интегриран план за управление - Министерство на околната ...

More documents

Recommendations

Info

$I{ELLENIC REPTJBLIC MIMSTRY FOR TIIE ET\TVIRONMENT ...$

Консорциум за консултантски услуги Местоположението на Поморийското езеро е такова, че единствено северозападният му бряг граничи със селскостопански земи. Представителни за района са почвите от типа смолници (Vertisoils, VR, FAO, 1990) – Карта 7.3.13. Според инвестиционните проекти на СНЦ «Зелени Балкани” за изграждане на стабилен остров за гнездене на водолюбиви птици се предвижда използване на земни маси от Вал № 1. В тази връзка са направени анализи за наличие на тежки метали (табл. 1.11- 3). Установените концентрации на мед, олово, цинк манган, желязо и никел са в границите на допустимите съдържания в почвите при посочените стойности на рН съгласно Наредба № 3/79 г. за норми относно допустимо съдържание на вредни вещества в почвата (ДВ, бр. 36/1979 г.) и измененията и допълненията на наредбата, публикувани в ДВ, бр. 39/2002 г., които са задължителни и уеднаквени с изискванията на ЕС. В пробите не се установява съдържание на кадмий. Динамиката на обмен на изследваните елементи между почвата от Вал № 1 и водата от езерото се ограничава от алкалната реакция на средата. След изграждането на острова с оглед ограничаване на водната и ветрова ерозия задължително трябва да се проведат биологични рекултивационни мероприятия с устойчива за средата местна растителност. Поради специфичните механични, структурни и физикохимични свойства на представителния почвен тип проявите на водна и ветрова ерозия не са характерни за района на крайбрежните земи около Поморийското езеро. Вътрешните диги в езерото обаче са подложени на засилена водна и ветрова ерозия. Друг процес, характерен за бреговата морска ивица е морската абразия. Абразионните процеси и свързаните с тях динамични изменения в бреговата зона се определят основно от природните фактори, като през последните десетилетия се очертава тенденция на засилване на проявата им и под влияние на антропогенните въздействия. За бреговата зона (в случая на пясъчната коса) най-изразено е влиянието на механичния тип абразия под въздействието на динамиката на водната маса. За състоянието на почвите от северозападната брегова ивица по горепосочените показатели е необходимо допълнително проучване. На базата на данните от анализите за съдържание на мед, олово, цинк, манган, желязо и никел в почвите и алкалната реакция на средата може да се заключи, че почвата няма да бъде източник за допълнително замърсяване на водите след прекъсването на Вал № 1 и изграждането на острова. За установяване влиянието на автотранспорта се препоръчва анализ на тежки метали в почвите около път Е 87. 1.3. Биологични компоненти 1.3.1. Фитопланктон и макрофити Общо в събраните проби от Поморийското езеро са установени 63 таксона водорасли от 24 рода на 9 класа от 6 отдела. При оценка на данните за видовия състав прави впечатление отсъствието на разнообразие сред представителите на цианопрокариотите. Почти пълната липса на тези специфични азотфиксатори особено през летния период, вероятно сочи за високо съдържание на азот във водите на влажната зона. Почти всички определени таксони са посочвани в литературата за олиго- и мезохалинни води и някои от тях са типични обитатели на Черно море (напр. представителите на родовете Prorocentrum, Gonyaulax). Интегриран план за управление на защитените зони и територии в района на Поморийското езеро, ноември 2009 г. 34
Консорциум за консултантски услуги През август в басейните на солниците са установени общо 33 таксона водорасли от 6 отдела, а през октомври - 40 таксона водорасли от 6 отдела. Но тогава има съществено намаляване (почти двукратно) на броя на видовете пирофитови и криптофитови водорасли, при значително увеличаване на броя таксони от групата на кремъчните водорасли и малко увеличаване на броя таксони от същинските зелени водорасли. И през двата месеца броят на установените видове във всеки отделен пункт е малък - от 5 до 13. От всичките 63 установени таксона водорасли, общи за двата месеца са само 10 таксона. Това ясно показва необходимостта от по-чести пробовземания при бъдещи изследвания на фитопланктона. На този етап, при осъществени само две пробовземания всякакви други заключения биха били спекулативни и с много предварителен характер. Непълното