Вяра и Дело, брой 2 (10), година IV, март 2018 г.
Вяра и Дело, брой 2 (10), година IV, март 2018 г. Бюлетин на II Каварненска енория на храм "Св. вмчк Георги"
Вяра и Дело, брой 2 (10), година IV, март 2018 г.
Бюлетин на II Каварненска енория на храм "Св. вмчк Георги"
You also want an ePaper? Increase the reach of your titles
YUMPU automatically turns print PDFs into web optimized ePapers that Google loves.
стр. 4<br />
Вѣра <strong>и</strong> Дѣло<br />
<strong>и</strong> н<strong>и</strong> позволява да пр<strong>и</strong>доб<strong>и</strong>ем съответн<strong>и</strong>те умен<strong>и</strong>я. Радваме<br />
се на нещо, е добре - можем да се радваме, но това не означава,<br />
че трябва да пеем песн<strong>и</strong> <strong>и</strong>л<strong>и</strong> да се смеем, разтърсвайк<strong>и</strong><br />
цялата ул<strong>и</strong>ца. Дразн<strong>и</strong> н<strong>и</strong> нещо – може да се о<strong>г</strong>орч<strong>и</strong>м, но това<br />
не н<strong>и</strong> дава правото да със<strong>и</strong>пем няко<strong>г</strong>о. И това не е със<strong>и</strong>пване<br />
на наш<strong>и</strong>я ж<strong>и</strong>вот, а нещо напълно естествено.<br />
Не е нужно да <strong>и</strong>зл<strong>и</strong>ваме край себе с<strong>и</strong> вс<strong>и</strong>чко, което е в<br />
нас. Всяко чувство трябва да бъде потвърдено от Еван<strong>г</strong>ел<strong>и</strong>ето,<br />
като се оп<strong>и</strong>тваме да разберем това от Бо<strong>г</strong>а л<strong>и</strong> е <strong>и</strong>л<strong>и</strong> не <strong>и</strong>, в<br />
зав<strong>и</strong>с<strong>и</strong>мост от това, да определ<strong>и</strong>м мястото му в ж<strong>и</strong>вота с<strong>и</strong> <strong>и</strong><br />
нашето отношен<strong>и</strong>е към не<strong>г</strong>о. Таз<strong>и</strong> способност е трудно да се<br />
преувел<strong>и</strong>ч<strong>и</strong> – в края на кра<strong>и</strong>щата, пренебре<strong>г</strong>вайк<strong>и</strong> чувствата<br />
хората правят най-сер<strong>и</strong>озн<strong>и</strong>те с<strong>и</strong> <strong>г</strong>решк<strong>и</strong>, ко<strong>и</strong>то поняко<strong>г</strong>а<br />
водят до тра<strong>г</strong><strong>и</strong>чн<strong>и</strong> послед<strong>и</strong>ц<strong>и</strong>.<br />
„А ако за това разстрелваха?“<br />
Случва се човек да дойде <strong>и</strong> да каже: „Е, нямам нач<strong>и</strong>н да се<br />
д<strong>и</strong>сц<strong>и</strong>пл<strong>и</strong>н<strong>и</strong>рам!“. Какво може да се каже на това?<br />
Убеден съм, че всек<strong>и</strong> способен човек може да с<strong>и</strong> създаде<br />
определен<strong>и</strong> прав<strong>и</strong>ла за самод<strong>и</strong>сц<strong>и</strong>пл<strong>и</strong>на <strong>и</strong> да се пр<strong>и</strong>държа<br />
към тях. Има, напр<strong>и</strong>мер, хора, ко<strong>и</strong>то постоянно закъсняват<br />
<strong>и</strong> смятат, че това е най-вероятно е вродена патоло<strong>г</strong><strong>и</strong>я, с която<br />
човек може само да се пр<strong>и</strong>м<strong>и</strong>р<strong>и</strong>. Но достатъчно е да с<strong>и</strong> пр<strong>и</strong>помн<strong>и</strong>м<br />
сравн<strong>и</strong>телно скорошн<strong>и</strong>те <strong>и</strong> мно<strong>г</strong>о тъжн<strong>и</strong> за страната<br />
н<strong>и</strong> времена на култа към л<strong>и</strong>чността, за да разберем: няма<br />
непреодол<strong>и</strong>ма склонност към закъснен<strong>и</strong>е. През онез<strong>и</strong> <strong>г</strong>од<strong>и</strong>н<strong>и</strong><br />
невъзможността да пр<strong>и</strong>ст<strong>и</strong><strong>г</strong>неш навреме за работа беше<br />
