Вирусите - спасение за човечеството или Краят на Смъртта
Две глави от книгата „13 неща, които нямат смисъл“. 13 интересни въпроса, на които науката засега няма отговор. Но те могат да се окажат основа за невероятни научни пробиви в близко бъдеще.
Две глави от книгата „13 неща, които нямат смисъл“.
13 интересни въпроса, на които науката засега няма отговор. Но те могат да се окажат основа за невероятни научни пробиви в близко бъдеще.
- No tags were found...
You also want an ePaper? Increase the reach of your titles
YUMPU automatically turns print PDFs into web optimized ePapers that Google loves.
160 13 неща, които нямат смисъл<br />
процеси и оставя деградацията да довърши другото. Звучи логично,<br />
<strong>на</strong>ли?<br />
Така мислел и немският биолог Август Вайсман през 19<br />
век. Той предложил ресурсите <strong>на</strong> тялото да се категоризират<br />
като „<strong>за</strong>родишни“ и „соматични“ (сома оз<strong>на</strong>чава тяло). Зародишните<br />
пре<strong>на</strong>сят <strong>на</strong>следстве<strong>на</strong>та информация, целостта <strong>на</strong><br />
която трябва да се поддържа <strong>на</strong> всяка це<strong>на</strong>. Соматичните, които<br />
изпълняват оста<strong>на</strong>лите телесни функции, са „<strong>за</strong> еднократ<strong>на</strong><br />
употреба“; след като размножаването се извърши, тялото само<br />
би хабило ресурси, ако влага твърде големи ус<strong>или</strong>я да възстановява<br />
опустошенията, които времето неизбежно <strong>на</strong><strong>на</strong>ся <strong>на</strong><br />
организма.<br />
Тази идея звучи добре, но води до <strong>за</strong>дъне<strong>на</strong> улица. Предполага<br />
се, че еволюцията осъществява подбор <strong>на</strong> гените в<br />
пол<strong>за</strong> <strong>на</strong> индивида и неговото пряко потомство, а не в пол<strong>за</strong><br />
<strong>на</strong> групата <strong>или</strong> вида. Ако груповият отбор, основан <strong>на</strong> в<strong>за</strong>им<strong>на</strong><br />
грижа и поддръжка, е реален, тогава изли<strong>за</strong>, че еволюцията<br />
<strong>на</strong> генно ниво не съществува. Оксфордският биолог еволюционист<br />
Ричард Докинс в своя манифест против теорията <strong>за</strong><br />
груповия отбор я отрича като „глупаво, необосновано, лишено<br />
от здрав разум извращение“. 3<br />
През 1952 г. британският биолог Питър Mедауар опитва<br />
да реши проблема по <strong>за</strong>обиколен път. Със <strong>за</strong>бележител<strong>на</strong> проницателност<br />
той предлага хипоте<strong>за</strong> <strong>за</strong> механизма <strong>на</strong> селекция<br />
<strong>на</strong> гените, управляващи стареенето. 4 Силата <strong>на</strong> естествения<br />
отбор <strong>на</strong>малява с <strong>на</strong>растването <strong>на</strong> възрастта <strong>на</strong> индивида, изтъква<br />
Mедауар. По този <strong>на</strong>чин се подбират приз<strong>на</strong>ци, които<br />
дават преимущество <strong>на</strong> организма, преди той да е <strong>на</strong>влязъл<br />
в етапа <strong>на</strong> зрялост и възпроизводство; но се изключват приз<strong>на</strong>ците,<br />
чиято полезност ще се прояви едва след края <strong>на</strong><br />
репродуктив<strong>на</strong>та възраст. Според Mедауар обратното също е<br />
вярно. Гените, които изваждат от строя организма, преди да е<br />
съзрял, се отхвърлят, и това <strong>на</strong>малява възможността да бъдат<br />
предадени по-<strong>на</strong>татък. А гените, които вредят <strong>на</strong> организма<br />
<strong>на</strong> по-късните етапи от живота, дори и да не са подложени<br />
<strong>на</strong> целе<strong>на</strong>сочен подбор, ще могат да се проявят някое от
Change language