Житно Зърно - От Извора

ЖИТНО ЗЪРНОсп. “Житно зърно”, година ХХVI, брой 12 (1 2, 2003 г.)СЪДЪРЖАНИЕЖИВОТО СЛОВО“Ето човекът!” Учителя 3 ШКОЛАТАПътят на звездата Георги Радев 5Мисли за музиката Беинса Дуно, подбрала Йоанна Стратева8Формиращата сила на музиката Петю Цанов 11ПОГЛЕД НА ВЪТРЕЧовекът из беседи и лекции на Учителя 15Живите точки (човекът и числата) из беседии лекции на Учителя 21Космическият човек д-р Светла Балтова 24СВЕТЪТ ОКОЛО НАСБелинташ светилището на бесите Н. Боев 26Белинташ загадка и реалност разговорс инж. Владимир Петров 27ЕДИНСТВОТО НА ЖИВОТАБългарската духовност и наследството на друидитеразговор с Филип Кар-Гом 29Картите ТАРО Валентин Томберг 31ФОРУМТворческа среща по Паневритмия Пловдив 2003 40Ролята на противоречията вПаневритмията Георги Георгиев 44ПРЕДСТАВЯМЕ ВИРазумните същества Беинса Дуно 47Гласът на розата 47Книга за душата съставители Ричард Карлсън и БенджаминШийлд 47Пътят пред нас съставител Ричард Гиър 47ПОЩА 48Братството в Канада Георги Черешаров 49 The Salt 50

КЪМ ЧИТАТЕЛИТЕПОСЛАНИЕпо случай Празника на пролеттаВсеки, който се е опитал да живее само за себе си, е свършвал катастрофално.Всички страдания в света произтичат от това, че хората искат да живеят само за себеси.Всеки народ, който търси правото само за себе си, греши. Когато всички народи секооперират, те вървят в Божествения ред на нещата.Има Едно Отечество, за което трябва да се живее. Човек е дошъл на Земята дастане гражданин на Божието Царство.УЧИТЕЛЯМолете се за обединението на Европа!Честита Пролет!Великата Пролет за човечеството идва с Любовта, с Единството, с Разумността!Днес Светлите Сили работят за разрешаването на един велик въпрос да се изведечовечеството из хаоса, в който се намира, да тръгне по пътя на братството, наединството, на любовта. Да се сложи край на омразата, разединението и егоизма.В течение на стотици и хиляди години от Европа главно произтичаха подтиците за големитесветовни конфликти, за братоубийствените войни за дележа на света. Всеоще Европа е ядката на света, главата на човечеството, от която трябва да дойдеразумният подтик, както досега е идвал подтикът на безумието, разединението иразрушението. Затова Учителя казва да се молим да работим за обединението наЕвропа. За да пресъхне извора на злото.Съдбоносни дни, съдбоносни часове, съдбоносни мигове за човечеството!...Накъде ще натежат везните?Всяка човешка личност, всяка човешка мисъл, всяко човешко желание тук имат значение.Може би именно ти си твоята мисъл, твоята воля, които ще дадат превес наедната или на другата страна: на доброто или на злото. Когато Светлите Небесни Силиработят за разрешаването на един велик въпрос, отнасящ се до съдбата на човечеството,никое човешко съзнание не е без значение. Нашите мисли, желания, стремежиса фактори в живота. Всяка пробудена човешка душа трябва да вземе участие, даприсъедини своите сили в този процес.Да се обедини Европа! Дръжте тази мисъл в съзнанието си!Тук е ключът към новото към доброто, към мира, към свободата, към общотодобруване. За да заживеем всички в едно общо, велико и свято Отечество Новата,обединената, възкръсналата за нов живот!Това, което искаме, това, което желаем, това, за което мислим става!Мислете за обединението на Европа!За да дойде то естествено и свободно, по пътя на съзнанието, по пътя на доброто,а не под натиска и пред заплахата на една страшна катастрофа.Всяко пробудено съзнание да даде своя принос!И тогава, навред в света, ще прозвучи Маршът на Светлите Сили!Честита Велика Пролет!Март, 1972 год.Брат Борис

Писанието казва: „Бог не е само на небето,Той живее в сърцата на смирените“. Следователнопървото качество, което трябвада придобиете, за да може Той да заживее въввас, е смирението. Но това смирение не е катосмирението на една овца – като ви набиятили ви счупят краката, да кажете: „Нямакакво да се прави!“ Не е смирение, когатови вземат всичкото богатство, да кажете:„Ние се смирихме“. Смирение е, когато иматевсички богатства, сила, знания, доброта– да съзнаете и да кажете: „Господи! Ти разполагашс всичко, каквото имам“.Вие търсите Господа на небето, но Тойне е там; когато пъшкате и страдате, Той евъв вас. И туй, което хората наричат растене,напредване – то е този процес, в койтоработи Господ. Той е най-добрият работник.Страданията, които тук изпитваме, састрадания на Господа, Той страда и плаче внас. Казваме: „Аз плача, скръбна е душата ми.“Но когато кажем: „Господи, прости! Аз Типричиних толкова страдания с нечисти мислии действия!“, тогава ще дойдем на онзи истинскипът, който ще ни избави от съвременнотозло.Какъв е нашият метод, по който трябвада работим? Отсега нататък трябва всякогада сме свързани умствено и сърдечно свсички хора по Земята, защото спасениетое в нашите общи молитви – „съединениетоправи силата“. А когато умовете и сърцатана хората се съединят, тогава ще настъпицарството Божие на Земята. У приятел, коготодействително обичаме, не бива да търсимнедостатъците му: и той, като нас, можеда ги има; недостатъците са външнатадреха, с която е облечен човек; но човешкатадуша е чиста, тя не може да се развали,не може да се разруши; вашата божественадуша никой не е в състояние да поквари. Можеда се нацапа отвън, но вътрешно не може,понеже Бог обитава в нея. А немислимо еда се разруши нещо, което Бог пази. Ние можемда се подчиняваме на света така, кактое казал Иисус на Пилата, който му рекъл:„Аз имам власт да те разпна.“ – „Подчинявамсе на Онзи, Който ти е дал тази власт,но моята душа е свободна.“Иисус и днес седи пред вас, и аз ви казвам:Ето Човекът, който единствен можеда внесе спокойствие във вашите сърца, дави даде ум, да ви даде здраве, обществено положение,да ви повдигне, да ви покаже пътя,да се проясни вашият ум. Но вие, във вашетосъмнение, казвате: „Покажете ни го да говидим!“ Задава се вечер отдалеч човек с малкасвещ, аз ви казвам: Ето човекът, койтови носи светлина. Вие обаче виждате свещта,но не виждате човека; него ще видите…когато изгрее Слънцето. Търсете сами таясветлина, която носи Човекът – тя ще випомогне да намерите пътя, по който трябвада вървите.Всеки от нас трябва да бъде светоносец– да носи по една свещ, и като съберемедна до друга всички свещи, ще увеличимсветлината и ще видим много. Всеки предан,любящ, добър човек е запалена свещ. И грешкаголяма е да бъде човек изгасена свещ. „Каквода правим?“ Трябва да се молите един задруг, да пращате добри мисли на своите приятели,да се молите за тях, да искате да бъдатблагословени, и Господ, като благословитях, ще благослови и вас. Молитвата има великасила, и съвременните хора трябва да бъдатхора на молитвата. С молитвата щеподготвим своя ум и своето сърце.Иисус е дошъл и работи. Ние, коитоследваме Иисуса, трябва най-сетне да Го пуснемда влезе в нас.Сега, аз ви оставям този Човек: ще Гоприемете ли, или ще Го разпнете? Ще Го пуснетели вътре в себе си, или ще кажете: „НеГо искаме“? Този е въпросът, който трябвада решите. Ако кажете: „Пуснете Го, той енаш Господ!“, вие сте разрешили въпроса ище дойде благословението. И тогава ще сеизпълнят думите на Писанието: „Аз и Отецми ще дойдем и ще направим жилище въввас“. Тогава светлината ще бъде в нас и ниевсинца ще се примирим.Беседа, държана от Учителя на 16 март1914 г. в СофияРезюме

ШКОЛАТА Георги РАДЕВСвещените писания на разните народи саистински съкровищници на мъдрост и духовенопит. Напразно обаче историците от нашидни биха търсили пълна историческа достоверноств тези писания и по-специално в Евангелията.Защото колкото евангелисти, толковаи версии за раждането на Христа.Напразно, от друга страна, и религиознитехора биха се силили да запазят непокътнатоСвещеното Писание от „нечестивата критика“на безверниците-учени и да затвърдяту вярващите убеждението, че което е писанов Евангелията, да речем, е буквално така иче няма какво много-много да се разисква, амида се приеме на вяра както си е, сиреч дословно.Напразно! Вярващите вече не са неграмотни,учат се в училища, четат книгите на„безверниците-учени“ и узнават много работи,които пастирите на разните църкви пазяттака ревниво от окото на пасомите. Последнитеузнават, че Евангелията не са излезликато по калъп, из един път – че в тях има много„противоречия“ от историческо и логическогледище, че много от сказанията в Свещенитекниги на християните се срещат в други вариантив Свещените книги и митовете на другинароди. Така например – за да вземем един отнай-непознатите случаи на прилика и съвпадениев образите и символите, които се срещатв пророческите книги на две религии – ще споменемза Откровението и Калки пурна на индусите.В последната се разказва за живота иделото на Калки, десета и последна аватарана Вишну. Калки досущ като Иисуса при Второтопришествие, за което се вещае в Апокалипсиса,е цар и свещеник, господар на Словотои Меча. Той е призван да води четири големибитки, за да тури край на невежествотои разюзданото безначалие на Калиюга и даразкрие цикъла на една нова златна ера. Иматолкова много и поразителни аналогии междудвете книги, че мнозина повърхностни изследователибиха ги приели за заемки и преработки.Всъщност великите ясновидци и пророцина двете откровения са съзерцавали подразлични ъгли едни и същи духовни реалности.Колкото и да са интересни обаче критичнитеизследвания на Свещените писания отгледище на историята или на сравнителнатарелигия и митология, учените толкова разбиратезика на тия писания, колкото и вярващите.Свещените книги не са исторически съчиненияв буквален смисъл на думата, макар честопъти в тях да има история; те не са и животописив обикновеното значение на тазидума. Те са символични писания на Посветени,езотерични книги, които, за да се разберат,изискват съответен ключ.

той ще определи всичките й съществени свойства:типичните й точки и характерни закривявания,и ще ги преведе в качества и добродетели.Този път, достигнал целта, не се връщаназад: мъдреците от Изток само веднъж минаватпрез Йерусалим и Ирода, за да хвърлятсветлина, във великата си щедрост, върхуедин тъмен пункт – времето на онова събитие,чието място е приблизително и общо указанов Книгата на пророка.Вестта за звездата, която предвещавараждането на новия цар – на една нова великаидея – и заминаването на мъдреците хвърлятИрода, а с него и цял Йерусалим, в голямсмут. Йерусалим – това е символ на цял единстрой – политико-социален и икономически, свсички негови институти. И тогава се събиратпървосвещениците и книжниците приИрода да търсят допълнителни данни и указанияв книгите.Всякога е било така. Езотеричното познание,което върви по други пътища и методи,непознати за Ирода – аналитичния интелект– се явява винаги в определени моменти,за да хвърли светлина върху известни новиидеи, които идат да обновят света, и послепак си заминава по своя път. Забележете:Ирод и неговите служители знаят приблизителноедното дадено – мястото, но друготодадено – времето те не знаят! Звездата същоне виждат. В тоя път тия два елемента саотделни и идват от различни източници за интелекта.Но и двата са само приблизителни,те са дадени във известни граници на възможнитепогрешки.И тогава Ирод, от страх пред новия цар,праща да убият всички деца от две години надолу(защото беше усърдно изпитал времетоот мъдреците) във Витлеем и крайбрежието.Аналитичният интелект не може никогада постигне пряко целта: детето. Той се движив предварително ограничен кръг по време(от две години надолу) и по място (Витлеем ицялото крайбрежие). Той убива сума деца –ония живи същества, от които черпи своитеекспериментални данни – дроби, анализира и вкрая на краищата не се добира до самата истина:детето е в Египет – страната на мъдростта,а тримата мъдреци са на другия полюс– във вътрешния Изток. Това е неговиятметод – той изследва живота, след като гоумъртви. В ръцете на биохимика протоплазматаумира, за да остане само един сложен химиченсурогат.В символите на това дълбоко сказание саизразени с дивно прозрение и характерът нааналитичния интелект, и неговите методи наизследване. С дивна яснота е указано естествотона най-могъщия му научен инструмент –статистическия метод, както и естествотона природните закони, до които той идва. Посочениса същевременно и резултатите:мъртви трупове, голи факти, механизми, схеми,таблици. Но такава е неговата природа.Затова древните мъдреци, които дълбоко сапознавали естеството на конкретния ум, са гонаричали великият убиец на реалното. Атакъв е и Ирод – център на цял един умственстрой.Чувството, което придружава следванетона тоя път, е ясно. То намира най-добър изразвъв вивисекцията, която широко се прилагав естествените науки. А когато изгреезвездата на една нова идея, тя внася жива радоств сърцата на мъдреците, но смут в Иродаи цял Йерусалим. Защото Ирод се страхува,че ще рухне цялата му сграда. Винаги едназвезда, където и да се яви тя, показва, че щесе съгради нещо ново. Когато преди около тридесетилетия в небето на науката изгря звездатана радия, тя внесе у едни радост, у другисмут. Защото като освети донейде загадкатана атома и вдъхна надежда за превръщанена елементите, считано дотогава за блянна алхимиците, той разклати известни научнисхващания, които се смятаха дотогава за непоколебими.За ония, които виждат, радият е самоедин лъч в света на химичните елементи отедна велика звезда, която е изгряла в небетона човечеството. Звездата на ония радиоактивниСамосветещи, които и днес, както и отпамтивека, извършват великото превръщанена съзнанието на човечеството. Които и днес,както и от памтивека, вършат тайните наВеликото дело.Из „Пътят на звездата“, С. 1939

МИСЛИ ЗА МУЗИКАТАот Учителяподбрани от Йоанна СтратеваМузиката е излязла от светилището нахрама. По-рано тя е била само там, а сега сепозволява да излезе от храма и да се употребявакато метод за работа.Нашите песни ги има горе и оттам сасвалени. Ние като ги пеем, съществата отгореидват и ги поддържат. При тези песниние отиваме при тях и те идват при нас.Всяка наша песен е снета отгоре по песните,които съществуват в Божествениясвят, по плана на висшите гами, които съществуватгоре. И ако ние тук при пеенетоили свиренето им съвпаднем със същинскияхарактер на небесните песни, от които саснети, ще получим възвишено благословениеот Божествения свят, ще бъдем облени оттакова благословение. Когато пеем с чистота,с любов, с пълна хармония между ума,сърцето и волята, насочени и трите към Божественото,тогава именно се свързваме сритъма на небесните песни и тогава получавамеБожествена струя на благословение.Тези небесни песни вечно се пеят горе, тамвечно звучат и чрез тях се създава и градиВселената.В бъдеще материал за оперите ще севзема от нашите песни и от някои паневритмичниупражнения. После, за оперите щесе вземат сюжети от живота ни на Езерата,от живота ни на Изгрева и пр., и ще сепреплитат с нашите песни.Песните, които съм дал, имат магическодействие. Отличителното в тях е чистотатана тоновете. Те освобождават човекаот всички преплитания, както и от лошитенаследствени черти.Всички трябва да работят и да пеят:магазинерът като отваря магазина, да пее,домакините като готвят, да пеят. Докатосе сготви яденето, домакинята ще изпее 3песни, тогава този, който яде, ще се обнови,ще почувства импулс, приток на енергия.Болният, като става сутрин от сън, да пее.Всяка работа да започва с песен и да сесвършва с песен, с музика. Не се събуждайбез песен и не заспивай без песен, като си вкъщи – пей! Пей и на сън, пей, за да усъвършенствашсвоя най-хубав инструмент – гърлото,като не допускаш да мине през него нитоедна отрицателна дума, през ума ти –нито една отрицателна мисъл, през сърцетоти – нито едно отрицателно чувство. Пей иславослови Бога, Който те е създал и е устроилвсичко според Великите закони на хармонията,където всичко звучи в съвършенство.За музиката няма стари хора. На какватои възраст да сте, пейте и не мислете завъзрастта си. Докато не заминете за онзисвят, вие сте деца още и трябва да пеете.И ако ние пеем хармонично, при нас ще сепривлекат духове на музиката. И щом сепривлекат, те ще донесат обновление. Испоред степента на нашата песен, споредтуй вдъхновение ще станат съответни променив духовния ни свят.Някои са чували ангели да пеят. Един ангел,едно такова същество, с такава интелигентност,като почне да пее, в неговотопеене има дълбок смисъл. Днес ние не можемда го чуем, но един ден като се развият унас тия чувства, ако чуем едно такова ангелскопеене, ще кажем: „Такъв концерт чух!“Сто години човек да живее и да слуша какедин ангел пее, няма да се счита нещастен,че животът му е отишъл напразно, но ще каже:„Аз се чувствам щастлив, че живях 100години и дочаках да чуя такъв велик музикант!“То е велико нещо! В неговите очи, внеговото лице не само ще се чете тази музика,но той ще придаде един смисъл на знаниеза всичката хармония в природата. Ивсичко туй ще оживее, ще забравиш всичкитетревоги на света и в душата ти ще севсели мир и радост.Сръднята е немузикално състояние. Човек,който не е музикален, всякога се сърди,който е музикален не се сърди. Не се сърди,понеже от сръднята образува музика; щом сетури в музика, тя вече дава енергия, импулс.Да кажем, ти си разсърден – пей си тогава.Като се научиш отвътре да пееш, тогава

ще дойде пеенето отвън, то трябва да бъдеедно изражение, тогава вече съставлява еднамузика, едно здравословно състояние. Акохората биха се упражнявали така, 75% отсегашните неприятности, които имат, бихаизчезнали. Защото най-първо трябва да сеосвободят в мозъка си от калта, в мозъка сеобразува кал, прах, която трябва да се извадиоттам. И в човешкото сърце се образувапрах, от която човек трябва постоянно дасе освобождава.Музиката е съединителното звено междуангелския и човешкия свят. Затова всичкирелигиозни упражнения, всички духовни упражнениязапочват все с музика. Тя е език надуховете. Духовете познават този език. Икогато вие искате да привлечете някой дух,да му действате или да ви разбере, трябвада пеете или да свирите. Музиката изисквадълго време работа, не само дълго време работа,но интензивна работа. Това е необходимо,за да разберете окултната музика несамо в нейната външна страна, но и въввътрешната.Бог сега ще вдъхне дихание на животчрез ушите. Затова всички хора трябва дасе научат да пеят. Музикалният век иде.Славянството ще даде нов подем на музиката.Славяните носят по-добра „глина“, откоято могат да се направят по-добри грънци.Като си легнете вечерно време, ще сикажете: „Искам да стана музикален, музикален,музикален!“ И бъдете уверени, че щастиетови в света зависи само от музиката.Търговците загубват кредита си, когато загубятмузиката. Всички изгубват, когато загубятмузиката. Тогава ти си неразположени този-онзи ще оскърбиш, ще си създадешнеприятност; пък щом си музикално настроен,ще пееш и ще се отнасяш музикално.Всеки уд в човешкото тяло може да сесравни с един инструмент, а цялото тяло еедин грамаден оркестър, не от 50–60 души,но от хиляди инструменти и хиляди души, коитопеят и свирят. И човек дирижира. Големидиригенти сте вие! Човек има милиардидуши поданици – това са клетките на тялото.Всичките органи на човешкото тяло издаваттонове – радиовълни, които са музикални.Ако разбирате ключа на тоновете навашия организъм, вие ще може да си въздействате,ще може да трансформирате състояниятаси, за да държите функциите навашите удове в пълна изправност.Според функциите, които извършват органитена човешкото тяло, те се определяткато музикални тонове. Например: Сърцетопредставлява тона „до“, дихателната система– „ре“, черният дроб – „ми“, бъбреците– „фа“, далакът – „сол“, жлъчката – „ла“, храносмилателнатасистема – „си“. Когато дихателнатасистема действа музикално въввсички гами, ние казваме, че тя е нормалноразвита. При най-малкото нарушение на гамата,нейният тон се изменя, минава в другтон и това създава дисхармония в някой отнейните органи. Тази дисхармония наричаме„разболяване.“ Как се обяснява лечебнотодействие на музиката? Ето как. Човешкототяло изпуща радиации, радиовълни, които самузикални; и всеки орган изпуща специалнирадио- вълни с особен основен тон. От всекиорган излиза специална музика: мозъкътима свои определени тонове и вибрации, сърцето,черният дроб, мускулите, ноктите –също. Радиовълните на болния орган са изменени.Като пееш или свириш, влизаш в ауратана органите, музиката се присъединявакъм радиовълните на болния орган, изменя гив положителен смисъл и органът оздравява.Всяка болест си има музика, която я лекува.В бъдеще ще има лечебна музика. Болниятпрез целия ден трябва да пее, да взема разнитонове, които упражняват лечебнодействие върху неговия организъм. Музиката– това е животът! Дето има музика, има живот,обновление, дето няма музика, имасмърт. Всяка болка е свиване на капилярнитесъдове. Като почнеш да пееш, става разширениеи престава това свиване. Наляганеможе да има върху аурата на сърцето, стомахаи пр. Като пееш, това налягане се премахва.Музиката твори в тебе. Като пееш,всички клетки в тебе работят и се нагаждат.Хората, които трябва да бъдат музиканти,са определени. Има нужда от такивапроводници. Трябва да влезе музикална енергияв света. Като слушате талантливи певции музиканти, вие се свързвате с напредналитесъщества, които се проявяват чрезтях. Трептенията на тези същества се разнасятдалеч в пространството чрез гласа

на тези певци и музиканти и повдигат душите.Малко песни има, които се разнасят впространството. Редки са случаите, когатоможе да се улови някоя древна индуска илиегипетска песен. Песен, музика, която не оставав пространството, не е истинска музика.Не мислете, че като пеете или свирите,невидимият свят е безчувствен, не! Те искатвие да пеете и да свирите хубаво и ви подкрепят.Когато някой иска да стане музикант,аз не го съветвам да отиде веднага на училище.Но първо той трябва да ходи да слушаразни музиканти или певци, да се събудят внего музикалните енергии и след това даотиде на училище. Това подготвяне може датрае една-две години. Всеки цигулар или певецвсе предава нещо от себе си на своитеслушатели. Който иска да развие музиката всебе си, той трябва да се излага не само наедно музикално слънце да го грее. Много музикалнислънца трябва да го греят, и от всякоедно слънце да получи нещо.Всяка сутрин най-даровитите от васще отделят за музиката един час. Онези,средните, ще се занимават половин час, адругите – петнадесет минути.Ако искаш работите през целия ден дати вървят добре – да си попееш поне 15 минути.Жена, която не пее и мъж, който непее, те не могат да въртят къща и деца немогат да възпитават.Музиката е нещо, което не може да сеплати. Едно парче изсвирено окултно с нищоне може да се откупи. Няма да считате, чемузиката е нещо маловажно, не! Много важнонещо е тя, първостепенно нещо е тя.Чрез музиката може да създавате в себе сихарактер. Например: разгневили сте се, искатеда си отмъстите някому, запейте: „Силажива, изворна, течуща“, „Фир-фюр-фен“, и катоги изпеете десетина пъти, ще кажете:„Хайде, аз се отказвам.“ Така ще се свършиработата и ще спестите енергията си. Виеще се научите чрез музиката да трансформиратеенергиите си.Има музика, чиито трептения разрушават.Какво направиха евреите със своитетръби? Като ги надуха, обикаляха с тях седемдни Йерихонските стени и те паднаха.Ако и вие си послужите с такава музика, вседем дни и вие ще можете да съборитестените на вашите мъчнотии и препятствия.Любовта – това е най-висшата музика,най-висшата поезия, най-висшата молитва.Тя е единение с Бога.В сегашния живот големите тревоги ития бързи промени, които минавате катоученици от едно радостно настроение в едноскръбно, оставят известни утайки ототрови. Затова музиката се употребява катосредство против тези отрови. Има известничувства, които,след като ги минете,ако не знаете как да ги лекувате, ще отровятцелия ви организъм, ще повлияят на вашиячерен дроб, на вашата жлъчка. Затуй епотребно ученикът да знае как да пее. Втакъв момент ще туриш волята си, ще пееш!„Ама не ми се пее!“ Ще пееш, защото аконе пееш, ти си турил отрова, а тази отроватрябва да излезе. Затуй налагам музикатакато средство за лекуване. Аз наричамтази отрова психическа, органическа отроваи под нейно влияние ние ставаме толковажлъчни, че не можем да виждаме доброто ухората, а виждаме само злото. Без музикавсички усилия, в каквото и да е направлениеотправени, ще бъдат напразни и парализирани.Бъдещите певци от шестата раса, напредналитедуши, които са ликвидирали свсички човешки слабости, ще бъдат малкопо-долу от ангелите. Тялото им ще бъде олтар,храм Божий. Гърлото и устата им щебъдат храм на Бога, жилище на ангелите.Очите им ще светят с Божествената светлинана Любовта. През тях ще пее цялотонебе. Всички ангели ще пеят през тези певци.Те ще бъдат живи слънца. Пътят им наЗемята ще бъде само Любов и песен. С песентаси тези Божествени певци ще славятБога и ще лекуват всички болни, ще изправятфизическите и моралните недъзи на хората,ще трансформират тежките им състоянияи ще възкресяват мъртвите.Бог непрестанно пее и създава новисветове и вселени. Непрекъснато старотосе руши и Новото се създава. Цялата вселенапее – Слънцето, Земята, звездите – всичкипеят. Без музика светът не може да сеподобри.

Петю ЦАНОВМУЗИКАТА –ФОРМАТИВНА СИЛА В ПРИРОДАТАПеенето – условие за човешкото развитиеСъщността на музиката, нейната философия игенезис са многообхватни. Можем да я разгледаме катодоминиращ идеен принцип; като закони на хармониятав природата; като психологически фактор и вътрешнапотребност на Душата и Духа; като метод заенергетизиране и тониране; като естетическо и художествено-творческоявление; също и като формативнасила, организираща всички прояви на живота. Музикатае творческа еманация на великата разумност вБитието. Духът на мирозданието твори и създава попринципите и законите на музикалната мелодия, хармонияи ритъм, които образуват космичната мировасимфония. Седемте Духа – седемте основни тона,представляват космичната арфа на живота.Всеки тон е един свят, едно измерение.Музиката е откровение, мелодия на Светлината,за която в „Битие“ се казва: И рече Бог: Да бъде Виделина.Всеки тон е свързан с определен процес на съзнанието,който има проекция в даден център на човешкиямозък и е отражение на дейността и живота на съществаот по-висш свят. Така една идея от света на Духа,Идейния свят, чрез живата музика се предава катопослание в съзнанието на човека, ако той е настроен насъответната вибрационна честота. Затова е необходимода развиваме нашата музикална чувствителносткъм тези по-висши вибрации, чрез което ставаме фокусна идеи от света на Духа – свят, който намира своятаматериална проява, след вибрационна трансмутация,в по-ниските полета на енергията и материята.Матриксът на една идея в причинния свят се изявавачрез музиката, чрез музикалната форма, която иматри основни компонента: мелодия, хармония и ритъм;те са основа на музикалната тема-образ.Сент-Ив Д’Алвейдър в книгата „Археометър“ определяприродните форми като кристализирала музика.Според Книгата на Йезекиил от Библията музикалносъдържание имат мерките на Соломоновия храм, същотосе отнася и до размерите на Скинията (глава 25от Книгата „Изход“).Всички светове са структурирани по законите намузикалната хармония. Тук важи основната формула: Материятае кондензирана енергия, енергията е кондензиранасветлина, светлината е кондензирана мисъл, мисълтае кондензирана Любов, а Любовта е плод на Духа.В подкрепа на изложеното дотук ще цитирам няколкомисли от Учителя Беинса Дуно:Цялата природа е проникната от музика. И самоонзи човек, който е развил музиката на своето съзнание,може да влезе в Божествения свят и да разберемузиката като път, по който Разумното е създаловсичко в света.Стремете се към онази музика, която внася вчовека истинска хармония. Тази музика прониква цялотоБитие… Тя включва в себе си законите на хармониятаи мелодията. Чрез тия закони се проявява духовниятсвят.Музикалният свят е преходен свят между физическияи духовния. Без музика не може да се мине в духовниясвят – тя е границата между човешкия и ангелскиясвят. Тя е съединително звено между тях.Музиката е среда, чрез която минават силите наПриродата.Да обърнем погледа си към някои научни факти. Вквантовата механика съществува така наречениятвълново-корпускулярен дуализъм, който застъпва тезата,че елементарните частици се проявяват едновременнокато частици и като вълни. Корпускулните свойства(енергия Е и импулс р) са свързани с вълновитесвойства (дължина на вълната и честота) в уравнениетона Дьо Бройл, описващо електрона като частица свълново движение. Оттук следва, че по законите на„откликващия резонанс“ има взаимодействие междуразличните вибрационни нива на живота, или енергетичновзаимодействие между по-високите и по-нискитеизмерения на Битието. Така се предава „силата“ отДуха към материята и обратно, както кръвта циркулирав човешкия организъм, защото самият човек е единкосмос. В целия вибрационен спектър съществува взаимодействиепо законите на музикалната хармония.Става въпрос за резонанс по висши хармоници (обертоноврезонанс), или резонанс по нисши хармоници (интертоноврезонанс). (Т. Тилев. Вибрации, ритъм и багри)Така се предава силата!Анри Поанкаре казва: Ние не знаем какво нещо есилата. Според нас законите на музиката са ключ къмразбиране на силата като субстанция на движението.Английският физик Браун е направил следнияопит: поставил прашинки от полен (цветен прашец) вкапка вода и установил с микроскоп, че те се движат.

