Via magazine / For Her - May 2014

Любовта - персоналната
доза кокаин на доста от
нас… Или как да се научим,
да не сме зависими от нея…
Различният или еднаквият
поглед на една сестра по неволя.
Неминуемо в живота на всяка
една от нас (уж нежната половинка
на човечеството, която
пък всъщност се смята за
по-силната) настъпва момент,
в който трябва да си даде равносметка
за всичко, което се е
случило в личния й живот. Дали
рано, дали късно - никой не знае
(нищо, че повечето от нас ВИ-
НАГИ са прави по default), започва
едно тюхкане и едно ахкане дали
Бога ми сме постъпили правилно,
като сме зарязали бившия, къде
е била грешката ни с някой Иван,
Драган или Петкан, който найчесто
за нас е принцът от приказките,
а ние така глупаво сме
изпуснали и сега се примиряваме
с утешителните награди, които
ни предлага животът.
За да открием правилната формула
за съвместимост между
мъжете и жените, трябва да се
съобразим с едно основно правило
- ТАКАВА НЯМА. Дa, мили дами,
искрено съжалявам, че ще ви разочаровам,
но такава универсална
истина не е имало, няма и да
има, докато свят светува и докато
всичко в нашите мини вселени
продължава да се върти около
безценните ни свине (УПС! Моя
грешка - МЪЖЕ). Но нека не се
отклоняваме от темата (имам
тази наклонност, така че не ми
се сърдете много, ще се случва
често).
Напоследък срещам доста
жени, които така благосклонно
споделят душевните си терзания
с мен, че сърце не ми даде да
не споделя с вaс изтерзаните си
наблюдения върху връзките, живота
и... още нещо. Колкото и
феноменално да звучи, всяка една
от тях (по различен начин, разбира
се) каза едно и също нещо:
„Страх ме е да остана сама, защото
не знам дали ще срещна
друг подходящ мъж, или казано
на езика на така обичаните ни
баби, да остана стара мома.”. Ах,
колко е хубаво да знаеш, че има
кой да те посрещне вечер вкъщи,
да се сгушите под завивките
и да заспите блажено - да
всичко звучи добре, докато
не стигнем момента, в които
осъзнаваме, че тези мъже
всъщност са утешителните
награди, за които говорихме
малко по-нагоре, с които сме
принудени да живеем, защото
РАЗБИРАТЕ ЛИ, ни е страх
дали ще срещнем друг подходящ.
Е, мили дами, имам изненада
за вас – ако помислите
по-задълбочено, ще видите и
сами, че няма такова нещо
като „най-подходящ“ мъж.
Ами, така де – нека си го признаем.
Просто сме свикнали
с тях, което не означава,
че не ги обичаме. Въпросът е
в това да не се вманиачаваме
във всяка мъничка грешка.
Да не натрупваме злоба при
всяка издънка, защото, както
скромно е казала женската
част от народа, те всички са
еднакви. (Tous les memes!)
Ама, какво за Бога?!?!?!
Еманципираните жени на XXI
век, силните, независимите,
които могат всичко, се оказват
зависими от това да
са във връзка с НЯКОЙ, просто
някой, не ПРИНЦА (или
жабата, зависи от случая).
Драги ми читателки, (БАРА-
БАНИ МОЛЯ) наркотикът
на жената на XXI век са
- ВРЪЗКИТЕ. Как се стигна
до тук?
Мили дами, бъдете смели,
не се отклонявайте от това,
което искате, само, защото
ви е страх, и ще видите колко
освободени ще се почувствате.
Тук ще си позволя да използвам
една много любима
мисъл, която някъде, някога,
някой (доста по-умен от мен),
е казал: „Смелостта не е липсата
на страх. Смелостта е
да направиш каквото трябва,
когато трябва, въпреки, че
те е страх”. Живейте, обичайте,
мразете, смейте се,
плачете, вземете максимума
дори от най-дребното нещо,
създавайте спомени. Защото
спомените ни правят това,
което сме, докато се опитваме
да бъдем това, което
искаме. Дерзайте…
Вероника Маринова
фотограф: Емилиан Дечев
Патиланско царство за жени
27