ЗаСвета са известни около 600 вида, в Българияе установен 1.41

47BРазред Siphonaptera – Бълхи48BДребни, безкрили, със странично сплеснатотяло, къси антени и удължени заскачане задни крака.49BРазред Mecoptera – Скорпионици50BГлавата удължена, носочена надолу. Антенитедълги, нишковидни. Двете двойкикрила ципести, със сходна форма и размери,и мрежесто жилкуване. Някои видовекъсокрили или безкрили. Половиятапарат на мъжките издут, поради коетокраят на коремчето наподобява този прискорпионите.51BРазред Diptera – Двукрили◄ Дългопипални (Дългоантенести)или КомаровидниАнтените са многочленести и удължени,най-често по-дълги от главата.Главата обикновено голяма и подвижна.Фасетните очи големи. Една двойка крила.Задните крила видоизменени в малкибухалковидни или люсповидни халтери.Средният дял на гърдите (среднегръд)силно развит.◄ Късопипални (Късоантенести) илиМухиАнтените са къси, съставени от 3 членчета,последното от които е удебелено ичесто носи четинка.42

Първично безкрили насекомиТова са еволюционно най-древните насекоми. Те и техните родственицинямат и не са имали крила, за разлика от вторично безкрилите (някои мухи,бръмбари и др.), които произлизат от крилати предци.▲ ◙ Wikipedia52 BРазред Archaeognatha(= Microcoriphia) –АрхеогнатиБезкрили насекоми с удължено,цилиндрично тяло. Долночелюстнитепипала удължени, приличащина крайници. Антенитедълги, нишковидни. Коремчето завършвас две церки и опашен филамент.Бягат бързо и могат даскачат. Срещат се в растителни остатъци,в почвата. Ларвите и възрастнитесе хранят с водорасли,мъхове, лишеи, детрит.За Света са известни около 500 вида,в България 15.53BРазред Thysanura(= Zygentoma) –ЧетинкоопашатиБезкрили насекоми с удължено,гръбно-коремно сплеснато тялото,покрито с дребни люспички. Антенитедълги, нишковидни. Коремчетозавършва с две церки и опашенфиламент. Хранят се с гниещи органичниостатъци. Срещат се впочвата, растителни остатъци, понякогав жилищата, където някоивидове повреждат книги и хартия.Бягат бързо, но не могат да скачат.За Света са известни около 560 вида,в България 4.43

Разреди, които не се срещат в България54BРазред NotopteraБезкрили насекоми с удължено тяло.◄ Подразред Grylloblattodea включва34 вида, населяващи студените частина северното полукълбо.▲ ◙ P.E. Bragg, Wikipedia◄ Подразред Mantophasmatodeaвключва само 15 съвременни вида отТанзания и Намибия.Разред Phasmatodea (Phasmida)– ПръчициНасекоми с удължено, подобно на пръчицаили листо тяло.Известни са около 3 000 вида, разпространенив тропичните и субтропичнитерегиони.▲ ◙ Sandilya Theuerkauf ▲,WikipediaWikipedia◄ ◙Разред Zoraptera56BДребни, с дължина на тялото до 3 mm.При всички видове се наблюдава полиморфизъм– има безкрили и без очи индивидии крилати форми. От известните37 съвременни вида само 4 са установенисеверно от северната тропичнаокръжност (2 в САЩ и 2 в Тибет).44

Разредите насекоми в българската ентомофаунаОписаните досега над 1 000 000 вида съвременни насекоми се групиратв 29 разреда, двадесет и шест от които са установени в България. Някоиот тях, като Isoptera, Embioptera, Megaloptera и Strepsiptera са рядкосрещани и представени у нас с единични видове, други (Thysanoptera,Psocoptera) са с малки размери. Тези разреди не се разглеждат в тозираздел.Разред Ephemeroptera – Еднодневки23 семейства 3 240 вида15 семейства 102 видаНаименование: (гр.) еphemeros =еднодневен; pteron = крило.57BМетаморфоза: непълна, ларвите водни.45

Най-характерните белези на разреда са ▼Антените къси, четинковидни. Фасетнитеочи изпъкнали. На челото се намират3 прости очи. Устните органисилно редуцирани.◄ Крилата с гъсто, мрежесто жилкуване.В покой се прибират вертикално надтялото. При някои видове е развита самопървата двойка крила, а втората ередуцирана.Предните крака на имагото удъжени.◄Коремчето съставено от 10 сегмента.Почти винаги завършва с две нишковидницерки и един филамент междутях, които имат балансираща роля прилетенето.◄ ▼46

Яйцата се снасят във водата.Ларвите са хищни или се хранятс детрит. Дишат с трахейни хриле,разположени отстрани на коремчето.►Ларвите живеят от 1 до 3-4 годинии линеят 30 и повече пъти(различно при различните видове).Ларвата последна възраст сепревръща в крилато субимаго. Тоима по-къси предни крака, мътникрила и по-къси придатъци накоремчето в сравнение симагото.Ларва (по Казлаускас, 1977)След няколко часа субимагото ►линее и се превръща в имаго. Тоне се храни. Устните му органиса редуцирани, а храносмилателниятканал е запълнен с въздух.Живее от няколко часа до няколкодни. През това време се извършваоплождане, снасят сеяйцата и имагото умира. ▼Полетът на еднодневките е бавен. Състои се от издигания, последваниот спускания, подпомагани от нишковидните придатъци на коремчето.Имагото се среща винаги около водата. Често срещан вид у нас еEphemera vulgata.47

Разред Odonata – Водни кончета32 семейства 5 900 вида10 семейства 68 видаНаименование: (гр.). odontos = зъбат(има се предвид устния апарат)Метаморфоза: непълна, ларвитеводни.Литература за България: Бешовски(1994), Маринов(http://www.odonata.biodiversity.bg),Маринов (2000), Куцаров(http://odonata.org)Най-характерните белези на разреда са ▼Тялото удължено.Главата е голяма и силно подвижна.Антените къси, четинковидни.Фасетните очи големи,заемат голяма част от главата.Простите очи три. Устeнапарат от гризещ тип, масивен,насочен надолу.◄Двете двойки крила са големи,ципести, с гъста мрежа жилки.◄ ▼.Краката са покрити с множествочетинки и космици, улесняващизадържането на жертвите.Коремчето удължено.48

▲ Крила на водни кончета с наименования на някои от жилките и клетките,образуващи се между надлъжните и напречните жилки (по Маринов,2000).49

61B63BКопулацията при водните кончета се извършвапо много специфичен начин. ►Първоначално мъжкият в полет захваща женскатас краката си (1). След това извивакоремчето напред и захваща женската саналните си придатъци за задната част наглавата или преднегръда (2). Ако не е билонаправено предварително, следва пренасяне насперматофор от мъжкия полов отвор(разположен на края на коремчето) довторичния копулационен орган (разположен навтори коремен сегмент) (3). В кацналоположение женската допира половия си отвордо вторичния копулационен орган на мъжкия,като образуват така нареченото копулационноколело (4-6). (по Бешовски, 1994) ►▲ Копулационно колело при Coenagrion puella.▲ Копулационноколело приSympetrum sp.Яйцата при различните видове се снасят на различни места: в тъканитена водни растения, във водата, в ямка в дъното или във влажна почвакрай водата. ▼62BAnax imperator◄снася яйцата си във водата.50

60B59BLibelluladepressa◄ (видео)Снася яйцатавърху воднирастения.В началото закратко отгоре вкадъра преминавамъжкият,който охраняваженската.Коремчето приженската е жълто-кафявос черниивици, примъжкия със синналеп.Cordulegasterheros◄ (видео)Снася яйцата вямка, която дълбаев дъното напотока.51

Ларвите живеят във водата. Дишат с три трахейни хриле, ръзположенина края на коремчето (при подразред Zygoptera), или с наситенотос трахеи право черво, в което се поема вода (при подразред Anisoptera).▼Calopterix splendens(Zygoptera)Anax imperator(Anisoptera)Oрhiogomphus cecillia(Anisoptera)Ларви на водни кончета (по Бешовски, 1994) ▲Те са хищници. Хранят се обикновено с ларви на водни насекоми, коитоулавят с особения си устен апарат, наречен маска.Ларвите на някои видове са с голяма специализация към водоемис определени параметри: стоящи или течащи води, тинесто или каменистодъно, долно или горно течение на реките и др. Поради това могат дабъдат използвани като индикатори за състоянието на водните екосистеми.След до 15 линеения и живот от няколко месеца до 3-4 години приразличните видове ларвата последна възраст изпълзява извън водатавърху растения, почва, камъни и други, и имагинира. При това обвивкатана ларвата се разпуква гръбно и от нея излиза възрастното водно конче,чиито крила се разпъват и покривката на тялото се втвърдява за няколкочаса.52

BB◄След имагинирането остава празнатахитинова покривка (екзувиум)на ларвата от паследна възраст.Възрастните водни кончета са хищници. Хранят се с насекоми, катонай-често ги преследват и улавят във въздуха. През размножителнияпериод се придържат край водните басейни, а след него се отдалечаватна значително разстояние от тях. Мъжките на редица видове заемат територия,която охраняват и отбраняват. Често се бият за защита на тазитеритория. Продължителността на живота на имагото е обикновено 45 –50 дена.Водно конче нападаларва на пеперуда◄53

Водните кончета се разделят на два подразреда. ▼64BZygoptera (Равнокрили) ►65Предните и задните крила седнаква форма и жилкуване. Впокой най-често се прибират еднодо друго. Гърдите са по-слаборазвити, фасетните очи не заематпочти цялата глава. Летятбавно.66BAnisoptera (Разнокрили) ►65Предните и задните крила сразлична форма и жилкуване. Впокой остават разперени. Гърдитеса силно развити, фасетнитеочи заемат почти цялата глава.Летят бързо.Определянето на семействата, родовете и видовете се извършвапо редица белези: форма и разположение на очите, жилкуване на крилата,оцветяване, форма и разположение на петната по тялото, форма нааналните придатъци и вторичния копулационен орган на мъжките, формана церките при женските.54

68B69BПодразред ZygopteraСемейство CaloptеrygidaeВ България 2 вида.◄ При Calopteryx virgoкрилата на мъжките са кафяви,с тъмносини блестящижилки, поради което на светлинасе виждат блестящосини.Женските са с кафяви полупрозрачникрила. ▼Около реките, обикновено принадморска височина над 400-500 м.◄ При Calopteryx splendensмъжките са с прозрачни крила,с широка тъмносиня ивица.◄ Женските са с прозрачникрила, с блестящи зеленижилки, поради което изглеждатзеленикави.Около реките, обикновено вдолните течения.55

Други семейства от подразред Zygoptera са Euphaeidae, Lestidae,Platychemididae и Caenagrionidae▼. Към тях принадлежат нежни водникончета с различно оцветяване, най-често с прозрачни крила.В България 22 вида и няколко подвида.▲ Platycnemis pennipes(сем. Platychemididae)Lestes dryas ▲(сем. Lestidae)Lestes barbarus (сем. Lestidae) ▲▲ Lestes virens (сем. Lestidae)Ischnura pumilio ▲(сем. Coenagrionidae)56

70B71BПодразред AnisopteraСемейство Libellulidae ()Коремчето сравнително късо и широко, повече или по-малко гръбно-коремносплеснато. В България 19 вида от родове Libellula, Orthetrum,Crocothemis, Sympetrum, Selisyothemis и Leucorrhinia.Род LibellulaВ България 3 вида,които се различаватпо окраската и детайлив жилкуванетона крилата.◄ Libelluladepresssa –Коремчето приженската е жълтокафявос черни ивици,при мъжкия съссин налеп.◄ Orthetrumbrunneum –Мъжки (с два конусовидниизрастъкаотгоре на главата).Ларвите живеят впотоци, притоци къмпо-големи реки,канали и др.57

Семейство Aeshnidae (подразред Anisoptera)Едрите видове с дължина на тялото 6 – 8 cm. Гърдите най-често синьо-зелени.Коремчето с кафяви, сини и зелени петна. В България 11 вида от 5рода. Различават се по детайли в окраската и формата на аналните придатъцина мъжките.72BAnax imperator ►женска при снасянена яйцата.Дължина на тялотодо 77 mm. Размахна крилата до 102mm.Ларвите живеят встоящи води.Aeshna mixta ►Дължина на тялотодо 63 mm. Размахна крилата до 83mm.Ларвите живеят впостоянни водоеми.58

74BСемейство Cordulegasteridae (подразред Anisoptera)Големи, с дължина на тялото 7 – 8 cm. Тялото черно с жълти петна. ВБългария 4 вида от род Cordulegaster, които се различават по детайли вразположението на жълтите петна и формата на аналните придатъци намъжките.◄ Cordulegaster herosмъжкиЛарвите живеят в реки и потоцис каменисти дъна.Семейство Gomphidae (подразред Anisoptera)Оцветени черно с жълто или жълто-зелено. По-малки от Cordulegaster(дължина на тялото около 5 cm). В България 4 вида. Различават се поформата и разположението на светлите петна и формата на аналнитепридатъци на мъжките.75BOnychogomphusforcipatus ►мъжкиДължина на тялотооколо 5 cm. Размахна крилата около 6cm.Ларвите живеят вреки.59

Разред Plecoptera – Перли15 семейства 3 740 вида7 семейства 101 видаНаименование: (гр.). plectos = надиплен; pteron =крило.78BМетаморфоза: непълна, ларвите водни.Най-характерните белези на разреда са ▼Тялото гръбно-коремносплеснато. Антените дълги,нишковидни. Фасетнитеочи неголеми. Имат 3(по-рядко 2) прости очи.Устните органи са от гризещтип, но силноредуцирани. Крилатаципести, с мрежестожилкуване. Предните поголемиот задните. Впокой крилата се сгъватвърху или около тялото.Коремчето с двойка късицерки.60

Яйцата се снасят в чисти течащи води.Ларвите се хранят с ларви на други водни насекомиили са растителноядни. Дишат с трахейнихриле (пластинки, в които има разклоненияна трахеите), разположени под гърдите икоремчето. Живеят от 1 до 4 години и линеятдо 22 пъти (различно при различните видове).Имагото при повечето видове не се храни ирядко се отдалечава от водата. Среща се порастителността около ручеи, потоци, реки и др.Често срещани у нас са видовете от род Perla.▲ Ларва на Plecoptera (по Казлаускас,1977)61

Разред Blattodea – Хлебарки16 семейства 7 300 вида4 семейства 16 видаНаименование: (гр.). blatta = хлебарка.79BМетаморфоза: непълна, ларвите сухоземни.Най-характерните белези на разреда са ▼Тялото гръбно-коремно сплеснато. Главата плоска, в голямата си частпокрита отгоре от преднегръба. Антените дълги, нишковидни. Имат 2прости очи. Устните органи от гризещ тип. Предните крила са кожести,задните ципести. В покой крилата са върху тялото, като предните покриватзадните. Коремчето с двойка церки.62

Женските снасят яйцата в капсула (оотека). Ларвите линеят 5 – 9 пъти.Повечето видове са всеядни, предимно нощно активни. Много видове сасинантропни (живеят в жилищата на човека).Синантропни видове в България са Blattella germanica – Германскахлебарка (тялото по-удължено, кафеникаво, до 1,3 cm дълго) и Blattaorientalis – Черна хлебарка (тялото черно, до 3 cm дълго).▼ Blattella germanica▼ Blatta orientalis▲ ◙ David Monniaux, Wikipedia▲ ◙ Wikipedia63

Разред Mantodea – Богомолки23 семейства 2 400 вида2 семейства 4 видаНаименование: (гр.) mantis = гадател,ясновидец.80BМетаморфоза: непълна, ларвите сухоземни.Най-характерните белези на разредаса ►Тялото удължено, преднегръдът силноудължен. Главата триъгълна, силноподвижна.Антените нишковидни или перести.Фасетните очи големи. Имат 3 простиочи. Устен апарат от гризещ тип. Преднитекрака хватателни, със силно удълженикокси, дълги почти колкото бедрата. Бедратаи пищялите по вътрешния ръб с шипове.Средните и задните крака удължени.Предните крила кожести, задните ципести.64

Снасят яйцата си обикновено през есентав пенеста материя, която се втвърдяваи ги предпазва до излюпвнето на ларвитепрез пролетта.►Ларвите са хищни. Хранят се с дребнинасекоми. ►Линеят 5 – 10 пъти.Възрастните са хищници. Дебнат жертвитеси, не ги преследват. Хранят се с насекомии паяци. Срещат се сред тревистарастителност, обикновено в сухи места.Не са добри летци.82BMantis religiosa –Обикновенабогомолка81B►Дължина на тялото7-8 cm. Тялото жълтеникаво,кафеникавоили зелено. Найчестосрещан видбогомолка в България.65

85B84BEmpusa fasciata –Емпуза, Клонестабогомолка◄ (женска)С раздвоен, насоченнапред израстъкна темето,пластинковидни израстъцивъв връхнатачаст на среднитеи задните бедратаи страничнипластинки на коремнитесегменти.Мъжките с дълги,двустранно гребенестиантени, приженските антенитекъси.Зимува в ларвенстадий.Ameles heldreichi (Малка богомолка) – прилича на Mantis religiosa, но е сдължина на тялото 2,5-3 cm. Крилата при женската скъсени.Iris oratoroa (Синьокрила богомолка) – задните крила с цветни петна вчервено, синьо и жълто. Рядък вид в България (Южна).66

Разред Dermaptera – Кожокрили, Ухолазки,Щипалки10 семейства 1 980 вида4 семейства 7 видаНаименование: (гр.). dermatos = кожа; pteron = крило.86BМетаморфоза: непълна, ларвите сухоземни.Най-характерните белези на разреда са ►Тялото удължено, гръбно-коремно сплеснато.Главата силно подвижна. Антените нишковидни.Фасетните очи неголеми, простиочи липсват. Устен апарат от гризещ тип.Предните крила къси, кожести. Задните ципести,в покой се сгъват под предните. Коремчетос двойка видоизменени в щипцицерки. ▼◄ мъжки ▲ женскаForficula auricularia –Обикновена ухолазка67

87B88BПредимно нощно активни, влаголюбиви. Срещат се под кората на дървета,под опадали листа, под камъни. Хранят се с гниещи растителни остатъци,части от растения, дребни насекоми. Женските снасят яйцата си виздълбани в почвата камерки и ги охраняват до излюпването им.Поверието, че влизат в ушния канал и пробиват тъпанчето (откъдето еимето Ухолазки) не е вярно.▲ Forficula smyrnensis, мъжки68

Разред Orthoptera – Правокрили40 семейства 24 270 вида14 семейства 225 видаНаименование: (гр.). orthos = прав; pteron =крило.89BМетаморфоза: непълна, ларвите сухоземни.Най-характерните белези на разредаса ►Тялото удължено. Антените най-честонишковидни, по-рядко с разширени основничленчета или ланцетовидни. Фасетнитеочи най-често големи. Проститеочи 3, по-рядко 2 или липсват.Устен апарат масивен, от гризещ тип,най-често насочен надолу. Предните крилакожести, по-тесни, най-често с цвятсливащ се с околната среда. Задните ципести,по-широки, в покой се сгъват подпредните. Задните крака скакателни. Коремчетопри женските завършва със силноразвито яйцеполагало.Някои видове късокрили или безкрили.При последните крилата са редуциранидо малки люспи.69

При копулацията мъжките скакалци отделят сперматофор (сперматозоидитеса слепени със секрет). При късопипалните сперматофорът се вкарваизцяло в половия отвор на женската, а при дългопипалните – обикновеносамо частично. ▼◄ Копулация при дългопипалнискакалциСперматофорът се вкарва самочастично в половия отвор наженската.◄ Женска на дългопипаленскакалец със сперматофор.70