Когато поставил обикновен прах от неорганично естество,прашинките не се движели. Този опит, доколкотони е известно, още няма адекватно научно обяснение.За да разрешим въпроса, трябва да приемем, че поленъткато по-съвършено вещество притежава някакваетерна обвивка, чрез която възприема жизненатасила. Следователно движението му е резултат на резонансаот вибрациите на енергийния ритмичен потенциалв природата. Този биоритъм изхожда от Слънцетои кара цветята да цъфтят. Учителя го означавас българския неравноделен размер 7/8.Всяко движение има своя мелодия. Химическитевзаимодействия, биологичните процеси имат енергетичени светлинен еквивалент, който по закона на съответствиетосе изразява чрез най-малки музикалниструктури – мотивите. Логиката на самото музикалнопреживяване е свързана с формата на съществуванена музикалния егрегор. Силата на Духа създава архетиповетена божествените мисли, които звучат и сепроектират от по-високите светове. Силата е жива!Силата е разумна! Ето как я определя Учителя: Сила –това е интензивността, с която Разумното се проявява.В музиката е тайната на живота. Ако я владееш,ти си цял маг.Космологичният характер на музиката е закодиранв музикалната теория. Съдържанието и смисълътна понятията тон и обертон са следните: музикалнияттон е опорна точка във физическия свят и служи завръзка с другите измерения, като вибрациите увеличаватсвоята интензивност по посока от материятакъм Духа. Високочестотното нарастване на вътрешнияпотенциал на всеки един тон се определя от обертоновияред, чрез който се реализира връзката с духовниясвят. Следователно тонът носи потенциала наБожествения свят. За да можем да се ползваме от силатана висшите светове, необходимо е да настроимчетирите съзнания (подсъзнание, съзнание, самосъзнание,свръхсъзнание), или по друг начин казано: да оживеятв нас принципите и законите, които свързватсвета на формите с Идейния – Божествения свят.Тонът синтезира потенциала на трите свята и е носителна определена светлина за съзнанието на човека.Въздействието на тоновете зависи от още единфактор, а именно от тяхното вазимодействие. Необходимае организация и движение, т. е. мелодия.Тонът като съдържание е свързан с чувствата.Той е носител на двата вида сили – електричество имагнетизъм, чрез които се проявяват умът и духът,сърцето и душата. Погледнато идейно, нашето съзнаниеживее в центъра на квадрата, образуван от пресичанетона диагоналите, по които слизат енергиите отвисшите светове: от причинния в астралния и отумствения във физическия. А по еволюционен път квадратъттрябва да се впише в окръжността (Виж подробностив книгата на Г. Стойчев „Паневритмия – мъдрост,философия, откровение“, С. 1997). Следователночрез пеенето ние очертаваме кръга или границите наеволюцията, а чрез съзнателното пеене описваме тозиеволюционен кръг около квадрата, като поставяме вдвижение силите на човешкия ум, сърце, душа и дух –пространството на нашата духовна деятелност. Думитена Христос Аз съм вратата обуславят бъдещето.Нашето бъдещо състояние на развитие се определяот тази врата – верният тон на живота, точкатав центъра на квадрата, чрез която се хармонизират силитена Ума, Сърцето, Душата и Духа!Естественото състояние на нашата душа сепроявява, когато пеем.Според Учителя за развитието на нашия ум исърце е потребна музика. Той говори за основния тонна живота, който възприемаме като триединство наЛюбов, Мъдрост и Истина, затова и всеки физическитон, с който работим, трябва да включва триединствотона чувство, мисъл и воля.Хроматичната музикална система се изразяваматематически чрез редицата на Фибоначи (италианскиматематик, 1202 г.). Първите два члена от редицатаса единици, а всеки следващ член е равен на сбораот предишните два:1 11 + 1 = 21 + 2 = 32 + 3 = 53 + 5 = 85 + 8 = 13Темперованата хроматична система в музиката,поставена в координатната система, представляваспирала. Спиралата е свързана с растежа и еволюцията.Основните черти на всички сили и частици са кохерентниятим произход, възникването им на различнинива на организация на материята и съществуванетона флуидна среда, пренасяща взаимодействията. (К. Томов)Според автора музиката организира тази флуиднасреда по законите на музикалната спирала и диференцирасилите чрез резонанса на различните честоти.Тоновете са градивни елементи на мелодията.Въздействието й върху нашето съзнание се получавачрез съчетанието на тоновете при тяхното движениеи чрез промяна на тяхната височина, сила и тембър. Потози начин се осъществява връзката на душата с различнитедуховни йерархии, а във вътрешния свят начовека – връзката на човешкия ум и сърце с добродетелите.

В музикалната теория мелодията е носител нахудожествения образ. Тя е мисъл-форма, образ на определенаидея. Това се отнася само за мелодията, организиранаи структурирана линеарно и архитектонично поточно определени принципи. Тази мелодия трябва даима егрегорна субстанция – матрикс в Идейния свят.Тя може да съдържа имплицитно точно определен образна точно определена мисъл с точно определено въздействие,което рефлектира върху биоенергетичнотосъстояние на даден център от човешкия мозък и имамногопосочно въздействие например за развитие наопределена добродетел, или друго, противоположнодействие, защото не всяка мелодия е израз на организирана,разумна сила; тя може да действа и деструктивно.Важно е да проучим законите за организиранена тоновете в мелодия, което представлява съзнателният,разумният език на Природата. Този език си имасвои думи и принципи за тяхното построяване.Учителя казва: Любовта се проявява чрез мелодията.Малките построения, мотивите, са клетъчнитеядра на мелодията. Те изразяват вътрешния смисъл.Самите мотиви се състоят от интервали. Различнитеинтервали ни разкриват съдържанието на идеята,вложена в мелодията. Всеки отделен интервал е еднадума от музикалната мисъл. За да разберем тази дума,трябва да осмислим съответния интервал чрезсъотношението тон-цвят-добродетел.Интервалите имат количествена и качественахарактеристика. Качествената характеристика разкривавътрешния потенциал. Интервалите се възприематслухово като мелодични и хармонични, консонантнии дисонантни, в дадена тоналност. Чрез конфликтаконсонанс – дисонанс се осъществява развието, а самоторазвитие обуславя музикалния израз и въздействиетовърху психиката на слушателя.По съдържание интервалите са носители на потенциаленимпулс, като чувство и мисъл.Смисълът на интервала зависи от следните параметри:мелодичен или хармоничен; възходящ или низходящ;тоналност и ладова принадлежност; функционалност.Качествената величина на тоновете, които реалноне звучат, но интервалът ги обхваща, фокусира добродетелта,която се разработва в нашето съзнание.В определен мелодичен мотив (състоящ се отинтервали) функционалността на интервалите определятехния цвят. Тук наблюдаваме следното: тоноветена интервала, взети поотделно, например до-сол, съответстватна червения цвят (до) и на синия цвят(сол), но разгледани като част от мелодичен откъс втоналността С-dur (до мажор), смисловото им значениепринадлежи към сферата на червения цвят. Защотопо реда на обертоновете всичките седем степенина гамата произлизат от основния тон; ето защо хармоничнатафункционалност и смяната на различнитеакорди определят цвета на определените откъси отдадена мелодия. Светлинният еквивалент съответнопоказва връзката с надфизичните измерения.В различните тоналности един и същ интервалима различен смисъл. Хармоничният интервал ни въздействас тоновете, които обхваща. От гледище намузикалната психология ефективността се дължиименно на тези тонове, които реално не звучат, новисшите конструктивни енергии са насочени към тяхнотообработване в съзнанието. Например: в терцатадо-ми най-важен е тонът ре (който не звучи); той нисвързва със съответната добродетел в субстанциалнияи есенциалния свят и ние разработваме съответнитецентрове на добродетелта в нашата душа.Значението на хармонията за връзката със силитена живата, разумна природа личи от следното: мелодичниятинтервал, като част от дадена мелодия, щеима различно смислово значение в зависимост отфункционалността, с която е хармонизиран. Например:ако тоновете до и сол са хармонизирани в тоналностдо мажор, действа червеният цвят и силите на Любовта.Обаче при положение, че до е хармонизиран с до-мажор,а сол със сол-мажор, налице е друго смислово значение– движение от Любовта към Истината.От казаното дотук виждаме, че новата музикалнанаука тепърва ще се разработва. Могат да се разгледатвсички интервали по форма, съдържание исмисъл, както и всички понятия, отнасящи се до хармонията,ритъма, тембъра и т. н. Основните идеи инасоки за това са дадени в Словото на Учителя.За да ги определим все пак до някаква степен,трябва да се спрем на самото пеене. Като физиологичени психичен процес то представлява връзка междутрите свята: Божествен, духовен и физически. При пеенетосе проектират чувства и мисли, които даватхрана на причинното тяло. Така се създава връзка междуДушата и Духа.Отрицателните състояния представляват натрупванена излишна енергия и показват, че човек е затворени не предава Любовта. Тогава има дисхармония встремежа (сърцето), или в силата (ума), или вчувствата (душата). В процеса на пеене се динамизиратвръзките на формулата:Сърце : Душа = Ум : Дух ,съединяват се четирите съзнания в хармонично цяло.Чрез физиологията на дишането и правилната постановкапри пеенето предните центрове на мозъка се насищатс енергия и всички добродетели се активират.

При реализиране на желанията, за да се осъществидвижението на мисълта между четирите съзнания,е необходимо пеене. Това е метод за реализиране на нашитежелания.Пеенето е мощен фактор за нашето еволюционноразвитие – устройва двойника. Знаем от Словото,че ако не се изгради духовно тяло чрез енергиите надобродетелите и на Любовта, душата не може да сепрояви в духовния свят на човека. Нервната системана човека е Дървото на живота, където работи ХристовиятДух, а енергията на идейното пеене спомага наклоните да цъфнат и принесат плодове. Пеенето е необходимсок за живота.В човешкото гърло са складирани най-големитебогатства от Божествения свят, казва Учителя.Пеенето присъства също и в основните моментиот живота на Христос. Това са раждането, сватбатав Кана галилейска, преображението господне, Тайнатавечеря и Възкресението.По време на преображението Христос избираПетър и Йоан да присъстват. Това не е случайно.Ако се обединят взаимоотношенията между планетите от Слънчеватасистема в една фигура, тя ще бъде следната. Тази структура,разположена в кръга на дванадесетте звезди, е ориентирана сцентър Слънцето (най-вътрешният кръг), което е изворът навсичко в нашата система. То е представено уголемено, от пространственисъображения, и обградено от два триъгълника. Венерае представена като дванадесетостен. За Земята избрахме шестоъгълник,който макар да не е съвсем точен, е един приемлив вариантза този мащаб. За да се съчетаят конструктивно отделнитепланетни взаимоотношения, представихме Меркурий, Земята,Марс, Сатурн и Плутон едновременно чрез кавадрат и чрез кръг.Нептун се появява едновременно като квадрат и кръг. Кръгът позволявада бъдат отразени подлежащите взаимоотношения междупланетите.( геометричният израз на всеки две планетни взаимоотношенияи музикалните интервали между тях са разгледаниподробно в книгата – б. ред.)Петър е бас – проводник на силите на електричеството,хармонията, мисълта, ума и мъдростта, а Йоан етенор – проводник на магнетизма, свързан с мелодията,чувството, сърцето и Любовта.Време е човешкото съзнание чрез силите на Любовтаи Мъдростта да се пробуди и просветне съссветлината на Преображението в Духа на Истината!Тогава ще се изпълни формулата: Духът животвори.Живата вода – това е свещената музика на Живота,музиката на Космичното съзнание!В тази музика е тайната на Битието.Цитатите от Учителя Беинса Дуно са от книгите:„Новият светилник“, Общ окултен клас, XIII год.„Реалности и сенки“, Общ окултен клас, X год.„Лекции“, Общ окултен клас, II год.„Правила за окултната школа“„Фактори в природата“, Младежки окултен клас, XI год.„Съразмерност в природата“, Младежки окултен клас, XII год.„Сила жива“, М. Кралева – съставител„Съзвучия от бъдещето“, Цв. Лиляна ТабаковаВ своята книга „Знакът на сферите“(Signatur der spheren) немският изследователХартмут Варм развива концепцията на Кеплерза музиката на сферите и великото откритиена Питагоровата школа за съответствиятамежду музикалните интервали, представеникато отношения между прости числа и изразеничрез геометрични фигури.Питагор е поставил въпроса за значениетона числата и музикалните интервали катосъставни части на душата и тялото на човека.Той е размишлявал как може да бъде изразенагеометрично хармонията на сферите.Авторът показва как посредством съпоставянена повърхнините на вписани един в другкръгове и правилни многоъгълници могат да сеизразят пространствените отношения междупланетите на Слънчевата система като музикалниинтервали. Например вписаните единв друг кръг – шестоъгълник – кръг представятчрез повърхнините си пропорцията 4:3, т. е.музикалната кварта. Вписаните един в другвътрешен кръг – шестоъгълник – външен кръгобразуват съотношението на квината - 3:2.Още Питагор и ранните питагорейци са намерили,че най-консонантният интервал – октавата– може да бъде представен като отношение2:1. Една проста геометрична конструкция,изразяваща това отношение, е да се впишеквадрат в окръжност и в него да се впише втораокръжност. Отношението на повърхнинитена двата кръга е 2:1.

ПОГЛЕД НАВЪТРЕ„Две неща изпълват духа с винаги ново и нарастващо възхищение и страхопочитание,колкото по-често и по-продължително размишлението се занимава стях: звездното небе над мен и моралният закон в мен.“Имануел КантЧовек не е нищо друго освенБожествена книга, съставенаот много листа, върху коитотой сам с векове е писал своетосъдържание. Всичко, коетое станало и става на земята ина небето, е написано върху човека.Всичко, което Бог е създал,съществува в миниатюр и в човека.Закон е: всички животни,растения, минерали, кристали,които са вътре в нас, едновременнои всички души, които съществуватв света, нямат самоотражение във вас, но имати свои представители.В развитието си човешкиятдух е минал през всички форми,които съществуват в космоса.Растенията, животнитеса фази, през които човешкиятдух е минал и днес ги използвакато свои слуги. Това не значиоще, че човек е бил животно.Като дух само той е минал презфазите на растенията и животните,но произходът му еБожествен. Той е минал презнисшите форми, но не е спрялпри никоя от тях и е продължилпътя си. При създаване на различнитеформи човешкият духси служи с творческия закон.Тялото на човека е резултатна Божествената енергия.Тя е създала сегашния човешкиорганизъм. Тялото представляваедна Божествена дреха, коятопостоянно се подновява. Навсеки седем години тялото сеизменя. Благодарение на тазиРазцъфтяването на душата, това е пробужането є. Това пробуждане се нарича ощедуховно раждане, или раждане от Дух, което показва, че духовното тяло е съградено идушата се проявява с него в духовния свят. Когато душата се пробуди, тя ще се облечев най-хубавите си дрехи.Учителя

постоянна обмяна човек се чувства здрав ибодър.Материята, от която човек е създаден,се различава от материята на всички другиживотни и същества. Формите, от коитовсяко едно животно е създадено, са от специалнисили, от специална материя. Тази материяне може тъй лесно да се трансформира.Всеки човек е създаден от специален род материя.Те ла таДо ка то е на Зе мя та, чо век ра бо ти глав -но с фи зи чес ко то си тя ло – най-под хо дящинстру мент за Зе мя та. Оба че той мис ли,чувства, тър си при чи ни те и пос ле д стви я тана не ща та.С как во мис ли чо век? С умстве но -то си тя ло. С как во чувства? С аст рал но тоси тя ло. С как во из дир ва при чи ни те и пос ле д -стви я та на не ща та? С при чин но то си тя ло.Как то фи зи чес ко то тя ло не е ед нак во раз ви -то във всич ки хо ра, та ка и ос та на ли те те лане са ед нак во раз ви ти. То ва по каз ва, че на чо -ве ка предс тои го ля ма, ве ли ка ра бо та – дараз вие всич ки свои удо ве до съвър ше н ство.(уд – ар ха ич. – член, част на тя ло то)Как то фи зи чес ко то тя ло си има свояфи зи о ло гия и ана то мия, та ка съ що и аст рал -но то, мен тал но то и при чин но то те ла иматсвоя фи зи о ло гия и ана то мия. Фи зи о ло ги я та иана то ми я та на по-ви со ки те те ла е по доб нана те зи на фи зи чес ко то тя ло.Най-поз на то е фи зи чес ко то тя ло, ко е тоима три об вив ки. Ед на от тях е етер на та,ко я то из ли за вън от фи зи чес ко то тя ло на 1-2 см. През нея ми на ват фи зи чес ки те си ли наелект ри че ст во то и маг не тиз ма. Етер на таоб вив ка е здра ва дре ха на фи зи чес ко то тя ло,ко я то го пред паз ва от външни вли я ния. Ня ко

га, под вли я ни е то на ло шия жи вот, та зи маг -не тич на об вив ка око ло тя ло то на чо ве ка серазкъс ва и външни те вли я ния про ник ват вне го, ка то съз да ват ред бо лес ти. Етер на таоб вив ка е свър за на с дру га, на ре че на аст рал -на, ко я то уп рав ля ва страс ти те.Ду ша та на чо ве ка си има осо бе но тя ло, ско е то мо же да се въз не се. То ва тя ло е тол ко -ва плас тич но и та ка доб ре нап ра ве но, че мо -же да ста ва мал ко и го ля мо. То ва тя ло имен нострои фи зи чес ко то и всич ки ос та на ли те лана чо ве ка, за ко и то се знае, че са се дем.Ау ра таАу ра та на чо ве ка предс тав ля ва кръг,раз лич но оц ве тен, с раз лич на го ле ми на и де -бе ли на. Тя оп ре де ля не го вия ман та ли тет. Ви -ди ма ли е ау ра та? За ед ни е ви ди ма, за дру ги –не ви ди ма. В сре да та на ау ра та има единцентър, откъ де то из ти чат енер ги ите: гор -ни те енер гии са свър за ни с умстве ни те спо -соб нос ти на чо ве ка, а дол ни те – с енер ги итена не го ви те чувства. Гор ни те енер гии са гос -по да ри те, а дол ни те – слу ги те.Ау ра та на чо ве ка е ес те ст ве на прег ра -да. Щом е та ка, ни кой ня ма пра во да вли за безпоз во ле ние в ау ра та на ко го то и да е. Дой дели ня кой чо век, той тряб ва да се ди на 50 - 70см разс то я ние от вас. На ру ши ли то ва разс -то я ние, приб ли жи ли се мно го до вас, той съз -да ва дис хар мо ния в от но ше ни я та. Та зи дис -хар мо ния се дъл жи на неп ра вил на об мя намеж ду енер ги ите на два ма та. Кой то ечувстви те лен, той възпри е ма та зи неп ра -вил ност в об мя на та и за поч ва да стра да.Щом два ма при я те ли се сбли жат, тех ни -те аст рал ни те ла се свързват и енер ги итеот еди ния за поч ват да пре ми на ват в дру гия,и об рат но. Ако еди ни ят за бо лее, за бо ля ва идру ги ят. Ако ед на же на оби ча мъ жа си и тойум ре, то и же на та оти ва след не го. Или пък,ако мъжът оби ча мно го же на си, щом тя ум реи той уми ра. То ва ста ва, ако са мно го привър -за ни.Ор га ни теОр га ни те на чо веш кия ор га низъм са съз -да де ни от из ве ст ни доб ро де те ли – сле до ва -тел но вся ко за бо ля ва не на ня кой от ор га ни -те оказ ва вли я ние вър ху она зи доб ро де тел,ко я то го съз да ва.Все ки ор ган има двой на служ ба: външна ивът реш на, т.е. ма те ри ал на и ду хов на.Всич ки ор га ни на чо ве ка са съз да де ни съ -об раз но не го вия ха рак тер, съ об раз но не го ва -та ду ша. Как ва то е ду ша та на чо ве ка, та ко -Чо векът – Уче никМо жем да срав ним чо ве че ст во то сед но дър во, в ко е то раз ли ча ва ме 4 ос нов ничас ти: ко рен, кло ни, цве то ве и пло до ве. Те -зи че ти ри час ти на дър во то от го ва рят наче ти ри фа зи, през ко и то ми на ва как то чо -ве че ст во то, та ка и все ки от де лен чо век.Пър ва та фа за е на ста ро за вет ния чо век,вто ра та – на но во за вет ния, тре та та – напра вед ния и четвър та та фа за – на уче ни -ка. Ста ро за вет ни ят чо век, то ва е ко -ренът на дър во то; но во за вет ни ят – стъб -ло то, пра вед ни ят – цве то ве те и уче никът– пло до ве те. Ка то каз ва ме чо век на Ста -рия За вет, не раз би ра ме са мо чо век, кой тое жи вял пре ди Хрис та, но чо век с из ве ст -на сте пен на съз на ние.Кой чо век е ста ро за ве тен? Чо век,кой то се стре ми да тру па бо га т ства ито за лич ни це ли. Ко га то срещ не преч ки истра да ния в жи во та си, той про я вя ва зло -ба и ом ра за. Та ки ва хо ра ги е има ло по-ра -но, има ги и се га.Но во за вет ни ят чо век ка то срещ нестра да ния се раз ко ле ба ва и из ку ша ва. Повре ме то на Хрис та по ве че то хо ра са би лино во за вет ни. Пра ве ден е пък он зи чо век,кой то се стре ми към прав да та, но не знаеме то да за пос ти га не то й. От дру га стра -на, той не се е ос во бо дил от из ве ст нилич ни еле мен ти. Той тър си ви на ги по чит иува же ние и се наскър бя ва, ко га то не му сеот да де нуж но то вни ма ние. В днеш на таепо ха има мно го пра вед ни. Се га оба че сераж да нов тип чо век – типът на уче ни ка.Уче никът се от ли ча ва със след но то:не се стре ми към бо га т ство, не се оз ло -бя ва, при стра да ние не се обезсър ча ва исъб лаз ня ва. Той тър си да при ло жи прав да -та, но знае ме то ди те за то ва. Не тър сиува же ние от хо ра та, за що то уче никът ечо век на са мо от ри ча не то. Уче никът ни ко -га не кри ти ку ва и не мис ли за пог реш ки тена хо ра та. Уче никът тряб ва все ки ден дасе раж да от но во. То ва е въз мож но, за що -то Бог по се ща ва чо ве ка все ки ден.Из: „Пъ тят на уче ни ка“

ва е и ця ло то му тя ло; какъв то е умът, та ки -ва са и очи те му; как во то е сър це то му, та ка -ва е и ус та та му; какъв то е носът му, та ка вае и ин те ли ге нт но ст та му; как ви то са кра ка -та му, та ки ва са и доб ро де те ли те му; как ви -то са ръ це те му, та ка ва е и не го ва та прав да.Бо же ст ве ни ят свят, то ва е гла ва та начо ве ка. Ду хов ни ят свят, то ва са не го ви тедро бо ве, не го во то сър це, ко е то пул си ра идви жи кръв та, а фи зи чес ки ят, ма те ри ал -ни ят свят е чо веш ки ят сто мах. Сле до -ва тел но чо век тряб ва да знае, че жи вееед нов ре мен но в три те свя та.Прин ципът на ума се обус ла вя отмозъч на та нерв на сис те ма, в ко я тоглав на ро ля иг ра ят мозъкът, нер -ви те и се ти ва та на чо ве ка.Прин ципът на сър це то, или си -ла та на чувстви тел но ст та, есвър за на с не го ва та ди ха тел -на, кръ во нос на и хра нос ми ла -тел на сис те ми. Во ля та начо ве ка, ко я то е обус ло ве наот най-вис ша та му спо -соб ност – ра зу ма, е си ла,ко я то се про я вя вачрез дви га тел на тасис те ма. Чо век е ра -зу мен са мо то га ва,ко га то знае как дауп рав ля ва раз лич ни те чле но ве на тя ло то си.Гла ва та на чо ве ка, в ко я то се вмест вамозъкът, предс тав ля ва Бо же ст ве ния свят.Предна та част на гла ва та – че ло то и гор на -та част - са доб ро то, ра ят в чо ве ка. Зад на тачаст на гла ва та е адът на чо ве ка.МозъкДнес ня ма по-ве ли ко не що от уст рой -ство то на чо веш кия мозък, как то и от уст -рой ство то на не го ви те очи. Чо веш ки ятмозък има две стра ни: ма те ри ал на, или фи зи -чес ка и ду хов на, или си ло ва. Ко га то чо век на -пус не Зе мя та, ма те ри ал ни ят мозък изг ни ва исе раз ла га, а ду хов ни я, т. е. си ло ви я, в кой то еза пи сан це ли ят жи вот, той взе ма със се бе си.Ма те ри ал ни ят мозък е ор га ни зи ран спо редси ло вия. До ка то ма те ри ал ни ят и си ло ви ятмозък са свър за ни, до ка то са в хар мо ния, чо -век учи, възпри е ма зна ния, пом ни.Вър ху ду хов на та ма те рия на мозъ ка сеот пе чат ват всич ки чо веш ки мис ли. Ка тоум ре, чо век взе ма със се бе си имен но та зиефир на ду хов на ма те рия на мозъ ка. То зимозък да ва об ра за, ли це то на за ми на лия.Ин те ли ге нт но ст та на чо ве ка за ви сиот уст рой ство то на бя ло то ве ще ст во вмозъ ка. То е във вид на ниш ки. По ниш ки те набя ло то ве ще ст во се оп ре де ля ха рак те ра начо ве ка. Ко га то те зи ниш ки са нор мал но раз -ви ти, т.е. ед нак во дъл ги, от тях из ли за свет -ли на. От мозъ ка те зи те че ния оти ват по ця -ло то тя ло.В мозъ ка има спе ци фич ни клет ки, ко и -то възпри е мат свет ли на та на Слън це товъв всич ки те й га ми, 52 на брой. Ниевъзпри е ма ме са мо две. Дру ги клет ки пъквъзпри е мат енер ги ите на Зе мя та. Имаклет ки в мозъ ка, ко и то възпри е мат на у -ка та, четвър ти – из ку ст ва та, му зи -ка та, пе ти са на ин ту и ци я та и т.н. Всич ки те зи клет ки се от ли -ча ват с го ля ма ин те ли ге нт -ност.Мозъкът… е го ля мо ди на -мо на си ли, на елект ри чес каенер гия, ко я то изп ра ща поце лия ор га низъм. Ако знаепра вил но да се пол зу ва отта зи енер гия, чо век бимогъл сам да се ле ку -ва.Един ден, ако изу -чи те и раз бе ре тестро е жа на ва шиямозък, ще дой де те допо ло жи тел на та на у ка на жи во та. То га ва щегле да те на мозъ ка ка то на ди на мо, в ко е то сесре щат и преп ли тат енер гии от це лия кос -мос. По гън ки те на мозъ ка те че кос ми чес ка -та енер гия, ко я то ду ша та из пол зу ва. Енер ги -я та на мисъл та те че имен но по тия гън ки ипо тях пак из ли за навън. Те са про вод ни ци наенер ги ите от ця ло то прост ра н ство.Се ти ваПър ви ят чо век, съз да ден по об раз и по -до бие на Бо га, е раз по ла гал с 12 се ти ва. В про -це са на ин во лю ци я та той пос те пен но ги за -губ ва, до ка то най-пос ле ос та нал с 5 се ти ва,какъв то е се гаш ни ят чо век. За то ва се гаш ни -те му зна ния, в срав не ние с ми на ли те, се на -ми рат в съ от но ше ние 5:12.Пет се ти ва – пет кул ту ри. То ва е ис то -ри я та на чо веш кия дух до се га. Има още се ти -ва, ко и то чо век тряб ва да раз ви ва. Ухо то иоко то му ще се из ме нят, ще по лу чат посъвърше на фор ма от се гаш на та. На Зе мя таслед 3 хи ля ди го ди ни ще има гра мад на раз ли камеж ду то га ваш ния и се гаш ния чо век. Пред бъ -

