?????????????? ??????????? ?????????????? ...

МЕЖДУНАРОДНОТО ХУМАНИТАРНО СЪТРУДНИЧЕСТВО – ОСНОВНИ
ПРИНЦИПИ, ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА И НАПРАВЛЕНИЯ
В зората на ХХІ в. хуманитарни кризи, породени от промяната в климата,
от разпространението на смъртоносни заболявания, междудържавни и
вътрешнодържавни конфликти, от прояви на крайна бедност и прочие,
възникват почти ежедневно и имат все по-силно въздействие върху хората. В
резултатна това през последните години на миналия и началото на настоящия
век хуманитарната помощ прерасна от „политика-сирак”, ангажираща
вниманието основно на Движението на Червения кръст и малък брой
неправителствени организации (НПО), в процъфтяваща област на
международно сътрудничество и един от водещите външнополитически
приоритети на редица държави. Повишаването на вниманието и изискванията
към хуманитарното сътрудничество доведе до значително усложняване на
системата чрез разширяване на нормативната база, диверсифициране на
„актьорите” и бързо нарастване и на тематичния, и на оперативния обхват на
сътрудничеството. Правилното разбиране на концептуалната и нормативната
основа, както и на връзките и отношенията между отделните елементи на
международната система за хуманитарно сътрудническо е необходимо условие
за успешното вписване и участие в нея на българската политика по
хуманитарни въпроси.
1. ХУМАНИТАРНИ ПРИНЦИПИ И НОРМИ
а) Хуманитарни принципи 1
Хуманитарната дейност представлява морален императив за проява на
солидарност и облекчаване на страданието на хора, засегнати от природни
бедствия или бедствия и катастрофи, предизвикани от човека. Наред с
основните хуманитарни принципи тази изначална концепция произтича от
документа „Фундаментални принципи на Червения кръст”. Принципите на
хуманитарното сътрудничество са отразени в „Кодекса за поведение на
Червения кръст / НПО” и резолюция А/RES/46/182 на Общото събрание на ООН
(ОС) – основни документи, определящи параметрите на поведение и действие
на хуманитарните организации в случаи на природни бедствия или бедствия и
катастрофи, предизвикани от човека.
1 Тук се има предвид не широкото значение на термина в смисъл на „принципи на
международното хуманитарно право” (каквито са, например, принципът за защита правата на
човека или неприкосновеността на цивилното население), а тясното значение на термина в
смисъл на „принципи на хуманитарното действие”.

Основните хуманитарни принципи са четири:
Хуманност – постулира безусловно и неотменно хуманно отношение към
пострадалите и съхраняване на личното им достойнство;
Безпристрастност – предоставянето на хуманитарна помощ следва да
бъде основано само на обективните нужди, а не да се определя от субективни
оценки (например, дали получателят е „виновен” или „невинен”, „заслужаващ”
или „не заслужаващ” помощ и пр.) или на критерии като националност, раса,
религия, пол, богатство и др.;
Неутралност – предоставящият хуманитарна помощ (държава,
организация и пр.) следва да бъде неутрален от идеологическа гледна точка,
както и да не бъде ангажиран по никакъв начин – пряко или косвено – във
военни действия на място (в случай че се провеждат такива);
Независимост – хуманитарните организации следва да определят и
прилагат политиката си независимо от политиката или действията на
правителствата.
Тъй като могат да съществуват различни подходи при предоставянето на
помощ, през последните години все по-широко разпространение получава
идеята за добро хуманитарно донорство. През 2003 г. стартира инициативата
за такова донорство, включваща съгласие относно някои основни понятия,
включително относно съдържанието на понятието „хуманитарна помощ”, както
и поемането на ангажимент за спазване на основните хуманитарни принципи и
насоки за добри донорски практики. Сред тези практики следва да бъдат
споменати, например, прилаганата от Европейската комисия методология за
глобална оценка на нуждите, ежегодна оценка на т.нар. забравени кризи и
споделяне на резултатите от тези дейности с всички заинтересовани страни;
набавяне на помощта в натура от местните и регионалните ресурси; работа в
тесни партньорски отношения и взаимно допълване с максимално широк кръг
други „актьори”: местни и международни неправителствени организации, ООН,
Движението на Червения кръст и др.; адаптиране на помощта към
специфичните условия на дадената хуманитарна криза; съчетаване на бърза
реакция и ефективност в областта на хуманитарната помощ с политика на
строга отчетност чрез системи за акредитация на партньорите и мерки за
финансов контрол; създаване на регионални депа за помощ и на допълнителен
капацитет в случай на големи кризи, на системи за ранно предупреждение на
местно, национално и регионално равнище, провеждане на съвместно
обучение и използване на общи информационни системи.
б) Основни международноправни норми, регламентиращи
международното хуманитарно сътрудничество
Концептуалната рамка на международното хуманитарно сътрудничество
се очертава от нарастващ брой международноправни норми. Сред актовете,
определящи общи принципи, се открояват Уставът на ООН (1946) и
Универсалната декларация за правата на човека (1948). Особено релевантни
са правните норми на т. нар. „Женевски клон” на международното хуманитарно
2

право: четирите Женевски конвенции 2 от 1949 г. и допълнителните протоколи
от 1977 г. (предоставянето на хуманитарна помощ на цивилното население се
разглежда специално от Четвъртата женевска конвенция, Допълнителните
протоколи и общия и за четирите конвенции чл.3, въпреки че предоставянето
на помощ се споменава само в 22 3 от общо 289 самостоятелни члена).
Хуманитарното сътрудничество в други направления, например подпомагането
на бежанци, вътрешно разселени и др., се регулира от конкретни правни
инструменти, като Конвенцията за статута на бежанците (1951), Конвенцията за
правата на детето (1989), Ръководните принципи за третиране на вътрешно
разселените лица (1998) и др.
Макар и по правен статут да не се равнява на изброените по-горе
международноправни договори, приетата от Общото събрание (ОС) на ООН
през 1991 г. резолюция А/RES/46/182 издига международното хуманитарно
сътрудничество в политическия дневен ред на Световната организация и се
налага като своеобразна „библия” на хуманитарните дейности, осъществявани
от ООН и организациите от нейната система. Резолюцията постулира
предоставянето на хуманитарна помощ при спазване на разпоредбите на
Устава на ООН, на основните хуманитарни принципи, както и на принципите за
зачитане на суверенитета и териториалната цялост на приемащата държава и
след получаване на нейното съгласие. С резолюцията са въведени и редица
институционални нововъведения, например постът Координатор на спешната
помощ с ранг на заместник-генерален секретар, Междуагенционен управителен
комитет (Inter-Agency Steering Committee (IASC)), Централен револвиращ фонд
за спешни ситуации, процесът на консолидирани апели и др.
в) Реформа на международното хуманитарно сътрудничество
Неорганизираният и в много случаи непредсказуем международен
отговор на редица хуманитарни кризи в началото на 21 в. кара Координаторът
на ООН за спешна помощ 4 да възложи през 2005 г. независим „Преглед на
хуманитарната реакция” на глобалната хуманитарна система. Прегледът прави
оценка на капацитета за хуманитарна реакция на ООН, НПО, Червения кръст /
Червения полумесец и други основни хуманитарни организации, включително
Международната организация по миграция (МОМ). Установени са слабости и са
формулирани препоръки за преодоляването им. На базата на тези препоръки
стартира реформа на международното хуманитарно сътрудничество, която
води до съществени промени в системата и значително подобряване на
ефективността й. Реформата е насочена в четири основни направления:
2 Следва да се има предвид, че конвенциите пораждат права и задължения за ратифициралите
ги държави; в тях не се разглежда въпросът за права и задължения на международни
хуманитарни организации или агенции (с изключение на Международния комитет на Червения
кръст). Конвенциите се отнасят за последните дотолкова, доколкото – първо, агенциите,
отговарящите на поставените от държавите условия за предоставяне на помощ, имат право да
настояват да им бъде предоставен достъп до хората, нуждаещи се от нея, и второ –
разпоредбите подчертават хуманитарните принципи, прилагани от самите агенции. Поподробно
вж. Kate Mackintosh, The Principles of Humanitarian Action in International Humanitarian
Law, Study 4 in: The Politics of Principle: the principles of humanitarian action in practice, HPG Report
5, March 2000, р. 4
3 Ibid.
4 Относно позицията и функциите му вж. по-долу, стр. 7
3

