География и икономика за 6. клас
Издание 2017 г. Одобрен с максимална оценка от МОН
Издание 2017 г.
Одобрен с максимална оценка от МОН
- TAGS
- isbn
Create successful ePaper yourself
Turn your PDF publications into a flip-book with our unique Google optimized e-Paper software.
Любоп<strong>и</strong>тно<br />
ПРЕЗ 12. ВЕК в северо<strong>за</strong>падн<strong>и</strong>те<br />
част<strong>и</strong> на Южна Амер<strong>и</strong>ка <strong>и</strong>нд<strong>и</strong>анското<br />
племе <strong>и</strong>нка създало<br />
могъща <strong>и</strong>мпер<strong>и</strong>я. През 15. <strong>и</strong> в<br />
началото на 1<strong>6.</strong> в. <strong>и</strong>мпер<strong>и</strong>ята <strong>и</strong>м<br />
б<strong>и</strong>ла най-голямата, съществувала<br />
някога в Южна Амер<strong>и</strong>ка. Тя<br />
включвала тер<strong>и</strong>тор<strong>и</strong><strong>и</strong> от днешн<strong>и</strong>те<br />
държав<strong>и</strong> Еквадор, Перу,<br />
Бол<strong>и</strong>в<strong>и</strong>я, северо<strong>за</strong>падн<strong>и</strong>те част<strong>и</strong><br />
на Аржент<strong>и</strong>на <strong>и</strong> Северно Ч<strong>и</strong>л<strong>и</strong>.<br />
Стол<strong>и</strong>ца на <strong>и</strong>мпер<strong>и</strong>ята б<strong>и</strong>ла Куско<br />
– най-старата стол<strong>и</strong>ца в двете<br />
Амер<strong>и</strong>к<strong>и</strong>. Нам<strong>и</strong>ра се на 3500 м<br />
надморска в<strong>и</strong>соч<strong>и</strong>на в Перуанск<strong>и</strong>те<br />
Анд<strong>и</strong>. В центъра º се <strong>и</strong>зд<strong>и</strong>га<br />
храм на Слънцето – Кор<strong>и</strong>канча.<br />
В него е <strong>и</strong>мало огромен златен<br />
д<strong>и</strong>ск с формата на Слънцето,<br />
а от двете му стран<strong>и</strong> стоял<strong>и</strong><br />
златн<strong>и</strong> <strong>и</strong>зображен<strong>и</strong>я на боговете<br />
на <strong>и</strong>нк<strong>и</strong>те В<strong>и</strong>ракоча <strong>и</strong> Инт<strong>и</strong>. Стен<strong>и</strong>те<br />
на храма б<strong>и</strong>л<strong>и</strong> покр<strong>и</strong>т<strong>и</strong> със<br />
златн<strong>и</strong> пласт<strong>и</strong>н<strong>и</strong>, подът – от<br />
златн<strong>и</strong> тухл<strong>и</strong>, а отстран<strong>и</strong> на храма<br />
<strong>и</strong>мало златна град<strong>и</strong>на, в която<br />
тревата, храст<strong>и</strong>те, цветята, охлюв<strong>и</strong>,<br />
пеперуд<strong>и</strong>, лам<strong>и</strong>, овчар<strong>и</strong><br />
б<strong>и</strong>л<strong>и</strong> от злато <strong>и</strong> <strong>и</strong>нкруст<strong>и</strong>ран<strong>и</strong><br />
със скъпоценн<strong>и</strong> камън<strong>и</strong>.<br />
Най-голямото междудържавно обед<strong>и</strong>нен<strong>и</strong>е в Южна<br />
Амер<strong>и</strong>ка е МЕРКОСУР – Южноамер<strong>и</strong>канск<strong>и</strong> общ па<strong>за</strong>р, в<br />
който членуват Аржент<strong>и</strong>на, Браз<strong>и</strong>л<strong>и</strong>я, Парагвай, Уругвай <strong>и</strong><br />
Венесуела <strong>и</strong> ред<strong>и</strong>ца асоц<strong>и</strong><strong>и</strong>ран<strong>и</strong> стран<strong>и</strong> 14 .<br />
Друг<strong>и</strong> обед<strong>и</strong>нен<strong>и</strong>я са Андска общност, Т<strong>и</strong>хоокеанск<strong>и</strong> ал<strong>и</strong>анс<br />