де щия чо век се гаш ни ят ще изг леж да ка то глу -пак.Око то на чо ве ка е съз да де но най-пос ле.То има най-ви сок про из ход. И всич ки по-вид нияс но вид ци, всич ки адеп ти и учи те ли на чо ве -че ст во то че тат и се учат по око то. Око тое жи ва, бо же ст ве на фор ма, в ко я то е на пи са -но как са уст ро е ни це ли ят кос мос, ця ла таСлън че ва сис те ма, как е уст ро ен най-пос ле ижи вотът.Си ли те, чрез ко и то се из ра зя ват чо веш -ка та ин те ли ге нт ност и мъд рост, са съз да лино са и уши те. Си ли те, енер ги ите, чрез ко и тосе из ра зя ва лю бов та, са съз да ли ус та та. Ис -ти на та е съз да ла очи те, веж ди те и кле па чи -те. Ра зумът е съз дал че ло то.Бе ли ят дробДу хов ни ят свят, то ва е бе ли ят дроб,със та вен от две кри ла: дяс но, през ко е то доб -ро то ми на ва, и ля во, през ко е то зло то ми на -ва. Дяс но то кри ло на бе лия дроб предс тав ля -ва рай, ля во то – ад.Бе ли ят дроб е предс та ви тел на единвисш свят и слу жи за транс фор ми ра не наенер ги ите, ко и то идат от центъ ра на Зе мя -та. Пра вил но то действие на бе лия дроб оп ре -де ля мисъл та на чо ве ка. Бе ли ят дроб пре чи -ст ва кръв та, а сър це то я отп ра вя към всич -ки час ти на тя ло то. Бе ли ят и чер ни ят дробпредс тав ля ват два транс фор ма то ра наенер гии: бе ли ят дроб е транс фор ма тор наумстве ни те енер гии на чо ве ка, за то ва отп -ра вя енер ги ите на мисъл та към мозъ ка; чер -ни ят дроб е транс фор ма тор на чувстве ни -те енер гии, ка то ги отп ра вя към сим па тич -на та нерв на сис те ма.Сър це тоСър це то е пулсът на це лия кос мос.Вся ко би е не на сър це то е кос ми чес ко. То -ва по каз ва, че сър це то е свър за но с кос мич на -та енер гия. При вся ко би е не на сър це то идено ва енер гия, всле д ствие на ко е то це ли ят ор -га низъм се об но вя ва. Ня ма два ма ду ши, на ко -и то сър ца та да би ят ед нак во. У ня кои хо расър це то ка то нап ра ви 10 уда ра, явя ва се единмалък про меж дутък, у дру ги след 20 уда ра сеявя ва то зи про меж дутък, у тре ти – след30 уда ра, у четвър ти – след 100 уда ра и т. н. Азна е те ли как во са те зи про меж дутъ ци?Свързва не с дру ги све то ве. Сле до ва тел носпо ред съ от но ше ни е то на ритъ ма, та зимеж ди на по каз ва с как ви све то ве си свър зан –с Млеч ния път или с дру ги съз вез дия; в тоямо мент тия све то ве вна сят в ду ша та тираз лич ни доб ро де те ли.Ра зум ни те си ли, ко и то са об ра зу ва ли чо -веш ко то сър це, се дят по-ви со ко от си ли те,ко и то са об ра зу ва ли ума.Чо веш ко то сър це еоб ра зу ва но от хе ру ви ми те и се ра фи ми те, ко -и то са най-вис шес то я щи.Сви ва не то и раз пу ща не то на сър це то сеобус ла вя от елект ри чес ка та енер гия, ко я тоиде от прост ра н ство то.Ко га то Зе мя та се е нак ло ни ла на 23 гра -ду са от своя път, то га ва и сър це то се е отк -ло ни ло съ що та ка на ъгъл от 23 гра ду са; то ваЧОВЕКЪТ И ВЕЧНОСТТА(МЕДИТАЦИЯ)Нищото изпълва всичко.Нищото е Голямата Вечност.Голямата Вечност е безвремие.Пътят започва с времето,Свършва с безвремието.Времето на Голямата вечностЕ малката вечност.Голямата Вечност бди,Малката вечност живее.Времето има свой глас.Слушай гласа на времето.Той е Безвремие.Времето е постижимо.Безвремието е непостижимо.Не се страхувай от времето.Времето тече.Времето е търпение.Чакай времето!Животът населява времето.Пространството очаква живота.Животът е светкавица, коятоПроблясва между времето ипространството.Животът, Времето и ПространствотоИзвират от Голямата Вечност.Изворът е бил облак.Облакът е бил море.Морето е било влага.Влагата е била топлина.Топлината е Любов.“Бог е Любов.”Г. Стойчев

е при чи на та, за де то то е мал ко вля во, а не всре да та. Един ден, ко га то Зе мя та се вър не впър во на чал но то си със то я ние, сър це то щедой де точ но в сре да та, как то е би ло при съз -да ва не то на пър вия чо век.Хра нос ми ла тел на сис те маФи зи чес ки ят свят е сто махът на чо ве -ка, кой то е със та вен от три об лас ти: ад – де -бе ли те чер ва, чис ти ли ще – тън ки те чер ва ирай – са ми ят сто мах.Кой то има здра ва и нор мал на хра нос ми -ла тел на сис те ма, е ве сел, жиз не ра дос тен, ра -бот лив. Срещ не те ли чо век с изсъх на ло ли це,жълт, не раз по ло жен за ра бо та, ще зна е те, чехра нос ми ла тел на та му сис те ма не е в изп -рав ност.Сто махътВсич ко, ко е то се от на ся до бла го у ст рой -ство то на ор га низ ма, до не го во то здра ве, епре дос та ве но на гри жи те на сто ма ха. В по -мощ на сто ма ха идат още мно го ор га ни: зъ -би те, езикът, ус та та, хра ноп ро водът и чер -ва та.Кол ко то по ве че ра бо ти сто махът, тол -ко ва по-мал ко ра бо ти мозъкът и об рат но.Мозъкът и сто махът са два та по лю са на жи -во та ви. Ако ви бо ли гла ва та, тряб ва да зна е -те, че и сто махът ви е в без по рядък. Ако вибо ли сто махът, тряб ва да зна е те, че и гла ва -та ви не е в по рядък.Чер ни ят дроб е ве лик фак тор в чо веш -ко то тя ло. Ако чер ни ят дроб спре да функ ци -о ни ра, чо век си оти ва. Ако той се разстрои,чо век ста ва не раз по ло жен, мра чен, той е пе -си мист, не мо же да го во ри вни ма тел но, мра -зи, сър ди се, мо же да извър ши убий ство –всич ко туй из ли за от чер ния дроб. Меж дучер ния дроб и жлъч ка та съ ще ст ву ва тяс навръз ка. Ако та зи връз ка се на ру ши, жи вотътсе на ми ра в опас ност. Разстрой ство то начер ния дроб при чи ня ва раз лич ни бо лес ти.Нев рас те ни я та се дъл жи съ що на разстрой -ство на чер ния дроб. Кол ко то по-пра вил нофунк ци о ни ра чер ни ят дроб, тол ко ва по-въз -ви ше ни и бла го род ни чувства има чо векРъ ка таРъ це те са ди на мо, два та то ка на ед наба те рия, и от вас за ви си как ще ги пос та ви -те, за да ре гу ли ра те те че ни я та си. Ако дър -жи те ръ це те си хал та во, от пус на то, вся ко гаще бъ де те сла би. Пък ако ис ка те да бъ де тевъв връз ка с ра зум ни те си ли в при ро да та,стег не те ху ба во ръ це те си.Длан та на ля ва та ръ ка е от ри ца тел настра на в чо ве ка, чрез ко я то се пре да ват ме -ки, маг не тич ни виб ра ции. Гор на та стра на наля ва та ръ ка е по ло жи тел на, т.е. елект рич на.Съ що то е и с дяс на та ръ ка.От пръс ти те из ли за та ка ва енер гия,как ва то от среб ро то и зла то то не мо же даиз ле зе, да же и от свет ли на та та ка ва енер гияне мо же да из ле зе.От па ле ца из ти ча най-мощ на та енер -гия, а ос та на ли те пръс ти са ка то тил.Че ти ри те пръс та на ръ ка та са свър за нис ан ге ли те, се ра фи ми те, хе ру ви ми те и ар хан -ге ли те, па лецът е свър зан нап ра во с Бо же ст -ве ния свят. Ка то зна е те то ва, мил вай те гичес то, свързвай те се с те зи си ли, с ко и то есвър за на ръ ка та, мис ле те за тях. Чрез пръс -ти те чо век вли за в об ще ние с ду хов ния свят,в кой то жи ве ят ра зум ни съ ще ст ва, ко и то саго то ви вся ко га да ви по ма гат. Не щас тие е дапост ра да кой то и да е пръст, осо бе но па -лецът. Кра си ва е чо веш ка та ръ ка, от нея за -ви си раз ви ти е то на ума и сър це то.Клет киИз ве ст ни клет ки от тя ло то се на ми -рат под вли я ни е то на Слън це то, дру ги – подвли я ни е то на Си ри ус, тре ти – под вли я ни е -то на Юпи тер и т. н. Изоб що с кол ко то повъзви ше ни съ ще ст ва и пла не ти е свър зан чо -век, тол ко ва по-въз ви ше на и об ра бо те на е има те ри я та на не го вия ор га низъм.В чо веш кия ор га низъм има ед на безсмъ -ртна клет ка – пър вич на та, ко я то все китряб ва да на ме ри. Тя е пра дедът на всич киклет ки. Та зи пър вич на жи ва клет ка се от ли -ча ва от дру ги те по то ва, че съдър жа в се беси ро го во ве ще ст во. Хра ни тел ни те ве ще ст -ва в нея са по ве че, от кол ко то в дру ги теклет ки, а бла го да ре ние на ро го во то ве ще ст -во тя се от ли ча ва с го ля ма ус той чи вост,издър жа и при най-ло ши ус ло вия.В мозъ ка на доб рия чо век има по ве чеклет ки, от кол ко то у ло шия. Пръс ти те у ло -шия чо век са съв сем отъ пя ли, той не е тъйчувстви те лен как то доб рия. Ето за що, подду ми те добър чо век, или чо век на ис ти на та,или чо век на мъд ро ст та, или чо век на лю бов -та, раз би ра ме хо ра със съв сем друг стро ежот то зи на обик но ве ния чо век.Ця ло то чо ве че ст во днес ра бо ти за дос -та вя не на ма те ри а ли за съг раж да не на иде -ал ния, на но вия чо век. Ко га то ма те ри а ли тесе при гот вят, ще се съг ра ди и бъ де що то чо -ве че ст во, бъ де ща та чо веш ка фор ма.

ЖИ ВИ ТЕ ТОЧ КИ„Каз вам: чо век в да ден слу чай предс тав ля ва ед но чис ло, ед на ве ли чи на.Мо же да е ко ли че ст ве на, мо же да е си ло ва, мо же да е ве ли чи на на чо веш кия ум,мо же да е ве ли чи на на чо веш ки те чувства.“Из „Ра зум ни те съ ще ст ва“, т. 1 на МОК, ХVI г.Чо векът ка то еди ни цаКак во е чо векът? Лъч от Бо га.Да до пус нем, че има те жи ва та точ ка А, ко я тотряб ва да се про я ви. Та зи точ ка мо же да се прид ви жинап ри мер от центъ ра към пе ри фе ри я та. Да до пус нем,че е стиг на ла край ния пре дел на сво е то дви же ние и сеспи ра. Пред стве те си при то ва, че центърът В, кой тосъ що е жив, се дви жи, и то по-бър зо от точ ка та А.Зна чи точ ка А не мо же да се вър не по съ ща та по со ка вточ ка В, а ще нап ра ви ед но отк ло не ние, ще вър ви пер -пен ди ку ляр но по по со ка АС. То ва отк ло не ние се на ри чаве че па де ние. АС оп ре де ля извър ше на та ра бо та, тя оп -ре де ля и из раз ход ва на та си ла.От С точ ка А вър ви по нап рав ле ние на стрел ка та3 и се връ ща към центъ ра, откъ де то е из ляз ла. Тя ста -ва Ар – ра зум на, по не же е има ла тър пе ние.Пър ви ят за кон в съз на тел ния жи вот на точ ка Ае, че всич ки же ла ния са пос ти жи ми. При вся ка своя нес -по лу ка т. А до би ва ед но но во ка че ст во, ед на мал каопит ност.Се га, ако взе мем чо веш ка та ду ша ка то ед на го -ля ма мо на да А и всич ки дру ги мал ки ду шич ки (клет ки -те) ка то мал ки мо на ди, вся ка от тях да предс тав ля вамо на да B, то га ва (спо ред те о ри я та на Лайб ниц) пър -вич на та мо на да има ли нуж да от дру ги те мо на ди око -ло се бе си? Има. Мо на да та B е фор ма, чрез ко я то мо -же да се из ра зи мо на да та А. За кон е: по-ви со ко то вся -ко га се из ра зя ва чрез по-нис ко то, или нис ше то вся ко гаслу жи ка то из раз на вис ше то.Да ка жем, че има те ед на мо на да А, ко я то ис ка дасе про я ви. Тя не се про я вя ва на го ре, но пу ща пър вия сико рен на до лу, и то не по пра ва ли ния, в мо на да та B. Та -зи мо на да B чрез сво я та про ек ция на го ре връ ща енер -ги я та, възпри е та от мо на да та А и об ра зу ва пър вияклон на го ре в мо на да та С. В мо на да та А се по я вя ва от -но во же ла ние да се про я ви,за то ва пу ща вто ри ко ренна до лу, ка то об ра зу ва мо -на да та D. Та зи мо на да D сепро ек ти ра на го ре и об ра зу -ва мо на да та Е. По то зи на -чин имен но рас те пър ва тамо на да А. Ка то пу ща единко рен на до лу и от не гоедин клон на го ре и т. н.,то ва са все вто рич ни мо -на ди, ко и то ра бо тят, авсъщ ност се про я вя ва мо на да та А.Двой ка та у чо ве каКак то на Зе мя та има два по лю са – се ве рен июжен, та ка и в чо ве ка има два по лю са, ко и то са складна енер гии.След ка то веднъж сте дош ли на Зе мя та, вие стесвър за ни с ней ни те за ко ни …ще вър ви те и на до лу, ина го ре.Чо век е дър во, със та ве но от дру ги две дър ве та.Тия две дър ве та със тав ля ват две те глав ни сис те ми вчо ве ка: мозъч на та и сим па тич на та нерв на сис те ма.Кло ни те на мозъч на та нерв на сис те ма се разп ро ст ра -ня ват на до лу, чак до край ни ци те на тя ло то, а ко ре ни -те й в мозъ ка. Дру го то дър во предс тав ля ва сто маш -ния мозък или тъй на ре че на та сим па тич на нерв на сис -те ма, ко я то се със тои от ред въз ли, ганг лии, раз по ло -же ни най-мно го в об ла ст та на сто ма ха. Ко ре ни те насим па тич на та нерв на сис те ма са в ганг ли ите, а кло -ни те й оти ват на го ре. Зна чи кло ни те на тия две дър -ве та се преп ли тат. Мозъч на та сис те ма е но си тел кана елект ри че ст во, за то ва ако тя се раз вие по ве че отдру га та, чо век поч ва да съх не. Сим па тич на та нерв насис те ма е но си тел ка на маг не тиз ма в чо ве ка.Чис ло то три у чо ве каЧис ло то 3 съ ще ст ву ва ка то нор ма в при ро да та.Вис ши те си ли, с ко и то чо век бо ра ви, за поч ват с чис ло -то 3. Не го ви ят ум, не го во то сър це, не го ва та во ляпредс тав ля ват чис ло то 3 – ре зул тат на тия си ли, ко -и то действат в чо ве ка.

Умът, сър це то и во ля та предс тав ля ват тривръз ки на чо ве ка с Пър ва та при чи на.Как во е чо векът? Ед на кра си ва мисъл, ед но кра си -во чувство, ед на кра си ва постъп ка.Чо век предс тав ля ва рав но ст ра нен триъгъл ник собщ център, към кой то се стре мят всич ки не го виенер гии.Триъгъл никът е завър шен про цес, ре зул тат на ня -коя ра бо та.Ка то разг леж да те чо веш ко то тя ло отвън, щеви ди те в не го три триъгъл ни ка: от гла ва та до ра ме -не те е пър ви ят триъгъл ник – с вър ха на го ре; от ра ме -не те до пъ па е вто ри ят триъгъл ник – с вър ха на до лу;от пъ па до кра ка та е тре ти ят триъгъл ник – пак свър ха на до лу. Чо веш ко то тя ло е ре зул тат, про я ва нара зум ни си ли.Чет вор ка та у чо ве каЧо век жи вее в че ти ри те ла: фи зи чес ко, аст рал но,умстве но и при чин но. Вся ко тя ло извъ ршва спе ци ал наслуж ба и е със та ве но от спе ци фич на ма те рия.Че ти ри те свя та, през ко и то ду ша та на чо ве ками на ва, са: фи зи чес ки ят, аст рал ни ят, умстве ни ят ипри чин ни ят. Те зи све то ве са свър за ни със със то я нияна ма те ри я та: фи зи чес ки ят – с твър да та ма те рия,аст рал ни ят – с теч на та, умстве ни ят – с въз ду хо об -раз на та и при чин ни ят – с лъ чис та та, т.е. със свет -лин на та и топ лин на та енер гия.Учи те лят разг ра ни ча ва и че ти ри сте пе ни на съз -на ни е то: съз на ние – са мосъз на ние (сър це – ум), със та -вя щи хо ри зон тал на та ос, и свръхсъз на ние – подсъз на -ние (дух – ду ша), със та вя щи вер ти кал на та ос.Жи вотът на ума и на сър це то, т.е. на ду ха и наду ша та, предс тав ля ват един и същ жи вот, кой то оба -че се по ля ри зи ра в две раз лич ни нап рав ле ния.Чис ло то 4 е най-стро го то чис ло в чо веш кия жи -вот. То пред с твля ва кръстът, т.е. стра да ни е то. Ко -га то из не се ръ це те си наст ра ни, чо век об ра зу вакръст. Зна чи чо векът, съз да ден по об раз и по до бие наБо га, е жи ви ят кръст.За да из ле зеш от стра да ни е то, за да „вър жешзло то“, тряб ва да ре а ли зи раш фор му ла та:„Сър це, чис то ка то крис тал, ум, светъл ка тоСлън це то, ду ша, об шир на ка то все ле на та, Дух, мо щенка то Бо га и ед но с Бо га.“Чис ло то 5 и чо векътПет кул ту ри, пет се ти ва.Ето пен таг рамът, впи сан в един кръг. То ва е пъ -тят, кой то уче никът тряб ва да извър ви. Пен таг -рамът ка то сим вол тряб ва да жи вее у вас, за да мо жеда се пол зу ва те от не го. Пен таг рамът – то ва е чо -векът. Върхът е гла ва та, две те ръ це и два та кра ка садру ги те вър хо ве. Гла ва та е Ис ти на та, дес ни ят крак еПрав да та, дяс на та ръ ка – Мъд ро ст та, ле ви ят крак –Доб ро де тел та, а ля ва та ръ ка – Лю бов та. Те зи петвър ха са пет центъ ра, през ко и то неп рекъс на то се из -ли ват то ко ве, про ти чат енер гии, си ли, за ко и то ня маог ра ни че ние. Те изг раж дат чо ве ка. Пет те вър ха са петмес та, през ко и то мо же да се вле зе в пъ тя.Ние, в шко ла та, ня кой ден тряб ва да из ле зем наотк ри то някъ де и по пет ду ши за ед но да нап ра вим ня -кои гим нас ти чес ки уп раж не ния, но не във фор ма та напе тоъгъл ник, а във фор ма та на пен таг рам, във все киъгъл по един. Кой как ва то доб ро де тел из ра зя ва, ще седви жи по съ от вет на та ней по со ка и ще за е ме от ре де -но то мяс то по вър хо ве те на пен таг ра ма.Шес ти ца та у чо ве ка е предс та ве на ка то шес -тоъгъл ник.Спо ред го ле мия мис тик на 20 век В. Том берг Со -ло мо но ва та звез да от ра зя ва преп ли та не то на дветри а ди: Дух – ду ша – тя ло, предс та ве на от триъгъл -ник, обър нат с вър ха на го ре, и Дух – ду ша – плът, ко я -то обус ла вя триъгъл ни ка, обър нат с вър ха на до лу.Потвъ ржде ние на та зи кон цеп ция на ми ра ме при Учи те -ля, кой то каз ва:

Триъгъл никът АВС предс та вя но са, а външни ят –ус та та. Аз го на ри чам триъгъл ник на жи во та. Ос венно са го ля мо зна че ние за жи во та има и ус та та, тя раз -ре ша ва мно го въп ро си.При ро да та е на чер та ла на чо веш ко то ли це дватриъгъл ни ка: DFE с вър ха на до лу – ус та та, и АBC – свър ха на го ре – но са. Со ло мон мис лил дъл го вре ме вър -ху тия триъгъл ни ци, до ка то ги преп лел в осо бен знак,на ре чен Со ло мо нов. Чрез те зи триъгъл ни ци при ро да таказ ва на чо ве ка: Ще ядеш пра вил но, ще мис лиш пра вил -но и ще го во риш ра зум но.Сед ми ца та в чо ве каСпо ред окулт на та на у ка чо век има се дем те ла,вся ко тя ло има се дем се ти ва. В не ви ди мия свят чо вектряб ва да вле зе със се дем те си те ла, а не са мо с ед -но. С ед но тя ло чо век вли за във фи зи чес кия свят, с две– в аст рал ния, с три – в умстве ния, с че ти ри – в при -чин ния, с пет – в бу ди чес кия, т.е. в Нир ва на – свят набла же н ство. Сед мо то тя ло е на лю бов та. Ка то се об -Нор мал но раз вит чо век е он зи, в мер ки те нако го то има пра вил но от но ше ние. Меж ду чис -ла та, ко и то оп ре де лят от дел ни те удо ве начо веш ко то тя ло, неп ре мен но тряб ва да имаиз ве ст но съ от но ше ние. Из ме ни ли се ед ноот тия чис ла, ед нов ре мен но с не го се из ме -нят и ос та на ли те.Хо ди ла та на кра ка та на пра вил но раз ви тиямъж или же на тряб ва да със та вят 1/6 частот ръс та; ли це то тряб ва да със та вя 1/10от ръс та; гър ди те – 1/4; дъл жи на та на ръ ка -та от кит ка та – 1/10.На ме ре но е, че в нор мал но раз ви тия ор га -низъм ши ро чи на та на ръ ка та при кит ка та,ум но же на два пъ ти , тряб ва да да де де бе ли -на та на вра та. Де бе ли на та на вра та, ум но -же на по две, да ва ши ро чи на та на та ли я та.Има ед на мяр ка, ко я то оп ре де ля кол ко пъ ленмо же да бъ де един чо век. Аз из мер вам ви со чи -на та и де бе ли на та на чо ве ка и от та зи мяр -ка оп ре де лям кол ко вре ме мо же да жи вее той.Ако е ви сок 165см, а ши ро чи на та на вра та енад 40 см, той ще ум ре от апоп лек сия. И об -рат но то, ако е ви сок над 180 см, а вратътму ня ма да же и 30 см ши ро чи на, той ще за -бо лее от ту бер ку ло за. Оба че ра зум ни ят чо -век, кой то ра бо ти вър ху се бе си, мо же да на -ма ли или уве ли чи ши ро чи на та на вра та спо -ред нор мал на та мяр ка. От чо ве ка за ви си даудъл жи своя жи вот, или да го сък ра ти.ле че в тя ло то на лю бов та, най-кра си во то и съвър ше -но тя ло, чо век мо же да се яви пред Бо га. Дре ха та налю бов та включ ва в се бе си дре хи те на мъд ро ст та и наис ти на та. Кой то се е об лякъл с триц вет на та дре ха налю бов та, на мъд ро ст та и на ис ти на та, той е опи талтоп ли на та на лю бов та, свет ли на та на зна ни е то и намъд ро ст та, как то и си ла та и сво бо да та на ис ти на та.Да об ле че чо век дреха та на ве ли ка та лю бов, мъд рости ис ти на, то ва зна чи да е при до бил ве чен жи вот, т.е.жи во та на безсмър ти е то, кой то са поз на ва ли ста ри -те ал хи ми ци.Спо ред вът реш ния смисъл на Хрис то во то уче ниечо век има 7 съ ще ст ве ни, нет лен ни те ла и се дем об -вив ки.Ос ми ца та в чо ве каЕлект ро маг нит ни те те че ния, об ви ва щи все кифи зи чес ки ор ган и със та вя щи енер гий но то тя ло на чо -ве ка, се дви жат във фор ма на ос мор ки или пле те ни ци.Та ко ва елект ро маг нит но те че ние има око ло все киор ган. Нап ри мер по дяс на та веж да ми на ва по ло жи тел наенер гия. Тя от там се из ви ва и се спу ща под дяс но тооко, де то се превръ ща в от ри ца тел на енер гия. От тамсе кач ва над ля во то око и там ве че е от но во по ло жи -тел на, след то ва се спу ща под съ що то око ка то от ри -ца тел на енер гия. По то зи на чин в дви же ни е то си та зиенер гия об ра зу ва не що ка то ос мор ка. В точ ка та меж дувеж ди те, или в ко ре на на но са, има един ра зу менцентър, кой то ре гу ли ра те зи те че ния око ло очи те.Де вят ка та предс тав ля ва три е дин ния чо век втри те свя та: на фи зи чес кия план ка то три е ди н ствона ум, сър це, действия (тя ло), в ду хов ния – мисъл,чувство, во ля, в Бо же ст ве ния – Лю бов, Мъд рост, Ис -ти на.Два на де сетВ чо ве ка мо же да се раз ви ят всич ко 12 те ла. Се -гаш на та кул ту ра е дос тиг на ла до по ло же ние да схва щаед ва пър ви те се дем те ла, ко и то чо векът ка то струиизп ра ща в не ви ди мия свят. Вся ка струя, ка то оти депри Бо га и се вър не, ще до не се на чо ве ка ед но спе ци ал -но бла го, спе ци ал ни ма те ри а ли, с ко и то той ще строижи во та си тук, на Зе мя та.От УчителяИз бе се ди те и кни ги те:Жи ви те точ ки в при ро да та“, „Превръ ща не нацве то ве те“, „Но ва кни га за здра ве то“, „Доб ри те и ло -ши те“, „За ко ни на доб ро то“, „Дви же ние на го ре“, „Фак -то ри в при ро да та“, „Аз, чо векът“, „Здра ве и бо лест“,„Све ще ни ят огън“.

