интегриран план за управление - Министерство на околната ...

More documents

Recommendations

Info

$I{ELLENIC REPTJBLIC MIMSTRY FOR TIIE ET\TVIRONMENT ...$

Консорциум за консултантски услуги вода), сладка вода през Южния канал и процесите на изпарение. Балансът на горните процеси е в зависимост от природните движещи сили: температура, слънцегреене, относителни нива на море и езеро. По сега съществуващите данни системата от диги и валове не влияе съществено нито на обмена море-езеро нито на изпарението. Отношението водообмен/изпарение създава градиента на солеността, с което подържа високо разнообразие на хабитати. 1.2.4. Хидрохимия Поради връзката си с морето Поморийско езеро има известно сходство с химизма на черноморските води (Иванов и др., 1964). Основни сведения за динамиката на солеността, прозрачността, кислородната концентрация, концентрация на биогените, алкалността и рН както и библиография на предишни изследвания са представени от Василев (1993). Разпределение и динамика на основни хидрохимични и хидрофизични параметри на системата от влажни зони около Поморие През 2007 и 2009 г. е провеждан редовен физикохимичен мониторинг от СНЦ „Зелени Балкани” на соленост, кислородна концентрация, рН и температура. Проби от общо 8 точки са обработени за нитрит, нитрат, амоний, общ азот, фосфат, общ фосфор и хлорофил (хидрохимичен мониторинг). Пунктовете и видовете проби са представени на Карта 7.3.34. Поради необичайно топла зима и почти рекордни горещи вълни през лятото на 2007 г. данните за водно ниво, соленост и всички хидробиологични и хидрохимични показатели, свързани със сезонните цикли не могат да се приемат за нормални. Затова подолу се избягват крайни оценки на състоянието на съобществата и екосистемите. Независимо от особеностите на годината нормално най-високите температури се достигат през август, а най-ниско водно ниво - през септември. Максималната соленост в основното езеро (на изток от Вал № 1) е значително по-висока през 2007 г. (52-55%о) отколкото през 1985 – 1987 г. (45-47%о). Разпределението на солеността през три типични сезона за 2007 г. – зима, лято и есен показва запазването на основните тенденции през годината (Карта 7.3.12). Кислородната концентрация (Фиг. 1.11-2) търпи големи и чести промени. След пика през май-юни, когато е предполагаемият цъфтеж на фитопланктон или фитобентос следват цъфтежи (максимуми на кислородната концентрация) през август и средата на септември в основното езеро. Северната част на езерото (т. 13) и особено малките басейни (т. 9) имат собствено годишно развитие. Годишната динамика на т.н. физикохимични фактори на средата (S%o, рН и О 2 ) показват, че през цялата година условията за развитие на биотата са нормални: рН (7.5 – 9.2), наситеност на кислорода между 50 и 240%. Солеността от 1 до 140%o обуславя различието в условията на хабитатите. Особено важни за развитие на водните екосистеми в басейните са концентрациите на биогенните елементи – минералните форми на азота (нитрити, нитрати и амоний) и на фосфора като фосфат. През 1985-87 г. има сериозен дефицит на азот (Василев, 1993). Съотношението N/P (нормално 16 за първични продуценти) е средно 8.4 и пада до 0.8. В различните по соленост басейни през 2007 г. то е също ниско - между 2.7 и 6, но през май и август достига екстремни стойности над 60 (табл. 1.11-2) вероятно поради реминерализацията на органика след цъфтеж. Дефицита на азот би могъл да ограничава първичната продукция в определени периоди. Обаче високите концентрации на биогените 0.13 – 2.48 ugA/l за фосфата и 1.6 – 42 ugA/l за неорганичния азот показват, че на практика Интегриран план за управление на защитените зони и територии в района на Поморийското езеро, ноември 2009 г. 30
Консорциум за консултантски услуги развитието на фитопланктона никога не се лимитира от биогените. Високите концентрации на азотни и фосфорни съединения характеризират водите като еутрофни. Данните от периода 1987-1989 г. за близкото Атанасовско езеро (Pavlova et al.; 1998) и прилежащите солници показват, че всички свръхсолени езера в района са силно еутрофизирани. Докато общия фосфор е равномерно разпределен в различните по тип/соленост басейни на водната система, то се забелязва значителни вариации в разпределението на общия азот. Динамиката на неорганичните фосфорни и азотни форми в основното езеро за 2007 г. и 1986 г. показват, че концентрациите за 20 годишен период са останали от един порядък и че сезонната динамика