РЕЦЕНЗИЯ на научната продукция на доц. д. ист. н. Иван ...

РЕЦЕНЗИЯна научната продукция на доц. д. ист. н. Иван Александров Билярски,участник в конкурс за професор в секция „Средновековна история” вИнститута за исторически изследвания – БАНИван Александров Билярски е роден през 1959 г. Завършил е право вЮридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, както ицентъра по Теория и история на културата (дн. специалност „Културология”). През1986-1988 той е редовен аспирант (дн. „докторант”) по средновековна история наБългария в упоменатата секция в Института за история – БАН. През 1989 г. защитавакандидатска (докторска) дисертация, посветена на институциите на Второто българскоцарство, а двадесет години по-късно, през 2009 г. и дисертация за присъждане нанаучната степен „доктор на историческите науки” на тема „Правната лексика вбългарското средновековно пространство”. От 1989 г. Иван Билярски работи вИнститута за история – БАН (дн. Институт за исторически изследвания), първо катонаучен сътрудник, а после ст. н. с. II ст. (доцент). От 2000 г. е преподавател по Историяна българската държава и право във Варненския свободен университет „ЧерноризецХрабър”.През последните двадесет години Иван Билярски, в качеството си настипендиант и участник в програми, финансирани от различни европейски институции– частни и публични – специализира и работи по различни теми в Гърция (Атина, СветаГора), Италия (Рим, Ватикана), Йерусалим, САЩ (Дъмбартън Оукс, Охайо),Швейцария (Женева, Фрибург), Великобритания (Шотландия, Уелс), Румъния и др.Добавени към основната му подготовка, тези усилени научни занимания, правят отИван Билярски завършен изследовател на средновековната история.*Доц. д. ист. н. Иван Билярски е автор на значима научна продукция. Общо над150 научни публикации: книги и статии, някои от които са в обем 70-80 печатнистраници. Съиздател/редактор е на няколко важни сборника, обединяващи тематичноопределен брой изследвания или материали от научни конференции. Публикувал е вразлични европейски страни и САЩ на френски, италиански, английски, немски,румънски и други езици. Публикациите в повечето случаи са във важни и достатъчноизвестни списания и годишници като Revue des études byzantines, Byzantinoslavica,Зборник радова византолошког института, Symmeikta, Byzantine and Modern GreekStudies, Orientalia christiana periodica, Ricerche slavistiche, Revue des études sud-esteuropéennes, Méditerranées, Revista istorică, Turcica и др. Самостоятелните книги са 7,като две от тях са публикувани в чужбина – Фрибург и Лайден. Иван Билярски есъавтор на няколко книги, най-важната сред които е „Борилов Синодик. Издание ипревод” (заедно с Ив. Божилов и А. Тотоманова).В научните интереси на Ив. Билярски, в неговата изследователска работа иразбира се сред неговите значителни на брой научни публикации, ясно се открояват,дори бих казал сякаш се борят, два пътя на изследвания. Първият (той е първи и повреме) сякаш е прекалено конкретен, характеризира се с филологическата сухота июридическата прецизност и е посветен на българските институции. Отправната точка втези изследвания е частното, конкретността, а използувания метод е анализът. Така сеоткроява понятието, характеризирано от три посоки – език, право и исторически извор.Сборът от подобен тип наблюдения, пълноправни изследвания (всяко само за себе си),изгражда пълна картина на българските институции – владетелски, централнидържавни и провинциални – в епохата на Второто българско царство; създаваинтересна и важна представа за организираността на властта, за функционирането на1

държавния апарат, църквата, обществото. И всичко това с помощта на езика, наотделните лексикални единици. На тази суховата, но безспорно важна материя ИванБилярски посвети двете си дисертации, както и много други изследвания. Резултатитеса събрани в четири книги: Институциите на средновековна България (София, 1998,425 с.). Word and Power in Mediaeval Bulgaria (Brill, Leiden, 2011, 584 c.) – книгата имаследното съдържание: Речник на българската средновековна правна лексика (с. 17-184 700/800 понятия), една уводна глава, онасловена „Право език и идентичност” (с.185-204), както и четири глави, посветени на правната лексика и върховната власт,институциите, данъци и данъчна система, църквата – църковни санове и институции (с.204-515). Следващата книга е онасловена „Публично- и каноничноправна лексика вбългарското средновековно пространство” (ВСУ „Черноризец Храбър, 2011, 492 с.).Какво е съотношението между двете последни книги? В книгата на български езиклипсва главата, посветена на фиска, но в замяна на това е добавена глава, чийтонадслов гласи „Понятия и термини из облстта на църковната юрисдикция, брачно исемейно право” (с. 423-444). Книгата има и две приложения, които липсват в другата:1) Словник на термините от българските писма до папа Инокентий III (с. 475-485,причината за тяхното обособяване е ясна – те са превод и езикът е латински, коетозатруднява установяването на българските им съответствия); 2) второто приложение епосветено на два документа на гръцки език, но издадени във владението на АлексийСлав. Става дума за сигилиона на деспота, издаден в полза на манастира „Св.Богородица Спилеотиса” и за завещанието на Павел Клавдиуполит, бивш игумен наманастира и митрополит на Мелник (с. 486-491). В основата на четвъртата книга е гл. 5от “Word and Power” (с. 393-500), посветена на данъците и данъчната система. Книгатаноси заглавието „Фискална система на средновековна България” (Пловдив, 2010, 247с.). В пет глави са разгледани: произход и характеристика на фискалноправнаталексика, държавните вземания, ангариите, фискалната администрация (столична ипровинциална) и категориите население според данъчните документи. Последнатаглава от книгата е онасловена „Регламентация на външната търговия на средновековнаБългария” и тя е посветена на договорът от 716 г., войната от 894 г., търговскитеотношения с Дубровник, Венеция и Брашов, както и договорът на деспот ЙоанТертер/Иванко с Генуа. В словника (с. 176-226) са събрани и изучени понятията с общхарактер, които имат отношение към фиска, както и термините, извлечени от Закона засъдене на людете, документите, издадени от цар Иван Александър в полза на Венеция идоговорът от 1387 г.В основата на втория тип изследване е въображаемото или поне аз използувамтова понятие. За да бъда по-ясен, ще кажа, че става дума за изучаване на идеи иидеологически модели, намерили отзвук в редица средновековни текстове,принадлежащи към „официалната” или „неофициалната” литература. Или, ако трябвада представя този тип изследвания и използувам примера на Жак Льо Гоф, ще кажа, честава дума за политическа антропология. Иван Билярски се занимава с библейскитемодели и тяхното отражение върху българската средновековна държавност,отношенията държава-църква, царските ритуали – коронация, специално замиропомазването, брак, култът към владетеля (предпочитанията му са към цар Петър,император Константин и разбира се библейските фигури на Мойсей и Давид), светцитепокровители(св. Параскева-Петка), светците-воини (св. Димитър), отношенията царсветец(цар Петър-св. Иван Рилски), пренасянето на мощи в българската столица ицарската власт. Тези и немалко други проблеми са обект на десетки публикации, средкоито ще отбележа трите книги (по години на издаване): “Hierarchia. L’Ordre sacré”(Fribourg, 1997, 97 c.); „Покровители на Царството. Св. цар Петър и св. Параскева-Петка” (София, 2004, 111с.) и особено „Сказание на Исайя пророка и формирането на2