Кос ми чес ки ят чо векд-р Светла БАЛТОВАСъс тои се от два на де се ст те аст ро ло -ги чес ки зна ка, все ки от кои то от го ва ря насъ от вет на ду хов на йе рар хия, свър зан е с оп -ре де ле ни прин ци пи и уп рав ля ва об ласт отвът реш ния жи вот, външния свят и дей нос ти -те на чо ве ка, как то и час ти от тя ло то му.Все ки знак има сво я та спе ци фич на ха рак те -рис ти ка и „служ ба“ в ця ло ст но то кос ми чес -ко съ ще ст во. Все ки е свър зан с оп ре де ле нипла нет ни виб ра ции – т. е. има пла не та-уп ра -ви тел. В пос лед ни те де се ти ле тия на два де -се ти век се раз ви езо те рич на та аст ро ло гия,спо ред ко я то все ки знак си има и т. н. езо -те ри чен уп ра ви тел – пла не та, чи е тодействие се включ ва, ко га то ин ди видът се ераз вил ду хов но и си ли те на ду ша та все по -ве че про ник ват и оп ре де лят жи во та му.Не ка да сгло бим кар ти на та на кос ми -чес кия чо век. Ко га то чо век се раз ви ва спо -ред ду хов ни те за ко ни, вся ка част от тя ло тому изпъл н ява сво и те функ ции и чо век е здрав.Престъп ва не то на за ко ни – в ми нал жи вотили в нас то я щия – во ди до ко рек ции и се от -ра зя ва върху със то я ние то на орга ни те исис те ми те ка то бо лес ти и не раз по ло же ния.Спо ред кла си чес кия възглед час ти те натя ло то и съ от вет ни те им зна ци са как тослед ва:Гла ва та и се ти ва та – с тях пра вимпър вия кон такт с окол на та сре да, по лу ча ва -ме пър ви те впе чат ле ния. Свър за ни са съсзна ка Овен (ог нен, кар ди на лен) – Пър ва таиск ра, из ляз ла от Све та на Ис ти на та, во ля -та да бъ деш ин ди ви ду ал ност, уст ре ма нап -ред.Уп рав ля ва ща пла не та: Марс – сме лост,се бе от ри ца ние.Езо те ри чен уп ра ви тел: Мер ку рий, кой товна ся ин те ли ге нт ност, спо соб ност за пре -да ва не на зна ние от вис ши те све то ве, ле чи -те лс ки ка че ст ва.Гла ва та е под дър жа на от ши я та, но се -ща и съх ра ня ва ща в мощ на та си мус ку ла ту -ра всич ки нерв ни и съ до ви сно по ве, оти ва щикъм гла ва та. Гър ло то е свър за но още с го во -ра, пе ене то и хра не не то. Те са под зна ка Те -лец (зе мен, твърд). Той но си маг не тич на таси ла на лю бов та, ко я то съ е ди ня ва час ти ци -те на ма те ри я та и съх ра ня ва жи во та. В найвисше про яв ле ние – мирът, присъщ на бу ди -чес кия ум.Уп рав ля ва ща пла не та: Ве не ра – доб ро таи кра со та.Езо те ри чен уп ра ви тел: Вул кан ( ко вачътна бо го ве те, из ко ва ващ как то ве ри ги те накар ма та, та ка и оръ жи я та и се чи ва та, с ко -и то мо жем да се ос во бо дим от нея и да над -мог нем за ви си мо ст та от ма те ри я та).Двой ни те ор га ни на ра ме не те, ръ це те,бе ли те дро бо ве и ла ри нк са са уп рав ля ва ниот Близ на ци (въз ду шен, под ви жен знак) – ин -те ли ге нт ност, ана лич ти чен ум, знакът наоб щу ва не то. Об щу ва не със се бе по доб ни течрез го вор и ръ це, об щу ва не с Бо га чрез ди -ша не то.Уп рав ля ва ща пла не та: Мер ку рий( пос ла -никът на бо го ве те, ин те ли ге нт ност).Езо те ри чен уп ра ви тел: Ве не ра (лю бов -та ка то ос но ва на пра вил ни те чо веш ки вза -и мо от но ше ния).Вър ху гръд на та клет ка се на ми рат гър -ди те, сим волът на май чи н ство то, уп рав ля -ва ни от зна ка на Ра ка. С не го е свър зан исто махът, кой то по каз ва как се спра вя ме сма те ри ал ния свят. Рак (кар ди на лен, во дензнак) е знакът на май ка та, на изх ран ва не то,„свет ли на та във фор ма та“.Уп рав ля ва ща пла не та: Лу на та (съ зда ва -ща фор ми те, пре чи ст ва ща аст рал ния свят).Езо те ри чен упр ви тел: Неп тун – кос мич -на та, бе зус лов на та лю бов, са мо же рт ва та.В центъ ра на тя ло то се на ми ра сър це -то, „сто ли ца та на ду ша та“, ко е то разп ра щакръв та, а с нея и кис ло ро да до вся ка клет кана тя ло то и жи вот, свет ли на и топ ли на довсе ки ор ган. То се на ми ра под зна ка на Лъ ва(ог нен, твърд), център на жи вот и твор че -ст во, из точ ник на свет ли на и вдъх но ве ние.Пла не та-уп ра ви тел – ек зо те ри чен и езо те -ри чен: Слън це то, предс та вя що Бо же ст ве но -

то изо би лие на фи зи чес кия свят.В ко рем на та ку хи на се на ми рат тън ки -те чер ва, осъ ще ст вя ва щи ус во я ва не то нахра ни тел ни те ве ще ст ва в ор га низ ма, свър -за ни с про це си на син тез, уп рав ля ва ни отзна ка Де ва (зе мен, под ви жен знак), знакътна чис то та та, и в част ност – чис то та тана девстве на та при ро да.Управляваща пла не та: Мер ку рий (еди ни -ят ас пект на та зи пла не та е – ле чи те лят).Езо те ри чен уп ра ви тел: Лу на та – кос -мич на та май ка, женс ка та, подх ран ва щастра на на при ро да та, свър за на е с про це си -те на пре чи ст ва не.Ко рем на та и гръд на та ку хи ни предс та -вят в чо веш ко то тя ло два та свя та – съ от -вет но фи зи чес ки и ду хо вен, и са раз де ле ниот ди аф раг ма та. Ди аф раг ма та и бъб ре ци -те са свър за ни със зна ка Вез ни (въз ду шен,кар ди на лен), знак на ба лан са, хар мо ни я та ирав но ве си е то. Ди аф раг ма та е гра ни ца меж -ду „зе мя та и не бе то“ у чо ве ка, а двой ни ятглиф на Вез ни се със тои от хо ри зон тал на тали ния на зе мя та и дъ га та над нея – не бес ниясвод. Бъб ре ци те ка то ор ган иг ра ят важ наро ля в под дър жа не на нев ро-ху мо рал но торав но ве сие в ор га низ ма.Пла не та-уп ра ви тел: Ве не ра – хар мо ния ирав но ве сие.Езо те ри чен уп ра ви тел: Уран – съ е ди ня -ва щи ят про ти во по лож нос ти те, един свят, вкой то вмес то ди ле ма та „или – или“ съ ще ст -ву ва „и – и“.Дол на та част на ко ре ма съдър жа ор га -ни те на „мал кия таз“ – от де ли тел ни те ипо ло ви те ор га ни. Чрез пър ви те чо век се ос -во бож да ва от оно ва, ко е то му вре ди, от де ляот тя ло то си не пот реб но то и от ро ви те,чрез вто ри те вли за в до сег с мощ ни енер гии,ко и то мо гат да го из ви сят или да го нап ра -вят роб. Та зи част от тя ло то, на ре че на адау чо ве ка, е уп рав ля ва на от зна ка Скор пи он –зна ка на транс фор ма ци я та (во ден, твърд).Изиск ващ го ля ма вът реш на свет ли на, за дапре ми неш през мра ка и ду хов на си ла, за даслед ваш не отк лон но свет ли на та.Уп рав ля ва ща пла не та: Плу тон – си ла тана Ду ха.Езо теричен уп ра ви тел: Марс – си ла тана на со че на та енер гия, са мо же рт ва та наВо и на на Ду ха.Тя ло то се прид виж ва в прост ра н ство тоот мощ ни те та зо бед ре ни ста ви и найиздръжли ви те кос ти – бед ре ни те. И две тесе свър з ват със зна ка Стре лец (ог нен, под -ви жен), тър са чът на ис ти на та. Те ни поз во -ля ват да се дви жим, да ра бо тим, да нат руп -ва ме фи зи чес ки зе мен опит, от кой то духътизв ли ча без цен ния „елик сир на жи во та“, не об -хо дим за усъвър ше н ст ва не то му.Уп рав ля ва ща пла не та е Юпи тер (учи те -лят), а езо те ри чен уп ра ви тел е Зе мя та (учи -ли ще то).Про ек ция в гла ва та – чел ни те об лас ти.Три те пос лед ни зна ка, про ек ти ра ни вдол ни те край ни ци на чо ве ка, ко и то предс та -вят доб ро де те ли те, осъ ще ст вя ват връз ка -та на ду хов но то съ ще ст во – ис ти нс кия чо -век с ма те ри ал ния т ри из ме рен свят, в кой тото е ог ра ни че но.При тях по спе ци фи чен чо веш ки на чин сепро я вя ват не бес ни те йе рар хии. „Ан ге ли теня мат кра ка“.Ко лен ни те ста ви пра вят дол ни те край -ни ци гъв ка ви, свър за ни са с доб ро то, съссми ре ни е то и сле ди те на вре ме то, как то ина из ли ше ст ва та, се от ра зя ват най-нап редв тях. Те са уп рав ля ва ни от зна ка Ко зи рог(зе мен, кар ди на лен), знакът на крис та ли за -ци я та.Ек зо те ри чен и езо тери ч ен уп ра ви тел еСа турн (стро ги ят учи тел, на ре чен „гос по дарна кар ма та“, въз пи таващ точ ност, тър пе -ние, сми ре ние). Про ек ция в гла ва та – стра -нич ни те гор ни час ти на черепа.Гле зе ни те не изг леж дат осо бе но важ начаст от тя ло то, но гъв ка во то дви же ние начо ве ка за ви си от тях, и ли ни я та, ко я то сеоб ра зу ва на то ва ни во при хо де не, е въл нис -та и съ от ве т ству ва на гли фа на зна ка Во -до лей, кой то се свързва с та зи част. Во до -лей е въз ду шен твърд знак, свър зан с об щу -ва не то – със и без по мощ та на реч та, с ин -ту и ци я та и раз ви ва не на допъл ни тел ни тесе ти ва. Уп ра ви тел – Уран, пла не та та на не -бес но то зна ние и мъд рост.Езо те ри чен уп ра ви тел е Юпи тер – пла -не та та на Учи те ля, на ду хов на та екс пан зия.Хо ди ла та са част та, с ко я то до кос ва -ме зе мя та. Най-пря ка та връз ка с нея. Та зичаст от тя ло то ни е по же рт ва ла се бе си зада по не се те же ст та на ця ло то тя ло. Жерт -ва та е свър за на със зна ка на Ри би, зна ка наСпа си те ля, по несъл гре хо ве те и те жес ти тена све та вър ху се бе си.Уп рав ля ва ща пла не та: Неп тун – кос мич -на та, бе зус лов на лю бов.Езо те ри чен уп ра ви тел: Плу тон – Ис ти -на та, Си ла та на Бо га.Та ка във фи зи чес ко то тя ло на чо ве ка сеот ра зя ват кос ми чес ки си ли и ду хов ни доб ро -де те ли на ця ло ст но то чо веш ко съ ще ст во.

СВЕТЪТ ОКОЛО НАСБЕЛИНТАШ – СВЕТИЛИЩЕТО НА БЕСИТЕИз кни га та на Н. Бо ев, изд. 2000 г.Фе но ме нал ни ят ска лен ма сив Бе лин таш рев -ни во е па зел сво и те тай ни. Ма кар че е мно го за -бе ле жи те лен, той е откъс нат от пъ ти ща та, ту -рис ти чес ки те марш ру ти го за о би ка лят и ряд ко сепо се ща ва. На ми ра се на око ло 30 км. юго из точ ноот Асе но вг рад и на 50 км. от Плов див. По шо се тоза Кърджа ли, след се ло Чер вен се отк ло ня ва път засе ло Три мо ги ли, а след ма ха ла Вра та – за ма ха лаСи ни връх, откъ де то за по ло вин час се сти га доска ла та. Бе лин таш се на ми ра в център, ог ра денот пла ни нс ки би ла и ха рак тер ни вър хо ве, ко и тослу жат ка то ес тес тев ни ре пе ри на ед на гран ди оз -на аст ро но ми чес ка об сер ва то рия. Тук, на пла то то,съ ще ст ву ват не за ли че ни сле ди от древ но тра -кийс ко све ти ли ще. Отк ри та та сребър на об роч наплоч ка с изоб ра же ние на Са ба зий да ва ос но ва ние дасе свър же то зи ме га ли тен па мет ник с то ва бо же -ст во. При род ни те да де нос ти от го ва рят на изиск -ва ни я та за ед но ве ли че ст ве но древ но све ти ли ще.То па зи мно го уни кал ни „удос то ве ре ния“. Ощев на ча ло то, на от дел на ска ла вля во от пъ те ка та,са издъл ба ни не раз че те ни зна ци. На скал ния ма сивсе из ви ся ва , впе рил пог лед в безк рая, фан тас ти чен„сфинкс“. Тра ки те са го по чи та ли, изоб ра зен е вър -ху го лям брой фи а ли от Ро го зе нс ко то сък ро ви ще,за ед но с волс ки гла ви и гри фо ни. Пла то то е труд -но достъп но, из кач ва не то се га е въз мож но са мо отсе вер на та стра на, но в древ но ст та входът за све -ти ли ще то е бил от из ток. В та зи част на ска ла -та мо гат да се ви дят нес ре ща ни дру га де ра зно об -раз ни ни ши, етаж ни и стъ па ло вид ни; не са стъл би,за що то не из веж дат на би ло то; мо гат да слу жатза пос та вя не на све ще ни да ро ве и пред ме ти.Тепотвъ ржда ват те за та, че то ва е све ти ли ще отго ля ма ве ли чи на.Ол тар на та част на све ти ли ще то се на ми рав сред на та, ес те ст ве но очер та ва ща се част наскал но то пла то. Кул то ви те еле мен ти за поч ватоще в на ча ло то. Из се че ни са ня кол ко пра воъгъл ни иквад рат ни очер та ния, улеи, кла ден ци и др. Пър вос -те пен но зна че ние има ри ту ал на та пло щад ка. Тя еуни кал но съ оръ же ние вър ху из ку ст ве но под рав не наскал на повъ рхност. Два ус по ред ни улея с дъл жи наоко ло 8 м. пре си чат пло щад ка та от се ве ро из токкъм юго за пад. Ус по ред но на тях в ре ди ца са издъл -ба ни дуп ки с раз лич на дъл бо чи на.Мно го ха рак те рен еле мент на кул то виякомп лекс са сто ти ци те ям ки (жерт ве ни ба сейн че -та). В кни га та си „Тра кийс ки ят ор физъм“ Ал. Фолопис ва те зи съ оръ же ния ка то ти пич ни за тра кийс -ка та ме га лит на кул ту ра. Пак там ав торът обяс -ня ва, че съг лас но т.нар. ин до-иранс ка тра ди ция, ца -рят пе ри о ди чес ки се въз раж да на връх, къ де то самизпъл ня ва слън че вия култ. Тра кийс ки те скал ни све -ти ли ща, осо бе но оне зи с издъл ба ни стъл би в ска ла -та и с жерт ве ни ям ки, са тък мо та ки ва мес та.Зак лю че ни я та на изс ле до ва те ли те да ват ос -но ва ние да се пред по ла га, че тук е бил със ре до то -чен елитът на про тот ра ки те – бе си те. То зи елите пре на сял зна ния и опит, изпъл ня вал е жре чес ки ицарстве ни функ ции, дър жал е в ръ це те си отб ра -ни тел на та ор га ни за ция и ре ли ги оз на та власт.То ва древ но све ти ли ще на бе си те се свързваи с ис то ри чес ки фак ти и съ би тия. То е би ло по се -те но от Алек сандър Ма ке до нс ки и Ок та ви ан Ав -густ. Бе си те са во ди ли мно го го диш на вой на, за даси вър нат све ти ли ще то, по да ре но на од ри си теот рим ля ни те.Спо ред ле ген да та до Бе лин таш са сти га ливо ди те на По то па и на не го ви те „хал ки“ е билпривър зан Но е ви ят ков чег. Ма кар и в але го ри ченсмисъл, районът на Мос то ва су ши ца и Бе лин таш ебил „Но ев ков чег“ за хо ра та в ми на ло то; та зичаст от Ро до па е съх ра ня ва ла жи во та при ка так -лиз ми и опус то ши тел ни чуж ди на ше ст вия.В кул то вия център на бе си те са би ли със ре -до то че ни как то мис тич ни те ре ли ги оз ни ри ту а ли,та ка съ що и свър за ни те с прак ти ка та поз на ния.От тук е проб ляс вал през хи ля до ле ти я та не у гас ва -щи ят огън на зна ни е то и мъд ро ст та, по ма гал заоце ля ва не то на хо ра та, за тях но то въз раж да не ипрог рес. То ва е и за вет на та цел на чо ве че ст во то,из ра зе на в ле ген да та за Но е вия ков чег.С биб лейс ка та ле ген да е свър за но и име то наСа ба зий – фри гийс ко-трак тийс ко бо же ст во на рас -ти тел но ст та, зе ме де ли е то и ле че ни е то – ко е тоспо ред Г. Ба так ли ев оз на ча ва спа си тел. Но е ви ятков чег, привър зан за хал ки те на Бе лин таш, съ щосим во ли зи ра спа се ние и оце ля ва не.

Разговор с Владимир ПЕТРОВКак си обяс ня ваш фак та, че та ко ва за бе -ле жи тел но мяс то ка то Бе лин таш дъл го вре -ме е ос та ва ло „не за бе ля за но“ от офи ци ал на -та на у ка? Са мо то пред по ло же ние, че е отVI–IV хил. пр. н. е. дос татъч но рес пек ти ра.Мяс то то ста ва достъп но за изс ле до ва те ли -те ед ва след де мок ра тич ни те про ме ни, т. е. след90-та го ди на. Има обек тив ни при чи ни за то ва. Се -га, бла го да ре ние на фон да ция „Бе лин таш“, съз да де -на през 2002 г. с въз рож де нс ки те уси лия на Н. Бо ев(ав тор на „Бе лин таш – све ти ли ще то на бе си те“),в ко я то участ ват мест ни пат ри о ти, се пра вятбла го род ни уси лия за бла го у ст ро я ва не на подстъ -пи те, т. е. пъ ти ща та до то ва уни кал но мяс то.Що се от на ся до да ти ра не то на скал ниякомп лекс Бе лин таш, мо га са мо да по яс ня, че тоста ва на ба за та на съ пос тав ка та с кул то виякомп лекс в с. Дол нос лав (изс лед ван от па ле о ар хе о -ло зи те на Плов ди вс кия ар хе о ло ги чес ки му зей), кой -то с точ ност е оп ре де лен от VI–IV хил. пр. н. е.Два та комп лек са са свър за ни (спо ред Т. Пе ев отАсе но вг рад), ка то предс тав ля ват стъ па ла отраз лич ни сте пе ни на пос ве ще ние. Ри ту алът на ед -на от пър ви те сте пе ни на пос ве ще ние се е извъ -ршвал в кул то вия комп лекс в с. Дол нос лав. От кул -то вия център там тръг ва сля па пъ те ка, ко я тосвършва на никъ де, но е в по со ка към Бе лин таш,или към след ва що то, по-ви со ко стъ па ло на пос ве -ще ние. За то ва се смя та, че Бе лин таш в ни какъвслу чай не е по-къ сен от кул то вия комп лекс в с.Дол нос лав.Кое те ка ра да мис лиш, че то ва мяс тона ис ти на е за бе ле жи тел но?Безс по рен мо мент, кой то до каз ва уни кал но -ст та на Бе лин таш, са т. нар. стъ па ла-пос тав ки,издъл ба ни в камъ ка с раз лич на ши ро чи на и дъл бо чи -на. Стъ па ла та гле дат на из ток. На тях ве ро ят носа сла га ли кул то ви пред ме ти, свър за ни с по е ма не -то на слън че ва свет ли на при пър ви те ут рин ни лъ -чи. Та ко ва обяс не ние е ве ро ят но, за що то от за пад -на та стра на на ска ла та по доб ни стъ па ла ня ма.Пра вя ана ло гия с кре по ст та Па ле о ка ст ро в Стра -нд жа, къ де то в са ми те сте ни има вгра де ни слън цаот слю да и те са блес те ли, осо бе но при изг рев. То -ва мо же би се е явя ва ло не що ек ви ва ле нт но на ико -нос тас; още по ве че, че и в мо мен та има по доб нона и ме но ва ние на ска ла бли зо до х. Здра вец, къ де топо вре ме на турс ко то робство хо ра та от окол ни -те се ла са прис ти га ли с бох чи те си и цър ков на ут -вар – пре дим но ико ни, ко и то са пос та вя ли на та зиска ла и за пе ри од от ня кол ко дни тя е би ла ико нос -тас на действащ отк рит храм.Дру га осо бе ност на скал ния комп лекс са стъ -па ла та за из кач ва не към скал но то пла то, ко и тоимат яс но разг ра ни че ни пе ри о ди на стро еж. Пър -ва та фа за се от бе ляз ва от на ли чи е то на стъ па ласил но еро зи ра ли и поч ти за ли че ни, а вто ра та – отстъ па ла, ко и то са от чет ли ви, из по лз ват се иднес, как то и от то ва, че отстра ни на те зи стъ -па ла се за бе ляз ват дуп ки, пред наз на че ни оче вид ноза дър вен па ра пет.След ва ща та за бе ле жи тел ност се на ми ра наса мо то пла то, къ де то има яс но разг ра ни че ни, раз -лич ни по пред наз на че ние ям ки; ня кои от тях оче -вид но са слу же ли за стро и тел ни це ли; око ло тяхня ма ни то кра тер, ни то оточ ни ка на ли, ха рак тер -ни за ос та на ли те ям ки. Пред по ла гам, че те са би -ли в ос но ва та на ста бил ни но се щи конструк ции,ко и то са оси гу ря ва ли за щи та от кли ма тич ни фак -то ри (слън це, дъжд, сняг) или са скри ва ли све ще ни -те кла ден ци. Та ки ва ям ки се за бе ляз ват око ло два -та кла де не ца и още на ед но мяс то, къ де то сепред по ла га, че мо же би е тряб ва ло да има тре тикла де нец.Има и дру ги ям ки, ко и то са слу же ли за пос та -вя не на па ра пет, но и тре ти вид – с кра тер илиоточ ни ка на ли, ин те рес ни с то ва, че ска ла та око -ло тях ка то че ли се е огъ ва ла. Те зи сво еб раз ни„ка на ли“ око ло ям ки те в по-го ля ма та си частпродъл жа ват по камъ ка и завъ ршват в два та кла -де не ца. Ед но то пред по ло же ние е, че са слу же ли ка -то оточ ни за кръв та на жерт ве ни те жи вот ни, ноаз до пус кам, че пред наз на че ни е то им мо же да е би -ло да съ би рат дъж дов на во да.Тъй ка то камъкът е на би ло и пло щад ка та со -чи към из ток, об щоп ри е та та и най-по пу ляр на хи -

по те за е, че то ва е би ло слън че во све ти ли ще, съ -че та но с аст ро но ми чес ка об сер ва то рия, т. е.слън че ва об сер ва то рия. Слън че ви те све ти ли щапри про тот ра ки те и тра ки те са би ли обс луж ва ниот жре ци-мъ же. Те, ос вен всич ко дру го, са би ли иле чи те ли, та ка че Бе лин таш е оп ре де лян ка тосве ти ли ще-аск ле пи он и слън че ва аст ро но ми чес каоб сер ва то рия. Та ко ва е и зак лю че ни е то на БАН.Ина че пъ лен пан те он на се дем те здра ве нос нитра кийс ки бо же ст ва, изоб ра зе ни на уни ка лен фриз(ре леф) в ма щаб ед но към ед но, се па зи в Плов ди -вс кия ар хе о ло ги чес ки му зей. Пре поръч вам на всич -ки и най-ве че на плов див ча ни да от де лят един денот забър за но то си ежед не вие и да по се тят на -шия му зей, за да ви дят част от съб ра ни те тамуни кал ни екс по на ти. Ед на на ша ста ра идея е засъз да ва не на общ ност от съ миш ле ни ци, же ла е щида на у чат мал ко (или мно го) по ве че за на ше тодрев но ми на ло, ко и то да се офор мят ка то клуб„При я те ли на ар хе о ло ги чес ки му зей – Плов див“. Ве -че има по доб ни ин ди ка ции чрез фор мал ни те и не -фор мал ни клу бо ве „Ко ре ни“ и „Си ри ус“ в гра да ни.След ва ща стъп ка е лан си ра не то на иде я та за съз -да ва не на Му зей на тра ки те в гр. Плов див.Ще се спра от но во на два та кла де не ца в ска -ла та. В про ти во вес на схва ща не то, че са слу же лиза жерт воп ри но ше ния, счи там, че те са би ли поскоро ре зер во а ри за во да, за що то как то по съ от -но ше ни е то по меж ду си, та ка и по ре ал ния си обемте са иден тич ни на по доб ни ре зер во а ри край Ва -ви лон, са мо че оне зи са би ли от ме тал (мед ни об -шив ки), а те зи са издъл ба ни в камъ ка. Има две хи -по те зи, ка то пър ва та пред по ла га, че те зи кла ден -ци са слу же ли за ри ту ал но из ми ва не-очист ва не,как то е би ло при Пер пе ри кон или при есе и те крайМъртво мо ре. Вто ро то пред по ло же ние е, че саслу же ли ка то ре зо на то ри за не из вес тен вид енер -го ин фор ма ци он ни вза и мо дей ствия със срод ни кул -то ви обек ти на дру ги мес та на пла не та та. Неизк люч вам и въз мож но ст та по тях да са се пра ве -ли предс ка за ния за бъ де ще то, сле дей ки от ра же ни -е то на слън це то във во ди те. Към то ва мо га дадо ба вя, че е въз мож но в близ ка та окол ност да имане отк ри ти до се га пе щер ни об ра зу ва ния, тъй ка -то тра ди ци я та при по доб ни кул то ви мес та е дасе пра вят хра ни ли ща в пе ще ри.Доб ре, мис лиш ли, че на ис ти на Бе лин -таш е све ти ли ще на Са ба зий (Ди о нис)?Да, на ло жи ло се е мне ни е то, че Бе лин таш еслън че во све ти ли ще на бог Са ба зий (Н. Бо ев). Азсъм съг ла сен с то ва, ма кар да не при е мам те за та,че то ва е го ля мо то све ти ли ще на Са ба зий/Ди о -нис; мис ля, че то все още не е отк ри то. Има иоще ед но въз мож но тъл ку ва не (има се пред вид бо -же ст во то, изоб ра зе но на об ред на та плоч ка, на ме -ре на в ска ла та на Бе лин таш), из ка за но в близ ко томи на ло от моя при я тел – по кой ния чи чо Жо роПет рен цев (Зо ро); той из хож да ше от те за та, чебро ят и мяс то то на зми ите в об ред на та плоч касъ от ве т ства на ле ку ва ни те бо лес ти и след дъл -го ро ве не в книж ни те фон до ве иден ти фи ци ратра кийс ко то бо же ст во Па на ка (ле ку ва що те зипет бо лес ти).Сти га ме не из беж но до мо мен та за ле -чеб на та си ла на то зи район. Как во мис лиш повъп ро са?Счи там, че на Кръс тов връх и по ри да Дра га -ни ца (там са на ме ре ни ке ра мич ни ос тан ки) е има -ло све ти ли ща, не е изк лю че но и на Ка рад жов камъксъ що. За ед но с Бе лин таш, те тра си рат мре жа отслън че ви об ред ни мес та. Не слу чай но на ед но оттях е из диг нат ма нас тир, имам пред вид Кръс то -ва го ра. Спо ред ме не има два ас пек та на енер гий -ни въз дей ствия. Пър ви ят е свър зан с ге о маг нит -на та си ту а ция, или с т. нар. ес те ст вен зе менфон и има връз ка с кос ми чес ки те енер гии. Вто ри -ят ас пект пред по ла га присъ стви е то на то ва мяс -то на оп ре де лен вид хо ра – пос ве те ни, извъ ршва -ли оп ре де ле ни об ре ди и на си ти ли мяс то то с ле -чеб ни виб ра ции, ко и то би ха мог ли и по нас то я щемда вли я ят. Но за то ва по-под роб но мо гат да сепро из не сат пси хо мет ри ци те. Опа се ни я та ми вто ва от но ше ние са мяс то то да не бъ де на си те -но с нис ки виб ра ции, ко е то би на ма ли ло не го во тоенер гий но зна че ние.Чу вал съм от мест ни хо ра, че има ня как вапод зем на връз ка (руд ни жи ли или не що дру го), про -я вя ва ща се в то ва, че ако пад не мъл ния на Ка рад -жов камък или Бя ла черк ва, откъ де то има пря кави ди мост към Бе лин таш, ко си те на хо ра та, на ми -ра щи се на Бе лин таш, щрък ват в ре зул тат насил но елект ро-ста тич но по ле.Продъл жа ват ли още за гад ки те око ло Бе -лин таш спо ред те бе?Да. До ри и да ос та вим наст ра на чис то уфо -ло гич ни те ас пек ти на то зи ска лен фе но мен – имадан ни за наб лю да ва ни оп ре де ле ни оп тич ни яв ле нияот наб лю да те ли от Бя ла черк ва, Кръс тов връх идру ги близ ки обек ти, да ва щи ос но ва ние на на шипри я те ли от Со фия да го отъж де ст вят ка то„трон на Со ло мон“, до ри да пре неб рег нем за мо -мент и не го ва та еко ло гич на стой ност, да ла ос но -ва ние райо на да бъ де обя вен за за щи те на те ри то -рия (мо же би тук е мо ментът да ка жа, че ние, за -ед но с фон да ция „Бе лин таш“, бих ме же ла лирайонът да бъ де обя вен и за кул тур но-ис то ри чес -ки па мет ник, с ко е то да се по ви ши сте пен та муна об ще ст ве на за щи те ност), не мо жем да от ми -нем не го во то учас тие ка то еле мент от ед на пообща сис те ма от кул тур ни, еко ло гич ни, при род нии кул то ви за бе ле жи тел нос ти.Ж.З.

