10.01.2017 Views

Д-р Борислав Мавров, програмен директор на Европейския институт:

Create successful ePaper yourself

Turn your PDF publications into a flip-book with our unique Google optimized e-Paper software.

14<br />

С акад.<br />

Григор Велев<br />

разговаря<br />

Румен<br />

Леонидов<br />

ПАМЕТ<br />

25 - 31 ОКТОМВРИ 2016<br />

Ако ни е нужна опора,<br />

трябва да я търсим<br />

в Европейския съюз<br />

Акад. Григор Велев<br />

След като разгледахте<br />

българските<br />

“филства” и<br />

“фоб ства” срещу<br />

Русия, Гер мания и Анг -<br />

лия, нека продължим<br />

тази поредица с Фран -<br />

ция.<br />

- Още по времето на<br />

църковнонационалните<br />

борби през шестдесетте<br />

години на ХIХ век Франция<br />

проявява интерес към българите.<br />

По това време тя<br />

открива френски колеж в<br />

Цариград. Нейните религиозни<br />

представители подпомагат<br />

усилията на група<br />

българи начело с Драган<br />

Цанков за учредяването<br />

на Униатската църква,<br />

особено след упоритата<br />

съпротива на Русия да<br />

признае българската църковна<br />

независимост.<br />

- А след Освобож -<br />

дението?<br />

- След Освобождението<br />

на България Франция<br />

открива няколко колежа, в<br />

които учат около 3000 ученици.<br />

Голяма част от тях<br />

по-късно заминават да<br />

следват в Париж. Тези<br />

младежи след връщането<br />

си в България създават<br />

франкофилското движение.<br />

То е определено елитарно<br />

движение, членовете<br />

му се събират в клубове<br />

и коментират събитията в<br />

ограничен кръг от съмишленици,<br />

което не нарушава<br />

под никаква форма българските<br />

национални интереси.<br />

Затова срещу това<br />

движение не се формира<br />

франкофобска група.<br />

- Но през Първата<br />

световна България<br />

воюва с Франция, защо?<br />

- Защото обещанията<br />

на Централните сили в<br />

лицето на Германия и<br />

Австро-Унгария са относително<br />

щедри: германците<br />

ни обещават да си върнем<br />

почти цяла Македония и<br />

Южна Добруджа, докато<br />

Ан тантата или Съгла -<br />

шението, представено от<br />

Англия, Русия и Франция,<br />

ни гарантира само възстановяването<br />

на Източна<br />

Тракия - линията Мидия -<br />

Енос, и т.нар. “безспорна<br />

зона” в Македония.<br />

Политическите сили в<br />

България също имат своите<br />

предпочитания - опозиционните<br />

са на страната<br />

на Антантата, докато правителството<br />

предпочита<br />

сътрудничеството с Цен -<br />

тралните сили. Главен<br />

мотив за решението на<br />

коя страна да застане<br />

България е бъдещата<br />

съдба на Македония, но<br />

военните успехи на германските<br />

войски през 1915<br />

г. също накланят везните в<br />

полза на присъединяването<br />

ни към Централните<br />

сили. И затова на 24<br />

Второто, преработено<br />

издание на<br />

том първи от фундаменталния<br />

труд на<br />

акад. Григор Велев<br />

“Ис тория на българите<br />

от Македония”<br />

вече е по книжарниците.<br />

Той излиза<br />

с логото на “Изток-<br />

Запад” и предлага<br />

аналитичен прочит<br />

на историческите<br />

процеси в Маке -<br />

дония през периода<br />

на древността и<br />

Среднове ковието.<br />

Едно от многото<br />

достойнства на том<br />

първи на “История<br />

на българите от Македония” е богатият снимков и<br />

документален материал, включен в книгата.<br />

август (6 септември) 1915<br />

г. правителството на<br />

Васил Ра дославов едновременно<br />

с османското<br />

правителство подписва<br />

съюзен договор с<br />

Германия и Австро-<br />

Унгария. Нещо повече -<br />

Турция веднага ни отстъпва<br />

територия от 2 хил. кв.<br />

км по долното течение на<br />

р. Марица.<br />

- За да дойде датата<br />

14 октомври 1915 г., на<br />

която цар Фердинанд<br />

издава манифест за<br />

война със Сърбия...<br />

- И от този момент<br />

България воюва на страната<br />

на Централните сили<br />

срещу Англия, Русия и<br />

Франция. По време на<br />

Първата световна война<br />

българската армия се сражава<br />

в Егейска Македония<br />

срещу френския експедиционен<br />

корпус. Францу -<br />

зите са впечатлени, че<br />

почти всички български<br />

офицери са говорели приличен<br />

френски език. Но<br />

войната си е война. След<br />

нейното приключване<br />

Франция допринася за<br />

откъсването на Бело -<br />

морска Тракия от<br />

България. Това става след<br />

уж временната окупация,<br />

но през 1924 г. заедно с<br />

англичаните я подаряват<br />

на Гърция. Франция играе<br />

враждебна роля и при<br />

формулирането на Ньойс -<br />

кия мирен договор, който<br />

предвижда откъсването на<br />

Западните покрайнини.<br />

Всичко това довежда до<br />

възникване на франкофобско<br />

движение сред<br />

интелектуалните кръгове<br />

на България, което скоро<br />

след това отмира.<br />

