Ð ÐЦÐÐÐÐЯ на наÑÑнаÑа пÑодÑкÑÐ¸Ñ Ð½Ð° доÑ. д. иÑÑ. н. Ðван ...
Ð ÐЦÐÐÐÐЯ на наÑÑнаÑа пÑодÑкÑÐ¸Ñ Ð½Ð° доÑ. д. иÑÑ. н. Ðван ...
Ð ÐЦÐÐÐÐЯ на наÑÑнаÑа пÑодÑкÑÐ¸Ñ Ð½Ð° доÑ. д. иÑÑ. н. Ðван ...
Create successful ePaper yourself
Turn your PDF publications into a flip-book with our unique Google optimized e-Paper software.
Становищеотносно участието на доц. д.и.н. Иван Александров Билярски в обявения конкурс запрофесор, шифър 05.03.06, в секция „Средновековна история” към Института заисторически изследвания при БАН, публикуван в Държавен вестник брой № 46 от 17юни 2011 г.Доцент д.и.н. Иван Билярски се представя в настоящия конкурс с библиографияна цялостната си научна продукция от 12 монографии и 60 студии и статии, безпопулярните публикации и рецензиите. От общия списък той е подбрал 40 научнитруда, издадени предимно след 2000 г., когато д.и.н. Ив. Билярски е избран за доцент всекция „Средновековна история на България”. В този подбор са включени 3монографии и един труд в съавторство, 36 студии и статии, които, както и самияткандидат е преценил, представят най-пълно неговия научен профил и приноси вобластта на медиевистичните изследвания върху българското право и общество,религия, власт, идентичност и културни модели, както и аспекти от духовнатасредновековна действителност на бълканските народи. Изследването на тези проблемисе основава на вещо и цялостно познаване на религиозните и културни модели наИзточната римска империя (Византия) и тяхното адаптиране в ортодоксалнатаобщност.Неговата впечатляваща по обем и по разнообразие на теми продукция, предимновърху социалните (в частност правни), духовни (т.е. религиозни) и други културнифеномени го поставят като специалист на една от водещите позиции в съвременнатабългарска медиевистика, дори на водещо място по някои проблеми, обект на неговитесистемни и дългосрочни научни проучвания. Няколко са големите теми, коитосъдържат значителни научни приноси.І. Доц. Ив. Билярски за пръв път в българската историческа наука представямаксимално пълно, според възможностите на домашните извори, публично- иканоничноправната терминология на средновековна България. Върху тази тема той имамножество изследвания, които са обобщени във внушителния монографичен труд„Публично- и каноничноправна лексика в българското средновековно пространство”(2011) и труда със същото съдържание „Word and Power in Medieval Bulgaria”(2011).Към правото и правната лексика той подхожда като към културен феномен и коментиратермините с правното им значение и мястото им в нормативната система насредновековна България. Монографичното изследване, макар и в областта на историятана българското право, има интердисциплинарен и комплексен характер. То визираправната система, институциите, отношенията в обществото от правна гледна точка вследните релации: право и култура, право и идентичност, право и език. Разгледани саследните теми: правна лексика, свързана с върховната власт, военни иадминистративноправни понятия и термини, църковно и каноничноправна лексика,църковни санове и институции, термини от църковната юрисдикция. Най-важниятпринос е прецизно изготвеният по всички правила на лингвистично-етимологичното исемантнично изследване на т.нар. „Словник” на средновековната българска правнатерминология. Много и със същностна научна стойност са направените изводи къмвсеки тематичен раздел в посветената на тази тема монография. Подчертава сеисторическата мотивация за изграждането на правния език и рецепцията на правотокато част от голямото културно приобщаване на България през ІХ в. къмвизантийската цивилизация.ІІ. Следващата по значение група от изследвания е посветена на средновековнатаполитическа идеология или т. нар. „политическо богословие”. В този изследователски11