ЕДИНСТВОТО НА ЖИВОТАБЪЛГАРСКАТА ДУХОВНОСТИ НАСЛЕДСТВОТО НА ДРУИДИТЕИн тер вю с Филип Кар-Гом спе ци ал но за сп. “Жит но зър но”.Шансът да се срещ на и да раз го ва рям с Фи лип Кар-Гом, при я тел на Бъл га рия и на общ но ст та Бя лоБрат ство, и из вес тен от кни ги те „Си ла та на кел ти те“ на Па ко Ра бан и сбор ни ка „Завръ ща не то надру и ди те“, бе и шанс да се до кос нем до тъй важ ния за хо ра та днес раз мисъл за ду хов но то в нас и жи во -та ни, за мяс то то ни в све та и от го вор но ст та ни към ми роз да ни е то. Ат мос фе ра та на зе ле ни те хъл -мо ве на Из то чен Съ секс, поч ти най-юж на та точ ка в юго из точ на Анг лия, си лу е ти те на замъ ци и фи гу -ра та на мис те ри оз ния Дълъг Чо век от Уил мингтън про ник ва ми на ло и бъ де ше, сли вай ки ги в един мо щенмиг на веч но то нас то я ще.Поз на ва ме ви ка -то вдъх но вен пси хо логи пи са тел, пос ве тен наизу ча ва не то на древ -ни те ду хов ни тра ди -ции, по-спе ци ал но дру -и диз ма. Къ де виж да тепре сеч ни точ ки меж дубъл га рс ки те икелтски те ду хов ни икул тур ни тра ди ции?Мис ля, че вър вимкъм ед на ин те рес наепо ха по от но ше ние наду хов но ст та. Та ка, как то хо ра та се разпръс -ват се га по ця ла та зе мя, по съ щия на чин, вяр -вам, се раз ви ва и ду хов но ст та, свър за на със зе -мя та и тръг ва ща от мно го кул ту ри, но ко я тов съ що то вре ме транс фор ми ра вся ка от дел накул ту ра и при над ле жи на ця ло то чо ве че ст во.Спо ред кри ти ци те то ва мо же да до ве де доедин вид „Ню Ейдж бър ко тия“, ед на сме се на ду -хов ност, ко я то е твър де ек лек тич на и без ко -ре ни, и без ис ти нс ка дъл бо чи на. То ва е опас но иаз съм сре щал хо ра, ко и то смес ват прак ти ки -те на на тив ни те аме ри кан ци с келтска и древ -но е ги пе тс ка ду хов ност, нап ри мер, по дос таобър кан и не у дов лет во ря ващ на чин. Съ ще ст ву -ват оба че ком би на ции и връз ки, ко и то е въз -мож но да да ват ре зул тат: всич ко за ви си отот но ше ни е то и на чи на, по кой то се извъ ршва.Един при мер е бъл га рс ка та ис то рия, къ де томес то по ло же ни е то и ат мос фе ра та на стра на -та са мно го под хо дя щи за ду хов ни прак ти ки.Мо жем да отк ри ем келтски връз ки, ко ре ня щисе в бъл га рс ка та ис то рия и мо жем да разг леж -да ме тра кийс ка та и келтска та кул ту ри ка товза и мосвър за ни в мно го от но ше ния – нап ри мерза из ве ст ния Gunderstrop – кладенец, оп ре де лянка то келтски в продъл же ние на го ди ни, се га еотк ри то, че е от тра кийс ки про из ход. Вяр вам,че съ ще ст ву ва и дъл бо ка езо те рич на свър за -ност меж ду ду хов но ст та на кел ти те и дру и -ди те, от ед на стра на, и бъл га ри те, от дру га, нота зи връз ка се прос ти ра отвъд ра ци о нал но то,тъй че ми е труд но да я обяс ня! То ва мо же и даплод на въ об ра же ни е то ми, но аз чувствам та -зи дъл бо ка връз ка.Как отк рих те уче ни е то на Бе ин са Ду но?Бе ше от дав на, ко га то в ед на книж ка отОм ра ам М. Ай ва нов се за поз нах с уче ни е то. Спър ва та ми съп ру га по се тих ме Ом ра ам в Па -риж и по ис ках да на у ча по ве че, след ко е то сеозо вах ме в Со фия. Тук се срещ нах ме с хо ра отБрат ство то и не за бав но се по чу в ствах ме ка -то у до ма си. Те ста на ха на ши най-доб ри при я -те ли и ние чес то пъ ту вах ме до Бъл га рия, хо дех -ме до Рилс ки те езе ра, по се ща вах ме брат Бо рисНи ко лов.Би би ло са мо на де я но да се опит вам да из -ра зя съ щи на та на уче ни е то на Бе ин са Ду но,още по ве че, че ми на вре ме, от как то съм го изу -ча вал. Свързвам го ос нов но с лю бов та – лю бов -та на Бог, ко я то струи чрез всич ки нас и ця ло -то Тво ре ние.Бих те ли раз ка за ли по ве че за при я те л -ство то си с брат Бо рис?Изк лю чи тел но то в на ши те от но ше ния бето ва, че ни то еди ни ят от нас не го во ре ше ези -ка на дру гия и въп ре ки то ва, до ри и да ня ма шеня кой на о ко ло, кой то да пре веж да, мис ля, че сераз би рах ме чу дес но! Той се обръ ща ше ди ре кт нокъм мен с чу дес ни жес то ве на го ле ми те си ръ цеи аз, стру ва ми се, го раз би рах! То ва бе на ис ти -на ед на връз ка меж ду ду ши те. Скъ па та му при -я тел ка Ма рия чес то ни по ма га ше, ка то пре -веж да ше, но тя го пра ве ше тол ко ва ми ло, ка точаст от един вид тристран но об щу ва не меж ду

близ ки ду ши. Ни ко га не ще заб ра вя вре ме то,пре ка ра но за ед но. Брат Бо рис при те жа ва шеизк лю чи тел на та спо соб ност да състра да ва иоби ча, но по един безстрас тен на чин, и счувство за ху мор и щед рост.Мис ли те ли, че вся ко ис ти нс ко ду хов ноуче ние пре би ва ва в ед но ду хов но из ме ре ние ипо то зи на чин мо же да е по лез но и днес, как тои в бъ де ще?Е, доб ре, аз мис ля, че би би ло по-точ но дака жем, че вся ко ду хов но уче ние жи вее ка то ре -ал ност в ду ша та на все ки чо век, кой то го след -ва. Та ка то би ва про ме ня но и оц ве тя ва но, и сте че ние на вре ме то мо же да се из ме ня. То ва по -ня ко га е за доб ро (и аз вяр вам, че такъв е слу ча -ят с дру и диз ма, кой то се раз ви и се про ме ни къмпо-доб ро в пос лед но вре ме), но по ня ко га то ва нее та ка ус пеш но, как то е при ня кои фор ми нахрис ти я н ство то, ис ля ма и юда из ма. Вяр вамоба че, че сър це ви на та, или есен ци я та на уче ни -е то ос та ва не на ру ше на и мо же да разцъф ти покъсно или при дру ги хо ра – по доб но се ме на, ко и -то се превръ щат в цве то ве след сто ти ци го ди -ни.Мно го хо ра днес се ин те ре су ват от ду -хов ни прак ти ки – на ис ти на ли е важ но то васпо ред вас?Да, мис ля, че днес ду хов ни те прак ти ки сане об хо ди ми по ве че от вся ко га. Ние нав ли за ме вмно го тру ден пе ри од от зем на та ис то рия иизг леж да, че след ва щи те де вет го ди ни – до2012, ще бъ дат изпъл не ни с нап ре же ние за мно гохо ра. Най-ефек ти вен и по ле зен на чин за спра вя -не със стре са и труд нос ти те е спо соб но ст тада се обър нем към ду хов ни те прак ти ки – би лото под фор ма та на мо лит ви или ме ди та ция,ри ту а ли или уп раж не ния. Мо лит ви те на Бе ин -са Ду но и ме ди та ци ите при изг рев слън це, как -то и Па нев рит ми я та и свър за ни те с нея уп -раж не ния са прек рас ни ду хов ни прак ти ки. Вдру и диз ма ние има ме ня кои ри ту а ли и прак ти -ки, ко и то съ що по ма гат за под дър жа не на връз -ка та с при ро да та и Бо же ст ве но то.В как во виж да те връз ка та меж ду ду хов -но ст та и кул ту ра та ?Ду хов но ст та ни да ва дъл бо чи на, но тя неиз ме ст ва кул ту ра та. Нуж ни са ни и две те. Имахо ра, ко и то са за поз на ти мно го доб ре с раз лич -ни ду хов ни прак ти ки, но не зна ят ни що за из ку -ст во, ли те ра ту ра, му зи ка и дру ги ве ли ки пос -ти же ния на кул ту ра та. Осе за е ма е не об хо ди мо -ст та да има ме и две те, ко е то ни да ва не що ка -то ши ро чи на и дъл бо чи на, и ни пред паз ва от„кри за та на иден тич но ст та“, от ко я то стра -дат оне зи, ко и то зах ран ват ду шев но ст та сиса мо от те ле ви зи я та или ма со ва та кул ту ра.То ва мо же би е ва лид но по ве че за хо ра та от За -па да, от кол ко то за Бъл га рия, но би би ло мно гоопас но, ако при е ме те превръ ща не то ви в „за -пад ня ци“. Въз мож но е да из рас те ця ло по ко ле -ние, без да знае ни що за собстве на та си ис то -рия или кул ту ра, и впос ле д ствие да пре жи веекри за от нос но смисъ ла на жи во та и иден тич -но ст та.Как во още мо же да да де ду хов но ст та днесна хо ра та?Днес в го ля ма сте пен са ни нуж ни раз лич ниви до ве ду хов ност, фи ло со фия, идеи и прак ти ки,ко и то да по мог нат на хо ра та да възвър натвръз ка та си със све та на При ро да та. Най-го ля -ма та опас ност, пред ко я то сме изп ра ве ни днесе, че сме из гу би ли връз ка та си с При ро да та и сечувства ме откъс на ти от нея. И мо жеш един -стве но да тво риш вой ни, да замър ся ваш въз ду -ха или мо ре та та, или да уни що жа ваш жи во ти -нс ки ви до ве, ко га то се чувстваш раз де лен. Акоусе щаш еди не ни е то си с при ро да та, тичувстваш еди не ние и с чо ве че ст во то, и с ця ло -то жи во ти нс ко и рас ти тел но царство на пла -не та та, и е невъз мож но да хвър ляш бом би вър -ху нея или да я замър ся ваш. Дру и дизмът нап ри -мер пред ла га на чин да по мог не на хо ра та дапос тиг нат то ва със то я ние на еди не ние с це лияжи вот.Как во по ве че бих те ка за ли за кръ га ка тосим вол?Кръгът е пър вич ни ят сим вол на дру и диз -ма, за що то сим во ли зи ра тък мо то ва чувствоза еди не ние или ця лост, за ко е то го во рих ме. Ня -ма прекъс ва не, ни то раз де ле ние, са мо кръгът наудив ле ние, на при я те л ство, на еди не ние. Той ена ши ят хо ри зонт, кръгът на слън це то и лу на -та, и зе мя та, кръгът, кой то виж даш, ко га то севзи раш в очи те на дру го чо веш ко съ ще ст во.Как во ще по же ла е те на на ши те чи та те -ли?Ви на ги е лес но да ви дим, че тре ва та е позеле на от дру га та стра на на хъл ма. Но в Бъл га -рия вие сте бла гос ло ве ни с ед на от най-прек рас -ни те зе ми на пла не та та. Има те пла ни ни и об -лас ти с изк лю чи тел на ду хов на мощ. И ви ос та -ва са мо да се от во ри те за кра со та та и сак рал -но ст та на зе мя та, ко я то ви за о би ка ля. Ко га топо се ща ва те те зи спе ци ал ни мес та, от де ле тевре ме да се от пус не те и да ос во бо ди те всич кигри жи, и то га ва се от во ре те за си ла та на мяс -то то, за не го вия дух и бо же ст ве ност, до ка тосе по чу в ства те изпъл не ни с мир, мощ и свет ли -на. И не ка след то ва та зи осъз на тост струиот вас към це лия свят. Тъй ка то светът пре жи -вя ва труд нос ти, то ва ще е от по мощ, до ри имал ка, но тя е при нос към доб ро то в све та.Не ка всич ки ва ши чи та те ли бъ дат бла гос -ло ве ни с лю бов, щас тие и еди не ние с Бо же ст ве -но то.Интервюто взе Майя Атанасова

КАРТИТЕ ТАРОИз книгата „Медитации върху ТАРО“ на В. ТОМБЕРГПродължение от миналия бройОТ ШЕЛ НИКЪТОт шел никът! С осо бе на ра дост под хож -дам към за гадъч на та, вну ша ва ща не вол на по -чит фи гу ра на са мот ния стран ник, об ле чен вчер ве на дре ха под си ния плащ, дър жащ в дяс -на та си ръ ка жъл то-чер вен фе нер, опи ращ сена то я га. За що то то ва е по чи та ни ят истра нен от шел ник, вла де ещ найсъкро ве ни те меч ти на юно ши те,зав ла дя ни от при зи ва към тър се нена тес ни те вра ти и стръм на тапъ те ка към Бо га. На зо ве те ми ед настра на или вре ме, къ де то въ об ра -же ни е то на юно ше ст во то намла ди те, на ис ти на жи ве ещи виме то на Иде а ла да не е би ло зав -ла дя но от об ра за на мъд рия идобър ду хо вен ба ща, от шел ни ка,пре ми нал през тес ни те вра ти ивър вящ по тес ния път то зи, нако го то мо жем да се до ве рим бе зус -лов но, дос той ния за безк рай но бла -го го ве ние и лю бов.Ели фас Ле ви бе зус лов но е усе -щал уни вер сал но то ис то ри чес козна че ние на От шел ни ка. За то ва е провъ згла -сил след на та за бе ле жи тел на фор му ла:“Пос ве тен е он зи, кой то вла дее лам па тана Трис ме гист, пла ща на Апо лон и то я га тана пат ри ар си те.”От шел никът е бил, е, и ще бъ де ви на гиса мо тен път ник с лам па, плащ и то я га. За що -то той вла дее дар ба та да за пал ва свет ли на вмра ка т. е. има лам па; спо со бен е да сеотстра ня ва от ко лек тив ни те наст ро е ния,пред разсъдъ ци те и же ла ни я та на чо веш киярод, на ци ите, кла си те, се мей ство то при -те жа ва уме ни е то да ус по ко я ва гръ мог лас на -та ка ко фо ния на ко лек ти виз ма, за да се чуе ибъ де пос тиг на та йе рар хи чес ка та хар мо нияна сфе ри те т. е. той при те жа ва плащ; в съ -що то вре ме има тол ко ва раз вит ре а лизъм, чев сфе ра та на ре ал но ст та стои не на два кра -ка, а на три, т. е. прид виж ва се нап ред са мослед ка то се е до кос нал пред ва ри тел но до зе -мя та със собстве ния си опит и пряк кон -такт с действи тел но ст та той има то я га.Той тво ри свет ли на, той тво ри ти ши на исъз да ва оп ре де ле ност в пъл но съ от ве т -ствие с кри те ри ите на Изум ру де на та скри -жа ла, с по мощ та на кри те рий за трой но хар -мо нич но съг ла сие меж ду то ва , ко е то е яс но,то ва, ко е то пре би ва ва в хар мо ния със съв -куп но ст та на Бо го отк ро ве ни те ис ти ни ито ва, ко е то е пред мент на не пос ре д стве нияопит.Пос ве тен е не он зи, кой то знае всич ко, акой то но си ис ти на та в дъл би ни те на съз на -ни е то си, не ка то ин те лек ту ал насис те ма, но ка то свое жиз не норав ни ще, ка то обгръ щащ го плащ.То зи от пе чатък на ис ти на та сепро я вя ва ка то не по ко ле би ма уве -ре ност, т.е. ка то вя ра в зна че ни е -то на гла са на присъ ству ва ща таис ти на.То зи, кой то е за ет с тър се нена син тез, т. е. на ис ти нс ки мир,ни ко га ня ма да взе ме стра на та наед на от две те про ти во по лож нос -ти. А до кол ко то имен но “взе ма не -то на стра на” обе ди ня ва хо ра та воб ще ст ва и ги раз де ля на гру пи -ров ки, не го ва та са мот ност е не -из беж на. Той ни то мо же бе зус лов -но да се присъ е ди ни към ня кое отчо веш ки те де я ния, ни то да му про ти вос тои,па зей ки вер но ст та си към де ло то на ис ти на -та, ко я то е син тез и мир. Ето за що, ис ка илине ис ка, той е об ре чен на дъл бо ка са мот ност.В ду хов ния си жи вот той е от шел ник, не за -ви си мо от то ва, какъв е външни ят му жи -вот. Не му е да де но ни ко га да из пи та ра до ст -та от по та пя не то в на ци о нал на та, по ли ти -чес ка или со ци ал на общ ност. Ни ко га ня ма даиз пи та сла до ст та от спо де ле но то с ма си тебре ме на от го вор но ст та и ни ко га ня ма дамо же да се впи ше в праз не н ства та или ор ги -ите в зна че ни е то, за ло же но в по ня ти я та“ние сме фран цу зи”, или “ние сме гер ман ци”,или “ние сме ев реи”, или “ние сме ре пуб ли кан -ци”, или “ние сме ро я лис ти”, или “ние сме ко -му нис ти”. Опи я не ни е то от сли ва не то с общ -но ст та е не достъп но за не го. Той тряб ва дабъ де трезв, т. е. са мо тен. За що то тър се не -то на ис ти на та пос ре д ством син тез кой -то е мир пред по ла га бла го ра зу мие, а бла го -ра зу ми е то е са мо та.От шел никът-скит ник с лам па та, пла -ща и то я га та си е “път ник на ми ра”. Тойстра н ства от ед но мне ние към дру го, от ед -

на вя ра към дру га, от един опит към другпроп ра вяй ки марш ру та, по кой то да бъ депро ка ран пъ тя на ми ра меж ду раз лич ни темне ния, вяр ва ния, опит, и не се раз де ля ни тоза миг с пла ща, лам па та и то я га та си. Той еса мо тен, за що то е на път, в кой то ня маспът ни ци, и още за що то не го ви ят труд емирът (т. е. бла го ра зу ми е то, и сле до ва тел но,са мо та та).Но не го жа ле те. За що то той има сво и -те ра дос ти, не из ве ст ни за све та. Ко га тонап ри мер сре ща друг стран ник по пъ тя си,как ва ве ли ка ра дост и щас тие но си та зи сре -ща за два ма та са мот ни стран ни ци! То ва е ра -до ст та на от го вор но ст та, срещ на ла съ ща -та та ка ва от го вор ност, ко я то за ед но с неяспо де ля и об лек ча ва бре ме то на тре тия наТо зи, Кой то ка за за зем ния Си път: “Ли си ца таима ле го ви ще, не бес ни те пти ци гнез да, аСинът Чо веш ки ня ма къ де да подс ло ни гла ва.”(Ма тей 8:20)За що то всич ки стра н ства щи от шел ни -ци слу жат на Хрис та и след ват стъп ки теМу. Зна чи то ва е ра до ст та на два ма от сре -ща та в Не го во име, на ко я то присъ ства и са -ми ят Той.Не, не съ жа ля вай те От шел ни ка. Ма карче и той ня ма къ де да подс ло ни гла ва, как тоУчи те ля си, той ве че е бе ля зан с бла га таучаст, под гот ве на от Гос по да за ми рот вор -ци те. На не го му е провър вя ло ка то под ви за -ващ се за де ло то на Бо жия Син, той ве че епри об щен към са мо та та на зем ния жи вот наЧо веш кия Син.От шел никът не е потъ нал в дъл бо ка ме -ди та ция или на уч ни за ни ма ния, но не е и за етс ня как ва ра бо та или действие. Той е на път.То ва оз на ча ва, че той оли цет во ря ва тре то -то със то я ние, ос вен съ зер ца ни е то идействи е то. По от но ше ние на пляр нос ти те“зна ние во ля”, или “съ зер ца ние действие”,или “гла ва край ни ци” той сим во ли зи раеле мен та на син тез, по-точ но еле мен та насър це то. За що то имен но в сър це то се обе ди -ня ват съ зер ца ние и действие, имен но тукзна ни е то ста ва во ля и во ля та ста ва зна ние.Сър це то ед нов ре мен но е ак тив но и съ зер ца -тел но не у мор но и неп рес тан но. То е на път.На път е ден и нощ, а ние ден и нощ се вслуш -ва ме в крач ки те на то зи безко не чен ритъм.Ето за що, ако ис ка ме да предс та вим чо ве ка,жи ве ещ по за ко на на сър це то, със ре до то ченв сър це то и из ра зя ващ го ви ди мо “мъд рия идобър пас тир”, или От шел ни ка ние ще гопред ставим кра чещ рав но мер но и без дабър за.И та ка, чис то прак ти чес ко то уче ние наДе ве тия ар кан се зак лю ча ва в то ва, че как тонап рав ля ва ща та ин те лек ту ал на ини ци а ти -ва, та ка и спон тан ният по ток на мис ли те ене об хо ди мо да бъ дат под чи не ни на “мис ле не -то на сър це то”, т. е. на дъл бо ко то чувство,ле жа що в ос но ва та на мис ле не то, ко е то на -ри чат по ня ко га “ин ту и ция на ра зу ма” и ко е -то е “усе та за ис ти на”. Не об хо ди мо е още дапод чи ним как то спон тан но то, та ка и ак -тив но уп рав ля ва но то въ об ра же ние на по ве -ли те на сър це то, т. е. на оно ва дъл бо кочувство на нрав стве на топ ло та, ко е то ня -кои на ри чат “нрав стве на ин ту и ция” и ко е тое “усе та за кра си во то”. И нак рая, не об хо ди мое да под чи ним спон тан ни те им пул си и на ме -ре ни я та, ко и то нап рав ля ват во ля та, на дъл -бо ко то чувство, ко е то ги съп ро вож да, ко е тосе на ри ча по ня ко га “прак ти чес ка ин ту и ция”и е “чувство за доб ро то”.Пред нас е изоб ра же ни е то на дви же щосе ко ле ло и три жи вот ни: май му на и ку че, ко -и то се вър тят на ко ле ло то, и сфинкс, кой тое не под ви жен, сед нал на плат фор ма та надко ле ло то. Май му на та сли за на до лу, за да сепо де ме от но во. Ку че то се по де ма на го ре, зада се спус не от но во. Та ка те един след другпре ми на ват пред сфинк са.Ако на кар та та бе ше изоб ра зе но са моко ле ло то, без “па са же ри” и без сфинк са, сед -нал над не го, то би на пом ня ло прос то об ра зана кръг, или по-точ но на вър тящ се кръг. Ноко ле ло то, вър тя що се за ед но с два ма та “па -са же ри” и сфинк са, гос по д стващ над тях, ка -ра зри те ля да си за да де въп ро са: не е ли то ваАр кан, т. е. ключ, кой то тряб ва да вла де еш,за да се ори ен ти раш в сфе ра та на проб ле ми -те и яв ле ни я та, свър за ни с кръ гов ра та на жи -ви те съ ще ст ва? Имен но сфинксът над ко ле -ло то, в част ност, по ра зя ва въ об ра же ни е тони и ни под буж да да се за е мем с раз га да ва нена то зи Ар кан.На кар та та на Де се тия ар кан е изоб ра -зе на май му на т. е. жи вот но, чи е то ли це еза па зи ло чер ти, без пог реш но раз поз нава ника то чо веш ки в мо мен та на ней но то па да -не. За що то не са ма та май му на се спус ка на до -лу, но вър те не то на ко ле ло то я пов ли ча. Сли -

зай ки, тя е вдиг на ла гла ва та си на го ре, за що -то не се спус ка по своя во ля. Откъ де сли зато зи звяр, чи я то гла ва е съх ра ни ла чо веш кияоб лик? Той се спус ка от мяс то то, къ де то езас та нал сфинксът. Увен чан с ко ро на, кри ла -ти ят сфинкс с гла ва на чо век и тя ло на жи -вот но, дър жащ бял меч, предс тав ля ва то вани во и етап, от кой то май му на та се от да ле -ча ва и към кой то ку че то се приб ли жа ва.И та ка, ако си пос та ви те за да ча та дапредс та ви те зри те лен об раз на гре хо па де ни -е то, в смисъл на де ге не ра ция на все о бх ват но -то съ ще ст во про то ти па на ця -ла та при ро да, ня ма ли да изоб ра зи -те на вър ха сфинкс, увен чан с ко ро -на, ка то един стве но въз мож на тафи гу ра, оли цет во ря ва ща един -ство то на чо веш ко то и при род но -то царства (ка то пос лед но то насвой ред е син тез на рас ти тел но -то и ми не рал но царство) и ня ма лида изоб ра зи те фи гу ра, сли за ща на -до лу в про цес на превръ ща не в жи -вот но, ли ше на от ко ро на, меч икри ла, но все още па зе ща чер ти,ко и то сви де те л стват за про из хо -да й, т. е. ня ма ли да из бе ре те май -му на та, за да предс та ви те пре хо -да от про то тип но то със то я ниена все о бх ват но то съ ще ст во към съ ще ст воог ра ни че но-ед но ст ран но, зат во ре но в тес нигра ни ци на спе ци а ли за ция? Не е ли май му на таиде ал но под хо дя що то съ ще ст во, ко е то дапос лу жи ка то сим вол на превръ ща не в жи -вот но за смет ка на Ан ге лс ки те и чо веш ки тесъ ще ст ва, със та вя щи то зи про то тип?От дру га стра на, ако ис ка те да нап ра ви -те оче вид на тъ га та от па де ни е то, ня ма лида из бе ре те ку че то, жи вот но все ця ло пре да -но и дъл бо ко привър за но към чо веш кия род,ка то сим вол на стре ме жа на жи вот но то къмсъ юз с чо веш ка та при ро да, т.е. стре меж къмсфинк са, в кой то жи во ти нс ка та при ро да еобе ди не на с чо веш ка та?Та ка Де се ти ят ар кан провъ згла ся ва иде -я та за Гре хо па де ни е то и Ре ин тег ра ци я тасъг лас но хер ме ти чес ка та и биб лейс ка татра ди ция. Тя изоб ра зя ва пъ лен кръг, включ -ващ как то въз ход, та ка и сли за не, до ка то“транс фор мизмът” на съв ре мен на та на у ка еза ет са мо с по ло ви на та кръг по-точ но въз -хо да или ево лю ци я та.Де се ти ят от го ле ми те Ар ка ни на Та ропредс тав ля ва кръг, ко ле ло, обе ди ня ва що в се -бе си как то сли за не или от да леч ва не от все -о бх ват ния про то тип, та ка и въз ли за не къмто зи про то тип.Уче ни е то за ин во лю ци я та и ево лю ци я -та чес то се сре ща в окулт на та ли те ра ту ра,но не ща та се про ме нят, ко га то ин во лю ци я -та се при е ма ка то гре хо па де ние, а ево лю ци я -така то спа се ние.Съ ще ст ву ва гра мад на раз ли ка меж ду из -точ на та докт ри на за по лу ав то ма тич нияпро цес на ин во лю ция и ево лю ция и хер ме ти -чес ка та, биб лейс ка та и хрис ти я нс ка тадокт ри на. Пър ва та виж да в кръ га ин во лю цияево лю ция един стве но чист, ес те ст венпро цес, по до бен на ди ша не то на жи вия ор га -низъм жи во ти нс ки и чо веш ки. Хер ме ти чес -ка та, биб лейс ка та и хрис ти я нс ка -та тра ди ция виж дат в то ва все -ле нс ка тра ге дия и дра ма, изпъл не -на с ви со чай ши опас нос ти и риск,ко я то се под раз би ра под тра ди ци -он ни те тер ми ни “ги бел” и “спа се -ние”.“Ко га то на сед мия ден на тво -ре ни е то Отец ни завър ши де ла таси, той си по чи на от всич ки те сиде ла. И бла госл о ви Бог сед мия ден,и ос ве ти го.”Ста на та ка, че кръгът на све -та не се зат во ри, а ос та на от во -рен. И сед ми ят ден бе ше бла гос ло -вен и ос ве тен ка то от во ре начаст на кръ га на све тов но то дви -же ние, та ка че съ ще ст ва та, на се ля ва щи све -та, да имат достъп до Бо га и Бог да имадостъп до тях.Но зми я та ка за: “Ня ма сво бо да за све та,до ка то той не се зат во ри. За що то сво бо да -та тряб ва да съ ще ст ву ва във вся ка твар, безвъншно вме ша те л ство, осо бе но от го ре отБо га. Светът вся ко га ще след ва во ля та на Бо -га, а не сво я та собстве на, до ка то съ ще ст ву -ва та зи про лу ка в кръ га, до ка то я има съ бо -та та. И зми я та за ха па опаш ка та си, по то зина чин об ра зу вай ки зат во рен кръг. Тя се завър -тя с ог ром на си ла око ло ос та си, съз да вай киог ро мен кръ гов рат в све та, обх ва щащ в се беси Адам и Ева. И всич ки тва ри, на ко и тоАдам бе ше дал име на, ги пос лед ва ха.Но же на та па зе ше па мет та за све та,от во рен за Бо га, за съ бо та та. И за да разкъ сакръ га око ло се бе си, тя се пред ло жи, за да раж -да на све та де ца, про из ли за щи от свят извънто зи кръг, от свят, къ де то съ бо та та съ ще -ст ву ва ше. И настъ пи враж да меж ду же на таи зми я та, меж ду по том ци те на же ни те,раж да щи в мъ ки, и по том ци те на зми ите,раж да щи в нас лаж де ние.Такъв е кос мич ни ят мит, езо те ри чна тадра ма, ле жа ща в ос но ва та на ек зо те рич ния“ево лю ци о нен про цес”. Пре ди всич ко митътпредс та вя иде я та за от во ре ния кръг, или