свързана със заплаха от наказан<strong>и</strong>я – <strong>и</strong> хората, незав<strong>и</strong>с<strong>и</strong>мо от<br />
вътрешната с<strong>и</strong> склонност, някак с<strong>и</strong> успяваха да пр<strong>и</strong>ст<strong>и</strong><strong>г</strong>ат<br />
навреме. Ето защо, ко<strong>г</strong>ато н<strong>и</strong> се струва, че н<strong>и</strong>ко<strong>г</strong>а няма да<br />
се науч<strong>и</strong>м да спрем да прав<strong>и</strong>м нещо, трябва да с<strong>и</strong> зададем<br />
въпроса: „А ако за това разстрелваха?“ Най-вероятно ще с<strong>и</strong><br />
от<strong>г</strong>овор<strong>и</strong>м, че да, то<strong>г</strong>ава б<strong>и</strong>хме мо<strong>г</strong>л<strong>и</strong>. Аз в н<strong>и</strong>какъв случай<br />
не одобрявам так<strong>и</strong>ва метод<strong>и</strong>, но ако сме мо<strong>г</strong>л<strong>и</strong> то<strong>г</strong>ава – по<br />
пр<strong>и</strong>нц<strong>и</strong>п това означава, че можем <strong>и</strong> се<strong>г</strong>а.<br />
Ко<strong>г</strong>ато дойдат <strong>и</strong>зп<strong>и</strong>тан<strong>и</strong>ята вече е мно<strong>г</strong>о трудно да се<br />
науч<strong>и</strong>м на д<strong>и</strong>сц<strong>и</strong>пл<strong>и</strong>на. Н<strong>и</strong>е, свещен<strong>и</strong>ц<strong>и</strong>те често трябва да<br />
<strong>г</strong>овор<strong>и</strong>м с хора, ко<strong>и</strong>то <strong>и</strong>дват в храма, обременен<strong>и</strong> от цяла<br />
поред<strong>и</strong>ца от нещаст<strong>и</strong>я – за<strong>г</strong>уб<strong>и</strong>л<strong>и</strong> са работата с<strong>и</strong>, предал<br />
<strong>г</strong><strong>и</strong> е бл<strong>и</strong>зък пр<strong>и</strong>ятел, болен е член на семейството... В так<strong>и</strong>ва<br />
случа<strong>и</strong> д<strong>и</strong>сц<strong>и</strong>пл<strong>и</strong>н<strong>и</strong>ран<strong>и</strong>ят човек <strong>и</strong>ма вс<strong>и</strong>чк<strong>и</strong> шансове да<br />
се справ<strong>и</strong> със с<strong>и</strong>туац<strong>и</strong>ята: той може рад<strong>и</strong>кално да се сте<strong>г</strong>не,<br />
напр<strong>и</strong>мер, в разход<strong>и</strong>те; може да увел<strong>и</strong>ч<strong>и</strong> работн<strong>и</strong>я с<strong>и</strong><br />
ден <strong>и</strong> макс<strong>и</strong>мално ефект<strong>и</strong>вно да <strong>и</strong>зползва останалата част<br />
от времето за възстановяване; може да оцелее в скръбта с<strong>и</strong><br />
така, че да остане акт<strong>и</strong>вен <strong>и</strong> полезен за дру<strong>г</strong><strong>и</strong>те – <strong>и</strong> в края на<br />
кра<strong>и</strong>щата в тоз<strong>и</strong> разумен ход, съчетан с мол<strong>и</strong>тва към Бо<strong>г</strong>а,<br />
не<strong>г</strong>ов<strong>и</strong>ят ж<strong>и</strong>вот ще се оправ<strong>и</strong>. Но ако човек <strong>и</strong> по-рано не<br />
е мо<strong>г</strong>ъл да с<strong>и</strong> откаже удоволств<strong>и</strong>ето да леж<strong>и</strong> на д<strong>и</strong>вана в<br />
ущърб на работата с<strong>и</strong>, в ущърб на ж<strong>и</strong>вота с<strong>и</strong>, подобно на<br />
Обломов, то<strong>г</strong>ава в сложна с<strong>и</strong>туац<strong>и</strong>я той напълно ще потъне<br />
в обломовск<strong>и</strong> мечтан<strong>и</strong>я <strong>и</strong> ще по<strong>г</strong><strong>и</strong>не. И ако можехме да<br />
усет<strong>и</strong>м таз<strong>и</strong> заплаха, да разберем напълно какв<strong>и</strong> мо<strong>г</strong>ат да<br />
бъдат последств<strong>и</strong>ята от нашата разпуснатост, то н<strong>и</strong>ко<strong>г</strong>а нямаше<br />
да й позвол<strong>и</strong>м да н<strong>и</strong> завладее.<br />