- въвеждането на „клъстърен подход” – Междуагенционният постоянен
комитет определя „водещи организации” в девет сектора (клъстъра)
на хуманитарна дейности, в които преди това или е липсвало
лидерство в условията на хуманитарни кризи, или е имало
необходимост от укрепване на лидерската роля и партньорството с
други хуманитарни „действащи лица”. Тези области се добавят към
областите, за които има яснота относно разпределението на задачите
(като образование, селско стопанство и др.)
4

Водещи организации на глобално ниво по хуманитарни сектори
Сектор или област на действие Водеща организация
Селско стопанство ФАО
Координация / Управление на лагери:
- за вътрешно разселени лица
- за пострадали при бедствия
ВКБООН
МОМ
Ранно възстановяване ПРООН
Образование УНИЦЕФ
Спасете децата (Великобритания)
Подслон: за вътрешно разселени лица
за пострадали при бедствия
Телекомуникации при кризи ОСНА/УНИЦЕФ/СПП
Здравеопазване СЗО
Логистика СПП
Храна УНИЦЕФ
Закрила: - на вътрешно разселени лица
- на пострадали от бедствия /
цивилно население, засегнато от
конфликт (с изключение на
вътрешно разселени лица)
Вода и санитарно-хигиенни услуги УНИЦЕФ
ВКБООН
Международната
кръст (МФЧК)*
федерация на Червения
ВКБООН
ВКБООН / Служба на Върховния комисар по
правата на човека / УНИЦЕФ
* МФЧК е поела ангажимент да изпълнява ролята по-скоро на „управител” (convener),
отколкото на „водеща организация”. В меморандум за разбирателство между Федерацията и ОСНА е
договорено, че МФЧК не поема ангажименти за отчетност извън тези, описани в конституциите и
политиките на членовете й и че поетите ангажименти няма да имат „отворен” или постоянен
характер, т. е. Федерацията не е ангажирана с отговорности на „снабдител от последна инстанция”
(provider of last resort) и няма да се отчита нито пред Секретариата на ООН, нито пред организации
от нейната система.
2. ОСНОВНИ „ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА” В ОБЛАСТТА НА МЕЖДУНАРОДНОТО
ХУМАНИТАРНО СЪТРУДНИЧЕСТВО
Основните групи „действащи лица” в областта на международното
хуманитарно сътрудничество са пет: правителствени агенции за предоставяне
на помощ, организации от системата на ООН, членовете на Движението на
Червения кръст и Червения полумесец, международни НПО, местни НПО и
други институции на гражданското общество в държавите, засегнати от
бедствия. Наред с традиционните „актьори” през последните години сe налагат
и „нови действащи лица” като частни фондации, подразделения на
въоръжените сили и гражданска защита, и др.
2.1 По традиция държавите-донори чрез съответните си агенции за
предоставяне на помощ (USAID на САЩ, CIDA на Канада, JICA на Япония и др.)
са много активни в международното хуманитарно сътрудничество. През
5 Вж. по-долу, стр. 12

последните години към т. нар. „традиционни донори” на помощ за развитие и
хуманитарна помощ (22-те държави - членки на Комитета за сътрудничество за
развитие на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие) се
присъединиха и „нови” донори от т. нар. „група на динамично развиващите се
икономики”, като Индия, Бразилия, Русия, Южна Корея, Турция, държавите от
ОПЕК и др. В случаи на кризи повечето държавни агенции за помощ реализират
собствени хуманитарни програми на двустранна основа, но в голяма част от
случаите поверяват изпълнението на тези програми на „оперативни партньори”
от системата на ООН, международни или местни НПО и др. Със създаването
на Службата на ЕК за хуманитарна помощ (ECHO) през 1992 г. беше постигната
координация на общите европейски програми за помощ в случаите на кризи, в
допълнение към продължаващите програми по двустранна линия на държавите
– членки на ЕС със засегнатите страни.
2.2. В качеството си на най-голямата и единствена универсална
международна организация ООН е в центъра на международното хуманитарно
сътрудничество. Хуманитарните действия са в центъра на вниманието на
Общото събрание на ООН и на неговия Трети комитет (по социални и
хуманитарни въпроси), на Икономическия и социален съвет (ИКОСОС) и на
Съвета по правата на човека (СПЧ), както и на редица служби в Секретариата
на ООН и специализирани агенции, фондове, програми и други организации от
системата на Обединените нации.
А) Служби в Секретариата на ООН
а) Служба за координация на хуманитарните въпроси (ОСНА)
В рамките на Секретариата на ООН централно място по отношение на
международното хуманитарно сътрудничество заема ОСНА - службата, чиито
функции са свързани с мобилизиране, финансиране и координация на
хуманитарни действия в отговор на природни или предизвикани от човека
бедствия. OCHA е базирана в Ню Йорк, но има офис и в Женева, както и 30
регионални и местни офиси. В службата работят 613 души международен и
1,182 души местен персонал.
OCHA се оглавява от Координаторът на ООН за спешна помощ
(Emergency Relief Coordination), който има ранг на заместник-генерален
секретар. Координаторът следи всички ситуации в света, изискващи
предоставянето на хуманитарна помощ от ООН и изпълнява функциите на
„лице за контакт” по всички дейности за предоставяне на хуманитарна помощ.
Мисията на OCHA е да мобилизира и координира хуманитарната дейност
в партньорство с национални и международни участници със следните цели: 1)
облекчаване на човешкото страдание при бедствия и аварии; 2) защита на
правата на хората в нужда; 3) съдействие за подобряване на готовността за
превенция на бедствия, както и за реакция при настъпването им; и 4)
съдействие за приемането на трайни решения на хуманитарни проблеми.
Нормативната база за дейността на службата се определя от редица документи
на Организацията и - най-вече - от Резолюция 46/182 на Общото събрание.
OCHA подкрепя и улеснява работата на агенциите на ООН, на
неправителствени организации и на Движението на Червения кръст и Червения
полумесец, които предоставят хуманитарни услуги и помощ за хора в нужда.
6