спи ра ла та светът до Гре хо па де ни е то,светът от шест те дни на Сът во ре ни е то,увен ча ни със сед мия, кос ми чес ка та съ бо тако я то съ от ве т ству ва на то ва, ко е то в ма -те ма ти ка та се оп ре де ля ка то ед на вит ка наспи ра ла та. Той пред по ла га иде я та за не ог ра -ни чен рас теж и прид виж ва не нап ред и е ка топро лог или пред две рие на веч но ст та.Светът ка то зат во рен кръг, вър тящ сеот но во и от но во, светът, в кой то ня ма “ни-що но во под слън це то” какъв е той вдействи тел ност? То ва не е ни що дру го ос венкос ми чес ки ад. За що то иде я та за ада мо же дасе възпри е ме ка то веч но съ ще ст ву ва ние взат во рен кръг.Да разг ле да ме се га тер ми ни те “спа се -ние” и “ги бел” в кос ми чес ко то им зна че ние.“Ги бел” оз на ча ва да бъ деш във ле чен във веч новър те не в зат во рен кръг, свят без съ бо та.“Спа се ни е то” то ва е жи вотът в све та наот во ре ния кръг или спи ра ла, къ де то има входи из ход; “спа се ни е то” то ва е жи вот подотк ри то не бе, къ де то все ки ден е нов и не -пов то рим чу до в безк рай на та ве ри га от чу -де са.Две дру ги по ня тия в кос ми чес ка та дра -ма на ево лю ци я та са “гре хо па де ние” и “из куп -ле ние”. Гре хо па де ни е то е яв ле ние от кос ми -чес ки ма щаб, ура ган, за вих рен от зат во ре ниякръг на вър тя щия се змей, за ха пал опаш ка таси и свлякъл от не бе то част от сът во ре нияот Бо га свят. А “из куп ле ние” е соб стве но ка -за но кос ми чес ки ят акт на Ре ин тег ра ция напад на лия свят, ко е то за поч ва с от ва ря не напро лу ка в зат во ре ния кръг (ре ли гия, пос ве ще -ние, про ро че ст во), продъл жа ва в на ми ра не напъ ти ща за из ход (Бу да) и вход (ава та ри те)през та зи вра та, и завършва в пре об ра зу ва нена на шия свят отвът ре, чрез си я ни е то наСло во то, ста на ло плът (Иисус Хрис тос).Нас ле д стве но ст та, превъплъ ще ни е то итрудът на спа се ни е то при ко е то превъплъ -ще ни е то се явя ва имен но про меж дутъ ченприн цип със та вят кос ми чес ка та дра ма наево лю ци я та.Де се та та кар та Та ро, свър за на с комп -лек са от те зи идеи, пре да ва по ра зи тел но наг -лед но са ма та сър це ви на на проб ле ма за ево -лю ци я та, изоб ра зя вай ки ас пек та с най-прак -ти чес ко зна че ние съ от но ше ни е то меж ду“звя ра” (жи во ти нс ка та при ро да) и чо ве ка (чо-веш ка та при ро да). Сфинксът над ко ле ло топредс та вя съ е ди не но то чо веш ко-жи во ти нс -ко на ча ло или все още не ди фе рен ци ра но, иливе че ре-ин тег ри ра но. За гад ка та на сфинк сасле до ва тел но е за гад ка та на “ ху ма ни за ци я -та” на жи во ти нс ко то на ча ло и “ани ми за ци я -та” на чо веш ко то на ча ло.Пред нас е кар та та на Два на де се тия ар -кан на Та ро Обе се ни ят. На нея е изоб ра зенмлад чо век, за ка чен за еди ния си крак меж дудве дър ве та, чи ито кло ни са от се -че ни до дъ но. Дър ве та та, за ед но снап реч на та пръч ка, ко я то се опи -ра вър ху тях, об ра зу ват ар ка.Чо векът ви си с гла ва та на до -лу. Еди ни ят му крак е привър занкъм нап реч но то дър во, до ка тосво бод ни ят крак е сгъ нат в ко ля -но то и нак ло нен на зад, а ръ це те начо ве ка са скри ти зад гър ба. Кар ти -на та на веж да на мисъл та за гра ви -та ци я та и за мъ ки те, на ко и то епод ло жен все ки, кой то действавъп ре ки нея. За то ва пър во то впе -чат ле ние от кар та та ни пос та вяпред същ но ст та на проб ле ма завза и мо от но ше ни е то на чо ве ка съсзем но то при тег ля не и за зат руд не ни я та,съпъ т ству ва щи он зи, кой то вли за в конф -ликт с не го.И та ка, сфе ра та на сво бо да та ду хов -ни ят жи вот, е раз по ло же на меж ду две гра ви -та ци он ни по ле та с раз лич ни цент ро ве. Еван -ге ли е то ги на ри ча “не бе то” и “то зи свят”или съ от вет но “Царство то Бо -жие” и “царство то на кня за на то -зи свят”. Те зи, ко и то или по свояво ля, или по при ну да след ват при -тег ля не то на “то зи свят”, са на -ре че ни “де ца та на све та”, а оне зи,чи я то во ля е под чи не на на “прив -ли ча не то на не бе то”, са “де ца тана свет ли на та”.“За що то плът та же лае про -тив но то на ду ха, а духът про -тив но то на плът та, те се про ти -вят един на друг” каз ва Апос толапос тол Па вел (Гал. 5:17)Те зи про ти во бо р ства щи же -ла ния са същ но ст та на тен ден ци -я та,чрез ко я то се про я вя ват две -те гра ви та ци он ни по ле та. Чо векът, кой то евъв власт та на при тег ля не то на “то зисвят”, в ущърб на “не бес ния”, е “плътски чо -век”; он зи, кой то жи вее в рав но ве сие меж ду

две те гра ви та ци он ни по ле та, е “ду шев ни ятчо век” и нак рая он зи, кой то е под чи нен награ ви та ци я та на “не бе то”, е “чо векът на ду -ха”.Пос лед ни ят е пред мет на Два наде се тияар кан, за що то на кар та та е изоб ра зен чо век,ви сящ на до лу с гла ва та. Та зи по за оли цет во ря -ва със то я ни е то на чо ве ка, за ко го то гра ви та -ци я та на го ре е за ме ни ла гра ви та ци я та на до лу.Тряб ва да от бе ле жим, че при тег ля не тона го ре е съ що тол ко ва ре ал но, как то при тег -ля не то на до лу и със то я ни е то на чо ве ка, кой -то при жи ве е пре ми нал към сфе ра та на не -бес но то прив ли ча не, действи тел но на пом нясъс то я ни е то, изоб ра зе но на кар та та “Обе се -ния”. То ва е ед нов ре мен но бла гос ло ве ние и мъ -че ни че ст во, ка то и ед но то, и дру го то е съв -сем ре ал но.Ду ша та, ви ся ща меж ду не бе то и зе мя -та, пре би ва ва в пъл на са мо та. То ва не е са мо -та та на чо ве ка, жи ве ещ са мот но в све та, нопъл на та са мо та на чо ве ка, кой то е сам, за що -то жи вее извън све та как то не бес ния, та -ка и зем ния.Дру га ха рак тер на осо бе ност на ду хов -ния чо век е, че той ви си с гла ва та на до лу. То -ва оз на ча ва пър во, че “твър да та поч ва подкра ка та му се на ми ра го ре, до ка то зе мя та еедин стве но пред мет на гри жи и възпри я тия,ид ва щи към гла ва та му. Вто ро, то ва оз на ча -ва, че во ля та му (кра ка та) е свър за на с не бе -то и се на ми ра в не пос ре д ствен кон такт (нечрез мис ли те и чувства та) с ду хов ния свят.Та ка не го ва та во ля “знае” то ва, ко е то гла ва -та мис ли те му все още не зна ят и по то -зи на чин чрез во ля та му действу ват не опи -тът и па мет та на ми на ло то, а бъ де ще топред на чер та но то от не бе то бъ де ще. За то ватой се явя ва бук вал но ка то “чо ве ка на бъ де -ще то”, за що то во ля та му е под тик ва на от“край на та при чи на”.Кой е Обе се ни ят? Све тец, пра вед никили пос ве тен?Бе зус лов но мо жем да го счи та ме и за пър -вия, и за вто рия, и за тре тия, за що то всич ките са обе ди не ни от то ва, че во ля та им е под -чи не на на не бе то. Но пре ди всич ко той неоли цет во ря ва све то ст та, пра вед но ст таили пос ве те но ст та, а ня какъв вид син тез навсич ко то ва. Обе се ни ят то ва е веч ни ятЙов, под ла ган от век на век на теж ки из пи -та ния и оли цет во ря ващ чо ве че ст во то предГос по да и Гос по да пред чо ве че ст во то. Обе се -ни ят то ва на ис ти на е чо веч ни ят чо век ине го ви ят дял е на ис ти на чо веш ки.Такъв Обе сен е бил и он зи, кой то пре дихи ля ди го ди ни е проз несъл след ни те ду ми:“Не е ли из пи та ние зем ни ят жи вот начо ве ка и дни те му не са ли ка то дни на на ем -ник?Но га та ми здра во се дър жи о пъ те ки теМу; пъ ти ща та Му па зих и не се отк ло ня вахаз зная, Из ку пи те лят ми е жив, и Той в пос -лед ния ден ще из диг не из пра ха та зи моя скап -ва ща се ко жа. И аз в плът та си ще ви дя Бо га.Аз сам ще Го ви дя, не очи те на дру ги го ще Гови дят. Сър це то ми се то пи в гър ди те ми!”(Кни га на Йов)Девстве на та При ро да, ак тив но участ -ва ща в чу де са та на Бо же ст ве на та ма гия, епред мет на Е ди на де се тия ар кан на Та ро. То вае Си ла та, и зоб ра зе на ка то же на, по бе ди лалъв и дър жа ща с ръ це те си от во ре -на та му паст. Же на та пра ви то васъс съ ща та яв на ле ко та, без уси -лие, с как ва то Магът от Пър вияар кан на Та ро уп рав ля ва сво и тепред ме ти. Не що по ве че и тя, как -то и Магът, но си шап ка с фор ма тана хо ри зон тал на ос мор ка. Мо жемда ка жем, че два ма та в ед нак васте пен пре би ва ват под зна ка наритъ ма на ди ха ни е то на веч но -ст та хо ри зон тал на та ос мор ка. Иче два ма та в сво я та същ ност сапро яв ле ние на два ас пек та на едини съ щи прин цип, кой то г ла си, че уси -ли е то оз на ча ва на ли чие на пре пя т -ствие, до ка то при род на та ця ло ст ност, отед на стра на, и не отк лон но то вни ма ние, отдру га, изк люч ват какъв то и да е вът ре шенконф ликт, сле до ва тел но вся ко пре пя т ствие ився ко уси лие. Как то пъл но то със ре -до то ча ва не се дос ти га без ни как -во уси лие, та ка действа и ис ти нс -ка та си ла. И та ка, Магът е Ар -канът на це ле у ст ре ме но то съз на -ние или със ре до то ча ва не без уси -лие, а Си ла та е Ар канът на ес те -ст ве на та це ле у ст ре ме ност на Би -ти е то, или на могъ ще ст во то безуси лие. За що то Си ла та сми ря ва лъ -ва със си ла, ко я то е раз лич на от си -ла та на са мия лъв, и ко я то е си лаот вис шия по рядък, при над ле жа щана вис ши те пла но ве на Би ти е то.Такъв е Ар канът на Си ла та.На как во ни учи той?

Пос ре д ством изоб ра зе но то на не го тойгла си: Де ва та ус ми ря ва лъ ва, ка то с то ва нипри зо ва ва да се от ка жем от об ла ст та на ко -ли че ст во то ( за що то Де ва та е яв но по-сла баот лъ ва, ако из мер ва ме фи зи чес ка та си ла ко -ли че ст ве но) и да се из ви сим в сфе ра та на ка -че ст во то (за що то е оче вид но и превъз хо д -ство то на Де ва та над лъ ва).И та ка, Си ла та, за ко я то го во ри кар та тато ва е си ла та на ес те ст ве на та ре ли гия, си -ла та на безг реш на та При ро да. Ма ги я та надевстве на та При ро да про буж да девстве на -та при ро да на лъ ва то ва е си ла та, разк ри -та от Еди на де се тия ар кан.Има два прин ци па, ко и то тряб ва да раз -би ра ме и раз ли ча ва ме, ако же ла ем да вник немпо-дъл бо ко в същ но ст та на Ар ка на на Си ла та.Пър ви ят е прин ципът на зми я та, а вто ри ят еприн ципът на Де ва та. Пър ви ят е про ти вос -то я ние, всле д ствие на ко е то се явя ва три е -не, по раж да що енер гия. Вто ри ят е съг ла сие,всле д ствие на ко е то се явя ва сли ва не то, по -раж да що си ла.И та ка, действа ща та тук си ла е си ла тана Де ва та (ко я то уче ни те от кни га та Зо харна ри чат Ше ки на), до ка то енер ги я та, на е ле -кт ри зи ра ща по ле мис ти те, е си ла та на зми я -та.Ду ша та (на безг реш на та При ро да) е не -бес на та Де ва вър хов на та жри ца на ес те ст -ве на та ре ли гия. То ва е съдър жа ни е то на Ар -ка на на еди на де се та та кар та Та ро. То мо жеда бъ де фор му ли ра но та ка: Си ла та е не по -роч ност.Не по роч но ст та е един ство то на оно ва,ко е то е го ре, с оно ва, ко е то е до лу, то ва еСи ла та хар мо нич но то вза и мо дей ствие натри те свя та.Прин ци пи те, по сво я та същ ност, ви на гиса има не нт ни. Ето за що ре ал но ст та на прин -ци па на Бо же ст ве но ст та е Бог; ре ал но ст тана прин ци па на Сло во то Бо жие е Иисус Хрис -тос, а ре ал но ст та на прин ци па на пло до род -на та и про дук тив на не по роч ност е Ма рияСо фњя.ЧОВЕКЪТ КАТО СЪВЪРШЕНА МЯРКА ЗА НЕЩАТАНа та зи своя ри сун ка Ле о нар до да Вин -чи ком би ни ра две фи гу ри от ар хи тек тур -ни те ка но ни на Вит ру ви й, по каз -вай ки чо ве ка ка то съвър -ше на мяр ка и мо дел завсич ки не ща. Ко мен -тарът на ве ли кияримс ки учен еслед ни ят:“Ако чо веклег не по гръб, ср а з т в о р е н икра ка и ръ це, ивър ху пъ па му сесло жи ком пас,пръс ти те на про -тег на ти те му ръ це икра ка ще до кос ват оби -кол ка та на кръ га, чий то център е пъпът.Но как то чо веш ко то тя ло се впис ва в кръ -гов кон тур, та ка в не го мо жемда сър зем и фи гу ра та наквад ра та. За що то акоиз ме рим разс то я ни е -то от хо ди ла та довър ха на гла ва таи след то ва при -ло жим та зи мяр -ка към разпъ на -ти те хо ри зон -тал но ръ це, щепо лу чим пра -воъгъл ник, в кой тови со чи на та е рав нана ши ри на та, какъв тое слу ча ят при квад ра та.”

Белинташ – светилището на БеситеСребър на та плоч ка от Бе лин таш но си мно гоцен на ин фор ма ция. Са ба зий е изоб ра зен в царстве -на по за. То зи ска лен бог е сед нал на ска лен прес толв ол тар. Обут е с ви со ки обув ки, ха рак тер ни запла ни нс ки те бе си, ко и то по каз ват не го вия про из -ход. С бо же ст ве на та за тра ки те ля ва ръ ка дър -жи клон ка, ко я то го ха рак те ри зи ра ка то бог наве ге та ци я та и жи во та, на веч ния кръ гов рат напри ро да та. Най-ха рак тер ни ят еле мент са из ви ва -щи те се око ло бо же ст во то змии. Тех ни ят уст -рем на го ре сим во ли зи ра х то нич на та, зем на та икос ми чес ката връз ка и един ство то на све та, си -ла та на жи во та и прог ре са.Са ба зий е гла вен и дре вен бог на жи ва та при ро да,на чо ве ка, на не го во то здра ве и продъл же ние наро да. Зми ите со чат ос нов ни те чо веш ки ор га ни,ко и то ха рак те ри зи рат зра ве то и мисъл та: ко -ремът с вът реш ни те ор га ни, сър це то и чувства -та, гла ва та с нерв на та сис те ма и ра зу ма. Ед наот зми ите се из ви ся ва над гла ва та и оли цет во ря -ва ду ша та, вя ра та и по ле та на мисъл та. На плоч -ка та за пър ви път се виж да яс но изоб ра зен единмно го ва жен де тайл – бу зес та змия Па рейя!Яс но изоб ра зе ни те бу зес ти змии, тър се ни от ар -хе о ло зи и ис то ри ци за ра ди тях на та сак рал ност,са изк лю чи тел но ва жен де тайл. Богът не е изоб -ра зен с фи зи чес ка та си ла на Хер ку лес, но от об ра -за му лъ ха ве ли чие и не зем на си ла. Зми ите – сим -волът на х то нич ния, зе мен и не бе сен свят, пъл -зят и го обг раж дат с кро тост и по ко р ство.Те оли цет во ря ват бо га ка то тво рец и влас те линнад све та, над здра ве то и жи во та. И всич ко епре да де но с пес те ли ви щри хи, за да бъ де под чер -та но и из ви се но не го во то ве ли чие. Н. Боев

Френологическа карта със символични изображенияна различните ск лонности и способностии тяхното месторазположениев човешката глава от Р. Н. Фаулър2.

„Чо векът вся ко га тряб ва да бъ де не о бик но вен.“От 1914 г. Слън че ва та сис те ма е нав ляз ла в ед на но ва зо на на Ду ха. То зи Дух ин -ду си те Го на ри чат Бра ма, или Го ле мия кос ми чес ки чо век, Адам Кад мон. Ев ре и тего на ри чат Йе хо ва.Все ки чо век е ва жен кол ко то ед на слън че ва сис те ма.Все ки чо век има спе ци ал но мяс то в жи во та на При ро да та. Щом го на ме ри, щепри до бие ед на мал ка ра дост.Чо век е съ ще ст во, ко е то лю би Бо га във всич ки.Чо век мо же да бъ де кра сив, ко га то Гос под жи вее в не го.Чо векът е един съ бу ден Дух, ед на съ бу де на Ду ша, един съ бу ден Ум, ед но съ бу де -но Сър це. Чо векът е ед но мал ко и мно го неж но чувство.Чо векът е ча ша, в ко я то Бог е вло жил чис тия жи вот.Ис ти нс ки ят чо век но си ду ша на де те.Чо векът на Лю бов та е ог ра ден с жи ва свет ли на.Чис ти ят чо век от бо лес ти не стра да.Чо век тряб ва да бъ де добър, за да бъ де здрав.Ко га то чо век ра бо ти, то га ва ще дой де Бо жи е то бла гос ло ве ние.Чо век ще при до бие зна ние, но ще пла ти с жи во та си. Скъ по е зна ни е то.Чо век тряб ва да жи вее в ог ра ни че ни я та без да се ог ра ни ча ва.Ко га то чо век се про ме ня, да не се из ме ня.Чо век тряб ва да по же рт ва не що в се бе си, за да дой де Ра зум но ст та.Чо векът на ис ти нс кия живот се за до во ля ва с мал ко то, със съ ще ст ве но то.Чо век със сво я та мисъл, със сво и те чувства из ме ня повъ рхно ст та на Зе мя та.Ра зум ни ят чо век мо же да съ жи ви един мъртвец.Чо век тряб ва да се на у чи да жи вее сам, т. е. да жи вее са мо с Бо га.Учи те ля1. Склон ност и вле че ние към про ти во по лож ния пол.А. Склон ност и пред раз по ло же ние към съп ру жес ки и до ма шен жи вот.2. Лю бов към де ца та, же ла ние и стре меж за отг леж да не на по ко ле -ние.3. Склон ност към об щу ва не, при я те л ство и друж ба.4. Ро до лю бие, привър за ност към дом и оте че ст во.Б. Жиз не ност, же ла ние за жи вот, ус той чи вост и издръж ли вост.5. Нас той чи вост, пос ле до ва тел ност.6. Са мосъх ра не ние, са мо за щи та, бор бе ност, сме лост.7. Склон ност към раз ру ше ние, буйство, гнев ли вост, разд раз ни тел -ност и свад ли вост.8. Пред раз по ло же ние и охо та за яде не, пи е не и ла ко м ство.9. Склон ност и стре ме жи за пе че ле не, нат руп ва не на бо га т ства,пес те ли вост и скъ пер ни че ст во.10. Скри тост, по доз ри тел ност, из пи та тел ност, са мо об ла да ние,склон ност за разс лед ва ния.11. Пред паз ли вост, страх.12. Се бе лю бие, се бе о доб ре ние, се бе по каз ва не и сла во лю бие.13. Се бе у ва же ние, се бе по чи та ние, достойнство, гор дост, гос по да р -ство, во да че ст во.14. Пос то я н ство – неп рес та нен стре меж за завъ ршва не на вся ко на -чи на ние.15. Съ ве ст ност, спра вед ли вост.В. Спо соб ност за схва ща не на ве ли ко то, об шир но то, въз ви ше но то,съвър ше но то, иде ал но то.16. Вя ра, на деж да, упо ва ние, бе зус лов но до ве рие и пре да ност.17. Вдъх но ве ние, лю бов към ду хов ни за ни ма ния, вя ра в безсмър ти е тона ду ша та и съ ще ст ву ва не то на ан ге ли, вис ши све то ве и ду хов -ни съ ще ст ва.18. Лю бов към Бо га и всич ко жи во. Стре меж към вис ша нрав стве -ност, спо соб ност за схва ща не и раз би ра не на ра зум но ст та и це -лесъ об раз но ст та на Бо же ст ве ния про мисъл, кой то ра бо ти в ця -ла та при ро да, же ла ние да се слу жи на Бо га и чо ве че ство то.19. Бла го во ле ние, люб ве о бил ност, доб ро та, ми лосър дие, бла гот во ри -тел ност.20. Твор че ст во, изоб ре та тел ност и отк ри тия в об ла ст та на из ку -ст ва та, на у ка та и тех ни ка та.21. Лю бов към изящ ни те из ку ст ва, спо соб ност за отк ри ва не, виж да -не и из ра зя ва не на кра со та та чрез му зи ка, по е зия, плас ти ка и об -ра зи.22. Спо соб ност за под ра жа ва не и възпро из веж да не на раз ни яв ле ния,действия и със то я ния чрез зву ко ве и действия – акть о р ство.23. Ве се лост, ду хо ви тост, спо соб ност да се виж да смеш но то и дасе разс ми ват дру ги те.24. Наб лю да тел ност, лю боз на тел ност, стре меж да се про уч ва при ро -да та.25. Спо соб ност за оп ре де ля не и пом не не на чер те жи, об ра зи, ли ца, не -ща и др.26. Спо соб ност за из мер ва не и оп ре де ля не на ве ли чи ни и ко ли че ст вана око.27. Спо соб ност за оп ре де ля не на те жес ти те без тег лил ка, за паз ва нена рав но ве сие.28. Спо соб ност за раз поз на ва не и разг ра ни ча ва не на цве то ве те.29. Спо соб ност за под реж да не и из ра бот ва не на план и пра ви ла за ра -бо та във вся ко от но ше ние.30. Спо соб ност за прес мя та ния и из чис ле ния.31. Па мет за пом не не на мес та, по ло же ния, по со ки, пъ ти ща и т. н.32. Па мет за пом не не на ис то ри чес ки съ би тия и раз ни случ ки.33. Па мет за пом не не на да ти и оп ре де ля не точ но на вре ме то.34. Му зи кал ни спо соб нос ти и лю бов към хар мо ни я та изоб що.35. Спо соб ност за из ра зя ва не на мис ли те и на ме ре ни я та си с ду ми,зна ци и жес то ве.36. Спо соб ност за фи ло со фс ки раз миш ле ния и съж де ния.37. Спо соб ност за срав не ние, ана ли зи ра не, изяс не ние, изоб ра же ние.Г. Спо соб ност за със ре до то ча ва не, съ зер ца ние, пред чу в ствие, прис -по со бя ва не.Д. Неж ност, лю без ност, уч ти вост, пра вил на об хо да.

