РЕЦЕНЗИЯ на научната продукция на доц. д. ист. н. Иван ...

СТАНОВИЩЕпо конкурс за получаване на научно звание ‘професор’, обявен от Института заисторически изследвания при БАН, по специалност история на България (05.03.06.),обявен през юни 2011 г. (ДВ бр. 46 от 17.06.2011)с кандидат доц. дфн Иван Билярскирецензент: доц. дфн Анисава Милтенова, Направление Стара българска литература,Институт за литература при БАНПо обявения от ИИИ конкурс кандидат е доц. дфн Иван Билярски, който работив Секцията по средновековна история на ИИИ от 1989 г., след като е бил редовенаспирант в същата секция (1986-1989).Представената за рецензиране научна продукция (избрани трудове на кандидата)е впечатляваща – тя се състои от дванадесет книги, от които седем монографии, две – вкоито е автор, съставител и издател и три – в съавторство (съставител, редактор ииздател), както и 60 студии и статии в чуждестранна и в българска научна периодика.Научните интереси на участника в конкурса обхващат следните кръгове: изследване ииздание на български средновековни извори, обем и характер на славянскатаканоничноправна и историческа терминология, институции и титулатура всредновековна България, политическата идеология в средновековна България,светителски култове и царска власт и др. Иван Билярски е специализирал във Франция,Италия, Гърция, Швейцария, Шотландия, Германия, Румъния и САЩ. Участвал е вредица международни конгреси и конференции. Разработва национални имеждународни проекти върху история на средновековното право и извори забългарското и за европейското средновековие в широки граници (ІХ–ХVІІІ в.). Ив.Билярски е добре познат и цитиран автор в Европа и в света, като около 40% отпредставените за конкурса публикации са в авторитетни чуждестранни издания, наняколко европейски езика.Ще се спра на три теми в научното творчество на Ив. Билярски, разработките накоито оставиха траен отпечатък върху съвременната медиевистика: изследването иизданието на средновековни извори, проучванията му върху църковно-правнататерминология и титулатурата, както и взаимовръзката на светителските култове сполитическата идеология. Централно място в научната продукция на Ив. Билярски впоследните години заема изследването и изданието на изворови текстове инепубликувани материали. Последната му книга върху оригиналната творба „Сказаниена Исайя пророка как бе взет от ангел на Седмото небе” (известна в научнаталитература като Български апокрифен летопис) има несъмнена стойност не само катообхват и анализ на проблематиката, но като иновативни интерпретации, свързани сбългарската политическа идеология. Предложена е една недостатъчно разработенадосега, но ключова гледна точка към текста – изграждането на християнскатаидентичност чрез образи и мотиви от старозаветната (канонична и псевдо-канонична)литература. Чрез обосновани съпоставки с библейските образци е разкритаконцепцията за властта и преди всичко образите на владетелите като реплики набогопомазаните вехтозаветни царе. Анализирана е ролята на старозаветните парадигмив структурата на текста, което се прави за първи път. Искам да подчертая, че новостта вконцепцията за разбирането на това съчинение е основана на отлично познаване насъвременните тенденции в медиевистиката и на успешно прилагане на херменевтичнияподход. Ив. Билярски достига до извода за парабиблейската същност на текста, в койтоанонимният български автор следва идеята за образа на българите като Нов Израил –като се започне от рамката на повествованието, изградена върху предвождащата и17