РЕЦЕНЗИЯ на научната продукция на доц. д. ист. н. Иван ...

напътстваща роля на пророк Исайя, през поредицата от владетели, обрисувани встарозаветен план и се завърши с месианистичната идея за борбата с нашествениците.Съществени елементи в интерпретацията са: тълкуването на географските параметри настарозаветната идея, основаването на градовете, вписването на действията набългарските царе в основни библейски архетипи (преди всичко цар Изот и Давидовотоцарство, цар Испор и Мойсеевото царство, но също така и други библейски паралели).Авторът предлага също така една нова датировка на произведението, като е склонен(със съответната научна предпазливост и критичност) да го отнесе към една малко покъснаепоха, а именно към началните десетилетия на ХІІІ в. В приложение епубликувано ново издание на текста с точно предаване на особеностите на правописа вединствения препис. Сходни солидно обосновани идеи за връзката между власт истарозаветни архетипи са развити по отношение на Именника на българските ханове (вняколко публикации), които вече са възприети и надлежно цитирани в най-новитекниги върху историята на българската литература.Друга плодотворна линия в научното творчество на Ив. Билярски е проучванетона институциите и на канонично-правната лексика в средновековна България. Отгледната точка на филолог мога да изтъкна, че трите справочника “Институциите насредновековна България. Второ българско царство” (1998) и “Публично- иканоничноправна лексика в Българското средновековно пространство” (2010) и “Wordand Power in Mediaeval Bulgaria” (2011) са ценно помагало и настолна книга за всеки,който изучава средновековния период, превежда и публикува текстове. Анализиранитеот Ив. Билярски термини са много съществена част от историята на терминологията иот характеристиката на старобългарския език изобщо. Изворите за названията наинституциите и на правноканоничната лексика са не само разнообразни, но севключват в различни по своя макросъстав ръкописи и самото издирване и групиране наматериала представлява сериозен проблем. Друг проблем е откриването иидентифицирането на образците, към които възхождат – латински и гръцки, както исполучливия и точен коментар на старобългарската форма. Без да навлизам в детайли иконкретни примери, мнението ми е, че тези трудове (а и сродната проблематика в някоистатии) представялават съществен принос в медиевистиката в световен мащаб.В монографичното изследване “Покровители на Царството (Св. цар Петър и св.Параскева-Петка)” (2004) е въведена една нова тема за старобългаристиката:почитанието на някои светци и значението на тези култове за политическата идеология.В книгата е разгледано развитието от една страна на Константиновия култ (проявенчрез култа към цар Петър) и от друга – на Богородичния култ (проявен чрез култа къмсв. Параскева-Петка), тяхното формиране като градозащитни култове по време наПървата и на Втората българска държава. В книгата, а и в редица други публикации наИв. Билярски в същия тематичен кръг (напр. сборникът с доклради “Les cultes des saintssouverains et des saints guerriers et l’idéologie du pouvoir en Europe Centrale et Orientale,(2007, съвместно с Раду Г. Паун) е поставен въпросът за съществуването на образци вполитическата сфера, основополагащи както за вярата, така и за авторитета на властта.Трябва да отбележа, че характеристиката на царуването на Петър І бешеобогатена извънредно много, бяха изведени нови тенденции на неговата епоха и тозипериод зае много по-отчетливо място в българската история, литература и култураблагодарение на изследванията на Ив. Билярски (една публикация е в съавторство с М.Йовчева). По отношение на градозащитният култ на св. Петка бяха издирени ипубликувани нови материали, изтъкната и аргументирана беше легитимиращата иинтегриращата сила на този култ през вековете сред българи, сърби и румънци. Както ипо-горе, цитираните разработки са много използвани и цитирани в по-новите обзори набългарската литература и култура.18