Освен научната си продукция И. Билярски взима дейно участие в редакционниколегии – Georgian Source Studies (2009), Logos (2008) – Грузия; Studii si cercetari deistorie medie (2008), Medieval and Early Modern Studies for Central and Eastern Europe(2009), Analele Putnei (2010) – Румъния и членува в авторитетни международнисдружения – член на управителния съвет на Méditerranée (от 1997), Франция;Международно дружество за изучаване на средновековна философия (от 1999), Белгия;Италианска асоциация за изследване на светостта, култовете и агиографията (от 2001) ,Италия. Участва в множество научни форуми в България, Франция, Гърция, Турция,Малта, Португалия, Германия, Египет, Румъния, Грузия и САЩ.Той е добре познат лектор по проблемите на средновековието. Изнасял е лекциивърху институциите на късната Римска империя в ИФ, СУ „Св. Климент Охридски”(1992), по история на българската държава и право в ЮФ, Икономически университетвъв Варна (1993-1997), върху институциите на средновековна България във Варненскиясвободен университет (1996-1997) и по средновековна европейска история, история насредновековната европейска култура и византийски институции в НБУ (1998-2003). Попокана на колеги е чел отделни лекции в Европейския институт в Женева и Женевскияуниверситет, в университети в Неапол, Рим, Флоренция и Ла Рошел във Франция.След всичко изредено дотук смятам, че е напълно подходящо да предложа науважаемото жури да присъди на Иван Александров Билярски научното званиепрофесор.София, 20 септември 2011Проф. дин Красимира Гагова10
Становищеотносно участието на доц. д.и.н. Иван Александров Билярски в обявения конкурс запрофесор, шифър 05.03.06, в секция „Средновековна история” към Института заисторически изследвания при БАН, публикуван в Държавен вестник брой № 46 от 17юни 2011 г.Доцент д.и.н. Иван Билярски се представя в настоящия конкурс с библиографияна цялостната си научна продукция от 12 монографии и 60 студии и статии, безпопулярните публикации и рецензиите. От общия списък той е подбрал 40 научнитруда, издадени предимно след 2000 г., когато д.и.н. Ив. Билярски е избран за доцент всекция „Средновековна история на България”. В този подбор са включени 3монографии и един труд в съавторство, 36 студии и статии, които, както и самияткандидат е преценил, представят най-пълно неговия научен профил и приноси вобластта на медиевистичните изследвания върху българското право и общество,религия, власт, идентичност и културни модели, както и аспекти от духовнатасредновековна действителност на бълканските народи. Изследването на тези проблемисе основава на вещо и цялостно познаване на религиозните и културни модели наИзточната римска империя (Византия) и тяхното адаптиране в ортодоксалнатаобщност.Неговата впечатляваща по обем и по разнообразие на теми продукция, предимновърху социалните (в частност правни), духовни (т.е. религиозни) и други културнифеномени го поставят като специалист на една от водещите позиции в съвременнатабългарска медиевистика, дори на водещо място по някои проблеми, обект на неговитесистемни и дългосрочни научни проучвания. Няколко са големите теми, коитосъдържат значителни научни приноси.І. Доц. Ив. Билярски за пръв път в българската историческа наука представямаксимално пълно, според възможностите на домашните извори, публично- иканоничноправната терминология на средновековна България. Върху тази тема той имамножество изследвания, които са обобщени във внушителния монографичен труд„Публично- и каноничноправна лексика в българското средновековно пространство”(2011) и труда със същото съдържание „Word and Power in Medieval Bulgaria”(2011).Към правото и правната лексика той подхожда като към културен феномен и коментиратермините с правното им значение и мястото им в нормативната система насредновековна България. Монографичното изследване, макар и в областта на историятана българското право, има интердисциплинарен и комплексен характер. То визираправната система, институциите, отношенията в обществото от правна гледна точка вследните релации: право и култура, право и идентичност, право и език. Разгледани саследните теми: правна лексика, свързана с върховната власт, военни иадминистративноправни понятия и термини, църковно и каноничноправна лексика,църковни санове и институции, термини от църковната юрисдикция. Най-важниятпринос е прецизно изготвеният по всички правила на лингвистично-етимологичното исемантнично изследване на т.нар. „Словник” на средновековната българска правнатерминология. Много и със същностна научна стойност са направените изводи къмвсеки тематичен раздел в посветената на тази тема монография. Подчертава сеисторическата мотивация за изграждането на правния език и рецепцията на правотокато част от голямото културно приобщаване на България през ІХ в. къмвизантийската цивилизация.ІІ. Следващата по значение група от изследвания е посветена на средновековнатаполитическа идеология или т. нар. „политическо богословие”. В този изследователски11
Change language