Д-р Борислав Мавров, програмен директор на Европейския институт:

10
МеРИдИанИ
25 - 31 ОКТОМВРИ 2016
Битката за Мосул променя
стратегическата мозайка
в Близкия изток
Откакто асирийският цар Сенахериб провъзгласява
древна Ниневия за своя столица през
700 г. пр. н. е., който е държал властта там, е
доминирал в Близкия изток. В днешни времена
на мястото на Ниневия е разположен вторият
по големина иракски град Мосул. След
асирийците районът е бил под властта на
вавилонците, арабите, османските султани,
британската империя, Саддам Хюсеин, американската
армия и сега е в ръцете на ислямските
екстремисти, които си създадоха халифат
през юни 2014 г.
Още преди зазоряване
на 17 октомври
правителството в
Багдад обяви, че е
започнала дългоочакваната
военна офанзива срещу
Мосул. Месеците протяжни
приготовления се дължаха
не толкова на неподготвеност
на армията, колкото на
спорове във взривоопасната
коалиция, която се изправя
срещу „Ислямска държава”.
Стратегически апетити
към най-многообразния от
етническа и религиозна
гледна точка град имат твърде
много играчи, които са
непримирими противници в
битката за влияние в региона.
От една страна е доминираното
от шиити правителство
в Багдад, което така и
не може да наложи авторитета
си сред сунитите в
страната вече 13 години
след свалянето на диктатора
Саддам от власт. Найблизките
му местни съюзници
са автономните шиитски
полувоенни групировки,
чрез които осезаемо присъствие
в Ирак поддържа
съседен Иран.
От друга страна са пешмергите
от автономен
Финансираният от руския
федерален бюджет телевизионен
канал RT, известен до
2009 г. като “Russia Today”
(“Русия днес”), се оплака от
цензура не къде да е, а във
Великобритания. Повод за
изненадващите обвинения
именно срещу Обединеното
кралство, което е символ на
медийната свобода по цял
свят, стана решение на банка
с преобладаващо държавно
участие, да се откаже да
обслужва руската медия.
На 17 октомври, на фона на полу -
гласните заплахи от ЕС, включително
от Лондон, за нови санкции спрямо
Русия заради бомбената º кампания
срещу цивилното население в бунтовническите
части на сирийския
град Алепо, главният редактор на RT
Маргарита Симонян съобщи в социалните
мрежи, че „НатУест”, дъщерна
институция в рамките на „Ройъл
банк ъф Скотлънд”, я е информирала,
че замразява сметките на ръководената
от нея организация. Масло в
огъня наля категоричният отказ на
банкерите да посочат конкретна причина
за решението си.
Руското посолство в Лондон нарече
събитието „открито политическо”.
А след това случая коментира лично
външният министър Сергей Лавров.
„Ситуацията е достатъчно очевидна,
но нека не забравяме древната мъдрост,
че не бива да се държиш с другите
така, както не би искал те да се
държат с теб”, заяви той. И говорителката
му Мария Захарова директно
заплаши с реципрочни мерки британски
медии, които имат свои
кореспондентски бюра в Москва.
Иракски Кюрдистан, които
искат да консолидират влиянието
си в района като
поредна стъпка към евентуално
отцепване от Ирак и
създаване на самостоятелна
държава. Отделно от тях,
но със същата крайна цел,
срещу халифата се сражават
и бойци от Кюрдската
работническа партия.
Тяхната цел е подкопаване
на позициите на сунитска
Турция, която вижда в разделения
от р. Тигър Мосул
естествена бариера пред
настъплението на шиитския
ислям към собствената º
територия. Затова турският
президент Реджеп Ердоган
категорично отказва да
изтегли военния си контингент
(поне 2000 войници) от
околностите на Мосул.
Освен това, макар и зает с
неутрализирането на опита
за преврат и с опасното
влошаване на отношенията
с Русия, Ердоган не спира
да демонстрира аспирации
към постигането на формулираната
от доскорошния
премиер Ахмет Давутоглу
цел. А именно – възстановяване
на турската доминация
в Близкия изток, каквато е
била преди Първата световна
война да сложи край на
Османската империя, и
отъждествяването на истанбулските
султани с халифи.