◄ Копулация при късопипалнискакалци.Сперматофорът се вкарва изцялов половия отвор на женскатаПравокрилите снасят яйцата си с помощта на яйцеполагалото впочвата и по рядко в растителни тъкани. Ларвите линеят 5 – 10 пъти.Ларви на правокрили ▲.Възрастните на повечето видове са растителноядни. Хищните видовесе хранят с други насекоми. Повечето видове са с дълги крила, ноима и безкрили или такива с редуцирани крила.Много от правокрилите издават силни звуци чрез триене на преднитекрила едно в друго или чрез триене на задните крака в преднитекрила. Звук произвеждат най-често мъжките, но това правят и женскитена някои видове. Звукът е специфичен за вида и служи за събиране наполовете. Възприема се чрез слухов орган, разположен в основата напищялите на предните крака или в първи коремен сегмент.71

Правокрилите се разделят на два подразреда. ▼90BEnsifera (Далгопипални)►91BАнтените най-често са подългиот тялото. ► Яйцеполагалотона женската е дълго. ►Произвеждат звук чрез триенена предните крила едно в друго.Звукът е силен и ясен.92BСлуховите органи са в основатана пищялите на преднитекрака ► (само при щурците саотстрани на първи коременсегмент).93BТе представляват две кухиниот двете страни на пищяла, вкоито има нервни клетки и сапокрити с тънка мембрана.94BCaelifera (Късопипални)►95BАнтените са къси, рядко надминаватполовината от дължинатана тялото. ► Яйцеполагалотона женската е късо.96BПроизвеждат звук чрез триенена задните крака в преднитекрила. Движението на кракатасе забелязва лесно. Звукът естържещ.Слуховите органи са отстранина първи коремен сегмент. Тепредставляват две кухини отдвете страни на първи коременсегмент, в които има нервниклетки и са покрити с тънкамембрана.72

97BНякои характерни семейства правокрили и техни представители вбългарската фауна: ▼Подразред Ensifera – ДългопипалниСемейство Phaneropteridae (подразред Ensifera, Дългопипални)Скакалци с рудиментарни (закърнeли) крила. Женските най-често с назъбенояйцеполагало. В България 10 рода с 43 вида, от които с най-многовидове са род Isophya (тревисто зелени) и род Poecilimon ▼.В България се срещатоколо 15 вида от родPoecilimon, като найширокоразпространен оттях е Poecilimonthoracicus.◄ Poecilimon sp.◄ мъжки◄ женски73

98B99B100BСемейство Tettigoniidae (подразред Ensifera, Дългопипални)Едри видове. Женските с дълго яйцеполагало. В България 45 вида.◄ TettigoniaviridissimaженскиСреща се често.Храни се с растителнахрана и сдребни насекоми.Дължина на тялотос яйцеполагалотодо 5,5 cm.◄ Род SagaженскиВ България 2 вида:Saga natolie иS. pedo.Най-едрите европейскиправокрили(до 12 cm дължина сяйцеполагалото).Крилата редуцирани.Хранят се сживотинска храна(предимно ларви надруги насекоми).Предимно в горскиместообитания сесрещат късокрилитевидове от родPholidoptera.◄Обикновено кафяви.Преднегръбътима формата наседло. Хранят се срастения и насекоми.В България 8 вида.74

102BСемейство Bradyporidae (подразред Ensifera, Дългопипални)Едри видове с масивно тяло и изпъкнала глава. Крилата скъсени. Растителноядни.В България 3 вида.▲ ◙ Александър Атанасов◄ ▲ BradyporusdasypusЧерно житно пилемъжкиЕдър, до 5,5 cm безяйцеполагалото.Тялото черно, с бронзовблясък.По припечни места вцяла България.Храни се с тревистирастения.Семейство Gryllidae (подразред Ensifera, Дългопипални)Със сравнително късо тяло и крака. Повечето видове живеят в дупки впочвата.В България 10 вида.ПодсемействоGryllinae◄ Grylluscampestris.. Полски щурецларва (крилата неса развити).Живее в дупки впочвата, по полянии пасища.75

102BПодемейство OecanthinaeТялото нежно. Крилата имат малко жилкии лежат хоризонтално върху тялото.В България 1 вид.◄ Oecanthus pellucens.. Лозов щурецБледокремав или бледозелен. Хищник.Храни се с листни въшки. Среща се вравнините по храсти или тревиста растителност.Семейство Gryllotalpidae (подразред Ensifera, Дългопипални)Водят подземен начин на живот. Хранят се с подземните части на растенията.В България от това семейство е само Gryllotalpa gryllotalpa(Попово прасе) ▼.▲ Достига дължина до около 6-7 cm. Преднегръдът е силно развит, въввръзка с мощните, приспособени за копаене на ходове в почвата предникрака. Предните крила са кожести, къси, покриват около половината отзадните ципести крила. Задните крила са нагънати (изглеждат като израстъци).С тяхна помощ Поповото прасе лети в топлите летни вечери. Въпреки,че излиза и над земята, по-голямата част от живота му, включителнои размножаването, протича под земята. Ходовете му са на дълбочинадо около 20 cm. Храни се с подземните части на растенията и причинявазначителни щети по зеленчуковите култури. Яде и ларви на насекоми,червеи и др.76

Подразред Caelifera – КъсопипалниСемейство AcrididaeНай-многочисленото семейство скакалци. Предимно растителноядни. ВБългария 73 вида.Род Acrida ►Главата силно източенанапред. Антенитешироки в основатаи изтъняващикъм върха.Много от видоветена семействотоимат предни крила смаскировъчна окраска,сливаща се соколната среда. ►Задните крила принякои са ярко оцветени:червени приOedipoda germanica(Червенокрилскакалец) иOedipoda miniata, исини при Oedipodacoerulescens (Синьокрилскакалец).При опасност излитатрязко, показвайкиярките крила,което има плашещефект, а при кацаневеднага се сливатсъс средата.77

Разред Hemiptera – Полутвърдокрили134 семейства 103 590 вида81 семейства 2 350 видаНаименование: (гр.). hemi = половин; pteron = крило.103BМетаморфоза: непълна, ларвите сухоземни или водни.Литература за България: Йосифов (1981) за Heteroptera: Pentatomoidea.Характерни белези, семейства и представители на три от четирите подразреда(както са приети във Fauna Europaea) са: ▼78

104BПодразред Heteroptera – Разнокрили, Дървеници39 семейства 1 050 видаЛитература за България: Йосифов (1981).Най-характерните белези на подразреда Heteroptera са ▼Антените най-често нишковидни. Фасетнитеочи добре развити. Проститеочи може да липсват.Устните органи са удължени във форматана четиричленен хобот.◄Предните крила (1) в основата сауплътнени, към върха ципести.Задните крила (2) са ципести.◄Краката освен обикновени, за ходене,могат да бъдат приспособени за ходеневърху водата, за плуване, за хващанеи др.Повечето видове имат чифтни миризливижлези. Те са разположени в коремчето,но отворите им са на гърдите,между коксите на средните и заднитекрака◄. Секретът на жлезите съдържатоксичната цимицинова киселина.Смята се че има защитна функция,но някои птици охотно се хранят сдървеници.105BВидовете от подразред Heteroptera са растителноядни (смучат растителнисокове) или са хищници. Предимно сухоземни, но има и воднипредставители.79

106BСемейство Notonectidae – ГръбоплавкиВодни полутвърдокрили, обитаващи предимно стоящи и бавнотечащи води.Краката са приспособени за плуване (странично сплеснати и с множествокосмици, образуващи „гребло”). Плуват обърнати с коремнатастрана нагоре. Хранят се с дребни насекоми и други водни безгръбначни,но нападат и малки рибки . В България 5 вида, най-често срещан от коитое Notonecta glauca.Notonecta sp. ►ГръбоплавачВ България най-разпространениса Notonectaglauca и N. viridis.Дължина на тялото до15 mm.Семейство Gerridae – ВодомеркиДвижат се по повърхността на водата със силно удължените си крака, коитоимат на края си снопчета от немокрещи се космици. Придвижването сеизвършва с резки удари назад със средните и задните крака. Хранят се сдребни насекоми. В България 11 вида.◄ Gerris sp. ▼Водомерка80

Семейство VeliidaeДвижат се по повърхността на водата. Хранят се с дребни насекоми.В България 7 вида.Velia sp. ►Дължина на тялото 6-10mm. Срещат се най-честобезкрили форми. Видоветесе различават трудно.Семейство Nepidae – Водни скорпиониВодни хищни полутвърдокрили. Предните крака са хватателни. На задниякрай на коремчето имат дълга дихателна тръбичка, през която засмуквататмосферен въздух. Обитават застояли води, обрасли с водна растителност.Хранят се с водни безгръбначни, но нападат и малки рибки.В България два рода с по един вид.Nepa cinerea ►Воден скорпионДължина на тялото до 22 mm, на дихателнататръбичка – до 11 mm. Тялото егръбнокоремно сплеснато, с овалниочертания.◙ Wikipedia ►Ranatra linearis ►Водна иглаТялото е силно удължено, цилиндрично,с дължина до 35 mm и още толкова дългадихателна тръбичка. Прелита често отедин водоем в друг.◙ James Lindsey, ►Wikipedia81

Семейство BelostomatidaeЕдри, предимно хищни водни хетероптери. В Южна Европа и южните частина България се среща само един вид.Lethocerus patrueli ►(погрешно съобщаван в България сназванието “Нилска водоплавка”)Достига дължина на тялото до 8 cm. ВБългария долита от южните части на Балканскияполуостров. Най-често се появявав Санданско-Петричката котловина. Улавяи се храни и с дребни рибки.◙ Огнян Тодоров ►Семейство – ReduviidaeХищни полутвърдокрили с масивно тяло и дебел, извит назад хобот. Хранятсе с насекоми и паяци. Ловуват по високи тревисти растения.В България 21 вида.Rhinocoris punctiventris ▼►82

Семейство LygaeidaeРастителноядни. Тялото удължено-овално, кафеникаво, но има и ярко оцветенивидове ▼.В България над 170 вида.Melanocoryphustristrami ►Семейство CoreidaeРастителноядни. Тялото най-често кафяво.В България 30 вида.Coreus marginatus ►Тялото масивно, кафяво, с дължина11-16 mm. Най-често по сенколюбивитревисти растения83

Семейство PyrrhocoridaeВ България е представено само с 1 широкоразпространен вид. ▼Pyrrhocoris apterus – Божа кравичка, Великденче ▼ Преднитекрила са скъсени, а задните редуцирани. Среща се в гористи места, честов копулация ▼.Характерно за различни видове от различни семейства Heteroptera е образуванетона агрегации (групи). Едно от обясненията за това явление езасилване на предупреждаващата окраска (за лош вкус). ▲Семейство ScutellaridaeРастителноядни, със силно развито щитче, което почти напълно покривакоремчето. В България 20 вида.Eurygaster sp. ►Житна костенуркаСмучат сокове от житни растения.84

Семейство PentatomidaeВ България 86 вида от 3 подсемейства.Подсемейство PentatominaeПредимно растителноядни. Тялото най-често овално. Щитчето ▼ (1) (горната,задна част от среднегръда) най-често е силно развито и покрива значителначаст от коремчето и крилата.Graphosomalineatum ►Среща се често върхусенникоцветни растения.Други представители наподсемейство Pentatominae◄ ▼ ►Carpocoris sp. ▲Eysarcoris venustissimus ▲Piezodoruslituratus▲◄ Eurydema ventralisEurydema ventralis ►опаразитена с ларви накърлежи от сем. Trombidiidae.85

(подсемейство Pentatominae)Най-едрата българска дървеницаеMustha spinosula. ►Дължината на тялото е 22-24mm. Страничният ръб на главата,преднегръбът и коремчетоса с остри зъбчета.Среща се по различни широколистнидървета в дъбовиярастителен пояс.Хищни. В България 7 рода с 9 вида.Подсемейство AsopinaeХищна ларва (вероятно на Troilusluridus) изсмуква телесното съдържаниена бръмбар от семействоChrysomelidae през наймалкобронираната част от тялотому.◄86

Семейство Cymicidae – ДървенициТялото е овално, гръбно-коремно сплеснато. Крилата са редуцирани.Смучат кръв от човека и топлокръвни животни (птици и бозайници). В Европакъм семействата принадлежат 6 вида, 4 от род Cymex и 2 отOeciacus. В България са установени 2 вида – Cymex lectularius и Oeciacushirundinis. Пренасят редица заболавания.Cymex lectularius – Креватнадървеница◄ (микрофотография)Смуче кръв от човека, птици, гризачи.Ларви на сухоземни Хетероптери ▼87

Подразред Cicadomorpha – Цикадообразни6 семейства 352 видаНай-характерните белези на подразредаCicadomorpha са ▼Антените къси, четинковидни. Проститеочи 2 или 3.10 BУстните органи удължени във форматана хобот.◄108BПредните и задните крила ципести иликожести. В покой се прибират покривообразнонад коремчето.◄109BСухоземни. Хранят се с растителни сокове, които изсмукват с хобота си.Много от по-дребните видове са скачащи. При отскачането се чува лекопукане. Някои имат звуков орган, чрез който издават силен звук. Яйцатасе снасят най-често в растителните тъкани с помощта на яйцеполагалото.88

Семейства Cicadidae и Tibicinidae – Пеещи цикадиСравнително едри, с прозрачни крила. Мъжките издават силен, видовоспецифичензвук (Sоngs of Europaean singing cicads). В България 9 вида сдължина на тялото (заедно с крилата) от около 1,5 cm до 5 cm.110BЗвуковият орган е чифтен,разположен във вдлъбнатиниот двете страни на първи коременсегмент. Той представлявакутикулна мембрана,задвижвана от мускули. Вибрациитена мембраната произвеждатзвук, който се усилваот резонирането на вдлъбнатината.Във вдлъбнатинатасе намира и слухова капсула.►Отгоре органът е покрит от широк израстъкна заднегръда. ▲111BЛарвите се развиват в почвата,където се хранят с подземнитечасти на растенията.Ларвният период често е повечеот 1 година. Ларватапоследна възраст изпълзявавърху стъблата на растенията,където имагинира. Съблеклотоú остава върху растението(екзувий). ►112BTibicina haematodes ►Дължина до 4 cm. Жилките напрозрачните крила, особено восновната част, са жълточервениили червени.Подобни видове в Българияса Tibicen plebejus – Голямжътвар (до 5 cm дължина,жилките тъмни) и Cicada orni– Пъстрокрил жътвар (дължинадо 4 cm, с тъмни петънцавъв връхната част накрилата по напречните жилки).89

Другите български видове Пеещи цикади са по-дребни – около 1,5 cmдължина. ▼Звукът, който издават цикадите се чува от дърветата или храстите, докатоиздавания от скакалците и щурците – от приземната растителност.Семейство Cercopidae – Червенопетнисти пенотворкиДребни до средно големи, с кожести и ярко оцветени предни крила. Живеятвърху тревисти растения, с които се хранят. В България 4 вида.Ларвите се обвиват съсслюноподобна пяна. Тясе образува от секрет,отделян от малпигиевитетръбички. Секретътсе разпенва от въздух,изпускан от отворитена трахейната система.►Cercopis sanguinolentaОбикновена пенотворка►Често срещан вид поразлични тревисти растения.90

Семейство Aphrophoridae – ПенотворкиНай-често жълтеникави с тъмни кафеникави петна. Живеят предимно поклоните и листата на върби и елши. Ларвите образуват пяна, в която честосе развиват по няколко заедно. В България 11 вида.◄Aphrophora alni – Елшова пенотворкаЧесто срещан вид по елшите.Семейство CicadellidaeДребни цикадки, живеещи върху тревисти растения. В България са установени324 вида.91

Семейство Membracidae – Рогати цикадкиИмат израстъци на преднегръба, най-често с формата на шипове или рога,имитиращи шипове по растенията, върху които кацат. В Тропиците саразпространени много видове, често с чудновата форма. В България саизвестни 3 вида.Centrotus cornutus◄ ◄Другите 2 вида в Бълга-рия сазелени. При Ceresa bubalisнасоченият назад гръбенизрастък на преднегръба достигадо върха на крилата, апри Stictocephala bisonia предвърха им. Вторият вид епренесен в Европа от СевернаАмерика.92

Подразред SternorrhynchaКъм подразреда се отнасят Листни въшки, Щитоносни въшки, Белокрилки,Листни бълхи и др. Всичките са дребни, с размер до няколко милиметра.Надсемейство AphidoideaСемейство Aphididae – Листни въшки◄Имат сложен жизнен цикъл с редуванена полови форми и партеногенетичниженски, безкрили и крилати форми.В България 419 вида.Някои видове образуват гали по растенията.▼ Гали, образувани от листни въшки покукуч (Pistacia terebinthis).Храносмилателната система на листнитевъшки филтрира поетите растителнисокове. При това се задържат белтъците,а част от водата и захарите се отделят.Капките течност (медена роса) сепоглъщат от мравките, които пък предпазватлистните въшки от неприятели(ларви и възрастни на Калинки и другихищни насекоми).◄ ▼93

При кръвните листни въшки тялото епокрито с бели восъчни нишки. Клонкитевърху които се развиват колониите, изглеждаткато покрити с памук. Присмачкване на тялото изтича тъмно червенатечност.◄ Eriosoma sp.Специализирани паразитоиди полистните въшки са дребните ципокрилиот семейство Aphidiidae.Те снасят яйцата си с помощтана яйцеполагалото.►Ларвата се развива в тялото нагостоприемника, като първо сехрани с тъканни течности и помаловажнитъкани, докатонакрая го изяжда изцяло, какавидираи имагинира.◙ Огнян Тодоров ▲Надсемейство Coccоidеа –Щитоносни въшки◄ женска (дължина 2-3 mm)Женските винаги са безкрили, неподвижниили слабо подвижни. Тялото еовално, без ясно видими телесни сегменти,покрито с восък или твърд щит.Мъжките са крилати форми. Развита есамо предната двойка крила.В България 98 вида.94

Разред Phthiraptera – Въшки17 семейства 5 100 вида10 семейства 400 видаНаименование: (гр.). phtheiros = въшка, a+pteron = безкрил.113BМетаморфоза: непълна.Най-характерните белези на разреда са ▼Дребни насекоми с гръбно-коремно сплеснато тяло. Антените къси, с 3-5сегмента. Очите редуцирани или липсват. Крила липсват. Краката къси,приспособени за захващане. Ектопаразити по птици и бозайници.Подразред Anoplura – ВъшкиИмат смучещ тип устен апарат. Ектопаразитипо бозайниците и човека.Смучат кръв. Яйцата се наричатгниди и се прилепят върху космите.В България са установени 20 вида.◄ Pediculus humanus – Дрешна(Главова) въшка – има две форми,паразитиращи върху тялото иливърху главата (микрофотография).Подразред Amblycera – ПухоядиИмат гризещ тип устен апарат. Ектопаразити предимнопо птиците. Малко от видовете паразитиратвърху базайници – например Trichodectes canisвърху кучето, където се хранят с епидермалнитеклетки. Тясно специализирани са по отношение навида гостоприемник. Хранят се с перата и вроговениклетки на кожата, а тези паразитиращи побозайниците с космите от козината. В България саустановени 380 вида.◄ Trinoton anserinum – паразитира по диви и домашнигъски, микрофотография◄ ◙ Lajos Rozsa, WikipediaРедица видове от разреда са преносители на заболявания по животните ичовека.95

Разред Rhaphidioptera – Камилки2 семейства 254 вида2 семейства 14 видаНаименование: (гр.). rhaphis = игла, (raphae = бръчка); pteron = крило.114BМетаморфоза: пълна, ларвите сухоземни.Най-характерните белези на разреда са ▼Главата гръбно-коремно сплесната, подвижно свързана с преднегръда.Антените нишковидни. Фасетните очи големи, простите очи три. Устенапарат от гризещ тип. Преднегръдът удължен. Двете двойки крила съссходна форма и размери, стъкловидно-прозрачни, с мрежесто жилкуване.В покой се прибират покривообразно над коремчето. Женските имат тънко,дълго, извито нагоре яйцеполагало. Яйцата се снасят под кората надървета или плитко в почвата. Ларвите се хранят с дребни насекоми, възрастнитес листни въшки или други насекоми. Обитават сухи, но сенчестиместа в горите. В дъбови гори у нас се среща Rhaphidia notata.96