политическата идеология на ранносредновековна България” (София, 2011, 266 с.). Тазипоследната безспорно е най-важната и най-интересната от трите книги, посветена наедин текст, запазен за съжаление само в един късен ръкопис, който отдавна привличавниманието на българските учени, предизвиква много спорове, разногласия и винаги еоставал много нерешени проблеми. Иван Билярски е посветил на „Сказанието” цялакнига и предлага нов прочит на този неясен текст, пълен с много и тежки деформации(антропонимия, топонимия, хронология), един богат коментар и един опит да гопостави в основата на българската политическа идеология.Една много важна страна от изследователската дейност на Иван Билярски еработата с ръкописи – описания и издания на текстове. Обект на проучвания сасветовни хранилища на гръцки и особено на славянски ръкописи – Атон, Патмос,Ватикана, Йерусалим, Букурещ. Работата на Иван Билярски в тези световни центровепоказа, че дори и днес могат да се правят открития. Няма да навлизам в подробности ище се задоволя да посоча няколко публикации: „Два наръчника за питакиа от къснотоСредновековие”, ЗРВИ, XXIX-XXX, 1991, с. 233-300, „Молитви за царя (към историятана средновековния славянски Евхологион)”, Исторически преглед, 1991, 5, с. 74-89; “Lerite du couronnement des tsars dans les pays slaves et la promotion d’autres axiai”, OrientaliaChristiana periodica, 59, 1993, 1, с. 71-139. Специално внимание искам да обърна наработата с два ръкописа от Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” – 289 (55)и 432, т. нар. Палаузов и Дринов преписи на Синодика на цар Борил (вж. БориловСинодик, с. 55-85).Свършвам до тук, тъй като извеждането на отделни по-малки проблеми (а те самного) и изброяването на много и различни публикации, поне в настоящия случай, не енеобходимо. Казаното по-горе далеч надхвърля изискванията за подобен конкурс. ИванБилярски отдавна е готов за такова научно звание – както „технически” илиадминистративно (т. е. степента „доктор на историческите науки”), така и смногобройната си и разнообразна научна продукция.Заключение: След всичко казано за научната дейност на кандидата, коготообсъждаме тук, призовавам членовете на научното жури, а след тях и членовете наНаучния съвет на Института за исторически изследвания, да изберат доц. д. ист. н.Иван Александров Билярски за професор в секция „Средновековна история” вИнститута за исторически изследвания – БАН.15 септември 2011 г.проф. д. ист. н. Иван Божилов3

РЕЦЕНЗИЯот проф. Елка Бакалова, доктор на изкуствознанието(Член-кореспондент на БАН)ПО КОНКУРСАза заемане на академичната длъжност„ПРОФЕСОР” по конкурс, обявен от Института за исторически изследвания при БАНшифър 05.03.06 (Държавен вестник, брой 46)с кандидат – доц. д-р на историческите наукиИВАН АЛЕКСАНДРОВ БИЛЯРСКИНа обявения от Института за исторически изследвания при БАН конкурс зануждите на секция „Средновековна история” единствен явил се кандидат е доцент,доктор на историческите науки Иван Билярски, чието научно творчество отдавнаследя.За участие в конкурса Иван Билярски е представил над 70 научни публикации,които се отнасят към обявената в конкурса научна област и по-голямата част от коитоса отпечатани в периода от 2001 г. – годината на хабилитирането на автора – до днес.От тях:а/ 7 книги, едната от които Институциите на средновековна България. Второбългарско царство, София, 1998 (съществено допълнен вариант на дисертационния мутруд) .б/ 1 книга: Борилов Синодик. Издание, превод и коментар, София, 2010(в съавторство с Ив. Божилов, А.-М. Тотоманова)в/ съставителство и научна редакция на 4 специализирани издания (у нас и вчужбина).г/ 59 студии и статии с изследователски характерТрудовете, публикувани преди 2001 г. (годината на хабилитирането на ИванБилярски) не са обект на настоящата рецензия, въпреки, че съм убедена, че в хода напроцедурата за професор би трябвало да се вземат под внимание всички трудове накандидата, а не само публикуваните през последните 10 години.Тук веднага държа да подчертая, че като обем и качество научната продукцияна Иван Билярски далеч надхвърля изискванията за научното звание „професор” ивероятно само високите критерии, които са характерни за самия кандидат, биха моглида обяснят тази закъсняла процедура.I. Иван Билярски е широко известен като един от най-сериозните специалисти поистория на средновековна България и безспорен авторитет в областта насредновековната история на Балканските народи. Той е успял да си изгради блестящанаучна репутация както у нас, така и в чужбина, за което свидетелствуват не самопубликациите му, но и участието му в отговорни международни форуми, сборници,периодика и др. Трудовете му се отличават със своя ясно очертана специфика,обусловена от факта, че изследователят е преди всичко историк, но юридическото муобразование осигурява специфични компетенции, които определят и зрителния ъгъл, ихарактера на изследователската проблематика, както и избора на методи за изследванена материала.II. Монографиите, студиите и статиите на Иван Билярски го очертават като авторбезспорно много активен и отзивчив към актуални проблеми в онази сфера наисторията, която е основен обект на неговите научни изследвания. Главното, коетохарактеризира според нас кандидата, е преди всичко задълбоченото познаване на4

