Момчил Методиев, иÑторик:
You also want an ePaper? Increase the reach of your titles
YUMPU automatically turns print PDFs into web optimized ePapers that Google loves.
ANTIAGING<br />
6 - 12 ДЕКЕМВРИ 2016<br />
27<br />
Доц. д-р Димитър ПОПОВ<br />
При споменаването на йода в съзнанието на<br />
всеки неспециалист изниква малкото шишенце<br />
с кафеникава течност, до което се прибягва за<br />
дезинфекция на повърхностни кожни наранявания.<br />
В действителност йодът е един от найважните<br />
микроелементи в човешкия организъм,<br />
от който в значителна степен зависи добрата<br />
му физическа кондиция и правилното протичане<br />
на огромен брой биохимични процеси,<br />
участващи в неговия метаболизъм.<br />
Йодът –<br />
основен фактор<br />
в регулирането<br />
на метаболизма<br />
Откритието на йода<br />
през 1811 г. се приписва<br />
на французина<br />
Бернар Куртоа –<br />
дребен фабрикант от Дижон,<br />
който изследвал възможността<br />
за използване на морските<br />
водорасли за получаване на<br />
селитра – основния компонент<br />
на барута. В онези години потребностите<br />
от него за армията<br />
на Наполеон били огромни, а<br />
внасяната от Индия селитра –<br />
недостатъчна. Тази от Чили<br />
била по-евтина, но имала<br />
съществен недостатък – представлявала<br />
натриев, а не калиев<br />
нитрат, поради което била<br />
хигроскопична, т.е. барутът<br />
бързо овлажнявал. Било<br />
известно, че няколко години<br />
преди това, използвайки<br />
пепел от морски водорасли,<br />
в Испания успели<br />
по някакъв начин<br />
да превърнат непригодната<br />
натриева<br />
селитра<br />
в калиева.<br />
Именно това откритие подтикнало<br />
Куртоа да се заеме с<br />
твърде перспективното из -<br />
следване. В онзи паметен ден<br />
той влязъл в лабораторията,<br />
съпроводен от любимия си<br />
котарак, който с нескривано<br />
любопитство следял действията<br />
на господаря си. В опре -<br />
делен момент, очевидно под<br />
влияние на вродените си<br />
изследователски умения, той<br />
скочил на работната маса и<br />
преобърнал стъкленицата със<br />
сярна киселина, която се изляла<br />
върху купчинката пепел от<br />
водорасли. Слиса ният Куртоа<br />
с учудване забелязал, че от<br />
последната започнали да се<br />
извиват гъсти виолетови пари,<br />
вдишването на които предизвиквало<br />
остра кашлица и<br />
силен задух. Котаракът благоразумно,<br />
но с достойнство се<br />
оттеглил и оставил господаря<br />
си в дълбок размисъл върху<br />
наблюдаваното явление.<br />
Последният<br />
споделил наблюдението<br />
си със своя<br />
приятел, небезизвестния<br />
химик Гей-<br />
Люсак,<br />
който еднозначно заключил,<br />
че е открит нов химичен елемент.<br />
Той дори предложил<br />
неговото наименование – йод,<br />
произлизащо от древногръцката<br />
дума „йодос” (ἰώδης) –<br />
виолетов. Откритието на<br />
Куртоа било признато и от<br />
знаменития английски химик<br />
Хъмфри Дейви. По такъв<br />
начин котаракът на Бернар<br />
Куртоа бил несправедливо<br />
лишен от заслужено признание<br />
за едно от значимите<br />
открития в химията. Съдбата<br />
отмъстила по свой начин на<br />
„самозванеца” – неговия господар,<br />
който се впуснал в рисковани<br />
вложения, свързани с<br />
откритието. В крайна сметка<br />
се разорил и заживял в бедност<br />
и недоимък.<br />
Първото приложение<br />
на новооткрития<br />
елемент е свързано<br />
с името на швейцарския<br />
лекар Жан-<br />
Франсоа Коанде,<br />