Разред Neuroptera – Мрежокрили18 семейства 5 870 вида12 семейства 116 видаНаименование: (гр.). neuron = жилка, pteron = крило.115BМетаморфоза: пълна. Ларвите на повечето видове са хищни.Най-характерните белези на разреда са ▼Тялото удължено.Главата кръгла, с добре развитифасетни очи, най-често безпрости очи.Антените обикновено са с разширенивръхни сегменти.Устните органи са от гризещтип, понякога са редуцирани.►Двете двойки крила големи, смрежа от множество надлъжнии напречни жилки. ▲ ►В покой крилата най-често сеприбират покривообразно надкоремчето.97

Ларвите на повечето видове са хищници, а възрастните – предимно растителноядни,хранещи се с полен.Семейство NemopteridaeПредните крила нормално развити, задните лентовидни. В Южна Европасе срещат 3 вида, в България (южните части) само 1 вид.◄Nemopterasinuatа –ЛентокрилкаИмагото се храни сполен, а ларвите сахищници. Среща сепо долината наСтрума, край Асеновгради други местав Южна България.98

Семейство Myrmeleontidae – МравколъвиАнтените сравнително къси, удебелени към върха. Крилата сравнителнотесни и удължени, безцветни или с петна.В България 13 вида.Ларвите са хищници. При някои отвидовете правят конусовидна ямка впясъка. Когато в ямката попадненасекомо, ларвата изхвърля пясък, събаряго в дъното и го хваща с големите сичелюсти.(видео ▼)Възрастните са хищници или се хранят сполен.▲ Ларва▲ Ямки на ларви наMyrmeleon formicariusMyrmeleon formicarius – Мравколъв ▼Myrmecaelurus trigrammus ▼99

◄Palpares libelloidesНай-едрият български вид.Крилата са с тъмни петна идължина до 6 cm.◄ ◙ Огнян ТодоровСемейство Ascalaphidae – АскалафусиАнтените сравнително дълги, бухалковидни. Тялото сравнително късо идебело. Летят много добре. Срещат се по огряни от слънцето ливади.Както ларвите, така и възрастните са хищни-ци. В България (предимно вюжните части) 2 вида.Libelloides macaronius►Крилата жълти, с тъмнокафявипетна.Libelloides lacteus(= Libelloides ottomanus)►Крилата с бяло-сини итъмносини неясни петна.100

Семейство Chrysopidae – ЗлатоочициНай-често зеленикави. Очите със златист оттенък. Обитават горите.Нощем се привличат от изкуствена светлина. Както ларвите, така и възрастнитеса хищници. Ларвите се хранят с листни въшки.В България 23 вида.Други семейства от разред Neuroptera ▼Антените нишковидни.Антените гребеновидни.сем. OsmylidaeВ България само 1 вид.Osmylus fulvicephalus ▲сем. DilaridaeВ България само 1 вид.Dilar turcicus ▲101

Разред Coleoptera – Твърдокрили, Бръмбари176 семейства 386 500 вида115 семейства 6 000 видаНаименование: (гр.). koleos = обвивка, капсула; pteron = крило.Метаморфоза: пълна.Най-характерните белези на разреда Coleoptera са ▼Хитиновата покривка на тялото най-често е плътна, склеротизирана.При този разред има най-голямо многообразие във формата на антените.Фасетните очи добре развити, прости очи почти винаги липсват. Устнитеоргани са от гризещ тип ▼. Преднегръдът е силно развит и често заема 1/3от гръдния отдел. Краката са ходилни или присособени за бягане, а принякои за скачане (задните) или копаене.102

Предните крила са твърди и плътни (елитри, надкрила), най-честопокриват отгоре голяма част или цялото коремче. Задните са ципестии се сгъват под елитрите. При подготовка за полет разтварятелитрите и разгъват ципестите крила. ▼◄ (видео,забавенкадър)При семейство Silphidaeелитрите се отварят, обръщатсе обратно по дължинатана тялото, разгъват сеципестите крила и тогаваелитрите отиват в летателноположение. ◄103

В разреда има и бръмбари с редуцирани крила. При някои нелетящи видовеелитрите са срастнали по средата, а ципестите крила закърнели.118BПредимно сухоземни, но има и водни. Обитават най-различни местообитания.Повечето видове се хранят с растителна храна, но има и хищни, идетритофаги (хранят се с детрит – малки частици, останки от разложилисе растения и животни).117BЛарвните стадии най-често са 3, но могат да бъдат до 15. Ларвният стадийчесто има различен начин на живот в сравнение с имагото.▲ Ларви на Coleoptera ▲Разредът се разделя на 4 подразреда: Adephaga, Polyphaga, Myxophagaи Archostemata. По-характерни семейства и представители отпървите два са: ▼Подразред AdephagaОбхваща по-малка част от твърдокрилите, които са хищници. Коксите назадните крака са удължени и са разположени напречно на първи коременсегмент, достигат до задния му ръб или го надминават. ▼104

119BСемейство Carabidae – БегачиВ България към 600 вида.Предимно хищни бръмбари, хранещи се снасекоми, ларви, охлювчета, червеи.Краката са приспособени за бягане.Значителна част от видовете са съссраснали елитри, нелетящи и живеят наповърхността на почвата или под камъни.Calosoma inquisitor ►Летящ вид, хранещ се предимно сгъсеници.◄ Procerus scabrosus –Голям син бегачТъмносиньо-виолетов. Дължина натялото до 5,6 cm. Заедно с чернияProcerus gigas (Голям черен бегач)са най-големите представители насемейството у нас и едни от найедритебръмбари в България. Идвата вида са нелетящи.Pterostichus sp. ►105

120B◄ Cicindela sp.Тялото с метален блясък, с петънцавърху елитрите. Движат се бързо илетят добре. В България около 11 вида.Често се разглеждат като самостоятелносемейство Cicindelidae.◄Ларва на бръмбар от семействоCarabidae.Семейство Dytiscidae – ПлавачиВ България 110 вида.Водни бръмбари, плуващи с помощта навидоизменените задни крака. Плуват въвводата. От време на време изплуват ипоемат въздух в „резервоари” под елитрите.Тялото е елипсовидно, гръбно-коремносплеснато. Както ларвите, така и имагото сахищници. Хранят се с водни безгръбначни,но нападат и дребни рибки.Най-едър (до 4 cm) е Dytiscus marginalis. ►Тялото е кафеникаво, а преднегръбът и елитритеса със светъл кант. Плува и лети добре.▼ ◙ U. Schmidt, WikipediaСходни на външен вид са бръмбарите отсемейство Hydrophilidae. При Dytiscidaeантените са дълги, а при Hydrophilidae – къси.Hydrophilidae в България са 56 вида.106

Семейство Gyrinidae – ВъртячкиДребни, елипсовидни, плуващи в група по повърхността на застояли илибавно течащи води. Хищници. В България 10 вида.121BФасетните очи са разделени надве части – горната е приспособеназа гледане над водата, адолната – под водата. Когато сазастрашени или търсят хранаплуват под водата.Семейство Gyrinidae (видео)107

122BПодразред PolyphagaОбхваща по-голямата част от твърдокрилите. Коксите на задните крака саразлични, но никога не са разположени напречно на първи коремен сегмент.Семейство Silphidae – ГробариВъзрастните и ларвите на повечето видове се хранят от трупове на животни,но има хищници и растителноядни. В България 22 вида.◄ Necrophorus sp.Бръмбар гробар върху труп наСмок мишкар.Обикновено няколко екземпляраподкопават труп на животно,където снасят яйцатаси.В България няколко вида отрода.◄ Silpha sp.Растителноядни. В България4 вида от рода.◄ DendroxenaquadrimaculataХищник. Имагото се храни сгъсеници, главно по листатана дъбове. Ларвите обитаватпочвата, където се хранят сларви на други насекоми.Единствен вид от рода в Българияи Европа.108

1Семейство HisteridaeДребни или средно големи бръмбари. Антените коленчати, сбухалковидна връхна част. Тялото много твърдо, гладко и лъскаво.Живеят под кората на дървета, в почвата или в изпражнения. Хищници,хранещи се с дребни насекоми или ларви.В България 114 вида.В България 10 вида от рода.◄ Hister sp. ▼Семейство Staphylinidae – КъсокрилциДребни или средно големи бръмбари с много къси елитри, под които сенагъват ципестите крила. Най-често тъмно оцветени. Предимно хищници.Често се срещат под камъни и под кора на дървета.В България няколкостотин вида.▲ Имаго ◙ Wikipedia ▲ ▲ Ларва109

124BСемейство Lucanidae – РогачиБръмбари с големи, при някои видове силно уголемени мандибули (горничелюсти) при мъжките. Антените са коленчати, с гребеновидна връхначаст. Ларвите се хранят с мъртва дървесина, а имагото с растителни сокове.В България 7 вида.◄Lucanus cervusЕленов рогач◄ мъжки◄ ◙ Ивелин Моллов◄ женскиЗащитен вид.Мъжките на Lucanus cervus са с размер 35-75 mm, женските – 30-45 mm.Размерите зависят от това доколко добре се е хранила и нараствала ларвата.Мандибулите при някои мъжки екземпляри могат да достигнат половинатаот дължината на тялото. При женските мандибулите са нормални.Ларвите се развиват в мъртва дървесина в продължение на няколко (до 6)години. Среща се в дъбови гори.110

Семейство Geotrupidae – Торни бръмбариВ България 16 вида.125BЧерни, сини, зелени или виолетови, найчестос метален блясък. Елитрите с надлъжнилинии от точки. Предните кракаприспособени за копаене. Ларвите на повечетовидове се хранят с тор. При многоот видовете възрастните правят топче оттор, което заравят в почвата. То служи заизхранване на ларвата, излюпена от снесенотовърху него яйце ▼.(видео)Бръмбар в процес на правене на топчетоот тор и издълбаване на дупката за него.▲▲ Trypocopris sp.▲ Anoplotrupes sp.111

12 6BСемейство Scarabaeidae – Торни бръмбариПоследните 4-7 членчета на антените са листовидни.В България 44 вида.Oryctes nasicornis –Бръмбар носорог◄ Мъжкият с рог на главата.▲ ◙ Wikipedia ►Какавида на Oryctes nasicornis ►Женската има същатаформа и окраска, но е седва забележимо рогче.Ларвата се развива в гниладървесина. Развитиетои може да продължи няколкогодини, като нараствана дължина до около12 cm.◄ Polyphylla sp. –Мраморен бръмбарженскиДостига дължина до 35mm. Имагото се храни слистата на борове. Ларватасе развива в почвата исе храни с коренчета натревисти растения.В България 3 вида от рода.◄ Антена на мъжки.112

127BСемейство Melolonthidae – Майски бръмбариВ България 17 вида.◄ Melolontha melolontha –Майски бръмбар, женскаВъзрастните летят в края нааприл и май, обикновено привечер.Женската снася яйцатав почвата на дълбочина10-20 cm. Ларвите се хранятс корените на растения.▲ ◙ Wikipedia ►Ларва на Melolontha melolontha ►113

130B128BВ България 22 вида.Семейство Cetoniidae – Златки◄ Cetonia aurata – ЗлаткаБлестяща, зелена, понякога сбронзов оттенък, с няколко късинапречни бели линий на елитрите.Възрастните се срещат найчестопо цветовете на бъза. Ларватасе развива в гниещи растителниостатъци.Сходен вид е Cetonia aeruginosa –зелена или бронзова, без напречнибели линии на елитрите.◄ Potosia sp.Зелени, блестящи, приличат наCetonia aurata, но са по-едри и безнапречни бели линии на елитрите.Срещат се по цветовете на бъза идруги растения, често заедно сCetonia aurata.В България няколко вида.▼ Trichius sp.129BВ България 3 вида.▼ Tropinota sp.(= Epicometis sp.) –Мъхнат бръмбарИмагото се храни с цветове нарастения.Имагото се храни с цветове нарастения. В България 2 вида.114

132B132BСемейство Rutelidae – ЖитариОцветени предимно в кафяво или бежово. Възрастните се срещатпредимно по класовете на диви и културни житни растения. В България 30вида.Anisoplia sp. ▲Blitopertha lineolata ▲Семейство Alleculidae – Поленояди(често се разглеждат като подсемейство на Tenebrionidae)Оцветени предимно в черно или кафяво. Възрастните се срещат поцветовете на растенията. Хранят се с полен. За Европа са известни около150 вида.115

132B131BСемейство Dermestidae – КожоядиДребни бръмбари с различна форма. Антените къси, разширени на върха.Ларвите се хранят със сухи или изсъхващи трупове на гръбначни животни,паяци и насекоми. Храната на възрастните е същата като на ларвите, нонякои се хранят с цветовете на растенията (антофаги).В България 38 вида.Pод Anthrenus – Музейници◄Дребни, 2-5 mm, покрити с различнооцветени люспички, образуващифигури. Възрастнитесе хранят с цветове на растения.Ларвите се развиват вгнезда на птици и на други места,където има мъртви насекоми.Поради това нанасят вредана колекциите с насекоми.Семейство Cantharidae – МекотелкиБръмбари с удължено тяло и сравнително мека хитинова обвивка. Възрастнитеса хищници, хранещи се предимно с дребни насекоми, но някоисе хранят и с части от растения. Ларвите са хищни. Живеят в почвата. ВБългария 39 вида.116

133BСемейство Lampyridae – СветулкиВ България 4 вида.При някои видове (напримерLampyris noctiluca) мъжките сакрилати и изпускат пулсиращасветлина. Женските приличатна ларвата, безкрили са исветят постоянно. Ларвите сехранят с охлюви.◄ Ларва на Lampiridae.Мъжки ▼.Безкрила женска, вид отгоре ▲ и отдолу▼.При други видове (род Luciola)и мъжките и женските сакрилати.117

134B134BСемейство Cleridae – Пъстри бръмбариНай-често ярко оцветени, предимно хищници. В България 6 вида.Род TrichodesВъзрастните се срещат поцветовете на растенията.Ларвите са хищници. Хранят сес яйца на скакалци или вгнездата на пчелите, къ-детоизяждат ларвите им.В България 6 вида.◄ Trichodes sp. – Восъченбръмбар◄Clerus mutilarius ▲Семейство MalachiidaeБръмбари с удължено, плоско и сравнително меко тяло. Ларвите сахищници. Възрастните – хищници или поленоядни.В България 26 вида.Malachius sp. ▲Malachius sp. ▲118

135BСемейство Elateridae – Скоклювци, КовачиВ България 170 вида.Тялото е удължено, леко гръбно-коремносплеснато. Антените трионовидни илигребенести. Когато паднат по гръб, чрезрязко придвижване на преднегръда спрямосреднегръда, подскачат, при което сечува лек пукот. Ларвите се развиват впочвата и се хранят с подземните частина растения или гниеща дървесина.Възрастните са растителноядни.▲ Elater sanguineus119

136BВ България 172 вида.Семейство Buprestidae – БронзовкиТялото удължено, стеснено къмзадния край. Окраската често с металенблясък. Ларвите на повечетовидове се развиват в ходове вдървесината на различни дървета.Възрастните са растителноядни.▲ Anthaxia hungarica▲ Anthaxia bicolor▲ Capnodis cariosa▲ Anthaxia manca120

Семейство Coccinellidae – КалинкиВ България 75 вида.Тялото заоблено, полусферично,плоско отдолу. Окраската различнана цвят, най-често с различенброй петна или точки. Ларвите ивъзрастните на повечето видовеса хищни, хранещи се с листнивъшки или други дребнинасекоми, но има и растителноядни.При улавяне изпадат в каталепсия(временно вцeпeниние) иизпускат жълта течност(хемолимфа) от отвори междубедрата и пищялите.Хемолимфата съдържа веществотокантаридин, което отблъскванеприятелите.◄ Coccinella septempunctata –Седемточкова калинкаЧесто срещан вид. И възрастните,и ларвите се хранят с листнивъшки.121

137BСемейство Tenebrionidae – Мраченици, ЧернотелкиВ България 101 вида.Различни на големина, форма ицвят бръмбари.◄ Blaps sp.Характерни представители на семействотоса черните, нелетящи(със срастнали елитри), пълзящипо земята видове от родове Blapsи Gnaptor. При Blaps тялото е поудължено,при Gnaptor по-заоблено,с дебел шип на върха напредните пищяли.◄ Gnaptor sp.Diaperis boleti ▲122

138BСемейство Meloidae – Бръмбари майкиВ България 53 вида.Тялото е удължено, с мека хитиноваобвивка. При редицавидове елитрите са силно скъсени,а ципестите крила липсват.Телесните им течностисъдържат веществото кантаридин,което отблъсква неприятелите.♀▲ Meloë sp. ▼♂Срещат се най-често пълзящи всредниска тревисна растителност.Развитието е чрез хиперметаморфоза.Имат 3 ларвни стадия,които са коренно различниедин от друг. Възрастнитеса растителноядни, а ларвитеса паразитоиди по различнивидове пчели и други насекоми.◄ Mylabris sp.Срещат се по цветовете нарастенията.123

Семейство Cerambicidae – СечковциТялото винаги е удължено, с почти успоредни страни. Антените почти винагиса по-дълги от половината дължина на елитрите, най-често подългиот 2/3 от тяхната дължина.От общия вид на сечковците със своите скъсени елитри се отличават видоветеот родове Necydalis и Molorchus▼.◄ Ларва.Ларвите се развиват в дървесината на мъртви дървета, в почвата, встеблото на тревисти растения и др. Имагото гризе листата или младатакора на клонките или се храни с цветове на растения.В България 236 вида.Литература за България: Ангелов (1995).124

140B139B141BСемейство Cerambicidae◄ Cerambyx cerdo, женски –Голям дъбов сечкоДължина на тялото 20-55 mm.Антените на мъжките са значителнопо-дълги от тялото, ана женските почти колкото него.Ларвите се развиват встъблата на стари, болни илимъртви, или отсечени дървета,най-често дъбове. Развитиетона ларвата продължава3, рядко до 5 години. Имаготолети през юли и август.Среща се до около 800 m н. в.Привлича се от светлина.◄ ◙ Георги Георгиев◄ Cerambyx scopoliiДължина на тялото 15-30mm.Имагото лети от май доавгуст. Среща се до около 1400 m н. в.◄ Morimus funereus –Буков сечкоДължина на тялото 15-38 mm.Нелетящ вид. Елитрите сасраснали, а ципестите криларедуцирани. Ларвите се развиватв мъртва дървесина набук и ясен. Среща се в буковиярастителен пояс.125

142B143B144BСемейство Cerambicidae◄ Aromia moschataДължина на тялото 13-38 mm.Ларвите се развиват в клонитеи стъблата на дървета,най-често върби, по-рядко тополи.Имагото лети от юни доавгуст. Среща се до около500 m н. в.◄ Monochamus sp.◄ Rhagium bifasciatumДължина на тялото 12-24 mm.Ларвите се развиват под коратана ела, бор, дъб, бук идр. Имагото лети от май доюли. Среща се до около 1 600m н. в.126

145B146B147BСемейство Cerambicidae◄ Rutpela maculata ▲Дължина на тялото 14-20 mm.Ларвите се развиват в различни широколистнидървета. Имагото лети от майдо август. Среща се до около 1 300 m н.в.◄ Purpuricenus budensisДължина на тялото 10-22 mm.Ларвите се развиват в клонитена болни или мъртвидървета, предимно дъбове.Имагото лети от май доавгуст.◄ Agapanthiavillosoviridescens127

148B149B150BСемейство Cerambicidae◄ Paracorymbia fulvaДължина на тялото 9-15 mm.Ларвите се развиват в тополи.Имагото лети от май доавгуст. Среща се до около1 200 m н. в.▲ Pedestredorcadion pedestre▲ Carinatodorcadionaethiops128