Службата работи в тясно сътрудничество с правителствата на държавите -
членки на ООН. За изпълнение на функциите си OCHA прилага многоаспектен
подход, включващ:
• Осигуряване на незабавна реакция в началото на хуманитарни
кризи. Незабавната реакция включва:
- изпращане на екип на ООН за оценка на бедствията и за
координация (UNDAC) 6 – екип от специалисти по управление на
кризи, които са в постоянна готовност за дислоциране на място
навсякъде по света в рамките на часове, след като бъде
получено искане за това от засегната от бедствие държава.
Екипът извършва бърза оценка, чрез ОСНА предоставя
информация за приоритетните нужди в засегнатите райони и
подпомага националните власти и постоянния представител на
ООН при координирането на международната хуманитарна
помощ;
- осигуряване на координация на действията по издирване и
спасяване в съответствие с правилата на Международната
консултативна група за издирване и спасяване (INSARAG) 7 ;
- подкрепа за логистична координация - част от
координационната функция на OCHA е свикването на
-
заседания - от малки, секторни срещи до общо планиране на
форуми и събрания с донори за обсъждане и планиране на
действия от общ интерес;
възможности за достъп, в краен случай, до военни активи при
действия в условията на бедствия;
- предоставяне на персонал за осъществяване на гражданско -
военна координация и улесняване на отношенията между
цивилни и военни;
- предоставяне за ползване от хуманитарните агенции на
инструменти за управление на информацията при планирането,
реакцията и координацията на техните действия.
• Ангажиране на национално ниво. В течение на дадена криза
задачата на OCHA е да работи за: 1) идентифициране на
цялостните хуманитарни нужди; 2) разработване на реалистичен
план за действие, за да се отговори на тези нужди, без да се
извършват дублиращи действия; и 3) наблюдение на напредъка,
корекция на програми при нужда и анализ на тяхното въздействие.
6 OCHA служи като секретариат на UNDAC, както и на Консултативната група за международно
издирване и спасяване (INSARAG) и на Екипа за географска информационна поддръжка (GIST)
- междуагенционно звено за използване на географски стандарти и географски информационни
системи при провеждането на хуманитарни операции. Звеното включва техници - експерти по
информационни и комуникационни технологии от организации от и извън системата на ООН,
ангажирани в управление на кризи и / или предоставяне на хуманитарна помощ.
7 INSARAG е глобална мрежа от над 80 държави и организации, активни при реакцията в случай
на бедствия, създадена през 1991 г. под егидата на ООН. INSARAG е специализирана в
операции за издирване и спасяване и се стреми да наложи международни стандарти за
работата на екипи по издирване и спасяване, както и обща методология на международната
координация на такива операции в случай на земетресения.
7

В страна, засегната от бедствие или конфликт, може да бъде
назначен Хуманитарен координатор, който носи общата
отговорност за добрата организация и последователност на
полаганите усилия. Хуманитарният координатор работи с
•
националното правителство, международните организации, НПО и
засегнатите общности. За подкрепа на работата на Хуманитарния
координатор може да бъде създаден местен офис на OCHA.
Разработване на общи стратегии и позиции по въпроси на
хуманитарните действия. По време на криза възникват
проблеми, които засягат много агенции и неправителствени
организации, но не попадат в рамките на мандата на всяка от тях
поотделно. OCHA се ангажира с общи проблеми за хуманитарните
действащи лица, като например водене на преговори с воюващи
страни за получаване на достъп до цивилни лица в нужда. OCHA
работи със своите партньори както в рамките на ООН, така и извън
нея за разработване на стратегия, известна като Общ
хуманитарен план за действие, както и за формулиране на общи
позиции между агенциите, ясно разделение на отговорността при
удовлетворяването на хуманитарните нужди и избягване на
дублирането на дискусии и действия. Отражение на тази функция
е и фактът, че Междуагенционният постоянен комитет и
Изпълнителният комитет по хуманитарни въпроси се обслужват
едновременно от общ Секретариат в рамките на ОСНА .
- Междуагенционният постоянен комитет, създаден през
1991 г. с резолюция 46/182, подпомага Координатора на ООН за
спешна помощ, който е председател на Комитета, като
изпълнява функцията на механизъм за консултации между
основни хуманитарни агенции и организации от и извън
системата на ООН, за стратегическа координация и за
приемане на решения по хуманитарни въпроси. Комитетът
разработва политики в различни области на хуманитарното
сътрудничество, установява слабостите в дейностите, приема
мерки за преодоляването им и отстоява ефективното прилагане
на хуманитарните принципи;
- Изпълнителният комитет по хуманитарни въпроси
заседава веднъж месечно в Ню Йорк и добавя политическо и
„мироопазващо” измерение на консултациите по хуманитарни
въпроси. В Комитета влизат представители на различни
департаменти на Секретариата на ООН, включително на
Департамента по политически въпроси и Департамента по
операциите по поддържане на мира.
• Застъпничество по хуманитарни въпроси. Застъпничеството
(advocacy) на OCHA в полза на хората, засегнати от хуманитарни
кризи, е в следните области: защита на цивилни лица,
предотвратяване на увеличаването на броя на бежанците,
готовност за реакция при бедствия и ефективност на
хуманитарната реакция. Текущите приоритетни теми за
застъпничество през 2009 г. на глобално ниво включват проблеми
8

на вътрешно разселените лица, климатичните промени и
•
сексуалното насилие.
Поддържане на информационни звена:
- Интегрирани регионални информационни мрежи (IRIN),
които осигуряват новини, анализи и информация за
-
хуманитарната общност чрез текст и радио услуги, а също и
чрез снимки, филми и съобщения ;
ReliefWeb – интернет сайт, предоставящ навременна, актуална
и достоверна информация за случващи се навсякъде по света
бедствия;
- Сайт в интернет OCHA Online, който дава обща представа за
основните проблеми и предизвикателства пред хуманитарната
общност, както и предоставя хостинг за материали за
застъпничеството на OCHA;
- Звено на OCHA за обществена информация, публикуващо
съобщения за пресата, информационни бележки, опорни точки
и послания по проблеми, събития и ситуации от важно
значение.
• Финансиране на хуманитарните действия. OCHA е активен
застъпник за глобални усилия за по-предвидима система за
международно хуманитарно сътрудничество, включително по
отношение на финансирането. Чрез участието си в Инициативата
за добро хуманитарно донорство OCHA има за цел да допринесе
за подобряване на качеството и количеството на хуманитарната
помощ.
Въпреки че е част от Секретариата на ООН, OCHA получава само
малък процент от своето финансиране от редовния бюджет на
Организацията и разчита главно на вноски от държавите - членки,
предоставени директно за осъществяването на функциите на
Службата в центъра или чрез консолидирани апели за подкрепа на
офиси или действия по места. Бюджетът на ОСНА за 2009 г. за
дейности в централата и офисите на място е почти 240 милиона
долара, от които редовен бюджет – 12 милиона и извънбюджетни
средства – 228 милиона.
Сред инструментите за финансиране, управлявани от Службата,
се открояват:
- Централният фонд за реакция при спешни ситуации
(CERF). Целите на фонда са: 1) насърчаване на ранни действия
за намаляване на загубите на човешки живот; 2) подобряване
на бързината на реакция; и 3) засилване на основните
елементи на хуманитарната реакция при кризи, за които няма
достатъчно финансиране. Фондът възлиза на обща стойност от
500 млн. щ. д., управлявани от Координатора на ООН за спешна
помощ. Предоставят се два вида помощ – безвъзмездна помощ
и кредити. Безвъзмездната помощ може да достигне общата
сума от 450 милиона долара, като зависи от обема на
9

