Вяра и Дело, брой 5 (13), година IV, септември 2018 г.

стр. 4
Вѣра и Дѣло
православни подвижници – протойерей Алексeй Мечев
казва: „Трябва да се считаме за най-лоши от всички. Искаш
да се ядосаш, да отмъстиш или да извършиш нещо
лошо. По най-бързия начин се смири… По-строго да се
самонаблюдаваме, а към другите да бъдем снизходителни
и да се отнасяме към тях така, както изисква тяхното
положение, характер, настроение… Трябва по-строго да
се самонаблюдаваме!“.
Ние не знаем до каква степен бесовете атакуват хората
около нас и в какви изпитания са поставени във всеки
конкретен миг от живота си, а просто наблюдаваме онова,
което се вижда отвън. Веднага след това влизаме в ролята
на самозвани съдници, без да изследваме нещата в дълбочина
и да имаме яснота за болестите на всяка една душа.
Поради това слагаме знак за равенство между личността
и пораженията от греха, с който е заразена душата му.
Но ако вместо другите, наблюдаваме себе си, ще фиксираме
все нови и по-малки детайли, които можем да изправим.
Затова и толкова много свети отци казват, че истинският
духовен живот започва със самонаблюдаването.
Реалната промяна настъпва не от наблюдението:
„Адът – това са другите“, а от признанието: „Адът е в моето
сърце“. В мене е проблемът!
Старецът Ефрем Филотейски разказва за един манастирски
брат, който не отивал редовно на всенощните
бдения, не изпълнявал задълженията си, и когото всички
братя знаели като нехаен. Когато се разболял тежко и
наближил последният му час, братята се събрали около
него, за да го утешат, но видели, че той е някак благодатно
радостен. Един от братята с учудване казал: „Но какво
виждаме в теб, брате? Защо си така радостен, след като си
близо до смъртта? Мислим си, че ти не беше подвижник,
откъде тогава имаш това дръзновение и това весело лице?
На какво се дължи това? Да, братя – отговорил нехайният
монах – аз наистина бях ленив, и не изпълнявах задълженията
си. Но с Божията благодат успях в едно добро – никого
да не осъждам и никого да не огорчавам, и да не допускам
в сърцето ми да има нещо против някого от братята след
залез-слънце. И доколкото не осъждах никого, вярвам, че
Бог няма да съди и мен, защото Сам Той е казал: „Не съдете,
за да не бъдете съдени.“ (Мат. 7:1) Така и аз, като не
съм съдил другите, вярвам, че няма да бъда осъден. Монасите
били удивени: „Брате, как лесно си намерил ти пътя
към спасението!“
Всеки вярващ човек е изправен пред дилемата с кого
да се бори – с околните или със самия себе си. Лесно е да
обърнеш поглед към другите и да ги обвиниш за всички
несполуки и нещастия в своя живот, а трудно, но всъщност
единствено спасително, е да се насочиш навътре – към
очистване на своята душа, чрез топлите струи на самонаблюдението
и искреното покаяние. Нека спрем с четенето
на материали, които отвеждат умовете ни далече от нашите
сърца. Предсказания за последните дни, тълкувания на
Апокалипсиса, 666, ИНН и т.н. Нека се взрем в апокалипсиса
на своя личен грях и да гледаме снизходително към
прегрешенията на околните! Защото, ако и да приближава
краят на този свят, хиляди пъти по-близо е краят на нашия
собствен живот.
