OUTSHINED_MAG_BROI_3

OUTINTERVIEW
кадър от филма "Опасен чар"
Маргарита
Карамитева
е дъщеря на Апостол Карамитев и
Маргарита Дупаринова. Надявам
се, няма нужда да разказвам кои са
те. Но тя не е единствено това. Бих
я нарекъл автономна жена, избрала
свой собствен път, независим.
Мила и ведра, още от началото на
разговора ни, ме моли да си говорим
на „ти“. Да свалим бариерата и
да започнем неформално, така
че да не поставяме излишно
напрежение помежду си. Един вид, да
разговаряме като равни хора. Така и
правим, прескачайки десетчасовата
разлика между София и Ванкувър.
Става спокойно и непринудено, като
дори не задавам и половината от
подготвените си въпроси. Разговорът
отива в различни посоки и обхваща
всичко за което се сетим.
М.К. Какво става с теб? Как мина денят ти?
П.М. Общо взето, в очакване на това интервю.
Смятам, че е важно да го направим и ще е
интересно.
М.К. Защо да е важно?
П.М. Да кажем, че някои от читателите ни
не те познават, а други са наясно коя си.
И в двата случая информацията от това
да се запознаеш с някой човек, или да си
припомниш за него, е полезна.
М.К. Това е забавното. За младите читатели по
никакъв начин не мога да бъда интересна. Аз
им се „кефя“, защото са бъдещето, за това и
благодаря за това интервю, но не знам дали
ще мога да бъда полезна.
Сега се сетих, един ден Андрей Баташов
дойде при мен с притеснение, споделяйки
как, студентите във ВИТИЗ нарисували червени
очи на портрет на баща ми. Беше възмутен.
Аз го приех нормално, защото е в реда на
нещата. Всичко се променя, времето тече.
По някакъв начин ми харесва. Това е живота –
такъв какъвто е.
Не те дразни тази постъпка? От какъв зор
да ме дразни? Идват нови хора и нещата
се забравят. Още повече, когато става
дума за артисти, защото, ако не си гледал
филмите, (а колкото повече остаряват,
толкова по-малък шанс има да ги гледаш)
няма как да създадеш памет спрямо тях.
Всеки гледа това, което е важно лично за
него. Но разговорите са съществени. Няма
значение с колко е по-голям човек от теб.
Винаги има какво да научиш от другия.
Комуникацията е най-ценното нещо.
За това и това интервю е от значение.
Но е факт, че старите филми се
забравят. Единствено БНТ поддържа
техния огън, така да се каже. Има
доста голяма база в Youtube, което
е хубаво. При интерес, може да се
намери даден филм. Използват се
модерните средства по един или
друг начин. Ето, че правим интервю
по вайбър, с десет часа разлика.
Това е очарователно... Наистина е
очарователно. Но малко ме разсмива
думата „модерно“. Какво значи тя?
Младото поколение си мисли, че сега
започва животът. А дадено нещо, много
скоро престава да бъде модерно и
остарява. Днес излиза новият iphone, а
след година, две, ще е стар и няма да
има значение. Остава в човека, тръпката
да притежава нещо ново, но след като
го има, скоро след това, то престава да
значи каквото и да било. И това води към
тема, която много ме интересува – как
се развиваш? Гледаш само извън себе
си и това, което ти предлагат, защото
каквото и да си говорим, обществото е
абсолютно консуматорско. Никой не е
виновен за това. Има търсене, за това и
се предлага. Аз винаги съм била малко
„бунтар“ в това отношение и опитвам да
избягвам от общите интереси. За това си
мисля, че ако се опълчиш на търговците, то
тогава ще имаш поне малък, относителен
контрол към това, което ти продават. Та,
какво правим със себе си? Ако гледаш
само навън, какво става и остава вътре?
Знаеш ли кой си и какво искаш, освен
следващото модерно нещо? Какво те
прави щастлив и какво ти дава нещо, за
OUTINTERVIEW
което не е нужно да харчиш пари, за да
се представиш пред другите?
Има много карикатури по темата
„на къде върви човечеството“.
Вглабяването в телефоните, социалните
мрежи и други актуални „занятия“
за младите поколения... Не става дума
само за новите поколения. Ако прочетеш
например, „Криворазбрана цивилизация“,
ще се срещнеш със същото. Всичко се
повтаря. Единствено вещите, цветовете,
формата, те са различни...
Но моделът е един и същ... Да. И
ако излезеш от модела, дори малко,
няма да бъдеш толкова манипулируем.
Иначе, стадото и тълпата е ясно на къде
отиват – там на където ги водят търговците.
Естествено, епитетите които използвам са
в кавички, защото по никакъв начин нямам
лошо отношение. Това е реалността в
която живеем.
Да задам някои от подготвените си
въпроси? Може да опиташ...
Ок. Дъщеря си на Апостол Карамитев
и Маргарита Дупаринова...Те са моите
родители, няма значение дали са
популярни, или не. Бяха добри хора и
много посветени на работата си. Виждаха
смисъл в това и не го правеха от суета. За
тях беше мисия. От моя гледна точка, имах
едно нормално детство. За референция
мога да кажа „Рицар без броня“.
Попила ли си от този работохолизъм
на своите родители? Просто си вършиш
работата, идва ти отвътре. Но, всеки
ходещ човек е проекция на своите предци.
Родители, баби и дядовци... пра-пра-пра и
така нататък. Не е единствено от майка ти
и баща ти. При мен съществува тази черта
от характера, но не защото съм гледала
от тях.
Т.е., да станеш актриса не е свързано
с родителския пример? Не е. Баща
ми много внимаваше от това да не се
„правим“ на артисти, защото има добър
18 19