Вирусите - спасение за човечеството или Краят на Смъртта
Две глави от книгата „13 неща, които нямат смисъл“. 13 интересни въпроса, на които науката засега няма отговор. Но те могат да се окажат основа за невероятни научни пробиви в близко бъдеще.
Две глави от книгата „13 неща, които нямат смисъл“.
13 интересни въпроса, на които науката засега няма отговор. Но те могат да се окажат основа за невероятни научни пробиви в близко бъдеще.
- No tags were found...
You also want an ePaper? Increase the reach of your titles
YUMPU automatically turns print PDFs into web optimized ePapers that Google loves.
154 13 неща, които нямат смисъл<br />
– нещо средно между бактерия и вирус – би имала преимущества,<br />
с които не може да се конкурира нищо живо. Което,<br />
от еволюцион<strong>на</strong> глед<strong>на</strong> точка, з<strong>на</strong>чи обещаващо бъдеще. Новият<br />
комбиниран организъм би бил в състояние да поглъща<br />
другите, хранещи се с обикновени химически вещества. Веднъж<br />
погъл<strong>на</strong>л ги, вирусът би могъл просто да си извлече от<br />
тях онова, от което се нуждае.<br />
Според Бел са <strong>на</strong>лични косвени свидетелства, че вирус –<br />
и по-специално ДНК вирус – може да е бил първото ядро. И<br />
ядрото, и този тип вируси представляват <strong>на</strong>гъ<strong>на</strong>та ДНК, опакова<strong>на</strong><br />
в протеинова обвивка. В някои относително прости<br />
организми, като червените водорасли, ядрата могат да се местят<br />
от клетка в клетка подобно <strong>на</strong> вирус<strong>на</strong> инфекция. И едните,<br />
и другите оформят своята ДНК в линейни хромозоми, докато<br />
хромозомите <strong>на</strong> бактериите са кръгообразни. Вирусните ДНК<br />
нишки притежават дори <strong>за</strong>чатъчни форми <strong>на</strong> теломери – <strong>за</strong>щитни<br />
буферни зони в края <strong>на</strong> хромозомата, които се срещат<br />
в хромозомите <strong>на</strong> еукариотите. (Счита се, че <strong>за</strong>губата <strong>на</strong> теломерите<br />
води до процеса <strong>на</strong> стареене – тук се вижда отчетливо<br />
връзката <strong>на</strong> вирусите с аномалията, поз<strong>на</strong>та като смърт, която<br />
ще разгледаме в следващата глава.)<br />
Има и други общи приз<strong>на</strong>ци, но нито един от тях не<br />
може да служи <strong>за</strong> безспорно дока<strong>за</strong>телство. Въпреки всичко<br />
Бел многократно <strong>за</strong>явява, че ако някой ДНК-съдържащ вирус<br />
<strong>за</strong>рази примитив<strong>на</strong> архея, може да се получи нещо като<br />
клетъчно ядро <strong>на</strong> еукариот<strong>на</strong> клетка. Слабото място <strong>на</strong> този<br />
довод ви<strong>на</strong>ги е било, че вирусите са твърде малки и генетично<br />
прости. Известно е, че клетъчните ядра са сложни и впечатляващи<br />
– как би могъл един вирус да произведе нещо подобно?<br />
Цели десет години Бел търсил вирус, способен да се превърне<br />
в ядро. Откриването <strong>на</strong> мимивируса го кара да си<br />
мисли, че е успял; Мими, казва той, е липсващото звено. 6 Това<br />
становище обаче остава твърде спорно, <strong>за</strong>щото вирусите не са<br />
общоприети в официалните представи <strong>за</strong> еволюцията. Никога<br />
не са б<strong>или</strong> считани <strong>за</strong> живи – как тогава биха могли да се впишат<br />
в историята <strong>на</strong> живота? В края <strong>на</strong> краищата, вирусите се
Change language