Божествено откровение за АДА

Ще се опитам по най-добрия начин да опиша стъпка по стъпка какво почувствах и
видях. Някои от нещата не разбирах. Господ Исус ми каза значението на повечето от
тях, но някои неща не ми каза.
Тогава знаех, а и сега знам, че тези неща наистина се случиха и само Бог можеше
да ми ги покаже. Слава на святото Му име. Хора, повярвайте ми, Ада е реален. Аз бях
водена там чрез Духа много пъти, за да направя този разказ.
Скоро ние бяхме високо в небето. Аз се обърнах и погледнах към Исус. Той беше
пълен със слава и сила и мир струеше от Него. Той взе ръката ми и каза:
- Обичам те. Не се бой, защото Аз съм с теб.
Ние започнахме да отиваме все по-нагоре в небето и вече можех да виждам земята
под нас. Изпъкнали над земята и разпръснати на много места имаше фунии, въртящи се
около центъра си и развиващи се отново. Тези се движеха високо над земята и
изглеждаха като великани, с мръсни дрехи, които постоянно се движеха. Те идваха от
всякъде по земята.
- Какви са тези? – попитах Господ Исус, докато се приближавахме до един от
тях.
- Това са вратите към Ада. – каза Той. – ние ще влезем в Ада през един от
тях.
Веднага влязохме в една от фуниите. Отвътре приличаше на тунел, въртящ се
наляво и надясно като пумпал.
Дълбока тъмнина слезе над нас и с тъмнината дойде и толкова ужасна миризма, че
дъха ми спря. Покрай стените на тунела имаше живи силуети, зазидани в стените. Тъмно
сиви на цвят, образите се движеха и викаха към нас, докато минавахме. Без да ми се
казва, аз знаех, че те са зли.
Силуетите можеха да се движат, но все още бяха закрепени за стените. Ужасна
миризма идваше от тях и те ни пищяха с най-ужасните писъци. Почувствах, че невидима
зла сила се движеше вътре в тунелите.
Понякога в тъмнината, аз можех да различа силуетите. Мръсна мъгла покриваше
почти всички от тях.
- Господи, какви са тези? – попитах аз, като се държах здраво за ръката на Исус.
Това са зли духове, готови да се изсипят на земята, когато Сатана даде заповед. –
каза Исус.
Като вървяхме надолу вътре в тунела, злите силуети се смееха и викаха към нас.
Те се опитваха да ни докоснат, но не можеха поради силата на Исус. Въздуха беше
мръсен и само присъствието на Исус ме пазеше да не извикам от абсолютен ужас.
О, да, аз имах всичките си сетива – можех да чувам, да помирисвам, да виждам и
чувствам, дори да вкуся злото на това място. Изобщо моите сетива бяха много почувствителни
и от миризмата и мръсотията ми ставаше лошо.
Крясъци изпълваха въздуха докато се приближавахме до основата на тунела.
Пронизителни писъци ни посрещаха от тъмния тунел. Звуци от всякакъв вид изпълваха
въздуха. Можех да почувствам страха, смъртта и греха навсякъде около мен.
Най-лошата миризма, която някога съм помирисвала изпълни въздуха. Това беше
миризма на разлагаща се плът и като че ли идваше от всички посоки. Никога на земята
не бях чувствала такова зло, нито бях чувала такива викове на отчаяние. Скоро щях да
открия, че това бяха виковете на мъртвите и че Ада беше изпълнен с техните стенания.
Аз усетих порив на зъл вятър и малка всмукваща сила пред нас. Светлини като
светкавици или проблясъци проникваха в черната тъмнина и хвърляха сиви сенки на
стените. Аз едва можех да различа формата на нещо пред мен. Аз отскочих в шок,
когато осъзнах, че това беше огромна змия, която се движеше пред нас. Като продължих
да гледам, видях че тези грозни змии се плъзгаха навсякъде.
Исус каза: