22 - Учителят Петър Дънов

Базови понятия на индийската духовна
традиция в учението на Учителя Петър Дънов
Мирослав Бачев
Индийската духовна и философска традиция
намира отражение както в Западна Европа
и Америка, така и в България – в учението
на Учителя Петър Дънов. В учението му са
застъпени много от понятията, плавно формирани
в хода на индийската мисъл. В тях са
вложени конкретни и много ясни съдържания
и идеи, поради което те надживяват времето
си и остават като базови за различни традиционно-източни,
както и нови западни учения
в сферата на духовността като цяло.
Връзката на Учителя с източната духовна
традиция проличава и в съдържанието на
лекциите, които изнася, и в много насоки на
дейността му. Да разгледаме първо втория
аспект. Противно на разбирането на западноевропейската
философия като цяло, и главно в
лицето на немската трансцендентална философия,
че истината може да бъде постигната
спекулативно, сиреч без наличието на опита,
Учителя споделя разбирането, че до големите
духовни открития, до разбирането на истината
човек не може да се доближи без реално нравствено
издигане и пречистване, без пробуждане
на латентните му духовни сили и способности.
Наблягането на практиката, поставянето на
опита пред спекулативното познание (в случая
– метафизиката) обаче съвсем не подценява
последното. Но то може да оживее само след
получените резултати от живия опит или конкретна
духовна практика. Нещо повече – един
от изходните принципи в учението се изразява в
максимата: „Питате що е добродетел; по-добре
попитайте какво тя ражда. Преди да се впуснете
да изучавате същината, изучете резултатите
на нещата“ (к.м. – б.а.). 1 Поради това в
неговото учение не се дават готови дефиниции
на основните понятия – Любов, Мъдрост и Истина,
а, в повечето случаи, единствено насоки
за размисъл. Те могат да бъдат изяснявани попълноценно
само след резултатите от приложението
им непо средствено в живота.
Говорейки за душата, Учителя казва, че
всички души са състояния на Божественото
съзнание и че в действителност съществува
само една Велика Душа, а всички други души са
единствено Нейни прояви: „Душите – това са
различни състояния, в които Божественото
Съзнание се е проявило във време и пространство.
Затова ние казваме: има само една Велика,
Божествена Душа, а всички други души са само
нейни прояви. Всичко може да изчезне в света,
но душите – никога. Те не могат да изчезнат, защото
не може да изчезне и Божествената Душа,
Божественото Съзнание“ (к.м. – б.а.). 2 Подобно
е и учението на Упанишадите 3 за отношенията
Атман 4 – джива (дживатман), където Атман
– „вътрешния управител“ 5 е един и единен във
всички същества, а това, което се смята за
индивидуална душа (джива), е в действителност
илюзорно.
Всичко това има отношение и към корелацията:
душа – личност, за което Учителя
често споменава в своите лекции. Личността
тук е именно онова, което се обозначава като
„джива“ в Упанишадите и същото, което се
нарича „пудгала“ в будизма – то е носител на
психо-социалните качества, но не е истинското,
реално Себе: „Днес хората не познават душата.
Те не съзнават себе си като души, а като
личности. Личността, това е физическият човек,
а не истинското Себе – душата. Те познават
и личностите на другите, а не душите им,
които са истинските им ближни.“ 6 На санскрит
това, което се нарича личност, се обозначава
като „пудгала“. Будизмът 7 отрича пудгала
1
Дънов, П. Сила и живот, ч. 1, С., 2006, с. 476
2
Беинса Дуно, Учителят говори, С., 2005, с. 9.
3
Последната част на всяка от четирите Веди в
широкия смисъл на думата, разглеждаща езотеричното
познание, съзерцанието и медитацията, ориентацията
към вътрешния живот на душата.
4
Многостранно разбирано понятие, но в повечето
случаи означава: истинското „Себе“, тъждествено
с Абсолюта, същността на всичко съществуващо.
5
Индийските санскритски първоизточници – Веди,
Упанишади, Бхагавад гита, С., 1996, с. 200.
6
Беинса Дуно, пос. съч., с. 9–10.
7
Необходимо е да се спомене, че трудно би могло
да се говори за будизма изобщо, защото дори в рамките
на една голяма традиция, различните школи в
нея понякога имат коренно различни учения.
I 17