Божествено откровение за АДА

Ето (гледайте, вижте), ще има нова земя и Нов Ерусалим, слизащ
отгоре и Аз ще царувам завинаги.
Глава 21
Фалшива религия
Господ каза:
- Ако хората на земята Ме чуят и се покаят от греховете си, Аз ще
задържа делата на Антихрист и на звяра, докато дойде време на
освежаване. Не се ли покаяха хората от Ниневия след проповедта на Йона?
Аз съм същият вчера, днес и завинаги. Покайте се и Аз ще изпратя време на
благословение.
Тогава чух Исус да казва:
Моите хора трябва да се обичат един друг и да си помагат. Трябва да
мразят греха и да обичат грешника. Чрез тази любов всички хора ще знаят, че
сте Мои ученици.
Докато Исус говореше, земята се отвори и ние отново бяхме в Ада. Аз видях
един хълм, пълен с мъртви стволове на дървета и около тях имаше сива
мръсотия. Също така видях малки ями на този хълм и сиви форми на хора
вървяха и говореха.
Аз последвах Исус по една крива и мръсна пътека, водеща към сивия хълм.
Когато се приближихме, видях, че хората бяха непокътнати, но мъртви. Те бяха
съставени от сива мъртва плът и бяха вързани заедно с въже на робство –
някакъв вид връв от сива материя, която нараняваше наоколо всички хора на
хълма. Докато нямаше огън наоколо, аз знаех, че това е част от Ада, защото
мъртва плът падаше от костите на хората там и порастваше отново много бързо.
Смъртта беше навсякъде, но хората изглежда не забелязваха – те бяха погълнати
от разговора.
- Нека да чуем какво казват, - каза Исус.
Един човек каза на друг: „Чувал ли си за този човек Исус, който дошъл да
отнеме греха?”
Друг отговори: „Аз познавам Исус. Той изми моите грехове. Всъщност, аз не
знам какво правя тук.”
„Нито пък аз, каза първият.”
Друг каза: „Аз се опитах да свидетелствам на моя съсед за Исус, но той не
искаше дори да чуе. Когато жена му умря, той дойде да ми иска заем за
погребението, но аз си спомних, че Исус беше казал да бъдем мъдри като змиите
и безвредни като гълъбите. Така че го отпратих. Знаех, че той ще похарчи
парите за нещо друго. Ние трябва да бъдем добри управители на парите си, нали
разбирате!”
Първият мъж проговори отново: „да, братко, каза той, едно момче в нашата
църква имаше нужда от дрехи и обувки, но баща му пиеше, така че аз отказах да
му купя каквото и да било. Ние наистина дадохме добър урок на този човек.”