РЕЦЕНЗИЯ на научната продукция на доц. д. ист. н. Иван ...

Р Е Ц Е Н З И ЯВърху кандидатурата наИван Александров Билярскиза придобиването на научното звание професор в конкурс, обявен от Института заисторически изследвания при БАН, София, по шифър 05.03.06 (Държавен вестник,брой 46)Кандидатурата на И. Билярски се основава на дълъг списък от публикации,множество участия в научни срещи на различно ниво, участия в редакционни колегиина престижни издания, както и на редовни университетски лекции и инцидентничетения при гостуване в чужди университети.Завършил право в Юридеския факултет на СУ „Св. Климент Охридски” (1984) икурс по история и теория на културата (1983-1985), той става докторант в секцията посредновековна история на България в Института по история на БАН (1986-1989),завършвайки обучението си с успешна защита на докторска дисертация на тема„Институциите на Второто българско царство”. От тогава научните му интереси сенасочват предимно към проявите на държавността и властта през средновековието –управленските институции, политическата идеология изобщо и политическотобогословие в частност.Резултат от неговите проучвания е дълга поредица от публикации в български ичужди издателства и издания, които несъмнено му създават репутацията на успешенмедиевист. Впрочем това личи от списъка на цитациите в множество книги и статии(около 60) от България, Франция, Германия, Румъния, Гърция, Сърбия, Италия, Полша,Холандия и Словакия.Едно от най-важните проучвания на И. Билярски е върху средновековнатабългарска юридическа терминология. Публикувано е на български като „Публично- иканонично правна лексика в българското средновековно пространство” и в превод наанглийски в престижното издателство Брил под заглавие „Слово и власт всредновековна България” (2011). То представлява един изчерпателен глосариум, вкойто са включени и обяснени всички термини, които имат отношение къмюрисдикцията, централната власт и църквата в средновековна България. Неговатазначимост се определя от факта, че на едно място е събрана и коментиранасредновековната българска лексика, но, също така, не бива да се пренебрегва и оназичаст от проучването, която се занимава с юридическата терминология като част отполитическата идеология.По принцип законът сам по себе си (т.е. вън от практическото му прилагане) ечаст от тази идеология, заявка за ролята на владетеля и неговите управленскиинституции и за мястото му по отношение на неговите поданици. В този смисълбългарската средновековна юридическата мисъл не е по-различна и следва познатапарадигма. Систематичните наблюдения на И. Билярски върху познатите правнипаметници го водят до заключението, че византийската юридическа мисъл и лексикапредставляват модела, върху който се изгражда българската представа за върховнатавласт. Той предлага едно сполучливо обяснение за титлата княз, с която билипосочвани българските езически владетели в някои от славянските текстове,допускайки, че става въпрос за превод на титлата хан. По подобна логика се появяват иопределнията самодържец, господар/господин и съответните владетелски епитети,8