фотограф: Емилиан Дечев • грим: Габриела Начкова • прическа: Моника Кръстева дрехи, обувки, аксесоари и бижута: promod • стилист: Стела Иванова интериор: кафе библиотека ORANGE CENTER LiFE <strong>Via</strong> Magazine • <strong>For</strong> her • май ‘14 40 Диана Любенова На пръв поглед Диана е студена и респектираща. Не можеш да подходиш с лека ръка. Облечена е в черно, с тъмни очила, висока, уверена и заета. В течение на разговора, вади електронна цигара, слуша внимателно и постепенно разкрива целия позитивизъм, майчински чувства и топли емоции, които те карат да й се възхищаваш. Достатъчно кратка и ясна, достатъчно замечтана, достатъчно балансирана и реална. Жена! Напомня ми на Бионсе в “Who run the world”.
Диана ни позволи да навлезем в душата й, да докоснем онези струни, които я правят хармонична и щастлива, разказа ни какво я вдъхновява с цялата емоция на всичко, преживяно досега. Когато я гледаш, вярваш, че невъзможното е мит, просто трябва да намериш начина. Тя е от жените, за които си казваш: „Искам да бъда като нея, поне малко.“ Освен това тя придаде нов смисъл на думата „Вкусно“. Пожелавам ви вдъхновяващо четене! Диана, ти си успяла жена, какво обаче ти отне кариерата? Не бих казала, че ми е отнела нещо. Напротив, работата винаги ме зарежда. Не смятам, че съм дала чак толкова много, напротив, имам сили да давам още и още. Така че съм заредена с нови емоции, с нова енергия към следващия проект. Как започва един твой ден? Как се зареждаш? Моят ден започва с песен от моята дъщеря. Тя се събужда така всяка сутрин, така събужда и мен. Аз я чувам на монитора. И това е едно прекрасно начало на деня. След това всички нормални неща, които правя - закуска за себе си и за нея, кафето го пия общо взето до обяд, защото нямам време да седна сама да си го изпия на спокойствие. Денят ми е изпълнен с доста и различни емоции, преплетени между работата и дъщеря ми. Моите дни са доста еднакви, но не мога да кажа, че са еднообразни. Всеки ден се случва нещо различно и ново! Харесвам си ги. Какво ти пее София? София е много позитивно дете. Винаги е в настроение, дори когато плаче, плаче сякаш това и е последният плач. Тя знае повече английски песнички, отколкото български, започва с “Twinkle, twinkle little star” или “Old McDonald had a farm”. Напоследък много се зареждам от тези детски песни, четем и детски приказки, това са едни позитивни емоции, които ме връщат и към моето детство, гледам и много детски филмчета. Денят ми трябва да е много усмихнат, макар че понякога ми е много натоварено и притеснено, защото имам много неща да свърша и те са все много отговорни. Как посрещаш трудностите в живота и какво ти помага? С характер. Смятам, че съм силен характер и всяка трудност е предизвикателство за мен. Опитвам се да ги решавам бързо, за да могат побързо да преминат, да са трудности за по-кратко време, да не удължавам агонията на една трудност. Ако ще идва нова - да заповяда. А каква е надеждата ти в такива моменти? Ами, че идва следващият момент, следващият миг дори, който ще е позитивен, нов и различен, и ще е позареждащ от предишния. Няма как да лежа на трудности и да се оплаквам, да се цупя и да съм недоволна от живота и себе си, защото всичко зависи от теб, тоест от мен. Имаш ли си любимо място, в което се усамотяваш и намираш спокойствие? Да, любимото място винаги е някоя книга, в нея съм спокойна. Аз не обичам много да съм сама, освен когато чета, разбира се. Но това е мястото, на което обичам да оставам за подълго. Там мога да фантазирам, мога да помечтая, да се посмея дори, или да изживея нечия любов, нечия мъка. Много обичам да чета и това е нещото, което правя с най-голямо удоволствие. Обичам да чета мемоаристика, биографии и автобиографии и ми е много приятно да живея с тях. Каква е ролята на любовта в твоя живот? О, любовта винаги е приоритет, винаги е нещо важно. Любовта е всичко! Дали ще е любовта към мъжа до теб, любовта към детето, към моите родители или към най-близките ми хора, или дали ще направиш нещо с любов към някого, който не познаваш или сега се запознаваш, нещо много важно за мен. Както и това да усещам, че съм обичана, не само да давам, но и да усещам, че хората, които ценя и са близо до мен, отвръщат с любов. Това е много важно за мен, може би е важно за мен да съм оценена по положителен начин. Ти не криеш, че си заченала ин витро, цялата тази процедура как ти се отрази? Беше ли трудно, беше ли страшно? Не, тази цялата процедура за мен мина по най-безболезнения и лесен начин, защото съм наясно и съм била съпричастна със съдбата на различни жени, дори и на моята сестра, която се опитваше да зачене ин витро в продължение на единадесет години. Тя се опитваше да зачене по принцип, но зачена ин витро и вече се радва на прекрасен син - Бранимир. Аз нямах този продължителен цикъл от стимулации и хормонален дисбаланс, които имат повечето жени, които се сблъскват с това, нямах неуспешни опити, които да ме стресират допълнително и да изпадам в съмнение дали ще стана майка или не един ден. Това всичко е благодарение на д-р Стаменов - човекът, който ни подари нашата дъщеря. Ние имахме една процедура, той извади една яйцеклетка, която се оплоди и след това ми беше върната. Това е София! Нямах стимулациите, в които се вадят определен брой яйцеклетки и се връщат. Всъщност съм наясно какво изпитват тези жени, които искат да бъдат майки и техните агония и борба продължават много дълго време, защото съм била до сестра си. Искам да кажа на тези жени, ако могат да се зареждат с положителна енергия, където и да я намират, да могат да преодолеят трудните периоди и да вярват в това, че ще се справят. Ти страхуваше ли се от многото процедури и евентуален неуспех? Да, аз бях наясно какво предстои и затова при първите неуспешни опити, когато решихме с Лес, че искаме да имаме дете. Разбрах, че трябва да потърся помощ, когато не се случва това по конвенционалния начин. Тогава се разбра, че няма реална причина да не бъдем родители нито в него, нито в мен. Не знаем каква беше причината. Нещата се случиха много бързо. Какво ти предстои в професионален план? Надявам се, че ми предтоят много хубави неща. Надявам се, че ще имам повече време за себе си, защото нашата дъщеря вече ходи на ясла и мога да разполагам с време за себе си. Очаквам нови проекти, нови предизвикателства, не знам какво ми предстои, имам предложения, които обмислям. Идва периодът, в който ще работя много активно. Как се промени, след като стана майка? Може би станах по-търпелива по някакъв начин. Усещам, че продължавам да изисквам от хората. Със сигурност вкусът ми към работата е по-осезателен, имах период след раж- 41
Change language