15Семейство Chrysomelidae – ЛистоядиБръмбари с различна форма и окраска, често с метален блясък. Възрастнитеи ларвите са растителноядни. Ларвите се развиват предимно върхулистата на растенията. Към семейството принадлежи Колорадския бръмбар(Leptinotarsa decemlineata), вредител по картофите.В България около 500 вида.Литература за България: Груев, Томов (1984, 1986).▲ Labidostomis sp.Подсемейство ClytrinaeВ България 34 вида.▲ Chrysolina sp.Подсемейство ChrysomelinaeВ България 71 вида.129

152B153BСемейство Chrysomelidae▲ Cassida sp.▲ Galeruca sp.Подсемейство GalerucinaeВ България 32 вида.Подсемейство CassidinaeТялото силно гръбно-коремносплеснато, щитовидно. Главата вповечето случаи изцяло покрита отпредния край на преднегръба.В България 1 род с 28 вида.154B▲ Lilioceris liliiПодсемейство CriocerinaeВ България 12 вида.▲ Cryptocephalus sp.Подсемейство CryptocephalinaeГлавата до очите вмъкната в преднегръба,вертикална. Ларвите сехранят с гниещи растителни части.В България 74 вида.◄ Подсемейство Alticinae –Листни бълхиДребни (1.5-4 mm), оцветени всиньо, зелено или черно, с металенблясък. Някои видове бежеви илисиви, или с тъмни ивици. Заднитебедра удебелени. При обезпокояванеотскачат.130

155BСемейство Curculionidae – ХоботнициПри представителите на семейството главата е хоботовидно удълженанапред ▼. На края на това удължение се намират устните органи отгризещ тип. При някои видове елитрите са срастнали. Възрастните иларвите се хранят с растения или мъртви растителни остатъци.Голямо семейство бръмбари, към което в Европа принадлежат над 15 подсемейства.В България към 1 000 вида. Има няколко родствени семействаот надсемейство Curculionoidea с удължена предна част на главата.Литература за България: Ангелов (1976, 1978, 1979, 1980, 1981).Lixus sp. ▲Lixus sp. ▲156B131Dorytomus sp. ▲

162BВ България 106 вида.158BПодсемейство Scolytinae (= Ipidae) – Корояди159BРазглеждат се като подсемейство на семействоCurculionidae.160BДребни бръмбарчета, най-често с големинаняколко милиметра ►.16 1BРазвиват се под кората на отсечени илиумрели дървета. Нападат и повредениили заболели стари дървета. Ларвите нанасекомото прегризват проводящата тъкан(ликото), в резултат на което дърветатазагиват.▲ ◙ WikipediaЛарвите се хранят предимно сликото на дърветата, при коетооставят следи с характерна завида или рода форма.Следи от ларва на корояд подкората на иглолистно дърво.◄Семейство AttelabidaeВ България 3 вида.Apoderus coryli ►132

157BИнтересно поведение се наблюдава при бръмбарите Цигарджии (родByctiscus от сем. Rhynchitidae). Те са дребни, с големина до 7 mm, съсзелена или синя блестяща окраска. В България са известни 2 вида.betulae (по Ангелов, 1981)◄ ByctiscusЖенската на Цигарджиятаснася яйцата си в “гнезда”,направени от листа надървета. ◄Тя прегризва частично дръжката,поради което листът завяхваи омеква.◄Бръмбарът завива един илиняколко листа едновременнои в една от завивките снасяяйце. Скоро завитият като цигаралист пада.◄Излюпената ларва се храни слистата. Какавидира в почвата.Ларвите на B. popoli се развиватвърху тополи ◄ и порядковърби. Byctiscus betulaесе развива върху различнишироколистни дървесни видове,включително овощни.133

Разред Hymenoptera – Ципокрили91 семейства 116 860 вида62 семейства 4 000 видаНаименование: (гр.). hymen =мембрана; pteron = крило.163BМетаморфоза: пълна.Литература за България: Василев(1978) – Растителноядни оси(Symphyta); Атанасов, Длусский (1992)– Мравки (Formicidae); Коларов (1997) –IchneumonidaeНай-характерните белези на разред Hymenoptera са ▼Антените са с различна форма и дължина. Фасетните очи добре развити.Най-често имат прасти очи и те са 3. Устните органи са от гризещ тип илихобот. Ципокрилите имат 4 крила, но в полет фактически са “двукрили”,поради наличието на механизъм за захващане на предните и задните крила.▼Захващане на крилата от извитите в различнапосока заден ръб на предното крило ипреден ръб на задното крило.◄134

Захващане на крилата от извитзаден ръб на предното крило (1)и кукички на предния ръб назадното крило (2).◄(микрофотография)Коремчето при повечето ципокрилие ясно отделено от гърдитеи силно подвижно спрямо тях.Яйцеполагалото при женскитена много видове е видоизмененов жило.Ларвите и възрастните на ципокрилите се хранят с растителна или животинскахрана, или са паразитоиди. Много от представителите на разредаса обществени насекоми със сложно разделение на функциите мужду кастите,сложни инстинкти и поведение.Подразред Symphyta – Растителноядни ципокрилиПърви коремен сегмент е широк, свързва се с гърдите с цялата си ширина.Жилкуватето на крилата е най-пълно в сравнение с другите ципокрили.Яйцеполагалото при женските никога не е видоизменено в жило.Ларвите се хранят с листа, в плодове на плодни дървета, в стъбла на тревистирастения или образуват гали по листата и младите клонки. Имаготонай-често живее кратко и не се храни, а при някои видове се смята, чеприема нектар от цветове. В България вероятно се срещат около 600 видаот десетина семейства.135

◄▼ Семейство Tenthredinidae –Листни осиВ България 250 вида.Към това семейство принадлежатповечето видове на подразреда.Ларвите се хранят с листа на растения.136

◄ Семейство CimbicidaeМалко семейство с 14 вида в Българияи около 130 вида в Света.Ларвите се развиват върху дървеснирастения.◄ Abia sericeaПодразред Apocryta – Жилещи ципокрилиПървите коремни сегменти са стеснени, което правикоремчето много подвижно. ►Яйцеполагалото приженските на някоисемейства е видоизмененов жило,свързано с отровнижлези.◄ Жило на оса(микрофотография).137

Семейство Apidae – ПчелиСредни на големина до едри ципокрили. Някои видове са обществени насекоми,строят сложни гнезда и имат сложна организация и поведение вколонията.В България са установени 206 вида.◄ Задните крака на редицавидове от надсемействоApoidea иматполе, осеяно с удълженикосмици (“кошничка”).То се намира найчестовърху разширенияпърви тарзален сегмент(при някои и върхутибията и фемура) и еприспособление за събиранена поленов прашец.◄ (видео)◄ Apis melifera –Медоносна пчелаТова е единствениятвид от род Apis у нас ие единственият одомашненвид пчела унас.138

◄ Род Bombus –Земни пчелиЕдри, гъсто окосмени,колониално живеещипчели. Строят гнездатаси в почвата, най-честопод камъни.За България са известни4 близки вида:Bombus cryptarum, B.lucorum, B. magnus и B.terrestris.◄ Род XylocopaОса дърводелец,КсилокопаЕдинично живеещи пчели. Женската изгризва встари дървета, дървени стълбове и др. хоризонталентунел, който след това завива вертикално.Във вертикалната част, в килийки, разделени еднаот друга с дървени трици, натрупва поленовпрашец и нектар. Във всяка килийка се снася поедно яйце. Запасите от храна са достатъчни зацялото развитие на ларвите, като имагото напускакилийката през пролетта.За България са известни2 близки вида:Xylocopa valga и X.violacea.139

Семейство Megachilidae(някои изследователи ги включват в семейство Apidae)Предимно единичноживеещи пчели.Възрастните сехранят с нектар иполенов прашец.Ларвите най-честосе изхранват сполен, събиран отженската върхукосмици по долнатастрана накоремчето и складиранв гнездото.◄ Някои видовеправят гнездата сив съществуващи отвори.След набавянена достатъчнохрана за ларватазапечатват входа сглина.Има и видовете сларви, паразитоидив гнезда на другипчели.Семейство Chrysididae – Златни оси, БлестянкиВ България 29 вида.◄ ▲Дребни или със средниразмери оси. Тялото ярко,с металан блясък.Възрастните се хранят снектар. Ларвите паразитиратв гнездата напчели или оси, върхутехните ларви.140

Семейство Vespidae – ОсиНасекоми с контрастна, предупредителна окраска. В покой крилата се сгъватотстрани на тялото. Някои видове са единично живеещи, а други обществени.В България 97 вида.Обществените видове строятгнезда от сдъвкана дървесина.Килийките са шестоъгълни,обърнати с отвора надолу ◄.Във всяка килийка женскатаснася по едно яйце. Изхранваларвите с каша от сдъвканинасекоми. От какавидите имагиниратработнички, които сапо-дребни от женската. Те разширяватгнездото и хранятларвите със сдъвкани насекоми,но те самите се хранят съссладки течности.През есента работничките отглеждатполово зрели мъжки иженски. След оплождане мъжкитеумират, а презимувалитеженски през пролетта основаватново гнездо.В грижата за поколението,както при пчелите, се включваи поддържане на подходящатемпература в гнездото.◄ (видео)141

◄ Vespa crabro – СтършелНай-едрата оса от семействотоу нас. Окраската е контрастна,кафяво и жълто. Общественонасекомо. Гнездотое кръгло, с диаметър до 60cm. Има само един входен отвор,а отвътре няколко хоризонталнипити. Строи го найчестов хралупи, но понякога ипод покриви и на тавани. Изхранваларвите със сдъвканинасекоми.Вторият вид от рода в Българияе Vespa orientalis – тялотому е светлокафяво, сжълти петна на главата ижълти трети и четвърти коременсегмент, с кафяви петънцавърху тях.Най-честосрещани видовеот сем.Vespidae сатези от родовеVespula(4 вида вБългария) иPolistes(5 вида вБългария) .▲ Polistes sp. – Полски оси ▲По няколко женски строят общо, неголямо гнездо.142

Семейство Scoliidae – Сколиеви осиЕдинично живеещи оси. Възрастните се хранят с нектар. Женската намирав почвата ларва на бръмбар (най-често торен), парализира я с ужилванеи върху нея снася яйце. Ларвата на осата се изхранва с ларвата набръмбара.В България 7 вида.◄ Megascoliamaculata –Жълточела сколияЕдинствен вид отрода в България.Това е най-едриятпредставител на семействотоу нас,достигащ дължина 6сm. Главата наженската в по-голяматаси част е жълта,а на мъжкия –черна.Род ScoliaВ България 4 вида.◄ Scolia sp.143

Семейство Formicidae – МравкиВ България 163 вида, в Света – около 14 000.Литература за България: Атанасов, Длусский (1992).Мравките са обществени насекоми, образуващи колонии. При тях има тритипа индивиди (касти): мъжки, женски и работнички. По правило мъжкитеи женските имат крила ▼. След оплождането мъжките умират, а женскитеоткъсват крилата си и основават ново гнездо. Рабатничките са женски снедоразвита полова система, по-малки размери и без крила ▼.Всички мравки, обитаващи България, строят гнезда. При някои те са самоподземни, достигащи дълбочина до 1,5 – 2 m. Гнездата на редица видовеимат и надземна част – мравуняк. Мравунякът може да е само от пръст, отпръст и растителни остатъци или само от растителни остатъци.Някои видове мравки имат жило. При други (подсемейство Formicinae) тое редуцирано и отровният секрет (мравчена киселина) се излива през поравърху жертвата, а при род Formica се разпръсква до няколко десеткисантиметра.144

Formica rufa –Червена горскамравкаГлавата и гърдитечервеникави, коремчеточерно.Видовете Formicarufa и F. polyctena(Малка горска мравка),и някои близки дотях, се различаваттрудно, поради коетообикновено се говориза видове от групатаFormica rufa.При Червените горскимравки мравунякътима подземначаст, достигаща дълбочинадо 2 m и надземна,висока до 95cm. Обитава се от до300 000 работнички.Често гнездото сесъздава около пън надърво или до него ◄.◄ Голямата част отвидовете в Българиясе хранят с насекомии техните ларви.145

Семейство Cynipidae – ШикалкотворкиДребни, 2 – 5 mm. Повечето видове образуват гали порастенията.Снасят яйцата си в тъканите на растение и растителначаст към която са се специализирали. Излюпилата селарва отделя вещества, предизвикващи разрастване натъканта на растението в образувание (гала) с определена,специфична за вида форма. Определянето на видоветепонякога е невъзможно без наличие на галата.Видове от род Cynips образуват гали (шикалки) по листата,а тези от род Andricus по пъпките, клонките и плодоветена дъба.В България 71 вида.▲ ◙ Wikipedia◄ Често срещани са галите наDiplolepis rosae (Розова шикалкотворка)върху шипките.▼Гала на Biorhiza pallida върхудъб.Гала на Andricus caputmedusae върху дъб.▼▲ Гала на Andricusquercustozae върху дъб.146

Семейство Sphecidae – Риещи осиВ България 24 вида.Ammophilasabulosa◄ женскаЕдинично живеещи оси, правещи гнезда в дупки впочвата, в съществуващи отвори в дървесина или гиизграждат от кал. В гнездото женската донасяпарализирани чрез ужилване, но живи насекоми,гъсеници или паяци (от едно до няколко при различнитевидове), върху които снася яйцата си. Така ларвата наосата има свежа храна за своето развитие. Най-честоима специализация към определени жертви – мухи,пчели, скакалци, гъсеници, паяци.Женските от семейството имат удължена талия накоремчето ▲ ▼.Sceliphrondestillatorium◄ женскаСъбира кал от локви,и изграждагнезда, без да ясмесва със слюнка.Поради товагнездата се правятвинаги на сухомясто.147

Sceliphroncurvatum◄ имагоПрави единичногнездо (килийка) откал.◄ Гнездо(килийка), видотвън, дължинаоколо 2 cm.◄ Гнездо(килийка), видотвътре, спарализиранипаячета.◄ Парализиранитепаячета откилийката.148

Семейство IchneumonidaeБогато на видове семейство. Ларвите сапара-зитоиди, развиващи се в или върхуларви, или какавиди на различни насекоми,а при някои ви-дове в паяци.За Света са известни към 20 000 вида, заБъл-гария около 2 600.Литература за България: Коларов (1997).▲ ◙ Огнян ТодоровЖенски ихнеумонидс късо ▲и с дълго ◄яйцеполагало.◄ Dolichomitusimperator –снасяне на яйцето.Стъблото на яйцеполагалотопреминава прездървесината ипрониква в ларвата,развиващасе в нея.◄ ◙ Richard Bartz,Wikipedia▼149

▲Чрез яицеполагалото, яйцето се снася в ларвата или какавидатана гостоприемника. Ларвата на ихнеумонида се убиватПаразитоидитехрани с по-маловажните тъкани на гостоприемника. Линее (унищожават)в тялото му. Накрая го изяжда отвътре, какавидира в гостоприемникаси, докатотялото или отвън и от какавидата излиза имагото напаразитоида.паразититенай-често не гоунищожават.Семейство BraconidaeЗа България са из-вестни над 500 вида.Сравнително дребни,най-често под 5 mm.Ларвите се развиваткато паразитоиди вларви или какавидина други насекоми(твърдокрили, полутвърдокрили,двукрили).▲ ◙ Richard Bartz, WikipediaВ България 63 вида.Семейство Aphidiidae◙ Огнян Тодоров ▲Дребни специализирани паразитоидипо листните въшки.◄ Снасят яйцата си с помощтана яйцеполагалото в листнатавъшка.Ларвата се развива в тялотона гостоприемника, като първосе храни с тъканни течностии по-маловажни тъкани, докатонакрая го изяжда изцяло,какавидира и имагинира.150

Семейство Pompilidae – Крайпътни осиВ България 64 вида.Единично живеещи оси,сходни на външен вид иповедение с Риещитеоси. Ларвите им серазвиват в парализираниот женската паяци, коитотя заравя в почвата.▲ Оса от семейство Pompilidae, влачещапарализиран паяк.Семействата от надсемейство Chalcidoidea (Encyrtidae, Chalcididae,Eulophidae, Eurytomidae, Pteromalidae, Aphelinidae, Trichogrammatidae,Mymaridae) включват дребни, с големина няколко милиметра, но често ипод ми-лиметър паразитоиди. Ларвите на Trichogrammatidae и Mymaridaeсе раз-виват в яйца на различни насекоми, а на останалите, най-често вларви на други насекоми.Някои представители на семейство Ichneumonidae и на семействата отнадсемейство Chalcidoidea са хиперпаразитоиди (вторични паразитоиди),които се развиват в тялото на първични паразитоиди.151

Разред Trichoptera – Ручейници48 семейства 15 000 вида20 семейства 258 видаНаименование: (гр.) trichos = косъм,власинка; pteron = крило.164BМетаморфоза: пълна, ларвите водни.Литература за България: Кумански (1985,1988).Най-характерните белези на разреда са ▼Тялото удължено. Антенитедълги, най-често нишковидни.Фасетните очи добре развити,най-често имат 3 прости очи.Устният апарат е от гризещтип, но редуциран.Крилата ципести, покрити скосмици, с преобладаващинадлъжни жилки и по-малконапречни. Предните и заднитесъс сходни форма и размери,в покой се прибират покривообразнонад коремчето.Приличат на молци, но няматхарак-терния за пеперудитехобот и вмес-то с люспички,крилата са покрити с космици.Възрастните най-често не сехранят и приемат само вода.Срещат се край водата – реки,потоци, канали и др.152

„Къщички” на ларви на ручейници. ▲Снесените във водата или край неяяйца са обвити с желеподобновещество. След излюпването ларвитестроят във водата тръбовидни„къщички” от песъчинки, растителничастици и др., слепени с паяжиннанишка, секретирана от видоизмененитеслюнни жлези. „Къщичките"на всеки вид се строят от определенматериал и имат специфична форма.Ларвите пълзят по дъното, катоподават от „къщичката” само преднатачаст на тялото. Хранят се с животинскаи растителна храна. Какавидатае подвижна, изпълзява насушата и там се извършва имагинирането.153

Разред Lepidoptera – Пеперуди, Люспокрили134 семейства 157 340 вида90 семейства 2 900 видаНаименование: (гр.) lepidos = люспа,pteron = крило.165BМетаморфоза: пълна, ларвите сухоземни,по изключение водни.Литература за България: Стери (2000),Тулешков (1958), Abadjiev (1992, 1993,1995, 2001), Abadjiev, Beshkov (2007).Колев (Дневните пеперуди в България.http://www.butterfliesofbulgaria.com/mainmenubg.html)154

Най-характерните белези на разред Lepidoptera са ▼Главата сравнително малка. Антенитеразнообразни по форма, дълги,често връхните сегменти разширени.Фасетните очи големи. Най-често с 2прости очи, но при някои липсват.◄ Устните органи при повечетопредставляват удължен хобот, койтов покой се навива спирално. Той еприспособен за смучене на течнихрани, най-често нектар от цветовена растения. При низшите пеперудиустният апарат е от почти запазенгризещ тип с малки изменения.Краката са от ходилен тип.Тялото е покрито с фини космици.◄ Крилата най-често са големи, покритис микроскопични люспици, коитопридават окраската им.При малко видове целите крила иличасти от тях са без люспици и тогавате са прозрачни.◄ Люспички върху крилата на пеперуда,макрофотография.При едни пеперуди в покой крилатасе прибират покривообразно или ведна плоскост над коремчето, а придруги, допрени едно до друго нагоре.При последните често горната повърхностна крилата е ярка, а долнатас маскировъчна окраска.155

166B167BЛарвите (гъсениците) имат обособена главова капсула с гризещ устенапарат, 3 двойки гръдни крачка и до 5 двойки лъжливи крачка на коремнитесегменти. Някои са голи, а други покрити с косми, отделящи парлививещества.156

168BЛарвите на пеперудите от семейство Psychidae си изграждат“къщичка” от растителни частици. ►Интересно е поведението на ларвите на Боровата процесионка(Thaumetopoea pityocampa). Женската снася яйцата на големи групи.Излюпените ларви изплитат гнездо по връхните клони на бора или другииглолистни и живеят групово. Излизат от гнездото за хранене на“процеси”. (▼ видео) Зимуват в почвата или в гнездата си, а презпролетта след дохранване какавидират в почвата. Ларвите се хранят слистата на иглолистни.Thaumetopoea pityocampaБорова процесионка◄ Ларви (видео)◄ Гнездо▲ Имаго ◙ Wikipedia157

