PDF вариант - Pro Audio & Lighting Magazine
PDF вариант - Pro Audio & Lighting Magazine
PDF вариант - Pro Audio & Lighting Magazine
You also want an ePaper? Increase the reach of your titles
YUMPU automatically turns print PDFs into web optimized ePapers that Google loves.
кият глас (както и звукът на повечето<br />
инструменти) съдържа форманти<br />
- резонанси с фиксирана честота,<br />
които не променят интонацията си с<br />
промяната й в гласа или инструмента.<br />
Например, звукът на обой показва две<br />
фиксирани формантни честоти: на<br />
1400Hz и 3000Hz. Те не се променят,<br />
независимо от изсвирената нота. Когато<br />
забързаме или забавим един аналогов<br />
или цифров запис (без допълнителна<br />
обработка) интонацията на всичко,<br />
в това число и на формантите, се<br />
променя. Транспонираните форманти<br />
дават на звука неестествено звучене.<br />
Отнесено към семплирането, това означава,<br />
че семплираният инструмент губи<br />
сходността си с истинския инструмент<br />
с отдалечаване от нотата, от която е<br />
направен семпъла. Проблемът обаче,<br />
не свършва дотук. Тембърът на много<br />
акустични инструменти също се променя<br />
с интонацията. Ако семплираме<br />
една нота от пианото и я просвирим<br />
две октави по-високо, тя няма да<br />
звучи като същата нота, изсвирена две<br />
октави по-високо на акустичното<br />
пиано. Освен това, имаме още<br />
проблеми. Самото естество на<br />
просвирването на един семпъл<br />
по-бързо или по-бавно означава,<br />
че някои естествени характеристики<br />
на инструмента като атака,<br />
вибрато, отзвучаване и други,<br />
също ще се забързват или забавят<br />
при транспониране.<br />
Íóæäàòà îò èíòåðïîëèðàíå<br />
2 îêòàâè íàãîðå (500 ms)<br />
1 îêòàâà íàãîðå (1 sec)<br />
îðèãèíàëíèÿò ñåìïúë, çàïèñàí íà Ñ3 (2 sec)<br />
1 îêòàâà íàäîëó (4 sec)<br />
2 îêòàâè íàäîëó (8 sec)<br />
3 îêòàâè íàäîëó (16 sec)<br />
Òàçè ïðîñòà äèàãðàìà ïîêàçâà êàê åäèí<br />
ñåìïúë, íàïðàâåí íà C3, áè ñå çàáúðçàë<br />
èëè çàáàâèë, ñêúñèë è óäúëæèë, êîãàòî<br />
ãî ñâèðèòå ïî öÿëàòà êëàâèàòóðà.<br />
Ðàçáèðà ñå, âëèÿå ñå è âúðõó äðóãè<br />
õàðàêòåðèñòèêè, êàòî âèáðàòî è àòàêà.<br />
Ако всички, споменати дотук<br />
проблеми ви се виждат малко, то<br />
трябва да знаем, че семплерът,<br />
който използвате също може<br />
да допринесе за трудности при<br />
транспонирането. В ранните<br />
дни на семплирането, семплите<br />
се транспонират просто като се<br />
променя семплиращата честота,<br />
с която се просвирва. Това може да се<br />
чуе на семпли в парчета от 1970-те.<br />
Така например, ако един семпъл е<br />
записан с честота 32kHz, след което<br />
се транспонира октава надолу, тактовата<br />
честота на просвиване е 16kHz,<br />
в горната граница на чуваемост. Ако<br />
просвирим семпъла още една октава<br />
надолу, тактовата честота на семплера<br />
става 8 kHz. Тази честота е в рамкита<br />
Ëóóïèðàíå íà èíñòðóìåíòàëíè ñåìïëè<br />
Днес, много хора гледат на луупирането на семпли<br />
от инструменти като част от миналото. Наистина, тази<br />
техника се създава в ранните дни на семплирането<br />
поради техническите ограничения. По това време<br />
цената на RAM паметта е чудовищно висока и повечето<br />
ранни семплери предлагат време за семплиране само<br />
от няколко секунди - цифри като 512K или 750K са<br />
цитирани като High-End спецификации. Семплирането<br />
на къси звуци, като барабани, не е проблем; но звуци<br />
от пиани или тромпет са. Техниката на луупиране се<br />
развива за да се реши този проблем. При повечето<br />
звуци, след първоначалната атака, следва фаза със<br />
сравнително равно ниво и характеристики, наречена<br />
състейн. Взема се секция от състейна и се повторя<br />
докато е натиснат клавиша. Саунд дизайнерите вече<br />
могат да продължават семплите си до безкрай, без да<br />
използват прекалено много семпъл памет. Разбира се,<br />
началото и края на луупа трябва да бъдат избрани<br />
внимателно за да не се чуват “кликове” при всяко<br />
зацикляне. Появяват се различни техники за намиране<br />
и обработка на лууп точки.<br />
Разбира се, ограниченията от началото на 1980-те<br />
вече не съществуват и вече имаме софтуерни семпли,<br />
които използват RAM паметта на компютъра. Софтуерните<br />
семплери могат директно да използват семпли<br />
директно от хард диска. Теоретично, семплите могат<br />
да продължават толкова, колкото позволява диска на<br />
компютъра. Това кара много съвременни семплисти<br />
да правят семпли, които са толкова дълги, колкото им<br />
е необходимо, и не им се налага да правят лууп точки.<br />
Въпреки това, техниката може да бъде ползвана по<br />
много други креативни начини.<br />
Библиотеките със семпли, които не използат луупове,<br />
могат да имат големи обеми и да създадат проблеми при<br />
качването им в паметта и просвирването им, както и да<br />
намалят полифонията при използването на конкретния<br />
звук. Владеенето на техниките за луупиране в никакъв<br />
случай не би трябвало да се приема като нещо ретро, тъй<br />
като тези умения могат да ни помогнат да оптимизираме<br />
библиотеката си със семпли, като по този начин се оптимизира<br />
работата на цялата система.<br />
ÎÐÈÃÈÍÀËÅÍ ÑÅÌÏÚË<br />
ÑÅÌÏÚË Ñ ËÓÓÏ<br />
ÑÅÌÏÚËÚÒ ÏÐÈ<br />
ÈÇÑÂÈÐÂÀÍÅ<br />
LOOP<br />
LOOP LOOP LOOP<br />
Note On Sustain Note Off<br />
Ëóóïèðàíå íà ñåìïúë çà äà ñå ñúçäàäå ïðîäúëæèòåëåí<br />
çâóê, áåç äà ñå çàåìà äîïúëíèòåëíà ïàìåò.<br />
Септември 2006 • www.protechnica.bg 21