Консорциум <strong>за</strong> консултантски услуги фито<strong>план</strong>кто<strong>на</strong> (53%), а през октомври по-голяма е ролята <strong>на</strong> същинските зелени водорасли (83%). Според средните стойности <strong>на</strong> биомасата водещите групи във фито<strong>план</strong>кто<strong>на</strong> са също две – същинските зелени водорасли, които формират 41% от сред<strong>на</strong>та биомаса и пирофитовите водорасли, които формират 26% от общата сред<strong>на</strong> биомаса. Третото място се <strong>за</strong>ема от отдела <strong>на</strong> охрофитовите водорасли (12%), сред които рафидовите преобладават <strong>на</strong>д кремъчните (
Консорциум <strong>за</strong> консултантски услуги претоварени) и <strong>на</strong> азот, и <strong>на</strong> фосфор води. Вероят<strong>на</strong> причи<strong>на</strong> <strong>за</strong> еутрофикацията <strong>на</strong> влаж<strong>на</strong>та зо<strong>на</strong> е фактът, че тя се подхранва главно от черноморски води (дока<strong>за</strong>но <strong>за</strong> първи път по данни <strong>на</strong> проф. Ал. Вълканов – вж. Stoyneva & Michev, 2007b). Ценно би било да се съберат повече химични данни <strong>за</strong> подхранващите сладководни води. Самият солодобив по никакъв <strong>на</strong>чин не може да пречи <strong>на</strong> развитието <strong>на</strong> водораслите – при промените в халинността <strong>на</strong> водата <strong>за</strong>дължително ще се променят и фито<strong>план</strong>ктонните групировки, но това води само до по-голямо биоразнообразие. Всяко <strong>на</strong>маляване <strong>на</strong> втока <strong>на</strong> биогени и <strong>на</strong>маляването <strong>на</strong> антропоген<strong>на</strong>та преса върху езерото ще доведе до положител<strong>на</strong> промя<strong>на</strong> в качеството <strong>на</strong> водата и ще има цялостен положителен ефект върху екосистемата. В Поморийското езеро е установен относително еднотипен състав <strong>на</strong> доминиращите макрофитни водорасли във всички посетени басейни, не<strong>за</strong>висимо от разликите в тях<strong>на</strong>та халинност. Малки разлики има по отношение <strong>на</strong> случайно развиващи се видове, които се срещат в изключително малки количества и не могат да се посочат като определящи <strong>за</strong> състава <strong>на</strong> макрофикофлората. Общо сред събраните материали са установени 8 таксо<strong>на</strong> макрофитни зелени водорасли, които се от<strong>на</strong>сят към един клас <strong>на</strong> един отдел - Отдел Chlorophyta, Клас Ulvophyceae: Cladophora albida (Nees) Kütz., Cladophora sp., Rhizoclonium hieroglyphicum (C. Agardh) Kütz., Rhizoclonium tortuosum (Dillw.) Kütz., Rhizoclonium sp., Ulothrix () sp., Ulva intestinalis L. и Ulva flexuosa Wulfen. При сравнение <strong>на</strong> този видов състав с известните литературни данни може да се види, че в периода 1900-1955 г. <strong>за</strong> влажните зони <strong>на</strong> Поморийското езеро са посочени 4 таксо<strong>на</strong> класически макрофитни зелени водорасли и едно микроскопично синьозелено водорасло, което образува видими ципи, но не може да бъде разграничено и определено в теренни условия. През периода 1985-1987 г. <strong>за</strong> райо<strong>на</strong> са посочени 16 вида, сред които има бентосни микроскопични синьозелени водорасли и са добавени и червени макрофити. В резултат <strong>на</strong> еднократ<strong>на</strong>та обиколка през 2007 г. са установени 8 таксо<strong>на</strong> макрофитни зелени водорасли. Представителите <strong>на</strong> родовете Cladophora и Rhizoclonium са установени по потопени предмети и камъни в оскъдни количества. В материалите от изсъхващите водораслови ципи са <strong>на</strong>мерени единични откъс<strong>на</strong>ти нишки, в повечето от които клетъчното съдържимо е разрушено. Най-вероятно, те се от<strong>на</strong>сят към род Ulothrix и то към групата видове със <strong>за</strong>дебелени клетъчни стени с характерни Н-структури. Най-масово развиващият се вид във всички посетени басейни бе Ulva intestinalis, която <strong>на</strong> повечето места образува плътни ‘килими’ по дъното <strong>на</strong> басейните, които са ясно <strong>за</strong>бележими дори при отсъствието <strong>на</strong> воден слой. С течение <strong>на</strong> времето и с отмирането <strong>на</strong> водораслите талусите побеляват, но <strong>за</strong>пазват характер<strong>на</strong>та си тръбовид<strong>на</strong> структура. По крайбрежните подводни камъни и други потопени предмети, които се срещат във водоема (стари гуми, бидони и др.) или <strong>на</strong>плете<strong>на</strong> сред Ulva intestinalis се развива Ulva flexuosa. Намирането <strong>на</strong> последния вид <strong>за</strong>служава специално внимание, т.к. той е включен с категорията ‘уязвим‘ в подготвения <strong>за</strong> печат първи Червен списък <strong>на</strong> българските макрофитни водорасли (Temniskova et al., in prep.). Всички установени видове (с изключение <strong>на</strong> Rhizoclonium hieroglyphicum и <strong>на</strong> несигурно определения Ulothrix) са <strong>на</strong>мирани и в българската акватория <strong>на</strong> Черно море и са посочвани <strong>за</strong> Бургаския район <strong>на</strong> българската акватория според районирането, предложено от Димитрова-Ко<strong>на</strong>клиева (2000). Интегриран <strong>план</strong> <strong>за</strong> <strong>управление</strong> <strong>на</strong> <strong>за</strong>щитените зони и територии в райо<strong>на</strong> <strong>на</strong> Поморийското езеро, ноември 2009 г. 37
Change language