Най-често ларвите живеят върху листата на растенията, с които се хранят.Някои се развиват в плодове или семена, други правят ходове (мини)в листа или стъбла, трети предизвикват образуване на гали. Има и такива,хранещи се с вълна, кожи, восък и други продукти от животински произход.Рядкост са водните, хищните или паразитоидните ларви. Някои изплитатпашкул, в който какавидират.Възрастните пеперуди се хранят с нектар от цветовете на растенията.Само най-примитивните, имащи гризещи устни органи, използват за хранаполен.▼ Често пеперудите образуват струпвания върху влажна почва. Там с хоботчетоси изсмукват вода с разтворени в нея вещества и по този начинси набавят минерални соли. ▼169(видео)158

Семейство PapilionidaeСравнително едри дневни пеперуди. Задният ръб на задните крила е изрязани не приляга към коремчето. В България са разпространени 6 вида.Papilio machaon –Голям полумесец◄Размах на крилата75-90 mm.Има три поколениягодишно. Първото еот презимували какавиди.Лети от майдо септември. Срещасе до 2 000 mн.в.Ларвите се хранят слистата на растенияот сем. Сенникоцветни.Iphiclides podalirius– Лястовича опашка◄Размах на крилата80-90 mm.Има три поколениягодишно. Лети отмарт до септември.Среща се до 1 700m н.в. Ларвите сехранят с листата натрънка, глог и другирастения.159

Семейство PapilionidaeZerynthia polyxena◄Размах на крилата50-60 mm.Лети през мартаприл.Среща се до1 500 m н.в., обикновенов храсталаци.Ларвите се хранят слистата на Вълчатаябълка.Parnassius apollo –Аполоновапеперуда◄Размах на крилата80-90 mm. Има еднопоколение. Летипрез юни-август вскалисти места дооколо 1 600 m н.в.Ларвите се хранят стлъстиги (родSedum) и дебелец(род. Sempervivum).Защитен вид от Закона за биологичното разнообразиеи ридица международни конвенции.160

170BСемейство PapilionidaeParnassiusmnemosine◄Размах на крилата60 mm.Лети от май до юли,до около 2 000 mн.в.Ларвите се хранят сЛисичина (родCorydalis).Семейство PieridaeКрилата са оцветени предимно в бяло или жълто.В България са разпространени 24 вида.Aporia crataegi –Бяла овощнапеперуда◄Размах на крилата60 mm.Лети от април доюли.Ларвите се хранят слиста на трънка,глог, ябълка и другиовощни дървета.161

171BСемейство PieridaePieris brassicae –Бяла зелевапеперудаНай-често срещаниятвид от рода.Размах на крилата60 mm. Има двеили повече поколения.Лети от май дооктомври. Ларвитесе хранят с листатана кръстоцветни.Вредят на зелето.◄ Pieris brassicaeЖенска◄ Pieris brassicaeМъжки(мъжкият е с черенвръх на преднотокрило, но без чернипетна).Други видове съссходна окраска саPieris rapae (Рапичнапеперуда) иPieris napi (Синаповапеперуда).162

172B173BСемейство Pieridae◄ Anthochariscardamines –Кардаминовапеперуда, мъжки(женската е бяла,със сивозеленикавипетна по долнатаповърхност на крилата).Има едно поколение.Лети от март доюли. Ларвите сехранят с листата накръстоцветни растения,най-често сМокреш (родNasturtium).Colias croceus –Оранжева ливаднапеперуда◄Размах на крилата50 mm.Има няколко поколения.Лети от мартдо ноември. Ларвитесе хранят с листана детелина и люцерна.От рода в Българияса разпространени 6вида, два от коитоса близки по окраскас нея.◄ Colias croceus163

174BСемейство PieridaeGonepteryx rhamni– Лимоница◄Размах на крилата60 mm.Крилата на мъжкияса жълти, а на женскатапочти бели, съсзеленикав оттенък.Има едно поколение.Лети след юли.Ларвите се развиватпредимно върхулистата на Зърнастец(род Rhamnus).164

175 BСемейство Nymphalidae – МногоцветнициВ България 95 вида. Горната повърхност на крилатае ярко обагрена или с контрастни петна, долнатанай-често има защитна окраска. ▼ Предните кракаса слаборазвити и когато са кацнали, пеперудите сеприкрепят само със средните и задните. ►Vanessa atalanta –Адмирал◄Размах на крилата50-60 mm.Има две поколения,които летят от юнидо октомври, но презимувалитеекземплярисе появяватоще през ранна пролет.Ларвите се развиватвърху листата накопривата (родUrtica), където живеятпоотделно.165

176BСемейство NymphalidaeVanessa cardui –Дяволска пеперуда◄Размах на крилата60 mm.Има няколко поколения,които летят отмай до септември,но презимувалитеекземпляри се появяватоще през раннапролет.Ларвите се хранят сМагарешки бодил иРепей.166

177BСемейство NymphalidaeInachis io –Дневно пауновооко◄ отгореРазмах на крилата60 mm.Има две поколения,които летят от юнидо септември, нопрезимувалите екземплярисе появяватоще през раннапролет.Ларвите живеят нагрупи. Хранят се скоприва (род Urtica)и живеят в общо,изплетено от коприненанишка гнездо.Inachis io◄ крилата отдолу167

178BСемейство NymphalidaeAglais urticae –Копривнапеперуда◄ отгореРазмах на крилата50-60 mm.Има две или три поколения,които летятот май до октомври,но презимувалитеекземпляри сепоявяват още презранна пролет.Ларвите се хранят скоприва (род Urtica).Живеят на групи вобщо, изплетено откопринена нишкагнездо.Aglais urticae◄ крилата отдолуNymphalis antiopa –◄ Траурна мантияЕдра. Размах накрилата до 80 mm.Обитава откритиместа в гори иобрасли с храстирайони.Ларвите се хранят слиста на върби,бреза, бряст.168

179B180BСемейство Nymphalidae◄ Issoria lattonia –ОбикновенаседефкаРазмах на крилата42 mm.Има три поколения,които летят почтипрез цялата година,дори и през зимата.Ларвите се хранят стеменуга.Polygonia c-album◄Размах на крилата45 mm.Краищата на крилатаса назъбени. Отдолуна заднитекрила има бяло петнос формата набуквата “с”.Има три поколения,които летят от майдо октомври, но презимувалитеекземплярисе появяватоще през март. Ларвитесе хранят предимнос коприва.169

181B182BРедица видове от семейство Nymphalidae отгоре са оцветени в кафяво, счерни петна и доста трудно се различават. При това има и различия в окраскатамежду мъжките и женските. ▼Двата най-едри от тях (Argynnis рandora и A. paphia) се различават предимнопо окраската на долната страна на задните крила. ▼Argynnis рandora –Пандорина◄ седефкаРазмах на крилата70 mm.Среща се честовърху магарешкиябодил.Има едно поколение,което лети отмай до септември.Ларвите презимувати през пролетта започватда се хранятс листата на теменуги.Argynnis paphia –Венерина седефка◄Размах на крилата60 mm.Има едно поколение,което лети отмай до август. Ларвитепрезимуват ипрез пролетта сехранят с листата натеменуга.170

183B184BСемейство NymphalidaeMelanargia galatheaШахматнапеперуда◄ отгореРазмах на крилата50 mm.Често срещан видпо поляни до около1 700 m н.в.Лети от юни до август.Ларвите сехранят с тревистирастения.Melanargia galathea◄ крилата отдолуMelanargia larissa◄Размах на крилата50 mm.Сходен по окраска сM. galathea.171

185 B186BNeptis rivularis ▼Размах на крилата 50 mm.Среща се най-често около реки и потоци.Лети от май до август.Семейство NymphalidaeNeptis sapho ▼От род Hipparchia(Сати-ри) у нас сесрещат 7 вида, коитоса предим-но горски.Отгоре крила-та сатъмни, със светлаивица, образувана отблизко разположенипетна. Отдолу иматпет-на като “очички”.Кацат винаги съсзатворени крила,които отдолу са съсзащитна окраска,сливаща се с околнатасреда.Hipparchia syriaca◄172

187B188BСемейство NymphalidaeErebia ligea –Кадифена нимфа ▼Размах на крилата 50mm.Erebia oeme ▲ Размах на крилата 45 mm.Ларвите се хранят предимно с житни треви.Среща се по поляни ипасища от 800 дооколо 1 700 m н.в.Лети от юни до август.Ларвите се хранят стревисти растения.Aphantopushyperantus◄Размах на крилата 50mm.Среща се впокрайнини на гори игорски поляни дооколо 1 500 m н.в.Лети от май до август.Ларвите се хранят стревисти растения.173

187BСемейство NymphalidaeLasiommata maera◄(има и други видовесъс сходна окраска)Размах на крилата50 mm.Ларвите се хранят сс житни треви.Lasiommata maera◄ отгоре◄ Pyronia tythonusРазмах на крилата40 mm.Обитава ливади.Ларвите се хранят стревисти растения.174

Семейство Lycaenidae – СиневкиНеголеми пеперуди, често с ярко оцветени крила и силно изразен половдиморфизъм в окраската.В България 56 вида.▲ Polyommatus icarus▲ Plebeius sp.▲ Lycaena virgaureae▲ Lycaena tithyrus▲ Други видове от семейството ▲.175

Семейство HesperiidaeНеголеми, оцветени най-често в кафяво или сивозелено. В кацнало положениепри повечето видове предните крила стоят под ъгъл спрямо задните.В България 26 вида.Thymelicus sp.◄Обитават откритиместа с тревистарастителност.В България 3 сходнивида.176

189BСемейство Zygaenidae – ПъстрянкиНеголеми пеперуди с удебелено тяло. Крилата са тесни, най-често яркооцветени в блестящ основен цвят и контрастни петна.В България 28 вида.◄ Zygaena sp.▼◄ Adscita sp.В България се срещат ня-колкосходни вида.Zygaena ephialtes ▲177

Семейство Sphingidae – ВечернициИмат масивно тяло, източени задни крила и дълъг хобот. Някои от видоветесмучат нектар от цветовете без да кацат ▼. Повечето видове летят вечерили нощем, но някои и през деня. В България 27 вида.Macroglossumstellatarum –Гълъбова опашка◄Размах на крилата45 mm.Среща се до около2 600 m н.в.Ларвите се хранят сразлични видовеЕньовче.Marumba quercus◄◄Ларвите се хранят слистата на дъба.◄ ◙ Gyorgy Csoka, Wikipedia178

Семейство SphingidaeAcherontia atrops –Мъртвешка глава◄Размах на крилата110 mm.Рядък вид вБългария.◄ ◙ Стоян БешковСемейство Tortricidae – ЛистозавивачкиНеголеми пеперуди с ъгловати предни крила. Гъсениците на много от видоветеси правят укритие, като завиват в тръбичка листа на растения. Летятпредемно вечер и нощем. В България 269 вида.Tortrix viridana – Дъбовалистозавивачка◄ имаго завит лист и какавида ▼Предните крила са светлозелени,задните сиви.179

191B190BСемейство Geometridae – ПедомеркиЛарвите ▼ са без крачка върху част от коремните сегменти, поради коетопълзят по своеобразен начин, откъдето идва и името на семейството. Пеперудитеса с широки, нежни крила, най-често с маскировъчна окраска.Някои видове нанасят вреди върху селскостопански култури и овощнидървета. В България 480 вида.◄ Ларва педомерка.◄ Ларва в моментна спускане по коприненанишка.◄Scopula sp.180

192BСемейство GeometridaeCamptogrammabilineata◄Ларвите се хранят сRumex (Лапад),Stellaria (Звездица)и др. тревисти растения.Pseudopantheramacularia◄Ларвите се хранят сразлични тревистирастения (Lamium,Teucrium).Ascotis selenaria◄Има маскировъчнаокраска, сливаща сес кората на дърветата.181

Семейство Arctiidae – Мечи пеперудиТялото дебело, гъсто окосмено, откъдето идва името на семейството.Крилата пъстри. Летят както през деня, така и през нощта. В България 53вида.Arctia villica –Черна меча пеперуда◄ ▼Предните крила черни сбели петна, заднитеоранжеви с черни петна.Размах на крилата60 mm.Среща се до около1 400 m н.в.Ларвите се хранят стревисти растения.Arctia caja –Кафява мечапеперуда◄Предните крила кафявис начупени бели ивици,задните червени стъмносини петна счерен кон-тур. Размахна крилата 60-70 mm.182

Семейство ArctiidaeEuplagiaquadripunctaria(= Callimorphaquadripunctaria)◄Предните крилачерни с бели ивици,задните керемиденочервенис чернипетна.Размах на крилата55 mm.Лети от юни до септемврипредимно вредки гори.Нощна пеперуда, номоже да се срещнеи през деня.Ларвите се хранят слистата на малинатаи др.Amata sp.(=Syntomis sp.)◄Срещат се често потревиста растителност,с която се хранятларвите.В България Amataphegea и Amatamarjana, сходени навъншен вид видове.183

Семейство Saturniidae – Нощни паунови очиЕдри нощни пеперуди. В България 5 вида.Sarurnia pyri –Голямо нощнопауново око◄◄ ◙ Стоян БешковНай-едрата европейскапеперуда.Размах на крилата100-150 mm.◄ Мъжките са с големи,двустранногребеновидни антени.Нощна пеперуда.Лети през май июни.Ларвите се хранят слистата на овощнидървета. Какавидиратв изплетен оттях пашкул с крушовиднаформа. Какавидатапонякогапрезимува 2 или 3пъти преди излитанена имагото.◄ ◙ Стоян Бешков184

Семейство Noctuidae – НощенкиСредно големи нощни пеперуди. Предните крила със сложен рисунък, ноне ярки (маскировъчна окраска). Задните едноцветни или с рисунък, различенот предните. В покой предните крила покриват покривообразно задните.Най-голямото семейство пеперуди. В България 763 вида.◄ LymantriamonachaЛарвите се хранятпредимно с листа наиглолистни дървета(Pinus, Picea, Abies),но също и на широколистни(Acer,Betula, Carpinus,Fagus, Fraxinus,Quercus, Ulmus).Семейство PterophoridaeСвоеобразни пеперуди. Тялото и краката са тънки и дълги. Крилата сатесни и дълги, със силно врязан външен ръб и “перести”. В България 68вида.Pterophoruspentadactyla◄Среща се по тревистарастителност ихрасти.Ларвите се развиватвърху Поветица(род Convolvulus) иЧадърче (родCаlystegia).185

Семейство AdelidaeДребни пеперудки. Крилата често с метален блясък. Антените при мъжкитесилно удължени. Ларвите на повечето видове живеят в тръбичка,най-често направена от растителни частици. В България 19 вида.◄Adela sp.Най-често се срещатвърху храсти вдъбовия растителенпояс.186

Разред Siphonaptera – Бълхи16 семейства 2 075 вида6 семейства 75 видаНаименование: (гр.). siphon = тръба, а + pteron = безкрил.194BМетаморфоза: пълна.Най-характерни белези на разреда са ▼Дребни, безкрили насекоми. Тялото естранично сплеснато. Антените са къси.Фасетните очи са сравнителномалки, а при някои видове дори липсват.Задните крака удължени, приспособениза скачане.Ектопаразити по бозайници, някои поптици. С тръбовидните устни органисмучат кръв.◄ микрофотографияВидът Pulex iritans (Човешка бълха)освен по човека се развива и по кози,свине, кучета и котки.Някои видове са преносители на заболявания: чума, туларемия, рикетсиозии др.187

Разред Mecoptera – Скорпионици9 семейства 757 вида3 семейства 7 видаНаименование: (гр.) mekos = дълъг, pteron= крило.195BМетаморфоза: пълна, ларвите сухоземни.Най-характерни белези на разреда са ▼Главата удължена, носоченанадолу, устният апаратот гризещ тип. Антенитедълги, нишковидни.Фасетните очи добре развити.Най-често имат 3прости очи. Двете двойкикрила ципести, със сходнаформа и размери, имрежесто жилкуване. Някоивидове са късокрилиили безкрили. Половиятапарат на мъжките издут,поради което краят на коремчетонаподобява тозипри скорпионите ◄.При женските коремчетоизтънява към края ◄.▼188

Срещат се обикновено по тревистата растителност в горите. Ларвите ивъзрастните на повечето видове се хранят с мъртви или загиващи насекоми▼, а някои с нектар, растителни сокове, върху трупове. Видовете отсем. Boreidae се срещат през зимата върху снега.◄ Насекоми от разредMecoptera и муха отсемейство Calliphoridae,хранещи се с мъртавскакалец.189

Разред Diptera – Двукрили114 семейства 150 000 вида104 семейства 3 500 видаНаименование: (гр.) di = две, pteron =крило.196BМетаморфоза: пълна.Литература за България: Божков (1980),Лъвчиев (1980), Бешовски (1985).190

Най-характерни белези на разреда са ▼Главата обикновеное голяма и подвижна.Антените различнипо форма идължина. Фасетнитеочи са големи и честопокриват по-голяматачаст от главата.Простите очи са2 или 3, или липсват.Устните органиса смучещ или пробивно-смучещхобот.◄ Нормално развитае първата двойкакрила.Средният дял нагърдите (среднегръда)е силно развит.◄◄ Задните крила савидоизменени вмалки бухалковидниили люсповидни образувания(халтери).В тях има повечеот 400 механорецептора.Те играятголяма роля при излитанена насекомотои поддържане нанеобходимото положениена тялото приполета.191

При голяма част отдвукрилите, предимномухите, садобре развити пулвили.Това са мекиобразувания, разположенипод ноктите.Функционират придвижение по гладкаповърхност, катонапример стъкло.◄При някои двукрилимежду пулвилите серазвива и нечифтенаролиум, при другие развит само той, апулвилите са редуцирани.▲ Пулвили. Пулвили и аролиум. ▲Ларвите на двукрилите се развиват във водата, в тъкани на растения, вразлагащи се плодове, месо или дървесина, в тялото на животни, като паразитоидии др. Най-често имат червеобразна форма ▼, но както при водните,така и при някои сухоземни формата може да е друга. Обикновеноразмерите им са под или около 1 cm.Ларви на двукрили. ▲192

Какавидирането се извършва в хранителния субстрат или в почвата.Какавиди на дългопипални двукрили. ▲Полетът при много двукрили, особено при някои от мухите (например семействаSyrphidae, Bombiliidae), е бърз и маневрен. Те могат да летят настрании да стоят на едно място във въздуха, като се завъртат в различнапосока. При това крилата им правят до 250 маха в секунда. Важна роля законтролиране положението на тялото при полета имат халтерите.Полет при муха от семейство Syrphidae. ▲ (видео)193

Двукрилите се разделят на два подразреда: Nematocera (Дългопипални,Комаровидни) и Brachycera (Късопипални, Мухи).◄ При Nematocera тялотое стройно, краката тънки идълги. Антените са многочленестии удължени, найчестопо-дълги от главата.Ларвите най-често иматоформена, добре видимаглавова капсула, а какавидитене са покрити сплътна обвивка.◄ При Brachycera тялотонай-често е компактно,краката не са тънки. Антенитеса къси, съставениот 3 членчета, последнотоот които е удебелено ичесто носи четинка(ариста).Ларвите нямат добре видимаглавова капсула, акакавидите са покрити сплътна обвивка.194

Подразред Nematocera (Дългопипални, Комаровидни)Семейство Tipulidae – Дългоножки, Конски комариЕдри двукрили с дълги крака. Дължината на тялото при някои видове можеда е над 3 cm. Ларвите се развиват във влажна почва, гниеща дървесина,а при някои във водна среда.В България 68 вида.Сходни на външен вид са семейства Limoniidae и Cylindrotomidae, които серазличават по детайли в устройството на устния апарат, жилкуването накрилата и често по по-нежното тяло.Tipulidae, мъжки ▲ и женски ▼.195

