Нено Димов, директор на Иститута за дясна политика:

ANTIAGING
20 - 26 СЕПТЕМВРИ 2016
27
Доц. д-р Димитър ПОПОВ
От кога датира познанството на човека с лешника
не е точно известно. Според някои
изследователи той е едно от малкото растения,
преживели ледниковия период, обхванал
Земята преди няколко десетки хиляди години,
и със своите вкусни и питателни плодове е
спасило от гладна смърт много от нашите
предци.
Лешникът или леската
(Corylus) е листопадно
дърво или храст
от семейство Бре -
зови (Betulaceae), достигащо
до 5-6 м височина и живеещо
до сто години. Съ -
ществуват десетки сортове
лешници, чиито плодове
могат да се консумират, но
най-разпространени са
обикновеният (Corylus avellana)
и цариградският
(Corylus maxima), който е с
много едри плодове.
Турция произвежда
около 500 хиляди
тона лешници (70%
от световния
добив) и държи над
80% от техния
износ.
Италия добива 125 хиляди
тона, а Испания и САЩ едва
по около 25 хиляди тона.
Лешникът намира безброй
кулинарни превъплъщения.
Печен, солен, озахарен,
стрит на брашно, той е
изключително вкусно лакомство
с безброй почитатели.
Лешниковото брашно е
основа за производството
на любимите на милиони
деца по света сладки шоколадови
пасти, на глазури и
пълнежи на неизброими
сладкарски изделия – торти,
бисквити, бонбони, сладоледи
и т.н. Невероятната способност
на лешника да повишава
виталната сила на
човешкия организъм се
дължи на неговия изключително
богат състав, включващ
множество ценни нутриенти
– липиди, протеини, въглехидрати,
каротеноиди,
фитостероли, флавоноиди,
фибри, витамини, минерали
и т.н. Съдържанието на
липиди в лешниците е особено
високо – 50-60%.
В основната си
част (94%) те са
съставени от ненаситени
мастни
киселини –
мононенаситената олеинова
(83%), полиненаситените
линолова (11%) и алфа-линоленова
(0,1%). Съдър -
жанието на наситени мастни
киселини (главно стеаринова
и палмитинова) е едва
около 6%. Клинични изследвания
доказват, че замяната
на наситените мастни киселини
в дневния рацион с
мононенаситени води до
намаление на съдържанието
на „лошия” (LDL) холестерол
в организма, като това на
„добрия” (HDL) остава
непроменено. Наред с това
се отбелязва понижение на
риска от сърдечносъдови
проблеми, нормализиране
на артериалното налягане,
подобряване на метаболизма
на глюкозата, повишаване
на имунния капацитет и
пр. Известно е, че ненаситените
мастни киселини способстват
за доброто функ -
циониране на мозъка и цент -
ралната нервна система.
Съдържанието на
протеини в лешниците
е около 15%,
като в тях са представени на
практика всички 20 важни за
човешкия организъм аминокиселини.
Ко -
личеството на въглехидратите
обикновено
е в границите от 9
до 13%. Поради ниското
съдържание на
последните лешниците
са подходящи и за
диабетици. В тях са
открити редица ценни за
човешкия метаболизъм
витамини – А, В 1 , В 2 , В 3 ,
В 5 , В 6 , В 9 , С, Е.
Витамините от В-групата
вземат участие в
около 15 000 биохимични
взаимодействия в
човешкото тяло, свързани
с метаболизма на въглехидратите,
протеините и липидите.
Те играят ключова
роля и в синтеза на аденозинтрифосфата
(АТФ) –
основният доставчик на
енергия в клетките на
човешкия организъм, както
и на носителите на наследствената
информация –
молекулите на дезоксирибонуклеиновата
(ДНК) и рибонуклеиновата
(РНК) киселина.
Лешниците са
ценен източник на
мастноразтворимия
витамин Е,
който играе ключова роля в
репродуктивните процеси в
човешкия организъм. При
мъжете той охранява важния
полов хормон тестостерон,
способства за подобряване
на кръвообращението
и фертилността. В женския
организъм витамин Е съдейства
за увеличаване на
вероятността за зачеване,
както и за правилното развитие
на плода. В качеството
си на мощен антиоксидант,
заедно с редица други
вещества, съдържащи се в
лешниците (витамин С, флавоноиди,
фенолни киселини,
танини), витамин Е взема
активно участие в антирадикаловата
защита на
клетките, предпазвайки
ги от стареене и преж -
девременна гибел.