получените доброволни вноски на различни държави, частния
сектор и неправителствени организации. Тази финансова линия
съдържа два елемента: финансиране на спешни кризисни
ситуации, за което се насочват 2/3 от наличните средства и
финансиране на хронични кризи, за които има недостиг на
средства (т. нар. „забравени кризи”), които получават
-
оставащата 1/3 от средствата. Кредитната линия на CERF
възлиза на общата сума от 50 милиона долара – по същество
това е Централният револвиращ фонд за бедствия, създаден
през 1991 г. Заеми се предоставят за срок не повече от 1
година на агенции на ООН за стартиране на спешни програми
при наличие на гаранция, че ще бъде получено финансиране по
друга линия в бъдеще;
Фондовете за реакция при спешни ситуации (известни още
като „Фондове за хуманитарна реакция”) обикновено се
създават за покриване на непредвидени нужди, които не са
били отразени в консолидирания апел, но се вписват в
очертаните приоритети и цели на апела. Чрез такива фондове
се дава възможност на действащи лица на място да покриват
нужди в области, до които международните агенции нямат
достъп поради политически съображения или ограничения,
свързани със сигурността;
- Процесът на консолидирани апели, възприет през 1992 г.,
представлява цикъл на стратегическо планиране, обхващащ
всички етапи от формулирането на Общ план за хуманитарни
действия - от мобилизация на ресурсите и координирано
изпълнение до съвместен мониторинг и оценка на
-
изпълнението;
Спешните апели се стартират до седмица след възникването
на кризисна ситуация от Координатора на хуманитарната
помощ след консултации с всички действащи на място лица.
Представляват сбит преглед на най-спешните нужди за
спасяване на живота на засегнатите хора и проекти за
възстановяване, които да се осъществят през следващите три
до шест месеца;
- Службата за финансово проследяване (FTS) представлява
глобална база данни, в която в реално време се отразява
цялата предоставена международна хуманитарна помощ в
световен мащаб;
- Финансирането и помощта „в натура” (in kind assistance) от
частния сектор.
Насърчаването на хуманитарните действия представлява важен
елемент от дейностите на ОСНА и включва координиране на подготовката на
доклади на Генералния секретар на ООН до Общото събрание, Съвета за
сигурност и Икономическия и социален съвет; поддържане на връзки с
агенциите, фондовете и програмите на ООН, както и с НПО с цел постигане на
гаранции, че техните виждания ще залегнат в основата на конкретни
резолюции, приемани от основните органи на ООН. Съществува звено в ОСНА,
10

което оказва подкрепа за участниците в преговори и за подготовката на
конкретните текстове.
OCHA заедно с нейните хуманитарни партньори играе важна роля в
застъпничеството за нуждите и правата на цивилното население, особено на
децата, жените, възрастните хора и другите уязвими групи и се стреми да
осигури гаранции за зачитане на тяхното човешко достойнство.
От 2007 г. в OCHA функционира Секция за подкрепа на защитата на
вътрешно разселените лица (IDPs) с цел съдействие за по-предвидима и
системна съвместна реакция при случаите на вътрешно разселване.
С цел улесняване на събирането и анализа на информация относно
хуманитарните последици от санкции OCHA е разработила стандартна
методология за оценка, изложена в два основни документа - "Наръчник за
оценка на санкциите" и кратки "Указания за полеви действия".
Друга сфера на дейност е участието в съществуващите
междуведомствени механизми в областта на разоръжаването и, по-конкретно, в
хуманитарните дейности по въпросите на сухопътните мини и малките
оръжия (под ръководството на Департамента по въпросите на разоръжаването
в Секретариата на ООН) с цел по-добро разбиране на хуманитарното
въздействие на малките оръжия и лекото въоръжение.
Важна сфера на дейност е и извършването на анализ на политическите
аспекти на гражданско - военните отношения в хуманитарната област.
OCHA е издала първия в историята “Наръчник на ООН за хуманитарни
преговори с въоръжени групи”, съдържащ практически насоки за
хуманитарни работници при водене на преговори с недържавни въоръжени
групи.
Звеното по човешката сигурност (HSU) в рамките на OCHA е създадено
през 2004 г. Главната му цел е интегрирането на човешката сигурност във
всички дейности на ООН. Наред с популяризирането на идеите за човешката
сигурност това звено управлява Доверителен фонд на ООН по човешката
сигурност и по такъв начин играе основна роля за превръщане на това
понятие в конкретни действия.
Въздействието на въоръжените конфликти върху представителите на
различните полове е различно. Във връзка с това OCHA отделя специално
внимание на изучаването на сексуалното насилие в условията на
въоръжени конфликти, по-конкретно на мотивацията за сексуално насилие
при въоръжен конфликт и на характера, обхвата и мотивацията за сексуално
насилие върху мъже и момчета в условията на конфликт.
б) Международна стратегия за облекчаване на последствията от
бедствия (ISDR)
Международната стратегия на ООН за облекчаване на последствията от
бедствия има за цел съдействие за изграждане на устойчиви към бедствия
общности чрез насърчаване на по-добра информираност относно значението
на справянето с последствията от бедствията като неразделна част от
устойчивото развитие, т.е. за намаляване на социалните, икономическите и
11

екологичните загуби, дължащи се на природни и свързаните с тях технологични
и екологични бедствия.
Признавайки, че опасностите, произтичащи от природната среда, могат
да застрашат живота и благосъстоянието на хората, ISDR прилага глобален
подход при намаляване на последствията от бедствията, като се стреми да
ангажира всеки човек и всяка общност в действията за намаляване на загубите
на човешки живот, на социално-икономическите и екологичните щети. За
постигането на тези цели ISDR предвижда работа в следните четири
направления:
• Повишаване на обществената информираност с цел
разбиране на риска и намаляване на уязвимостта при
бедствия в глобален мащаб;
• Постигане на ангажименти от страна на държавните органи за
прилагане на политика и осъществяване на действия за
намаляване на бедствията;
• Стимулиране на интердисциплинарни и междусекторни
партньорства, включително разширяване на мрежите за
намаляване на риска;
• Подобряване на научните познания за намаляване на
последствията от бедствия.
ISDR съчетава силните страни на много ключови играчи чрез
Междуведомствената работна група по въпросите, свързани с намаляването на
последствията от бедствия, и чрез Междуведомствения секретариат на ISDR.
Междуведомствената работна група е основният орган за разработване на
политики за намаляване на последствията от бедствия. Тя се ръководи от
помощник-генералния секретар на ООН по хуманитарните въпроси и се състои
от 25 агенции на ООН, международни и регионални организации и
представители на гражданското общество. Групата заседава два пъти годишно
в Женева. Отделни работни групи, включващи специалисти по въпроси от общ
интерес и глобално значение, представят доклади по въпросите, свързани с
намаляването на последствията от бедствия (например, климатични колебания,
ранно предупреждение, анализ на риска и уязвимостта, горски пожари и
засушавания).
Междуведомственият секретариат представлява звено в системата на
ООН, което насърчава връзките и взаимодействието, а също и координирането
на дейностите за намаляване на последствията от бедствия в социалноикономическата
и хуманитарната област, както и оказването на подкрепа за
предприемането на съвместни действия. Той служи като международна
информационна база данни по въпросите на бедствията и организира
информационни кампании, публикува статии, издава списания и други
рекламни материали. Централата на Международния секретариат е в Женева;
Секретариатът разполага с регионални звена в Коста Рика и Кения.
в) Върховен комисар на ООН за бежанците
Службата на Върховния комисар на ООН за бежанците (наричана
понякога Върховен комисариат за бежанците - ВКБООН) е създадена на 14
12