Семейство Cecidomyiidae – ГалициНежни, дребни двукрили (0.5-3 mm), с тънки крака и много малко жилкивърху крилата. Ларвите на редица видове се развиват в тъканите на растенията,други под кората на дървета, а някои са хищници или паразитоиди.Възрастните обикновено живеят кратко и не се хранят.За България са известни 105 вида.▲Крило.◄ Насекомо от семействоCecidomyiidae.◄ ◙ Wikipedia ▲◄ Ларвите на Mikiola fagiобразуват характерни галивърху бука (Fagus sylvatica).▼ Гала, образувана от ларви на Cecidomyiidae и ларви ▼в разтворенагала.196

Семейство Psychodidae – Папатациеви мушициДребни комаровидни двукрили (2-5 mm) с космици върху тялото и крилата,външно наподобяващи малки пеперуди. Върху крилата се виждат предимнонадлъжните жилки. Ларвите на повечето видове се развиват в гниещирастителни остатъци или тор. За България са известни 37 вида.◄ Насекоми отсемействоPsychodidae.Семейство Mycetophilidae – Гъбни комариСравнително дребни и нежни насекоми, срещащи се във влажните частина го-рите. Ларвите на повечето видове се развиват в ядливи и отровнигъби. За България са известни 350 вида.◄ Гъбен комар от родMycetophila.◄ ◙ Jan ŠevčikГъба, проядена от ларви на гъбните комари.►197

Семейство Culicidae – Кръвосмучещи комариСравнително дребни двукрили. Ларвите се развиват във водата. Женскитесмучат кръв от животни и човека. Мъжките се хранят с нектар и растителнисокове.За България са известни 43 вида. От тях женските на 17 вида (от родовеAedes, Culex, Culiseta, Anopheles и Mаnsonia) нападат човека.Като кръвосмучещи насекоми, комарите са преносители на редица болести:малария, туларемия и др. Преносители на маларията са видовете отрод Anopheles (Маларийни комари). Често срещани в България са видоветеот род Culex, Aedes, Culiseta.Литература за България: Божков (1980).◄ Кръвосмучещ комар,женски.Семейство Bibionidae – Дебелокраки комариСредно големи комаровидни двукрили, най-често с тъмно, окосмено тяло,къси и сравнително дебели антени и крака. Ларвите живеят по корени нарастения, в гниещи растителни остатъци или тор. Възрастните не сехранят. За Европа са извистни 50 вида, за България – 2.◄ Насекомо от семействоBibionidae.198

Подразред Brachycera (Късопипални, Мухи)Семейство StratiomyidaeДребни или средно големи мухи. Някои от видоветеприличат на пчели. Тялото с метален блясъкили цветни петна по коремчето. Коремчеточесто гръбнокоремно сплеснато. Имагото кацавърху цъфтящи растения и се храни най-често снектар. Ларвите се развиват във водата или органични,предимно растителни остатъци. В България50 вида.Clitellaria ephippium e с червенеещ среднегръб и добре видимиизрастъци в задната му част. ▼Семейство NemestrinidaeСравнително едри мухи, най-често с пъстра окраска и удължен хобот.Възрастните се хранят с нектар. Ларвите са паразитоиди в ларви и възрастнина скакалци и торни бръмбари. Женската снася яйцата си в местообитаниятана гостоприемника, излюпената ларва активно го търси и прониквав тялото му. Ларвата диша с дълга дихателна тръбичка, достигащаповърхността на тялото на гостоприемника. В Европа семейство е представенос 14 вида.199

Семейство Tabanidae – ОбодиЕдри, добре летящи двукрили. Женските сехранят с кръв от животни и човека, мъжките – снектар. Ларвите се развиват във вода или въввлажни почви.В България са известни 62 вида.◄ ▲ Очите са големи,покриват голяма част отглавата, оцветени найчестов зелено,иризиращи.Хоботът е масивен. ▼200

Семейство Asilidae – Хищни мухиСравнително едри, добре летящи мухи. Нападати улавят различни насекоми и паяци, с коитосе хранят. Ларвите се развиват предимновъв влажна почвата и също са хищници. ВБългария 96 вида.Четинките и космицитепо кракатапомагат за задържанена жертвата, вкоято се забивамасивния хобот. ◄◄ Хищна муха суловена пеперуда.Хищна муха с уловенбръмбар.◄Хищни мухи вкопулация. ▼201

Семейство DolichopodidaeДребни до средни на големина мухи с удължени крака и най-често металнозеленцвят. Възрастните са предимно хищници, но някои се хранят снектар. Ларвите се развиват във влажни почви или под кората на дърветаи също са предимно хищни. Имагото се среща във влажни местообитания.За България са известни 85 вида.◄ Dolichopodidae,женска ▼Семейство EmpididaeПредимно дребни двукрили с удължено коремче. Главата е сферична, сголеми фасетни очи и повече или по-малко удължен хобот. Ларвите сахищници, хранещи се с ларви на други двукрили. Възрастните са предимнохищници, но някои се хранят с нектар. Имагото се среща във влажниместообитания.За България са известни около 150 вида.◄ Емпидиди върху цвят нарастение. ▼202

Семейство BombyliidaeСредни до едри мухи. Смучат нектар от цветовете на растения в полет,без да кацат. Ларвите са паразитоиди по ларви и какавиди на други насекомиили са хищници, хранещи се с яйца на скакалци. Ларвите на някоивидове паразитират в гнездата на пчели.За България са известни 37 вида.Тялото силно окосмено. Хоботътнасочен напред. В покойдържат крилата си разперении леко назад. ◄ ▲Бомбилиидите летят многодобре. Могат да стоят на едномясто във въздуха, като се завъртатв различна посока ирязко да отлитат.◄Бомбилиид от подсемействоAntraciinae. ▲203

Семейство Syrphidae – Осоподобни мухиОкраската им наподобява тази на осите и пчелите. Възрастните се хранятс нектар. Ларвите са растителноядни, сапрофаги, хищници, а някои паразитиратв гнездата на пчели, оси или мравки.За България са известни 242 вида.▲ Volucella sp.Често срещани върху цъфтящи растения.204

Семейство Muscidae – Същински мухиСредно големи или дребни, най-често със сиво-черно оцветяване. Многоот видовете са синантропни. За България са известни 209 вида, междукоито Musca domestica (Къщна муха).Литература за България: Лъвчиев (1980).Повечето видове от семейството са сближещ хобот и се хранят с течна или полутечнахрана.◄Stomoxys calcitrans е кръвосмучещ вид.Напада животните и човека, като „хапе”.◄ ◙ WikipediaСемейство Calliphoridae – МесаркиМухи със синьо или зелено, често блестящо тяло. Част от видовете са синантропни.Ларвите се развиват в трупове и изпражнения. За България саизвестни 24 вида.205

Семейство Sarcophagodae – Сиви месаркиСредни до едри мухи оцветени в сиво, черно и бяло (ивици и петна).Очите най-често са червени. Повечето видове са живораждащи. Ларвитеса паразитоиди по ципокрили, развиват се в тру-пове и храни отживотински произход или се хранят с екскременти. За България саизвестни 108 вида.Семейство ScathophagidaeМухи често с жълтеникаво или кафеникаво оцветяване. Ларвите на многоот видовете са фитофаги. Възрастните улавят дребни меки насекоми. Някоивидове се привличат в голямо количество от животински изпражнения.За Европа са известни 158 вида.206

Семейство Tachinidae – ЕжовкиМухи със стърчащи четинки върху коремчето.Възрастните се хранят с нектар. Ларвите сапаразитоиди в ларви на други насекоми. Яйцатасе снасят върху ларвата на гостоприемникаили върху растението, с което се храни.Някои видове са живораждащи.В България 410 вида.▲Подсемейство Exoristinae►Подсемейство Phasiinae, Cylindromyia sp.Подсемейство Tachininae, Macquartiasp.►207

Семейство Tephritidae – Пъстрокрили мухиДребни до средни на големина мухи. Най-често контрастно оцветени. Крилатас тъмни ивици и петна. Женските с телескопично яйцеполагало. Ларвитерастителноядни. Развиват се в цветовете или правят мини (ходове) влистата. Възрастните се хранят с нектар или растителни сокове.В България 91 вида.▲ женскаСемейство Hippoboscidae – Конски мухиМухи със силно гръбнокоремно сплеснато тяло, сравнително къси или вразлична степен редуцирани крила и крака, приспособени за захващанекъм косми или пера на бозайници или птици. Живеят временно или постоянноприкрепени към своите гостоприемници. Възрастните се хранят скръв. Ларвата се развива почти изцяло в тялото на женската. Веднага следраждането навлиза в почвата, където какавидира. Следващо яице се развиваслед раждането на ларвата.◄ Конска мухаВ България 5 вида.Най-често срещан е видътHippobosca equine (Конска муха).Безкрилият Овчи капуш (Melophagusovinus) живее по овцете.◄ ◙ Wikipedia208

Методи за събиране и изучаване на насекомитеНай-често използваният метод за събиране на насекоми е чрезентомологичен сак. За научни изследвания се използват и различнивидове ловилки (светлинни, почвени, засмукващи и др.) и специалниметодики.За необходимата екипировка и оборудване можете да придобиетепредстава от сайта на специализираната фирма BioQuip(http://www.bioquip.com). Много от предлаганите неща е възможно дасе направят от подходящи материали собственоръчно. Обърнете се къмбългарските ентомолози!Основно ръководство по въпроса е това на Schauff (2005) (намира се вИнтернет). Информация ще намерите и в Ангелов и др. (1998).Някои основни препоръкиСъбиранеСъбиране и консервиране на насекоми от различни разреди ▼РазредProtura, Collembola, Archaeognatha,ThysanuraEphemeroptera, IsopteraOdonata, Mantodea, Dermaptera,Orthoptera, Coleoptera, Lepidoptera,Hymenoptera, Diptera, HemipteraHemiptera – дребни с нежнапокривкаPlecoptera, TrichopteraКонсервира се в70-80° спирт70-80° спиртсухи70-80° спирт70-80° спирт или сухиЛарвите на всички насекоми, както и някои възрастни с мека хитиновапокривка и други дребни видове се събират в 70-80° спирт.Възрастните насекоми от всички разреди, които се запазват сухи (сизключение на Lepidoptera, Odonata и Neuroptera) се умъртвяват вморилка. Тя представлява добре затваряща се полиетиленова илистъклена банка с хартиени лентички в нея, в която се поставя малкоетилацетат.Екземплярите от Lepidoptera, Odonata и Neuroptera се улавят с ръка презплата на сака (с прибрани крила) и се притискат с пръсти в областта нагърдите, докато се усети леко “пукване”. При това мускулите, движещикрилата се късат. Обездвиженото насекомо се поставя с прибрани крилав триъгълно хартиено пликче.209

Препариране на насекоми, които се запазват сухиИзвадените от морилката насекоми се поставът върху пластинка отстиропор и се забождат с ентомологична игла на определено място,според разреда. ▼▲ Място в което се забождат представители на различни разреди (поSchauff, 2005).При забождането иглата трябва да бъде перпендикулярна на тялото и ⅓от нея да остава над него. След това с помощта на игли се фиксираткраката и антените в “нормално” положение ▼. Представители наразредите Lepidoptera, Odonata и Neuroptera след забождане с игла сепрепарират на разпъвалка, като крилата се фиксират с хартиени ивици.Предните крила на пеперудите се изтеглят напред, докато задният имръб стане перпендикулярен на тялото. Задните крила се оправят така, чепредният им ръб леко да влезе под предното крило ▼.210

За фиксиране на краката и антените в “нормално” положение сеизползват доста игли ▼.211

Насекомите се прибират в кутии за съхранение след около 10-15 дена,когато са напълно изсъхнали.На иглата на всяко насекомо се забожда етикет с данни за мястото,където е събрано. Така етикетирано, насекомото представлява интереси за научно изследване, докато без етикет няма научна стойност.Работните етикети се пишат с тънък молив, а постоянните се отпечатват.Пример: ►BG, Rhodopi Mts.v. Kosovo, 1250 m24.06.2004leg. D. Bechev212

Фотографиране на насекомитеКолекционирането на насекоми, ако не е с цел изследване, е простоубиване и забождане с игла и не е най-добрата идея. Мъртвитеекземплярите се обезцветяват и биват изядени от ларви на бръмбарикожояди. В природата можем да фотографираме насекомите вестествената им среда. Снимките ни показват много неща от тяхнотоустройството и биология и доставят естетическа наслада.Можем да снимаме с компактен цифров фотоапарат в режими Macro иSupermacro. С такова оборудване, обаче, трудно се постигат многодобри резултати.Доста по-добър вариант е по-голям фотоапарат, като Canon PowerShotSX10 IS, Olympus SP-570 UZ, Nikon Coolpix P90 и др., окомплектован спръстен и макролещи. ▼Това, което снимате в режим супермакро от няколко сантиметра, смакролеща ще можете да снимате от около 20 сm и резултът обикновеноще е по-добър.Идеалните резултати се постигат с огледално-рефлексен фотоапарат +макрообектив + дългофокусен обектив. Всеки от тях е с цена от около800 € нагоре. ▼В режими Macro и Supermacro, и при голям zoom е добре да работим съсзададена чувствителност ISO 200, а при по-слаба осветеност ISO 400 иевентуално повече. Използването на светкавицата в принудителенрежим също помага в повечето случаи.213

Защитени и застрашени видове насекоми вБългария(по Хубенов, 2005)Защитени от българското законодателство (ДВ - “Известия”,год. XIII, бр. 78, Зап. 1833/28.IX.1962 г.; ДВ, бр. 77/9.VIII.2002 г., Указ №283) са 12 вида насекоми от 3 разреда: Coleoptera – Calosoma sycophanta(Гъсеничар), C. inquisitor (Бронзов бегач), Procerus gigas (Голям черенбегач), P. scabrosus (Голям син бегач), Rosalia alpina (Алпийска розалия),Lucanus cervus (Рогач) и Oryctes nasicornis (Носорог); Hymenoptera –Formica rufa (Червена горска мравка); Lepidoptera – Parnassius apolo(Червен аполон), Colias balcanica (Балканска жълтушка), Erebiarhodopensis (Родопска кадифянка) и Perisomena caesigena (Розовопауново око). Тези видове в България имат стабилни популации, беззабележима тенденция към намаляване на числеността или свиване наареалите.Международен природозащитен статус на българската ентомофауна(по Хубенов, 2005)(видове включени в IUCN Red List, ESC Red List, Bern Convention,Habitats Directive и CORINE). ▼IUCNCORINEESC RedListBernConventionHabitatsDirectiveВсичко: 107 вида 44 вида 67 вида 51 вида 35 вида 43 вида214

Международен природозащитен статус на българската ентомофауна(по таксони). ▼197BТаксони IUCN CORINEESC RedListBernConventionHabitatsDirectiveODONATA 3 (17) 19 5 8 6EUPHAEIDAEEpallage fatime (VU) +LESTIDAESympecma fusca +Lestes dryas (LC) +COENAGRIONIDAECoenagrion haustulatum (EN) +C. mercuriale ? VU + + + +C. ornatum (LC) + +C. scitulum (NT) + +AESHNIDAEAeshna subarctica (RE) +Anaciaeshna isosceles +Brachytron pratense (VU) +GOMPHIDAEGomphus flavipes VU (NT) + + + +G. vulgatissimus (LC) +Onychogomphus forcipatus (VU) +Ophiogomphus cecilia LR (VU) + + + +CORDULEGASTRIDAECordulegaster bidentatus (VU) +C. insignis (CR) +C. heros (EN) + + +CORDULIIDAESomatochlora flavomaculata (DD) +S. arctica (CR) +LIBELLULIDAESympetrum depressiusculum (NT) +Leucorrhinia pectoralis (RE) + + + +L. dubia (CR) +ORTHOPTERA 4 1 1 1 3TETTIGONIIDAESaga pedo VU + + + +Onconotus servilleiVUMetrioptera domoglediVUCATANTOPIDAEOdontopodisma rubripes VU +Paracaloptenus caloptenoides +MANTODEA 1EMPUSIDAEEmpusia fasciata +COLEOPTERA 5 6 6 7 9RHYSODIDAERhysodes sulcatus +CARABIDAECalosoma sycophanta + +Carabus menetriesi +C. hungaricus +C. intricatus LR + +C. variolosus +LUCANIDAE215

Lucanus cervus + +SCARABAEIDAEOnthophagus furcatus +Osmoderma eremita VU + + + +Liocola lugubris +CERAMBYCIDAECerambyx cerdo VU + + + +Rosalia alpina VU + + + +Morinus asper funereus VU + + +NEUROPTERA 6 6MYRMELEONIDAEDendroleon pantherinus I +Myrmeleon formicarius I +Distoleon tetragrammicus I +Acanthaclisis occitanica I +ASCALAPHIDAELibelloides macaronius I +MANTISPIDAEMantispa styriaca I +HYMENOPTERA 11 5 11FORMICIDAECamponotus aethiops I +C. dalmaticus VU +C. fallax I +Formica aquilonia LR + +F. lugubris LR + +F. polyctena LR + +F. pratensis/nigricans LR + +F. rufa LR + +F. transcaucasica +Polyergus rufescens I +Anergates atratulus VU +Formicoxenus nitidulus VU +LEPIDOPTERA 15 36 21 19 23PAPILIONIDAEZerynthia polyxena + + + +Archon apollinus R + + + +Parnassius apollo VU + + + +P. mnemosyne + + + +PIERIDAELeptidea morsei ? + +Colias caucasica + +C. myrmidone + +Pieris ergane +Pontia chloridice +LYCAENIDAELycaena dispar LR + + + +L. ottomana +Scolitantides orion +Glaucopsyche alcon ? LR + +G. arion LR + + + +G. nausithous LR + + + +G. rebeli + + +Plebeius dardanus +P. pylaon +Polyommatus eroides + +NYMPHALIDAELophinga achine + + + +216

Coenonympha oedipus LR + + + +Erebia ottomana NE +E. rhodopensis +Apatura iris +A. ilia +A. metis + + + +Limenitis populi +Neptis sppho +Nymphalis vaualbum + +Euphydryas maturna DD + + + +E. aurinia + + +Melitaea trivia +M. britomartis +Argynnis paphia +Brenthis hecate +Boloria eunomia +HESPERIIDAECartherocephalus palaemon VU + +Heteropterus morpheus +Muschampia tessellum NE + +ARCTIIDAEPanaxia quadripunctata +LASIOCAMPIDAEEriogaster catax DD + + + +Phyllodesma ilicifolia VU + +SPHINGIDAEPsoserpinus proserpina DD + + + +SATURNIDAESaturnia pyri EN +Perisomena caesigena +GEOMETRIDAEGnophos obscuratus +Lignyoptera fumidaria +NOCTUIDAEGortyna borelii +Polymixis rufocincta +Забележка. За категориите на IUCN Red List са използванисъкращенията: CR – критично застрашен, DD – липса на данни, EN –застрашен, I – неопределен, LC – най-малка значимост, LR – по-малъкриск, NE – неоценен по новите правила, NT – почти застрашен, R –редки, RE – регионално изчезнал, VU – уязвим. При разред Odonata вскоби са дадени категориите за България, определени от Маринов(2003).Трябва да се има предвид, че европейските списъци назащитените видове са съставени главно за Централна и ЗападнаЕвропа, поради което някои от видовете, включени в тях, са обикновенив България и имат стабилни популации. Също така, категориите вЧервената книга на IUCN се прилагат на световно ниво и не трябва да себъркат с националните категории на застрашеност.217