цялостната средновековна култура, но и съвременните методи за нейното изследване.За него е характерна респектиращата зоркост на издирвач, внимателно стъпващ по вечегубещите се последни дири на явлението. Събраният, анализиран, систематизиран ипубликуван от Иван Билярски материал е сигурна основа за работата на всекиспециалист. Няма публикация на Иван Билярски, която да не носи новости и катофактология, и като интерпретация.III. По-значителните научни приноси на Иван Билярски в областта на обявенияконкурс според нас се отнасят към два различни проблемни кръга, тясно свързанипомежду си. Аз ще се спра предимно на единия от тях:А) Проблеми на средновековната българска държава и правоИван Билярски е личност с ярко изявени предпочитания към обекта наизследване. Предпочитаните обекти и теми на изследване са свързани предимно съссветската власт в средновековна България. Той внимателно и подробно изследваинституциите на средновековната държава, йерархична структура на обществото,държавен апарат, функциониране, закони, юридическа терминология и т.н.Б) Аспекти на средновековната менталностМного от публикациите на Иван Билярски означават (вж. приложения списък натрудовете) задълбочено вглеждане в проблематиката на редица недостатъчноизследвани явления на средновековната култура. Безспорни са неговите приноси заизясняване на тяхната стойност като културни феномени. Всъщност, става дума занеобходимостта да се избегне затварянето в една или друга сфера на частнотоисторическо изследване, да се излезе отвъд границите на емпиричния материал към поширокикултурологични разработки. Усетът към актуалните тенденции в днешнатахуманитаристика и широката професионална култура водят Билярски към използванена по-модерни интерпретативни стратегии. И точно в тази област (която е свързана скомпетенциите на моята професионална ориентация) ще отбележа някои от важнитенаучни приноси на кандидата.1) Съществен дял от научното творчество на кандидата заемат изследваниятана владетелската идеология в средновековна България. Но всъщност тази тема ебезспорно важна за изследване на менталността в цялата византийска културнаобщност или, както я нарича Дмитри Оболенски „The Byzantine Commonwealth”. В найобщплан тя е свързана с проблема за използването на старозаветните модели въввладетелската идеология, който е особено актуален днес. Поради това и изследваниятана Билярски привличат особено широк балкански контекст и впечатляващомеждународно сътрудничество. Достатъчно е да назова проведения по идея на И.Билярски (със сътрудничеството на Р. Паун) международен симпозиум през 2005 г. вБукурещ на тема “The Biblical Models of Power and Low”, чиито материали сапубликувани по-късно от Peter Lang (вж. приложения списък). Подобни изследвания наотделни частни случаи не липсват, например, и в сръбската традиция - от В. Джурич иД. Попович до М. Тимотиевич, С. Марианович-Душанич, Д. Войводич и J. Ерделян.Но системното фокусиране върху проблема в различните му аспекти е изцяло личназаслуга на Иван Билярски. Като се започне от особено ценното проучване върхуритуала на коронацията (Le rite de couronnement des tsars dans les pays slaves etpromotion des autres axiai, Orientalia Christiana Periodica, vol. 59, Roma 1993) и сезавърши с най-новата книга на автора - Сказание Исаево и формиране наполитическата идеология на ранносредновековна България (София, 2011). Без да сеспирам по-подробно на този оценен по достойнство труд ще подчертая, че тойпредставлява пръв по рода си опит да се изгради една цялостен «идентичностен иидеологически модел» (терминът е на Билярски) за избрания народ, т.е. апроприациятана този модел с цел да се изгради идеята за богоизбраност, да се сакрализира власт или5

това особено ценна. Тези определено културоложки аспекти в научната дейност накандидата дават много интересни резултати.V. Заключение. Изхождайки от обективните изисквания, предявявани къмкандидатите за научното звание “професор” в рамките на обявената в конкурсанаучна специалност, намирам, че Иван Билярски не само напълно отговаря на тезиизисквания, но със своята квалификация и научни приноси определено издигаавторитета на нашата хуманитаристика. Нещо повече. Неговите трудове отварятнови насоки в научното дирене и стимулират развитието на нашата наука заСредновековието като цяло.Поради всичко това, предлагам на почитаемо жури да избере доцент,доктор на историческите науки Иван Билярски за професор.София, 20.10.2011Рецензент: Чл.-кор. Проф. Елка Бакаловадоктор на изкуствознанието7

Р Е Ц Е Н З И ЯВърху кандидатурата наИван Александров Билярскиза придобиването на научното звание професор в конкурс, обявен от Института заисторически изследвания при БАН, София, по шифър 05.03.06 (Държавен вестник,брой 46)Кандидатурата на И. Билярски се основава на дълъг списък от публикации,множество участия в научни срещи на различно ниво, участия в редакционни колегиина престижни издания, както и на редовни университетски лекции и инцидентничетения при гостуване в чужди университети.Завършил право в Юридеския факултет на СУ „Св. Климент Охридски” (1984) икурс по история и теория на културата (1983-1985), той става докторант в секцията посредновековна история на България в Института по история на БАН (1986-1989),завършвайки обучението си с успешна защита на докторска дисертация на тема„Институциите на Второто българско царство”. От тогава научните му интереси сенасочват предимно към проявите на държавността и властта през средновековието –управленските институции, политическата идеология изобщо и политическотобогословие в частност.Резултат от неговите проучвания е дълга поредица от публикации в български ичужди издателства и издания, които несъмнено му създават репутацията на успешенмедиевист. Впрочем това личи от списъка на цитациите в множество книги и статии(около 60) от България, Франция, Германия, Румъния, Гърция, Сърбия, Италия, Полша,Холандия и Словакия.Едно от най-важните проучвания на И. Билярски е върху средновековнатабългарска юридическа терминология. Публикувано е на български като „Публично- иканонично правна лексика в българското средновековно пространство” и в превод наанглийски в престижното издателство Брил под заглавие „Слово и власт всредновековна България” (2011). То представлява един изчерпателен глосариум, вкойто са включени и обяснени всички термини, които имат отношение къмюрисдикцията, централната власт и църквата в средновековна България. Неговатазначимост се определя от факта, че на едно място е събрана и коментиранасредновековната българска лексика, но, също така, не бива да се пренебрегва и оназичаст от проучването, която се занимава с юридическата терминология като част отполитическата идеология.По принцип законът сам по себе си (т.е. вън от практическото му прилагане) ечаст от тази идеология, заявка за ролята на владетеля и неговите управленскиинституции и за мястото му по отношение на неговите поданици. В този смисълбългарската средновековна юридическата мисъл не е по-различна и следва познатапарадигма. Систематичните наблюдения на И. Билярски върху познатите правнипаметници го водят до заключението, че византийската юридическа мисъл и лексикапредставляват модела, върху който се изгражда българската представа за върховнатавласт. Той предлага едно сполучливо обяснение за титлата княз, с която билипосочвани българските езически владетели в някои от славянските текстове,допускайки, че става въпрос за превод на титлата хан. По подобна логика се появяват иопределнията самодържец, господар/господин и съответните владетелски епитети,8