декември 1950 г. от Общото събрание на ООН и има мандат да ръководи и
координира международните действия за защита на бежанци и техните права,
да се грижи за благосъстоянието им и да гарантира правото на всеки от тях да
потърси убежище и да намери сигурен подслон в друга държава, като запази
възможността за доброволното завръщане у дома, за интегриране на място или
за преместване в трета страна.
Главните сфери на дейност на ВКБООН включват: 1) спешно реагиране и
подобряване на капацитета за действие в сложни ситуации; 2) подпомагане на
нуждаещите се от подслон, вода, здравни услуги, образование и пр.; 3) търсене
на трайни решения чрез доброволно репатриране, местна интеграция или
преселване; 4) минимизиране на негативното влияние на операциите за
подпомагане на бежанците върху околната среда; 5) съдействие за
осъществяване на Целите на Хилядолетието за развитие от гледна точка на
бежанците, на хората, търсещи убежище и вътрешно разселените лица.
От момента на създаването си Службата помага при решаването на
бежански кризи в Африка, Азия и Латинска Америка, както и в Европа след
войните на Балканите. От началото на ХХІ век основните й усилия са
съсредоточени върху бежански кризи в Африка (в Демократична република
Конго и Сомалия) и Азия (30-годишния бежански проблем в Афганистан). Макар
и по-малко видима, все повече се разширява ролята й за подпомагане на
милионите лица без гражданство, чиито права до голяма степен са
пренебрегвани, тъй като няма държава, която да ги защитава.
Същевременно Службата подпомага решаването на проблемите на
многобройните вътрешно разселени от конфликти лица. Генералният секретар
на ООН има свой представител по човешките права на вътрешно разселените
лица, който е упълномощен да участва в диалог и застъпничество пред
правителствата на различни страни и други действащи лица по правата на
вътрешно разселените лица и за засилване на международната реакция по
отношение на процесите на вътрешно разселване. Той изготвя ежегоден
доклад, с който информира Съвета по правата на човека и Общото събрание
за своята дейност..
Понастоящем персоналът на ВКБООН се състои от около 6650 души,
разпределен в офиси в повече от 110 страни и помага на 34,4 млн. души (14,4
милиона вътрешно разселени лица, 10.5 милиона бежанци, 2 млн. репатрианти,
6.6 милиона души без гражданство и над 800,000 търсещи убежище). Бюджетът
на службата към 2009 г. е 2 млрд. долара.
Б) Специализирани агенции и организации от системата на ООН,
активни по хуманитарните въпроси
Важна роля в областта на универсалното международно хуманитарно
сътрудничество играят специализираните агенции, фондове, програми и други
организации от системата на Обединените нации. Независимо от това каква е
основната й мисия, дейността на практически всяка една от тях има
хуманитарни измерения. По-долу ще се спрем на най-важните агенции и
организации, които осъществяват широкообхватни действия в конкретни сфери
на хуманитарното сътрудничество.
13

а) Организация по прехраната и земеделието (ФAO)
Организацията по прехраната и земеделието е призвана да играе
водеща роля в международните усилия за изкореняване на глада. Тъй като
обслужва както развитите, така и развиващите се страни, тя действа като
неутрален форум, където всички те имат възможност да договарят
споразумения и да обсъждат осъществяваната политика. ФАО също така е
източник на знания и информация - тя помага на развиващите се страни и
страните в преход за модернизиране и подобряване на селското, горското и
рибното стопанство и за осигуряване на пълноценно хранене за всички. От
момента на основаването си през 1945 г. организацията отделя специално
внимание на развитието на селските райони, където живеят 70 процента от
бедните и гладните хора по света.
ФАО е активна в случаите на внезапни или хронични бедствия,
включително на климатични или геоложки бедствия, трансгранични
ветеринарни епидемии и нашествие на насекоми, при химически аварии или
изпускане на радиация и комплексни аварии. Организацията се фокусира върху
действия за:
- укрепване на готовността за реакция в случай на бедствия и на
капацитета за смекчаване на последствията от бедствия, засягащи
сигурността на прехраната и производителността на земеделските
стопани;
- предвиждане и ранно предупреждение за неблагоприятни условия
или предстоящи кризи в хранителния и селскостопанския сектор;
- оценка на нуждите и създаване на програми за преход от
хуманитарна помощ към помощ за възстановяване и развитие;
- анализ на първопричините за дадена криза с акцент върху
набирането и анализа на информация за очертаване на политики в
областта на продоволствената сигурност, основани на факти;
- укрепване на местния капацитет за справяне с риска чрез добри
селскостопански практики, технологии и помощни услуги.
б) Световна продоволствена програма
Световната продоволствена програма (СПП) е най-голямата
международна хуманитарна агенция за борба с глада по света. В извънредни
ситуации тя предоставя хранителни продукти за спасяване на населението,
пострадало от военни и граждански конфликти и природни бедствия. СПП е
създадена през 1962 г. като част от системата на ООН и функционира на
базата на доброволни вноски от страните-членки, други международни
организации, частния бизнес и пр. Само през 2009 г. СПП е оказала съдействие
за изхранването на 100 милиона души в 74 страни. За организацията работят
около 10 000 души, по-голямата част от които в отдалечени райони.
В съответствие с принципа на универсалност СПП използва хранителна
помощ за подкрепа на икономическото и социалното развитие, търси отговор на
спешни хранителни потребности на бежанците по света и съдейства за
14

постигането на продоволствена сигурност в целия свят в съответствие с
препоръките на ООН и ФАО. Основните задачи, които СПП преследва при
предоставянето на хранителните помощи, са спасяване на живота на
бежанците и други хора в извънредни ситуации, подобряване на храненето и
качеството на живот на най-уязвимите хора и подпомагане на създаването на
възможности и насърчаване на бедните хора за постигане на самостоятелност
при осигуряването на тяхната прехрана. По този начин СПП играе важна роля
за осъществяването на преход от спешна помощ към действия за целите на
развитието. Приоритет се дава на укрепването на капацитета за реакция при
бедствия, както и за смекчаване на последствията от бедствия чрез
рехабилитационни дейности. СПП се стреми да полага нужните усилия за
избягване на негативните ефекти върху местното производство на храни,
моделите на потребление и зависимостта от хранителни помощи. Тя играе
значима роля в осигуряването на транспорт и логистика (особено транспорт и
комуникации) за бързо и ефективното доставяне на хуманитарна помощ до
нуждаещите се.
в) Световна здравна организация (СЗО)
СЗО е координиращата агенция по въпросите на здравеопазването в
системата на ООН. Тя осигурява ръководство на дейностите в областта на
здравеопазването, формулира съответните изследователски задачи, приема
норми и стандарти, формулира варианти на практически политики, предоставя
техническа помощ, както и извършва мониторинг и оценка на тенденциите в
областта на общественото здраве.
През 2005 г. СЗО е определена за водеща агенция по отношение на
глобалния хуманитарен клъстър „Здравеопазване”. В това си качество, в
условията на кризи организацията предоставя здравна информация и насоки на
партньорските организации, координира хуманитарните действия, свързани със
здравеопазването, подпомага възстановяването на засегнатите страни и
повишаването на устойчивостта и готовността им за адекватна реакция при
бъдещи кризи. От 2005 г. до сега „здравният клъстър” е бил активен за
продължителен период от време в 21 държави и за краткотрайни остри
кризисни ситуации – в повече от 12 други страни.
СЗО е приела Програма за укрепване на институционалния си капацитет
за хуманитарни дейности в областта на здравеопазването за периода 2009 –
2013 г. Програмата е организирана в две основни направления:
1) Подобряване на резултатите от работата на СЗО за реакция при
кризи и възстановяване чрез:
- увеличаване на присъствието по места;
- разработване на здравни инструменти, стандарти и норми за
работа в условията на кризи;
- обучение на персонала и укрепване на административните
процедури за действие в условията на кризи;
- прилагане на „клъстърния подход” във всички приоритетни
държави и при нови бедствени ситуации;
15