Благодарение на високото
съдържание на антиоксиданти
лешниците се характеризират
с изключително висока
стойност на показателя
Общ антиоксидантен капацитет
(Total Antioxidant
За родина на лешника се приемат земите на
Мала Азия (днешна Турция), откъдето преди
повече от пет хиляди години той се разпрост -
ранява в Китай и Средиземноморието – из
земите на съвременна Италия, Франция,
Испания и Гърция. В началото на XIX век достига
и до Новия свят. В древна Гърция лешникът
бил символ на богатство и семейно благополучие.
Магическата смес от стрити лешници и
мед била ползвана от древногръцките атлети и
воини като мощен допинг, повишаващ издръжливостта
и доставящ на организма допълнителна
сила. А при прибавянето и на сушени кайсии
се получавал еликсир с чудотворно въздействие
върху организма. В Римската империя,
предвид способността им да зареждат
човешкото тяло с енергия, плодовете на лешника
също били на особена почит.
Лешникът -
съкровище в черупка
Capacity – TAC), възлизаща
на над 2894 µmol за 30 г
плод. По този показател
лешникът заема почетното
трето място сред черупковите
ядки, след орехите и пекана
(американския орех). В
границите от 2000 до 14 000
µmol са разположени храните
с най-високо съдържание
на антиоксиданти. Любо -
питно е, че
значителна част от
антиоксидантите в
лешника са скрити
в тънката кафеникава
люспа, обвиваща
плодчетата.
Т.е. белените лешници
губят част от полезните
свойства на тези чудни ядки.
Лешниците са прекрасен
източник на растителни
фибри, чието съдържание е
около 7 г/100 г. От тях 60% са
неразтворими, а 40% – разтворими.
Както е известно,
неразтворимите фибри способстват
за
подобряване на чревния
транзит, а разтворимите
съдействат за детоксикацията
на организма и за превенцията
срещу сърдечносъдови
проблеми, рак на дебелото
черво и диабет тип 2.
Описаните ефекти се постигат
при дневна доза от 25 г
фибри за жените и 38 г за
мъжете.
В лешниците е открит и
един мощен цитостатик –
паклитаксел, който е ефективно
профилактично сред -
ство срещу онкологични
заболявания, тъй като блокира
делението на раковите
клетки.
Вкусните ядки са
богати на редица
ценни за човешкия
организъм
минерали –
калий, натрий, калций, магнезий,
желязо, мед, цинк,
манган, кобалт, фосфор,
сяра, селен, флуор, хлор,
йод и т.н. Особено високо е
съдържанието на калий (717
мг/100 г), който заедно с
натрия поддържа в изправност
функциите на нервите
и мускулите, способства за
снабдяването на мозъка с
кислород, подпомага детоксикацията
на организма,
играе съществена роля в
регулирането на работата
на сърдечносъдовата система
и т.н. Съдържанието на
желязо в лешниците е повисоко
от това в месото.
Благодарение на голямото
количество питателни ве -
щества калоричността на
лешниците е твърде висока
– около 680 ккал (2845
kJ)/100 г, превъзхождайки
няколко пъти тази на хляба и
осем пъти на млякото.
Поради високото
съдържание на
липиди лешниците
са отличен източник
за добиване
на масло,
което е с изключително
добри органолептични показатели
и уникални профилактични
и лечебни свойства.
Поради ниското съдържание
на наситени мастни
киселини и особено високо
на мононенаситената олеинова
(омега-9) киселина то
е ефективно средство
срещу проблеми в сърдечносъдовата
система.
Съществуват
данни, че при редовната
му консумация
се намалява с 50%
рискът от възникване
на такива. По
количеството на протеини
лешниковото
масло не отстъпва на
месото, а по съдържание на
витамини и минерали превъзхожда
повечето растителни
масла. Особено високо
е количеството на безценния
за човешкия организъм
витамин Е (47-54 мг/100
г). Маслото е богат източник
на фитостероли, които поради
структурното си сходство
с холестерола имат уникалната
способност да понижават
неговото съдържание в
човешкия организъм.
При печенето съдържанието
на витамин Е се намалява
с 10%, а на фитостеролите
– с около 14%. В лешниковото
масло се съдържа и
сквален (20-50 мг/100 г) –
ненаситен въглеводород,
който има уникалната способност
да насища тъканите
на човешкия организъм с
кислород.
Най-интересните статии
на доц. д-р Димитър
Попов, публикувани във в.
“Животът днес”, са събрани
в книгата “Мантри
за здраве и дълголетие”,
която се разпространява
от книжарниците „Хели -
кон”.
gpopov_bg@yahoo.com