More documents

Recommendations

Info

ри на икономиката. Другият проблем е, че част от квалифицирания български персонал поради свободния пазар на труда в рамките на ЕС вече не присъства в туристическата ни индустрия и съответно няма как от хора, които са влезли вчера в бранша да се изисква и да се постигне някакво голямо равнище на качеството на извършваната от тях дейност. Вярно ли е това, че най-големите ни конкуренти за туристи са съседите ни? Това е 100 % вярно, ако говорим по отношение на морския рекреативен туризъм – това е Гърция и Турция, отчасти Хърватска, вероятно в бъдеще Албания, може да добавим и Черна гора. Съседните балкански страни могат да бъдат разглеждани като основни конкуренти по отношение на морския рекреативен туризъм и отчасти по отношение на зимния такъв, говорим най-вече за част от балканските страни на запад от нас. Много се говори за това, че за да бъде действително туризмът един печеливш отрасъл в България, той трябва да стане целогодишен. Защо това се отлага и всъщност толкова ли е трудно да се случи? Целогодишен туризъм би могъл да съществува в страната ни по отношение на някои специфични сегменти като културния туризъм, бизнес туризма, конгресният туризъм и отчасти по отношение на туризма в специфичните видове интереси. Голяма част от нашата лятна хотелска база е трудно пригодна за използване в зимни условия, а и няма такава натовареност, поради пазарите, на които продаваме, за да може да го превърнем в целогодишен вид туризъм. За да може един хотел да бъде отворен през цялата година, трябва да бъде зает средногодишно поне 30 %. Това през зимния сезон за летни хотели е много труднопостижимо. Поради факта, че продаваме на ниския ценови сегмент, хората, които се явяват наши потребители, са много чувствителни по отношение на изменението на доходите си за това дали да предприемат туристическо пътуване или не до нашата страна. В момента, в който Западна Европа или пък в част от Източна Европа, доходите на тази част от населението са поставени под въпрос, те просто не предприемат туристическо пътуване и няма как, имайки този пазар пред себе си, ние да се опитаме да ги накараме да дойдат втори път през зиата и да се опитаме да ги запазим като клиенти. Ще може да се каже, че българският туризъм излиза от кризата тогава, когато за икономиката на Западна Европа и на част от Източна Европа, тази част, която е в ЕС, се каже, че излиза от кризата стабилно и за продължителен период от време. Доколко е обвързан туризмът в световен мащаб? Винаги е бил обвързан. Българският туризъм е възможно най-натовареният икономически отрасъл, сектор на българската икономика, ако погледнем например развитието на показателя брой чуждестранни туристи с цел отдих и туризъм – това е най-стабилният показател във времево отношение. От лятото на 1964 година насам се събират данни месечно и годишно. Може да се види, като се направи една графика по години, че изменението на този показател отразява икономическите кризи в световен мащаб. Когато страните в Западна Европа са в криза, броят на туристите в България пада и обратно, когато са в икономически подем, броят на чуждестранните туристи в България се увеличава. Разбира се, възможно е влияние на тези циклични колебания чрез национална туристическа реклама, чрез подобряване на качеството на предлагания туристически продукт, чрез национални кампании по отношение на някои пазарни сегменти, към които бихме искали да достигнем. Възмож но е, но това е понастоящем истината за възхода и подема или спада по отноше ние на продажбите на българския туристически продукт. 85
