Дисертационният труд е обсъден и насочен за защита на разширенозаседание на секция “Морска геология и археология” при <strong>Институт</strong>а <strong>по</strong>океанология – БАН – Варна, проведено на .................... г.Дисертантът работи в секция “Морска геология и археология” на <strong>Институт</strong>а<strong>по</strong> океанология – БАН, гр. Варна. Изследванията, резултатите от които са<strong>по</strong>служили като основа за <strong>по</strong>дготвянето на дисертационния труд са извършени в<strong>Институт</strong>а <strong>по</strong> океанология.Защитата на дисертационния труд ще се състои на .................... от.................... часа в зала ...................... на <strong>Институт</strong>а <strong>по</strong> океанология – БАН – Варнана заседание на секция “Морска геология и археология” при <strong>Институт</strong>а.Материалите <strong>по</strong> защитата са на раз<strong>по</strong>ложение на интересуващите се в<strong>Институт</strong>а <strong>по</strong> океанология, каб. ...........Автор: Георги Димитров ПърличевЗаглавие: Геоекологична брегозащита на Българското черноморие2
Обща характеристика на дисертационния трудДисертацията е структурирана в 5 глави, въведение и заключение с общобем 209 стр., включително 23 таблици и 87 фигури. Списъкът на литературатавключва 155 научни публикации.ВЪВЕДЕНИЕ.........................................................................................................................................31. ПРИРОДНИ УСЛОВИЯ ЗА БРЕГОЗАЩИТА <strong>НА</strong> БЪЛГАРСКОТО ЧЕРНОМОРСКОКРАЙБРЕЖИЕ. ....................................................................................................................................52. БИОГЕННИ ФАКТОРИ ЗА БРЕГОЗАЩИТА....................................................................103. БРЕГОЗАЩИТАТА <strong>НА</strong> БЪЛГАРСКОТО ЧЕРНОМОРСКО КРАЙБРЕЖИЕ............114. СЪЩЕСТВУВАЩИ МЕТОДИ ЗА БРЕГОЗАЩИТА. .......................................................125. ИНЖЕНЕРНО-БИОЛОГИЧЕН МЕТОД ЗА БРЕГОЗАЩИТА.......................................125.1. ФУНКЦИО<strong>НА</strong>ЛНИ ЕЛЕМЕНТИ <strong>НА</strong> МЕТОДА.......................................................................135.2. СТРУКТУРНИ ЕЛЕМЕНТИ <strong>НА</strong> МЕТОДА..............................................................................155.3. ЕКОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ <strong>НА</strong> МЕТОДА.............................................................................20ЗАКЛЮЧЕНИЕ. .................................................................................................................................26<strong>НА</strong>УЧНИ ПРИНОСИ. .......................................................................................................................28<strong>НА</strong>УЧНИ ПУБЛИКАЦИИ ПО ТЕМАТА <strong>НА</strong> ДИСЕРТАЦИЯТА.............................................28По темата на дисертацията са публикувана 5 научни статии. Резултатите отработата са докладвани на 3 научни конференции.ВЪВЕДЕНИЕ.Актуалност на темата.През <strong>по</strong>следните 30 години <strong>по</strong> Българското черноморско крайбрежие беосъществено безпрецедентно строителство на брегозащитни съоръжения, чиитонедостатъци и негативни <strong>по</strong>следици са вече пределно очевидни (Пърличев, 1985,1996, 2002, Пърличев, Николчев, 1989, Николчев, 1989, Марински, 1989, 1998,2006, Стойков, 1989, Дачев, Генов, 1992, Станчева, 2005, 2008 и др.).Междувременно в екологията все <strong>по</strong>вече се налага новият геоекологичен <strong>по</strong>дходвъв взаимоотношенията общество – природа (Тимашев, 2011 и др.). Оказва се, черазработваният у нас инженерно-биологичен метод за брегозащита (Пърличев,1985, Пърличев, Стойков, Николчев, 1987, Пърличев, 1998, 2000 и др.) <strong>по</strong>чтинапълно съответства на този нов <strong>по</strong>дход или <strong>по</strong>-точно казано, с изискванията сикъм брегозащитата представлява негово адекватно приложение в тази сфера. Асъгласно геоекологичния <strong>по</strong>дход човешкото общество вече е новият, съвършеноособен и главен структурно-генетичен ком<strong>по</strong>нент на съвременния ландшафт наЗемята, който с <strong>по</strong>мощта на научната мисъл и труда, но и с новатаантро<strong>по</strong>центрична екология, с етичното и естетично си отношение къмприродата създава нова, несъществуваща досега окръжаваща среда, която трябвада осигурява неговото устойчиво развитие в хармония с нея.Дисертацията разработва някои съществени страни на т.н. инженернобиологиченметод (ИБМ) и съпътстващите го екологични хидротехнически3