натоварени предимно с християнска семантика и идващи директно от византийскататрадиция.Много интересна е идеята да се потърси връзката между закон и вяра. Разбирасе, като се изключи всеизвестния случай в „Отговори на папа Николай І” , в който частот българското благородничество се оплаква, че владетелят, покръствайки ги, не им далдобър закон (bona lex), примерите, които могат да се съберат са твърде малко, но струвами се, би могло да се потърси аналогия със западноевропейските държави, къдетопреамбюлът към кралското законодателство понякога се нарича oblatio (приношение).Струва си да се отбележи също и убеждението на автора, че доминацията навизантийската правна лексика и практика в българската държава е пряко обвързано справославната църква и кратките контакти с Рим не водят до промени.Темата за владетелската идеология, основаваща се старозаветни принципи едруга основна насока в изследванията на И. Билярски. Той има няколко проучваниявърху старозаветните модели на властта и върху светото помазване, но, безспорно, найинтереснае авторовата интерпретация на прочутия Български апокрифен летопис,изложена в монографията му „Сказание на Исайя пророка и формирането наполитическата идеология на ранносредновековна България” (2011). За пръв този тексте разгледан от чисто политико-идеологически аспект и е потърсена нова интерпретацияна имената, споменати в него. Идеята да се обвърже средновековната българскадържавност с представата на Давидовото царство, (царуване цветущо и справедливо,тъй като следва Божия закон), според мен, е много сполучлива, тъй като цар Давид епример за съвършения владетел за цялото християнство през средните векове. Другатаидеологема е тази за царя-обновител. Приведената аргументация от аналогии сбиблейски текстове, исторически произведения и произведения на съвременнимедиевисти позволява да се навлезе по един нов път в тематиката и да се погледне тя отедин по-различен ъгъл. И. Билярски отхвърля възможността текстът да е авторски. Тойе категоричен, че става въпрос за компилация от съчинения, възникнали в различникултурни среди, към които били добавени и спомени от българското минало, при това сакцент от историята на един определен регион – западните и юзопадните българскиземи. По-интересна за изследвача е представата за българския народ като „избраннарод”, теза, изключително популярна през средните векове не само във Византия, но ив цяла християнска Западна Европа, въпреки че е трудно при подобно контаминиранена идеи и престави от различни времена да се установи дали действително става въпроссамо за имитация на ромейската държавна идеология или съществува и някакво чистобългарско осмисляне за универсализъм.Богородичният култ и почитането на някои „царски” светци също са обект наизследване от страна на И. Билярски. Интересни са наблюденията му върхупреклонението пред Св. Петка/Параскева в България във функцията й на защитница награда и по-късно преминаването на това почитание в земите на Сърбия и Молдова.Специално внимание е отделено и на култа на Св. цар Петър, типичен царски култ отпериода Х-ХІІ в., на Св. Иван Рилски и на пренасянето на мощи, чието притежаниеосигурява владетелския дом с покровителството на съответния светец.Специфичен дял от заниманията на Билярски е работата му със славянскиръкописи. Част от тях са негово лично откритие. Негова заслуга публикуването ивъвеждането в научно обръщение на ръкописи от библиотеката на Румънскатаакадемия, от библиотеката на манастира Ставрополеос в Букурещ, от манастираИвирон, Света гора, от Синайския манастир в Египет, както и на славянски ръкописи отВлашко и Молдова от Окръжния държавен архив във Велико Търново. Той участва и вкоментарите и представянето на най-новото издание на Бориловия синодик (2010).9

Освен научната си продукция И. Билярски взима дейно участие в редакционниколегии – Georgian Source Studies (2009), Logos (2008) – Грузия; Studii si cercetari deistorie medie (2008), Medieval and Early Modern Studies for Central and Eastern Europe(2009), Analele Putnei (2010) – Румъния и членува в авторитетни международнисдружения – член на управителния съвет на Méditerranée (от 1997), Франция;Международно дружество за изучаване на средновековна философия (от 1999), Белгия;Италианска асоциация за изследване на светостта, култовете и агиографията (от 2001) ,Италия. Участва в множество научни форуми в България, Франция, Гърция, Турция,Малта, Португалия, Германия, Египет, Румъния, Грузия и САЩ.Той е добре познат лектор по проблемите на средновековието. Изнасял е лекциивърху институциите на късната Римска империя в ИФ, СУ „Св. Климент Охридски”(1992), по история на българската държава и право в ЮФ, Икономически университетвъв Варна (1993-1997), върху институциите на средновековна България във Варненскиясвободен университет (1996-1997) и по средновековна европейска история, история насредновековната европейска култура и византийски институции в НБУ (1998-2003). Попокана на колеги е чел отделни лекции в Европейския институт в Женева и Женевскияуниверситет, в университети в Неапол, Рим, Флоренция и Ла Рошел във Франция.След всичко изредено дотук смятам, че е напълно подходящо да предложа науважаемото жури да присъди на Иван Александров Билярски научното званиепрофесор.София, 20 септември 2011Проф. дин Красимира Гагова10

Становищеотносно участието на доц. д.и.н. Иван Александров Билярски в обявения конкурс запрофесор, шифър 05.03.06, в секция „Средновековна история” към Института заисторически изследвания при БАН, публикуван в Държавен вестник брой № 46 от 17юни 2011 г.Доцент д.и.н. Иван Билярски се представя в настоящия конкурс с библиографияна цялостната си научна продукция от 12 монографии и 60 студии и статии, безпопулярните публикации и рецензиите. От общия списък той е подбрал 40 научнитруда, издадени предимно след 2000 г., когато д.и.н. Ив. Билярски е избран за доцент всекция „Средновековна история на България”. В този подбор са включени 3монографии и един труд в съавторство, 36 студии и статии, които, както и самияткандидат е преценил, представят най-пълно неговия научен профил и приноси вобластта на медиевистичните изследвания върху българското право и общество,религия, власт, идентичност и културни модели, както и аспекти от духовнатасредновековна действителност на бълканските народи. Изследването на тези проблемисе основава на вещо и цялостно познаване на религиозните и културни модели наИзточната римска империя (Византия) и тяхното адаптиране в ортодоксалнатаобщност.Неговата впечатляваща по обем и по разнообразие на теми продукция, предимновърху социалните (в частност правни), духовни (т.е. религиозни) и други културнифеномени го поставят като специалист на една от водещите позиции в съвременнатабългарска медиевистика, дори на водещо място по някои проблеми, обект на неговитесистемни и дългосрочни научни проучвания. Няколко са големите теми, коитосъдържат значителни научни приноси.І. Доц. Ив. Билярски за пръв път в българската историческа наука представямаксимално пълно, според възможностите на домашните извори, публично- иканоничноправната терминология на средновековна България. Върху тази тема той имамножество изследвания, които са обобщени във внушителния монографичен труд„Публично- и каноничноправна лексика в българското средновековно пространство”(2011) и труда със същото съдържание „Word and Power in Medieval Bulgaria”(2011).Към правото и правната лексика той подхожда като към културен феномен и коментиратермините с правното им значение и мястото им в нормативната система насредновековна България. Монографичното изследване, макар и в областта на историятана българското право, има интердисциплинарен и комплексен характер. То визираправната система, институциите, отношенията в обществото от правна гледна точка вследните релации: право и култура, право и идентичност, право и език. Разгледани саследните теми: правна лексика, свързана с върховната власт, военни иадминистративноправни понятия и термини, църковно и каноничноправна лексика,църковни санове и институции, термини от църковната юрисдикция. Най-важниятпринос е прецизно изготвеният по всички правила на лингвистично-етимологичното исемантнично изследване на т.нар. „Словник” на средновековната българска правнатерминология. Много и със същностна научна стойност са направените изводи къмвсеки тематичен раздел в посветената на тази тема монография. Подчертава сеисторическата мотивация за изграждането на правния език и рецепцията на правотокато част от голямото културно приобщаване на България през ІХ в. къмвизантийската цивилизация.ІІ. Следващата по значение група от изследвания е посветена на средновековнатаполитическа идеология или т. нар. „политическо богословие”. В този изследователски11