И<strong>г</strong>умен Нектар<strong>и</strong>й (Морозов)<br />
<strong>и</strong>зточн<strong>и</strong>к: www.pravoslavie.ru, превод: д-р Ивана Радонова<br />
В навечер<strong>и</strong>ето на <strong>г</strong>олем<strong>и</strong>я хр<strong>и</strong>ст<strong>и</strong>янск<strong>и</strong> празн<strong>и</strong>к сме –<br />
Възкресен<strong>и</strong>е Хр<strong>и</strong>стово. В дн<strong>и</strong> на покаян<strong>и</strong>е <strong>и</strong> пост, ко<strong>и</strong>то<br />
н<strong>и</strong> <strong>и</strong>зпълват със см<strong>и</strong>рен<strong>и</strong>е <strong>и</strong> съпр<strong>и</strong>частност. Съб<strong>и</strong>т<strong>и</strong>е в<br />
човешката <strong>и</strong>стор<strong>и</strong>я, чествано от векове до днес.<br />
Започва още от първата неделя на Вел<strong>и</strong>к<strong>и</strong>я пост, която<br />
се пада в предвер<strong>и</strong>ето на пролетта. Пр<strong>и</strong>родата със своя ез<strong>и</strong>к<br />
повтаря учен<strong>и</strong>ето за възкресен<strong>и</strong>е на мъртв<strong>и</strong>те, <strong>и</strong>зобразяваща<br />
<strong>г</strong>о с чудото на своето ож<strong>и</strong>вяване. Така тя напомня, че времето<br />
на з<strong>и</strong>мната „смърт“ е свърш<strong>и</strong>ло. И в нас започва същото<br />
очакване за обновлен<strong>и</strong>е на душата – очакваме вътрешно<br />
своята пролет. Така започва празн<strong>и</strong>кът – пост. Дн<strong>и</strong>те, през<br />
ко<strong>и</strong>то преч<strong>и</strong>стваме телата, м<strong>и</strong>сл<strong>и</strong>те <strong>и</strong> душ<strong>и</strong>те с<strong>и</strong>. См<strong>и</strong>рен<strong>и</strong> <strong>и</strong><br />
обновен<strong>и</strong> пр<strong>и</strong>стъпваме към пр<strong>и</strong>част<strong>и</strong>ето, където <strong>и</strong>зповядал<strong>и</strong><br />
сво<strong>и</strong>те <strong>г</strong>решк<strong>и</strong>, пр<strong>и</strong>емаме Хр<strong>и</strong>стов<strong>и</strong>те тайн<strong>и</strong>.<br />
Сред поста най-тъжн<strong>и</strong>ят ден е Разпет<strong>и</strong> петък. Вс<strong>и</strong>чк<strong>и</strong><br />
сме в очакване на светл<strong>и</strong>ната <strong>и</strong> радостта от Възкресен<strong>и</strong>ето.<br />
Таз<strong>и</strong> светл<strong>и</strong>на на празн<strong>и</strong>ка озарява всек<strong>и</strong> дом <strong>и</strong> всяко<br />
л<strong>и</strong>це. Бла<strong>г</strong>о<strong>г</strong>овейно се <strong>и</strong>зпълваме с любов <strong>и</strong> доброта към<br />
бл<strong>и</strong>жн<strong>и</strong>те. От<strong>и</strong>ваме в храмовете с вяра <strong>и</strong> надежда да<br />
вземем от бла<strong>г</strong>одатн<strong>и</strong>я о<strong>г</strong>ън, който да н<strong>и</strong> паз<strong>и</strong> <strong>и</strong> пома<strong>г</strong>а в<br />
трудн<strong>и</strong> момент<strong>и</strong>. Във всек<strong>и</strong> дом ухае на козунак, бояд<strong>и</strong>сан<strong>и</strong><br />
са крас<strong>и</strong>в<strong>и</strong> яйца. Най-тро<strong>г</strong>ателен е поздравът: „Хр<strong>и</strong>стос<br />
воскресе! Во<strong>и</strong>ст<strong>и</strong>ну воскресе!“ между хр<strong>и</strong>ст<strong>и</strong>ян<strong>и</strong>те. Но<br />
дал<strong>и</strong> възкръсна в ж<strong>и</strong>вота н<strong>и</strong>, какв<strong>и</strong> сме н<strong>и</strong>е през останалата<br />
част от <strong>г</strong>од<strong>и</strong>ната? Ако с<strong>и</strong> зададем тез<strong>и</strong> въпрос<strong>и</strong> <strong>и</strong> от<strong>г</strong>овор<strong>и</strong>м<br />
<strong>и</strong>скрено на тях, дум<strong>и</strong>те н<strong>и</strong> няма да подхождат на крас<strong>и</strong>вото –<br />
