????? ?? ?? ????? ? ??????? ?? ??? ???????? (?????? ?? ...

добиваният нефт се губи при преноса, (базираният във Вашингтон Centre for Strategic
and International Studies определя тези загуби на 7%). Това е равно на цялото
производство на нефт в Казахстан, например.
Подобна е централизацията и монополизацията и при производството на ядрени
съоръжения и строителството на ядрени централи.
В същото време в момента вътрешните нужди на Русия от енергийни ресурси растат
значително и държавните монополи са задължени да снабдяват много потребители на
цена под производствената. Това отново намалява възможностите за инвестиции. В
момента е факт, че Газпром зависи все повече зависи от вноса на евтин газ от
Тюркменистан. В същото време, в Русия беше приет закон, който засекретява запасите
на страната от нефт и газ. Запасите от уран отдавна са секретни. Това е доста голяма
заплаха за страните зависещи от внос на енергийни ресурси от Русия, а евентуалните
промени могат да предизвикат резки движения в цените на енергийните ресурси.
Определено обаче, най-голямата заплаха идваща от държавните монополи на Русия е
възможността по всяко време Русия да прекъсне доставките в защита на своите
геополитически интереси, както това многократно вече се случи през последното
десетилетие.
В редица анализи и официални документи на европейските институции се анализира
тази опасност, като се търсят методи за противодействие. Разбирането, че
концентрирането на доставките на енергийни ресурси (главно газ и нефт, но за някои от
новите страни в съюза и на ядрено гориво) от Русия води до подкопаване на
националната им енергийна сигурност доведе до създаването на програми и проекти за
диверсификация.
„Русия прави системни опити да използва енергийните доставки като инструмент за
намаляване автономността на страни от така наречената „близка чужбина”, за
формиране на тяхната външна политика, както и за подкопаване на новите
демократични политически и икономически системи на страните от източна и централна
Европа. Русия не се колебае да използва икономическия си потенциал и енергийните
ресурси с които разполага за натиск над суверенни страни, особено сред новите членки
на ЕС”. 77
2. Енергийна зависимост
Терминът „енергийна зависимост” е пряко свързан с енергийна сигурност, но в същото
време е доста различен от него.
В ЕС когато се говори за енергийна зависимост се разбира преди всичко зависимостта от
внос на природен газ и нефт. Според европейската статистика, през 2010 ЕС зависи от
внос за над 50% от енергийните си ресурси. Перспективите са още по-лоши, като се
очаква през това десетилетие зависимостта да достигне 60-65%. Подобна перспектива е
тревожеща и неприемлива, особено когато увеличаващата се зависимост е главно от
един източник – Русия. Затова през последните години в ЕС се работи усилено по
няколко направления за намаляване на тази зависимост.
77 Operational Programme of the Council for 2005 submitted by the Incoming Luxembourg and United Kingdom
Presidencies [online], Brussels, December 2004 [cit. 2007-04-29]. Accessible at WWW:
http://www.fco.gov.uk/Files/kfile/UK-Lux%20prog.pdf.
46