който го използвал за лечение<br />
на гуша – патологичното уголемяване<br />
на щитовидната<br />
жлеза. Резултатите от своите<br />
наблюдения той докладвал<br />
пред Швейцарското приро -<br />
донаучно дружество през 1820<br />
г. Изследванията на швейцареца<br />
получили широка популярност<br />
в медицинските среди<br />
чрез трите статии, публикувани<br />
през следващите години.<br />
Колкото и да е странно,<br />
антисептичните свойства на<br />
йода, с които той е най-известен<br />
сред широката публика, са<br />
установени и приложени<br />
повече от седем десетилетия<br />
след откритието му. Това постижение<br />
светът дължи на друг<br />
французин – лекаря Алфонс<br />
Боане, който през 1885 г. публикува<br />
книгата „Йодоте -<br />
рапията или медико-хирургическото<br />
използване на йода и<br />
неговите съединения”. В интерес<br />
на истината съществува<br />
информация, че<br />
още преди три хиляди<br />
години древните<br />
китайски лечители<br />
са ползвали целебните<br />
свойства на<br />
йода.<br />
За предпазване на повърх -<br />
ностни рани от загнояване и<br />
по-бързо заздравяване те<br />
използвали морски гъби и<br />
водорасли, които съдържат<br />
значително количество йод.<br />
Йодът принадлежи към<br />
редките елементи на нашата<br />
планета – неговото съдържание<br />
в земната кора възлиза<br />
едва на 0,00005%. Относи -<br />
телно високо е то в морската<br />
вода – 20-30 мг на 1000 литра.<br />
Някои морски водорасли и<br />
животни концентрират в своя<br />
организъм значителни количества<br />
йод. Например в морското<br />
зеле (ламинарията)<br />
съдържанието на йод възлиза<br />
на 0,25 г/100 г, т.е. 100 000 пъти<br />
повече от морската вода. За<br />
съжаление при добива и съхранението<br />
на тези ценни водорасли,<br />
съдържащи невероятен<br />
брой ценни биологично<br />
активни вещества, количеството<br />
на йод намалява с до<br />
65%, а при евентуална термообработка<br />
– още с 22%.<br />
Ето защо препоръчително<br />
е консумирането<br />
на ламинарията<br />
в суров вид.<br />
В морските обитатели то е<br />
значително по-ниско: в калмарите<br />
– 0,3 мг/100 г, в хека – 0,16<br />
мг/100 г, в треската – 0,135<br />
мг/100 г, авскаридите – 0,088<br />
мг/100 г.<br />
Съдържанието на йод в<br />
човешкия организъм възлиза<br />
на около 25 мг, от които 15 мг<br />
се съдържат в щитовидната<br />
жлеза, а останалата част -в<br />
черния дроб, бъбреците, косата,<br />
ноктите, кожата, яйчниците<br />
и простатата.<br />
Изследванията на швейцареца<br />
Жан-Франсоа Ко анде<br />
провокирали сериозен интерес<br />
относно физиологичната<br />
роля на йода в щитовидната<br />
жлеза предвид изключително<br />
важната º роля в човешкия<br />
организъм. Тази малка жлеза<br />
с форма на папионка, тежаща<br />
до 25 г, е разположена пред<br />
трахеята и под гръкляна.<br />
Произ вежда два съдържащи<br />
йод хормона – тироксин (тетрайодтиронин,<br />
T4)итрийодтиронин<br />
(T3), които изпълняват<br />
ролята на главни регулатори<br />
на обмяната на веществата в<br />
човешкия организъм.<br />
Те управляват процесите<br />
на усвояването<br />
на основните<br />
хранителни<br />
вещества –<br />
въглехидратите, протеините и<br />
липидите, функциите на стомашно-чревния<br />
тракт, сърдечносъдовата<br />
и половата система,<br />
психическото състояние и<br />
т.н. Образно казано, тези хормони<br />
играят ролята на педала<br />
на газта в автомобила. Ако<br />
тяхното съдържание в кръвния<br />