- Но след 1989 г. се<br />

обявихме за франкофони...<br />

- След 1989 г. Франция<br />

направи опити да разпрос -<br />

трани иунас т.нар. франкофония,<br />

чийто привърженик<br />

бе президентът Желю<br />

Желев. От тогава насам<br />

обаче франкофилското<br />

движение в България<br />

линее и не успява да създаде<br />

сериозна база в<br />

страната ни, нито пък да<br />

повлияе на развиващите<br />

се по-късно политически<br />

процеси у нас.<br />

- Стигнахме до<br />

Америка и с това затваряме<br />

кръга на Великите<br />

сили и нашата прекомерна<br />

любов или прекомерна<br />

омраза към всяка от<br />

тях...<br />

- Американският политически<br />

елит се запознава<br />

с проблемите на българите<br />

в Османската империя по<br />

време на църковнонационалните<br />

борби през 60-те<br />

години на ХIХ век. Тогава в<br />

Цариград се установява<br />

протестантска мисия.<br />

Скоро след това тя основава<br />

американския Роберт<br />

колеж, който е едно от<br />

най-престижните учебни<br />

заведения в империята. В<br />

колежа учат над 250 българчета.<br />

След Осво -<br />

бождението завършилите<br />

този колеж заемат висши<br />

политически длъжности в<br />

българската администрация.<br />

След Първата световна<br />

война американският<br />

президент Удроу Уилсън<br />

отстоява на мирните преговори<br />

през 1919 г. оставането<br />

на Беломорска<br />

Тракия, Южна Добруджа и<br />

Царибродско в българските<br />

държавни предели и<br />

осуетява плана за ликвидирането<br />

на България като<br />

държава и разделянето º<br />

на три района, подчинени<br />

на Гърция, Сърбия и<br />

Румъния, лансиран в Ньой.<br />

- Но по време на<br />

Втората световна Бъл -<br />

гария и САЩ стават врагове...<br />

- Интересен факт е, че в<br />

навечерието на Втората<br />

световна война президентът<br />

Рузвелт изпраща специалния<br />

си пратеник<br />

Донован за преговори с<br />

цар Борис III. В своите<br />

мемоари Донован описва<br />

следния разговор с царя:<br />

“Господин Донован, политическата<br />

ситуация в<br />

България е сложна. Моите<br />

министри са англофили,<br />

моите генерали са германофили,<br />

моят народ е<br />

русофилски настроен,<br />

моята жена е италианка,<br />

само аз съм българофил в<br />

тази държава...”. Този<br />

цитат дава ясна представа<br />

за политическата конюнк -<br />

тура по онова време в<br />

страната ни. Но до реален<br />

сблъсък между България и<br />

САЩ се стига по време на<br />

бойните действия през<br />

Втората световна война.<br />

България допуска капитална<br />

грешка, като под натиска<br />

на Германия обявява<br />

символична война на САЩ<br />

и Англия. Това е повод<br />

САЩ да изпратят своите<br />

ескадрили и да участват в<br />

бомбардировките над<br />

София. След Втората световна<br />

война започва<br />

периодът на Студената<br />

война. Това е време на<br />

напълно замразени българо-американски<br />

политически<br />

отношения. Едва<br />

след 1989 г. се установиха<br />

нормални дипломатически<br />

отношения и САЩ активно<br />

навлезе в българското<br />

политическо пространство.<br />

Антикому нисти чески -<br />

те настроения на опре -<br />

делени среди генерираха<br />

появата на американофилството.<br />

Днес това американофилство<br />

съще ствува,<br />

но не като национално<br />

движение, а ръководено<br />

от определени политически<br />

партии. На практика<br />

всички антикомунистически<br />

среди и десни партии<br />

имат проамериканска на -<br />

соченост, без да се организира<br />

и ръководи американофилско<br />

движение.<br />

Докато на обратния полюс<br />

- убедени американофоби,<br />

са членовете на всички<br />

леви партии и една националистическа<br />

партия.<br />

- Нека приключим<br />

този разговор с българофилството...<br />

- То е форма за защита<br />

на националната свобода,<br />

независимост и национален<br />

суверенитет. След<br />

като се запознахме с различните<br />

обществени настроения<br />

в България, е необходимо<br />

да се каже, че<br />

чуждопоклонничеството<br />

не се смята за добродетел.<br />

Мачкан и потискан в<br />

продължение на пет века<br />

османско робство, народът<br />

създаде уникална сентенция:<br />

“Преклонената<br />

главица остра сабя не<br />

сече!”. Струва ми се, че<br />

такава сентенция не е<br />

родила никоя друга нация.<br />

Не е ли време да вдигнем<br />

гордо глава и да не търсим<br />

опора в едни или други<br />

Велики сили, а да заявим<br />

без колебание: “Ние сме<br />

българофили!”? Нашата<br />

съдба е в нашите ръце.<br />

Обидно и унизително е да<br />

пригласяме на имперските<br />

интереси на една или<br />

друга Велика сила. Ние<br />

сме членове на Ев -<br />

ропейския съюз. Ако ни е<br />

нужна опора, трябва да я<br />

търсим в този съюз.

Hooray! Your file is uploaded and ready to be published.

Saved successfully!

Ooh no, something went wrong!