- укрепване на партньорството с други организации от системата на
ООН и други партньори.
2) Подобряване на резултатите от работата на СЗО по отношение на
подготвеността за реакция при бедствия чрез:
- оказване на съдействие на държавите за изграждане на капацитет
за намаляване на здравните рискове при бедствени ситуации;
- подпомагане на традиционни добри практики на местното
-
население за намаляване на рисковете и подобряване на
подготвеността за реакция при бедствия;
подобряване на познанията, уменията и подготвеността на
населението в държавите - членки чрез обучение, предоставяне на
аналитични разработки и информационни услуги, включително
информация за здравните рискове и готовността за реакция при
бедствия в конкретните страни.
Хуманитарните дейности на СЗО се финансират почти изцяло от
доброволни вноски на държавите-членки. Персоналът на организацията,
ангажиран с хуманитарни дейности в условията на кризи, възлиза на 181
човека, от които 78 работят в офисите по места, 22 – в регионалните офиси на
организацията и 81 – в централата.
г) Фонд на ООН за децата (УНИЦЕФ)
Ангажираността на Фонда на ООН за децата с дейности за преодоляване
на последствията от бедствия и кризи датира още от създаването му, когато
той дори се е наричал Фонд на ООН за спешна помощ за децата и е бил
натоварен изрично с предоставянето на хуманитарна помощ на децата по света
след Втората световна война. Днес Фондът е една от най-активните агенции на
ООН при предоставянето на хуманитарна помощ, която има отлично развита
програма, фокусирана върху действия за спасяване на живота и зачитане на
правата на децата по цял свят. Доказателство за ролята на Фонда в това
отношение е определянето му за „водеща агенция” в рамките на „клъстърния
подход” по направленията „прехрана”, „вода и санитарно-хигиенни мерки”,
„услуги при предоставянето на данни” и „образование”. Наред с програмата на
УНИЦЕФ „Основни ангажименти към децата по време на кризи” тези
отговорности предполагат допълнително значително укрепване на
координацията на дейностите на Фонда и представителството му „на терен”.
Сред приоритетните области на програмата на Фонда за действие при
спешни ситуации са спешна имунизация, предоставяне на витамин А и
създаване на терапевтични центрове за захранване; осигуряване на достъп до
чиста питейна вода и санитарно-хигиенни услуги на пострадалите и вътрешно
разселените; финансиране на програмата „Връщане в училище” след
настъпване на природно бедствие или друга кризисна ситуация; превенция,
предпазване, възстановяване и реинтеграция на деца и жени след сексуално
насилие, включително обучение на местни здравни работници за оказване на
психологическа помощ при възстановяване след изнасилване; програми за
откриване и връщане на деца, откъснати от семействата им по време на
бедствие; предотвратяване рекрутирането на деца-войници или осигуряване на
16

достъп за вече рекрутирани деца-войници до програми за реинтеграция;
информационни курсове за деца и жени за избягване на опасностите от мини;
предоставяне на информация за ХИВ/СПИН и за опасността от заразяване,
особено по време на природни бедствия или конфликти.
д) Програма на ООН за развитие (ПРООН)
Дейността на ПРООН в областта на ранното възстановяване, където
Програмата е поела ролята на „водеща организация”, се ръководи от
създаденото през 2001 г. Бюро за предотвратяване на кризи и възстановяване
(БПКРВ). Чрез 100-те офиса на ПРООН в цял свят Бюрото изпълнява
функциите на „мост” между дейността на агенциите, ангажирани с
предоставянето на спешна хуманитарна помощ, и организациите, ориентирани
към предоставяне на помощ за дълготрайно развитие след непосредственото
възстановяване от кризата. В съответствие със Стратегическия план на ПРООН
за периода 2008 – 2011 г. дейността на БПКРВ е съсредоточена в три области:
предотвратяване на конфликти и възстановяване; ранно възстановяване;
намаляване на риска от бедствия и възстановяване.
Важен приоритет в дейността на Бюрото са усилията за гарантиране на
равнопоставеност на половете и овластяване на жените съгласно приетата
през 2007 г. стратегия „Дневен ред от осем точки за овластяване на жените и
равнопоставеност на половете при предотвратяване на кризи и
възстановяване”. Най-малко 15 % от ресурсите на БПКРВ се насочват към
програми за равнопоставеност на половете в държави, намиращи се в
условията на криза.
Дейността на БПКРВ се финансира от два основни източника: редовния
бюджет на ПРООН и доброволни вноски в Тематичния доверителен фонд за
предотвратяване на кризи и възстановяване. През 2008 г. бюджетът на Бюрото
възлиза на 138,4 млн. щ. д. (52 млн. – от редовния бюджет на ПРООН и 86,4
млн. щ. д. от вноски във Фонда), насочени към програми в 112 държави. Найголяма
част от средствата са изразходвани за програми в област
„Предотвратяване на конфликти и възстановяване”, следвани от област „Ранно
възстановяване”.
е) Фонд на ООН за населението (UNFPA)
Фондът на ООН за населението също е ангажиран с оказването на
помощ и защитата на хора, пострадали от природни бедствия, въоръжени
конфликти и други бедствия и кризисни ситуации. Фокусът на вниманието на
UNFPA в тази област е съсредоточен върху репродуктивното здраве на
засегнатото население с особен акцент върху специфичните нужди на жените.
UNFPA е ангажиран с дейности по застъпничество чрез предоставяне на
информация и услуги в областта на репродуктивното здравеопазване от
самото начало на кризата. Фондът извършва и различни дейности, свързани с
набирането на данни, включително преброявания, резултатите от които се
използват за планиране и оценка на здравните нужди. UNFPA спонсорира
семинари и конференции за обмен на информация и подобряване на
координацията и сътрудничеството между агенциите.
17

Освен във фазата на спешната хуманитарна помощ ,Фондът е активен и
на етапа на възстановяването.
UNFPA осъществява дейности общо в около 150 държави, като в 112 от
тях има свои представителства. Три четвърти от служителите на UNFPA са в
тези страни.
ж) Агенция за подпомагане на палестинските бежанци в Близкия изток
(UNRWA )
Агенцията за подпомагане на палестинските бежанци не е сред найголемите
специализирани хуманитарни организации от системата на
Обединените нации, но е интересна с това, че представлява добър пример за
организирана хуманитарна намеса в регионални рамки. В този смисъл тя е
уникална по отношение на дългогодишния си ангажимент към една група
бежанци и приноса си за благосъстоянието и човешкото развитие на четири
поколения от тях. Агенцията е създадена след арабско-израелската война през
1948 г. и първоначално е замислена като временна организация, но тъй като
постоянно решение на проблема с палестинските бежанци няма, ОС на ООН
многократно подновява нейния мандат и понастоящем той изтича на 30 юни
2011 година. Днес UNRWA е главен доставчик на основни услуги - образование,
здравеопазване, подпомагане и социални услуги - за над 4,6 милиона
регистрирани палестинските бежанци в Близкия изток. От самото си създаване
Агенцията осъществява своите дейности както в условията на относително
спокойствие в Близкия изток, така и по време на военни действия.
2.3. Третата група самостоятелно обособени „действащи лица” в
областта на международното хуманитарно сътрудничество, освен
правителствата и организациите от системата на ООН, включва организациите
от Движението на Червения кръст и Червения полумесец (ДЧКЧП) 8 .
Движението е най-голямата хуманитарна мрежа от организации в света.
Състои се от три основни компонента, всеки от които има собствен правен
статут и е напълно независим от останалите, но трите заедно обединяват 97
млн. доброволци в 186 държави по света:
- Международният комитет на Червения кръст (МКЧК), който
е основан през 1863 г. и е базиран в Женева, разполага с над 12
000 души персонал в над 80 държави. Това е единствената
хуманитарна организация, изрично спомената в Женевските
конвенции. Мисията на Комитета се изразява в опазване на
живота и достойнството на хора, пострадали от война или
въоръжено насилие, и предоставяне на помощ. МКЧК отговаря за
координиране и насочване на международните хуманитарни
действия на ДЧКЧП. Съгласно международното хуманитарно
право Комитетът има постоянен мандат да посещава затворници,
да организира операции за предоставяне на хуманитарна помощ,
да събира разделени семейства и да извършва други хуманитарни
8 Предоставената по-долу информация се базира на данните, публикувани на интернет -
страницата на Международната федерация на Червения кръст и Червения полумесец на
http://www.ifrc.org
18

