Божествено откровение за АДА

между си. Пред нас голям демон даваше заповеди на по-малките. Ние спряхме да
слушаме и Исус каза:
-Тук има и невидима армия от зли сили, които ние не виждаме тук – демони
като зли духове на болест.
- Върви! – каза големия демон на малките дяволчета и демони. – Вършете
много лоши работи. Нахлувайте в домове и унищожавайте семейства.
Прелъстявайте слабите християни и обучавайте неправилно и заблуждавайте,
колкото можете повече. Ще получите наградата си, като се върнете.
Запомнете, трябва да се пазите от тези, които истински са приели Исус за
техен Спасител. Те имат силата да ви изгонят. Отивайте сега на земята. Аз
изпратих вече други демони там и имам още да изпращам. Запомнете, ние сме
слуги на принца на тъмнината и на въздушните сили.
След тези думи, злите форми полетяха нагоре и извън Ада. Вратите на върха на
десния крак на Ада се отваряха и затваряха много бързо, за да ги пуснат навън. Също
така, някои излязоха през тунела, през който ние дойдохме.
Ще се опитам да опиша вида на тези зли същества. Този, който говореше беше
много голям, с размера на възрастна мечка-гризли, кафяв на цвят, с глава като на
прилеп и очи, сложени много назад върху космато лице. Космати ръце падаха до тялото
му и зъби стърчаха през козината на лицето му.
Друг беше малък като маймунка с много дълги ръце и козина по цялото тяло.
Лицето му беше мъничко и имаше остър нос. Никъде не можах да видя очи.
Трети имаше огромна глава, огромни очи, огромни уши и дълга опашка, докато
друг голям като кон и имаше гладка кожа. От видът на тези демони и зли духове и от
ужасната воня, която идваше от тях ми прилошаваше. Накъдето и да погледнех, виждах
демони и дяволи. Научих от Господа, че най-големият от тези демони получаваше своите
заповеди директно от Сатана.
Исус и аз вървяхме надолу по пътя, до като стигнахме до друга дупка. Викове от
болка и незабравими звуци, изпълнени с тъга се чуваха навсякъде. „О, Господи, какво
следва?” си помислих аз.
Ние минахме точно покрай някои зли същества, които изглежда не ни видяха и
спряхме до друга дупка със огън и сяра. В нея имаше огромна структура на мъж. Аз го
чух да проповядва евангелието. Погледнах удивено към Исус за отговор, защото Той
винаги знае моите мисли. Той каза:
- Докато беше на земята, той беше проповедник на евангелието.
Едновременно той говореше истината и Ми служеше.
Аз се чудих какво прави този мъж в Ада. Беше висок около 1,83 м и скелета му
беше мръсно сив цвят, като надгробен камък. Част от дрехите му все още висяха на
него. Аз се чудех защо пламъците не са изгорили тези прокъсани и дрипави дрехи.
Горяща плът висеше от него и черепа му изглежда гореше. Ужасна миризма идваше от
него.
Аз гледах човека да размахва ръце, като че държи книга и започна да чете
стихове от въображаемата книга. Аз отново си спомних думите на Исус: „В Ада ти в
пълно съзнание и с всичките си чувства, а тук те са много по-силни.” Мъжът рецитираше
стих след стих и аз си мислех, че е добре. Исус, с огромна любов в гласа си, каза на
мъжа:
- Мир, утихни.
Веднага мъжа спря и се обърна бавно да погледне Исус.
Аз видях душата на мъжа в този скелет. Той каза на Исус:
- Господи, сега аз ще проповядвам евангелието на всички хора. Сега,
Господи, съм готов да отида и да споделя с другите за това място. Знам, че докато
бях на земята, не вярвах, че има Ад, нито че Ти ще се върнеш отново. Това искаха
да чуят хората и аз спестявах истината на хората в църквата. Знам, че не харесвах