кръг Ив. Билярски фокусира усилията си върху разкриването на същността на властта иизграждането на образа на владетеля в източноправославния свят, изхождайки отрелигиозните идеи и образи, извлечени от Светото писание. За обосноваването навластта в средновековна България от нейното създаване и през периода на преход отезичество към християнство, Ив. Билярски разглежда двата български паметника сизключително значение за идейните основи на власта и нейното осъществяване:Именникът на българските владетели и Българската апокрифна хроника (Сказание заИсайя пророка). Въз основа на тези паметници авторът разкрива важни черти отидеологията на ранносредновековна България, базиращи се на старозаветните модели,очертава се преходът от типа етническа варварска държава към християнската държава.През периода ІХ–Х в. българската държава и общество съграждат нов тип единтичност– християнската. България се идентифицира като Новия Израил, народът – катоибрания народ, а по времето на цар Симеон се инициират имперските тенденции вбългарската политическа идеология. Тези виждания на Ив. Билярски изкристализират внай-пълен и завършен вид откъм детайлно и прецизно обосноваване на вижданията мув монографията „Сказание на Исайя пророка и формирането на политическатаидеология на ранносредновековна България” (2011). В труда е публикуван за пръв пъттекстът на този извор при стриктно спазване на правописа на ръкописа; направен еоригинален коментар на извора, отличаващ се съществено от досега известните;открити са старозаветните основи в този текст, принадлежащ на пророческатаблизкоизточна литературна традиция. В този тематичен кръг Ив. Билярски предлагамного ценни по своята дълбочина на аргументацията интерпретации на културнитефеномени, най-вече религиозните идеи на ортодоксалното християнство, идентичност иперспектива за бъдеща реализация, практическо претворяване на тези идеи в сферата навластта и личността на владетеля на базата на византийския модел на космогоничнотоустройство. Тези са, според мен, едни от най-ценните приноси в творчеството на доц.д.и.н. Ив. Билярски.ІІІ. В друга група изследвания Ив. Билярски разглежда един важен компонент навизантийската политичаска идеология, която се разпространява в страните отвизантийската културна общност, включително и в България. Това е култът кам Св.Богородица и по-конкретно нейната изключително важна роля като градозащитница.Разглежда се присъствието на този култ в България, както и вписването му вдържавната идеологическа система. Прави се връзка между Богородичния култ ипокровителственото поведение на византийските василевси по отношение намонашеската република на Света Гора и респективно идентичното отношение наостаналите православни владетели. Ив. Билярски достига до следните изводи:Светогорската монашеска обител служи за легитимиране на властта в страните отВизантийската общност; представата на ромеите за Царството съвпада съссъвкупността от манастирите в обителта; легитимиращата роля на Атон по отношениена властта е предопределена от имперската идеология; култът на Богородица е една отосновните характеристики на политическата доктрина на византийските василевси и е втясна връзка с идейните основи на властта; Богородичният култ на градозащитница (VІ– VІІ в.) притежава лигитимираща функция, върху която се гради престижа навладетеля, и интегрираща функция, която се изразява в мисията за спасяването начовешкия род от Империята. Поради тази мисия Империята е покровителствана отБожията майка.ІІІ. В порядъка от интереси кам появата, развитието и функциите наемблематични християнски култове е следващата група от изследвания, в които севизират почитанията към Св. Петка Търновска, Св. Йоан Рилски, Св. цар Петър, Св. св.Константин и Елена, Св. Димитър и др. Култът на Св. Петка е разгледан в12

съпоставителен план с този на Св. Богородица, която е градозащитница наКонстантинопол. Св. Петка се явява съответствието на Св. Богородица в българскатадействителност и е градозащитница на столичния град Търново. Нейният култопределя и специалното значение на покровителствания от нея град. Ив. Билярски сеспира и на почитанието на култа към Св. Йоан Рилски и култа към Св. цар Петър иподчертава както силната им обвързаност, така и различията между тях. Св. ЙоанРилски е еднакво популярен на официално ниво и сред народа и е известен извънБългария. Той е нейният небесен покровител. Култът на Св. цар Петър подчертаваидентичността на властта и сакрализацията на царството; той е натоварен сполитическо съдържание, тъй като олицетворява въплъщението на държавната власт.ІV. Друга тема в изследователските дирения на Ив. Билярски е представата насредновековния човек за средновековния град като творение на Създателя и катосъпоставимо явление с устройството на света. Градът е дело на културния герой, набожествената личност с мисия. В българските средновековни извори може да се откриепредставата за града, кореняща се не само в езическите традиции, но и в библейскитетекстове. Градът е Божие дело и има сакрален характер. Във връзка с тази неговасъщност е и възприетата от Византия традиция за пренасяне и струпване на мощи, и тонай-вече в столичния град. Тази практика е най-ясен израз на политическите идеи наепохата, израз на Божията милост и божието присъствие, което сакрализирапространството на столицата и нейния владетел.В редица изследвания Ив. Билярски разглежда отделни въпроси, по-важните откоито са: държавният монопол на властта и концепцията за държавата-църква;културният и политически процес наречен Translatio Imperii; внасянето от Византия нариториката и официалните и артистични изображения, олицетворяващи политическитеидеи на епохата; два ансамбъла от ритуали, отнасящи се до личността и публичнотоправо – кръщението и владетелското миропомазване и женитбата и коронацията;разкриване на явлението Imperium extra Imperium; един от аспектите на т. нар. „азилноправо” според Закон за съдене на людите и още много други.Ив. Билярски има приноси и в областта на изворознанието, които илюстриратбезспорните му качества на прецизен изследоветел на ръкописи, предимно отразяващидуховните измерения на средновековната действителност в балканските страни около ислед отоманското завоевание на Балканския полуостров. Той публикува и въвежда вобръщение неизвестни или малко познати текстове и ръкописи от Библиотеката наРумънската академия, от светогорския манастир Ивирон, от манастира Ставрополеос вБукурещ; от Влашко и Молдова, от Синайския манастир в Египет. Последното муучастие е в най-новото издание и интерпретиране на Бориловия синодик – един от найважнитеизвори за българската среднвековна история.Внушителното научно творчество на доц. д.и.н. Иван Билярски е наситено с многои интересни, слабо засегнати или изобщо непоставени досега въпроси от областта наисторията на средновековното българско право като културен феномен, идеологията ивластта и тяхното осъществяване в ортодоксалната общност, интерпретирани възоснова на старозаветните писания, ролята и значението на почитанието къмемблематични християнски светци и още много други, на които Ив. Билярски даванеординерни и убедително аргументирани отговори. Всичко това го поставя на една отпървите позиции в изследването на духовните и културни феномени не само вбългарската медиевистика. С малки изключения, неговите книги, студии и статии сапубликувмани на френски, английски, италиански, гръцки и румънски език впрестижни и водещи европейски и световни медиевистични и византоложки издания ипоредици, в мемориални и тематични сборници, също на чужди езици. С това тойпопуляризира не само своите оригинални приноси, но прави достъпни и известни13

