март, 2006 г. - Bolgarok.hu

12Български вести март, 2006PRAVOSZLÁV EGYHÁZПРАВОСЛАВНА НЕДЕЛЯПобедата, която победи светаБратя и сестри, всяка политическа иликултурна организация, всяко човешкосдружение има своя голям празник.Тогава именно се прави равносметкана извървяния път и се чертаят новипланове за бъдещето.И нашата св. православна Църква имасвоя голям празник. Това е православнатанеделя /12.03/ в началото навеликия пост. С несравнимо основаниетя е призована да празнува итържествува. Тя не само твърди, но иочевидно доказва, че не е човешка, абожествена организация. Достатъчное да кажем, че тя съществува от двехиляди години насам. Никой презвековете не е връхлитан от страшнитебури, които издъно разклащахаЦърквата. Не можем да си представимдори ужасите, кръвопролитията,Голготските мъки на нейнитеапостоли, мъченици и изповедници.И въпреки всичко, православнатаЦърква остана неуязвима,непоклатима – мъжествено ипобедоносно отби най-нажеженитестрели на лукавия.Православната църква е носителката,съкровищницата на вярата, коятопобеждава света, всяко робство и безнадежност.„За мен животът еХристос, а смъртта – придобивка” –това верую стана плът и кръв, диханиеи живот за всеки истински православенхристиянин.Нашето последно жилище е на небесата.И за да се удостоим с него ивечно да ликуваме и блаженстваме,призовани сме да се жертваме за любовттаси към Бога и ближния. Затовалюбовта в православната Църкваникога не отпада. „Обичайте враговетеси! Благославяйте ония, коитови проклинат, добро правете на ония,които ви мразят, и молете се за ония,които ви обиждат и гонят”. /Мат. 5:44/.Ето същината на нашата православнавяра – при всички случаи на ненависти жестокост, само с любовта ипрощението да побеждаваме злото ипо този начин да се усъвършенствамеи изкачваме към небето.И цялото наше църковно богослужениее най-съвършенотоизображение и действие на Божията12 ЦЪРКОВНА ОБЩИНАлюбов към венеца на своетосъздание – човека и на все попламенниянаш копнеж чрезвсесърдечна и взаимна любовда влезем в единение сБожията любов.Слаба и неустойчива енашата човешка природа,оставена сама в своетодуховно развитие. Тогаватайнствата на св. православнаЦърква, дивно и мощно нипомагат и въздигат, че и найгрешнитеизмежду нас да седомогнат до Божиетоподобие и получат званиетоземни ангели и небесни човеци.Особено двете тайнства: св.изповед и св. причастие превръщаттрънясалата и буренясалаградина на душата ни врай с най-прекрасни и благоуханницветя на евангелскидобродетели и радости.Светата изповед като всеочистващакъпалня, не оставяв нас и най-незначителнотогреховно и порочно петно иот адските дълбини като лекокрилиангели ни възнасякъм небесните висини. А светотопричащение, с коетоприемаме Самия Господ ИисусХристос в себе си, ни правинаследници, съобщници и владетелина вечния рай.Тъкмо молитвата, която изхождаот глъбините на сърцатани – в богослужението исв. тайнства, ни дава сили даследваме всепобедно и мъжественоХристовата, Господнятаволя.Затова и днес на празника направославието сме призованина велико тържество, на преизобилнобогатата духовнатрапеза на православната ниЦърква – Църквата на апостолитеи най-великите християнскиотци и светии. Ноето, че ние сме гладни и жадни,недоволни и унили. Защоли? Защото сме в положениетона напусналия бащин домблуден син, който пред бащинатанай-сладка трапеза иобич, предпочете най-горчивата– чуждата. Излезем ли изаблуждаем ли извънсградата на ХристоватаЦърква, т.е. извън дома нанебесния наш Отец,рискуваме всеки миг с лошитеси дела, с разпътството игордостта си да пропаднем изагинем.Напразни са извиненията ни,че не познаваме добре вяратаси, че трудни за разбиранебили истините й. ПравославнатаЦърква почива на ЕвангелиетоХристово, което имабожествен произход и е яснои разбираемо и за най-простияи неразвит умствено човек.Та нали рибарите-апостолии земеделците учениципросветиха наред с неграмотнитеи робите най-мъдрите ипрославени хора на света.Напълно по силите ни е даприложим добродетелите,към които Църквата ни зове,в живота си ... чрез молитва илюбов.Това е същината на православиетокоето изповядваме -молитвата и любовта. Чрезнея вярващите в Христа сеобединяваме в една душа иедно сърце. А любовта, коятоникога не отпада, цари в нас ипревъзхожда всяко знание.Затова православния християнини да е неук, става поучени по-мъдър от забравилитеБога учени и мъдреци натози свят.Тежко сме съгрешили до сега,като сме занемарили вярата ивсички животоносни духовнидарове. Затова нека осъзнаем