зависи изцяло от развитието на процесите за съответната година. Според възприетата за сладководни езера класификация за трофност (O.E.C.D, 1982) Поморийското езеро спада по-скоро към еутрофните отколкото мезотрофните езера: общ фосфор 16 – 190 µg/l (норма 16-386); общ азот 124-2170 µg/l (норма 393-6100) и Chl A 0.54 – 91 µg/l (норма 2.7-78). По принцип Поморийско езеро се явява клопка на биогенни елементи. Азотни и фосфорни съединения постъпват ежегодно с потока морска вода от канала море-езеро и през пясъчната коса. Ограничени количества биогенни елементи постъпват и от земеделските площи във водосборната област независимо от отводнителните системи (през последните години Южната част не функционира). Поради голямото изпарение от езерото и солниците азота и фосфора се натрупват в екосистемите. Азота частично се отстранява при процеса денитрификация в анаеробните седименти и особено в корените на макрофитите вкл. на тръстиковите масиви. Фосфата може единствено да се блокира в повърхностния аеробен седимент. Историческите данни (Марков, 1935; Иванов и др., 1964) показват развитие преди всичко на фитобентоса вкл. водни треви и синьозелени; през 1980-81 г. се наблюдава голяма прозрачност и съсредоточаване на първичната продукция в бентоса (Хибаум, in litt.). При ограничени по площ цъфтежи на фитопланктона за 1985-87 г. прозрачността на езерото е до дъното и се наблюдават интензивни цъфтежи на фитобентоса (Василев, 1993). През август и октомври 2007 г. прозрачността в основното езеро не надминаваше 50 cm по Секи и типичните струпвания на водорасли не са забелязани. Това показва изместване на първичната продукция от бентоса във водния стълб без да може да се посочи категорична причина за това явление. Една от възможните причини е, че след построяване на Вал №1 през 1982 г. се увеличава средната дълбочина на основното езеро (Василев, 1983) водеща до засенчване на дъното от фитопланктона и светлинна инхибиция на фитобентоса в подълбоките южна и средна част на основното езеро, в плитката северна част се наблюдава сравнително интензивното развитие на макрофити. Според кислородната концентрация продукцията на фитопланктона през 2007 г. се различава от 1986-87 г. (Василев, 1993; Vasilev et al., 1994) с високи стойности (високи концентрации О 2 ) след месец октомври (фиг. 1.11-3, Прил. 1.11). Поради краткия период на наблюдение и особения характер на 2007 г. не можем да твърдим, че отбелязаните изменения са трайни и характерни. Подобно изменение (regime shift) - висока активност на фитопланктона през късната есен, предизвикано вероятно от глобалните промени беше отбелязана в близкия Созополски залив (Hiebaum & Karamfilov, 2005). Замърсяване и редки елементи Анализите от 2007 г. на тежки метали (Cu, Zn, Cd, Pb, Cr, Co), нефтопродукти и устойчивите хлор-органични съединения във водите показват концентрации под откриваемия минимум и далече под нормите за води І категория по данни на Димитър Интегриран план за управление на защитените зони и територии в района на Поморийското езеро, ноември 2009 г. 31
Page 1 and 2: Консорциум за конс
Page 29: Консорциум за конс
Page 81 and 82:
Консорциум за конс
Page 83 and 84:
Page 85 and 86:
Page 87 and 88:
Page 89 and 90:
Page 91 and 92:
Page 93 and 94:
Page 95 and 96:
Page 97 and 98:
Page 99 and 100:
Page 101 and 102:
Page 103 and 104:
Page 105 and 106:
Page 107 and 108:
Page 109 and 110:
Page 111 and 112:
Page 113 and 114:
Page 115 and 116:
Page 117 and 118:
Page 119 and 120:
Page 121 and 122:
Page 123 and 124:
Page 125 and 126:
Page 127 and 128:
Page 129 and 130:
Page 131 and 132:
Page 133 and 134:
Page 135 and 136:
Page 137 and 138:
Page 139 and 140:
Page 141 and 142:
Page 143 and 144:
Page 145 and 146:
Page 147 and 148:
Page 149 and 150:
Page 151 and 152:
Page 153 and 154:
Page 155 and 156:
Page 157 and 158:
Page 159 and 160:
Page 161 and 162:
Page 163 and 164:
Page 165 and 166:
Page 167 and 168:
Page 169 and 170:
Page 171 and 172:
Page 173 and 174:
Page 175 and 176:
Page 177 and 178:
Page 179 and 180:
Page 181 and 182:
Page 183 and 184:
Page 185 and 186:
Page 187 and 188:
Page 189 and 190:
Page 191 and 192:
Page 193 and 194:
Page 195 and 196:
Page 197 and 198:
Page 199 and 200:
Page 201 and 202:
Page 203 and 204:
Page 205 and 206:
Page 207 and 208:
Page 209 and 210:
Page 211 and 212:
show all

интегриран план за управление - Министерство на околната ...

Create successful ePaper yourself

Delete template?

Save as template?