постиженията на българската медиевистика в международен план. Ив. Билярски четелексионен курс по История на българската държава и право и избираем курс поКанонично право. Под негово ръководство докторант от Кирило-Методиевия центъркъм БАН защити успешно дисертационен труд. Владеенето на основни европейскиезици, познанията му по старобългарски, византийски гръцки и латински правятизключително плодотворна работата му в богатите библиотеки, книгохранилища иотдели със средновековни ръкописи в много медиевистични и византоложки центровепо света.Отбелязаните приноси, изследователските качества на висок професионалист визбраната от него област, ми дават право убедено да предложа на членовете науважаемото Научно жури да изберат доц. д.и.н. Иван Александров Билярски запрофесор, шифър 05.03.06, в секция „Средновековна история” към Института заисторически изследвания при БАН.20. Х. 2011 г.Проф. д.и.н. Ани Данчева-Василева14

С Т А Н О В И Щ Еот проф. дфн Марияна Цибранска – КостоваСекция за история на българския език в Института за български език-БАНпо обявения конкурс за заемане на академичната длъжност “професор” вСекцията за средновековна история в Института за исторически изследвания къмБАНКАНДИДАТ: Доц. дин Иван Александров БилярскиВ бр. 46 от 17.06. 2011 г. на «Държавен вестник» е обявен конкурс за професор сшифър 05.03.06 за нуждите на Секцията по средновековна история в Института заисторически изследвания при БАН, единственият кандидат по който е доц. дин ИванАлександров Билярски. Доц. Билярски има магистърска степен по право отЮридическия факултет на СУ «Св. Климент Охридски» (1984) и специализация поистория и теория на културата в Историческия факултет на същото висше учебнозаведение (1985). Придобива образователната и научната степен «доктор» (кандидат наисторическите науки) през 1989 г., като от същата година започва и професионалниятму стаж в Института за исторически изследвания, който със съвременна дата вечевъзлиза на 22 години. Доц. Билярски притежава научната степен «доктор наисторическите науки», успешно присъдена през 2009 г. след защита на дисертационентруд на тема Публично- и каноничноправна лексика в българското средновековнопространство. За участие в обявената процедура кандидатът е представил следнатанаучна продукция: 12 книги (в 4 от които участва като съставител и издател) и 61студии и статии, голяма част от които в международни издания с висок престиж вЕвропа и Америка. Изключително добро впечатление прави богатата научна продукцияна доц. Билярски след встъпване в академичната длъжност «доцент» през 2000 г. Освенмногобройните и различни по тематика статии, тя включва общо 6 книги, една от коитов съавторство, а книгата Word and Power in Mediaeval Bulgaria, Brill, Leiden, 2011, собем от 582 страници, популяризира достиженията по една определяща тема втворческия му профил пред възможно най-широка интернационална общност отизследователи.В три от книгите са реализирани резултатите от дългогодишните занимания наавтора с проблемите на юридическата терминология в текстовете на светското иканоничното право в славянската и в частност българската средновековна писменатрадиция. Трябва да се отбележи, че в това отношение той е първият, който предприемазадълбочено систематизиране и анализиране на подобен лексикален пласт, тъй като приотсъствието на Български исторически речник юридическата лексика остава все ощенепроучена или фрагментарно поднасяна във връзка с конкретни изследователскизадачи. Юридическата подготовка позволява на автора да се съсредоточи върхуправноисторическото съдържание на редица термини, да изработи сам собствена(макар и дискусионна) методология за работа с юридически извори и задължително даобвързва езиковия анализ с функционирането на правната терминология в триадатаправо-общество-култура. Един от най-успешно разгледаните аспекти насредновековното право са термините от фискалната система, на които е посветенакнигата Фискалната система на средновековна България, Пловдив, 2010, 250 стр. Вняколко тематични подгрупи са обособени данъците (десятък, комод, арико и цяласерия от суфиксални термини на –ина като волоберщина, димнина и т.н.), таксите идругите задължения, както и номинационните процеси в групата на nomina agentis -данъчните служители като част от фискалната инфраструктура. Етимологическият15

аспект на изследването е много добре подплатен благодарение на изчерпателнотопредставяне на съществуващите интерпретации и на точното обвързване на всекитермин с историческите извори, в които се регистрира неговата поява. Изследванетоима принос към общотеоретичните въпроси за зависимостта на славянската фискалнасистема от гръцката, за общностите и спецификите в българската и сръбскататерминология и като цяло – към историята на българската държава и право.Последната по ред на поява книга Сказание Исаево и формиране наполитическата идеология на ранносредновековна България, София, 2011, 268 cтр.,представлява оригинална авторска интерпретация на съчинението, познато още катоБългарски апокрифен летопис, в контекста на библейската топика и символика.Книгата е опит да се предложи методологически издържан подход за разгадаване насложния семантичен код на творбата, а оттук хронотопа на появата й и нейнитепослания в контекста на българската политическа идеология. Анализът се придружаваот първото фототипно представяне на единствения известен препис в ГИМ Хлуд 123 отXVII в., л.400б-403а, както от ревизирано наборно издание и респектираща по обем исъдържание библиография.Доц. Билярски има съществен авторски дял в новото българско издание от 2010г. на Бориловия синодик (в съавторство с И. Божилов и А.Тотоманова), работата върхукойто авторът продължава с нови търсения върху спецификата на Дриновския мупрепис от XVI в. и на близкия до него препис от Румънската академия на науките(Ms.sl.307).Специално бих искала да отбележа, че плодотворните занимания на доц.Билярски с юридическите аспекти на българската и славянската средновековнакнижнина дават резултати включително на равнището на научно-преподавателската мудейност. Той вече има един успешно защитил докторант по проблеми на първитеславянски юридически текстове, продължава да инициира и ръководи съвместнипроекти с Румънската академия на науките за изследване на ръкописите с юридическихарактер. От 2000 г. като хоноруван доцент доц. Билярски чете лекции подисциплините История на българската държава и право и Канонично право въвВарненския свободен университет “Черноризец Храбър”. Кандидатът е утвърдено имев международните медиевистични среди, свидетелство за което е не самосътрудничеството му с редица институции, изразено в многобройните задграничниспециализации, публикации и участия в конференции, но и високият индекс нацитиране в импактфакторова чуждестранна периодика.Всички изброени приноси на кандидата в научната и научно-преподователскатадейност ми дават основания убедено да дам своя положителен вот по настоящатапроцедура, като подкрепя кандидатурата на доц. дин Иван Александров Билярски зазаемането на академичната длъжност “професор” в Секцията “Средновековна история”в Института за исторически изследвания на БАН.08. 09. 2011 Подпис:София/проф. дфн Марияна Цибранска-Костова/16