Западът също не сваля
очи от стратегически важния
за него Мосул.
Американски, британски и
френски “военни съветници”,
чийто брой според US
медии се измерва със стотици,
са на втора линия на
офанзивата срещу
„Ислямска държава”. Само
Русия, за разлика от силните
ѝ позиции в съседна
Сирия, като че ли няма
плацдарм да се намеси в
разпределянето на картите
в очакваната нова битка за
доминация.
Операцията срещу Мосул
сама по себе си не носи толкова
рискове за региона,
колкото последствията от
нея. В резултат на дългогодишна
политика на различни
власти и най-вече на “прочистването
на неверниците”
от “Ислямска държава”,
огромното мнозинство от
едномилионното в момента
население на Мосул са
араби сунити. Те не приемат
властта на Багдад и са
заплашени от масово клане,
ако шиитските отряди влязат
в града. Основание за тези
им страхове са потвърдените
официално масови гробове
във Фалуджа, за чието
освобождаване през лятото
иранските протежета изиграха
ключова роля.
Правителството на
Хайдар ал Абади трудно би
наложило централната си
власт там. Едва ли обаче би
се съгласило сунитите да
получат автономия като кюрдите.
Защото не на последно
място това би била гигантска
крачка към разпадането на
Ирак, и без това изкуствено
създаден съгласно англофренското
споразумение
“Сайкс-Пико” по време на
Първата световна война.
Евентуалното поражение
на “Ислямска държава” ще
Лондон реагира лаконично чрез
говорител на „Даунинг стрийт” 10 и
цитиран от вестниците източник от
финансовото министерство. И двамата
отрекоха правителството на
Тереза Мей да има нещо общо със
случая. От „НатУест” обаче направиха
крачка назад и информираха, че
решението им да спрат да работят с
руснаците все още е в процес на
обсъждане.
Отношението на основните британски
медии към RT е неприкрито
враждебно. Телевизията бе основана
през 2005 г. с привидна цел да
представя Русия в добра светлина
пред света. С течение на годините
освен основната програма на
английски език от Москва бяха създадени
и отделни тв канали в САЩ и
промени със същата сила
обстановката в Близкия
изток. Също както и драматичното
завладяване на
Мосул от джихадистите
преди вече повече от 2 години.
Поне в краткосрочен
план това ще създаде два
големи проблема за Европа.
Единият е нова вълна от
бежанци. Хуманитарните
организации се готвят за
поне 200 000 само през първите
две седмици на бойните
действия. И не изключват
броят им да достигне милион
в рамките на няколко месеца.
Точно този момент избра
Турция, за да отправи поредното
си предупреждение към
ЕС, че ако до края на годината
не отмени визовия режим
за нея, ще отприщи бента
пред мигрантските талази.
Вторият проблем, както
единодушно сочат експерти
по сигурността в ЕС, е
неимоверно увеличаване на
риска от терористични
атаки, извършвани от завръщащи
се от халифата европейски
граждани от арабски
произход. По този въпрос
само в Анкара са оптимисти.
Турските власти уверяват,
че бягащи от Мосул джихадисти
ще могат да стигнат
само в Сирия. Защото започналата
през лятото турска
операция “Щит на Ефрат”
фактически е блокирала и
последната пробойна през
турската граница, откъдето
биха стигнали до Европа.
Русия се оплаква от британска
„медийна война”
Великобритания. Британският клон е
санкциониран вече 20 пъти от местния
медиен регулатор за едностранчиво
представяне на събития и дори
за откровени лъжи.
В репортажите по правило не се
търсят алтернативни мнения, което
навежда на мисълта, че кремълската
пропагандна машина е видоизменила
смисъла на съществуването си, писа
в. „Таймс”. Твърдят, че мисията им е
да са противовес на „безпардонната
американска пропаганда в англосаксонските
медии”, но вместо обещавания
„различен поглед” водят информационна
война със Запада, констатира
лондонското издание.
Страницата подготви
Добрин СТЕФАНОВ