<strong>и</strong> др. Браз<strong>и</strong>л<strong>и</strong>я <strong>и</strong> Аржент<strong>и</strong>на са членк<strong>и</strong> на Г-20, Браз<strong>и</strong>л<strong>и</strong>я<br />
– на БРИКС, Еквадор <strong>и</strong> Венесуела – на ОПЕК, <strong>и</strong> др.<br />
14 членове<br />
асоц<strong>и</strong><strong>и</strong>ран<strong>и</strong><br />
МЕРКОСУР<br />
не са членове<br />
Какво науч<strong>и</strong>х<br />
Когато в 1533 г. <strong>и</strong>спанц<strong>и</strong>те <strong>за</strong>воювал<strong>и</strong><br />
града, от него ограб<strong>и</strong>л<strong>и</strong> 7<br />
тона златн<strong>и</strong> предмет<strong>и</strong> (<strong>и</strong>знесл<strong>и</strong><br />
общо от Перу 500 тона злато).<br />
Инк<strong>и</strong>те б<strong>и</strong>л<strong>и</strong> <strong>и</strong>зкусн<strong>и</strong> стро<strong>и</strong>тел<strong>и</strong><br />
(строел<strong>и</strong> храмове, път<strong>и</strong>ща,<br />
мостове), <strong>за</strong>наятч<strong>и</strong><strong>и</strong>, терас<strong>и</strong>рал<strong>и</strong><br />
план<strong>и</strong>нск<strong>и</strong>те склонове <strong>и</strong> отглеждал<strong>и</strong><br />
картоф<strong>и</strong>, царев<strong>и</strong>ца, зеленчуц<strong>и</strong>;<br />
отглеждал<strong>и</strong> лам<strong>и</strong>, от вълната<br />
на ко<strong>и</strong>то <strong>и</strong>зработвал<strong>и</strong> пъстр<strong>и</strong><br />
<strong>и</strong>здел<strong>и</strong>я. Те нямал<strong>и</strong> п<strong>и</strong>сменост,<br />
но създал<strong>и</strong> възловото п<strong>и</strong>смо<br />
к<strong>и</strong>пу 11 . През 1532 – 1535 г.<br />
<strong>и</strong>мпер<strong>и</strong>ята <strong>и</strong>м б<strong>и</strong>ла <strong>за</strong>владяна <strong>и</strong><br />
ограбена от <strong>и</strong>спанц<strong>и</strong>те, а голяма<br />
част от населен<strong>и</strong>ето – <strong>и</strong>зб<strong>и</strong>та.<br />
По брой на населен<strong>и</strong>е Южна Амер<strong>и</strong>ка се нарежда на 5-о място. То<br />
е неравномерно разпределено по тер<strong>и</strong>тор<strong>и</strong>ята на конт<strong>и</strong>нента <strong>и</strong> <strong>и</strong>ма<br />
пъстър расов състав.<br />
Съвременната пол<strong>и</strong>т<strong>и</strong>ческа карта на Южна Амер<strong>и</strong>ка се е форм<strong>и</strong>рала<br />
в началото на XIX в. Най-характерната º особеност е създаването<br />
на <strong>и</strong>коном<strong>и</strong>ческ<strong>и</strong> обед<strong>и</strong>нен<strong>и</strong>я <strong>и</strong> съюз<strong>и</strong>.<br />
Въпрос<strong>и</strong> <strong>и</strong> <strong>за</strong>дач<strong>и</strong><br />
1. Потърсете допълн<strong>и</strong>телна <strong>и</strong>нформац<strong>и</strong>я (текст, сн<strong>и</strong>мк<strong>и</strong> <strong>и</strong> др.) <strong>за</strong><br />
културното наследство на местното населен<strong>и</strong>е на конт<strong>и</strong>нента.<br />
2. Върху контурната карта надп<strong>и</strong>шете <strong>и</strong>мената на държав<strong>и</strong>те <strong>и</strong> техн<strong>и</strong>те<br />
стол<strong>и</strong>ц<strong>и</strong>.<br />
3. Сравнете пол<strong>и</strong>т<strong>и</strong>ческата карта на Афр<strong>и</strong>ка <strong>и</strong> на Южна Амер<strong>и</strong>ка <strong>и</strong><br />
посочете пр<strong>и</strong>л<strong>и</strong>к<strong>и</strong>те <strong>и</strong> разл<strong>и</strong>к<strong>и</strong>те между тях.<br />
28
Change language