Приложение 1.Полетът при насекомитеПолетът при насекомите се осъществява чрез махове на крилата, задвижваниот мускулни снопчета, разположени в съответните гръдни сегменти.Мускулите, движещи крилата, са два типа: директни и индиректни. Директнитезапочват от стерналната (гръдната) и плевралната (страничната)област на гръдните сегменти и се захващат към миниатюрни пластинки(склерити) в основата на крилото. Индиректните са: дорзо-вентрални – започватот плевралната и стерналната област на гръдните сегменти и се захващаткъм гръбната им част; надлъжни – разположени надлъжно в гръднитесегменти.Само при разред Водни кончета движениетона крилата се извършва изцяло отдиректни летателни мускули.Те се захващат към склерити в основатана крилото ►и осъществяват както маховете, така ипромените в ъгъла на крилото спрямонадлъжната му ос.◄ Полет на водно конче,забавен кадър от видео,заснето при 1000 кадъра всекунда.Чрез промяна в ъгъла накрилото се контролира посокатана полета.◄ Видео: LiveLeak.218

При останалите разреди насекоми вертикалните махове се извършват отиндиректните летателни мускули ▼. Съкращаването им деформира гръднатакапсула, при което привежда в движение основата на крилото.◄ Принцип на действие на индиректнителетателни мускули.◄ Видео ◙ WikipediaЛегенда:a – крилоb – връзкиc – дорзо-вентрални индиректни мускулиd – надлъжни индиректни мускулиДиректните летателни мускули променят ъгъла на крилото и направляватпосоката на полета.►Треактория и ъгъл на крилото примухи при полет “стоене на място”.(По Magnan, 1934)Муха и пеперуда в полет ▲Всъщност, полетът при насекомите е много сложен процес. При някоипредните и задните крила се движат независимо едни от други (Odonata,Plecoptera, Orthoptera, Neuroptera и др.). При други насекоми, предните изадните крила са съчленени в полет и работят в синхрон (Hymenoptera,Lepidoptera).Честотата на маховете на крилата е различна. При някои пеперуди е няколкомаха в секунда, при повечето насекоми – няколко десетки, при мухи икомари – няколко стотин, а при някои дребни комари до около хиляда махав секунда.219

Приложение 2.Класификация на насекомите по Fauna EuropaeaПредставената тук класификация (до семейство включетелно) е направена по Fauna Europaea. Таксоните са по азбучен ред.Клас Разред Подразред Инфраразред Надсемейство СемействоEntognathaInsectaCollembolaDipluraProturaColeopteraAdephagaПодразредите и семействата за клас Entognatha не са включениArchostemataMyxophagaPolyphagaBostrichiformiaCucujiformiaCaraboideaCupedoideaSphaeriusoideaBostrichoideaDerodontoideaChrysomeloideaCleroideaCucujoideaCarabidaeDytiscidaeGyrinidaeHaliplidaeHygrobiidaeNoteridaeTrachypachidaeCrowsoniellidaeMicromalthidaeHydroscaphidaeSphaeriusidaeAnobiidaeBostrichidaeDermestidaeEndecatomidaeJacobsoniidaeLyctidaeNosodendridaeDerodontidaeCerambycidaeChrysomelidaeAcanthocnemidaeCleridaeDasytidaeGietellidaeMalachiidaeMelyridaePhloiophilidaePrionoceridaeThanerocleridaeTrogositidaeAlexiidaeBiphyllidaeBothrideridaeByturidaeCerylonidaeCoccinellidaeCorylophidaeCryptophagidaeCucujidaeCybocephalidaeEndomychidaeErotylidaeKateretidae220

221LaemophloeidaeLanguriidaeLatridiidaeMonotomidaeNitidulidaePassandridaePhalacridaePhloeostichidaeSilvanidaeSphindidaeCurculionoideaAnthribidaeApionidaeAttelabidaeBrachyceridaeBrentidaeCurculionidaeDryophthoridaeErirhinidaeNanophyidaeNemonychidaeOxycorynidaeRaymondionymidaeRhynchitidaeLymexyloideaLymexylidaeTenebrionoideaAderidaeAnthicidaeBoridaeCiidaeMelandryidaeMeloidaeMordellidaeMycetophagidaeMycteridaeOedemeridaeProstomidaePyrochroidaePythidaeRipiphoridaeSalpingidaeScraptiidaeStenotrachelidaeTenebrionidaeTetratomidaeZopheridaeElateriformiaBuprestoideaBuprestidaeByrrhoideaByrrhidaeDryopidaeElmidaeHeteroceridaeLimnichidaePsephenidaeDascilloideaDascillidaeRhipiceridaeElateroideaArtematopodidaeCantharidaeCerophytidaeDrilidaeElateridaeEucnemidaeLampyridaeLycidaeOmalisidaeThroscidaeScirtoideaClambidaeEucinetidaeScirtidae

222ScarabaeiformiaScarabaeoideaAegialiidaeAphodiidaeCetoniidaeDynastidaeEuchiridaeGeotrupidaeGlaphyridaeGlaresidaeHybosoridaeLucanidaeMelolonthidaeOchodaeidaeOrphnidaePachypodidaeRutelidaeScarabaeidaeTrogidaeStaphyliniformiaHydrophiloideaHisteridaeHydrophilidaeSphaeritidaeStaphylinoideaAgyrtidaeHydraenidaeLeiodidaePtiliidaeScydmaenidaeSilphidaeStaphylinidaeDermapteraAnisolabididaeForficulidaeLabiduridaePygidicranidaeSpongiphoridaeDictyopteraBlattodeaBlaberidaeBlattellidaeBlattidaePolyphagidaeIsopteraKalotermitidaeRhinotermitidaeMantodeaAmorphoscelididaeEmpusidaeMantidaeDipteraBrachyceraAcartophthalmidaeAcroceridaeAgromyzidaeAnthomyiidaeAnthomyzidaeAsilidaeAsteiidaeAtelestidaeAthericidaeAulacigastridaeBombyliidaeBorboropsidaeBraulidaeCalliphoridaeCamillidaeCampichoetidaeCanacidaeCarnidaeChamaemyiidaeChiropteromyzidaeChloropidaeChyromyidae

223ClusiidaeCoelopidaeCoenomyiidaeConopidaeCryptochetidaeCurtonotidaeDiastatidaeDiopsidaeDolichopodidaeDrosophilidaeDryomyzidaeEmpididaeEphydridaeFanniidaeHelcomyzidaeHeleomyzidaeHeterocheilidaeHilarimorphidaeHippoboscidaeHybotidaeLauxaniidaeLonchaeidaeLonchopteridaeMegamerinidaeMicropezidaeMicrophoridaeMilichiidaeMuscidaeMydidaeMythicomyiidaeNannodastiidaeNemestrinidaeNycteribiidaeOdiniidaeOestridaeOpetiidaeOpomyzidaePallopteridaePeriscelididaePhaeomyiidaePhoridaePiophilidaePipunculidaePlatypezidaePlatystomatidaePseudopomyzidaePsilidaePyrgotidaeRachiceridaeRhagionidaeRhinophoridaeSarcophagidaeScathophagidaeScenopinidaeSciomyzidaeSepsidaeSphaeroceridaeStratiomyidaeStreblidaeStrongylophthalmyiidaeSyrphidaeTabanidaeTachinidaeTanypezidaeTephritidaeTethinidaeTherevidaeTrixoscelididaeUlidiidaeVermileonidaeXenasteiidaeXylomyidaeXylophagidaeNematoceraAxymyiomorpha

224AxymyioideaAxymyiidaeBibionomorphaBibionoideaBibionidaeHesperinidaePachyneuroideaPachyneuridaeSciaroideaBolitophilidaeCecidomyiidaeDiadocidiidaeDitomyiidaeKeroplatidaeMycetophilidaeSciaridaeBlephariceromorphaBlephariceroideaBlephariceridaeCulicomorphaChironomoideaCeratopogonidaeChironomidaeSimuliidaeThaumaleidaeCulicoideaChaoboridaeCulicidaeDixidaePsychodomorphaAnisopodoideaAnisopodidaeMycetobiidaePsychodoideaPsychodidaeScatopsoideaCanthyloscelidaeScatopsidaePtychopteromorphaPtychopteroideaPtychopteridaeTipulomorphaTipuloideaCylindrotomidaeLimoniidaePediciidaeTipulidaeTrichoceroideaTrichoceridaeEmbiopteraEmbiidaeOligotomidaeEphemeropteraBaetiscoideaProsopistomatidaeBaetoideaAmeletidaeAmetropodidaeBaetidaeSiphlonuridaeCaenoideaCaenidaeNeoephemeridaeEphemerelloideaEphemerellidaeEphemeroideaBehningiidaeEphemeridaePalingeniidaePolymitarcyidaePotamanthidaeHeptagenioideaArthropleidaeHeptageniidaeIsonychiidae

225OligoneuriidaeLeptophlebioideaLeptophlebiidaeHemipteraCicadomorphaCercopoideaAphrophoridaeCercopidaeUlopidaeCicadoideaCicadidaeTibicinidaeMembracoideaCicadellidaeMembracidaeFulgoromorphaAchilidaeCaliscelidaeCixiidaeDelphacidaeDerbidaeDictyopharidaeFlatidaeIssidaeKinnaridaeMeenoplidaeRicaniidaeTettigometridaeTropiduchidaeHeteropteraCimicomorphaCimicoideaAnthocoridaeCimicidaeNabidaeMiroideaMicrophysidaeMiridaeReduvioideaReduviidaeTingoideaCantacaderidaeTingidaeDipsocoromorphaDipsocoroideaCeratocombidaeDipsocoridaeEnicocephalomorphaEnicocephaloideaEnicocephalidaeLeptopodomorphaLeptopodoideaLeptopodidaeSaldoideaAepophilidaeSaldidaeNepomorphaCorixoideaCorixidaeGerroideaGerridaeVeliidaeHebroideaHebridaeHydrometroideaHydrometridaeMesovelioideaMesoveliidaeNaucoroideaAphelocheiridaeNaucoridaeNepoideaBelostomatidaeNepidaeNotonectoidea

226NotonectidaeOchteroideaOchteridaePleoideaPleidaePentatomomorphaAradoideaAradidaeCoreoideaAlydidaeCoreidaeRhopalidaeStenocephalidaeLygaeoideaBerytidaeLygaeidaePyrrhocoridaePentatomoideaAcanthosomatidaeCydnidaePentatomidaePlataspididaeScutelleridaeThyreocoridaePiesmatoideaPiesmatidaeSternorrhynchaAleyrodoideaAleyrodidaeAphidoideaAphididaeCoccoideaAclerdidaeAsterolecaniidaeBeesoniidaeCerococcidaeCoccidaeDactylopiidaeDiaspididaeEriococcidaeKermesidaeLecanodiaspididaeMargarodidaeMicrococcidaeOrtheziidaePhoenicococcidaePseudococcidaePhylloxeroideaAdelgidaePhylloxeridaePsylloideaCalophyidaeHomotomidaePsyllidaeTriozidaeHymenopteraApocritaApoideaAmpulicidaeApidaeCrabronidaeHeterogynaidaeSphecidaeCeraphronoideaCeraphronidaeMegaspilidaeChalcidoideaAgaonidaeAphelinidaeChalcididaeEncyrtidaeEucharitidaeEulophidaeEupelmidaeEurytomidae

227LeucospidaeMymaridaeOrmyridaePerilampidaePteromalidaeSigniphoridaeTetracampidaeTorymidaeTrichogrammatidaeChrysidoideaBethylidaeChrysididaeDryinidaeEmbolemidaeSclerogibbidaeCynipoideaCynipidaeFigitidaeIbaliidaeEvanioideaAulacidaeEvaniidaeGasteruptiidaeIchneumonoideaBraconidaeIchneumonidaeMymarommatoideaMymarommatidaePlatygastroideaPlatygastridaeScelionidaeProctotrupoideaDiapriidaeHeloridaeProctotrupidaeVanhorniidaeStephanoideaStephanidaeTrigonaloideaTrigonalidaeVespoideaBradynobaenidaeFormicidaeMutillidaePompilidaeSapygidaeScoliidaeTiphiidaeVespidaeSymphytaCephoideaCephidaeOrussoideaOrussidaePamphilioideaMegalodontesidaePamphiliidaeSiricoideaSiricidaeTenthredinoideaArgidaeBlasticotomidaeCimbicidaeDiprionidaeTenthredinidaeXiphydrioideaXiphydriidaeXyeloideaXyelidaeLepidopteraAcanthopteroctetoideaAcanthopteroctetidaeAlucitoideaAlucitidaeAxioidea

228AxiidaeBombycoideaBrahmaeidaeEndromidaeLemoniidaeMirinidaeSaturniidaeSphingidaeChoreutoideaChoreutidaeCopromorphoideaCarposinidaeCossoideaCossidaeDrepanoideaDrepanidaeEpermenioideaEpermeniidaeEriocranioideaEriocraniidaeGalacticoideaGalacticidaeGelechioideaAgonoxenidaeAmphisbatidaeAutostichidaeBatrachedridaeBlastobasidaeChimabachidaeColeophoridaeCosmopterigidaeDeoclonidaeDepressariidaeElachistidaeEthmiidaeGelechiidaeLecithoceridaeMomphidaeOecophoridaePterolonchidaeSchistonoeidaeScythrididaeStathmopodidaeGeometroideaGeometridaeUraniidaeGracillarioideaBucculatricidaeDouglasiidaeGracillariidaeRoeslerstammiidaeHepialoideaHepialidaeHesperioideaHesperiidaeIncurvarioideaAdelidaeCrinopterygidaeHeliozelidaeIncurvariidaeProdoxidaeLasiocampoideaLasiocampidaeMicropterigoideaMicropterigidaeNepticuloideaNepticulidaeOpostegidaeNoctuoideaArctiidaeLymantriidaeNoctuidaeNolidaeNotodontidaeThaumetopoeidae

229PapilionoideaLycaenidaeNymphalidaePapilionidaePieridaePterophoroideaPterophoridaePyraloideaCrambidaePyralidaeSchreckensteinioideaSchreckensteiniidaeSesioideaBrachodidaeCastniidaeSesiidaeThyridoideaThyrididaeTineoideaEriocottidaeLypusidaePsychidaeTineidaeTischerioideaTischeriidaeTortricoideaTortricidaeUrodoideaUrodidaeYponomeutoideaAcrolepiidaeBedelliidaeGlyphipterigidaeHeliodinidaeLyonetiidaePlutellidaeYponomeutidaeYpsolophidaeZygaenoideaEpipyropidaeHeterogynidaeLimacodidaeSomabrachyidaeZygaenidaeMecopteraBittacidaeBoreidaePanorpidaeMegalopteraSialidaeMicrocoryphia(=Archaeognatha)MachilidaeMeinertellidaeNeuropteraHemerobiiformiaBerothidaeChrysopidaeConiopterygidaeDilaridaeHemerobiidaeMantispidaeOsmylidaeSisyridaeMyrmeleontiformiaAscalaphidaeMyrmeleontidaeNemopteridaeNevrorthiformiaNevrorthidaeOdonataAnisopteraAeshnoideaAeshnidaeGomphidae

230CordulegastroideaCordulegastridaeLibelluloideaCorduliidaeLibellulidaeMacromiidaeZygopteraCalopterygoideaCalopterygidaeEuphaeidaeCoenagrionoideaCoenagrionidaePlatycnemididaeLestoideaLestidaeOrthopteraCaeliferaAcridoideaAcrididaePamphagidaePyrgomorphidaeTetrigoideaTetrigidaeTridactyloideaTridactylidaeEnsiferaGrylloideaGryllidaeGryllotalpidaeMogoplistidaeMyrmecophilidaeRhaphidophoroideaRhaphidophoridaeTettigonioideaBradyporidaeConocephalidaeMeconematidaePhaneropteridaeTettigoniidaePhasmatodeaBacillidaeHeteronemiidaePhasmatidaePhthiraptera(= Anoplura) AmblyceraGyropoideaGliricolidaeGyropidaeLaemobothrioideaLaemobothriidaeMenoponoideaMenoponidaeRicinoideaRicinidaeTrimenoponoideaTrimenoponidaeAnopluraAtentoriaEchinophthirioideaEchinophthiriidaeLinognathoideaEnderleinellidaeHoplopleuridaeLinognathidaePedicinidaePolyplacidaePthiridaePediculoideaHaematopinidaePediculidaeIschnoceraPhilopteroceraGoniodoideaGoniodidaePhilopteroidea

231PhilopteridaeTrichodectoceraTrichodectoideaBovicoliidaeTrichodectidaePlecopteraArctoperlariaNemouroideaCapniidaeLeuctridaeNemouridaeTaeniopterygidaePerloideaChloroperlidaePerlidaePerlodidaePsocopteraPsocomorphaCaeciliusetaeAsiopsocoideaAsiopsocidaeCaeciliusoideaAmphipsocidaeCaeciliusidaeStenopsocidaeEpipsocetaeEpipsocidaeHomilopsocideaEctopsocidaeElipsocidaeLachesillidaeMesopsocidaePeripsocidaePhilotarsidaePseudocaeciliidaeTrichopsocidaePsocetaeMyopsocidaePsocidaeTroctomorphaAmphientometaeAmphientomoideaAmphientomidaeElectrentomoideaProtroctopsocidaeNanopsocetaeLiposcelididaePachytroctidaeSphaeropsocidaeTrogiomorphaAtropetaeLepidopsocidaePsoquillidaeTrogiidaePsocathropetaePrionoglarididaePsyllipsocidaeRaphidiopteraInocelliidaeRaphidiidaeSiphonapteraCeratophylloideaCeratophyllidaeIschnopsyllidaeHystrichopsylloideaCoptopsyllidaeCtenophthalmidaeHystrichopsyllidaePulicoideaPulicidaeVermipsylloideaVermipsyllidaeStrepsipteraMengenillidiaMengenillidae

232StylopidiaCorioxenidaeElenchidaeHalictophagidaeMyrmecolacidaeStylopidaeXenidaeThysanopteraTerebrantiaAdiheterothripidaeAeolothripidaeFauriellidaeMerothripidaeThripidaeTubuliferaPhlaeothripidaeTrichopteraAnnulipalpiaHydropsychoideaArctopsychidaeEcnomidaeHydropsychidaePolycentropodidaePsychomyiidaePhilopotamoideaPhilopotamidaeIntegripalpiaLeptoceroideaCalamoceratidaeLeptoceridaeMolannidaeOdontoceridaeLimnephiloideaApataniidaeBrachycentridaeGoeridaeLepidostomatidaeLimnephilidaeUenoidaePhryganeoideaPhryganeidaeSericostomatoideaBeraeidaeHelicopsychidaeSericostomatidaeSpicipalpiaGlossosomatoideaGlossosomatidaePtilocolepidaeHydroptiloideaHydroptilidaeRhyacophiloideaRhyacophilidaeZygentoma(= Thysanura) LepismatidaeNicoletiidae

ЛитератураFauna Europaea Web Service (2007) Fauna Europaea ver. 1.3. Available at:http://www.faunaeur.org (Accessed at 10 July 2009).INSECTAАнгелов, А., Божков, Д., Виходцевски, Н., Йосифов, М. (1963) Фауна наБългария – безгръбначни. Кратък определител. Народна просвета,София, 406 с.Ангелов, П. (1987) Обща ентомология. Наука и изкуство, София, 172.Ангелов, П., Б. Груев, В. Томов, А. Донев, Д. Бечев (1998) Ръководство затеренни упражнения по зоология – безгръбначни животни.Пловдивско университетско и-во, Пловдив, 134 с.Йосифов, М., Симов, Н. (2003) Насекоми в Родопите. Български съюз зазащита на Родопите, София, 144 с.Коларов, Я. (1998) Ентомология. И-во Св. Кл. Охридски, София, 335 с.Хубнов, З. (2005) Ентомофаунистично разнообразие на България. В:Петрова и др. (ред.) Съвременно състояние на биорознообразиетов България – проблеми и перспективи, 173-198.Daly, J. Doyen, A. Purcell III (1998) Introductioin to Insect Biology andDiversity. Oxford University Press, Oxford_New York, 680 pp.Fauna Europaea. Available at: http://www.faunaeur.org.Hubenov, Z. (2008) Recent Fauna of Bulgaria – Animalia: Invertebrata. – Actazoological bulgarica, 60 (1): 3-21.McGavin, G. (2001) Essential Entomology. An Order-by Order Introduction.Oxford University Press, Oxford, 318 pp.McGavin, G. (2005) Insects and Spiders. Pocket Nature. Dorling Kindersley,London, New York, Munich, Melbourne and Delhi, 224 pp.Schauff, M. (2005) Collecting and Preserving Insects and Mites: Tools andTechniques. USDA Agricultural Research Service. Available at:http://www.ars.usda.gov/Main/site_main.htm?docid=10141&page=(Accessed on 29 March 2009).Zhang, Zh.-Q. (ed.) (2011) Animal biodiversity: An outline of higher-levelclassification and survey of taxonomic richness. – Zootaxa, 3148, 237pp. Available at: http://www.mapress.com/zootaxa/list/2011/3148.html.ОDONATAБешовски, В. (1994) Фауна на България. 23. Insecta, Odonata. БАН,София, 372 с.Куцаров, Й. Водните кончета на България. Налично на адрес:http://odonata.org.Маринов, М. Водните кончета в България. Налично на адрес:http://www.odonata.biodiversity.bg/Маринов, М. (2000) Джобен полеви определител на водните кончета наБългария. ЕТ “Ешна”, “Eventus”, София, 104 с.233