СТАНОВИЩЕпо конкурс за получаване на научно звание ‘професор’, обявен от Института заисторически изследвания при БАН, по специалност история на България (05.03.06.),обявен през юни 2011 г. (ДВ бр. 46 от 17.06.2011)с кандидат доц. дфн Иван Билярскирецензент: доц. дфн Анисава Милтенова, Направление Стара българска литература,Институт за литература при БАНПо обявения от ИИИ конкурс кандидат е доц. дфн Иван Билярски, който работив Секцията по средновековна история на ИИИ от 1989 г., след като е бил редовенаспирант в същата секция (1986-1989).Представената за рецензиране научна продукция (избрани трудове на кандидата)е впечатляваща – тя се състои от дванадесет книги, от които седем монографии, две – вкоито е автор, съставител и издател и три – в съавторство (съставител, редактор ииздател), както и 60 студии и статии в чуждестранна и в българска научна периодика.Научните интереси на участника в конкурса обхващат следните кръгове: изследване ииздание на български средновековни извори, обем и характер на славянскатаканоничноправна и историческа терминология, институции и титулатура всредновековна България, политическата идеология в средновековна България,светителски култове и царска власт и др. Иван Билярски е специализирал във Франция,Италия, Гърция, Швейцария, Шотландия, Германия, Румъния и САЩ. Участвал е вредица международни конгреси и конференции. Разработва национални имеждународни проекти върху история на средновековното право и извори забългарското и за европейското средновековие в широки граници (ІХ–ХVІІІ в.). Ив.Билярски е добре познат и цитиран автор в Европа и в света, като около 40% отпредставените за конкурса публикации са в авторитетни чуждестранни издания, наняколко европейски езика.Ще се спра на три теми в научното творчество на Ив. Билярски, разработките накоито оставиха траен отпечатък върху съвременната медиевистика: изследването иизданието на средновековни извори, проучванията му върху църковно-правнататерминология и титулатурата, както и взаимовръзката на светителските култове сполитическата идеология. Централно място в научната продукция на Ив. Билярски впоследните години заема изследването и изданието на изворови текстове инепубликувани материали. Последната му книга върху оригиналната творба „Сказаниена Исайя пророка как бе взет от ангел на Седмото небе” (известна в научнаталитература като Български апокрифен летопис) има несъмнена стойност не само катообхват и анализ на проблематиката, но като иновативни интерпретации, свързани сбългарската политическа идеология. Предложена е една недостатъчно разработенадосега, но ключова гледна точка към текста – изграждането на християнскатаидентичност чрез образи и мотиви от старозаветната (канонична и псевдо-канонична)литература. Чрез обосновани съпоставки с библейските образци е разкритаконцепцията за властта и преди всичко образите на владетелите като реплики набогопомазаните вехтозаветни царе. Анализирана е ролята на старозаветните парадигмив структурата на текста, което се прави за първи път. Искам да подчертая, че новостта вконцепцията за разбирането на това съчинение е основана на отлично познаване насъвременните тенденции в медиевистиката и на успешно прилагане на херменевтичнияподход. Ив. Билярски достига до извода за парабиблейската същност на текста, в койтоанонимният български автор следва идеята за образа на българите като Нов Израил –като се започне от рамката на повествованието, изградена върху предвождащата и17

напътстваща роля на пророк Исайя, през поредицата от владетели, обрисувани встарозаветен план и се завърши с месианистичната идея за борбата с нашествениците.Съществени елементи в интерпретацията са: тълкуването на географските параметри настарозаветната идея, основаването на градовете, вписването на действията набългарските царе в основни библейски архетипи (преди всичко цар Изот и Давидовотоцарство, цар Испор и Мойсеевото царство, но също така и други библейски паралели).Авторът предлага също така една нова датировка на произведението, като е склонен(със съответната научна предпазливост и критичност) да го отнесе към една малко покъснаепоха, а именно към началните десетилетия на ХІІІ в. В приложение епубликувано ново издание на текста с точно предаване на особеностите на правописа вединствения препис. Сходни солидно обосновани идеи за връзката между власт истарозаветни архетипи са развити по отношение на Именника на българските ханове (вняколко публикации), които вече са възприети и надлежно цитирани в най-новитекниги върху историята на българската литература.Друга плодотворна линия в научното творчество на Ив. Билярски е проучванетона институциите и на канонично-правната лексика в средновековна България. Отгледната точка на филолог мога да изтъкна, че трите справочника “Институциите насредновековна България. Второ българско царство” (1998) и “Публично- иканоничноправна лексика в Българското средновековно пространство” (2010) и “Wordand Power in Mediaeval Bulgaria” (2011) са ценно помагало и настолна книга за всеки,който изучава средновековния период, превежда и публикува текстове. Анализиранитеот Ив. Билярски термини са много съществена част от историята на терминологията иот характеристиката на старобългарския език изобщо. Изворите за названията наинституциите и на правноканоничната лексика са не само разнообразни, но севключват в различни по своя макросъстав ръкописи и самото издирване и групиране наматериала представлява сериозен проблем. Друг проблем е откриването иидентифицирането на образците, към които възхождат – латински и гръцки, както исполучливия и точен коментар на старобългарската форма. Без да навлизам в детайли иконкретни примери, мнението ми е, че тези трудове (а и сродната проблематика в някоистатии) представялават съществен принос в медиевистиката в световен мащаб.В монографичното изследване “Покровители на Царството (Св. цар Петър и св.Параскева-Петка)” (2004) е въведена една нова тема за старобългаристиката:почитанието на някои светци и значението на тези култове за политическата идеология.В книгата е разгледано развитието от една страна на Константиновия култ (проявенчрез култа към цар Петър) и от друга – на Богородичния култ (проявен чрез култа къмсв. Параскева-Петка), тяхното формиране като градозащитни култове по време наПървата и на Втората българска държава. В книгата, а и в редица други публикации наИв. Билярски в същия тематичен кръг (напр. сборникът с доклради “Les cultes des saintssouverains et des saints guerriers et l’idéologie du pouvoir en Europe Centrale et Orientale,(2007, съвместно с Раду Г. Паун) е поставен въпросът за съществуването на образци вполитическата сфера, основополагащи както за вярата, така и за авторитета на властта.Трябва да отбележа, че характеристиката на царуването на Петър І бешеобогатена извънредно много, бяха изведени нови тенденции на неговата епоха и тозипериод зае много по-отчетливо място в българската история, литература и култураблагодарение на изследванията на Ив. Билярски (една публикация е в съавторство с М.Йовчева). По отношение на градозащитният култ на св. Петка бяха издирени ипубликувани нови материали, изтъкната и аргументирана беше легитимиращата иинтегриращата сила на този култ през вековете сред българи, сърби и румънци. Както ипо-горе, цитираните разработки са много използвани и цитирани в по-новите обзори набългарската литература и култура.18

