РЕЦЕНЗИЯ на научната продукция на доц. д. ист. н. Иван ...

натоварени предимно с християнска семантика и идващи директно от византийскататрадиция.Много интересна е идеята да се потърси връзката между закон и вяра. Разбирасе, като се изключи всеизвестния случай в „Отговори на папа Николай І” , в който частот българското благородничество се оплаква, че владетелят, покръствайки ги, не им далдобър закон (bona lex), примерите, които могат да се съберат са твърде малко, но струвами се, би могло да се потърси аналогия със западноевропейските държави, къдетопреамбюлът към кралското законодателство понякога се нарича oblatio (приношение).Струва си да се отбележи също и убеждението на автора, че доминацията навизантийската правна лексика и практика в българската държава е пряко обвързано справославната църква и кратките контакти с Рим не водят до промени.Темата за владетелската идеология, основаваща се старозаветни принципи едруга основна насока в изследванията на И. Билярски. Той има няколко проучваниявърху старозаветните модели на властта и върху светото помазване, но, безспорно, найинтереснае авторовата интерпретация на прочутия Български апокрифен летопис,изложена в монографията му „Сказание на Исайя пророка и формирането наполитическата идеология на ранносредновековна България” (2011). За пръв този тексте разгледан от чисто политико-идеологически аспект и е потърсена нова интерпретацияна имената, споменати в него. Идеята да се обвърже средновековната българскадържавност с представата на Давидовото царство, (царуване цветущо и справедливо,тъй като следва Божия закон), според мен, е много сполучлива, тъй като цар Давид епример за съвършения владетел за цялото християнство през средните векове. Другатаидеологема е тази за царя-обновител. Приведената аргументация от аналогии сбиблейски текстове, исторически произведения и произведения на съвременнимедиевисти позволява да се навлезе по един нов път в тематиката и да се погледне тя отедин по-различен ъгъл. И. Билярски отхвърля възможността текстът да е авторски. Тойе категоричен, че става въпрос за компилация от съчинения, възникнали в различникултурни среди, към които били добавени и спомени от българското минало, при това сакцент от историята на един определен регион – западните и юзопадните българскиземи. По-интересна за изследвача е представата за българския народ като „избраннарод”, теза, изключително популярна през средните векове не само във Византия, но ив цяла християнска Западна Европа, въпреки че е трудно при подобно контаминиранена идеи и престави от различни времена да се установи дали действително става въпроссамо за имитация на ромейската държавна идеология или съществува и някакво чистобългарско осмисляне за универсализъм.Богородичният култ и почитането на някои „царски” светци също са обект наизследване от страна на И. Билярски. Интересни са наблюденията му върхупреклонението пред Св. Петка/Параскева в България във функцията й на защитница награда и по-късно преминаването на това почитание в земите на Сърбия и Молдова.Специално внимание е отделено и на култа на Св. цар Петър, типичен царски култ отпериода Х-ХІІ в., на Св. Иван Рилски и на пренасянето на мощи, чието притежаниеосигурява владетелския дом с покровителството на съответния светец.Специфичен дял от заниманията на Билярски е работата му със славянскиръкописи. Част от тях са негово лично откритие. Негова заслуга публикуването ивъвеждането в научно обръщение на ръкописи от библиотеката на Румънскатаакадемия, от библиотеката на манастира Ставрополеос в Букурещ, от манастираИвирон, Света гора, от Синайския манастир в Египет, както и на славянски ръкописи отВлашко и Молдова от Окръжния държавен архив във Велико Търново. Той участва и вкоментарите и представянето на най-новото издание на Бориловия синодик (2010).9