ток е ниско, организмът работи<br />
на малки обороти, не му<br />
достига мощност, той е вял и<br />
неработоспособен.<br />
Вместо<br />
към продуциране на енергия<br />
ниските нива на тези хормони<br />
насочват организма към<br />
натрупване на мастна тъкан.<br />
Ако обаче нивото им<br />
е високо, организмът<br />
работи в турбо<br />
режим и усещането<br />
е като на състезател<br />
от формула 1 –<br />
повишено артериално налягане,<br />
сърцебиене, интензивно<br />
потене, нервност и пр. Поради<br />
изразходване на повече енергия<br />
от тази, продуцирана от<br />
внесената с храна, организмът<br />
посяга към своите вътрешни<br />
ресурси, което е свързано<br />
с чувствително понижение на<br />
телесната маса (дистрофия).<br />
Центърът на управление на<br />
щитовидната жлеза се намира<br />
в хипоталамуса – малък участък<br />
в междинния мозък.<br />
Хипоталамусът синтезира<br />
хормон, стимулиращ аденохипофизата<br />
(предния участък на<br />
хипофизната жлеза) да продуцира<br />
хормона тиреотропин,<br />
който регулира синтеза и емитирането<br />
в кръвния ток на<br />
тироксина и трийодтиронина<br />
от щитовидната жлеза. Проти -<br />
воположно е действието на<br />
хормона соматостатин, също<br />
продуциран от хипоталамуса,<br />
който потиска синтеза на<br />
тиреотропина. Щитовид ната<br />
жлеза регулира и калциевия<br />
баланс в човешкия организъм<br />
посредством хормона калцитонин.<br />
Ежеднев ната потребност<br />
на човешкия<br />
организъм от<br />
този изключително<br />
важен химически<br />
елемент<br />
съставлява 150 микрограма.<br />
За целия живот на човека тази<br />
потребност се покрива от<br />
съдържанието на... една кафена<br />
лъжичка. В повечето от всекидневно<br />
използваните хранителни<br />
продукти неговото<br />
съдържание е твърде ниско – в<br />
хлебните изделия около 9<br />
мкг/100 г, прясното мляко – 17<br />
мкг/100 г, говеждото месо –<br />
11,5 мкг/100 г, маслото – 9<br />
мкг/100 г, фасула – 12,5 мкг/100<br />
г, спанака – 12 мкг/100 г, граха<br />
– 10,5 мкг/100 г, пилешкото<br />
месо – 6 мкг/100 г, плодовете –<br />
около 2 мкг/100 гит.н. По тази<br />
причина значителна част от<br />
населението на Земята изпитва<br />
сериозен дефицит от този<br />
химичен елемент. Смята се, че<br />
броят на засегнатите надхвърля<br />
ужасяващата цифра от два<br />
милиарда, около една трета от<br />
които са деца в училищна възраст.<br />
За преодоляване на<br />
този огромен проблем<br />
още след<br />
Първата световна<br />
война в САЩ започва<br />
добавяне на йод<br />
(под формата на калиев<br />
йодид) към трапезната сол в<br />
количество до 20 мг/кг. В<br />
резултат на нетрайността на<br />
калиевия йодид във влажен и<br />
топъл въздух, съдържанието<br />
на йод в солта бързо намалява,<br />
поради което срокът на<br />
годност на такава сол е едва 6<br />
месеца. Ето защо напоследък<br />
йодирането на солта се осъществява<br />
с по-стабилната<br />
йодна сол – калиев йодат.<br />
Предвид сатанизирането<br />
на трапезната сол през<br />
последните години и призивите<br />
за рязко намаление на нейната<br />
консумация проблемът с<br />
йоддефицита отново неумолимо<br />
се изправя пред човечеството.<br />
Най-интересните статии<br />
на доц. д-р Димитър<br />
Попов, публикувани във в.<br />
“Животът днес”, са събрани<br />
в книгата “Мантри<br />
за здраве и дълголетие”,<br />
която се разпространява<br />
от книжарниците „Хели -<br />
кон”.<br />
gpopov_bg@yahoo.com
Change language