Божествено откровение за АДА

- Дете Мое, точно за това си тук. – отговори Исус. – Ти трябва да знаеш и да
кажеш истината за Ада. Небето е реално! Ада е реален! Ела, ние трябва да
продължим.
Аз погледнах отново към жената. Нейните викове бяха толкова тъжни. Докато я
гледах, тя събра костеливите си ръце като за молитва. Аз се разплаках. Бях във духовна
форма и плачех. Аз знаех, че хората в Ада също усещат тези неща.
Исус знаеше моите мисли.
- Да, дете, - каза Той – така е. Когато хората дойдат тук, те имат същите
чувства и мисли, както когато са били на земята. Те си спомнят техните семейства
и приятели и всички моменти, когато са имали шанс да се покаят, но са отказали.
Спомените са винаги с тях. Само ако бяха повярвали добрата вест и се бяха
покаяли, преди да стане твърде късно.
Аз погледнах старата жена още веднъж и този път забелязах, че тя беше само с
един крак и имаше пробити дупки в нейната бедрена кост.
- Исусе, какви са тези? – попитах аз.
Той каза:
- Дете, докато тя беше на земята, беше болна от рак и много страдаше.
Подложи се на операция, за да живее. За много години тя беше огорчена стара
дама. Много от Моите хора отиваха да се молят за нея и да й кажат, че Аз мога да
я изцеля. Тя отвръщаше: „Бог ми направи това.” И не се покая, и не прие добрата
вест. Тя дори Ме познаваше за известно време, но после Ме намрази.
Тя каза, че не се нуждае от Бог и не искаше Аз да я изцеля. Аз я умолявах,
все още исках да й помогна, исках да я изцеля и да я благословя. Но тя Ми обърна
гръб и Ме проклинаше. Тя каза, че не ме иска. Моят Дух я умоляваше. Дори и след
като Ми обърна гръб, Аз все още се опитвах да я привлека чрез Духа Си, но тя не
послуша. Накрая тя умря и дойде тук.
Старата жена извика към Исус:
- Господи Исусе, моля Те, прости ми сега. Съжалявам, че не се покаях,
докато бях на земята.
Със силни ридания тя извика към Исус:
- Само да се бях покаяла, преди да бе станало твърде късно! Господи,
помогни ми да изляза от тук! Ще Ти служа. Ще бъда добра. Не страдах ли
достатъчно? Защо чаках да стане прекалено късно? О, защо чаках, докато Твоят
Дух спря да се опитва?
Исус й каза:
- Ти имаше шанс след шанс да се покаеш и да Ми служиш. – тъга се
излъчваше от Исусовото лице, докато ние се отдалечавахме.
Като гледах старата жена да плаче, аз попитах Исус:
- Господи, какво следва сега?
Аз можех да почувствам страха навсякъде. Навсякъде имаше скръб, викове от
болка и атмосфера на смърт. Исус и аз вървяхме в скръб и съжаление към следващата
дупка. Аз можех да продължа само чрез Неговата сила. Дори и отдалечени, аз все още
можех да чувам виковете на старата жена – викове на покаяние и молба за прошка.
Само да можех да й помогна по някакъв начин, си мислех аз. Грешници, моля ви не
чакайте, докато Божия Дух спре да ви кани.
В следващата дупка имаше жена на колена, като че търсеше нещо. Нейната
скелетова форма също беше цялата в дупки. През тях се виждаха костите й и нейната
разкъсана дреха беше в пламъци. Главата й беше плешива и там, където трябваше да са
очите и носа имаше само дупки. Малък огън гореше около краката й и тя драскаше
повърхността на сярната дупка. Огънят обгръщаше ръцете й и мъртва плът падаше,
докато тя копаеше.
Огромни ридания я разтърсваха.