Нено Димов, директор на Иститута за дясна политика:

32
Емилиян ОНУФРИЕВ
След една трудна, но и щастлива година,
условно изкарана „аматьорски” във
В група, ЦСКА отново се завърна в
родния футболен елит. Разбира се,
клубът, донесъл толкова радост на
феновете си през миналия сезон, не е
този, който сега се подвизава в Първа
лига, но в случая става дума за отделни
понятия и усещания.
ФуТбол
20 - 26 СЕПТЕМВРИ 2016
Накъде тръгна ЦСКА?
Восновни линии по-голямата част от
“Червена България” каза думата си – подобре
отбор с името и цветовете на ЦСКА
в елита, отколкото неясна съдба по пътя на
оздравяването.
Така се стигна до сложната схема, при която
един клуб купи друг, той пък трети, а в края всички
дружно смениха името си. Присъствието на сериозен
и доказал се бизнесмен като Гриша Ганчев
даваше (и все още дава, разбира се) гаранция, че
нещата на Армията вече няма да са както преди.
3 .95
5.69
лв/кг
Краве сирене „Наборъ“
кг
5 .79
6.99
лв/бр
4 .99
6.49
лв/кутия
цените са валидни от 20 до 26 септември
31 %
НАМАЛЕНИЕ
17 %
НАМАЛЕНИЕ
Мариновано печено пиле, бр
не важи за T MARKET, гр. София,
кв. Редута, кв. Борово
23 %
НАМАЛЕНИЕ
Бонбони “Raffaello”
150 г
от нашата насипна витрина
6 .29
лв/кг
Свинска плешка без кост, кг
от нашата витрина
0 .65
0.99
1.30 лв/л
34 %
НАМАЛЕНИЕ
Бира “Brauperle Pils“
4,5%, кен, 500 мл
4 .59
6.29
10.20 лв/кг
450г
27 %
НАМАЛЕНИЕ
Кафе “Nova Brasilia”
450 г, Класик
Близо два месеца след началото
на новия шампионат обаче
положението в клуба най-малкото
не радва феновете.
Разбира се, новините за финансови трудности
и катаклизми вече са в историята. Смениха ги анализите
за спортно-техническото състояние на
тима, което определено не е розово. А нищо не му
пречи да е такова. Млад и перспективен състав от
доказали се играчи. Нови и стари национали,
прив личане на най-доброто от Литекс, който миналия
сезон щеше да е най-сериозният съперник на
Лудогорец, ако не беше изваден от групата, както
и безпрецедентно доверие от страна на пословично
претенциозна публика като “червената”. Но...
нещата скърцат.
Къде сбъркаха?
ЦСКА може би просто трябваше да прояви
малко търпение и да продължи с екипа от миналия
сезон. Със запазване на атмосферата и духа в
съблекалнята, без да се къса връзката между играчи
и фенове. С малко по-премерени и елегантни
движения на новите шефове. Те пък са всички от
Ловеч и дойдоха със самочувствието на мениджъри,
които знаят как да направят един клуб печеливш.
Да, но както е модерно да се казва сега -
Литекс не е ЦСКА!
Че нещата няма да са както преди, се разбра,
когато напуснаха първите от миналогодишните
герои. Ако някой твърди, че преди година ЦСКА не
е имал отбор, който да се бори най-малкото за
влизане в тройката, значи гледа на българския
футбол по странен начин. Този състав нямаше как
да се бори днес за титлата, но можеше постепенно
да се надгражда. Вместо това сърцати и добри
състезатели тръгнаха да си търсят късмета на
друго място.
Така на Армията бе прекъснат
един процес на постоянно
развитие,
който няма как да не търпи временни провали.
На практика се оказа, че колкото по-добре
един млад треньор си върши работата, толкова позле
за него. Примерът е ясен - спечелената Купа
на България и изиграният сезон, без да бъде
допусната загуба, вдигнаха очакванията към
Христо Янев, който откровено не получи шанс да
покаже какво може и в професионалния футбол.
Вместо това ЦСКА можеше да акцентира върху
нещата, които се случват около базата и чудесното
є развитие след дълги години на мизерия. Да се
похвали нарочно с успехите на школата или поне с
доброто начало след мащабния рестарт. Покрай
това трябваше да се наблегне на възвръщането на
доверието - както сред собствените фенове, така и
сред потенциалните спонсори.
На Армията обаче предпочетоха
да допуснат старите грешки
- да влияят на треньора с трансферите, да направят
изцяло нов отбор и най-тежката - да свалят
доверието от Христо Янев и колегите му след едва
първата загуба от пролетта на 2015 г. Дали е грешка
или не идването на почти толкова неопитен,
още повече и чуждестранен треньор, известен
единствено с това, че е син на баща си, времето
ще покаже. Към момента ЦСКА играе още по-незадоволително,
въпреки че вече минаха доста дни, в
които Едуард Йорданеску най-малкото можеше да
загатне за нещо ново и по-добро.
Както вече бе отбелязано - ръководителите от
Литекс имат самочувствието да са успешни такива
след четири титли, купи, пробиви в Европа и
изграждане на самоиздържащ се от трансфери
клуб. В София обаче нещата ще са доста различни
заради фактора „фенове”. Да, те все още не са
събличали треньор, не са и гонили такъв от тренировка.
Но за първи път от много години в месеците
около еуфорията на миналия сезон се почувстваха
обединени не от резултатите на един отбор, а от
възкресяване на тяхната кауза. Днес обаче са в
деликатна ситуация.
Онзи клуб вече го няма, а част от
тях преминаха в другия
„червен” лагер.
Тези, които останаха на Армията, чакат само
едно - победи.
На практика новото ръководство на ЦСКА
избра пътя на задължителните успехи, вместо да
изчака още година или две в изграждането на
Новия червен гранд. Проблемът е, че тези успехи
не се задават на хоризонта, въпреки че на хартия
съставът е стабилен. Постоянно идват нови играчи,
а сигналите с освобождаването на ненужните
герои няма да остане незабелязан.
И ако в следващите два-три кръга отборът не
даде ясна заявка, че е безспорен за първата шестица,
нервността може да завладее Борисовата
градина и да не я пусне до последните кръгове на
редовния сезон. Форматът пък много лесно може
да остави „армейците” без шанс за титлата, при
положение че стартира шампионския плейоф с
пасив от десетина точки от лидера (в момента са
шест).
Така ще се окаже, че рискът
е бил напълно неоправдан.
Много от легендарните футболни истории разказват
за хора, които, въпреки че са били в трудни
ситуации, са успявали да излязат от тях с помощта
на волята, уменията, смелостта си и не на последно
място с шанса, който са получили. Всичко това
беше пред Христо Янев преди година и той се
справи великолепно. Само дето шансът сега беше
даден на друг и приказката беше прекъсната.
Историята показва, че вълшебни разказвачи не
липсват, но заслугата да са такива не е само и
единствено тяхна. В България футболното търпение
е рядко срещано явление дори когато се отнася
до хора с безспорни качества. Към Янев беше
малко, остава да видим колко ще е към Йорданеску.
BGfootball.com