География и икономика за 6. клас
Издание 2017 г. Одобрен с максимална оценка от МОН
Издание 2017 г.
Одобрен с максимална оценка от МОН
- TAGS
- isbn
You also want an ePaper? Increase the reach of your titles
YUMPU automatically turns print PDFs into web optimized ePapers that Google loves.
пата на разв<strong>и</strong>ващ<strong>и</strong>те се стран<strong>и</strong><br />
от Трет<strong>и</strong>я свят.<br />
Форм<strong>и</strong>ране на<br />
пол<strong>и</strong>т<strong>и</strong>чес ката карта<br />
Както в Афр<strong>и</strong>ка, така <strong>и</strong> в<br />
Южна Амер<strong>и</strong>ка във форм<strong>и</strong>рането<br />
на съвременната пол<strong>и</strong>т<strong>и</strong>ческа<br />
карта са обособен<strong>и</strong> тр<strong>и</strong><br />
пер<strong>и</strong>ода: доколон<strong>и</strong>ален, колон<strong>и</strong>ален<br />
<strong>и</strong> следколон<strong>и</strong>ален.<br />
Доколон<strong>и</strong>алн<strong>и</strong>ят обхваща<br />
пер<strong>и</strong>ода до началото на XVI<br />
век. На тер<strong>и</strong>тор<strong>и</strong>ята на конт<strong>и</strong>нента<br />
са съществувал<strong>и</strong> ред<strong>и</strong>ца<br />
държав<strong>и</strong> с разв<strong>и</strong>та култура.<br />
Най-могъща е б<strong>и</strong>ла <strong>и</strong>мпер<strong>и</strong>ята<br />
на <strong>и</strong>нк<strong>и</strong>те. Те основал<strong>и</strong> своя<br />
стол<strong>и</strong>ца – Куско, създал<strong>и</strong> възловото<br />
п<strong>и</strong>смо к<strong>и</strong>пу 11 , разв<strong>и</strong>вал<strong>и</strong><br />
земедел<strong>и</strong>е, като терас<strong>и</strong>рал<strong>и</strong><br />
план<strong>и</strong>нск<strong>и</strong>те склонове<br />
9 , прокарвал<strong>и</strong> напо<strong>и</strong>телн<strong>и</strong><br />
канал<strong>и</strong>, стро<strong>и</strong>л<strong>и</strong> път<strong>и</strong>ща <strong>и</strong> градове.<br />
През 1535 г. <strong>и</strong>мпер<strong>и</strong>ята<br />
<strong>и</strong>м б<strong>и</strong>ла <strong>за</strong>взета от европейск<strong>и</strong>те<br />
колон<strong>и</strong><strong>за</strong>тор<strong>и</strong>.<br />
Колон<strong>и</strong>алн<strong>и</strong>ят пер<strong>и</strong>од във<br />
форм<strong>и</strong>рането на пол<strong>и</strong>т<strong>и</strong>ческата<br />
карта на конт<strong>и</strong>нента обхваща<br />
пер<strong>и</strong>ода от откр<strong>и</strong>ването<br />
му до началото на XIX в. В<br />
продължен<strong>и</strong>е на тр<strong>и</strong> века<br />
<strong>и</strong>спанск<strong>и</strong>те <strong>и</strong> португалск<strong>и</strong>те<br />
колон<strong>и</strong><strong>за</strong>тор<strong>и</strong> <strong>и</strong> в по-малк<strong>и</strong> тер<strong>и</strong>тор<strong>и</strong><strong>и</strong> – англ<strong>и</strong>чан<strong>и</strong>, француз<strong>и</strong><br />
<strong>и</strong> холандц<strong>и</strong>, <strong>и</strong>знасял<strong>и</strong> пр<strong>и</strong>родн<strong>и</strong>те <strong>и</strong> културн<strong>и</strong>те богатства на<br />
конт<strong>и</strong>нента.<br />
Следколон<strong>и</strong>алн<strong>и</strong>ят пер<strong>и</strong>од във форм<strong>и</strong>рането на пол<strong>и</strong>т<strong>и</strong>ческата<br />
карта на конт<strong>и</strong>нента <strong>за</strong>почва в началото на XIX век, когато<br />
в резултат на нац<strong>и</strong>оналноосвобод<strong>и</strong>телн<strong>и</strong>те борб<strong>и</strong> докъм<br />
1826 г. почт<strong>и</strong> вс<strong>и</strong>чк<strong>и</strong> стран<strong>и</strong> <strong>и</strong>звоюват своята не<strong>за</strong>в<strong>и</strong>с<strong>и</strong>мост.<br />
Особено голяма роля в тез<strong>и</strong> борб<strong>и</strong> <strong>и</strong>з<strong>и</strong>грават С<strong>и</strong>мон Бол<strong>и</strong>вар<br />
12 <strong>и</strong> Хосе де Сан Март<strong>и</strong>н 13 .<br />
Главн<strong>и</strong> черт<strong>и</strong> на съвременната пол<strong>и</strong>т<strong>и</strong>ческа карта<br />
Главната особеност на съвременната пол<strong>и</strong>т<strong>и</strong>ческа карта<br />
на конт<strong>и</strong>нента е създаването на <strong>и</strong>коном<strong>и</strong>ческ<strong>и</strong> обед<strong>и</strong>нен<strong>и</strong>я <strong>и</strong><br />
съюз<strong>и</strong>. Целта <strong>и</strong>м е рязкото пов<strong>и</strong>шаване на ролята на държавата<br />
в <strong>и</strong>коном<strong>и</strong>ческ<strong>и</strong>я ж<strong>и</strong>вот, разш<strong>и</strong>ряване на вътрешн<strong>и</strong>те<br />
па<strong>за</strong>р<strong>и</strong> с цел пов<strong>и</strong>шаване на ж<strong>и</strong>зненото равн<strong>и</strong>ще на населен<strong>и</strong>ето,<br />
<strong>и</strong>нтегр<strong>и</strong>ране (обед<strong>и</strong>нен<strong>и</strong>е) на <strong>и</strong>коном<strong>и</strong>к<strong>и</strong>те на стран<strong>и</strong>те<br />
в световн<strong>и</strong> про<strong>и</strong>зводства.<br />
10<br />
Еквадор<br />
Държав<strong>и</strong> в<br />
Южна Амер<strong>и</strong>ка<br />
Колумб<strong>и</strong>я<br />
Перу<br />
Ч<strong>и</strong>л<strong>и</strong><br />
Венесуела<br />
Бол<strong>и</strong>в<strong>и</strong>я<br />
Аржент<strong>и</strong>на<br />
Парагвай<br />
Гаяна<br />
Сур<strong>и</strong>нам<br />
Уругвай<br />
11<br />
П<strong>и</strong>смо к<strong>и</strong>пу<br />
12<br />
Браз<strong>и</strong>л<strong>и</strong>я<br />
С<strong>и</strong>мон Бол<strong>и</strong>вар<br />
Фр. Гв<strong>и</strong>ана<br />
13<br />
Хосе де Сан Март<strong>и</strong>н<br />
27
Change language