ФОРУМTворческа среща по ПаневритмияПловдив 2003На ци о нал на та сре ща по Па нев рит мия съб рана 6 и 9 март в До ма на бъл га ро-рус ка та друж ба вПлов див око ло 100 участ ни ци от ця ла та стра на.Сут реш но то за се да ние бе ше пос ве те но нафор ми те и на чи ни те за предс та вя не на Па нев -рит ми я та в об ще ст во то.Д-р Свет ла Бал то ва отк ри сре ща та с из ло -же ние вър ху ня кои от тях, по-точ но кур со ве те илек ци ите по Па нев рит мия, чи е то въз дей ствие е„от до лу-на го ре“ – вър ху мал ки или по-го ле ми со ци -ал ни гру пи. Об ще ст во то не е абстрак ция, то сесъс тои от хо ра и ние сме част от не го. Все ки единот нас мо же да пов ли яе вър ху най-близ ко то си об -ще ст ве но обкръ же ние.Па нев рит ми я та е ме тод на ед на шко ла, с ко -я то има ме пра во да се гор де ем, съв ре мен на ду хов -на шко ла, нас лед ник на хи ля до лет на та бъл га рс каду хов ност, ко я то е тър се на и приз на та по све та.Хо ра та, ко и то вли зат в кръ га на Па нев рит ми я та,тряб ва да бъ дат ос ве до ме ни, че вли зат в до сег ста зи шко ла. Да ли ще се задъл бо ча ват в уче ни е тона Бе ин са Ду но (Учи те ля Петър Дъ нов) или не, евъп рос на те хен ли чен из бор, но във все ки слу чай неби ва Па нев рит ми я та да бъ де обя ве на прос то заздра вос лов на гим нас ти ка или танц. Във ве ка наин фор ма ци я та и ко му ни ка ци ите то ва е и невъз -мож но.От дру га стра на, тряб ва да ос та нат в ми на -ло то тен ден ци ите към дог ма тизъм и ели тар -ност или опи ти те за про па ган да на пре ди м ства -та на Уче ни е то и Па нев рит ми я та в част ност.То ва изиск ва ед на продъл жи тел на ра бо та за пре -обръ ща не на об ще ст ве но то мне ние, ко е то е би лома ни пу ли ра но ня кол ко де се ти ле тия. Па нев рит ми -я та не е стра нен ри ту ал, изпъл ня ван от мал кигру пич ки „пос ве те ни“, а прак ти ка, съ пер ни че ща ина ши ро ко разп ро ст ра не ни те из точ ни шко ли, и наид ва щи те от Аме ри ка „Нюейдж“ – ме ди та тив нии здра вос лов ни прак ти ки. И как то зна ем – превъз -хож да ща ги.В про це са на про буж да не на съз на ни е то днесвсе по ве че хо ра тър сят ня какъв вид ду хов на прак -ти ка и езо те рич на ли те ра ту ра. Па нев рит ми я тамо же да от го во ри на нуж ди те на най-ши ро ки кръ -го ве хо ра и ос та ва да бъ де пре да де на по дос татъч -но гъв кав и оду хот во рен на чин. Ня ма нуж да да сенат рап ва име то на Учи те ля или оп ре делени дог -ми, за що то зна ем, че са мо то уче ние изк люч ва то -ва. Ду хов но то се пре да ва по съдър жа ние и смисъл.То ва изиск ва от хо ра та, ко и то пре по да ватПа нев рит мия, дъл го го диш на и упо ри та ра бо тавър ху се бе си, т.е. да жи ве ят спо ред ду хов ни теприн ци пи и да са изг ра ди ли ду хов на опо ра у се бе си.Не мо жеш да ста неш учи тел прос то след единкурс за учи те ли. За да излъч ва хар мо ния и ра дости да ги вне се у сво и те уче ни ци, пре по да ва те ляттряб ва пър во да ги но си у се бе си. Не мо жеш да да -деш не що, ко е то ня маш. Гру по ва та ра бо та изиск -ва усет за гру по ва енер гия, фо ку си ра не то и трасн -фор ми ра не то є изиск ва от пре по да ва те ля фи наусет ли вост, гъв ка вост и от каз от шаб ло на.Прак -ти чес ки ят ре зул тат и вре ме то са най-доб ри тедо ка за те л ства за по лез но ст та на не що. Не об хо -ди ма е са мо тър пе ли ва и без ко ри ст на ра бо та.Кра си мир Зла та рев спо де ли опи та си в ор га -ни зи ра не и про веж да не на кур со ве в Смо лян. В тяхучаст ват хо ра от всич ки въз рас то ви гру пи, ве ро -из по ве да ния и со ци ал ни сло е ве. Пре по да ва те ляттряб ва да има наг ла са да обх ва не и по ве де гру па тав Па нев рит ми я та. Вся ка негова ду ма, пог лед ижест тряб ва да ус та но вя ват хар мо ния. Ко га топоч те но и отк ри то се го во ри за Па нев рит ми я та,то ва прив ли ча хо ра та. А пре по да ва не то й да ста -ва по дух. .Доб ре е ме то ди чес ки да споде ля ме какста ват не ща та, ко е то ще ста ва по-под роб но надру ги се ми на ри.От Ни ко лай Ко нак чи ев бе ше из ка за но по же -ла ние да се тър си по-ак тив но връз ка с пра ви те л -стве ни и неп ра ви те л стве ни ораг ни за ции. Разп ро -ст ра ня ва не то на ме то ди ка то Па нев рит ми я та еназ ря ло. Мо же би има об ще ст ве ни ор га ни за ции, ко -и то ни ча кат и ние тряб ва да нап ра вим крач ка такъм тях.Ру мен Ба ка лов в сво е то из ло же ние на пом низа ос нов ни те пра ви ла на Па нев ри ми я та, вър ху ко -и то всич ки сме съг лас ни, но не ги спаз ва ме стри -кт но. От пър вос те пен на важ ност е пра вил но то

изпъл не ние на Па нев рит ми я та, за що то тя го во риса ма за се бе си.За па зе ни те от вре ме то опи са ния на Па нев -рит ми я та изг леж дат да са непъл ни и про ти во ре -ча щи си. Съ ще ст ву ва щи те про ти во ре чия в на ши -те раз би ра ния тряб ва да се из по лз ват ка то сти -мул за ней но то задъл бо че но, доб ро на ме ре но иобек тив но изуча ва не.Пре ди да се обсъж да пра вил но ст та на единили друг ва ри ант на да де но уп раж не ние, как то иде тай ли на изпъл не ни е то, не об хо ди мо е да се изг -ра ди пра вил но раз би ра не за същ но ст та на Па нев -рит ми я та, да се въз пи та съ от вет но то от но ше -ние, за да за е ме тя по ла га що то й се мяс то в цен -но ст на та сис те ма на все ки изпъл ни тел. Ако Па -нев рит ми я та се схва ща са мо ка то ва ри ант наобик но ве на гим нас ти ка с му зи ка лен съп ро вод,мно го от пра ви ла та би ха се сто ри ли пре си ле ни ииз лиш ни на мно зи на и ка то след ствие ще ос та натне ра зб ра ни и неп ри ло же ни.Пра ви ла та са как то „тех ни чес ки“ – за офор -мя не и под дър жа не на пра ви лен кръг, за об лек ло тои по ве де ни е то на участ ни ци те по вре ме на тан -ца, та ка и въз пи та ва щи ос нов ни доб ро де те ли ка -то съг ла су ва ност с дру ги те, пос та вя не на ин те -ре си те на ця ло то пред те зи на ин ди ви да, буд ностна съз на ни е то, точ ност и др.Па нев рит ми я та е ме тод за въз пи та ние и са -мовъз пи та ние. Изиск ва ни я та за пра вил но то єизпъл не ние ни как не са мал ко и изиск ват буд но съз -на ние, мис ле не, чувства не и кон це нт ра ция.Учас ти е то на съз на ни е то e ус ло вие за це -лесъ об раз на об мя на меж ду чо ве ка и окол на та при -ро да. За що то ха рак терът на енер ги ите, ко и точо век изп ра ща и при е ма, за ви си от буд но ст та насъз на ни е то, от иде я та, ко я то за ни ма ва чо ве капри дви же ни е то.„Ето за що па нев рит мич ни те уп раж не ния неса ме ха нич ни гим нас ти ки, но ед на дей ност, в ко -я то взе мат учас тие всич ки си ли на чо веш ко тоес те ст во: фи зи чес ки, ду хов ни, умстве ни и бо же -ст ве ни. Всич ки тия си ли при Па нев рит ми я та са вбуд ност, твор че ст во, ак тив ност и в със то я ниена възпри ем чи вост. Ето за що при тия уп раж не -ния тряб ва да се мис ли. Вся ко дви же ние безмисъл ня ма смисъл. При тях е нуж но ед но вът -реш но кон це нт ри ра не. При дви же ни я та си ла тана чо ве ка се ди в кон це нт ри ра не то! БеинсаДуно.” (Па нев рит мия, 1938 г.)След обед на та по чив ка въл не ния пре диз ви кате ма та „Про ти во ре чи я та в па нев рит ми я та“ –един дъл го го ди шен пред мет на ожи ве ни дис ку сии.Ге ор ги Пет ков спо де ли за сре щи те си с учи -тел ки те по Па нев рит мия, обу ча ва ни лич но отУчи те ля. Ко га то хо ра та един ден тър сят ис ти на -та, те ще зна ят са мо то ва, ко е то е пи са но – ка затой. – Оче вид ци те са все по-мал ко.Коя е пра вил на та Па нев рит мия? Учи те ля еизб рал след ния ме тод: на у чил е 5-6 сест ри, а те сапре по да ва ли на всич ки ос та на ли. Сле до ва тел нотряб ва да се вър нем към те зи, ко и то са на у чи лиПа нев рит ми я та от Учи те ля. И меж ду тях ня ма -ше раз ног ла сие. Има ли до ку мент, ос та вен от те -зи учи тел ки? То ва е Па нев рит ми я та „на че ти ри -те сест ри“, написана през 1945–46г. За съ жа ле ние,та зи Панв рит мия не бе ше от пе ча та на. Но то вабе ше „жи ва та“ Пан ве рит мия на Брат ство то.Филмът от 1938г., кой то вне се раз ног ла сия, ефилм за изу ча ва не на дви же ни я та, но не и за ця ло -ст на та Па нев рит мия, там до ри са ми те уп раж -не ния са накъ са ни. Има ли фак ти, че хо ра та, ко и тоде мо н стри рат Па нев рит ми я та в то зи филм са яиг ра ли по дру ги на чи ни? Има та ки ва фак ти. Ани наБер то ли нап ри мер, от тре та та двой ка във фил -ма, с ко я то съм иг рал над 30 пъ ти, в жи во та, ре ал -но, иг ра е ше „Зун ме зун“ от упр. „Изг ря ва слън це -то“об рат но на фил ма. Твър дя, че поч ти ни кой не еиг рал „Зун ме зун“ с ръ це те навън – навът ре. Ос венто ва, всич ки оне зи, ко и то поз на вам и ко и то са из -лез ли от Бъл га рия ра но (по вре ме то, ко га то Учи -те ля е бил жив), иг ра ят то ва уп раж не ние по съ -щия на чин: ръ це те към гър ди те и навън. Меж дутях е и Мар та – пле мен ни ца та на Мил ка Пе рик ли -е ва (със та ви тел ка на Па нев рит ми я та от 1938г. –б. ред.)Па нев рит ми я та, опи са на от Мил ка Пе рик -ли е ва, всъщ ност е от пе ча та на през 1938 г., но е на -пи са на ня кол ко го ди ни пре ди из да ва не то є, т. е.око ло1934 г., т.е.ко га то Па нев рит ми я та се уче ше.Мо жем да я на ре чем“ра бо тен ва ри ант“. А се гатой се при е ма от ня кои за най-дос то ве рен из точ -ник и факт, за ра ди кой то се пре неб рег ват сви де -те л ства та на хи ля ди жи ви оче вид ци. Кой то ис када тър си ис ти на та, да я тър си се га, до ка то имаоще жи ви оче вид ци.Ге ор ги Стой чев спо де ли в на ча ло то въл не ни -е то си от то ва жи во до кос ва не до из точ ни ци те,ко е то Ге ор ги Пет ков е имал.Всич ки ние, ос та на ли -те тър сим ис ти на та по умоз ри те лен път. Посвой собствен път съм стиг нал до по доб на глед наточ ка, ка за Ге ор ги Стой чев по по вод дви же ни е то„Зун ме зун“. Има един ва ри ант на Па не вр ти ми я -та, кой то нар чим ра бо тен – то зи на Мил ка Пе -рик ли е ва и има един ре а лен, ус та но вен. Ра бот ни -

ят ва ри ант е сът во рен то га ва, ко га то Па нев -рит ми я та е би ла тър се на и изг раж да на. На Зе мя -та не ща та ста ват с пот, кръв и ра бо та, и с то вауси лие се сти га до ис ти на та. Има ня кол ко ва ри ан -ти за дос та уп раж не ния. Нап ри мер пър во то уп -раж не ние – Учи те ля го е дал пър во на чал но с дла нина го ре, но пос ле нед вус мис ле но е ка зал на брат Бо -рис Ни ко лов – да се иг рае с ръ це те на до лу. И въп ре -ки то ва, има гла со ве,че тряб ва да вър нем пър во на -чал ния ва р и ант. Съ що то е при „Под виж ност“.Изг леж да във вре ме то Учи те ля е про ме нял ня коине ща.Не ка се вър нем на „Зун ме зун“. Да се обър немкъм ду хов на та на у ка. Как во е ак тив но дви же ние наде сен крак за ед но с ак тив но из на ся не на ръ це те?Аб со лю тен плюс. По зи тив но, ак тив но дви же ниена фи зи чес ки план (кра ка та) и на ду хо вен план (ръ -це те). А об рат но то – при би ра не на ръ це те и дви -же ние с ляв крак нап ред е аб со лю тен ми нус.Възпри е ма не и на два та пла на. То ест го ля ма амп -ли ту да меж ду стра да ния и ра дост. До ка то, акоръ це те се при би рат навът ре при дви же ние на дес -ния крак нап ред, има ме ак тив но дви же ние с кра каи па сив но дви же ние с ръ це те - та ка се пос ти гарав но ве сие. В ду хов ния свят – ръ це те – ние сме па -сив ни и при е ма ме, до ка то във фи зи чес кия святсме ак тив ни (крач ка с дес ния крак).То ва е прин -ципът на аб со лют но то рав но ве сие, ко е то не е ат -ри бут на фи зи чес кия, а на Бо же ст ве ния свят. А„Зун ме зун“ оз на ча ва хар мо ния и рав но ве сие, сле до -ва тел но то ва уп раж не ние пред по ла га неп рекъс на -то рав но ве сие на си ли те. От то ва гле ди ще ви на гисъм смя тал, че „Зун ме зун“ тряб ва да се иг рае сдви же ние на ръ це те навът ре-навън, за що то то ваобяс ня ва и смисъ ла на са ми те ду ми „Зун ме зун“.Не би ва да се про ме нят так то ве те. То ва, четак то ве те не са че тен брой, то ва не е ми нус, аима връз ка с ра ци о нал ни те и ира ци о нал ни чис ла.Па нев рит ми я та не е мъртво ро де но де те. Тясе раз ви ва от мо мен та, в кой то Учи те ля я е дал.Ево лю ци он ни ят под ход да ва и от го вор на въп ро саза що съ ще ст ву ват про ти во ре чи я та. Ево лю ци я тає е от ра зе на в опи са ни я та на Пан ве ри ми я та, ко и -то се раз ли ча ват във вре ме то.За ла та утих на при пос лед но то из ло же ние заде ня, то ва на Ге ор ги Ге ор ги ев: „Ро ля та на про ти -во ре чи я та в Па нев рит ми я та“. Тъй ка то не го ва таглед на точ ка се из ди га ше над фак ти те и раз ли чи -я та и ни от веж да ше в све та на прин ци пи те, вдъх -но ве ни е то на то ва предс та вя не пре диз ви ка ап ло -дис мен ти. По ра ди то ва го пуб ли ку ва ме от дел но.Пос лед ва праз нич на прог ра ма, пос ве те на наПраз ни ка на же на та, ор га ни зи ра на от до ма ки ни -те в Плов див. Хор „Дъ га“ вне се ра дост и хар мо нияс раз но об раз на та си прог ра ма. След за ни ма тел нияпрег лед на ис то ри я та на мо да та през ве ко ве те,ня кол ко от участ нич ки те в хо ра де мо н стри ра хабъл га рс ки въз рож д е нс ки и ста ри градс ки то а ле ти,ко и то подс ка за ха ро ма нит ка та на пос лед ни теизпъл не ния и разд ви жи ха за ла та в стъп ки те натан го то. Ро до пс ка та но сия не о чак ва но про во ки рапри я те ли те от Смо лян – Кра си мир и То дор да до -ка жат със спон тан но то си учас тие с пе сен иизпъл не ние на ка вал, че ро доп ча ни на ис ти на са Ор -фе еви ча да. Ро до пс ки те ме ло дии вдиг на ха гра ду сана въз хи ще ние в за ла та. Гос ти те има ха въз мож -ност да участ ват във вик то ри на та с въп ро си,пос ве те ни пре дим но на же на та и про лет та.През вто рия ден на сре ща та прог ра ма та бе -ше пос ве те на на учи лищ ни те и извъ ну чи лищ нифор ми за ра бо та с де ца.На дя Та ба ко ва и Жа на Кръс те ва спо де ли хаде сет го диш ния опит на лят на та ду хов на детс кашко ла в Тро ян. Бе ше про жек ти ран филм. Ра бо та -та с де ца в Тро ян се е осъ ще ст вя ва ла из ця ло надоб ро вол ни на ча ла. Де ца та са обу ча ва ни на двесме ни, вся ка по 14 дни, през м. юли. В шко ла та вТро ян де ца та са прак ти ку ва ли раз лич ни фор ми наиз ку ст во, раз ви ва щи собстве ни те им твор чес киза лож би: ри су ва не, мо де ли ра не, ра бо та с ори га ми,ра бо та с при род ни ма те ри а ли, по е зия, пи са не наесе.Връз ка та с при ро да та е ук реп ва на как то вежед нев на та ра бо та в гра дин ка та и наб лю де ни я -та вър ху рас те ния, та ка и при по хо ди те в пла ни -на та.Аст ро но ми чес ки те наб лю де ния (ра бо та сте лес коп под ръ ко во д ство то на аст ро ном) раз ви -ват пред стави те за все ле на та и ин те ре са къмвсе ми ра. И раз би ра се Па нев рит ми я та за е ма важ -на част от жи во та на ла ге ра. Де ца та се учат нако лек тив но чувство и хар мо ни зи ра не. Нак рая теспо де лят впе чат ле ни я та си в зак лю чи тел но есе.Вся ко де те се чувства тво рец. Ми на ла та го ди на еби ла нап ра ве на по е тич на сед ми ца. Нак рая це ли тесте ни на спал но то по ме ще ние са би ли об ле пе нисъс сти хо ве те на де ца та. Та ка те са зас пи ва ли и сасе съ буж да ли, обг ра де ни от кра си вия свят на сло -во то.Ясен Дас ка лов из не се своя опит от ра бо та -та си в учи ли ще. Спо ред не го Па нев рит ми я та заде ца та е ра дост, спо де ля не, ве се лие, а не тол ко ваду хов но из жи вя ва не, за що то те не от де лят ду -

хов но то из жи вя ва не от ра до ст та и ве се ли е то, вко е то жи ве ят. Па нев рит ми я та въз пи та ва де те -то в чувстви тел ност, то се учи да об щу ва, да раз -би ра ос та на ли те, да ги за чи та, да осъз на ва греш -ки те си.Часът по Па нев рит мия тряб ва да бъ де сво -бо ден и не ог ра ни чен по от но ше ние на ме то ди ка -та. Тра ди ци он ни те ме то ди чес ки пра ви ла туктряб ва да отсъ пят, да ня ма за бе леж ки и кри ти ка,за да усе тят де ца та кра со та та и оба я ни е то наиг ра та. Мно го важ но е пре по да ва те лят да се по -то пи в ат мос фе ра на свет ли на, ко я то да го ръ ко -во ди. Той тряб ва да бъ де слън чев, лъ че за рен чо век ипо то зи на чин де ца та ще го ха ре сат. Са мо ако де -те то изк ри вя ва дви же ния или текст, то тряб вада бъ де отстра не но от иг ра. Часът по Па нев рит -мия се раз ли ча ва от всич ки дру ги ча со ве и ос венто ва все ки час е раз ли чен, спе ци фи чен и раз но об -ра зен. Към все ки час тряб ва да се под хож да ин ди ви -ду ал но, твор чес ки. Тряб ва да се от чи та наг ла са тана де ца та и спо ред та зи об ща ат мос фе ра да вмък -нем на шия ин ди ви ду а лен план. От лич ни те си наб -лю де ния Ясен е за бе ля зал, че въз дей стви е то и ре -зул та ти те при де ца, ко и то са би ли ре дов ни и сапо се ща ва ли по-дъл го ча со ве те, са мно го по-осе за е -ми. Мно го по лез но е пре по да ва те ли те да си во дятднев ник.Па нев рит ми я та е дар и пър во то не що, с ко е -то чо век тряб ва да пристъп ва към нея, е ра до ст -та, че ще иг рае. Да не заб ра вя ме, че Духът присъ -ства там, къ де то има мир и раз би ра те л ство. Асъ щи нс ка та ра бо та за поч ва там, къ де то присъ -ства Духът. Не ка не заб ра вя ме, че не сме ние, ко и -то вър шим та зи ра бо та, а Духът. Не ка не прекъс -ва ме брън ки те на та зи Ве ли ка Пан еврит мич накос мич на ве ри га.Две те из ло же ния пре диз ви ка ха бу рен отк ликв за ла та и вре ме то не дос ти га ше за же ла е щи теда спо де лят своя опит. Очер та ха се две въз мож -нос ти за ра бо та с де ца: ра бо та в цент ро ве, ка тото зи в Тро ян, къ де то де ца та мо гат да бъ дат съ -би ра ни за извъ ну чи лищ ни за ни ма ния, и вна ся не тона Па нев рит ми я та в учеб ни те прог ра ми. ЗояКръс те ва от Па за рд жик спо де ли един „тре типът“ – сво я та ра бо та в чи та ли ще то, къ де то тяза поч ва от дру ги фор ми, про во ки ра щи твор че ст -во то у де ца та и наб лю де ни е то на при ро да та, и седос ти га пос те пен но до па нев рит мич ни те уп раж -не ния. Опи та си спо де ли ха съ що Свет ла Па найо -то ва, ра бо те ща в Кли су ра, Кра си ми ра от Вра ца,Алек сандър Стой чев от Доб рич, На дя Баръ мо ва идр.За ла та бръм че ше от раз го во ри, въп ро си и от го -во ри, раз мя на на ад ре си, те ле фо ни, обе ща ния зано ви сре щи…По же лах ме си нак рая та зи сре ща да бъ де са -мо пър ва та крач ка към по ре ди ца от сре щи и се ми -на ри, обе ди няв щи всич ки, ко и то по раз ли чен на -чин, на раз лич ни мес та, но при ла гай ки лю бов та ихар мо ни я та ра бо тят и се стре мят към ис ти на -та и един ство то в Па нев рит ми я та.Ж.З.Обичам танца,Защото освобождава човекаОт тежестта на нещатаИ свързва отделностите в едно цяло.Възхвалявам танца,Който изисква – и поощряваЗдраве, и ясен Дух,И една трепетна душа.Танцът е преобразяване –На пространството, на времето и начовека,Който е в постоянна опасност да серазпаднеИ да стане само ум, само воля иличувство.Напротив – танцът изисква цялостниячовек,Закрепен здраво в своя вътрешенЦентър,Не обсебен от желания по хора и нещаИ от тъмната страст да напуснеистинския си Аз.Танцът изискваОсвободения, трептящия човек,Уравновесил всичките си сили.Възхвалявам танца.О, човече, учи се да танцуваш,Иначе Ангелите на небетоНяма да искат да общуват с теб.Свети Августин (354–436 г. )

РОЛЯТА НА ПРОТИВОРЕЧИЯТА В ПАНЕВРИТМИЯТА“Всич ки про ти во ре чия в све та се дят в час ти те. То ва, ко е то е за кон ноза Ця ло то, не е за кон но за час ти те. И то ва, ко е то е за кон ноза час ти те на един ор га низъм, не е за кон но за це лия ор га низъм.”УчителяГеорги ГЕОРГИЕВПро ти во ре чи я та въз ник ват, за да севър ви нап ред. То ва е на чин за усъвър ше н -ства не, кой то е не об хо дим в При ро да та.Про ти во ре чи я та, про ти во дей стви я та в чо -веш кия жи вот се оп ре де лят от т. нар. Тре -ти за кон на ди на ми ка та, кой то гла си: „Нався ко действие има рав но по си ла про ти во -дей ствие“. В окулт на та на у ка то зи за кон епоз нат ка то част от Пе тия прин цип наритъ ма: “Всич ко те че навът ре и навън, вся -ко не що има сво и те при ли ви и от ли ви; лю ле -ене то на ма ха ло то присъ ства във вся ко не -що; ритъмът на за лю ля ва не на дяс но еритъмът на за лю ля ва не на ля во.“(2) То зиПрин цип е тяс но свър зан с Прин ци па на про -ти во по лож нос ти те – ритъмът се про я вя вамеж ду два та по лю са, ус та но ве ни отЧетвър тия прин цип, кой то каз ва: „Всич ко едвой н стве но, вся ко не що има своя про ти во -по лож ност, ед нак во то и раз лич но то са ед нои съ що; про ти во по лож нос ти те са ед нак ви посво я та при ро да, но са раз лич ни по сте пен;про ти во по лож нос ти те се прив ли чат.“(2)Про ти во по лож нос ти те в същ но ст та си садва та край ни мо мен та на ед но и съ що не що.Всич ки про я ве ни не ща при те жа ват „двестра ни“, „два ас пек та“, „два по лю са“ с ре ди -ца меж дин ни сте пе ни меж ду две те край нос -ти.Та ка въз ник ва щи те про ти во ре чия нипод тик ват към мис ле не и ние за поч ва ме датър сим при чин но-след стве на та им връз ка,ко я то про из ти ча от след ва щия, Шес ти прин -цип на при чи ни и пос ле д ствия, гла сящ че:„Вся ка при чи на има свое след ствие, вся кослед ствие има своя ра зум на при чи на. Вся коне що се случ ва в съ от ве т ствие с Ве ли кияЗа кон.“(2) След ка то раз бе рем ра зум на тапри чи на за про ти во ре чи я та, не ни ос та вани що дру го ос вен да вле зем в сед мия Прин -цип на Един ство то, поз нат ни ка то Прин ципна Лю бов та, къ де то всич ки гра ни ци се раз -ми ват, а раз ли чи я та из чез ват. То га ва ние,за ед но извър ве ли це лия то зи тру ден път, щесме го то ви да за иг ра ем ед на Па нев рит мия, вко я то все ки и всич ко ще си е на мяс то то.Из по лз вай ки съ ща та схе ма, мо гат да сенап ра вят конк рет ни преп рат ки по на шия на -бо лял проб лем: про ти во ре чия в Па нев рит ми я -та. Ако за поч нем по ред от Четвър тия прин -цип, ус та но вя ва ме, че има две край но про ти -во по лож ни наг ла си: Пър ва та застъп ва те за -та, че Па нев рит ми я та е да де на един път за -ви на ги и в нея ни що не би ва да се из ме ня,тъй ка то там всич ко е из чис ле но и ни що немо же да се до ба ви, ни то из ва ди. За да се за -щи ти та ка ва те за е не об хо дим дос татъч нона деж ден и си гу рен из точ ник, кой то да твър -ди нед вус мис ле но по доб но не що. Такъв из -точ ник оба че липс ва. На то ва виж да не сепро ти во пос та вя про ти во по лож но то мне ние,че всич ко жи во в При ро да та се про ме ня иево лю и ра, по то зи на чин Па нев рит ми я та неби мог ла да пра ви изк лю че ние. Та ка пър во томне ние би мог ло да до ве де до ме ха нич ноизпъл не ние на уп раж не ни я та, изтък вай ки су -бек тив на трак тов ка и съ пос тав ка на фак ти -те, тър сей ки неп ре мен но ня как ва сис те ма,ко я то да обх ва не ця ла та Па нев рит ми я та. Нато ва се от го ва ря, че Па нев рит ми я та е не о -бят на и не обх ват на, съ от вет но не би мог лада вле зе в как ва то и да би ло сис те ма, ос венв та зи на Все ле на та. Но то ва твър де ние неда ва въз мож ност за точ но и ме то дич но изс -лед ва не, а поз во ля ва на все ки съв сем сво бод -ни ин те рп ре та ции, ко и то по ня ко га мо гат дабъ дат мно го да леч от пър во на чал ния за -мисъл.По то зи на чин, ако ед ни те на тег нат по -ве че в ед на та по со ка, ма ха ло то от Пе типрин цип оти ва с рав на си ла към отс рещ на -та стра на и там се фор ми ра мне ние, точ нопро ти во по лож но по си ла на сре щу ле жа що то.Съ ще ст ву ват раз би ра се и мно же ст во раз -

лич ни дру ги мне ния меж ду две те про ти во по -лож нос ти, по-бли зо или по-да леч от край ни тедве. Тук мо гат да се из ре дят нап ри мер: наожи ве но мяс то ли да иг ра ем, или на зак ри то;да се хва ща ме ли за ръ це в на ча ло то, или не;мъ же те от ля во или от дяс но да за поч ват иг -ра; гим нас ти ка, хо ро или ба лет са дви же ни я -та; да се пее, или да не се пее; два куп ле таили три; на ляв крак или на де сен; ръ це теизпъ на ти или ле ко сгъ на ти; да пре ми на ватли под ли ни я та на кръс та, или не; се ри оз ниили ус мих на ти да сме; да се позд ра вя ва меили не след края на уп раж не ни я та, ако да –как – с ед на или с две ръ це; кол ко двой ки даос та ват за „Слън че ви лъ чи“; да дви жим лигла ва та, или са мо пог ле да; при раз ми на ва нена партнь о ри те да се позд ра вя ва ме ли, илине, и т. н…Ко га то та зи по ля ри за ция е факт и ко га -то це ли ят спектър от раз лич ни меж дин нисте пе ни на мне ния и ста но ви ща по ска ла тае на ли це, ос та ва да потър сим при чи на та.Несъм не но дъл бо ка та при чи на е же ла ни е то ина две те стра ни да се усъвър ше н стват. То -ва е ис кон ни ят стре меж на ду ша та. Ко га тооба че та зи въз ви ше на идея се све де до фи зи -чес ки план, тя претър пя ва ред из ме не ния.Там ве че на ми ра про я ва т.нар. ли чен еле -мент, кой то все ки ин ди вид вна ся от се бе си.Та ка за поч ва ед но пър ве н ство за об себ ва нена са ма та идея и пре тен ции за ав то р ствонад нея. Иде и те оба че са от Бо га, а от нассе ис ка един стве но да ги до ве дем в най-чис -тия им вид до фи зи чес кия свят.Нап ри мер иде я та да иг ра ем пра вил ноПа нев рит мия. То ва е ху бав вът ре шен под тики стре меж, но е мно го ин ди ви ду а лен. Ако ня -кой дос тиг не до оп ре де ле но ни во, тряб ва лида мис ли, че то ва е най-доб ро то и за ос та -на ли те? Въп росът „Иг рая ли пра вил но?“ едоб ре да се за да ва, но са мо към се бе си. Акого за дам на дру ги те, аз ве че ог ра ни ча вамсво бо да та им, ка то им на ла гам мне ние. То -га ва въз ник ват и про ти во ре чи я та. То ваобик но ве но е проб лем на но ва то ри те – те зико и то ис кат да про ме нят оп ре де лен сте ре о -тип, ка то за цел та те са на ме ри ли дос -татъч но ар гу мен ти и фак ти за ня кое своетвър де ние. Ко га то оба че то ва твър де ниеза поч не да се на ла га без Лю бов, то сре щакон сер ва тив но то „То ва се иг рае та ка от как -то се пом ня.“ След ва втвър дя ва не на по зи ци -ите и ре зул та ти те на пръв пог лед не саосо бе но доб ри, но те зи, ко и то са иг ра ли поеди ния на чин ме ха нич но, ве че за поч ват да сеза мис лят и ар гу мен ти рат, за що иг ра ят точ -но та ка, а не нап ри мер по дру гия на чин. Та касе сти га до вто рия ос но вен про пуск: тър се -не на фак ти те и тях но то тен ден ци оз но под -на ся не на ба за ло ги чес ки из во ди и зак лю че -ния. Ето ня кол ко мис ли от Учи те ля за ло ги -ка та – чо веш ка та и Бо же ст ве на та:„Хо ра та още не са дош ли до Бо же ст ве -на та ло ги ка – тях на та ло ги ка е без ло гич -ност го ре, на не бе то.“(3)„Тъй ка то ло ги чес ка та връз ка меж ду не -ща та не вся ко га под раз би ра Ис ти на та, тотя има от но ше ние са мо към ума, но не и къмду ша та и ду ха. Умът пра ви връз ки и пос та вяне ща та в строй на сис те ма. А духът при да -ва дру ги ка че ст ва на мисъл та. Той вна ся Ис -ти на та в нея.“(4)„Съв ре мен на та ло ги ка твър ди, че акоед на от пред пос тав ки те на ло ги чес ко тозак лю че ние не е вяр на, то ця ло то зак лю че -ние не е вяр но. Аз пък каз вам: Пред по с тавка -та мо же да е вяр на, мо же и са мо то зак лю че -ние да е вяр но, но мисъл та да не вяр на. Имамно го зак лю че ния, ко и то са вер ни на зе мя та,но не са вер ни за са ма та Ис ти на. Чо веш ка -та ло ги ка не е ло ги ка на не бе то.“(5) „Но та -зи ло ги ка е не об хо ди ма за вас. Ко га то ви го -во ри ня кой мъд рец, вие ще слу ша те и щеразсъж да ва те ло ги чес ки. Го во ре не то му щеви полз ва до тол ко ва, до кол ко то вие мо же теда мис ли те, да разсъж да ва те ло ги чес ки.“(6)Ця ло то ни усъвър ше н ства не, ос мис ля не -то и пра вил на та иг ра на Па нев рит ми я та за -ви си от сте пен та (ни во то) на на ше то съз -на ние. Съз на ни е то е склад от по ло жи тел но(от ра бо те но и из пи та но) зна ние, вло же но вду ха, ду ша та, ума и сър це то на чо век.(7) Раз -Да следваш Красотата, дорикогато тя те води към ръба напропастта; и въпреки, че тя еокрилена, а ти си безкрил, ивъпреки, че тя ще прекрачи ръба,ти я последвай, защото там,където няма Красота, няма нищо.Джубран Х. Джубран

