интегриран план за управление - Министерство на околната ...

Консорциум за консултантски услуги
От определените до вид макрофити само доминантната Ulva intestinalis е
публикувана за Поморийските (Анхиалските) солници още от началото на миналия век и
то в материали, събрани през август 1900 г. (Петков, 1919). През този период, обаче, видът
не е посочван като обилен. Според данните Василев (1994) може да се приеме, че през
периода 1985-1987 гг. U. intestinalis не е била развита обилно в комплекса на
Поморийското езеро. Намирането и дори масовото развитие на този еврихалинен вид във
всички водоеми на съвременните Поморийски солници е съвсем очаквано пред вид
неговата толерантност към води с различно съдържание на NaCl. Но е необходимо да се
обърне внимание на втората екологична характеристика на вида, посочвана в стандартната
алгологична литература (напр. Printz 1964) – предпочитанието му към еутрофни води.
Освен това, представителите на род Ulva и особено видът Ulva intestinalis са широко
известни индикатори за повишено органично натоварване и то в крайбрежните води. През
последните години са натрупани и много данни за U. intestinalis като индикатор на
замърсяване с тежки метали (напр., Villares & al. 2001). Въз основа на това доминирането
на U. intestinalis във всички басейни може ясно да се свърже с по-силния антропогенен
натиск върху водоемите на солниците през последните години и с активния автомобилен
транспорт в западната част на влажната зона. Това налага да бъдат предприети мерки за
почистването на района. Замърсяване с всякакъв вид битови отпадъци беше констатирано
при посещението през август 2007 г. във всички посетени водоеми, дори в мястото на
извличане на лечебната тиня. При това е необходимо да се има пред вид, че през
последните години силно е повишено органичното натоварване на водите на Черно море,
които, макар и в малки количества, продължават да навлизат в Поморийското езеро.
Масовото развитието на представители на род Ulva в т. нар. ‘зелени приливи’ се
отбелязва като все по-широко разпространяващо се явление за хидрохалофитона на
съвременните морета и океани поради тяхната еутрофикация, но засега токсични ефекти
от U. intestinalis и U. flexuosa не са констатирани. Засега не може категорично да се твърди,
че доминиращият вид U. intestinalis по някакъв начин пречи на развитието на останалите
елементи на екосистемата. Явно е, че водораслото не се използва напълно от
консументите, при което огромна биомаса остава непридвижена по трофичните вериги.
Трудно е да се направи дългосрочна прогноза за развитието на вида в контекста на
екосистемите и не може да се прецени точно дали масовото развитие на водораслите не
способства за по-бързото изпаряване на водата от солодобивните басейни и от каналите
(което вероятно има положителен ефект върху солодобива), но по мое експертно мнение
намаляването на втока на биогени и намаляването на антропогенната преса върху езерото
с промяна в качеството на водата ще има огромен положителен ефект върху екосистемата
и бъдещият План за управление трябва задължително да включва такива мерки. Възможно
е да се предложи и пряко изнасяне на водорасловата биомаса от водоемите и евентуалното
и използване за биогаз (или други форми на енергия), естествен тор и след анализи дори за
храна на селскостопански животни.
1.3.2. Висши растения
Досега висшата флора на Поморийското езеро не е била конкретно проучвана. Данни
за нея има в някои фитоценотични и флористични разработки: Божилова, Тонков (1984),
Бондев и др. (1964), Бондев (1978, 1991), Градев, и др. (2006), Грозева (2004), Давидов
(1912), Кочев и др. (1971), Кочев, Йорданов (1981), Кочев, Мичев (1984), Митева и др.
(2005), Dimitrov (2002, Grozeva (2005), Grozeva et al. (2004). За целите на Плана за
управление тази група е проучена от Стоянов (2008), който установява 28 семейства, 72
Интегриран план за управление на защитените зони и територии в района на Поморийското езеро, ноември 2009 г.
38