Не искам да пропусна факта, че Ив. Билярски е автор на не малко публикации занови, неизвестни до сега извори, които са осъществени на високо професионално ниво(молитва с името на черноризец Петър от ръкопис № 219 от РАН-Букурещ, молитвипреди сън в ръкопис № 1 РАН-Букурещ, приписки на книжовници от ръкопис № 15 отманастира “Св. Екатерина”, славянски ръкописи от манастира “Св. Йоан Богослов” нао-в Патмос, от светогорския монастир Ивирон, от манастира Ставрополеос и др.). Тезиприноси носят отпечатъка на взискателността на автора и неговата ерудиция виздирването и представянето на нови факти от средновековните извори.Смятам, че цялостното научно творчество на Ив. Билярски има приносенхарактер в няколко насоки: а) въвеждане в обращение, разработка и аргументация напроблема за библейските модели и архетипи в оригинални български историкоапокалиптичнитворби; б) цялостно проучване на канонично-правната терминология,възоснова на изчерпателен материал, което е извършено за пръв път; в) изясняване наобема и характера на градозащитният култ към определени християнски светци,неговата роля и разпространение; г) оригинални и значителни обобщения на важниаспекти от политическата идеология на Балканите; д) въвеждане и интерпретация нанов изворов материал за историята и културата на средновековна България, който еотправна точка за нови проучвания.Документите по конкурса отговарят на всички изисквания, дават точна иобективна представа за научното творчество на кандидата.Бих искала да изтъкна, че научното творчеството на кандидата се характеризирас новост на проблематиката и същевременно с широта, с компексност иинтердисциплираност на подхода. Изследванията на И. Билярски могат да се причисляткъм най-добрите съвременни български постижения в историческите изследвания.Наред с това неговите научни постижения дават възможност за една нова оценка насоцио-културното значение на средновековната книжнина, което има значение и зафилологията. Като се основавам на всичко изложено дотук, убедено ще гласувам заприсъждане на научно звание ‘професор’ на кандидата в конкурса.5.10.2011 г.Доц. дфн Анисава Милтенова19

СТАНОВИЩЕпо кандидатурата на доц. дин Иван Александров Билярски,единствен участник в обявения от Института за исторически изследвания при БАНконкурс за професор (ДВ, бр. 46 от 17.06. 2011 г.)за нуждите на секция „Средновековна история” в същия институтИван Билярски се явява на посочения конкурс със солидно и разнообразнонаучно творчество. Както сам той посочва с Справката за научните си приноси, напърво място по значение са поставени проблемите на „правната терминология насредновековна България и изготвяне на словник на правната лексика от домашниизвори”, на който проблем са посветени и три от неговите най-важни книги: „Word andPower in Mediaeval Bulgaria”, Brill, Leiden, 2011, X+582 p.; „Фискалната система насредновековна България”, Пловдив, 2010, 250 с. и „Публично- и каноничноправналексика в Българското средновековно пространство”, Варна, 2010, 492 с. (номера 8, 10и 11 от Списъка на научните му трудове). В това поприще Билярски получи важнопризнание с втория си дисертационен труд, за който бе удостоен с научната степен„доктор на историческите науки”.Друг важен аспект от научноизследователската му дейност е полето наполитическата идеология, където освен няколко статии по специални въпроси тойиздава и три монографични изследвания: „Hierarchia. L'Ordre sacré”. FreiburgerVeröffentlichungen aus dem Gebiete von Staat und Kirche, Bd. 51, Fribourg en Suisse, 1997;„Покровители на Царството (Св. цар Петър и св. Параскева-Петка)”, София, 2004 и„Сказание Исаево и формиране на политическата идеология на ранносредновековнаБългария”, София, 2011, 268 c. (номера 1, 4 и 12 от Списъка с публикациите на автора).Третото направление на научните занимания на доц. Билярски е историческотоизворознание, където той също постига определени успехи, сред които на първо мястотрябва да бъде посочено участието му в издаването и коментара върху Бориловиясинодик (в съавторство с Иван Божилов и Анна-Мария Тотоманова).Общото впечатление от научното творчество на доц. Билярски и неговия отзвукв наши и чуждестранни специализирани издания може да бъде само положително.Освен това представените съчинения са повече от достатъчни за присъждане накандидата на научното звание, за което аспирира.20

Освен научноизследователската работа доц. Билярски е известен и спреподавателската си дейност и тя продължава вече над десет години в такивареномирани български висши училища като Софийския университет, Нов българскиуниверситет и Варненския свободен университет. Канен е да изнася отделни лекции и вчужбина. Доц. Билярски ръководи успешно докторантката Десислава Найденова отКМНЦ, която се очертава като един обещаващ млад учен в полето на медиевистиката.Не трябва да бъда пропуснато и участието на Иван Билярски в ръководството иреализацията на национални и международни научни проекти, в това число такива,които завършват с интересни международни научни форуми, резултатите от които сапубликувани в сборници под негова редакция като: Studia Pontica (= Méditerranées, No26-27), Paris, L'Harmattan, 2001, 237 p. (издател-съставител); Ius et ritus. RechtshistorischeAbhandlungen über Ritus, Macht und Recht, herausg. von Ivan Biliarsky, Sofia, 2006, 284 p.[издател-съставител]; Les cultes des saints souverains et des saints guerriers et l’idéologiedu pouvoir en Europe Centrale et Orientale, Actes du colloque international, janvier 2004,New Europe College, Bucarest, Bucarest, 2007, 334 p. (съиздател-съставител Раду Г.Паун); Iv. Biliarsky / R. G. Paun (eds.), The Biblical Models of Power and Law / Lesmodeles biblique du pouvoir et du droit, Papers of the International Conference, Bucharest,New Europe College, 2005, Peter Lang, Frankfurt am Main-Berlin-BernNew York-Oxford-Wien, 2008, (= Rechtshistorische Reihe, 366), 310 p. (съиздател-съставител Раду Г. Паун)(номера 3, 5, 6 и 7 от Списъка с публикации на автора).Освен всичко изтъкнато по-горе, доц. дин Иван Билярсти отговаря и наформалните изисквания за заемане на длъжността професор, заложени в Правилника наИнститута за исторически изследвания при БАН за приложение на Закона за развитиена академичния състав в Република България. Това ми дава основание да изразякатегоричното си становище като член на Научното жури по съответния конкурс, че надоц. дин Иван Александров Билярски трябва да бъде присвоено научното званиепрофесор.София, 8 октомври 2011 г.Доц. дин Илия Г. Илиев21