ши ря ва не то на съз на ни е то е на сте пе ни –за че ти ри те из ме ре ния, че ти ри сте пе ни:съз на ние на пра ва, съз на ние на плос кост,съз на ние на куб и съз на ние на те са ракт. Неби тряб ва ло да изиск ва ме от пра ва та даос мис ли как во е куб, или от плос ко ст та –как во е те са ракт, а да се тър си об що то,то ва, ко е то ги свързва всич ки. В слу чая то -ва е точ ка та – тя е тях на та със тав на еди -ни ца. Та ка дой дох ме до Сед мия прин цип, къ -де то ус та но вя ва ме, че всич ки сме час ти наед но об що Ця ло. То га ва си да ва ме смет ка,че сме би ли акть о ри в те атър и те зи, ко и -то са иг ра ли ро ля на „но ва то ри“, са про во -ки ра ли към мис ле не „кон сер ва то ри те“, а„кон сер ва то ри те“ от своя стра на са про во -ки ра ли „но ва то ри те“ към лю бов. Та ка е уст -ро е на ви ди ма та все ле на и въз ходът на ду -ша та е не мис лим без те зи про це си. Чо веш -ка та ду ша тряб ва да се въз диг не и да из ле -зе извън кръ га на всич ки вто рич ни нас ло я ва -ния: лич но ст ни, се мей ни, на ци о нал ни, ра со вии об що чо веш ки. То ва са об вив ки те, ко и то вхо да на ево лю ци я та на ду ша та от па дат. Теот го ва рят на сте пе ни те на съз на ние. Ко га -то чо веш ка та ду ша за жи вее със звезд нияритъм на Ця ло то, тя из ли за от то зи по ро -чен кръг и се връ ща към центъ ра на Жи во -та.(8)Ритъмът на Ця ло то, на ре чен „пулс нажи во та“ на кос ми чес кия ор га низъм, се пре -ли ва във всич ки те му час ти. Та ка то зиритъм се пре да ва на чо ве ка, кой то е частот то ва Ця ло, чрез ритъ ма на сър це то. Ко -га то чо век е в хар мо ния с Ця ло то, то га вавсич ко в не го вия ор га низъм вър ви доб ре, по -не же кос мич ни ят ритъм, кос мич ни ят пулс нажи во та се пре ли ва в не го во то сър це, в не -го во то кръ во обръ ще ние, в не го во то ди ша не,в дей но ст та на всич ки те му ор га ни. То васта ва, ко га то той е добър, спра вед лив и ра -зу мен, ко га то те че през не го Лю бов та, по -не же Ра зум но ст та и Лю бов та са ос нов ни -те прин ци пи, ко и то ца ру ват в При ро да та.Те са из во ри, от ко и то из ли зат дви га те ли -те на всич ки дру ги си ли в та зи При ро да. Ко -га то чо век е в хар мо ния с Ця ло то, то га варитъмът, ли ни ите на кос мич на та Па нев -рит мия се пре ли ват в не го, из ра зя ват сечрез не го.(9)Ци ти ра на ли те ра ту ра:1. Ен цик ло пе ди чен реч ник, т.3, Аст ра ла, 1998, с.1482. Ки ба ли он, Арат рон, 20003. Учи те ля, Си ла и жи вот, V с., Со фия, 1922, с.3124. Учи те ля, Ще уп рав ля ва всич ки на ро ди, НБ, Со -фия, 1948, с.1745. Учи те ля, Си ла и жи вот, VII с., б. 30. „И об хож -да ше Исус всич ка та Га ли лея“, Ру се, 1925, с.196. Л. Кръс те ва, Учи те лят за се бе си, Со фия,1997, с. 707. Учи те ля, До пир ни точ ки в при ро да та, Бя лоБрат ство, Со фия, 1994, с.1648. Конс тан ти нов, М., Ос во бож де ние чрез Кос мич -но съз на ние, Ал фио ла, Вар на, 2001, с. 489. Учи те ля, Па нев рит мия, Со фия, 1941, с. 17За болкатаИ както плодната костилка се пропуква, за да може сърцето й да види слънцето, така и виетрябва да познаете болката.А ако можете да се дивите в сърцето си пред чудесата на битието, то болката ви ще бъдене по-малко дивна от радостта ви.Тогава ще приемете в сърцето си слънцето и леда, росата и сланата, така както приематегодишните времена, които преминават над нивята ви.И ще имате бодрост и утеха през зимите на вашата скръб.Защото голяма част от болката си вие избирате сами.Тя е горчивата отвара, с която лечителят във вас цери от болести духа ви.Затова, имайте вяра на лечителя, и пийте неговия лек безропотно и кротко, защото ръкатаму, макар и тежка, и корава, е в нежната десница на Незримия и чашата, която ви поднася,макар и да гори устните ви, е правена от глината, която Грънчарят е размеквал със своитесобствени сълзи.Джубран Х. Джубран

ПРЕДСТАВЯМЕ ВИРА ЗУМ НИ ТЕ СЪ ЩЕ СТ ВА, Учи те ля Бе ин са Ду но,изд. Бя ло брат ство, 2003,т. I, 325 стр., це на 3.90 лв.Кни га та съдър жа 18 не из -да ва ни до мо мен та бе се -ди на Учи те ля Бе ин са Ду -но от Мла деж кия окул тенклас, го ди на XVI (1936–37).Мо гат да се обо со бятдва ос нов ни те ма тич никръ га: фи ло со фс ко-пси хо -ло ги чес ки и при лож нопракти чес ки. Към пър виясе от на сят проб ле ми теза про из хо да на раз лич ни -те на у ки и за ра зум ни те вис ши си ли, ко и то ги уп -рав ля ват, за ме то ди те на поз на ни е то, за при ро -да та на не до во л ство то и стра ха. Към вто рияте ма ти чен кръг мо жем да от не сем въп ро си те,свър за ни с фи зи о ло ги я та на чо ве ка, с не го ва танерв на сис те ма и ка то ця ло с фи зи чес ко то му ипси хи чес ко здра ве. А то е за ви си мо от уме ни е тона чо ве ка да осъз нае се бе си ка то част от це ло -куп на та при ро да, в ко я то действат спе ци фич ниприн ци пи и за ко ни.ГЛАСЪТ НА РО ЗА ТА или как во чувстват рас те -ни я та и как об щу ват с нас, Даг ни Кер нер, Им реКер нер; изд. Ак ва ри ус2002 г., 204 стр., 5.50 лв.„Мно го се рад вам, че нипо се ти. Ко га то ня кой отвас оби ча ис ти нс ки цве теили дър во, то ва ни пра витол ко ва щаст ли ви, че ниерас тем и се раз ху ба вя ва -ме още по ве че, и раж да меоще по-слад ки пло до ве“ –се обръ ща от стра ни ци -те на та зи кни га ро за такъм нас.„Щом ис ка те да го во ри тес рас те ни я та, знай те, челю бов та е един стве ни ят ключ към при ро да та“ –да ва пос ле ден съ вет До ро ти Мак лийн, – „Зная гоот ан ге ли те“.Не ща, ко и то зву чат поз на то за до кос на ли те седо Уче ни е то на Учи те ля.То ва, с ко е то из не над ва кни га та, е сте пен та, вко я то ис ти нс ка та на у ка е нав ляз ла в пси хи чес киясвят на рас те ни я та: на уч но, екс пе ри мен тал но,ла бо ра тор но и хи ми чес ки е до ка за но, че рас те ни -я та имат па мет. По съ щия път е разк рит и ов -ла дян на чи на на об щу ва не меж ду тях. Изоб ре тене апа рат, кой то пра ви ви ди ми ау ри те на жи ва тама те рия, и още мно го дру ги не ща от све та нарас те ни я та – в ед на кни га от Но ва та Епо ха, вко я то древ но зна ние и на у ка си по да ват ръ ка заизг раж да не то на един по-добър свят. Ед на кни га,в ко я то се очер та ва по-яс но про фи ла на но во точо ве че ст во, стре мя що се към по-дъл бо ко един -ство с Би ти е то и не ми ну е мо, раз би ра се, със „зе -ле ния на род“, как то на ри чат ин ди ан ци те све тана рас те ни я та.Ин ди а нс ки ша ман, кой то го во ри пер фек тен анг -лийс ки без аме ри ка нс ки ак цент, немс ки про фе сорфизик, кой то пра ви ви ди ма на ек ран ау ра та, съ ос -но ва тел ка та на Финд хорн До ро ти Мак лийн и реддру ги яр ки ин ди ви ду ал нос ти пра вят то зи про филтвър де осе за ем на стра ни ци те на та зи кни га.ПЪ ТЯТ ПРЕД НАС. ПЕРС ПЕК ТИ ВИ ТЕ НА НО ВО ТОХИ ЛЯ ДО ЛЕ ТИЕ, Ри чард Гиър, изд. Хо мо Фу ту рус,2000, 187 стр., це на 5 лв.Кни га та предс тав ля васбор ник от есе та на ня коиот най-по пу ляр ни те лич нос -ти на пла не та та ка то Дий -пак Чоп ра, Да лай-ла ма, Вац -лав Ха вел, Йо ко Оно, уче ника то Рупърт Шелд рейк, ле -чи те ли ка то Су зи Хол бич иЛа ри До си, ду хов ни во да чи,на шу ме ли пи са те ли ка тоКен Уилбър и Ме ри лин Фер -гюсън. Обе ди ня ва ги заг ри -же но ст та за съд ба та на пла не та та и чо ве че ст -во то през но во то хи ля до ле тие. Всич ки те зи яр киин ди ви ду ал нос ти, чи ито име на се свързват с им -пул са на Но ва та епо ха и иде я та за обе ди не но точо ве че ст во, изп ра щат сво и те пос ла ния и апелкъм чи та те ли те за по ве че ду хов ност, ху ман ности съп ри ча ст ност на хо ра та към за о би ка ля щия гисвят.КНИ ГА ЗА ДУ ША ТА, Ри чард Карлсън и Бенд жа минШийд, изд. Хо мо Фу ту рус,1999, 166 стр., це на 5 лв.То ва е дру га та кни га отко лек ция „мъд рост“ на изд.Хо мо фу ту рос, в ко я то два -ма аме ри ка нс ки пси хо ло зипредс та вят есе та на ед ниот най-изтък на ти те съв -ре мен ни умо ве на Аме ри ка.В ня кол ко раз де ла: Ду ша тавъв все кид нев ния жи вот,Сър це то на ду ша та, Връ -ща не към ду ша та, из ве ст -ни пис хо ло зи, пис хо те ра пев ти и ле чи те ли ка тод–р. Уейн Дайър, Ма тю Фокс, д-р. Ели за бет Кюб -лер-Рос и уче ни от дру ги спе ци ал нос ти, фи ло со фии пуб ли цис ти спо де лят сво и те пре жи вя ва ния иопи та си, про фе си о на лен или ли чен, в та зи тол ко -ва прив ле ка тел на и за гадъч на об ласт – жи вотътна ду ша та и про я ви те є в ежед не ви е то, го во рятза ду хов но то из ра ст ва не на хо ра та в слож ния ипро ти во ре чив съв ре ме нен свят.

Джубран Халил ДжубранСве тов но из ве ст ни ят ли ва нс ки пи са тел е ро ден през 1883 го ди на в Бша ра, сел це в Ли ва нс ки те пла -ни ни. През 1895г. се мей ство то му, из по вяд ва що хрис ти я н ство то, емиг ри ра в САЩ. До осем на де се -та та си го ди на Джуб ран учи в йе зу и тс ки ко леж в Бей рут, след ко е то се завръ ща в Бостън, за дапог ре бе в разс то я ние на ня кол ко ме се ца май ка си, сест ра си и брат си. Тък мо то га ва и къл но ве те надар би те му си про би ват път през бол ка та към свет ли на та. През 1903 г. той за поч ва да пуб ли ку -ва ми ни а тю ри в пе ри о дич ния пе чат, а през 1904 г. уреж да пър ва та из лож ба на свои ри сун ки. В след -ва щи те го ди ни пуб ли ку ва ня кол ко сбор ни ка, до ка то през 1923 есе то му „Про рокът“ разтъ рсва иЗа па да, и Из то ка.До смъртта си през 1931г. Джуб ран из да ва пос лед ни те си твор би на арабс ки и анг лийс ки език.След смъртта му из ли зат и пос лед ни те две кни ги: „Стран никът“ (през 1932) и „Гра ди на та напро ро ка“ (1933).Из пред го во ра на Мая Це но ва към “Про рокът”, изд. Ки беа, 1997г.Да бъ деш ог ра бен, излъ ган, заб лу ден,по ве ден по гре шен път, под ма мен, сет непо диг ран, и все пак при всич ко то ва дагле даш на до лу от ви си на та на тво е топо-го ля мо аз и да се ус мих ваш, зна ей ки, чеима ед на про лет, ко я то ще дой де в тво я -та гра ди на да по тан цу ва в лис та, и ед наесен, ко я то ще на ка ра гроз до ве те да уз -ре ят; зна ей ки,че ако до ри са мо един оттво и те про зор ци е от во рен на Из ток,къ ща та ти ни ко га ня ма да бъ де праз на;зна ей ки, че всич ки оне зи, ко и то са смя та -ни за зло деи и раз бой ни ци, за мо ше ни ци ииз мам ни ци, са твои бра тя в нуж да и чети си мо же би всич ко то ва в очи те набла же ни те оби та те ли на оня Нез римГрад там, го ре, над то зи град.За ЛюбовтаКо га то Лю бов та ви по зо ве, пос лед -вай те я, ма кар пъ те ки те й да са стръм нии су ро ви.И ко га то кри ле те є се раз пе рят вър -ху вас, от дай те й се, ма кар и мечът,скрит в пе ра та є, да ви ра ня ва.И ко га то тя ви про го во ри, по вяр вай -те й, ма кар гласът й да ру ши меч ти теви, тъй как то се вер някът гра ди ни те по -пар ва.За що то лю бов та как то е ко ро на,тъй е и тежък кръст. Как то е лас тарътна лоз ни ца та, та ка е и ре зит ба.Тя ка то жит ни сно по ве ви сби ра истис ва до гръд та си.На хар ма на си пос ле ви вър шее, да сеого ли зър но то у вас.От вя ва ви от слам ки и от пля ва.Пре ми ла ви до бя ла съ щи на.Омес ва ви до по дат ли ва ме кост.И ви пре да ва на свя тия си огън, засвя ти хля бо ве, на Бо жи е то свя то пир ше -ст во.За ра до ст та и скръб таВа ша та ра дост е ва ша та скръб, са моче без мас ка.Кол ко то по-дъл бо ко дъл бае скръб та вду ша та ви, тол ко ва по ве че ра дост мо жеда вмес ти тя.Пи са на та па ни ца, от ко я то пи е теви но то си, не е ли опа ле на в грън ча рс капещ?И лют ня та, ко я то ве се ли ду ха ви, нее ли би ла дър во, дъл ба но с остър нож?Чу ли сте да каз ват: “Ра до ст та е повели ка от скръб та“, а от дру ги сте чу ва -ли: „Не, скръб та е по-ве ли ка.“Но аз ви каз вам, че две те са не де ли ми.Те идат за ед но, и ко га то ед на та се дис вас на тра пе за та ви, пом не те, че дру га -та е зас па ла в лег ло то ви.

ПОЩАБРАТСТВОТО В КАНАДАИсторията на Братството във френска Канада (провинция Квебек) е доста интересна. През 1953 г. тукпристига брат Фюгюлен. Той е французин от Тулуза. Запознава се с Учението през 1938 г. Тогава във Франция сесреща с Михаил Иванов. Още с пристигането си в Канада започва да изнася лекции, посветени на Учението.Независимо от трудностите, които среща (баща е на осем деца), брат Фюгюлен не престава да пътува почтивсяка събота и неделя от 1953 до 1981 г., за да популяризира идеите на Братството.В началото в братските групи се четат книгите на Учителя, но след първото идване на Михаил Иванов вКанада през 1967 (идва още три пъти през 80-те години), настъпва промяна и започват да се четат предимнонегови лекции. След разговорите, които имах с различни хора, разбрах, че това се дължи на факта, че стилът наУчителя е много труден за разбиране от канадците (те са много по-рационални от нас) и на липсата надостатъчно преведени на френски лекции и беседи.След повторното идване на Михаил Иванов се основават два центъра: Радост“ в гр. Лавал и Благословение“в гр. Шербрук. През този период кметството на гр. Монреал разрешава на Братството да ползва една огромнасграда в центъра на града и друга – на хълма Монт Реал. През този период около 200 души четат лекции ипосрещат изгрева. Тогава става едно интересно събитие. Един ръководител на група, практикуваща йога, решава,че неговият учител е Михаил Иванов и заедно със своите 300 ученици отива във Братството.През 90-те години дейността на Братството се премества в центровете в Лавал и Шербрук. Братята исестрите продължават ревностно да изучават и доколкото могат да прилагат Учението. Те са добронамереникъм околните, готови са да помогнат с каквото могат. Много от тях носят български имена – Светлина,Божидар, Миляна и др.Днес брат Фюгюлен е на 82 години. Запазил е доста от своята подвижност. Продължава да бъде скромен иинтелигентен. Затова много хора идват при него за съвет. Един път в месеца в дома му се провежда братскасреща. Нарядът е подобен на нашия. Изключение прави лекцията. Тя е на Михаил Иванов. Но въпреки този факт, вцентъра на малкия салон има огромен портрет на Учителя. Брат Фюгюлен много добре знае кой е Началото.Какви препоръки бих могъл да дам за бъдещите ни отношения с Братството в Канада?На първо място е необходимо да бъдат преведени на френски език подходящи лекции от Учителя. Те трябвада съдържат в себе си повече неща, приложими в нашето съвремие. Книгите тук (на фрeнски език) са предимносборни (Учителят говори“, Учителят“, Учението на Петър Дънов“). Има и списание Житно зърно“ (също нафренски). Материалите в него са много добре подбрани и написани, затова много се харесва.С голяма радост бе посрещната вестта, че е издадена в България книгата Учителя Петър Дънов. Окултниупражнения.“ Братята и сестрите не могат да се начудят, защо такава ценна за много духовни хора по светакнига не е вече преведена на френски и английски. Дори проявяват самоинициатива, като търсят някой да импреведе част от нея. Интерес будят и Акордиране на човешката душа“ на Боян Боев и Имам дом неръкотворен“на Влад Пашов.От разговорите си с тях разбрах и нещо друго. Днес повече от всякога е необходимо в България братята исестрите да се обединят в групи, където да работят по определени теми от Учението: музика, паневритмия,упражнения, хранене и др. Наученото трябва да бъде свързано с последните научни достижения, да бъдаторганизирани дискусии, семинари и други. Изготвените материали трябва да бъдат издадени в сборници, както набългарски, така и на френски и английски.Само така можем да привлечем трайния интерес на канадците (пък и на останалите чужденци) към делотона Учителя.Георги Черешаров – Монреал, Канада, април 2002 г.

THE SALTYou are the salt of the Earth. Matth. 5:13I will speak of the sàlt, because without itthere is no life on Earth.The physical world is a world of salt,while the angelic world is the world oflight. All people whose consciousness isawakened are “the salt of the Earth.” By“salt” all occultists, cabalists, mysticsunderstand a balancing force - theelement of the force (better: the force, or:the elementary force) which keeps thingsin a balance. The word “salt” expressesthe force which concentrates matter,preserves it from decay and createsconditions for higher forces to work inthe world. Salt is necessary for man’shealthy state. When someone’s organismloses its salt, it loses its foundation, whichwill lead to some illness. Someone is toldto be nervous. I say – he lost his salt. Hisnervous system lost its salt so that hisenergy dissipates. This person is weak.Why? Because he lost the divine salt,which is the main force supporting thehealthy human life on Earth.For what reasons does someone lose hissalt?The first reason lies in the uncontrolledhuman passions. After every expressionof passion you feel weak. You lose yoursalt and thereafter you lose the purposeof life.If you have enough salt, you aremagnetized. You will feel a pleasantwarmth in the solar plexus area, in themorning you will wake up in a goodmood.Sometimes people ask: “Why does theworld develop in the wrong direction?” –There is no salt.Give away from your salt to other people.It is not necessary to give a lot. You needto have ¼ kilo from this salt of which I amspeaking and it will reach for allBulgarian people. If you have one gramof this salt, you will be the richest man inthe world.You will say: “What an alchemy, what amighty power this salt has.”The priest who has this salt willimmediately attract the attention of allthe audience. When he enters the church,all will be silent and listen to him.Nobody, who lives on Earth, is perfect. Ifyou were perfect, you would live amongthe angels, closer to God. But you need topass through an education; that is whyGod has sent you to the Earth – the placeof wisdom where the great lessons arelearned.Why do I preach about the salt today?Because you all want to be happy.Everybody can be happy, but you have todevelop the mastery of keeping thehappiness after acquiring it. Sometimesyou wake up in the morning in a happymood and say “I feel happy today.” Butafter ten minutes you lose this mood, youlose your happiness. Why? You have notsalt.Saying “salt”, I mean the world with allits forms. You can not grasp and hold thepure essence that has no form; that is whyI say that the real world not only containsall the forms, but also their contents, andthe unreal world is the one, whichcontains only forms without anycontents. There are people who are notreal, because they have a body but (theyhave) no salt. If you have no salt, you cannot understand what Divine light, Divinegoodness and Love are. Only keeping thesalt and the balance of your mind and

heart, being in a peaceful state, you willunderstand what the Divine world is.Nowadays, philosophers define thequalities of the spiritual world in adifferent way. For instance, if somebodyhas salt, they call him – moral, and ofsomebody who has no salt, they say thathe has no moral qualities. They say ofsomeone: ”He is a man of highintelligence and reason.” It means that thelaw of balance is expressed in him – i.e. hehas salt. Salt is reason or wisdom. When Isay “reason” I mean the state in which allhuman abilities can be put to work.Salt builds up the soil. Without saltnothing would exist in the world and theEarth would be a desert, and all (do youmean all people or everything?) woulddecay (or perish?).Salt is a waste, produced during longperiods of time. After the salt, other forcescome to build up your organism. If you donot want to lose your salt, you will need topreserve yourselves from having illegal(nezakonni? Probably: improper) desires.You are like birds, thrown down from thesky. If you ask me :”Why have wedescended to the Earth?” We descendedto learn that the illegal (improper) desiresproduce bad consequences, to understandthat people who have no salt are far fromGod. People want freedom, therefore Godsend them to the Earth, saying: ”Liveaccording to My law of freedom.” But thebad thing is that every one only wants hispersonal freedom. In order to observe thelaw of God, you need to understand theexisting relations between people.The law of the salt is – give to the otherswhat you desire for yourself. Give theman opportunity to reveal their abilities.If you want to help somebody, give himfirst to eat and to drink, give him some ofyour salt and he will become better.If you meet somebody who is sodesperate that he wants to finish his life,don’t tell him that this is not a good idea,but take him into your home, give him toeat and to drink, and after three hours,when the food is digested, tell him : “Let’stalk a bit now.” Make him feelcomfortable and let him share why he seeshis life in such a pessimistic way. Thenyou can give him some advise or directhim. That is why God brought him to you.Sometimes you are in low spirit, but thenyou meet some relative of yours, whosestate is even worse. Invite him in yourhouse, give him to eat andinconspicuously God will provide salt toboth of you. Or – a woman is insulted byher husband and meets another woman,who is more unhappy. They start sharingtheir pains with each other and Godprovides salt to both.This is a positive Christian philosophy.Now you may think: “Why does Deunovdecide to talk so much of salt as if we donot know how important it is?” I talkabout sàlt and ask you to make a simpleexperiment. Ponder on salt during 5 to 10minutes. Think of its influence on theorganism, on the feelings, the soul and themind and then notice whether somechange happens in you, what will youfeel?Sometimes people complain to me thatthey are not happy or not healthy. I say: “Iknow, because I also live on the Eàrth. Thedifference between you and me is that Ihave more salt. I will give you some of mysalt but you must carefully use it in orderto save it for a longer time. ”The small is blessed. Don’t neglect thesmall salt-crystals; they are like the smallgrains of wheat from which great thingsgrow.The first thing for you is to overcomedissatisfaction.Modern people must learn to receive theblessing of the food, water and air.

ЖИТНО ЗЪРНОCONTENTS 12 (1 2/2003)THE LIVING WORD“This is the Man” The Master Beinsa Duno 3THE SCHOOLThe path of the star Georgy Radev 5About the Music selected from the lecturesof Beinsa Duno by Joanna Strateva 8The formative power of the music Petio Canov 11THE INNER WORLDThe human being from the lectures of Beinsa Duno 15Living points from the lectures of Beinsa Duno 21The cosmic being Dr. Svetla Baltova 24THE WORLD AROUNDBelintash the sanctuary of the Traciansfrom the book of N. Boev 26Belintash mystery and reality a conversationwith Vladimir Petrov 27ONENNESS OF LIFEBulgarian spirituality and the legacy of Druidsa talk with Filip Karr-Gom 29The Taro cards (from the book Meditationson Tarot by Valentin Tomberg) 31FORUMThe national meeting “Paneurhythmia 2003”in Plovdiv 40The meaning of the contradictionsin Paneurhythmia Georgy Georgiev 44BOOKS REWEVEDThe Intelligent beings Beinsa Duno(unpublished lectures) 47The voice of the Rose Dagni Kerner, Imre Kerner 47Handbook for the soul edited by Richard Karlsonand Benjamin Shield 47The way ahead compiled by Eddiand Debby Shapiro 47Djubran Halil Djubran 48 FROM OUR POSTThe Brotherhood in Canada Georgy Cheresharov 49Salt summary from a lecture by Beinsa Duno 50

БЪЛГАРСКАТА МОЛИТВАМара БелчеваО, докога ще ме изпитваш, Боже?Усмихваш се и ето – всичко може!Заслушана във топлия ти гласна твойта нива зрея – златен клас.И блесналия сърп не ме тревожи;света десница върху мен положии като струна пее, до захласв дъхът ти, Боже, шеметний ми час.И в миг – преграда между теб и мене,и тъмен облак твоя глед засени –като кошмар в дълбокия ми сън,Притискат ме небето и земята.Бучи изпод нощта река – душата:при теб ли бяга тя, от теб ли вън?