свещеник Красимир Кръстев
храм „Света Троица“ – Плевен
За всекиго от нас по-леко е да любопитства за чуждото,
отколкото да се взира в собственото си. За да не се
случва това с нас, речено е: престани усърдно да наблюдаваш
пороците на другите, не давай работа на разума
си в изследване на чужди немощи, но спри се над себе
си, т.е. обърни душевното си око за лично изследване
на самия себе си! Вникни в себе си, опознай се, т.е. спри
се не върху това, което е твое и което е около тебе, но
върху самия себе си: защото едно сме ние, друго е това,
което принадлежи нам, а съвсем друго е онова, което
е около нас. Душа и ум — това сме ние, доколкото сме
сътворени по образа на Създателя; тялото и проявяваните
чрез него усещания — това е наше; около нас пък —
имоти, изкуства и разни други потреби за живота. Какво
искам да кажа с това? Не се съсредоточавай върху плътта;
не тичай с всичка сила подир плътски блага, като, например:
здраве, красота, наслада, удоволствие и дълголетие;
уважавай не парите, не славата, не господството, не ласканията;
не почитай за велико това, което служи за временния
живот. В грижи над него не бъди небрежен за поценното
в живота ти: познай себе си, т.е. своята душа!
За нея се грижи; нея украсявай, та със своята бдителност
да предотвратиш всяка нечистота на порока; да
я очистиш от всякакъв срам и грях; да я просветиш и
украсиш с всяка красота на добродетелите. Изследвай
сам себе си — кой си ти? Познай природата си — познай,
че тялото ти е смъртно, а душата ти безсмъртна,
че нашият живот е двояк — че едното принадлежи на
плътта и е преходно, а другата е сродна на Духа и не
знае граница.
Ако харесвате „Вяра и Дело“, може да помислете да ни
подкрепите! Да ни помагате да продължим да достигаме
до вас. Други начини да се допринесе за „Вяра и Дело“: Сега
е моментът да се включите: писане на статии, репортажи,
пътеписи, преводи, разпространение на бюлетина и др.
Присъединете се към нашата общност! Споделете своите
умения и научете нови. Помагайте колкото можете повече. Или
по-малко. Това зависи изцяло от вас. За повече информация –
dompo@abv.bg, 088 9289387.
Може да четете напълно безплатно броевете на „Вяра
и Дело“ в интернет – www.yumpu.com/bg/atadim
ПОЗНАЙ СЕБЕ СИ!
Познай себе си и не се спирай над смъртното като
на вечно, нито пък презирай вечното като временно. Не
се увличай в плътта, защото тя е тленна — грижи се за
душата, защото е същество безсмъртно. С всевъзможно
усърдие вниквай в сам себе си, за да умееш да дадеш
полезното на едната и на другата страна: на плътта —
прехрана и покривка; на душата — догмите на благочестието,
благоприлично образование, упражнение в
добродетели, изправление от страсти, за да не затлъстее
тялото ти и за да не се лакоми за придобивки на плътта!
Доколкото плътта похотства против духа, а духът против
плътта, и едни други се съпротивляват — гледай,
като се присъединиш към плътта, да не отстъпиш поголямата
власт на по-лошото. При поставяне тяжести
върху теглилките, ако обремениш едната страна, непременно
другата ще стане по-лека, противоположна на
първата — така става и между тялото и душата: излишеството
в едното неизбежно създава оскъдност в другото.
Когато тялото е в добро състояние и е обременено
с тлъстина, тогава духът по необходимост става слаб и
неспособен за предназначението си. Когато пък душата
е благоустроена и чрез размисли над духовното е достигнала
свойственото й величие — тогава вследствие на
това настъпва отпадналост в телесните сили. Постоянното
наблюдение над себе си ще ти даде и достатъчно
ръководство за познание и на Бога, защото, ако познаеш
себе си, няма да имаш нужда да търсиш следите на
Твореца в устройството на вселената, но ще ги намериш
в самия себе си, като в някаква си малка вселена, и ще
видиш великата премъдрост на Създателя.
Св. Василий Велики
Ибришимов, протод. Г. Духовни бисери
от светите отци. София, 1942, с. 101-102
храм „Св. вмчк Георги“
9650 Каварна, ул. „Г. С. Раковски“ 2, тел.: 0570 82584
Основател на енорийския бюлетин: о. Василий Яков
Идея за възстановяване на изданието и съставителство:
Атанас Димитров – АтаДим, Редактор: д-р Ивана Радонова
Предпечатна подготовка: Бисер Стоянов
ISSN 2535 – 0455