Д-Ñ€ БориÑлав Мавров, програмен директор на ЕвропейÑÐºÐ¸Ñ Ð¸Ð½Ñтитут:
Create successful ePaper yourself
Turn your PDF publications into a flip-book with our unique Google optimized e-Paper software.
14<br />
С акад.<br />
Григор Велев<br />
разговаря<br />
Румен<br />
Леонидов<br />
ПАМЕТ<br />
25 - 31 ОКТОМВРИ 2016<br />
Ако ни е нужна опора,<br />
трябва да я търсим<br />
в Европейския съюз<br />
Акад. Григор Велев<br />
След като разгледахте<br />
българските<br />
“филства” и<br />
“фоб ства” срещу<br />
Русия, Гер мания и Анг -<br />
лия, нека продължим<br />
тази поредица с Фран -<br />
ция.<br />
- Още по времето на<br />
църковнонационалните<br />
борби през шестдесетте<br />
години на ХIХ век Франция<br />
проявява интерес към българите.<br />
По това време тя<br />
открива френски колеж в<br />
Цариград. Нейните религиозни<br />
представители подпомагат<br />
усилията на група<br />
българи начело с Драган<br />
Цанков за учредяването<br />
на Униатската църква,<br />
особено след упоритата<br />
съпротива на Русия да<br />
признае българската църковна<br />
независимост.<br />
- А след Освобож -<br />
дението?<br />
- След Освобождението<br />
на България Франция<br />
открива няколко колежа, в<br />
които учат около 3000 ученици.<br />
Голяма част от тях<br />
по-късно заминават да<br />
следват в Париж. Тези<br />
младежи след връщането<br />
си в България създават<br />
франкофилското движение.<br />
То е определено елитарно<br />
движение, членовете<br />
му се събират в клубове<br />
и коментират събитията в<br />
ограничен кръг от съмишленици,<br />
което не нарушава<br />
под никаква форма българските<br />
национални интереси.<br />
Затова срещу това<br />
движение не се формира<br />
франкофобска група.<br />
- Но през Първата<br />
световна България<br />
воюва с Франция, защо?<br />
- Защото обещанията<br />
на Централните сили в<br />
лицето на Германия и<br />
Австро-Унгария са относително<br />
щедри: германците<br />
ни обещават да си върнем<br />
почти цяла Македония и<br />
Южна Добруджа, докато<br />
Ан тантата или Съгла -<br />
шението, представено от<br />
Англия, Русия и Франция,<br />
ни гарантира само възстановяването<br />
на Източна<br />
Тракия - линията Мидия -<br />
Енос, и т.нар. “безспорна<br />
зона” в Македония.<br />
Политическите сили в<br />
България също имат своите<br />
предпочитания - опозиционните<br />
са на страната<br />
на Антантата, докато правителството<br />
предпочита<br />
сътрудничеството с Цен -<br />
тралните сили. Главен<br />
мотив за решението на<br />
коя страна да застане<br />
България е бъдещата<br />
съдба на Македония, но<br />
военните успехи на германските<br />
войски през 1915<br />
г. също накланят везните в<br />
полза на присъединяването<br />
ни към Централните<br />
сили. И затова на 24<br />
Второто, преработено<br />
издание на<br />
том първи от фундаменталния<br />
труд на<br />
акад. Григор Велев<br />
“Ис тория на българите<br />
от Македония”<br />
вече е по книжарниците.<br />
Той излиза<br />
с логото на “Изток-<br />
Запад” и предлага<br />
аналитичен прочит<br />
на историческите<br />
процеси в Маке -<br />
дония през периода<br />
на древността и<br />
Среднове ковието.<br />
Едно от многото<br />
достойнства на том<br />
първи на “История<br />
на българите от Македония” е богатият снимков и<br />
документален материал, включен в книгата.<br />
август (6 септември) 1915<br />
г. правителството на<br />
Васил Ра дославов едновременно<br />
с османското<br />
правителство подписва<br />
съюзен договор с<br />
Германия и Австро-<br />
Унгария. Нещо повече -<br />
Турция веднага ни отстъпва<br />
територия от 2 хил. кв.<br />
км по долното течение на<br />
р. Марица.<br />
- За да дойде датата<br />
14 октомври 1915 г., на<br />
която цар Фердинанд<br />
издава манифест за<br />
война със Сърбия...<br />
- И от този момент<br />
България воюва на страната<br />
на Централните сили<br />
срещу Англия, Русия и<br />
Франция. По време на<br />
Първата световна война<br />
българската армия се сражава<br />
в Егейска Македония<br />
срещу френския експедиционен<br />
корпус. Францу -<br />
зите са впечатлени, че<br />
почти всички български<br />
офицери са говорели приличен<br />
френски език. Но<br />
войната си е война. След<br />
нейното приключване<br />
Франция допринася за<br />
откъсването на Бело -<br />
морска Тракия от<br />
България. Това става след<br />
уж временната окупация,<br />
но през 1924 г. заедно с<br />
англичаните я подаряват<br />
на Гърция. Франция играе<br />
враждебна роля и при<br />
формулирането на Ньойс -<br />
кия мирен договор, който<br />
предвижда откъсването на<br />
Западните покрайнини.<br />
Всичко това довежда до<br />
възникване на франкофобско<br />
движение сред<br />
интелектуалните кръгове<br />
на България, което скоро<br />
