22 - Учителят Петър Дънов

(„Творец“), но има и един съществен
нюанс на отлика: Творецът
сътворява от нищо, а Създателят
създава с помощта на вече
наличен материал (субстанция).
Разликата между сътворяване
и създаване е отбелязана и при
употребата на различни глаголи
в оригиналния еврейски текст на
Стария Завет на иврит.
– Вседържител (гр. Пантократор)
– понятието свидетелства,
че именно Бог е пълновластният
Владетел, Господар и
Разпоредител на света. Всички
други същества, колкото и да са
напреднали по еволюционния си
път, са само Негови помощници
и съработници – поне осъзнатите
или пробудените измежду тях
(всъщност съработници или служители
са само най-извисените в
духовно отношение хора, ангелите
и боговете). Вседържителят притежава
цялата власт във Вселената,
Негова е последната дума за
всеки и за всичко.
– Промислител – Божият
Промисъл или Божият План за света
включва произхода, същността,
структурата и развитието
на всичко сътворено. Промисълът
(Планът) има своя велика Цел, която
остава недостъпна за разбирането
на огромната част от
сътворените същества. Бог промисля
за благото на всички Свои
чеда, като им осигурява оптимални
условия за съществуване и израстване.
Промисълът (Планът) е
неразделен от Божието съвършено
знание (всезнание), от Божието
вездесъщие (всеприсъствие) и
от факта, че Бог е над времето и
пространството, напълно независим
от тях.
– Всевишен – терминът означава,
че Бог е над всичко останало,
най-висок, най-извисен, неизмеримо
по-висш от творението.
– Господ – понятието се
използва за обозначаване и на
Първото, и на Второто Лице на
Света Троица. Съдържа истината,
че Бог е Господар на всичко сътворено
(аналогично на Вседържител).
Думите в човешките езици „господар“
и „господин“ са производни
от него и отразяват частица от
уважението и преклонението, което
хората изпитват пред Бога и
което пренасят към своите ближни.
Второто Лице на Проявения
Бог – Бог-Син – е характеризирано
с две названия. Ето накратко и
тяхното съдържание:
– Бог-Слово – понятието
отразява творческата природа на
вечното Божие Слово. Бог сътворява
света именно посредством
могъществото, всеобхватността
и всепроникването на Своето
творческо Слово. Бог-Син е
еманацията или проявлението на
творческите функции на Божието
Слово.
Най-ясно връзката между
Словото и Бога, както и творческата
роля на Словото във Вселената,
са изразени в първите четири
стиха от Евангелието от ап.
Йоан Богослов: (1) „В начало беше
Словото, и Словото беше у Бога,
и Бог беше Словото. (2) То беше в
начало у Бога. (3) Всичко чрез Него
стана, и без Него не стана нито
едно от онова, което е станало.
(4) В Него имаше живот, и животът
беше светлината на човеците.“
Словото е приравнено по
същност, творческа природа и
функции със самия Бог. В първия
стих думата „начало“ не е членувана,
за да свидетелства, че става
въпрос за началото на всички
начала или за праначалото, когато
не е имало нищо друго освен самия
Бог. Той чрез Словото извиква за
живот цялото творение. Всичко
става чрез Словото – сиреч Словото
участва в творческия процес
не само от самото начало, но и на
всички равнища на творението.
Словото носи у себе си изначално
живота – творческата субстанция,
духа, жизнения принцип.
– Логос (от гр. logos – дума,
слово, мисъл, разум, закон) – термин,
който означава всеобщ (космически)
закон, основа на света,
световен ред и хармония. Съдържанието
на думата допълва и пояснява
творческата роля на Бог-
Син или Бог-Слово в сътворяването
на Вселената, установяването
в нея на изначална хармония, която
би следвало да бъде поддържана
чрез действието на първичните
Божествени принципи и закони,
както и с помощта на въплътената
свободна воля на разумните
същества в Космоса.
Третото Лице на Света Троица
– Светият Дух – е засвидетелствано
още и с имената „Дух
Божий“, „Дух на Истината“ и т.н.
Какво означават те
– Дух Божий или Божият Дух
– същият, за Когото съобщава
самият Иисус Христос (въплътеното
Второ Лице на Св. Троица)
чрез думите „Бог е Дух“ (Йоан
4:24). Най-дълбоката Същност на
Бога е именно Духът. Аналогично
най-дълбоката същност на човека
е също дух – частица или лъч от
вездесъщия Божий Дух: безсмъртна
също като своя Първоизвор и
отправена към вечността, където
обитава Той.
Учителят Беинса Дуно в цитираната
вече по-горе книга „Заветът
на цветните лъчи на светлината“
посочва десет проявления
на Светия (Божия) Дух, свързвайки
специфичните им функции в Космоса
със същността и действието
на съответни лъчи от светлинния
спектър. Тези десет разновидности
на Божия Дух са:
– Духът на Любовта – чер-
I 15