Общ брой на чуждестранните посетители с цел отдих и почивка (в хиляди) 5000 4766 4500 4010 4090 4365 4219 4228 4000 3810 3500 3532 Х и л я д и 3000 2500 2000 1739 2776 2496 19421944 2077 2619 2361 2097 2192 21252150 2107 2161 2623 2721 2335 2336 2192 1973 2085 2354 2756 2993 1500 884 1007 1256 1306130612991358 1488 1598 1527 1265 1000 872 500 294 365 665 0 1964 1965 1966 1967 1968 1969 1970 1971 1972 1973 1974 1975 1976 1977 1978 1979 1980 1981 1982 1983 1984 1985 1986 1987 1988 1989 1990 1991 1992 1993 1994 1995 1996 1997 1998 1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 Години Фиг. 1 Брой на чуждестранните посетители в България с цел почивка и отдих за периода 1964 – 2010 г.(в хиляди) Източник: Димитров, П. (<strong>2011</strong>), данни по НСИ, бившата ДАТ и МИЕТ 86
Page 2 and 3:
“ИКОНОМИКА И УПРАВ
Page 4 and 5:
БЛАГОЕВГРАД-БТ АД B
Page 6 and 7:
УПРАВЛЕНИЕ НА ИНФР
Page 8 and 9:
Уважаеми читатели,
Page 10 and 11:
Бедността в развив
Page 12 and 13:
интегрирането на р
Page 14 and 15:
това означава, че и
Page 16 and 17:
9 дават и тенденции
Page 18 and 19:
Графика №2: Структу
Page 20 and 21:
В европейски конте
Page 22 and 23:
сови ресурси от сво
Page 24 and 25:
регионалната конце
Page 26 and 27:
неизбежна. Единств
Page 28 and 29:
ИКОНОМИКА И УПРАВЛ
Page 30 and 31:
пък сигурно е конкр
Page 32 and 33:
данък и да бъде във
Page 34 and 35:
рален по отношение
Page 36 and 37:
Фигура 1. Данъчни ст
Page 38 and 39:
прилагат редуциран
Page 40 and 41:
г.) Фигура 2. Динамик
Page 42 and 43: необходимост. Спец
Page 44 and 45: общности и местнит
Page 46 and 47: Таблица 1. Параметр
Page 48 and 49: ИКОНОМИКА И УПРАВЛ
Page 50 and 51: определени по реда
Page 52 and 53: вателния договор з
Page 56 and 57: ПРИНЦИПНА КРЪГОВО-
Page 60 and 61: управле ние, правил
Page 62 and 63: ‣ Каква информация
Page 64 and 65: на седмици, месеци
Page 66 and 67: ята; тази част от ду
Page 68 and 69: „Неосъзнатостта е
Page 70 and 71: продукт или не. Смя
Page 72 and 73: 65 ните специалисти
Page 74 and 75: Като цяло, най-„имп
Page 78 and 79: ни на луксозен живо
Page 80 and 81: текста на демократ
Page 82 and 83: време, като се отче
Page 84 and 85: дукти или услуги - с
Page 86 and 87: • Ключовата дума, к
Page 88 and 89: тното им използван
Page 90 and 91: нологии се предост
Page 94 and 95: Достатъчно добре л
Page 96 and 97: туристи, които чака
Page 98 and 99: предимство, а трябв
Page 100 and 101: Достатъчно привлеч
Page 102 and 103: Използвана литерат
Page 104 and 105: в художествен план,
Page 106 and 107: се появява въпросъ
Page 108 and 109: свидетелствата от
Page 110 and 111: тири основни стъпк
Page 112 and 113: значе ние е наличие
Page 114 and 115: 3. Dreyer, A., Der Markt für Kultu
Page 116 and 117: мическом развитии
Page 118 and 119: там отличающийся п
Page 122 and 123: 115 August, but most of the 20,000
Page 124 and 125: mainly unskilled labor has been cre
Page 126 and 127: who have lived before here and live
Page 128 and 129: vest in schooling while rural house
show all

ÐÑÐ¾Ð¹ 3/2011 - Ð¡ÑÐ¾Ð¿Ð°Ð½ÑÐºÐ¸ ÑÐ°ÐºÑÐ»ÑÐµÑ - Ð®Ð³Ð¾Ð·Ð°Ð¿Ð°Ð´ÐµÐ½ ÑÐ½Ð¸Ð²ÐµÑÑÐ¸ÑÐµÑ

You also want an ePaper? Increase the reach of your titles

Delete template?

Save as template?

ÐÑÐ¾Ð¹ 3/2011 - Ð¡ÑÐ¾Ð¿Ð°Ð½ÑÐºÐ¸ ÑÐ°ÐºÑÐ»ÑÐµÑ - Ð®Ð³Ð¾Ð·Ð°Ð¿Ð°Ð´ÐµÐ½ ÑÐ½Ð¸Ð²ÐµÑÑÐ¸ÑÐµÑ