след това отмира.<br />
- Но след 1989 г. се<br />
обявихме за франкофони...<br />
- След 1989 г. Франция<br />
направи опити да разпрос -<br />
трани иунас т.нар. франкофония,<br />
чийто привърженик<br />
бе президентът Желю<br />
Желев. От тогава насам<br />
обаче франкофилското<br />
движение в България<br />
линее и не успява да създаде<br />
сериозна база в<br />
страната ни, нито пък да<br />
повлияе на развиващите<br />
се по-късно политически<br />
процеси у нас.<br />
- Стигнахме до<br />
Америка и с това затваряме<br />
кръга на Великите<br />
сили и нашата прекомерна<br />
любов или прекомерна<br />
омраза към всяка от<br />
тях...<br />
- Американският политически<br />
елит се запознава<br />
с проблемите на българите<br />
в Османската империя по<br />
време на църковнонационалните<br />
борби през 60-те<br />
години на ХIХ век. Тогава в<br />
Цариград се установява<br />
протестантска мисия.<br />
Скоро след това тя основава<br />
американския Роберт<br />
колеж, който е едно от<br />
най-престижните учебни<br />
заведения в империята. В<br />
колежа учат над 250 българчета.<br />
След Осво -<br />
бождението завършилите<br />
този колеж заемат висши<br />
политически длъжности в<br />
българската администрация.<br />
След Първата световна<br />
война американският<br />
президент Удроу Уилсън<br />
отстоява на мирните преговори<br />
през 1919 г. оставането<br />
на Беломорска<br />
Тракия, Южна Добруджа и<br />
Царибродско в българските<br />
държавни предели и<br />
осуетява плана за ликвидирането<br />
на България като<br />
държава и разделянето º<br />
на три района, подчинени<br />
на Гърция, Сърбия и<br />
Румъния, лансиран в Ньой.<br />
- Но по време на<br />
Втората световна Бъл -<br />
гария и САЩ стават врагове...<br />
- Интересен факт е, че в<br />
навечерието на Втората<br />
световна война президентът<br />
Рузвелт изпраща специалния<br />
си пратеник<br />
Донован за преговори с<br />
цар Борис III. В своите<br />
мемоари Донован описва<br />
следния разговор с царя:<br />
“Господин Донован, политическата<br />
ситуация в<br />
България е сложна. Моите<br />
министри са англофили,<br />
моите генерали са германофили,<br />
моят народ е<br />
русофилски настроен,<br />
моята жена е италианка,<br />
само аз съм българофил в<br />
тази държава...”. Този<br />
цитат дава ясна представа<br />
за политическата конюнк -<br />
тура по онова време в<br />
страната ни. Но до реален<br />
сблъсък между България и<br />
САЩ се стига по време на<br />
бойните действия през<br />
Втората световна война.<br />
България допуска капитална<br />
грешка, като под натиска<br />
на Германия обявява<br />
символична война на САЩ<br />
и Англия. Това е повод<br />
САЩ да изпратят своите<br />
ескадрили и да участват в<br />
бомбардировките над<br />
София. След Втората световна<br />
война започва<br />
периодът на Студената<br />
война. Това е време на<br />
напълно замразени българо-американски<br />
политически<br />
отношения. Едва<br />
след 1989 г. се установиха<br />
нормални дипломатически<br />
отношения и САЩ активно<br />
навлезе в българското<br />
политическо пространство.<br />
Антикому нисти чески -<br />
те настроения на опре -<br />
делени среди генерираха<br />
появата на американофилството.<br />
Днес това американофилство<br />
съще ствува,<br />
но не като национално<br />
движение, а ръководено<br />
от определени политически<br />
партии. На практика<br />
всички антикомунистически<br />
среди и десни партии<br />
имат проамериканска на -<br />
соченост, без да се организира<br />
и ръководи американофилско<br />
движение.<br />
Докато на обратния полюс<br />
- убедени американофоби,<br />
са членовете на всички<br />
леви партии и една националистическа<br />
партия.<br />
- Нека приключим<br />
този разговор с българофилството...<br />
- То е форма за защита<br />
на националната свобода,<br />
независимост и национален<br />
суверенитет. След<br />
като се запознахме с различните<br />
обществени настроения<br />
в България, е необходимо<br />
да се каже, че<br />
чуждопоклонничеството<br />
не се смята за добродетел.<br />
Мачкан и потискан в<br />
продължение на пет века<br />
османско робство, народът<br />
създаде уникална сентенция:<br />
“Преклонената<br />
главица остра сабя не<br />
сече!”. Струва ми се, че<br />
такава сентенция не е<br />
родила никоя друга нация.<br />
Не е ли време да вдигнем<br />
гордо глава и да не търсим<br />
опора в едни или други<br />
Велики сили, а да заявим<br />
без колебание: “Ние сме<br />
българофили!”? Нашата<br />
съдба е в нашите ръце.<br />
Обидно и унизително е да<br />
пригласяме на имперските<br />
интереси на една или<br />
друга Велика сила. Ние<br />
сме членове на Ев -<br />
ропейския съюз. Ако ни е<br />
нужна опора, трябва да я<br />
търсим в този съюз.