Вирусите - спасение за човечеството или Краят на Смъртта
Две глави от книгата „13 неща, които нямат смисъл“. 13 интересни въпроса, на които науката засега няма отговор. Но те могат да се окажат основа за невероятни научни пробиви в близко бъдеще.
Две глави от книгата „13 неща, които нямат смисъл“.
13 интересни въпроса, на които науката засега няма отговор. Но те могат да се окажат основа за невероятни научни пробиви в близко бъдеще.
- No tags were found...
Create successful ePaper yourself
Turn your PDF publications into a flip-book with our unique Google optimized e-Paper software.
Гигантският вирус<br />
145<br />
<strong>за</strong>сягат живите системи, вирусите почти ви<strong>на</strong>ги се възприемат<br />
като химически съединения, а не като биологични форми.<br />
Всъщност, <strong>на</strong> тях се гледа по-скоро като <strong>на</strong> механизми: злостни,<br />
свирепи, агресивни, мощни машини, обсебени от стремеж<br />
да се размножават, но неспособни да го постиг<strong>на</strong>т сами. <strong>Вирусите</strong><br />
<strong>за</strong>гиват извън жив гостоприемник, който да произвежда<br />
протеини и енергия <strong>за</strong> тях. Те са еволюционни аномалии, които<br />
не могат да съществуват, без да унищожават, подобно <strong>на</strong><br />
жестоките аморални машини във филма „Терми<strong>на</strong>тор“. Те не<br />
са част от плетеницата <strong>на</strong> живота.<br />
Само един проблем помрачава тези традиционни възгледи<br />
и той се <strong>на</strong>мира в хладил<strong>на</strong> камера в Марс<strong>или</strong>я.<br />
МАРСИЛИЯ, <strong>на</strong>й-старият френски град, в <strong>на</strong>ши дни се е превър<strong>на</strong>л<br />
в Мека <strong>на</strong> епидемиологията. Вероятно <strong>за</strong>ради своя<br />
исторически опит: градът е основан от финикийците през<br />
600 г. преди новата ера и пристанището му става врата към<br />
Средиземно море, север<strong>на</strong> Африка, Карибския регион... и<br />
чумата. Първите случаи <strong>на</strong> бубон<strong>на</strong> чума са отбеля<strong>за</strong>ни в Марс<strong>или</strong>я<br />
през 543 г.<br />
Чумата е още един пример <strong>за</strong> усъвършенстваните способности<br />
<strong>на</strong> микроорганизмите. В бълхата гостоприемник<br />
чум<strong>на</strong>та бактерия се размножава и блокира входа към стомаха.<br />
Бълхата не може да се <strong>на</strong>сити, все едно колко кръв изсмуква<br />
от собствения си приемник – обикновено гри<strong>за</strong>ч, – така че<br />
<strong>за</strong>почва да се храни бясно. Кръвта достига до чум<strong>на</strong>та преграда<br />
и бива повър<strong>на</strong>та, примесе<strong>на</strong> с бактерии, които <strong>за</strong>разяват<br />
следващи жертви <strong>на</strong> бълхата. Епидемията се разпространява<br />
безгранично.<br />
През 1346 г. чумата отново посетила Марс<strong>или</strong>я – докарал я<br />
кораб от Близкия Изток; в края <strong>на</strong> епидемията броят <strong>на</strong> мъртвите<br />
в Европа достиг<strong>на</strong>л 25 м<strong>или</strong>о<strong>на</strong>. Но човешката памет е<br />
къса, а постъпките ни са мотивирани по-често от алчност,<br />
отколкото от здрав разум. През 1720 г. в Марс<strong>или</strong>я доплавал<br />
кораб с неколци<strong>на</strong> болни от чума <strong>на</strong> борда и пристанищните
Change language