„Хр<strong>и</strong>стос воскресе!“. Хр<strong>и</strong>стос възкръсна като <strong>и</strong>стор<strong>и</strong>ческо<br />
съб<strong>и</strong>т<strong>и</strong>е, което казваме. Наш<strong>и</strong>ят Спас<strong>и</strong>тел не е промен<strong>и</strong>л<br />
света външно, а е промен<strong>и</strong>л нас, наш<strong>и</strong>те оч<strong>и</strong>, сърце, ум,<br />
на<strong>г</strong>ласа към съб<strong>и</strong>т<strong>и</strong>ята. Свет<strong>и</strong> Сераф<strong>и</strong>м Саровск<strong>и</strong> през<br />
цялата <strong>г</strong>од<strong>и</strong>на е поздравявал всек<strong>и</strong> срещнат с „Чедо, Хр<strong>и</strong>стос<br />
воскресе!“ Възкресен<strong>и</strong>ето е пр<strong>и</strong>общаване към Хр<strong>и</strong>стовата<br />
ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО<br />
не<strong>и</strong>зчерпаема любов. Хр<strong>и</strong>стос е възкръснал <strong>и</strong> ж<strong>и</strong>вее, <strong>и</strong>наче<br />
как да обясн<strong>и</strong>м факта, че църквата съществува от векове.<br />
Хр<strong>и</strong>стос съществува <strong>и</strong> ж<strong>и</strong>вее, побед<strong>и</strong> смъртта <strong>и</strong> ж<strong>и</strong>вее<br />
между нас. Това е вел<strong>и</strong>ч<strong>и</strong>ето на нашата вяра. Това ж<strong>и</strong>веем<br />
вс<strong>и</strong>чк<strong>и</strong> през тоз<strong>и</strong> пер<strong>и</strong>од, това казваме докато <strong>г</strong>о поп<strong>и</strong>ем.<br />
Въпрек<strong>и</strong>, че не можем да <strong>г</strong>о разберем напълно, защото<br />
сме о<strong>г</strong>ран<strong>и</strong>чен<strong>и</strong> със суетата на тоз<strong>и</strong> ж<strong>и</strong>вот - наш<strong>и</strong>ят ум<br />
трудно вместява таз<strong>и</strong> вел<strong>и</strong>ка тайна на Възкресен<strong>и</strong>ето. Ако<br />
Хр<strong>и</strong>стос не е възкръснал – казва св. ап. Павел, то напразна<br />
е <strong>и</strong> нашата проповед. Спас<strong>и</strong>телят е възкръснал <strong>и</strong> затова е<br />
донесъл най-<strong>г</strong>олямата радост на хората.<br />
Вс<strong>и</strong>чк<strong>и</strong> човешк<strong>и</strong> душ<strong>и</strong> жадуват за вечен <strong>и</strong> щастл<strong>и</strong>в<br />
ж<strong>и</strong>вот. А на Пасха празнуваме победата на Спас<strong>и</strong>теля над<br />
смъртта. Нека това <strong>г</strong>олямо съб<strong>и</strong>т<strong>и</strong>е н<strong>и</strong> помо<strong>г</strong>не да ж<strong>и</strong>веем<br />
об<strong>и</strong>чайк<strong>и</strong> <strong>и</strong> прощавайк<strong>и</strong>, усещайк<strong>и</strong>, че не сме сам<strong>и</strong>. Да<br />
ж<strong>и</strong>веем <strong>и</strong> празнуваме Пасха означава с цялото с<strong>и</strong> сърце да<br />
бла<strong>г</strong>одар<strong>и</strong>м <strong>и</strong> прослав<strong>и</strong>м Бо<strong>г</strong>а за не<strong>г</strong>ов<strong>и</strong>я не<strong>и</strong>зказан дар –<br />
дарът на възкресен<strong>и</strong>ето <strong>и</strong> любовта.<br />
Хр<strong>и</strong>стос воскресе!<br />
Павел Ж<strong>и</strong>вков Павлов, XII кл.,<br />
СУ „Стефан Караджа“ – Каварна<br />
храм „Св. вмчк Геор<strong>г</strong><strong>и</strong>“<br />
9650 Каварна, ул. „Г. С. Раковск<strong>и</strong>“ 2, тел.: 0570 82584<br />
Основател на енор<strong>и</strong>йск<strong>и</strong>я бюлет<strong>и</strong>н: о. Вас<strong>и</strong>л<strong>и</strong>й Яков<br />
Идея за възстановяване на <strong>и</strong>здан<strong>и</strong>ето <strong>и</strong> състав<strong>и</strong>телство:<br />
Атанас Д<strong>и</strong>м<strong>и</strong>тров – АтаД<strong>и</strong>м<br />
Предпечатна под<strong>г</strong>отовка: Б<strong>и</strong>сер Стоянов<br />
ISSN 2535 – 0455
Change language