TRICHOPTERAКумански, К. (1985) Фауна на България, Т. 15. Trichoptera, Annulipalpia.БАН, София, 243 с.Кумански, К. (1988) Фауна на България, Т. 19. Trichoptera, Integripalpia.БАН, София, 354 с.COLEOPTERAАнгелов, П. (1976) Фауна на България. Т. 5. Coleoptera, Curculionidae. I.(Apioninae, Othiorrhynchidae). БАН, София, 356 с.Ангелов, П. (1978) Фауна на България. Т. 7. Coleoptera, Curculionidae. II.(Brachyderinae, Brachycerinae, Tanymecinae, Cleoninae,Curculioninae, Myorrhininae). БАН, София, 233 с.Ангелов, П. (1979) Фауна на България. Т. 9. Coleoptera, Curculionidae. III.(Calandrinae - 1). БАН, София, 261 с.Ангелов, П. (1980) Фауна на България. Т. 10. Coleoptera, Curculionidae. IV.(Calandrinae - 2). БАН, София, 301 с.Ангелов, П. (1981) Фауна на България. Т. 11. Coleoptera, Rhynchophora.БАН, София, 112 с.Ангелов, П. (1995) Фауна на България. Т. 24. Coleoptera, Cerambycidae. I.(Prioninae, Lepturinae, Necydalinae, Aseminae, Cerambycinae). БАН,София, 206 с.Георгиев, В. (1987) Фауна на България. Т. 17. Coleoptera, Hydrocanthares.БАН, София, 160 с.Груев, Б., В. Томов (1984) Фауна на България. Т. 13. Coleoptera,Chrysomelidae. I. (Orsodacninae, Zeugophorinae, Donaciinae,Criocerinae, Clytrinae, Cryptocephalinae, Lamprosomatinae,Eumolpinae). БАН, София, 219 с.Груев, Б., В. Томов (1986) Фауна на България. Т. 16. Coleoptera,Chrysomelidae. II. (Chrysomelinae, Galerucinae, Alticinae, Hispinae,Cassidinae). БАН, София, 385 с.HEMIPTERAЙосифов, М. (1981) Фауна на България. Т. 12. Heteroptera, Pentatomoidea.БАН, София, 205 с.HYMENOPTERAАтанасов, Н., Г. Длусский (1992). Фауна на България. Т. 22. Hymenoptera,Formicidae. БАН, София, 310 с.Василев, И. (1978) Фауна на България. Т. 8. Растителноядни оси(Hymenoptera, Symphyta). БАН, София, 179 с.Коларов, Я. (1997) Фауна на България. Т. 25. Hymenoptera,Ichneumonidae. I. (Pimplinae, Xoridinae, Acaenitinae, Collyriinae).БАН & Пенсофт, София.DIPTERAБешовски, В. (1985) Фауна на България. Т. 14. Житни мухи (Diptera,Chloropidae). БАН, София, 219 с.Божков, Д. (1980) Кръвосмучещите комари. БАН, София, 222 с.Лъвчиев, В. (1980) Мухите около нас и борбата с тях. БАН, София, 205 с.234

LEPIDOPTERAКолев, З. Дневните пеперуди в България. Налично на адрес:http://www.butterfliesofbulgaria.com/mainmenubg.htmlСтери, П. (2000) Фотографски определител на пеперудите в Европа. Гея-Либрис, София, 144 с.Тулешков, К. (1958) Пеперудите в България (кратък преглед). Наука иизкуство, София, 343 с.Abadjiev, S. (1992) Butterflies of Bulgaria, Part 1, Papilionidae & Pieridae.Veren Publishers, Sofia, 91 pp.Abadjiev, S. (1993) Butterflies of Bulgaria, Part 2, Nymphalidae: Libytheinae &Satyrinae. Veren Publishers, Sofia, 127 pp.Abadjiev, S. (1995) Butterflies of Bulgaria, Volume 3, Nymphalidae:Apaturinae & Nymphalinae. Published by the author, Sofia, 159 pp.Abadjiev, S. (2001) An Atlas of the Distribution of the Butterflies in Bulgaria(Lepidoptera: Hesperioidea & Papilionoidea). Pensoft Publishers,Sofia–Moscow, 335 pp.Abadjiev S., S. Beshkov (2007) [Абаджиев С., С. Бешков (2007)]. PrimeButterflay Areas in Bulgaria [Основни райони за пеперуди вБългария], Pensoft Publishers, Sofia-Moskow, 222 с.ДРУГИКазлаускас, Р. (1977) Отряд Поденки, Ephemeroptera. В: Кутикова, Л.,Старабагатов, Я. (ред.) Определитель преснавадныхбеспозвоночных Европейской части СССР. Гидрометеоиздат,Ленинград, 511 с.Полоскин, А., Хаитов, В. (2006) Полевой определитель пресноводныхбеспозвоночных. WWF России, Москва, 16 с. Налично на адрес:http://www.wwf.ru/data/publ/April06/bugs-text-cover.pdfMagnan, A. (1934) La Locomotion Chez les Animaux. Vol. 1, Hermann etCie, Paris.235

Списък на българските имена на насекомитеАдмиралДългоантенестиАполонова пеперудаДългоножкиАрхеогнатиДългопипалниАскалафусиДървенициБегачиДяволска пеперудаБелокрилкиЕднодневкиБлестянкиЕжовкиБогомолкиЕленов рогачБожа кравичкаЕлшова пенотворкаБорова процесионкаEмбииБронзовкиЕмпузаБръмбар носорогЖилещи ципокрилиБръмбариЖитариБръмбари майкиЖитна костенуркаБуков сечкоЖълточела сколияБълхиЗемни пчелиБяла зелева пеперудаЗлаткаБяла овощна пеперудаЗлаткиВеликденчеЗлатни осиВенерина седефкаЗлатоочициВетрилокрилиКадифена нимфаВечернициКалинкиВоден скорпионКамилкиВодна иглаКардаминова пеперудаВодни кончетаКафява меча пеперудаВодомеркаКлонеста богомолкаВодомеркиКовачиВосъчен бръмбарКожокрилиВъртячкиКожоядиВъшкиКомаровидниГалициКонски комариГерманска хлебаркаКонски мухиГлавова въшкаКопривна пеперудаГолям дъбов сечкоКороядиГолям полумесецКрайпътни осиГолям син бегачКреватна дървеницаГолям черен бегачКръвни листни въшкиГолямо нощно пауново окоКръвосмучещ комарГробариКръвосмучещи комариГръбоплавачКсилокопаГръбоплавкиКъсоантенестиГъбен комарКъсокрилциГъбни комариКъсопипалниГълъбова опашкаЛентокрилкаДебелокраки комариЛимоницаДневно пауново окоЛистни бълхиДрешна въшкаЛистни въшкиДъбова листозавивачкаЛистни оси236

ЛистозавивачкиЛистоядиЛозов щурецЛястовича опашкаМайски бръмбарМайски бръмбариМалка богомолкаМалка горска мравкаМегалоптериМедоносна пчелаМекотелкиМесаркиМечи пеперудиМногоцветнициМравкиМравколъвМравколъвиМраморен бръмбарМраченициМрежокрилиМузейнициМухиМъртвешка главаМъхнат бръмбар“Нилска водоплавка”НощенкиОбикновена богомолкаОбикновена пенотворкаОбикновена седефкаОбикновена ухолазкаОбодиОвчи капушОранжева ливадна пеперудаОса дърводелецОсиОсоподобни мухиПандорина седефкаПапатациеви мушициПедомеркиПеещи цикадиПенотворкиПеперудиПерлиПоленоядиПолски осиПолски щурецПолутвърдокрилиПопово прасеПравокрилиПръчициПухоядиПчелиПъстри бръмбариПъстрокрили мухиПъстрянкиРавнокрилиРазнокрилиРапична пеперудаРастителноядни ципокрилиРогати цикадкиРозова шикалкотворкаРучейнициСатириСветулкиСедемточкова калинкаСеноядиСечковциСиви месаркиСинапова пеперудаСиневкиСиньокрила богомолкаСиньокрил скакалецскакалциСкоклювциСколиеви осиСкорпионициСтършелСъщински мухиТвърдокрилиТермитиТорни бръмбариТраурна мантияТрипсиУхолазкиХищни мухиХлебаркиХоботнициЦигарджииЦикадообразниЦипокрилиЧервена горска мравкаЧервенокрил скакалецЧервенопетнисти пенотворкиЧерна меча пеперудаЧерна хлебаркаЧерно житно пилеЧернотелкиЧетинкоопашати237

Човешка бълхаШахматна пеперудаЩипалкиЩитоносни въшкиЩурци238

Списък на латинските имена на насекомитеAbia sericeaAphrophoridaeAcanthaclisis occitanicaApidaeAcherontia atropsApis meliferaAcridaApocrytaAcrididaeApoderus coryliAdelidaeAporia crataegiAdela sp.ArchaeognathaAdephagaArchon apollinusAdscitaArctia villicaAedesArctiidaeAeshna mixtaArgynnis paphiaAeshna subarcticaArgynnis рandoraAeshnidaeAromia moschataAgapanthia villosoviridescens AscalaphidaeAglais urticaeAscotis selenariaAlleculidaeAsilidaeAlticinaeAsopinaeAmata marjanaAttelabidaeAmata phegeaBelostomatidaeAmblyceraBibionidaeAmeles heldreichiBictiscus betulaeAmmophila sabulosaBictiscus popoliAnaciaeshna isoscelesBiorhiza pallidaAnax imperatorBlaps sp.AndricusBlatta orientalisAndricus caputmedusaeBlattella germanicaAndricus quercustozaeBlattodeaAnechura bipunctataBlitopertha lineolataAnergates atratulusBoloria eunomiaAnisoplia sp.BombusAnisopteraBombyliidaeAnophelesBoreidaeAnoplotrupes sp.BrachyceraAnopluraBrachytron pratenseAnthaxia bicolorBraconidaeAnthaxia hungaricaBradyporidaeAnthaxia mancaBradyporus dasypusAnthocharis cardaminesBrenthis hecateAnthrenusBuprestidaeAntraciinaeCaeliferaApatura iliaCaenagrionidaeApatura irisCalliphoridaeApatura metisCalopterix splendensAphantopus hyperantusCalopteryx splendensAphelinidaeCalopteryx virgoAphidiidaeCaloptеrygidaeAphidoideaCalosoma inquisitorAphrophora alniCalosoma sycophanta239

Camponotus aethiopsCamponotus dalmaticusCamponotus fallaxCamptogramma bilineataCantharidaeCapnodis cariosaCarabidaeCarabus hungaricus CarabusintricatusCarabus menetriesiCarabus variolosusCarinatodorcadion aethiopsCarpocoris sp.Cartherocephalus palaemonCassidaCassidinaeCecidomyiidaeCentrotus cornutusCerambicidaeCerambyx cerdoCerambyx scopoliiCercopidaeCercopis sanguinolentaCeresa bubalisCetonia aurataCetoniidaeChalcididaeChalcidoideaChrysididaeChrysolinaChrysomelidaeChrysomelinaeChrysopidaeCicada orniCicadellidaeCicadidaeCicadomorphaCicindela sp.CimbicidaeClerus mutilariusClitellaria ephippiumClytrinaeCoccinella septempunctataCoccinellidaeCoccоidеаCoenagrion haustulatumCoenagrion mercurialeCoenagrion ornatumCoenagrion puellaCoenagrion scitulumCoenonympha oedipusColeopteraColias balcanicaColias caucasicaColias croceusColias myrmidoneCordulegaster bidentatusCordulegaster herosCordulegaster insignisCordulegasteridaeCoreidaeCoreus marginatusCrocothemisCriocerinaeCryptocephalinaeCryptocephalusCulexCulicidaeCulisetaCurculionidaeCylindrotomidaeCymex lectulariusCymicidaeCynipidaeCynipsDendroleon pantherinusDendroxena quadrimaculataDermapteraDermestidaeDiaperis boletiDictyopteraDilar turcicusDilaridaeDiplolepis rosaeDipteraDistoleon tetragrammicusDolichomitus imperatorDolichopodidaeDorytomus sp.DytiscidaeDytiscus marginalisElateridaeElater sanguineusEmbiopteraEmpididaeEmpusa fasciataEmpusia fasciataEncyrtidae240

EnsiferaEpallage fatimeEphemera vulgataEphemeropteraEpicometis sp.Erebia ligeaErebia oemeErebia ottomanaErebia rhodopensisEriogaster cataxEriosomaEulophidae EuphaeidaeEuphydryas auriniaEuphydryas maturnaEuplagia quadripunctariaEurydema ventralisEurygaster sp.EurytomidaeExoristinaeEysarcoris venustissimusForficula auriculariaForficula smyrnensisFormica aquiloniaFormica lugubrisFormica polyctenaFormica pratensis/nigricansFormica rufaFormica transcaucasicaFormicidaeFormicoxenus nitidulusGalerucaGalerucinaeGeometridaeGeotrupidaeGerridaeGerris sp.Glaucopsyche alconGlaucopsyche arionGlaucopsyche nausithousGlaucopsyche rebeliGnaptor sp.Gnophos obscuratusGomphidaeGomphus flavipesGomphus vulgatissimusGonepteryx rhamniGortyna boreliiGraphosoma lineatumGryllidaeGrylloblattodeaGryllotalpa gryllotalpaGryllotalpidaeGryllus campestrisGyrinidaeHemipteraHesperiidaeHeteropteraHeteropterus morpheusHipparchiaHipparchia syriacaHippoboscidaeHisterHisteridaeHomopteraHydrophilidaeHymenopteraIchneumonidaeInachis ioIphiclides podaliriusIpidaeIris oratoroaIschnura pumilioIsophyaIsopteraIssoria lattoniaLabidostomisLampyridaeLeocorrhinia dubiaLepidopteraLeptidea morseiLeptinotarsa decemlineataLestes dryasLestes virensLestidaeLethocerus patrueliLeucorrhiniaLeucorrhinia pectoralisLibelloides macaroniusLibelloides ottomanusLibellulaLibellula depressaLibellulidaeLignyoptera fumidariaLilioceris liliiLimenitis populiLimoniidaeLiocola lugubrisLixus sp.241

Lophinga achineLucanidaeLucanus cervusLuciolaLycaena disparLycaena ottomanaLycaena tithyrusLycaena virgaureaeLycаenidaeLygaeidaeLymantria monachaMacquartiaMacroglossum stellatarumMalachiidaeMalachiusMallophagaMantis religiosaMantispa styriacaMantodeaMantophasmatodeaMarumba quercus MecopteraMegachilidaeMegalopteraMegascolia maculataMelanargia galatheaMelanargia larissaMelanocoryphus tristramiMelitaea britomartisMelitaea triviaMeloл sp.MeloidaeMelolontha melolonthaMelolonthidaeMelophagus ovinusMembracidaeMetrioptera domoglediMicrocoriphiaMikiola fagiMolorchusMorimus funereusMorinus asper funereusMuschampia tessellumMuscidaeMustha spinosulaMycetophilaMycetophilidaeMylabris sp.MymaridaeMyrmecaelurus trigrammusMyrmeleon formicariusMyrmeleontidaeMаnsoniaNecrophorusNecydalisNematoceraNemestrinidaeNemoptera sinuatаNemopteridaeNepa cinereaNepidaeNeptis rivularisNeptis spphoNeuropteraNoctuidaeNotonecta sp.NotonectidaeNotopteraNymphalidaeNymphalis antiopaNymphalis vaualbumOdonataOdontopodisma rubripesOecanthinaeOecanthus pellucensOeciacus hirundinisOedipoda coerulescensOedipoda germanicaOedipoda miniataOnconotus servilleiOnthophagus furcatusOnychogomphus forcipatuOnychogomphus forcipatusOphiogomphus ceciliaOrthetrumOrthetrum brunneumOrthopteraOryctes nasicornisOsmoderma eremitaOsmylidaeOsmylus fulvicephalusOрhiogomphus cecilliaPalpares libelloidesPanaxia quadripunctataPapilio machaonPapilionidaeParacaloptenus caloptenoidesParacorymbia fulvaParnassius apollo242

Parnassius apoloParnassius mnemosineParnassius mnemosynePedestredorcadion pedestrePediculus humanusPentatomidaePentatominaePerisomena caesigenaPerlaPhaneropteridaePhasiinaePhasmatodeaPhasmidaPholidopteraPhthirapteraPhyllodesma ilicifoliaPieridaePieris brassicaePieris erganePieris napiPiezodorus lituratusPlatychemididaePlebeius dardanusPlebeius pylaonPlebeius sp.PlecopteraPoecilimonPoecilimon sp.Poecilimon thoracicusPolistesPolistes sp.Polyergus rufescensPolygonia c-albumPolymixis rufocinctaPolyommatus aroaniensisPolyommatus eroidesPolyommatus icarusPolyommatus nephohiptamenosPolyphagaPolyphyllaPompilidaePontia chloridicePotosia sp.Procerus gigasProcerus scabrosusPseudopanthera maculariaPsychidaePsocopteraPsoserpinus proserpinaPsychodidaePteromalidaePterophoridaePterophorus pentadactylaPterostichus sp.Pulex iritansPurpuricenus budensisPyrrhocoridaePyrrhocoris apterusRanatra linearisRaphidiopteraReduviidaeRhagium bifasciatumRhaphidia notataRhaphidiopteraRhinocoris punctiventrisRhysodes sulcatusRosalia alpinaRutelidaeRutpela maculataSaga natolieSaga pedoSarcophagodaeSarurnia pyriSaturnia pyriSaturniidaeScarabaeidaeScathophagidaeSceliphron curvatumSceliphron destillatoriumScolia sp.ScoliidaeScolitantides orionScolytinaeScopula sp.ScutellaridaeSelisyothemisSilphaSilphidaeSiphonapteraSomatochlora arcticaSomatochlora flavomaculataSphecidaeSphingidaeStaphylinidaeSternorrhynchaStictocephala bisoniaStomoxys calcitransStratiomyidae243

StrepsipteraSympecma fuscaSympetrum sp.Sympetrum depressiusculumSymphytaSyntomis sp.SyrphidaeTabanidaeTachinidaeTenebrionidaeTenthredinidaeTephritidaeTettigonia viridissimaTettigoniidaeThaumetopoea pityocampaThymelicus sp.ThysanopteraThysanuraTibicen plebejusTibicina haematodesTibicinidaeTipulidaeTortricidaeTortrix viridanaTrichius sp.Trichodes sp.TrichogrammatidaeTrichoptera Trinoton anserinumTroilus luridusTrombidiidaeTropinota sp.Trypocopris sp.Vanessa atalantaVanessa carduiVeliaVeliidaeVespa crabroVespa orientalisVespidaeVespulaVolucellaXylocopaZerynthia polyxenaZorapteraZygaena ephialtesZygaena sp.ZygaenidaeZygentomaZygoptera244