РЕЦЕНЗИЯ на научната продукция на доц. д. ист. н. Иван ...

кръг Ив. Билярски фокусира усилията си върху разкриването на същността на властта иизграждането на образа на владетеля в източноправославния свят, изхождайки отрелигиозните идеи и образи, извлечени от Светото писание. За обосноваването навластта в средновековна България от нейното създаване и през периода на преход отезичество към християнство, Ив. Билярски разглежда двата български паметника сизключително значение за идейните основи на власта и нейното осъществяване:Именникът на българските владетели и Българската апокрифна хроника (Сказание заИсайя пророка). Въз основа на тези паметници авторът разкрива важни черти отидеологията на ранносредновековна България, базиращи се на старозаветните модели,очертава се преходът от типа етническа варварска държава към християнската държава.През периода ІХ–Х в. българската държава и общество съграждат нов тип единтичност– християнската. България се идентифицира като Новия Израил, народът – катоибрания народ, а по времето на цар Симеон се инициират имперските тенденции вбългарската политическа идеология. Тези виждания на Ив. Билярски изкристализират внай-пълен и завършен вид откъм детайлно и прецизно обосноваване на вижданията мув монографията „Сказание на Исайя пророка и формирането на политическатаидеология на ранносредновековна България” (2011). В труда е публикуван за пръв пъттекстът на този извор при стриктно спазване на правописа на ръкописа; направен еоригинален коментар на извора, отличаващ се съществено от досега известните;открити са старозаветните основи в този текст, принадлежащ на пророческатаблизкоизточна литературна традиция. В този тематичен кръг Ив. Билярски предлагамного ценни по своята дълбочина на аргументацията интерпретации на културнитефеномени, най-вече религиозните идеи на ортодоксалното християнство, идентичност иперспектива за бъдеща реализация, практическо претворяване на тези идеи в сферата навластта и личността на владетеля на базата на византийския модел на космогоничнотоустройство. Тези са, според мен, едни от най-ценните приноси в творчеството на доц.д.и.н. Ив. Билярски.ІІІ. В друга група изследвания Ив. Билярски разглежда един важен компонент навизантийската политичаска идеология, която се разпространява в страните отвизантийската културна общност, включително и в България. Това е култът кам Св.Богородица и по-конкретно нейната изключително важна роля като градозащитница.Разглежда се присъствието на този култ в България, както и вписването му вдържавната идеологическа система. Прави се връзка между Богородичния култ ипокровителственото поведение на византийските василевси по отношение намонашеската република на Света Гора и респективно идентичното отношение наостаналите православни владетели. Ив. Билярски достига до следните изводи:Светогорската монашеска обител служи за легитимиране на властта в страните отВизантийската общност; представата на ромеите за Царството съвпада съссъвкупността от манастирите в обителта; легитимиращата роля на Атон по отношениена властта е предопределена от имперската идеология; култът на Богородица е една отосновните характеристики на политическата доктрина на византийските василевси и е втясна връзка с идейните основи на властта; Богородичният култ на градозащитница (VІ– VІІ в.) притежава лигитимираща функция, върху която се гради престижа навладетеля, и интегрираща функция, която се изразява в мисията за спасяването начовешкия род от Империята. Поради тази мисия Империята е покровителствана отБожията майка.ІІІ. В порядъка от интереси кам появата, развитието и функциите наемблематични християнски култове е следващата група от изследвания, в които севизират почитанията към Св. Петка Търновска, Св. Йоан Рилски, Св. цар Петър, Св. св.Константин и Елена, Св. Димитър и др. Култът на Св. Петка е разгледан в12