-
действия по време на въоръжени конфликти. МКЧК има също така
мандат да се грижи за нуждите на вътрешно разселени лица, да
повишава обществената осведоменост за опасността от мини и
експлозивни остатъци от война и да издирва лица, изчезнали по
време на въоръжени конфликт. Около една трета от оперативните
дейности на Комитета се извършва съвместно с националните
дружества на Червения кръст;
Международната федерация на дружествата на Червения
кръст и Червения полумесец е основана през 1919 г.
Федерацията е глобална хуманитарна организация, която
-
координира и насочва международната помощ на движението -
спешна хуманитарна помощ и помощ за развитие - в случаи на
природни бедствия или бедствия, предизвикани от човека.
Дейността на Федерацията е фокусирана специално върху:
програми за намаляване на рисковете от бедствия; борба с
разпространението на пандемии като ХИВ, туберкулоза, малария и
др.; борба срещу дискриминацията и насилието; защита на правата
на човека и помощ за мигранти;
186-те национални дружества на Червения кръст и Червения
полумесец подпомагат властите в собствените си държави в
областта на хуманитарното сътрудничество, като предоставят
редица услуги, включително спешна хуманитарна помощ при
бедствия, помощ по здравни и социални програми и др. По време
на война националните дружества подпомагат засегнатото
население и, където е възможно, съдействат на полевите
медицински екипи.
Изричното споменаване на МКЧК в Женевските конвенции, броят на
наетия персонал и доброволците на трите компонента на Движението,
глобалното му присъствие, броят и размерът на осъществяваните програми и –
най-вече – размерът на бюджета на ДЧКЧП (съгласно финансовите отчети за
2008 г. на Комитета и Федерацията, взети заедно, бюджетите им възлизат на
почти 1,3 млрд. швейцарски франка) – всички тези фактори определят
Движението като един от най-големите „актьори” на сцената на
международните хуманитарни операции.
2.4. Четвъртата група „действащи лица” в международното хуманитарно
сътрудничество се състои от международни НПО. Някои от тях са произлезли
от религиозни и мисионерски организации от ХIХ в. В тази група следва да се
споменат основаната във Великобритания през 1919 г. „Спасете децата”,
Оксфам и CARE (възникнали в годините на Втората световна война),
представената в осемнадесет държави-донори „Лекари без граници”, която е
създадена през 1971 г. в резултат на политически спор вътре в МКЧК по време
на кризата в Биафа/Нигерия. Тези и други големи международни организации
реализират програми в повече държави-партньори, отколкото агенциите за
помощ на много от държавите-донори и според някои анализатори „...вероятно
19

управляват около 60% от хуманитарните средства...” в световен мащаб. 9
2.5. Последната група „действащи лица” включва местни НПО и
представители на гражданското общество в зони на бедствие или
конфликт. Тъй като това са организации, които са на място в момента на
настъпване на кризата и, съответно, имат възможност за най-бърза реакция, те
би следвало да се разглеждат като най-важната група, въпреки че в
действителност в много случаи ролята им се свежда до „подготвяне на сцената”
за появата на колегите им от големите международни НПО.
2.6. През последните години като забележими „нови актьори” започват
да се открояват различни нетрадиционни донори на хуманитарна помощ, като
мюсюлмански частни лица или донорски организации, обединени около
задължителни ислямски религиозни дарения или парични преводи чрез
системи, неформални или успоредни на официалните. Частни лица и компании
– филантропи също навлизат активно в полето на международната
хуманитарна помощ.
Въоръжените сили все повече се ангажират в невоенни операции,
включително в предоставянето на помощ и оказването на съдействие за
местното цивилно население при възстановителни дейности. Подобно участие
в дейности, традиционно разглеждани като хуманитарни, на действащи лица,
чиито основни функции отразяват политически цели, поставя на дневен ред
редица принципни въпроси, както и необходимостта от преразглеждане на
традиционно възприетите правила за взаимодействие между хуманитарни и
военни действащи лица в местата, засегнати от бедствия.
3. ОСНОВНИ НАПРАВЛЕНИЯ НА МЕЖДУНАРОДНОТО ХУМАНИТАРНО
СЪТРУДНИЧЕСТВО
Глобализацията и динамичното развитие на отношенията в съвременния
свят водят до непрекъснато нарастване на изискванията към хуманитарното
сътрудничество и разширяване на неговия тематичен обхват. В резултат на
това съвременната хуманитарна реакция се свързва – освен с традиционни
проблеми, като хуманитарната реформа и координацията на хуманитарната
реакция – и с впечатляващ брой други тематични направления, вариращи от
изменение на климата, ранно предупреждение и глобална продоволствена
сигурност, през проблеми на човешките поселища, защита на цивилното
население при въоръжени конфликти и правата на вътрешно разселените лица
и до проблеми на човешката сигурност, до въздействие на санкциите и
разминиране.
Тук следва да се обърне особено внимание на въпроса за сексуалната
експлоатация и насилието, извършвани от лица, работещи за ООН и за нейните
партньори. Въпреки че сексуалната експлоатация и злоупотреба по принцип не
са ново явление, борбата с тях се настани трайно в центъра на общественото
внимание през 2002 г. след обвинения в масова сексуална експлоатация и
9 Ian Smillie, and Larry Minear, The Charity of Nations: Humanitarian Action in a Calculating World
(Bloomfield, CT: Kumarian Press, 2004), р. 14,
20

злоупотреба с бежанците и вътрешно разселените жени и деца от страна на
служители и лица, заети в мироопазващите операции на ООН в Западна
Африка.
Наличието на сексуална експлоатация и насилие представлява
доказателство за катастрофален провал на предоставяната защита.
Разкритията демонстрират както уязвимостта на посочените групи от
населението, така и недостатъците на съществуващите механизми за
предотвратяване на подобни злоупотреби в рамките на системата на ООН, а и
заплашват репутацията на самата организация и на нейните партньори.
Към настоящия момент по този въпрос е постигнат значителен напредък.
Така, например, е създадена Работната група за защита от сексуална
експлоатация и злоупотреба в хуманитарни кризи, състояща се от определен
брой представители на ООН и различни неправителствени организации, която
препоръчва в кодексите за поведение на ООН и НПО да бъдат включени
специфични стандарти на поведение. През 2003 г. Генералният секретар на
ООН публикува бюлетин, озаглавен Специални мерки за защита от сексуална
експлоатация и сексуална злоупотреба. В него се признава, че всички актове
на сексуална експлоатация или злоупотреба, извършени от членове на
персонала на ООН или лица, работещи по договор с ООН, представляват
сериозни актове на нарушаване на правилата и са основание за строги
дисциплинарни мерки. Всяка година след обнародването на бюлетина
Генералният секретар издава доклад за направеното по въпроса, включително
мерките за превенция, взети от ООН.
От 2004 г. принц Зейд Раад Зейд ал-Хусейн - постоянен представител на
Йордания в ООН, е назначен за съветник на Генералния секретар на ООН по
въпросите на сексуалната експлоатация и злоупотреба от страна на
мироопазващия персонал на ООН. През 2005 г. той публикува т.нар. Доклад
„Зейд” относно възприемането на всеобхватна стратегия за премахване на
бъдещите сексуална експлоатация и злоупотреби в мироопазващите
операции на ООН. От 2005 г. е възприета и политика на нулева толерантност в
тази област. Десетки служители на ООН и лица извън Организацията
подписват Декларация за ангажираност за премахване на сексуалната
експлоатация и злоупотреба от страна на персонала на ООН. Държавите -
членки дават инструкции на мироопазващите си мисии за предоставяне на
спешна помощ на жертвите на сексуална експлоатация и злоупотреба. Общото
събрание на ООН приема стратегия за подпомагане на жертвите на сексуална
експлоатация и злоупотреба.
Въпреки напредъка, обаче, твърденията за сексуална експлоатация и
злоупотреба продължават да съпътстват операциите на ООН и тези на нейните
партньори по целия свят. За да се предотвратят подобни актове в бъдеще и да
се реагира адекватно, ООН ще трябва да продължава да изгражда и прилага
ефективна и всеобхватна стратегия по проблема.
4. УЧАСТИЕТО НА ЕС В МНОГОСТРАННОТО МЕЖДУНАРОДНО ХУМАНИТАРНО
СЪТРУДНИЧЕСТВО
През 2007 г. ЕС колективно е най-големият донор на официална
хуманитарна помощ – той е предоставил над 2 милиарда евро за тази цел,
което е над 40 процента от общия обем на предоставената хуманитарна помощ
21

