OUTSHINED_MAG_BROI_3

OUTINTERVIEW
Като че ли се е превърнало в
част от манталитета по някакъв
начин. Хейтърска вълна, оплакване,
недоволство. За жалост се попива
лесно и не е градивно... Много ми
се иска младите хора да не го попиват.
Тогава вече може и да се промени нещо.
Аз съм убедена, че промените не стават
от политиците, защото те са продукт
на това, което идва отдолу. Хората са
основата, “ground rules”. Не трябва да
бъдем оставяни да ни водят. Ако има
личност която не гледа собствената
облага, а мисли за останалите, тогава
да. Сигурна съм, че има и такива, извън
кръга на службогонците. Друго нещо е,
че много бързо се дискредитират хората.
Когато навършат 50 и изведнъж не стават,
мнението им е под въпрос. А това не е
така. Тогава идва една друга сила и опит.
Освен ако човекът не започне да мрънка
и да се оплаква, че не получава това,
което му се полага. Трябва да се ценят
различните хора. И да се учим от всички.
По-малки, по-големи... Така ще знаем
повече и ще разберем какво искаме.
Интересно, не е въпрос само на едно,
две поколения. От младите до старите,
всички имат нужда от образование на
позитивизъм... Нещастието е пропило
навсякъде. Всички, да. Ние си влияем
един на друг. Въпросът е да не се дава
човек. Трябва да прескочиш момента в
който си казваш – „другите така правят,
тогава и аз ще правя така“. Хващаш
читавите хора и взимаш най-доброто от
тях.
С какво са по-различни канадците в
това отношение? Усмивки, ведрост...
Различно е. По друг начин се оплакват
и го няма нашенското недоволстване и
вечно искане. Никой не те разглежда на
улицата, не ти подвиква и не ти цъка с
уста. Обаче и заради това, и общуването
е политически коректно, което е страшна
скука: говори се предимно за храната и
времето. Така трудно ще засегнеш някого.
Не се говори нищо лично, не се говори за
политика, за религия – по смъртно не. Не
се докосват хората, не се гледат много в
очите. Общуването не е въодушевяващо. В
Европа е съвсем различно.
Т.е. има студенина? Всъщност, е
„професионално поведение“. Децата в
училище са в различен клас всяка година,
за да свикнат да общуват с повече хора.
Но всъщност се затварят. Получава се
парадокс. На никого не му е лесно
никъде, но навсякъде има изключения и
готини хора. В България е по-лесно да
се срещнеш с тях. За това толкова ценя
приятелите си. Те са семейството, което
избираш.
Бихте ли споделили нещо на нашите
читатели? Някакви мъдри слова, с
които да завършим? Ха- ха, мъдри
слова... Да се усмихваме повече, защото
помага много.
И в този ред на мисли – една сутрин
в София отивам да взема мляко от
магазина и се усмихвам на касиерката.
При което тя каза: „Я па тая, как се е
ухилила в 8:30 сутринта!“
А бе, да не се взимаме много на
сериозно.
Пламен Михайлов
http://bnf.bg/
22 23