Брой 3/2006 - Стопански факултет - Югозападен университет

хомологичност (еднаквост) на
съществените свойства на изследвания
обект, който е и оригинал на модела.
Това обаче не означава изключването
от “моделната аналогия” на останалите,
несъществените свойства на обекта. С
други думи, това не означава, че не е
възможно създаването на модел, чиито
външни характеристики да допълват
цялостната ни представа за изследвания
обект (процес), възникнала от някой
(съществуващ вече) друг модел.
Тъкмо несъществените свойства
или характеристики на изследвания
обект или процес изразяват
външното,
действителното
проявление на основните негови
черти и тенденции на развитие и
поради това тяхното
възпроизвеждане в различните
модели фактически допълва и
обогатява общата ни представа за
него. В обществото на знанието така
става възможно разширяването и
обогатяването на научните представи.
Изискванията за прогнозирането и
управлението специално на дейността
на средствата за масова комуникация,
когато те стават обект на моделиране,
отговарят на 7 и 8 признак от
определението на модела. Нищо не
пречи, обаче да насочим вниманието към
изграждането на такива техни модели,
които биха улеснили така също и
оптимизирането на дейността на същите
средства – признак 9.
Молхов и Ченгелова (1995, с. 35 - 36)
разглеждат теоретичния социологичен
модел като “система от общи понятийни
показатели”. Те се позовават на
изследването на Михайлов (1980, с. 102)
в което социологичните модели са
диференцирани на три основни вида:
модел на цялостната обществена
структура, на отделното обществено
явление и на човешките обединения.
В обществото на знанието последният
извод запазва своето значение.
Променя се единствено степента на
абстрактност (общност) на
социологичните модели. Така в
настоящето причинно-следствените
теории (Попър), различните
концепции и типовете генерализации
в познавателната дейност -
разглеждани в контекста на
моделирането - получават нова
актуалност или едно съвременно
теоретическо и практическо значение.
Особен интерес представлява в
обществото на знанието приложението
на социологичните модели и изобщо на
метода на моделирането в
изследванията на социалната
комуникация.
ЛИТЕРАТУРА
1. Братанов, П. Модели на социалната комуникация, С., 2003.
2. Винер, Н. Новые главы кибернетики, Сов. Радио, 1963.
3. Михайлов, С. Емпиричното социологическо изследване, С., 1980.
4. Молхов, М., Св.Съйкова, Е. Ченгелова, Социологията. Обяснителни модели, структурни
влияния, мотивационни процеси, С., 1995.
5. Сендов, Б. Изчислителна математика – стара и нова, С., 1972.
6. Спасов, Д., Символна логика (за философи и филолози), С., 1969.
7. Спасов, Д., Анализ на познанието, С., 1969.
8. Фотев, Г. Диалогична социология, “Изток - Запад”, 2004.
9. Шеннон, Р. Имитационное моделирование систем – искусство и наука, М., 1978.
10. Штофф, В. А. Моделирование и философия, Л., 1966.
11. Abercrombie, N., S. Hill, and B. Turner. Dictionary of Sociology, Penguin Books, London, 1994.
37