определяне на флагелатните водорасли, както и непотвърденото с ЕМ определяне на някои от пирофитовите, криптофитовите и кремъчните водорасли не позволява безспорното използване на екологичните им характеристики за оценка на качеството на водата. Може да се твърди, обаче, че повечето установени видове пирофитови водорасли са типични за богати на органика силно еутрофни води и са известни като причинители на цъфтежи (‘червени приливи’). От тези причинители видовете на род Prorocentrum не са посочвани като токсични, но са известни с това, че при масовото си развитие изчерпват кислорода и така водят до влошаване в състоянието на съответната екосистема. Наличието на еутрофни пирофитови водорасли наред с почти пълното отсъствие на типичните за солниците синьозелени водорасли буди тревога за състоянието на водата и предполага наличие на богата и дори претоварена с биогени среда (предимно азот и фосфор). Съпоставянето на данните за съвременния видов състав на фитопланктона на влажната зона с тези за периода 1985-1987 г. ясно показва по-голямото участие на зелените флагелати и особено на представители на род Dunaliella Teod., с което настоящето изследване се доближава до резултатите на Иванов и др. (1964). Установеният състав на фитопланктона с водеща роля на разнообразни зелени и криптофитови флагелати и наличие на кремъчни водорасли дава основание да се твърди, че като цяло фитопланктонът на влажната зона Поморийско езеро е добра трофична база с висока хранителна стойност за зоопланктона. Данните за числеността и биомасата на фитопланктона за летния период се приемат за добър показател за оценка на състоянието на водните екосистеми. Стойностите на количествените параметри на фитопланктона са високи (8.27 mg/l през август при 5.75 mg/l през октомври и над 6 млн кл/л през август и почти 5 млн кл/л през октомври при средни стойности за цялата влажна зона 8 млн клетки/л и 7.01 mg/l) и недвусмислено показват високата степен на еутрофикация на водите във влажната зона ‘Поморийско езеро’. Според средните стойности на числеността за двата месеца може да се твърди, че две фитопланктонни групи определят облика на фитопланктона – същинските зелени водорасли и цианопрокариотите. Те формират съответно 41 и 34% от средната численост. На трето място са криптофитовите и пирофитовите водорасли с почти еднакво процентно участие (съответно 9.4% и 8.8% от средната численост). Еднакво е участието на рафидовите и еугленовите водорасли (с по 3.1%). Кремъчните водорасли имат малка роля за формирането на средната численост (0.4%), а неопределените флагелати образуват само 0.2% от общата численост. Разпределението на групите водорасли в отделните пунктове е неравномерно. Нито една група не е представена във всички басейни и през двата месеца. През август цианопрокариотите са с по-голямо средно процентно участие във Интегриран план за управление на защитените зони и територии в района на Поморийското езеро, ноември 2009 г. 35
Page 1 and 2: Консорциум за конс
Page 33: Консорциум за конс
Page 85 and 86:
Консорциум за конс
Page 87 and 88:
Page 89 and 90:
Page 91 and 92:
Page 93 and 94:
Page 95 and 96:
Page 97 and 98:
Page 99 and 100:
Page 101 and 102:
Page 103 and 104:
Page 105 and 106:
Page 107 and 108:
Page 109 and 110:
Page 111 and 112:
Page 113 and 114:
Page 115 and 116:
Page 117 and 118:
Page 119 and 120:
Page 121 and 122:
Page 123 and 124:
Page 125 and 126:
Page 127 and 128:
Page 129 and 130:
Page 131 and 132:
Page 133 and 134:
Page 135 and 136:
Page 137 and 138:
Page 139 and 140:
Page 141 and 142:
Page 143 and 144:
Page 145 and 146:
Page 147 and 148:
Page 149 and 150:
Page 151 and 152:
Page 153 and 154:
Page 155 and 156:
Page 157 and 158:
Page 159 and 160:
Page 161 and 162:
Page 163 and 164:
Page 165 and 166:
Page 167 and 168:
Page 169 and 170:
Page 171 and 172:
Page 173 and 174:
Page 175 and 176:
Page 177 and 178:
Page 179 and 180:
Page 181 and 182:
Page 183 and 184:
Page 185 and 186:
Page 187 and 188:
Page 189 and 190:
Page 191 and 192:
Page 193 and 194:
Page 195 and 196:
Page 197 and 198:
Page 199 and 200:
Page 201 and 202:
Page 203 and 204:
Page 205 and 206:
Page 207 and 208:
Page 209 and 210:
Page 211 and 212:
show all

интегриран план за управление - Министерство на околната ...

You also want an ePaper? Increase the reach of your titles

Delete template?

Save as template?