по света. През 2006 г. хуманитарната помощ, предоставена само чрез
механизмите на Европейската комисия, е предназначена за 75 държави и около
100 милиона души.
Сериозна част от участието на ЕС в международното хуманитарно
сътрудничество се осъществява по линия на универсалните и други
многостранни механизми – главно по линия на съответните органи и
организации в рамките на Обединените нации. В това участие ЕС се ръководи,
като правило, от собствените си цели, принципи и виждания относно
съдържанието на хуманитарната реакция в ситуации на бедствия или по повод
на дългосрочни проблеми от хуманитарно естество. Същевременно ЕС не се
стреми да налага собствените си подходи и виждания и проявява готовност за
взаимодействие с други действащи лица, изхождайки от разбирането, че
ефектът от съвместните действия е по-голям от механичния сбор от приносите
на всеки един от участниците.
Европейският съюз е сред най-активните участници в инициативата
„Добро хуманитарно донорство”, като призовава останалите участници към потвърди
ангажименти както по отношение на съдържанието на понятието „добро
донорство”, така и на прилагането му на практика. В рамките на Съюза се
работи за формулиране на всеобхватен подход за насърчаване на добрите
практики в областта на хуманитарната дейност чрез "добро хуманитарно
партньорство", което да обединява усилията на донорите - традиционни и нови,
и другите партньори (получатели и други участници в международното
хуманитарно сътрудничество както на международно, така и на местно ниво).
ЕС е активен участник и при формирането на общи позиции по
хуманитарни въпроси в органите и организациите на Обединените нации (Трети
комитет на Общото събрание, ИКОСОС, Съвет по правата на човека,
специализираните агенции, фондове и програми и пр.). Общата позиция на
Съюза се формира в хода на утвърдените механизми за координация както в
Брюксел, Ню Йорк и Женева, така и по места, където са седалищата или
местните офиси на съответните международни организации.
Особено важно в тази връзка е партньорството на Общността с
организациите и органите на Обединените нации и, по-конкретно, с OCHA.
Общността, представлявана от Европейската комисия, не е суверенна държава
и има само статут на наблюдател в ООН - тя не допринася за общия бюджет,
но е един от основните донори за специализирани агенции на ООН, фондове и
програми и играе важна роля при осъществяването на техните политики.
Към настоящия момент Общността взаимодейства с ООН на две основни
нива: на политическо (вземане на решения) и на оперативно. Съществуват,
обаче, значителни ограничения върху дейността на Европейската комисия,
които са причина за фрагментация на сътрудничеството, осъществявано на ад
хок база (и характеризиращо се със статут на наблюдател на ЕС, а не на член
на агенциите на ООН, с недостатъчна координация между държавите-членки на
ЕС и Общността и между тях и OCHA, с тежки ограничения във връзка с
разпоредбите на Финансовия регламент на ЕС и пр.).
Текущото сътрудничество включва усилия за подобряване на рамката за
взаимодействие между двете страни в следните области:
22

• установяване на многогодишни програмни инструменти, насочени към
осигуряване на по-голяма прозрачност и съгласуваност при
•
програмирането в Общността;
търсене на по-голяма гъвкавост по отношение на финансирането на
дейности на ООН;
• по-добро взаимодействие на базата на Рамковото споразумение между
ЕС и ООН и относно принципите за финансиране или съфинансиране на
програми и проекти, управлявани от ООН (август 1999 г.) и на
договорите със специализираните агенции от 2003 г., позволяващи на
Комисията да участва пълноценно в програмирането и в
административните органи на ООН, както и в контрола и одита на
програми и проекти.
От гледна точка на политическото ниво на сътрудничеството Общността
полага усилия ЕС да говори с един глас, когато е възможно, за увеличаване на
присъствието на Общността в системата на ООН и за утвърждаването й като
субект на различните органи и организации.
На оперативно ниво стремежът на Общността е да се постигне
съвпадение на мандатите и да се определят области от общ интерес и се
премине от финансиране по конкретни случаи на взаимодействие към
финансиране на програми като цяло. За тази цел Комисията би следвало да
извърши анализ на мандатите, на силните и слабите страни на партньорите в
ООН, за да набележи възможни стратегически партньори, да се стреми към
адекватно съгласуване на механизмите за финансиране в съответствие със
стратегическите документи за страните-партньори, да определи ясни
политически насоки за сътрудничество със специфични субекти на ООН и пр.
5. БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНОТО ХУМАНИТАРНО СЪТРУДНИЧЕСТВО
по традиция България се стреми към широко участие в международното
хуманитарно сътрудничество. То се изразява както в подкрепа за инициативите
и програмите на международните хуманитарни организации, така и в
предоставяне на ресурси за ликвидиране на последствията от природни
бедствия и бедствия, причинени от човешка дейност. Израз на този стремеж са
както периодичното членство в ръководните органи на специализирани
агенции, програми, фондове и други организации на Обединените нации, така и
доброволните вноски (в съответствие с възможностите) във фондове по апели
на международни организации за набиране на средства по различни
хуманитарни поводи.
България винаги е проявявала солидарност с хората в нужда по света.
Друг въпрос е доколко ефективно България е успявала да се включи в
международните действия за облекчаване на техните страдания. Това е найвече
въпрос на политика в тази област, каквато за съжаление все още не е
разработена. Изработването на такава политика, обаче, е императив – найвече
поради необходимостта от български принос при формулирането и
осъществяването на политиката за хуманитарно сътрудничество на
Европейския съюз. На базата на тази политика предоставяните от България
ресурси и самото българско участие в хуманитарни действия биха могли да
станат по ефективни и видими. По отношение на предстоящата работа в това
23

направление биха могли да бъдат направени две конкретни предложения. На
първо място, тъй като участието в международното хуманитарно
сътрудничество не е само външнополитически въпрос, би следвало при
формиране на съответната политика да участват активно съответните
ведомства, които при нужда изпълняват съответните функции (т.е. националите
ведомства, които имат отношение към работата при извънредни ситуации). При
това междуинституционално взаимодействие Министерството на външните
работи би могло да играе координираща роля, но не и да носи основната
отговорност за напълване на тази политика със съдържание. На второ място,
отчитайки възможностите на страната би било удачно да се определят
конкретни ниши по тази политика, в които да се търсят възможности за
създаване на сериозен капацитет и по които да се търси съществено участие в
механизмите на международното хуманитарно сътрудничество. Тези ниши биха
могли да бъдат в приоритетни области за работа и вътре в страната – по този
начин биха се постигнали максимални резултати от положените усилия.
24